Фирмен профил
Фирмен профил
Промените в начина на изчисляване няма да влязат в сила поне още една година Най-рано от 2019 година. Това прогнозира пред „Икономист“ председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова в отговор на въпроса кога ще влязат в сила промените в такса „смет“. Причината – макар да са набелязани алтернативи на сегашния механизъм, при който цената за чистотата е според данъчната оценка на имотите, общините не желаят и не са готови за промяната. В момента изкривяването на таксата за сметосъбиране действа в две посоки. Първо, бизнесът плаща много повече, отколкото замърсява, само защото офис сградите имат по-висока данъчна оценка в сравнение с жилищата с аналогична квадратура. И второ – живеещите в крайните квартали, където имотите имат по-ниска оценка, плащат по-малко от съгражданите си в центъра, въпреки че последните почти със сигурност не замърсяват повече. Според експерти по публични финанси това кръстосано субсидиране прехвърля 60% от разходите за почистване върху бизнеса. Законопроектът на правителството, който цели да намали тази несправедливост, е внесен в парламента през юли и вече е утвърден на първо четене. Първоначалният срок за предложения преди окончателното му разглеждане на второ четене бе краят на тази седмица, но се отлага до шести октомври. Причината е една последна среща между сдружението на общините и управляващите, която е насрочена за трети октомври. На нея обединението на местните власти за последно ще представи предложенията си по промените. Приетите на първо четене промени позволяват таксата да се определя на база реално създавания от всяко домакинство боклук или според броя на живеещите във всяко отделно жилище. В първия случай засичането става чрез ползването на специални торби или зачисляването на отделна кофа за всяко домакинство. Във втория случай община, полиция и домоуправители ще трябва да разработят механизъм за прецизно отчитане на живеещите във всяка сграда, за да не се стига до измами. А мотив за тях ще има, защото промяната в методиката може да доведе до двукратно и дори по-сериозно повишаване на таксата за сметосъбиране за отделни домакинства. Защо общините се дърпат Икономистът от фискалния съвет Любомир Дацов обясни пред „Икономист“, че проучване на Столичната община отпреди няколко години е показало необходимост от инвестиционни разходи в размер на 150 млн. лв., ако София премине към директно облагане на хората и бизнеса според генерирания отпадък. Инвестицията включва специални торби с магнитна маркировка, шахти за събиране на сметта, пунктове за приемането на боклуците и други разходи. Заради по-сериозната отчетност общините най-вероятно ще се принудят да създадат и площадки за сепариране на отпадъците според материята им – метални, хартиени, стъкло, органични и пластмасови. Това означава възможност за продажба и извличане на стойност от самия боклук, но също така и инвестиции и разходи за заплати или публично-частни партньорства, като последните ще натоварят общините чисто административно. Скрити ефекти от законопроекта също не са изключени. Например вероятност сериозно да се разклати структурата на общинското финансиране. В момента редица кметства си позволяват да пренасочват приходи от такса „смет“ към плащане на други разходи. Използването на тази такса за финансирането на всякакви други общински дейности, различни от поддържането на чистотата, се констатира като проблем с редица доклади на Сметната палата. Затова и възможността за подобна практика се прекъсва със сегашните промени в Закона за местните данъци. Занапред, ако една община реализира излишък от събраните средства по такса „смет“, тя ще трябва да ги прехвърли в резерв за следващата година, но не и да ги харчи за нещо друго. Ако това се случи, местната власт ще бъде задължена в следващия отчетен период да финансира сметоизвозването с пари от бюджета си, равни на отклонената сума. Самите разходи за събиране, извозване и обработка на отпадъците ще трябва да са публични и подробни до най-дребните детайли. Така винаги ще се вижда дали общините имат неизползван потенциал за ефективност и ще бъдат подложени на натиск от данъкоплатците. „Този тип дисциплина не се харесва на общините. Те искат да я карат постарому – да си събират пари, без да полагат някакви усилия, и да ги използват за каквото си искат“, коментира Менда Стоянова. Тя обаче призна, че в момента няма детайлен анализ колко наистина струват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на всяка отделна община, и поради това не е ясно разходи в какъв обем ще се прехвърлят от бизнеса към населението. Според нея този проблем е много по-сериозен в големите общини като София, Пловдив, Варна и Бургас, докато в малките населени места преходът щял да бъде много по-лесен. Липсващи разчети Председателят на сдружението на общините Гинка Чавдарова пък разкритикува законопроекта с аргумента, че държавата не е предложила финансова обосновка на прехода. „Необходимо е да видим какви точно плащания ще трябва да се преструктурират, кои разходи ще бъдат позволени и кои не. След това ще трябва да проиграем бюджетите си в светлината на новите правила и това ще отнеме поне година, заради което ще искаме законопроектът да не влиза в сила веднага. Промяната е драматична и не може да става изведнъж“, коментира тя. Допълнителен проблем според нея е, че управляващите променят Закона за местните данъци и такси, но не правят никакви изменения в Закона за управление на отпадъците. Той очертава правилата как местните власти трябва да се справят с боклуците, създадени на тяхната територия. Чавдарова обаче не пожела да коментира конкретните искания на кметовете, преди те да бъдат представени официално на срещата с бюджетната комисия в парламента във вторник. Оказва се, че в публичните документи – докладите към годишните бюджети и др., липсва централизирана информация за общите общински приходи от такса за битови отпадъци. Само за София обаче през миналата година са събрани 198 млн. лв. при планирани приходи 187 милиона, а планът за тази година е общината да получи 189 млн. лв. Съответно разходите на Столичната община за чистота са били 114 млн. лв. през миналата година с прогноза през тази да се увеличат до 118 милиона. Според експерти по публични финанси на национално ниво разходите за събиране, извозване и обработка на битовите отпадъци надхвърлят 300 милиона лева, а приходите са още по-големи. Точно това удобство на сегашния режим, при който общините почти нямат разходи по администриране и събиране на данъка, кара местните власти да подхождат към промяната с неохота. Тя се очертава да увеличи бремето и за домакинствата, но в крайна сметка се залага справедлив механизъм, при който сметката се плаща от замърсителя.
Доказателство за това е ускоряването на процеса за изграждане на екологичната инфраструктура.
Няколко са основните приоритети в сферата на околната среда, формирани в програмата на правителството за периода 2017 - 2020 г. - устойчива политика за здравословна околна среда и подобряване на качеството на атмосферния въздух, опазване и оползотворяване на природните ресурси, максимално облекчаване на процедурите с цел улесняване на бизнеса и инвестиционния процес, адаптация към настъпилите неблагоприятни климатични изменения и постигане на нисковъглеродна икономика. Основен акцент в работата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е прилагането на принципа на открито управление, отчетност, постоянен диалог и партньорство.
Екипът на МОСВ работи добре с Камарата на строителите в България (КСБ). Доказателство за това е ускоряването на процеса за изграждане на екологичната инфраструктура. Това е национална задача, тъй като става въпрос за реализацията на обекти, които гарантират качеството на живот на гражданите и опазване на околната среда. МОСВ оценява високо съвместната работа с КСБ. Пример за нашата добра колаборация и партньорство е разработването на стандартизирани документи за обществени поръчки за изграждане на пречиствателни станции и ВиК мрежи. Документацията отразява опита, натрупан от вече реализираните инвестиции по ОПОС. Ние сме първото министерство, което въведе такива стандартизирани документи. Това е важно за осигуряване на конкурентна среда за бизнеса в България, безпроблемно провеждане на процедурите и преминаване към строителния процес.
Няколко основни задачи на министерството зависят в голяма степен от доброто партньорство и активното участие на бизнеса. Както споменах, акцент в политиката ни е намаляване на регулаторната тежест върху бизнеса и гражданите. По този начин ще се въведат ясни правила за контрол, издаване на разрешителни и безпристрастни решения единствено обосновани на законната нормативна база. В този контекст е формулиран един от националните приоритети в сектор „Околна среда" по време на европредседателството на България през 2018 г. - по-добро регулиране, което осигурява по-ефективно прилагане на законодателството.
Друг приоритет е постигането на ресурсна ефективност чрез устойчиво управление на отпадъците. Това е важна задача и в рамките на нашата политика ние насърчаваме прилагането на съвременни технологии, като стремежът ни е бизнесът да работи на принципите на кръговата икономика.
Не на последно място е и целта за намаляване на процента на депонираните отпадъци. Постигнати са синхрон и допълняемост на приоритетите и мерките, които се осигуряват от основните финансови инструменти, с които разполага МОСВ - ПУДООС и Оперативна програма „Околна среда" (ОПОС). Със средства от ПУДООС продължава работата по изграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в общините и поетапно осигуряване на допълнителен финансов ресурс за местни администрации, които трябва да изпълнят задълженията си по закриване и рекултивация на старите депа.
Вече са построени 51 от планираните 54 регионални системи за управление на отпадъците.
С финансова помощ по ОПОС се подпомага изграждането на съоръжения за предварително третиране и компостиране на битови отпадъци в 28 региона. За насърчаване на рециклиране и оползотворяване на отпадъците в бюджета на оперативната програма са заделени над 90 млн. лв. Те са за строителство на инсталации за анаеробно третиране на биоразградими отпадъци.
Друга важна цел е интегрираното управление на водите - опазването им в количествено и качествено отношение, включително и чрез подобряване на пречистването на отпадъчните води и управление на ресурсната ефективност по отношение на доставката на питейни води. Управлението на водите се осъществява чрез основните стратегически документи - плановете за управление на водите, плановете за управление на риска от наводнения и стратегията за опазване на околната среда във водите на Черно море.
ОПОС е основният финансов документ за провеждането на политиките на Министерството на околната среда и водите.
Предвиденият ресурс за устойчивото управление на водите е над 2,2 млрд. лв.
Тези средства са за събиране, насочване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води в агломерации с над 10 000 еквивалент жители, осигуряване на чиста и безопасна питейна вода за населението, както и подобряване на водоснабдителната мрежа с оглед намаляване на течове и загуби.
Инвестиции са предвидени и за мерки за повишаване на защитата и сигурността на населението при риск от наводнения. Средствата, които са заделени, са над 100 млн. лв. С този ресурс ще бъдат финансирани мерки за въвеждане на решения за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища, в това число защитна инфраструктура и екосистемно базирани решения. Също така ще се изгради национална система за управление на водите в реално време.
Подчертавам отново, че планираните инвестиции за екологична инфраструктура на територията на цялата страна действително са мащабни. Това предполага много сериозна строителна дейност. Освен основният финансов инструмент, с който разполагаме по ОПОС, не бива да се пренебрегват и възможностите на ПУДООС и Националния доверителен екофонд, които на годишна база разпределят над 100 млн. лв. за довършване на ВиК инфраструктура, включително за подобряване на мрежата за доставка на минерални води и проекти за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в публични сгради.
От нашето добро партньорство със строителния бранш зависи, дали качеството на живот на хората ще се подобри и ще се промени обликът на населените места. Вярвам, че съвместните усилия си заслужават.
Двама френски експерти посетиха тази седмица Търговище на одитираща визита, във връзка с отличаването на Общината за „ЕКООБЩИНА” на първия конкурс през 2016 г., проведен от посолството на Франция и Министерството на околната среда и водите у нас. В рамките на два дни Жан–Марк Чампейл и Емануел Бодино се срещнаха и разговаряха с представители на ръководството и специалистите по екология от Общинската администрация, Общинското предприятие БКС и други. Те посетиха площадката за компостиране на биоразградими отпадъци, регионалното депо за неопасни битови отпадъци, пречиствателната станция за отпадни води и други. В следобедните часове в четвъртък френските експерти, които са част от екипа на компанията „Веолия Енвиронман”, разговаряха и с кмета на общината д-р Дарин Димитров. Бяха обсъдени местните политики в сферата на управление на отпадъците, усилията за намаляване количествата на депонираните и увеличаване на тези за рециклиране и оползотворяване. Гостите споделиха, че и в Търговище се прилагат методите, ползвани във Франция, като разделното събиране и сепариране на битовите отпадъци. При тях чрез няколко центъра за сепариране и разделно предаване се постигат много добри резултати. За съжаление в България все още се депонират по-голямата част от отпадъците, докато във Франция ги преработват. Около 60% от количествата там се изгарят и се произвежда енергия. Други 30 % се рециклират, казаха експертите. Техните препоръките са да продължи информирането на гражданите за ползите от рециклирането и разделното събиране на отпадъците. „Веолия Енвиронман” е компания от световен мащаб и сред лидерите в оптимизираното управление на ресурсите. Жан–Марк Чампейл е регионален директор за събиране на отпадъци в продължение на 12 години в Парижкия регион. Понастоящем е ръководител на проект, отговаря за координацията по събирането на отпадъците в техническия и изпълняващия отдел на ниво „Veolia Group”. Емануел Бодино е регионален директор, който отговаря за събиране на отпадъците в седем града в западна част на Франция по договори с общини. Експертите проявиха голям интерес към площадката за компостиране на растителни отпадъци, чиято дейност ще бъде представена и пред медиите в Търговище в понеделник.
София ще гори по 180 000 тона от собствения си боклук всяка година и това ще става в центъра на столицата. Тов предвижда третият етап от проекта на Столичната община за управление на отпадъците на големия град. „Преди две години София реализира проект за Интегрирана система от съоръжения за третиране на твърди битови отпадъци с 85% безвъзмездно европейско финансиране по ОП „Околна среда 2007-2013“, посочва СО в раздела за околна среда на сайта си. „С изградените инсталации от отпадъци произвеждаме ресурси – ел. енергия и компост. От началото на тази година от зелени и био отпадъци са произведени 6478 тона компост и 1553 MW ел енергия. В завода са преработени над 249 700 тона смесени битови отпадъци. В процес на подготовка е третата фаза на проекта, която е изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF гориво на територията на „Топлофикация София“ с финансиране от ОП „Околна среда 2014-2020“. В момента проектът за трета фаза на завода е на етап финализиране на предпроектно проучване и подготовка на апликационна форма, заедно с изискуемите, съгласно изискванията на ЕК, документи. В работата върху подготовка им участват експерти от Европейската инвестиционна банка и „Джаспърс“. Според общината, капацитетът на инсталацията ще е за оползотворяване на 180 000 тона „RDF гориво“ на година. Изгарянето ще се случва в ТЕЦ-София, в центъра на града – точно зад Централна ЖП гара – в квартала, станал известен като „ТЕЦ-София“. София ще се сдобие с още 13 тона фини прахови частици във въздуха си всяка година в резултат на работата на новата инсталация, предупреждават еколозите. Жителите на града ще дишат кадмий, олово, живак, азотни оксиди, както и изключително токсичните диоксини и фурани. С други думи, проектът ще влоши и без друго токсичния състав на въздуха в София, казват от Екологично сдружение „За Земята“. През април тази година Европейската комисия осъди България заради мръсния въздух във всички градски агломерации. „Систематично и постоянно“ е неспазването на регулациите за чистотата на въздуха, посочи съдът в Люксембург. През май група ограждански и екологични oрганизации, обединени под името “Група за чист въздух”, дадоха под съд Столична община заради мръсния въздух – “от името на всички живущи, работещи и учащи в столицата”. Основанието бе именно бездействието на община в периода 2015-2017 г., аради който е и присъдата на ЕКм когато – въпреки сериозните нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ), общината не е предприела никакви мерки, за да предпази населението.
„Да изпратим живака в историята“ – това е темата на първата конференция по Конвенцията Минамата и се провежда от 24 до 29 септември в Женева. На 16 август 2017 г. конвенцията влезе в сила, след като беше ратифицирана от общо 50 държави. Към днешна дата броят на ратификациите вече е 83. Конвенцията регулира целия жизнен цикъл на живака. Въвежда ограничения и изисквания за първичния добив, производството и търговията с живак и продукти с добавен живак и екологосъобразното управление на отпадъците. България е една от първите държави от ЕС, ратифицирали Конвенцията Минамата със закон, приет от 43-то Народното събрание на 2 септември 2016 г. В конференцията Женева участва зам.-министърът на околната среда и водите Николай Кънчев. Там ще се обсъждат проблемите, свързани със замърсяването с живак на води, въздух и почви.
Делегация от Киргизстан и представители на Община Разлог обсъдиха управлението на битови отпадъци, споделиха опита си във ВиК сектора, зелените системи и публични места за отдих на гражданите. Представители на централната власт, общини и неправителствени организации от Киргизстан разговаряха с кмета инж. Красимир Герчев и експерти от Общинска администрация-Разлог за комуналните и рекреационните услуги, предоставяни на местно ниво. Делегацията от Киргизстан е на посещение в няколко района на България, а поканата е на Фондацията за реформа в местното самоуправление.
1,88 милиона тона пластмасови отпадъци замърсяват Филипините всяка година. Местното поделение на Грийнпийс и групата #breakfreefromplastic почистиха част от тези боклуци на остров „Фрийдъм“ и установиха кои са предприятията, които са отговорни за най-голяма част от замърсяването. Nestle се оказа начело на списъка, следвана от Unilever и индонезийската компания PT Torabika Mayora. Филипините са третият най-голям замърсител на океаните по света, според еко-защитниците. Те прекараха една седмица в почистване на плажа и извършването на „одита“, който – според тях – е първият по рода си във Филипините. Организациите събраха общо 54,260 парчета боклук. Те откриха множество вещи за еднократна употреба като пластмасови сламки и торбички, както и обувки и стиропор. По-голямата част от боклука включва пликчета – малки найлонови опаковки, използвани предимно в развиващите се страни, които позволяват на хората с ниски доходи да си купуват качествени продукти. Ала сашетата за еднократна употреба обикновено се отправят към депата и океаните, вместо да се рециклират. Според дела на събраните боклуци, най-голям принос за пластмасовото замърсяване на филипинския остров имат: Nestle, Unilever, PT Torabika Mayora, Universal Robina Corporation, Procter & Gamble, Nutri-Asia, Monde Nissin, Zesto, Colgate Palmolive, and Liwayway. Грийнпийс призова компаниите да преосмислят си по опаковане и доставка. Те биха могли да заменят продуктите за еднократна употреба и нерециклируемите с такива, които се използват многократно – това ще предотврати създаването на отпадъците, което е знчително по-добре от подхода на „управление на отпадъците“, когато те са вече натрупани.
Планираните инвестиции за екологични инфраструктурни проекти за регионите през 2018 г. са големи, което предполага и много сериозна строителна дейност. Това каза зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова на дискусионния форум „Строителството през 2018 г. – перспективи и предизвикателства“, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ). Тя допълни, че освен по оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014-2020 г., през 2018 г. МОСВ предоставя допълнително средства на общините. Чрез Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда (ПУДООС) и Националния доверителен екофонд (НДЕФ) се осигурява финансов ресурс за над 100 млн. лв. Средствата се разпределят за проекти на общини, насочени към рекултивация на стари депа, доизграждане на ВиК инфраструктура, подобряване на съоръженията и мрежата за минерални води, както и за енергийна ефективност в публични сгради. Един от акцентите в политиката на МОСВ е намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса и гражданите. Голяма стъпка в тази посока е направена в МОСВ, което първо приложи стандартизирани документи за обществени поръчки при изграждане на пречиствателни станции и ВиК мрежа, припомни Николова. Документацията е изработена съвместно с КСБ и отразява опита, натрупан от вече реализираните инвестиции по ОПОС. Според зам.-министъра основните инструменти на МОСВ – ОПОС, ПУДООС и НДЕФ, се допълват взаимно и осигуряват изграждането на базова екологична инфраструктура, което дава перспективи за бизнес развитие и гарантира качество на живот. Със средства от предприятието продължава работата по доизграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в общините, които трябва да изпълнят задълженията си за закриване и рекултивация на старите сметища. Вече са изградени 51 от планираните 54 регионални системи за управление на отпадъците. А с финансова помощ от ОПОС продължава изграждането на съоръжения за предварително третиране и компостиране на битови отпадъци в 28 региона. За насърчаване на рециклирането е обявена и процедура на стойност 91,5 млн. лв. по ОПОС за инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци. „Към момента са обявени процедури за 46% от общия бюджет на ОПОС, който е в размер на 3,5 млрд. лв.“, съобщи на форума и директорът на програмата Цонка Дрянкова. Най-значителните инвестиции са в сектор „Води“ – 2,3 млрд. лв.
