Фирмен профил
Фирмен профил
Изпълнението на обект „Закриване и рекултивация на депо за битови отпадъци с преустановена експлоатация на Община Стралджа“, част от проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол - Първа фаза”, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“ чрез Европейския фонд за регионално развитие, бележи сериозен напредък. Дейностите включват както проектиране, така и строително-монтажни работи.Разработени са идеен и технически проект от изпълнителя ДЗЗД „Мараш-2015“. Строителния надзор „ИКюИ Контрол“ ООД е съгласувал проектните части и е изготвил изискуемия, съгласно ЗУТ Комплексен доклад за оценка на съответствието. На 20 август гл. архитект на общината издаде разрешение за строеж. До момента са приключили работите по мобилизация на техниката, изграждане на базата на Изпълнителя. Почистването на терена и предепонирането на отпадъците е почти приключило. Доставени са геотекстила и геомембраната, тръбите за отвеждане на сметищния газ и други необходими за строително-монтажните работи материали. Съгласно Договора за безвъзмездна финансова помощ и Договора с изпълнителя, проектът трябва да приключи до 31.10.2015г.
До края на годината ще бъдат отправени покани към бенефициенти за подаване на проекти на обща стойност над 1 млрд. лв.
Предстои обявяването на седем нови процедури по ОП „Околна среда 2014 - 2020" на стойност 326 млн. лв.
Това обяви министърът на околната среда и водите Ивелина Василева пред участниците в третото заседание на Комитета за наблюдение. Членовете на обществения орган за наблюдение през новия програмен период обсъждат методологията и критериите за оценка на проектите, които ще бъдат подавани по тези процедури.
„Първите резултати са видими вече. До този момент са обявени три процедури, постъпи и първият проект - предложението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработване на регионалните прединвестиционни проучвания", каза министър Василева. Тя припомни, че до края на годината ще бъдат отправени покани към бенефициенти за подаване на проектни предложения на обща стойност над 1 млрд. лв.
Министър Василева подчерта значението на процедурите, предмет на работата на комитета.
Базовите проекти за 2014 - 2020
• „Много важни са т. нар. фазирани проекти. Това са забавените проекти и сега ще може да бъдат довършени със средства от новия програмен период. Това ще осигури плавен преход от старата към новата програма", посочи министърът.
• По отношение на превенцията от наводнения и свлачища тя открои поканата, която ще бъде отправена към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" за изграждане на 6 регионални центъра за реакция при бедствия и кризи.
• От голямо значение е изграждането на интегрираната система за управление на водите в реално време. Дейностите по проекта са в напреднала фаза разработена е тръжната документация, предстои да се одобрят критериите и да се обяви поканата към бенефициента - Главна дирекция „Управление на водите" в МОСВ.
Предстоящо откриване на обекти
Министър Василева информира членовете на Комитета за напредъка по ОП „Околна среда 2007 - 2013".
„В момента тече изключително напрегнат процес на строителство, защото до края на октомври то трябва да приключи. Много проекти вече завършват предстои да бъдат открити регионалната система за управление на отпадъци в Перник, пречиствателната станция на Нови пазар, готова е и пречиствателната станция на Карлово.
Изпълнение на ОПОС 2007 - 2013
„Плащанията по ОПОС са вече над 3.29 млрд. лв. Това са 98% от ресурса на програмата, което е сериозен напредък и показва, че ключът към положителните резултати са доброто планиране и съвместната работа с бенефициентите", посочи Василева.
Министърът акцентира и върху стратегически документи по приоритетните оси, представени пред участниците в третото заседание на комитета. Те съдържат виждане за развитието и изпълнението на програмата до края на програмния период. Това ще подпомогне доброто планиране. Добре е да сме наясно какво ни предстои и как да постигнем заложените цели, каза министър Василева.
Административният съд /АС/ в Русе потвърди заповедта на РИОСВ, с която беше спряна инсталацията за каруселно леене на алуминиеви детайли за "Ауди" в завода за авточасти на Монтюпе". Тя беше пломбирана на 23 септември т.г. заради изпусканите вредни емисии във въздуха над крайдунавския град. Принудителната мярка ще остане, докато не се изпълнят условията в комплексното разрешително.Дружеството обжалва заповедта като "незаконосъобразна" и направи "особено искане да се спре предварителното изпълнение" на принудителната административна мярка, което АС остави "без уважение". Определението на АС може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок.В завода има общо 7 работещи карусела, от които един е учебен, стана ясно в съдебната зала. Изработваните алуминиеви глави за "Ауди" са 15-20% от общото производство и спряната инсталация не нанася "трудно поправими и значителни вреди" на дружеството, за които пледираха адвокатите. На нея се леят само две от общо 5 версии на глави за автомобилната марка. Леярната се обслужва от 100 работници.До пломбирането се стигна след залпово замърсяване на атмосферата на 14/15 сетември т.г. Извънредните замервания на РИОСВ откриха, че един от източниците на вредни емисии в Индустриалния парк на Русе е "Монтюпе". При проверки в източната промишлена зона екоинспектори откриха още замърсители.Освен от "Лубрика", зловонните миризми идват при топене на мас на площадка на ЕТ "Красимир Атанасов Роял" в Индустриалния парк, свинеферма на ЕТ "Антоанета Симеонова" в землището на близкото село Николово и изгаряни отпадъци на нерегламентирани сметища в крайдунавския град. От РИОСВ още не е обявено какви са наложените административни санкции.
С въвеждането в експлоатация на сепариращата инсталация за твърди битови отпадъци , което предстои до дни, завършва първият етап от цялостното изграждане на Завод за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и сепариране на твърди битови отпадъци край гр. Созопол.
Мащабният екологичен проект е на обща стойност 20 млн. евро и се реализира на четири етапа:
I етап: Сепарационна инсталация - 1 млн. евро
II етап: Газификационна инсталация с генератори за производство на електроенергия 17 млн. евро
III етап: Производствена линия за преработка и рециклиране на пластмаси - 1 млн. евро IV етап: Производствена линия за преработка и рециклиране на хартия и картон - 1 млн. евро.
Сепарираща инсталация
Сепарирането е дейност, която има за цел да отдели от общия поток постъпващи на депото отпадъци , които могат повторно да бъдат оползотворени - метали (черни и цветни), стъкло, пластмаса, хартия и инертни материали. Крайният ефект на сепариращата инсталация е намаляване на количествата на депонираните на сметището отпадъци . Годишният капацитет на инсталацията е около 30 000 т отпадъци .
Сепариращата инсталация е с производителност 15-20 тона на час. При работа на три работни смени в рамките на 20 часа количеството сепариран отпадък възлиза на 360 тона на ден. Инсталацията е високотехнологична, с добра производителност, състояща се от специална приемна площадка, транспортиращи конвейери, вибрационен и магнитен сепаратор. Изградени са специални панелни кабини с много добри условия за работа, в които ще се сортира постъпилият отпадък .
Реализирането на четирите етапа на проекта гарантира както икономически ползи, така и дългосрочен екологичен ефект. Пристигащите отпадъци в Регионално депо за неопасни битови отпадъци в Созопол, което обслужва и общините Царево и Приморско, ще бъдат преработвани в сепариращия завод, което драстично ще намали количествата, които се депонират в депото, и ще доведе до удължаване на периода на експлоатация.
Инвеститор на мащабния екологичен проект е "Про Васте Плюс" ЕАД, които трябва в рамките на четири години да изградят четирите етапа на "Енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и за сепариране на твърди битови отпадъци ".
В Разград и още четири български общини ще бъдат изградени общински центрове за разделно събиране и съхраняване на опасни отпадъци , съобщават от общинската администрация.
На 21 април тази година е подписано споразумение за изпълнение на проект "Пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци от домакинствата".
Проектът има за цел намирането на работещи механизми за преодоляването на рисковете за човешкото здраве и околната среда от опасните отпадъци чрез създаването на пет пилотни центъра за събиране и временно съхранение на опасни отпадъци в общините Шумен, Левски, Разград, Созопол и Съединение. По проекта ще бъдат създадени и мобилни събирателни пунктове в съседни на тях 17 общини.
Реализацията на инвестиционното предложение е свързана с изпълнение задълженията на кмета на общината, регламентирани в Закона за управление на отпадъците - да бъде осигурена площадка за безвъзмездно предаване на опасни битови отпадъци .
Предвижда се финансирането на инвестиционното предложение да бъде осигурено в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
В общинския център в община Разград ще се извършва приемане на опасни битови отпадъци от домакинствата в общината и временното им съхраняване до предаването им за третиране.
Опасните отпадъци , които ще се приемат в центъра са лакове, бои, разтворители, грундове, лепила, смоли, мастила, перилни и почистващи препарати, препарати за растителна защита, фотографски материали, антифриз и спирачни течности; лекарства с изтекъл срок на годност; живак и живачни термометри; ръкавици, маски, филтри, използвани при боядисване и почистване.
В пунктовете ще се приемат и негодни за употреба батерии и акумулатори, старо електрическо и електронно оборудване: телевизори, монитори, телефони, принтери, факсове, радио- и фотоапарати, апарати за кръвно налягане, микровълнови печки и подобни; смазочни и моторни масла.
Приемането ще става по два начина - директно от гражданите, които ще донасят отпадъците в центъра и чрез мобилен събирателен пункт.
На територията на центъра ще бъдат обособени шест зони - за приемане и разтоварване на опасни битови отпадъци , разпределителна зона, зона за временно съхраняване на отпадъците, товарна, складова и административно-битова зона.
Предвижда се на площадката да бъдат разположени девет специализирани контейнери за съхраняване на приетите отпадъци и един складов контейнер за материали и инструменти. Ще има и охранителна система с видеонаблюдение.
В общинския център в Разград ще работят четирима души, от които трима, обслужващи площадката и един шофьор.
Работим и по изграждане на съоръжения за третиране на утайките за извличане на енергийния им потенциал
Общата стойност на проекта за инсталацията за оползотворяване на RDF в „Топлофикация София" е 135 млн. евро. След сегашната актуализация на анализа разходи - ползи и другите документи по проекта тази стойност ще бъде допълнително проверена от експерти, избрани от ЕИБ
Г-жо Бояджийска, какво означава за вас работата ви по проекта за завода за боклука на София? Какво предстои оттук нататък?
- Работата ми по проекта за изграждане на завода за третиране на отпадъци на СО е част от една амбициозна цялостна програма за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъците и цялостно управление на отпадъците в съответствие с екологичното законодателство на ЕС и националното ни законодателство. Оттук нататък предстои изграждането на инсталацията за комбинирано производство на електро- и топлоенергия в „Топлофикация София" АД с оползотворяване на RDF и изпълнението на други проекти на общината в сферата не само на управление на отпадъците , но и касаещи зелената система на общината, въздуха и опазването на околната среда.
С проекта за интегрирана система за третиране на отпадъците за пръв път на практика на отпадъците се гледа като на ресурс. В този смисъл какво означава интегрираната система за управление на отпадъците ? Какво влиза в завода и какво излиза от него и кой ще го ползва?
- Използването на отпадъците като ресурс е част от концепцията за „кръговата икономика" на ЕК и стратегията „Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Пестенето на ресурси, използването на отпадъците като ресурс чрез производството на електро- и топлоенергия и рециклирането са някои от мерките, които се препоръчват от ЕК. Интегрираната система за управление на отпадъците е прилагането на интегриран подход при събирането, третирането и оползотворяването на отпадъците по един съвременен, иновативен и високотехнологичен начин, което ние можем да направим в нашите модерни съоръжения, оборудвани с най-новото технологично оборудване, доставено от водещи европейски производители. Заводът ще приема до 410 хил. тона на година отпадъци за преработка, при което на изхода ще се получат около 180 хил.тона на година RDF, което ще се оползотворява временно в циментовите заводи до изграждане на инсталацията в „Топлофикация София" АД. Ще се извличат и рециклируеми материали около 40 000 тона на година - хартия, пластмаса, стъкло и метали, които общината ще продава.
Каква е организацията на процеса на доставка и преработка на отпадъците и получаване на така нареченото модифицирано твърдо гориво и как то достига до „Топлофикация София"?
- Капацитетът на завода е 410 000 тона годишно, което съответства на средно дневно количество от 1300 тона. Дневното количество може да варира в зависимост от сезона, празниците и дните в седмицата, поради което приемната зона е проектирана така, че да има възможност да поема максимален приток на отпадъци - 1500 тона дневно. Преработката на отпадъците се извършва чрез Herhof технология и включва следните стъпки:
- Приемане и предварително сортиране, включващо отделяне на опасни и едрогабаритни материали
- Механично третиране с цел отделяне на около 40 000 тона годишно рециклируеми материали и производството на 180 000 тона годишно RDF гориво
- Биологично третиране чрез патентован процес на биологично сушене, стабилизиране и производство на висококачествено RDF гориво и подобен на компост продукт. Целият процес на преработка е напълно автоматизиран и контролиран в реално време чрез интегриран мониторинг на процеса и система за събиране на данни (SCADA). Потоците на отпадъци се пренасят чрез лентови транспортьори от една сграда в друга, при което въздушните емисии от завода са контролирани от интегрираните обезпрашителни и обезмирисителни системи. Отпадъчните води се третират в отделна пречиствателна станция.
Каква част от енергията, нужна за отопляването на София, ще осигури RDF горивото и откога? Как този факт ще се отрази на сметките на столичани, абонати на „Топлофикация София"?
- С използването на RDF в „Топлофикация София" може да се произведе около 135 000 MWh електроенергия, което е потреблението на 2530 хил. домакинства и около 390 000 MWh топлоенергия, което ще осигури топлоенергия за около 30-40 хил. домакинства.
Какво представлява технологията и инсталацията в „Топлофикация София", на каква стойност е тя?
- Общата стойност на проекта е 135 млн. евро. В момента предстои актуализация на изготвения анализ разходи ползи и другите документи по проекта и общата стойност на проекта ще бъде допълнително проверена от експерти, избрани от ЕИБ.
1. Технология
Избрана е технология тип „скарно изгаряне" на горивото. Камерата ще бъде оразмерена за пълно изгаряне на димните газове при минимална температура 850°С и минимален престой от две секунди време за задържане на горивните частици при тази температура. Горивото ще се подава в камерата чрез захранваща шахта, след което постъпва върху тласкаща скара, в която протичат процеси на сушене и изгаряне.
2. Хоризонтален котел
В него ще се използва топлината на димните газове за производство на пара.
3. Турбина и бойлер-кондензатор
От котела парата с налягане 60 бара и температура 425°С ще се отвежда до парната турбина, генерираща електроенергия за националната електропреносна мрежа. Турбината ще бъде оразмерена да поема 110% от максималното количество пара от котела при непрекъснато производство и ще е с номинална мощност 20 МWе, като нетната енергийна мощност ще бъде приблизително 19.5 МWе. Произведената електрическа енергия ще бъде доставяна към електропреносната мрежа през трансформаторна секция, която ще преобразува напрежението до 110 KV.
Отработената от турбината пара ще се отвежда до присъединен бойлер-кондензатор, в който парата ще се кондензира и ще генерира топлинна енергия, захранваща топлофикационната мрежа на София. Предвидени са два кондензатора, като системата ще бъде с конфигурация от 3 топлофикационни помпи (две от които при нормални условия ще бъдат в експлоатация, а една ще бъде резервна). Очистката (пречистване от определени съединения) на газовете е четиристепенна и включва сухи и мокри способи, като последният, четвърти, етап е чрез кондензиране на отпадъчните газове, което гарантира постигане на нива на очистка под нормативно определените в Директивите на ЕС с вторично оползотворяване на остатъчната топлина от процеса на кондензация. Като пример - действащите в момента изисквания за съдържание на азотни оксиди в изгорелите газове от промишлени инсталации е 200 милиграма на куб. метър. Съдържанието на азотни оксиди в газовете от новата инсталация ще е до 100 мг/куб.м, което е наполовина от нормативното изискване.
Според вас от колко подобни завода за отпадъци се нуждае България?
- Според мен България има нужда от около 5-6 завода, но изградени на регионален принцип, т.е. за няколко общини. Заводът в София реално е третият в България, другите два са във Варна и Пловдив.
Стимулирани ли са българските общини да рециклират?
- Съгласно националното ни законодателство общините са длъжни да постигнат определени цели за рециклиране и в тази връзка трябва да се търсят и подходящите механизми за насърчаване на рециклирането.
Каква е следващата ви цел след изграждането на завода за отпадъците?
- Изграждане на инсталацията за оползотворяване на RDF в „Топлофикация София" АД и изграждане на съоръжения за третиране на утайките с цел извличане на енергийния им потенциал.
http://www.opasniotpadaci.com/
Проблемът с управлението на отпадъци у нас все още е твърде далече от разрешаването си. И не става въпрос за незаконни сметища, породили се от спонтанни актове на привърженици на нестандартната пространствена естетика. Нито пък за поляните, обърнати на бунища - като това, което жителите на квартал „Овча купел" наблюдават всеки ден, докато пътуват по улица „Обиколна". Става въпрос за добре познатите общински депа за отпадъци , които все още са основният начин за разправа с боклука и заради които България и понастоящем виси на косъм от санкции от страна на ЕС.
Същината на европолитиката за управление на отпадъци е преминаването от депониране към рециклиране, повторна употреба и намаляване на количеството генериран боклук на глава от населението като цяло. Като най-лош вариант от Европа определят депонирането. Въпреки това „съхранението" на боклук по сметища е все още най-широко разпространеният начин за справяне с отпадъците в много страни членки.
Идеята на ЕС е до 2016 г. само 35% от боклука да се оставя на депа, а до 2020 г. процентът да падне до 20.
Нашите депа се оказват не само най-нежелан подход за управление на боклука, но и абсолютно недопустими по европейското законодателство. „Традиционните" сметища, на които се кара огромната част от отпадъка в страната, са в разрез с европейските норми и разпоредби, т.е. на практика и те са незаконни. „Това са сметищата, които ние виждаме из цяла България. Те на практика представляват една дупка в земята, в която се трупат отпадъци и която няма никаква техническа подготовка. Боклукът просто се хвърля и се натрупва.
Много често големият проблем на тези сметища е, че се самозапалват, тъй като температурата се покачва значително, особено когато се натрупва органичен отпадък . Затова те много често пушат и изпускат много вредни газове, които излизат в атмосферата и замърсяват въздуха. Другата много голяма опасност е, че протичат. Всеки знае как боклукът в кофата понякога протича, същото правят и депата. Тази течност, т.нар. инфилтрат, много лесно прониква в почвата. Замърсяват се и реки, и почва", коментира Данита Заричанова от екологично сдружение „За Земята".
Съгласно Директивата относно депонирането на отпадъци от 1999 г. съществуващите депа, които не са в съответствие с нормите на ЕС, не могат да продължават да функционират след 2009 г.
Ангажиментът, който България е поела в духа на европейската екополитика, се състои в това страната ни да преустанови дейността и да рекултивира (не)законните сметища, които не отговарят на стандартите на ЕС. Тъй като в страната ни тепърва се развива системата на затворен цикъл на отпадъците т.е. рециклиране и повторно използване, това, което сме поели като непосредствено задължение, е да адаптираме системата на депониране спрямо Европейските стандарти.
Те предвиждат максималната изолация на сметището от природата и предотвратяването на замърсяването на въздуха, подпочвените води, почвата и реките.
Прекалено бавният напредък през следващите години доведе до това, че през 2012 г. ЕК стартира процедура за нарушение. Огромният проблем, заради който страната ни вече е във фаза на наказателна процедура, е не само че по-голямата част от действащите сметища у нас по смисъла на регулациите на ЕС са незаконни, но и фактът, че държавата се представя твърде незадоволително в мерките, които предприема за разрешаването на проблемите. Въпреки парите от Европа.
А на места, където парите потекоха, се появиха и съмнения, и скандали.
„Започнаха се програми на много голямо финансиране на модерните депа за отпадъци това са големите регионални депа. финансирането започна може би през 2011 г., а ще спре до края на октомври тази година, т.е. средствата трябва вече да са усвоени. Всъщност в много случаи се регистрираха нарушения", коментира Данита Заричанова и изброи примерите в Самоков, с. Ракитница и с. Баня. „Избират се площадки, които са абсолютно неадекватни за нас, изключително опасни - близо до път, до реки. Започна се едно бурно строене и усвояване на парите, без да се знае точно каква технология се използва, кой ще отговаря след това за качеството и дали реално наистина е толкова модерно депо за отпадъци или все пак същото сметище", допълни тя.
„Единствената разлика между новите депа за отпадъци и старите е, че са покрити с един силиконов слой - мембрана отдолу, който според технолозите няма да се пропива и няма да изтича тази течност. Опитът обаче показва, че и това както всичко останало има срок на годност - т.е. дали след пет или след десет години, пак се стига до протичане", поясни Данита Заричанова.
Сериозно напрежение предизвика новото депо за битови отпадъци в Самоков. Освен че не отговаря на европейските изисквания, старото депо за отпадъци е запълнило капацитета си и построяването на ново, модерно депо не е предмет на спор. Проблемът на самоковлии е местонахождението на площадката на новото депо, която според протестиращите е в прекалено голяма близост до река Искър и създава опасност от замърсяване на водите в района.
Случаят в с. Ракитница, Старозагорско, също предизвика немалко напрежение.
Стойността на инвестицията е над 50 млн. лева и включва регионално депо за неопасни отпадъци , общински център за рециклиране и инсталация за сепариране и закрито компостиране. Проектът е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и държавния бюджет чрез Оперативна програма „Околна среда 2007 2013 година". 13 общини ще извозват отпадъците си на новото депо. Очаква се то да отвори до края на 2015 г. Това, което изправи местните жители срещу институциите, са притесненията, че поради непосредствената близост на регионалното депо до защитената по „Натура 2000" р. Съзлийка отпадните води биха могли директно да се вливат в реката.
На специално организирано събитие „Изпълнение на дейности по закриване и рекултивация на общински депа за битови отпадъци на територията на Република България, които не отговарят на нормативните изисквания" от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) съобщиха, че с 36 общини е сключен договор на обща стойност 82 129 246 лв.
Директорът на предприятието Ренета Георгиева обяви, че напълно е приключила работата на 48 декара депа в общините Калояново и Раковски. До 31 октомври рекултивацията на стари и незаконни депа трябва да завършат 38 общини с изключение на Русе, където дейностите трябва да са приключили до 2016 г. Предвидената за рекултивация обща площ е 1590 дка.
Последните данни на ЕК сочат, че още 113 незаконни депа функционират, а активни мерки все още липсват.
Миналата година комисарят по околната среда Янез Поточник внесе препоръка за завеждане на иск в Съда на ЕС срещу страната ни. Решението на Съда излезе на 16 юли тази година, като беше публикувано в Официалния вестник на ЕС на 21 септември.
При констатирани нарушения ЕК има практика да отлага наказателните мерки, ако страната членка, която е в нарушение, убедително докаже, че предприема действия по изпълнение на ангажиментите си.
Дванайсетият час наближава. Че отново не сме се справили, едва ли ще учуди някого. Остава само да се надяваме, че няма да се стигне до санкции за неизпълнението на евроразпоредбите, защото това би означавало, че българите хем ще си живеем на мръсно заради старите сметища, хем ще си плащаме за това.
Катастрофални промени ще застигнат човечеството заради покачване на глобалните температури с 2 градуса по Целзий до края на века, предупреди британският в. „Гардиън". Последиците ще се отразят на добива на храна, нивото на океаните, разширяването на пустините, живота в дивата природа и водните резерви, изтъкват експерти преди конференцията по въпросите, свързани с изменението на климата СОР21 в Париж (30 ноември -11 декември 2015 г.).
Покачването с 2 градуса се смята за критичната точка, която планетата може да понесе, без да пострада радикално живота на Земята. Промените обаче ще доведат до унищожаване на повечето коралови рифове и ледниците. За да не се стигне до апокалиптичния сценарий, страните от цял свят и особено развитите държави трябва да намалят емисиите от С02 до 36 млрд.тона. Актуалните обещания и ангажименти не покриват тези цели.
В същото време едни от най-големите песимисти в областта на екологията преразгледаха прогнозите си за бъдещето на човечеството, съобщи в. „Индипендънт". Шведският изследовател Иохан Рокстрьом, който шокира света през 2009 г. с мрачните си анализи, обяви, че и най-страшните заплахи може да бъдат овладени за първи път от 20 г. насам. Оптимизмът му се основава на иновациите в зелената енергия, подобренията на енергийната ефективност, намаляването на обема на отпадъци и увеличаването на рециклираните материали в производството.
