Трудно е да си представим, но в света наистина има хора, които практически нищо не изхвърлят. Това не означава, че в техните домове няма къде да се стъпи от боклуци, обратно, те са направили всичко така, че просто няма откъде да се вземе нещо за изхвърляне.
Именно в това се състои концепцията Zero Waste, така популярна в някои европейски страни. Колкото и утопична да ви се струва на пръв поглед, нейните последователи вярват, че дори цяло семейство може да побере боклука си за един месец в неголям стъклен буркан.
Концепцията „Нулеви отпадъци" е стигнала по-далеч от идеята за вторична преработка, превръщайки я по-скоро в отправна точка, отколкото в цел. Последователите й се стремят да привлекат вниманието към прекомерното потребление, корпоративната отговорност, към основните причини за разрушаване на околната среда.
Главната й задача е да се максимизират обемите за преработка и да се намали количеството на отпадъците. Всичко, което е произведено, трябва да преминава вторична преработка. Дори книгите, посветени на тази теория, се печатат на хартия, изработена от вторични суровини.
Международният алианс Zero Waste International Alliance се стреми да стимулира хората да променят своя начин на живот, така че тяхната дейност да напомня кръговрата в природата, където всички елементи са предназначени да се превърнат в ресурси за други. Трябва да се създават продукти, които не оставят вредни и токсични отпадъци, които се налага да бъдат изгаряни.
Всъщност тази концепция отхвърля всички съвременни начини за съхранение на отпадъците. Много по-добре е да се стремим максимално да намалим производството на боклуци, отколкото после да си блъскаме главите какво да правим с тях. На първо място за това трябва да се замислят големите корпорации, защото обемите на техните отпадъци вече са преминали критичната граница.
Независимо че днес приносът на повечето хора в борбата с проблема с отпадъците се ограничава до сортирането на боклука в различни контейнери (иска ни се да вярваме, че боклукът в действителност се транспортира на различни места, а не се струпва на един полигон), Zero Waste вече не е просто философия на XXI в., а начин на живот за много хора.
Те са измислили как да увеличат своя принос, без да се ограничават в потреблението. Оказало се много лесно: те започнали да ходят в магазините по друг начин. 40% от целия боклук в света са опаковките на различните стоки.
В стремежа си реално да сведат до нула всички отпадъци някои хора наистина стигат до крайности, страхувайки се от обичайните супермаркети като от чума. Те са си поставили за цел да не изхвърлят нищо и напълно са изключили пластмасата от своя живот. Обличат се в дрехи втора ръка, а ненужните вещи продават или даряват на приюти. Сами си правят козметиката и използват винен оцет вместо миещи средства.
Купуваните изключително в специализирани магазини продукти се продават в насипно състояние, без каквито и да било опаковки, въпреки че изборът не е много голям. Няма известни марки, основно са органични зеленчуци и плодове, зърнени култури, млечни продукти и домашно вино, понякога кремове и шампоани. Дори четките за зъби са изработени от бамбук и преработени материали. Но тези хора не смятат, че се ограничават в нещо. Напротив! Чувстват се по-щастливи, защото помагат на природата, по-добре се хранят, не ядат вредна храна и са се избавили от нуждата да изхвърлят боклука всеки ден.
Но съществува и друга гледна точка. На един привърженик на „Нулевите отпадъци" се падат хиляди хора, които гледат на тази концепция по друг начин. Те не разбират необходимостта да се носят платнени чанти и да се търсят специализирани магазини, когато в съседния супермаркет има всичко необходимо и дори повече. Ако се подходи към Zero Waste с нужната сериозност, то на човек ще му се наложи драстично да промени своя хранителен режим. В насипен вид се предлагат ограничен набор продукти и не всички са готови кардинално да изменят своите гастрономични навици.
Мотивацията е еднаква: на Земята живеят повече от седем милиарда души, нефтените компании, както са добивали нефт, така и продължават да добиват, много ли ще се промени, ако аз се откажа от любимите си продукти или престана да взимам в магазините найлонови торбички? Ще дойде следващият клиент и ще се възползва от тях. Дали си струва моят принос в екологията всички тези ограничения, на които ще се подложа? Но това по-скоро е риторичен въпрос.
http://www.opasniotpadaci.com/
300 квадрата нулевоенергиен, красив дом, който не само покрива новите калифорнийски стандарти за нулевоенергийно строителство, но е сеизмично устойчив и е построен от 89% рециклирана стомана.
Ключът към новия, нулевоенергиен дом на професор Стандфорд Марк Джейкъбсън е леката стоманена рамка, която е предварително лазвено изрязана във фабрика и след това доставена за монтаж на място. „Системата на стоманената рамка дава възможност за създаването на интересни дизайнерски функции, които не биха били възможни с помощта на традиционните методи за изграждане“, казва проф. Джейкъбсън. „Вътрешните пространства и прозорците достигат дължина до 7,5 метра между колоните“.
Нулевоенергийната обвивка на дома е 100% рециклируема, устойчива на земетресения, непроницаема за мухъл и термити. Освен това обвивката на дома може да бъде сглобена само за няколко дни, като се използва акумулторна бормашина.
Предварително изрязани отвори в стоманената конструкция дават възможност за лесен монтаж на електрически, водопроводни, отоплителни и вентилационни системи.
Нулевоенергийната къща използва Tesla Powerwall – система за съхранение на енергия, автомобилно зарядно Tesla Wall Connector, 15kW соларна система и самообучаващ се термостат Nest.
Костната структура има планове да увеличат до производство на 1000 жилища годишно с нулево нетно потребление на енергия.
България ще се присъедини към Конвенцията Минамата с цел поетапното намаляване и спиране на употребата на продукти, съдържащи живак.
Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Конвенция Минамата относно живака, която цели да защити човешкото здраве и околната среда от въздействието на токсичния метал.
Конвенцията е наречена в памет на жителите на японския град Минамата, където изхвърлянето на токсични отпадъци с живак в средата на миналия век е предизвикало заболяване на хиляди хора.
С прилагането на Конвенцията ще се осигури поетапното намаляване и спиране употребата на определени продукти и процеси с метален живак. Ще се насърчат научните разработки на безживачни алтернативи. Ще се намали, например, употребата на денталната амалгама, която ще се замени с по-безопасни материали.
В Конвенцията са дефинирани разпоредби за ограничаването на живачните емисии в атмосферата и изпускането на токсичния метал и съединенията му във водата и почвите. Регламентирано е екологосъобразното му съхранение, както и управлението на отпадъците от живак и възстановяването на замърсени терени.
С влизане в сила на Конвенцията се очаква да се създаде пазар за екологичната промишленост на ЕС. Ще се стимулира търговията с продукти, които съответстват на изискванията за ниско съдържание на живак или липсата му, заложени в Конвенция Минамата и в Регламента относно живака.
Депото за отпадъци в Свищов се спира от експлоатация.
Започват мерки за преустановяване на експлоатацията му и неговата рекултивация, съобщиха от местната администрация.
Със заповед от 19.07.2016 г. Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Велико Търново, нарежда да бъде спряна експлоатацията на депото за неопасни отпадъци в Свищов. Считано от 20.07.2016 г., Община Свищов се задължава да предприеме мерки за неговата рекултивация. Във връзка с Националния план за управление на отпадъците до 2020 г. са определени регионите и общините в обхвата на регионалните сдружения за управление на отпадъците, като община Свищов е в обхвата на Регионалната система за управление на отпадъците в регион Левски.
Изграденото депо за неопасни отпадъци, за общините Левски, Никопол, Белене, Павликени и Свищов се намира в землището на с.Санадиново, община Никопол. Община Свищов се задължава да извозва неопасните отпадъци към Регионалното депо в с.Санадиново, което е с разрешение за ползване от 28.04.2016 година.
Общините от региона ще спестяват 80 000 лв. годишно
С 15% се намалява цената за депониране на отпадъци в Регионалното депо за неопасни отпадъци (РДНО) в Перник.
По-ниската тарифа влиза в сила след подписано допълнително споразумение на общината с оператора на депото - ДЗЗД „Регионално депо – Перник 2015". Така цената от 20,40 лв. се намалява на 17,34 лв. за тон отпадък.
Документът стана факт след подписа на кмета Вяра Церовска, упълномощена от кметовете на сдружението, които присъстваха на подписването.
Общата площ на депото за неопасни отпадъци е 140 декара. На него се събират отпадъците, които изхвърлят жителите на шест общини: Перник, Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци. Според разчетите депото генерира 26 000 тона отпадъци годишно и по новата цена това са 450 840 лв. С влизане в сила на споразумението ще се спестят близо 80 хил. лв. годишно.
Европейският съюз разкри национални цели за намаляване на парниковите газове до 2030 година, хвърляйки основната тежест върху северните страни да помогнат за изпълнение на целите на ООН, съобщава Европейската комисия.
Според плановете най-голямата тежест от 28-те страни членки на ЕС е прехвърлена върху плещите на Швеция, Люксембург, Финландия, Дания, Германия, Великобритания, Франция и Австрия, като съюзът се опитва да изпълни ангажимента си да намали емисиите с 40% в сравнение с нивата през 1990 година.
Обещанието на Брюксел за намаляване на парниковите емисии до 2030 година е заложено в споразумението за климата на ООН, сключено в Париж през декември. Страните членки сега трябва да постигнат съгласие как тази тежест трябва да бъде споделена.
Предложените от нас национални цели са справедливи, гъвкави и реалистични, заяви еврокомисарят по климата Мигел Ариас. Според еврокомисаря те водят до правилните стимули за увеличаване на инвестициите в сектори като транспорт, селско стопанство, строителство и управление на отпадъците.
Според целите, които се основават на икономически растеж, Швеция и Люксембург трябва да намалят емисиите с 40% до 2030 година в сравнение с нивата от 2005 година, докато Дания и Финландия – с 39%, а Германия с 38%.
Комисията иска Франция и Великобритания да намалят емисиите с 37%, а Холандия и Австрия с 36%. Полша трябва да намали емисиите само със 7%.
На България, най-бедната страна в ЕС, се разрешава да запази непроменени емисиите в сравнение с нивата от 2005 година. Така страната ни се оказва най-облагодетелстваната от останалите 27 държави членки.
Но системата позволява гъвкавост. Страните членки могат да намалят емисиите съвместно в различни сектори.
Новите предложения трябва да получат подкрепата на правителствата в ЕС и на Европейския парламент в процес, който може да отнеме 2 години или повече.
Компостираща инсталация за биоразградими отпадъци ще бъде построена в Монтана. Проектът на общината е за малко над 6 милиона лева и ще бъде внесен до 1 август. Той е сред най-важните за екологичното развитие, съобщи кметът Златко Живков. Ще осигури и редица преимущества, сред които са намаляване на отчисленията за тон депонирани отпадъци, удължаване живота на регионалното депо. Финансирането е по ОП “Околна среда”. Монтана е сред малкото български общини, изпълнили всички изисквания, които съумяха да подготвят проект”, изтъкна кметът.
Компостиращата инсталация ще носи определени ползи на Монтана. Цената на компоста ще е символична - примерно, в София тя е 6 лева за тон. Той ще подпомогне развитието на биоземеделието в общината, ще бъде използван за ландшафтни дейности и при озеленяване на различни обекти, както и за рекултивация и възстановяване на екологично нарушени терени, изтъкна председателят на обединението “Монтана компостираща инсталация” ДЗЗД Борислав Тафраджийски (на снимката вдясно ).
“С постигането на целите за зелените отпадъци, отчисленията на тон депониран боклук, които трябва да стигнат 95 лева, за Монтана ще паднат наполовина”, изтъкна той.
Площадката за компостиране на зелени отпадъци ще се строи край регионалното сметище. Там ще се преработват годишно 6150 тона зелени и градински отпадъци. От тях само около 2 процента ще бъдат изхвърляни на депото, а полученият компост ще е 2767,5 тона. Компостерите ще бъдат покрити с геомембрана, която ще пречи на дъжда да прониква в тях и по този начин ще бъдат формирани значително по-малко отпадни води. Новите работни места ще са девет. Площадката ще бъде оградена с пояс от дървета и храсти, ще има зелени зони, увери главният проектант Георги Петков.
Според представително проучване, голяма част от жителите на общината считат, че е добре зелените отпадъци да се оползотворяват за производството на компост. Това е мнението на 56 процента от анкетираните. Трима от всеки четирима подкрепят идеята за изграждането на инсталацията, а над 90 процента имат положителни очаквания. Най-силният ефект, според интервюираните, е разкриването на нови работни места. Следват по-чистата околна среда и получаването на полезния продукт, който може да се използва. Около 90 на сто от обхванатите в проучването казват, че биха събирали отделно зелените отпадъци. Около две трети от хората имат къде да използват компоста, поясни Дочка Велкова от обединението.
За зелените отпадъци ще бъдат доставени 74 специални контейнера, поясниха специалистите. Изпълнението на проекта трябва да приключи през 2019 година.
Монтана е сред общините с най-много реализирани екопроекти. През последните години тук бяха изградени регионално депо за твърди битови отпадъци, сепарираща инсталация, пречиствателна станция. Бе извършена рехабилитация на водопроводната и канализационната мрежа. В опазването на околната среда са инвестирани над 100 милиона лева, изтъкна Златко Живков.
Преди дни започна и рекултивацията на първите две клетки на регионалното депо. Дейността се финансира с 1,7 милиона лева. Ще бъде изградена и площадка за опасни отпадъци, а теренът вече е отреден.
България събра над 4 т.
Нова мобилна аспирационна система за торакален дренаж при пневмоторакс получи като дарение Специализираната АГ болница „Проф. Димитър Стаматов“ във Варна. Това стана след проведена благотворителна акция и събраните средства от рециклирането на 4 тона пластмасови капачки.
Кампанията стартира през ноември миналата година и бързо получи общонационален отзвук. До април т.г. са предадени над 2 млн. капачки за преработване.
Доц. д-р Емил Ковачев, управител на АГ болницата, изказа благодарността си към организаторите на мащабната кампания - сдружение „Аз вярвам и помагам“, като подчерта, че помощта е от изключително значение за лечебното заведение и за отделението по неонатология.
Организаторите апелираха за съдействие, като увериха, че ще продължат инициативата по събирането на вторични суровини и уточниха, че капачките могат да бъдат от всякакъв произход. Идния месец се очаква да пристигне и нов веноскоп от САЩ.