Фирмен профил
Фирмен профил
Цяло село от боклуци строят майстори зидари за бедни в Северна Нигерия. Шарените къщи на един етаж никнат като гъби в Сабон Йелва, щата Кадуна, където недоимъкът е повсеместен, а битовите отпадъци са в изобилие. Постройките са от използвани пластмасови бутилки. Цилиндричните отпадъци се ползват вместо тухли. Вътре се пълнят с изсъхнала пръст, защото пясъкът е лукс. Поставят се на редове и се закрепват с кал. "Тухлите" тежат по 3 кг и са свързани една за друга със сложна плетеница от въжета. На финала се получава добре изолирана и устойчива на земетресение стена. Първоначално къщичките се строят в кръгова архитектурна форма, която е характерна за региона. Когато проектът се оказва успешен и хората остават доволни от ефекта, майсторите разнообразяват със стандартни правогълни форми. Обучението за новия вид строителство е поверено на британска фирма, специализирана за боравене с екологични материали. Стартът на начинанието е даден през 2011 г. Тогава британците от ECOTEC вдигат за нула време "палат" от 58 кв/м. Жилището е с две спални, кухня, баня и тоалетна, а отпред има даже и малка веранда. Успехът е мигновен и триумфален. Властите в Нигерия са очаровани от идеята да предложат на бедните слоеве от населението подслон на главата за малко пари. При това бързо, качествено и красиво. "Къщата от пластмасови бутилки е не само по-екологична, но и по-солидна от подобна с тухли. Тя е 20 пъти по-устойчива на трусове от тухлена структура", твърди местният координатор на проекта Яхия Ахмад. "Стотици хора, включително държавни служители и племенни лидери, идват да видят как се строят стените на къщите в село Сабон Йелва", съобщава Би Би Си. "В Нигерия милиони пластмасови бутилки се изхвърлят из водните пътища и депата за отпадъци всяка година, причинявайки замърсяване, ерозия, блокажи на водните пътища и здравословни проблеми за хората. Къщите от бутилки превръщат опасните отпадъци в нещо полезно", пише блогът за околната среда "Еко Нигерия". Според еколози постройките ще бъдат енергийно независими. Основният източник на енергия ще бъде слънцето, което в африканската държава е предостатъчно.
Промените в начина на изчисляване няма да влязат в сила поне още една година Най-рано от 2019 година. Това прогнозира пред „Икономист“ председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова в отговор на въпроса кога ще влязат в сила промените в такса „смет“. Причината – макар да са набелязани алтернативи на сегашния механизъм, при който цената за чистотата е според данъчната оценка на имотите, общините не желаят и не са готови за промяната. В момента изкривяването на таксата за сметосъбиране действа в две посоки. Първо, бизнесът плаща много повече, отколкото замърсява, само защото офис сградите имат по-висока данъчна оценка в сравнение с жилищата с аналогична квадратура. И второ – живеещите в крайните квартали, където имотите имат по-ниска оценка, плащат по-малко от съгражданите си в центъра, въпреки че последните почти със сигурност не замърсяват повече. Според експерти по публични финанси това кръстосано субсидиране прехвърля 60% от разходите за почистване върху бизнеса. Законопроектът на правителството, който цели да намали тази несправедливост, е внесен в парламента през юли и вече е утвърден на първо четене. Първоначалният срок за предложения преди окончателното му разглеждане на второ четене бе краят на тази седмица, но се отлага до шести октомври. Причината е една последна среща между сдружението на общините и управляващите, която е насрочена за трети октомври. На нея обединението на местните власти за последно ще представи предложенията си по промените. Приетите на първо четене промени позволяват таксата да се определя на база реално създавания от всяко домакинство боклук или според броя на живеещите във всяко отделно жилище. В първия случай засичането става чрез ползването на специални торби или зачисляването на отделна кофа за всяко домакинство. Във втория случай община, полиция и домоуправители ще трябва да разработят механизъм за прецизно отчитане на живеещите във всяка сграда, за да не се стига до измами. А мотив за тях ще има, защото промяната в методиката може да доведе до двукратно и дори по-сериозно повишаване на таксата за сметосъбиране за отделни домакинства. Защо общините се дърпат Икономистът от фискалния съвет Любомир Дацов обясни пред „Икономист“, че проучване на Столичната община отпреди няколко години е показало необходимост от инвестиционни разходи в размер на 150 млн. лв., ако София премине към директно облагане на хората и бизнеса според генерирания отпадък. Инвестицията включва специални торби с магнитна маркировка, шахти за събиране на сметта, пунктове за приемането на боклуците и други разходи. Заради по-сериозната отчетност общините най-вероятно ще се принудят да създадат и площадки за сепариране на отпадъците според материята им – метални, хартиени, стъкло, органични и пластмасови. Това означава възможност за продажба и извличане на стойност от самия боклук, но също така и инвестиции и разходи за заплати или публично-частни партньорства, като последните ще натоварят общините чисто административно. Скрити ефекти от законопроекта също не са изключени. Например вероятност сериозно да се разклати структурата на общинското финансиране. В момента редица кметства си позволяват да пренасочват приходи от такса „смет“ към плащане на други разходи. Използването на тази такса за финансирането на всякакви други общински дейности, различни от поддържането на чистотата, се констатира като проблем с редица доклади на Сметната палата. Затова и възможността за подобна практика се прекъсва със сегашните промени в Закона за местните данъци. Занапред, ако една община реализира излишък от събраните средства по такса „смет“, тя ще трябва да ги прехвърли в резерв за следващата година, но не и да ги харчи за нещо друго. Ако това се случи, местната власт ще бъде задължена в следващия отчетен период да финансира сметоизвозването с пари от бюджета си, равни на отклонената сума. Самите разходи за събиране, извозване и обработка на отпадъците ще трябва да са публични и подробни до най-дребните детайли. Така винаги ще се вижда дали общините имат неизползван потенциал за ефективност и ще бъдат подложени на натиск от данъкоплатците. „Този тип дисциплина не се харесва на общините. Те искат да я карат постарому – да си събират пари, без да полагат някакви усилия, и да ги използват за каквото си искат“, коментира Менда Стоянова. Тя обаче призна, че в момента няма детайлен анализ колко наистина струват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на всяка отделна община, и поради това не е ясно разходи в какъв обем ще се прехвърлят от бизнеса към населението. Според нея този проблем е много по-сериозен в големите общини като София, Пловдив, Варна и Бургас, докато в малките населени места преходът щял да бъде много по-лесен. Липсващи разчети Председателят на сдружението на общините Гинка Чавдарова пък разкритикува законопроекта с аргумента, че държавата не е предложила финансова обосновка на прехода. „Необходимо е да видим какви точно плащания ще трябва да се преструктурират, кои разходи ще бъдат позволени и кои не. След това ще трябва да проиграем бюджетите си в светлината на новите правила и това ще отнеме поне година, заради което ще искаме законопроектът да не влиза в сила веднага. Промяната е драматична и не може да става изведнъж“, коментира тя. Допълнителен проблем според нея е, че управляващите променят Закона за местните данъци и такси, но не правят никакви изменения в Закона за управление на отпадъците. Той очертава правилата как местните власти трябва да се справят с боклуците, създадени на тяхната територия. Чавдарова обаче не пожела да коментира конкретните искания на кметовете, преди те да бъдат представени официално на срещата с бюджетната комисия в парламента във вторник. Оказва се, че в публичните документи – докладите към годишните бюджети и др., липсва централизирана информация за общите общински приходи от такса за битови отпадъци. Само за София обаче през миналата година са събрани 198 млн. лв. при планирани приходи 187 милиона, а планът за тази година е общината да получи 189 млн. лв. Съответно разходите на Столичната община за чистота са били 114 млн. лв. през миналата година с прогноза през тази да се увеличат до 118 милиона. Според експерти по публични финанси на национално ниво разходите за събиране, извозване и обработка на битовите отпадъци надхвърлят 300 милиона лева, а приходите са още по-големи. Точно това удобство на сегашния режим, при който общините почти нямат разходи по администриране и събиране на данъка, кара местните власти да подхождат към промяната с неохота. Тя се очертава да увеличи бремето и за домакинствата, но в крайна сметка се залага справедлив механизъм, при който сметката се плаща от замърсителя.
Делегация на община Свиленград, ръководена от кмета инж. Георги Манолов, се завърна от италианската община Капанори, където бе на официално посещение, организирано от международната фондация „За Земята”. Поводът е успешната дейност на Свиленград в областта на разделното събиране на отпадъци и отправената покана към общината да се присъедини към Мрежата от европейски общини за нулеви отпадъци. Определям посещението като много полезно, защото то е крачка към подготовката на Свиленград за промените в Закона за местни данъци и такси и по-конкретно в частта за такса „Битови отпадъци”. Нашата цел е да намалим извозваните битови отпадъци чрез разделно събиране от врата до врата така, както е организирано успешно в тази италианска община. В Капанори битовият отпадък е едва 10%, а всички останали отпадъци се рециклират и използват повторно, каза кметът. Получихме покана общината ни да влезе в Мрежата на европейските общини с нулеви отпадъци и смятаме да покрием необходимите изисквания, още повече че вече работим за това, допълни зам.-кметът Мария Костадинова.
Свиленград е първата община в България, която събира разделно отпадъка от врата до врата с жълтите контейнери. Наблюденията показват, че това е успешно и следващата година 100 процента от еднофамилните жилища ще бъдат обхванати от тази система. Успоредно с това ще бъде завършено изграждането на инсталацията за производство на компост. Тези два момента ни обнадеждават да влезем в първата група на мрежата „Общини, стремящи се към нулеви отпадъци”, каза още Костадинова. Мрежата от европейски общини за нулеви отпадъци обхваща водещи в областта на управлението на отпадъци общини, които са постигнали битови отпадъци под 100 кг на човек за година. В момента в Свиленград този показател е 400 кг на човек. Щом има общини в Европа, които са постигнали под 100 кг, то е възможно и за Свиленград, категорични са от ръководството на общината. Това ще доведе до намаляване на разходите за управление на отпадъците, стимулиране на гражданите и бизнеса да изхвърлят разделно и до по-чиста и здравословна среда на живот, изтъкна зам.-кметът Костадинова. Сред основните неща, които се изискват, за да влезем сред общините стремящи се към нулеви отпадъци, са създаването на обществен съвет, включващ всички участници в процеса – жители, представители на бизнеса, общината, експерти и граждански организации. Този орган ще разработва и следи за изпълнението на план за управление на отпадъците и постигане на целта – нулеви битови отпадъци.
Двама френски експерти посетиха тази седмица Търговище на одитираща визита, във връзка с отличаването на Общината за „ЕКООБЩИНА” на първия конкурс през 2016 г., проведен от посолството на Франция и Министерството на околната среда и водите у нас. В рамките на два дни Жан–Марк Чампейл и Емануел Бодино се срещнаха и разговаряха с представители на ръководството и специалистите по екология от Общинската администрация, Общинското предприятие БКС и други. Те посетиха площадката за компостиране на биоразградими отпадъци, регионалното депо за неопасни битови отпадъци, пречиствателната станция за отпадни води и други. В следобедните часове в четвъртък френските експерти, които са част от екипа на компанията „Веолия Енвиронман”, разговаряха и с кмета на общината д-р Дарин Димитров. Бяха обсъдени местните политики в сферата на управление на отпадъците, усилията за намаляване количествата на депонираните и увеличаване на тези за рециклиране и оползотворяване. Гостите споделиха, че и в Търговище се прилагат методите, ползвани във Франция, като разделното събиране и сепариране на битовите отпадъци. При тях чрез няколко центъра за сепариране и разделно предаване се постигат много добри резултати. За съжаление в България все още се депонират по-голямата част от отпадъците, докато във Франция ги преработват. Около 60% от количествата там се изгарят и се произвежда енергия. Други 30 % се рециклират, казаха експертите. Техните препоръките са да продължи информирането на гражданите за ползите от рециклирането и разделното събиране на отпадъците. „Веолия Енвиронман” е компания от световен мащаб и сред лидерите в оптимизираното управление на ресурсите. Жан–Марк Чампейл е регионален директор за събиране на отпадъци в продължение на 12 години в Парижкия регион. Понастоящем е ръководител на проект, отговаря за координацията по събирането на отпадъците в техническия и изпълняващия отдел на ниво „Veolia Group”. Емануел Бодино е регионален директор, който отговаря за събиране на отпадъците в седем града в западна част на Франция по договори с общини. Експертите проявиха голям интерес към площадката за компостиране на растителни отпадъци, чиято дейност ще бъде представена и пред медиите в Търговище в понеделник.
В периода 28-29 септември, по време на традиционно организираната от Община Русе кампания по събиране на опасни отпадъци, гражданите имаха възможността да предадат в специален мобилен пункт замърсени опаковки, лекарства с изтекъл срок на годност, живачни термометри и живак, различни видове препарати, бои, лакове, лепила и др. от домакинствата си. Тази година кампанията предизвика висок обществен интерес и са отчетени 45,400 килограма събрани отпадъци за двата дни.
„Да изпратим живака в историята“ – това е темата на първата конференция по Конвенцията Минамата и се провежда от 24 до 29 септември в Женева. На 16 август 2017 г. конвенцията влезе в сила, след като беше ратифицирана от общо 50 държави. Към днешна дата броят на ратификациите вече е 83. Конвенцията регулира целия жизнен цикъл на живака. Въвежда ограничения и изисквания за първичния добив, производството и търговията с живак и продукти с добавен живак и екологосъобразното управление на отпадъците. България е една от първите държави от ЕС, ратифицирали Конвенцията Минамата със закон, приет от 43-то Народното събрание на 2 септември 2016 г. В конференцията Женева участва зам.-министърът на околната среда и водите Николай Кънчев. Там ще се обсъждат проблемите, свързани със замърсяването с живак на води, въздух и почви.
Новата инсталация ще позволи да се намалят драстично количествата, които се депонират на градското сметище
Ново депо край Карлово ще събира зелените и биоразградимите отпадъци в цялата община. Съоръжението за компостиране ще бъде изградено близо до сегашното сметище за битови отпадъци. До него ще води специален път, чието изграждане предстои. На своето заседание миналия ден общинските съветници одобриха предложение на кмета Емил Кабаиванов за отчуждаване на малки части от частни земи за осигуряване на трасето.
Мащабният проект за изграждане на система за компостиране биоразградими и зелени отпадъци ще затвори цикъла за събиране и преработка на сметта. Това ще доведе до значително намаляване на депонираните количества. Реализирането на този проект ще изведе Карлово сред лидерите в обработката на битовите отпадъци. Очаква се проектът да стартира официално до края на 2017 година. Той е на стойност 6 милиона лева. Общината кандидатства за неговото финансиране по Оперативна програма „Околна среда".
Системата за компостиране на биоразградими и зелени отпадъци предвижда изграждането на няколко площадки в различни зони на общината, както и снабдяването с контейнери за събиране и със специализирани камиони за тяхното извозване. В Карлово, Баня и Калофер специализираната техника ще е в кафяв цвят, както е в европейските градове, където действа такава система. Камионите, които ще извозват растителните отпадъци от селата, ще са в друг цвят.
Със старта на проекта общината ще започне мащабна кампания в Карлово и останалите 25 селища за информиране и обучение на населението по събирането на растителните и биоразградими отпадъци, обясни Кабаиванов.
Тенденцията в Европа и по света е да се намалява депонирането и да се преминава към оползотворяване на отпадъците, коментира кметът на Карлово. Проектът за изграждане на система за компостиране е част от Общинската програма за управление на отпадъците, която цели до 2020 година таксата, която общината плаща на МОСВ за депониране на битовите отпадъци в регионалното депо, да бъде стопена до нула. В момента тя е 36 лева на тон и според Закона за управление на отпадъците при сегашния темп на депониране в регионалното депо тя може да нарасне в годините до 97 лева на тон.
За да запазим територията чиста, да намалим разходите и да удължим живота на депото, още преди време бе изградено съоръжение за сепариране на рециклируемите отпадъци. От 2001 година пък работи системата за разделно събиране на битовите отпадъци, припомни Кабаиванов.
1,88 милиона тона пластмасови отпадъци замърсяват Филипините всяка година. Местното поделение на Грийнпийс и групата #breakfreefromplastic почистиха част от тези боклуци на остров „Фрийдъм“ и установиха кои са предприятията, които са отговорни за най-голяма част от замърсяването. Nestle се оказа начело на списъка, следвана от Unilever и индонезийската компания PT Torabika Mayora. Филипините са третият най-голям замърсител на океаните по света, според еко-защитниците. Те прекараха една седмица в почистване на плажа и извършването на „одита“, който – според тях – е първият по рода си във Филипините. Организациите събраха общо 54,260 парчета боклук. Те откриха множество вещи за еднократна употреба като пластмасови сламки и торбички, както и обувки и стиропор. По-голямата част от боклука включва пликчета – малки найлонови опаковки, използвани предимно в развиващите се страни, които позволяват на хората с ниски доходи да си купуват качествени продукти. Ала сашетата за еднократна употреба обикновено се отправят към депата и океаните, вместо да се рециклират. Според дела на събраните боклуци, най-голям принос за пластмасовото замърсяване на филипинския остров имат: Nestle, Unilever, PT Torabika Mayora, Universal Robina Corporation, Procter & Gamble, Nutri-Asia, Monde Nissin, Zesto, Colgate Palmolive, and Liwayway. Грийнпийс призова компаниите да преосмислят си по опаковане и доставка. Те биха могли да заменят продуктите за еднократна употреба и нерециклируемите с такива, които се използват многократно – това ще предотврати създаването на отпадъците, което е знчително по-добре от подхода на „управление на отпадъците“, когато те са вече натрупани.
