Фирмен профил
Фирмен профил
Министерски съвет взе решение да прехвърли на Доспат и Мадан държавни имоти за изграждане на сметища в двете общини, съобщи областният управител на Смолян Недялко Славов.
На Доспат се прехвърля собствеността върху два имота с обща площ 7.9 дка за изграждането на улица. Чрез нея ще се осигури достъп до площадката за компостиране и предварително третиране на твърди битови отпадъци на депото край с. Барутин. С реализирането на проекта общините Девин, Борино, Доспат, Сатовча и Сърница ще имат напълно завършен цикъл за преработка на твърди битови отпадъци
С получен от държавата имот община Мадан ще изгради инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и биоразградими битови отпадъци и инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци за общините Мадан, Златоград и Неделино.
Цяло село от боклуци строят майстори зидари за бедни в Северна Нигерия. Шарените къщи на един етаж никнат като гъби в Сабон Йелва, щата Кадуна, където недоимъкът е повсеместен, а битовите отпадъци са в изобилие. Постройките са от използвани пластмасови бутилки. Цилиндричните отпадъци се ползват вместо тухли. Вътре се пълнят с изсъхнала пръст, защото пясъкът е лукс. Поставят се на редове и се закрепват с кал. "Тухлите" тежат по 3 кг и са свързани една за друга със сложна плетеница от въжета. На финала се получава добре изолирана и устойчива на земетресение стена. Първоначално къщичките се строят в кръгова архитектурна форма, която е характерна за региона. Когато проектът се оказва успешен и хората остават доволни от ефекта, майсторите разнообразяват със стандартни правогълни форми. Обучението за новия вид строителство е поверено на британска фирма, специализирана за боравене с екологични материали. Стартът на начинанието е даден през 2011 г. Тогава британците от ECOTEC вдигат за нула време "палат" от 58 кв/м. Жилището е с две спални, кухня, баня и тоалетна, а отпред има даже и малка веранда. Успехът е мигновен и триумфален. Властите в Нигерия са очаровани от идеята да предложат на бедните слоеве от населението подслон на главата за малко пари. При това бързо, качествено и красиво. "Къщата от пластмасови бутилки е не само по-екологична, но и по-солидна от подобна с тухли. Тя е 20 пъти по-устойчива на трусове от тухлена структура", твърди местният координатор на проекта Яхия Ахмад. "Стотици хора, включително държавни служители и племенни лидери, идват да видят как се строят стените на къщите в село Сабон Йелва", съобщава Би Би Си. "В Нигерия милиони пластмасови бутилки се изхвърлят из водните пътища и депата за отпадъци всяка година, причинявайки замърсяване, ерозия, блокажи на водните пътища и здравословни проблеми за хората. Къщите от бутилки превръщат опасните отпадъци в нещо полезно", пише блогът за околната среда "Еко Нигерия". Според еколози постройките ще бъдат енергийно независими. Основният източник на енергия ще бъде слънцето, което в африканската държава е предостатъчно.
Северният ледовит океан е като последно депо за милиарди пластмасовите отпадъци, които плават на север към Атлантическия океан. Океаните в света са пълни с милиони тонове пластмаса - бутилки, торбички, играчки, мрежи за риболов и много други и понякога много малки частици. Целият този боклук се отправя към Арктика, сочат резултатите от изследване, цитирано от Франс прес и БТА. Група изследователи от Университета Кадис в Испания и няколко други институции показват, че океанските течения носят парчетата пластмаса главно към Северния Атлантически океан, към моретата на Гренландия и на Баренцово море, Те остават там по повърхността на водата, зазидани в морския лед, а вероятно и по дъното на океана. Тъй като заради климатичните изменения морският лед в Арктика намалява, придвижването към тази все още изолирана част на света става все по-лесно. В резултат на това, пластмасовото замърсяване, което е нараснало значително в световен мащаб от 1980 г. насам, може да се разпространи още по-широко в Арктика през следващите десетилетия, според учените. Андрес Косар Кабаняс, водещ автор на изследването и професор по биология в университета в Кадис, е бил изненадан от резултатите и притеснен за възможните тенденици. "Човечеството не разбира напълно последствията, които изпозлването на пластмасата оказва върху нашите океани. Особено в една екосистема като тази, която е твърде различна от всяка друга на Земята", споделя той. Всяка година около 8 млн. тона пластмаса попада в океаните. Учените смятат, че замърсяването може да е достигнало 110 млн. тона пластмасови отпадъци в океана. Смята се, че те се струпват на големи площи, особено в субтропичните течения, които ги събират в средата на океаните. Изследователите смятат, че това са само около един процент от световното пластмасово замърсяване в световния океан. Друго депо за този боклук е Северният ледовит океан, най-вече Баренцово море, край бреговете на Северна Русия и Норвегия.
Делегация на община Свиленград, ръководена от кмета инж. Георги Манолов, се завърна от италианската община Капанори, където бе на официално посещение, организирано от международната фондация „За Земята”. Поводът е успешната дейност на Свиленград в областта на разделното събиране на отпадъци и отправената покана към общината да се присъедини към Мрежата от европейски общини за нулеви отпадъци. Определям посещението като много полезно, защото то е крачка към подготовката на Свиленград за промените в Закона за местни данъци и такси и по-конкретно в частта за такса „Битови отпадъци”. Нашата цел е да намалим извозваните битови отпадъци чрез разделно събиране от врата до врата така, както е организирано успешно в тази италианска община. В Капанори битовият отпадък е едва 10%, а всички останали отпадъци се рециклират и използват повторно, каза кметът. Получихме покана общината ни да влезе в Мрежата на европейските общини с нулеви отпадъци и смятаме да покрием необходимите изисквания, още повече че вече работим за това, допълни зам.-кметът Мария Костадинова.
Свиленград е първата община в България, която събира разделно отпадъка от врата до врата с жълтите контейнери. Наблюденията показват, че това е успешно и следващата година 100 процента от еднофамилните жилища ще бъдат обхванати от тази система. Успоредно с това ще бъде завършено изграждането на инсталацията за производство на компост. Тези два момента ни обнадеждават да влезем в първата група на мрежата „Общини, стремящи се към нулеви отпадъци”, каза още Костадинова. Мрежата от европейски общини за нулеви отпадъци обхваща водещи в областта на управлението на отпадъци общини, които са постигнали битови отпадъци под 100 кг на човек за година. В момента в Свиленград този показател е 400 кг на човек. Щом има общини в Европа, които са постигнали под 100 кг, то е възможно и за Свиленград, категорични са от ръководството на общината. Това ще доведе до намаляване на разходите за управление на отпадъците, стимулиране на гражданите и бизнеса да изхвърлят разделно и до по-чиста и здравословна среда на живот, изтъкна зам.-кметът Костадинова. Сред основните неща, които се изискват, за да влезем сред общините стремящи се към нулеви отпадъци, са създаването на обществен съвет, включващ всички участници в процеса – жители, представители на бизнеса, общината, експерти и граждански организации. Този орган ще разработва и следи за изпълнението на план за управление на отпадъците и постигане на целта – нулеви битови отпадъци.
Нови модели електрически автобуси от Чехия да бъдат тествани във Велико Търново. Идеята е била обсъдена по време на среща между заместник-посланика на Чехия в България Ярослав Камас и заместник-кмета Снежана Данева-Иванова, съобщават от общинската администрация. В разговорите участваха също директорът на дирекция „Проекти и програми“ Мариела Цонева, началникът на отдел „Околна среда“ Мирослава Цонева, експертът от същата структура Нели Любенова. Дипломатът бе придружаван от Мартина Парикова – директор на Чешката агенция за насърчаване на търговията, както и от Емил Кимак – представител на компания за производство на автобуси и електробуси Sor. В рамките на срещата са обсъдени теми, свързани с екологията, управлението на отпадъци, пречистването на водите и изграждането на канализационни съоръжения в малки населени места, внедряването на електробуси в обществените превози. От общината са представили проект за интегриран градски транспорт, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“, по която се предвижда въвеждане на електробуси.
В периода 28-29 септември, по време на традиционно организираната от Община Русе кампания по събиране на опасни отпадъци, гражданите имаха възможността да предадат в специален мобилен пункт замърсени опаковки, лекарства с изтекъл срок на годност, живачни термометри и живак, различни видове препарати, бои, лакове, лепила и др. от домакинствата си. Тази година кампанията предизвика висок обществен интерес и са отчетени 45,400 килограма събрани отпадъци за двата дни.
Четири метров дракон бълваше пластмасови бутилки, опаковки, найлонови торбички пред хотел Хилтън в столицата на Малта Ла Валета, където в четвъртък започна двудневна конференция за океаните. С тази инсталация "Грийнпийс" изрази своя протест срещу огромното количество пластмасови отпадъци, които стигат до морските води. Международната природозащитна организация настоява големите производители като Нестле, Кока кола, Унилевер, Пепси, Procter & Gamble да прекратят или да намалят съществено производството на пластмаси за еднократна употреба и опаковки. В същото време представители на Европейския съюз, отделни държави, бизнеси и научни организации съобщаваха своите ангажименти за намаляване на замърсяването на морските води. "Да се инвестира в борбата срещу замърсяването е добре, но по-добре ще бъде да се спре производството на материалите, които замърсяват," обясниха активистите, които чакаха с плакати пристигащите над 90 делегати пред входа на сградата в нетипичен за Малта проливен дъжд. "Политиците трябва да приемат законодателни рестрикции и забрани, а не препоръчителни мерки и ограничения," смятат още активистите. Конференцията "Нашият океан 2017" среща представители на правителствата, гражданското общество, науката, финансите и бизнеса от цял свят, които два дни търсят решения и поемат ангажименти за защитата на океаните. Тази година един от акцентите е замърсяването на моретата с пластмасови отпадъци. Над 8 милиона тона пластмаса стигат в морето всяка година и се разпадат на микрочастици, които влизат и в хранителната верига. Според изчисленията на организацията това замърсяване надминава 12 млн. тона годишно. Изследване на "Грийнпийс" на морски пластмасови отпадъци установява, че те са основно опаковки и продукти за еднократна употреба. Производството на пластмаси се очаква да се увеличи, а схемите за управление на отпадъците и рециклирането не е са достатъчно решение на проблема, според природозащитниците търговските марки трябва да подходят по друг начин. "Нашият океан 2017" е възможност за държавите и компании от целия свят да започнат да се фокусират върху постепенно премахване на пластмасите за еднократна употреба. Движението "The Break Free From Plastic" ("Свободни от пластмаса"), в което участва и "Грийнпийс", призовава местните общности по целия свят да се присъединят към почистването на плажове и да използват методологията за проверка на марките на опаковките и пластмасовите отпадъци. Това ще помогне за идентифициране на основните замърсители. Осемдневно почистване на плажа на Филипините през септември, както и в други страни, включително Хърватия, Испания и Холандия, показват, че глобално признатите марки от глобални компании за бързооборотни стоки като Nestle, Unilever, Procter & Gamble, Colgate-Palmolive, PepsiCo и Coca-Cola са сред най-големите замърсители, твърдят от "Гринпийс". "Новата методология за проверка на марката, тествана в няколко страни, показва, че най-лошите замърсители на пластмаса са едни от най-големите компании в света - очевидно тези, които трябва да поемат отговорност", каза д-р Сандра Шотърт от "Грийнпийс". По думите й производството и използването на "абсурдно големи количества пластмаси за еднократна употреба ден след ден е очевидно опустошително за нашите океани". Единственото решение е да се спре тази практика. Както правителствата, така и компаниите трябва да започнат да премахват най-вредните пластмаси за еднократна употреба.
Новата инсталация ще позволи да се намалят драстично количествата, които се депонират на градското сметище
Ново депо край Карлово ще събира зелените и биоразградимите отпадъци в цялата община. Съоръжението за компостиране ще бъде изградено близо до сегашното сметище за битови отпадъци. До него ще води специален път, чието изграждане предстои. На своето заседание миналия ден общинските съветници одобриха предложение на кмета Емил Кабаиванов за отчуждаване на малки части от частни земи за осигуряване на трасето.
Мащабният проект за изграждане на система за компостиране биоразградими и зелени отпадъци ще затвори цикъла за събиране и преработка на сметта. Това ще доведе до значително намаляване на депонираните количества. Реализирането на този проект ще изведе Карлово сред лидерите в обработката на битовите отпадъци. Очаква се проектът да стартира официално до края на 2017 година. Той е на стойност 6 милиона лева. Общината кандидатства за неговото финансиране по Оперативна програма „Околна среда".
Системата за компостиране на биоразградими и зелени отпадъци предвижда изграждането на няколко площадки в различни зони на общината, както и снабдяването с контейнери за събиране и със специализирани камиони за тяхното извозване. В Карлово, Баня и Калофер специализираната техника ще е в кафяв цвят, както е в европейските градове, където действа такава система. Камионите, които ще извозват растителните отпадъци от селата, ще са в друг цвят.
Със старта на проекта общината ще започне мащабна кампания в Карлово и останалите 25 селища за информиране и обучение на населението по събирането на растителните и биоразградими отпадъци, обясни Кабаиванов.
Тенденцията в Европа и по света е да се намалява депонирането и да се преминава към оползотворяване на отпадъците, коментира кметът на Карлово. Проектът за изграждане на система за компостиране е част от Общинската програма за управление на отпадъците, която цели до 2020 година таксата, която общината плаща на МОСВ за депониране на битовите отпадъци в регионалното депо, да бъде стопена до нула. В момента тя е 36 лева на тон и според Закона за управление на отпадъците при сегашния темп на депониране в регионалното депо тя може да нарасне в годините до 97 лева на тон.
За да запазим територията чиста, да намалим разходите и да удължим живота на депото, още преди време бе изградено съоръжение за сепариране на рециклируемите отпадъци. От 2001 година пък работи системата за разделно събиране на битовите отпадъци, припомни Кабаиванов.
