Фирмен профил
Фирмен профил
Персоналът в центровете за опасни отпадъци от бита, които по Българо-швейцарската програма за сътрудничество предстои да бъдат изградени в Разград, Шумен, Съединение, Левски и Созопол, ще премине специално обучение, а поне един от отговорниците трябва да е с химическо образование.
„Хората ще работят с опасни вещества и трябва да имат познания как да ги опаковат, етикетират и съхраняват“, обясни швейцарският консултант на проекта Бригите Фишер. „В пунктовете трябва да се спазват стриктни правила за противопожарна и аварийна безопасност. Това са места, на които не се пие, яде и пуши.“
В центъра „Хагенхолц“ в Цюрих, един от най-големите в Швейцария, са наложени строги правила за безопасност. Приемат се 80 вида продукти. Наред с различните масла, разредители, бои и лакове, в складовете могат да се видят пожарогасители, рентгенови снимки, лампи и дори детски кремове. Причината е, че последните съдържат цинк. Това показва, че номенклатурата е изключително широка. Значителни са и количествата на опасните продукти, генерирани в бита. През 2015 г. в „Хагенхолц“ са приети – анализирани и обезвредени, 380 т опасни продукти от кантона Цюрих.
В страната на банките, часовниците и шоколада има стройна система за управление на отпадъците. Битовата смет се изхвърля в торби, които се купуват от магазина. Цената на чувал от 35 л е 1,5 франка. Ако изхвърлите сметта в собствена торбичка, ще бъдете подложен на критика от общността, а после ще получите предупреждение и глоба от 200-300 франка.
За да не пълнят торбите си бързо и да плащат по-малко, хората са стимулирани да изхвърлят разделно материалите, подлежащи на рециклиране. Опасните отпадъци носят в специализираните центрове или мобилните пунктове. В кантон Цюрих това е безплатно, ако те са до 20 кг годишно. Над това количество се плаща такса. Най-голяма е за отпадъците със съдържание на живак – 30 франка на кг, защото той се обезврежда най-трудно.
Интересна е съдбата им оттук нататък. Те не може да бъдат депонирани, защото в Швейцария няма сметища. Част от продуктите се изгарят в инсинераторите за битова смет при около 700 градуса. В страната те са 30, намират се в жилищните квартали и произвеждат електрическа и топлинна енергия за населението. Отпадъците с по-висока степен на риск се обезвреждат в други три инсинератора за опасни отпадъци при 1200 градуса. Най-големият от тях – „Валорек“, се намира в Базел на една ръка разстояние от най-големия търговски център в града, но хората не възприемат завода като заплаха. Изгорелите газове от производствения процес минават през шест нива на очистка и се следят 24 часа в денонощието, а отпадъчните води се съхраняват в резервоари от по 6000 тона, след което се пречистват и заустват в Рейн.
В Берлин за всяко празно пластмасово шише и кутийка гражданите плащат 25 цента, за стъклено с винт - 15 цента, без винт - 8. Този полезен отпадък се приема във всички по-големи магазини, където са монтирани машини за връщане на шишета, които срещу бутилките пускат ваучери, с които можеш да си доплатиш покупките.
В Берлин торбичките с пластмаса, хартия, общият и органичният боклук се изхвърлят задължително в различни съдове. За биологичния отпадък продават специални разградими торбички. В един двор може да има по 5 - 7 контейнера за смет.
Парламентът ратифицира Конвенция Минамата относно живака, чиято основна цел е осигуряване опазването на човешкото здраве и околната среда от емисии в резултат на човешка дейност и изпускане на живак и негови съединения. Конвенцията е подписана от България на 10 октомври 2013 г. по време на конференция на пълномощните министри в Япония.
С конвенцията се ограничава първичния добив на живак и търговията с него, въвежда се забрана за производство и търговия на продукти с добавен живак и се забраняват или се поставят условия за работа в производствени процеси, при които се използва живак, се посочва в доклада на Комисията по околната среда и водите.
В доклада са отбелязва, че живакът е проблем от световно значение поради преноса му по въздух на далечни разстояния, устойчиво присъствие в околната среда в резултат на антропогенна дейност, способността за биологично натрупване в екосистемите и отрицателното му въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
Документът предвижда мерки за използване на най-добрите налични техники за намаляване на емисиите на живак при ръчен и дребномащабен добив на злато и от промишлените дейности. Въвеждат се изискване съхранението и управлението на отпадъците от живак да се извършва по екологосъобразен начин.
Компетентен орган по прилагането на конвенцията е Министерството на околната среда и водите. Мерките по опазване на човешкото здраве са в компетентност на министъра на здравеопазването, а мерките, свързани с пестицидите, са в компетентността на министъра на земеделието и храните.
Ратифицирането на Конвенцията няма пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Специално място за зелени отпадъци ще бъде обособено на 26 август, в с. Владая. То е с площ от 15 кв.м. и е разположено на ул. "Любомир Дамянов“. Това е четвъртото ограждение за изхвърляне на зелени отпадъци в район Витоша.
Инициативата за обособяване на общински места, където могат да се изхвърлят зелени отпадъци, е на Столичен инспекторат и районните администрации.
С настоящето ограждение те стават общо 9 на територията на Столична община. Разположени са в крайградските райони, където се събират повече зелени отпадъци, след почистване на градини и дворове. Досега места за зелени отпадъци са обособени в районите „Нови Искър“ на ул. „Кумарица“ №60 и в район „Връбница“ на ул. „Васил Левски“ в с. Мрамор, в район „Кремиковци", кв. „Челопечене" на ул. „Гилица" и в с. Яна на ул. „Св. Анна", район "Витоша" - кв. "Бояна", ул. "Беловодски път", кв. "Симеоново" на пл. "Виктория", район "Панчарево" - с. Горни Лозен, ул. "Кайгана" и ул. "Съединение" до трафопоста; с. Долни Лозен - ул. "В. Левски" и ул. "Иван Пешев" срещу № 32; район "Овча купел" - кв. "Горна баня" до моста на Домуз дере.
Зелените отпадъци - храсти, клони, треви от дворни места, могат да се поставят в определените за тази цел места и да не се смесват с битовите отпадъци. В районите, където няма такива места, зелените отпадъци се поставят до контейнерите за битов отпадък, за да не се смесват с него.
В периода на почистване на градините, в такива ограждения се събират над 2 т месечно зелени отпадъци. До настоящият момент са извозени над 1200 тона зелени отпадъци. Събраните зелени отпадъци се преработват в инсталацията за зелени и биоотпадъци в Хан Богров и от тях се получава компост и ел енергия.
От началото на тази година в инсталацията са произведени над 5000 тона компост и 1536 MWh енергия. Произведеният компост се използва за обогатяване на зелените площи.
През втория ден от работното си посещение в Нидерландия министърът на икономиката Божидар Лукарски разговаря с министъра на външната търговия и сътрудничеството на Кралство Нидерландия г-жа Лилиане Плоумен, съобщи пресцентърът на МИ. Кръговата икономика ще бъде един от основните приоритети на българското председателство на ЕС, заяви на срещата Лукарски.
Плоумен подчерта, че темата за кръговата икономика е приоритетна за нидерландската страна и България може да разчита на тяхната подкрепа в тази насока.
Конкретни сфери в областта на кръговата икономика, в които Нидерландия може да ни предостави експертна помощ по думите на нидерландския министър са управлението на отпадъци и превръщането им в енергия. Министър Лукарски подчерта, че България трябва да се възползва оптимално от наличните инструменти за подкрепа, за да постигне по-ефективно използване на ресурсите и по-активно прилагане на научни изследвания и иновации с такава насоченост. Такива са Европейският фонд за стратегически инвестиции и програма "Хоризонт 2020" в областта на инициативата "Промишленост 2020 в кръговата икономика", която възлиза на 650 млн. евро.
В тази връзка Плоумен заяви, че холандската страна обмисля мисия у нас през 2017 г. с цел проучване на пазара и възможностите за реализиране на инициативи в подкрепа на прехода към кръгова икономика по програма "Хоризонт 2020". На срещата двамата министри обсъдиха още потенциално сътрудничество в посока насърчаване на високотехнологичните сектори на българската икономика и привличане на повече инвестиции от холандски компании в тях.
Конкретни области, в които има потенциал за успешни партньорства между български и холандски фирми са текстил и облекло, производството на мебели и дървопреработването, морската индустрия и корабостроенето, научната и развойна дейност, иновациите, управление на води и отпадъци, транспортна инфраструктура и други.
Организаторите на Летните Олимпийски игри през 2020 година, които ще се проведат в Токио, възнамеряват на произведат златните, сребърните и бронзовите медали от метали, които са добити от изхвърлени смартфони и друга електроника.
Бизнес-изданието Nikkei Asian Review съобщава, че организаторите на Олимпийските и Параолимпийските игри и представители на властите в Япония са започнали да обсъждат този план още през месец юни. В срещата са участвали и представители на телефонната компания NTT DoCoMo, компанията за добив на ценни метали Tanaka Kikinzoku Kogyo и рециклиращи компании.
Така те се надяват да привлекат вниманието на хората към т. нар. електронни отпадъци. На фона на тази информация е и амбицията на Япония да започне да прилага по-ефективна система за преработване на електрониката.
Япония е много бедна на природни богатства, но електронните отпадъци в страната са изключително много. Според данни на Nikkei в изхвърлените електронни изделия на територията на Япония се съдържат 16% от световните запаси от злато и 22% от среброто, надминавайки по този начин всички богати на тези природни ресурси държави.
Обикновено страните домакини на Олимпийски игри изработват медалите, като молят минните компании да им дарят необходимите количества от ценни метали.
За медалите за Олимпиадата в Лондон през 2012 например, са били необходими 9,6 кг злато, 1210 кг сребро и 700 кг мед. През 2014 година в Япония от електронни отпадъци са добити 143 кг злато, 1566 кг сребро и 1112 тона мед.
Електронните отпадъци се превръщат в огромен екологичен проблем. ООН ги нарича „един от най-бързо растящите потоци от боклук в света“, тъй като той засяга както развитите икономики, така и страните от третия свят. В доклад на инициативата Step на ООН, публикуван през 2013 година, до 2017 година глобалният обем на електронните отпадъци ще се увеличи с 33%, което може да доведе до замърсяване на почвата и водата с токсични материали като олово, живак и кадмий.
Според Nikkei в Япония годишно се изхвърлят 650000 тона електронни отпадъци, но по-малко от 100000 тона от тях се рециклират.
Започва рекултивацията на общинските сметища, които са обект на наказателна процедура от Европейската комисия (ЕК) срещу България. Средствата ще бъдат отпуснати от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Това съобщиха от пресцентъра на МОСВ.
Наказателната процедура срещу България беше стартирана през 2012 г. заради неизпълнение на Директивата за управление на отпадъците. През декември 2015 г. тя беше замразена, защото ЕК взе предвид постигнатия сериозен напредък на страната ни - през м.г. бяха закрити 54 депа, със средства от Оперативна програма „Околна среда 2007
- 2013" („ОПОС 2007 - 2013") се извърши рекултивация на още 38, приключи и изграждането на 18 модерни регионални системи за управление на отпадъците, които обслужват 70 общини с повече от 3,5 млн. жители.
В момента рекултивацията на старите общински депа е приоритет в работата на ПУДООС. „Строително-монтажните работи ще се извършат през следващите 4 - 5 г.", съобщи изпълнителният директор на предприятието Ренета Колева. То ще осигури разликата между стойността на всеки проект и дължимите обезпечения по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците. Досега са подадени 23 проектни предложения от общини на обща стойност 39 млн. лв.
„Старите сметища ще бъдат закрити и облагородени, което ще гарантира по-добра околна среда и здравословен живот на хората в близките населени места", обясни Колева.
Отделно със средства на ПУДООС вече се строят първите клетки на регионалните депа на Пазарджик и Златица. Предприятието ще дофинансира изграждането на депото на Разлог, което ще обслужва 4 общини. То беше започнато в предишния програмен период на „ОПОС 2007 - 2013", но поради организационни неуредици не беше завършено в срок. Сега проектът ще бъде спасен от МОСВ с пари от ПУДООС.
Проект, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество, предвижда изграждане на станции за събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци в 5 общини в България и обслужването на още 17. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
По проект "Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхраняване на опасни отпадъци от домакинства" в общините Шумен, Разград, Съединение, Левски и Созопол ще бъдат създадени площадки за обезвреждането на тези отпадъци. Проектът е на стойност почти 9 милона швейцарски франка. Центровете ще са оборудвани с разнообразни съдове за съхранение на отпадъци, а модернизирани микробуси за разделно събиране ще обслужват не само петте основни общини, включени в проекта, но и 17 съседни.
Във включените общини се предвижда и провеждането на информационни и обучителни кампании с цел подобряване на гражданското съзнание спрямо правилното изхвърляне на опасните битови отпадъци. Графиците за събиране на стари лекарства, бои, лакове и други опасни продукти от бита ще бъдат обявявани на видно място в кметствата, магазините за хранителни стоки, сайтовете на общините и местните вестници.
