Фирмен профил
Фирмен профил
На заключителен етап са дейностите по проект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит", който община Луковит реализира по оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г. в партньорство с общините Ябланица, Тетевен, Роман и Червен бряг. Това стана ясно на пресконференция за представяне на резултатите по проекта.
РьководителятнапроектаИвайлоИванов запозна присъстващите с етапите на изпълнение на проекта, трудностите, през които е преминал екипът, както и с постигнатите резултати. Стана ясно, че две от дейностите - проучване и проектиране, и закупуване на земя (недвижими имоти) - са извършени още на предпроектен етап. Изграден е Регионален център за управление на отпадъците (РЦУО) Луковит, с първа клетка на депото за неопасни отпадъци с общ обем 305 хил. куб. м, стопански двор, вътрешна и съпътстваща инфраструктура, електронна везна, административна сграда, КПП и технически сгради, охранителни канавки, пречиствателна станция за инфилтрат, пречиствателни съоръжения за битови и отпадъчни води, резервоари за техническа вода, мониторингови кладенци, площадка за компостиране на "зелени" отпадъци с площ 6200 кв. м, общински център за рециклиране, Претоварна станция - Тетевен, навес за верижни машини и оборудване за РЦУО.
Новоизградената регионална система ще задоволи изискванията за екологосъобразно обезвреждане на цялото количество битови отпадъци , генерирани на територията на региона с общо население над 86 хил. души. По този начин петте общини ще могат да рекултивират старите общински сметища на своите територии.
Общата стойност на проекта за регионална система за управление на отпадъците е над 22 млн. лв. Средствата са осигурени от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС чрез оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., държавния бюджет на Република България и общинско сьфинансиране.
Предстои официалното откриване на обекта, което ще постави началото на ефективната дейност по управление на отпадъците в регион Луковит.
На базата на доклада „Тенденции и прогнози в Европа през 2015 г.“ Европейската комисия и Европейската агенция за околна среда информират, че Европейският съюз е на път да постигне и надхвърли целта си за намаляване на емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. Този годишен доклад на ЕАОС съдържа актуализирана оценка на напредъка на Европейския съюз и европейските страни спрямо техните цели във връзка с енергията и смекчаването на последиците от изменението на климата. ЕС демонстрира лидерство преди срещата в Париж с 23% намаление на емисиите.Комисарят на ЕС по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете заяви: „Резултатите говорят сами по себе си. Европа успя да намали емисиите на парникови газове с 23% между 1990 г. и 2014 г., а икономиката ? нарасна с 46% за същия период. Това е ясно послание в навечерието на конференцията по въпросите на климата в Париж, че Европа спазва поетите ангажименти и че нашите политики в областта на климата и енергетиката имат ефект.“В доклада е посочено, че България е сред 13-те страни от ЕС, които ще изпълнят всичките си три национални цели по климата и енергетиката за 2020 г. – дял на възобновяемите източници, енергийна ефективност и намаляване емисиите парникови газове от секторите транспорт, селско стопанство, сгради и управление на отпадъците .Докладът е изготвен на базата на официална статистическа информация от Евростат.
Във Варна бе представен проект за изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в областта. Ръководителят на проекта Петранка Стоилова заяви, че първата клетка от регионалното депо за отпадъци в село Въглен, което ще обслужва общините Варна, Аксаково и Белослав, като тя може да заработи още следващия месец. Строителните дейности са приключили, но се очаква ДНСК да издаде разрешително за ползване до края на седмицата. Строителството се финансира по проект на стойност общо 34 млн. лв. по ОП „Околна среда”. Проектът включва, освен клетката от депото, инсталации за компостиране на зелени отпадъци и за рециклиране на строителни отпадъци, площадкова инфраструктура, пречиствателна станция за отпадни води, контейнер за временно съхранение на опасни отпадъци от домакинствата - батерии, акумулатори, луминисцентни лампи, и депо за инертни отпадъци. Това ще бъде първото законно сметище в региона. Досега строителни отпадъци се изхвърляха на терени за рекултивация, обясни ръководителят на проекта Петранка Стоилова. Новата клетка е с капацитет 500 хил. тона отпадъци и има 5-годишен срок на експлоатация. Изграждането на всички етапи на системата за управление на отпадъците в регион Варна се реализира върху терен с обща площ над 282 дка. Доставени са и четири сметоизвозващи машини. Две от тях ще обслужват Варна, а по една ще има в Аксаково и Белослав. Общото събрание на Регионалното сдружение за управление на отпадъците ще решава как да се ползват преработените строителни отпадъци . Влизането в експлоатация на системата ще повлияе на определянето на такса „смет“. Засега не е ясно в каква посока, коментира Руска Илиева – временно изпълняваща длъжността кмет на Аксаково. Досега тя зависеше от данъчната оценка на имота, но се очаква със законови промени да се обвърже с реалните разходи. Все още обаче няма методика за определянето й.
Със заключителна пресконференция бе поставен краят на проекта по изграждане на системата за управление на отпадъците за регион Добрич. С изпълнението на проекта и с изграждането на Регионална система за управление на отпадъци на регион Добрич се изгради цялата необходима инфраструктура за екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци , генерирани на територията на региона, включващ осемте общини от Добричка област - Балчик, Генерал Тошево, Добричка, гр. Добрич, Каварна, Крушари, Тервел и Шабла - с 215 населени места, и община Никола Козлево от Шуменска област с 11 села. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекта „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Добрич” по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.” е подписан нa 14 декември 2012 г в Министерството на околната среда и водите от кмета на Добрич Детелина Николова и министър Нона Караджова, с което е даден официално старт за изпълнението на дейностите по изграждане на регионалната система. Бенефициент по проекта е Община град Добрич в партньорство с Община Добричка, Община Тервел, Община Каварна, Община Балчик, Община Шабла, Община Генерал Тошево, Община Крушари, Община Никола Козлево. Проектът включва изграждане на регионално депо за отпадъци , довеждаща инфраструктура и две претоварни станции – в Тервел и Балчик.Регионалното депо за отпадъци при с. Стожер бе официално открито на 21 март тази година, а претоварните станции за отпадъци в Балчик и Тервел - на 30 юли и 16 октомври.Общата стойност на проекта е 37 728 964, 19 лв., сумата на безвъзмездната финансова помощ, одобрена от ръководителя на Управляващия орган възлиза на 35 842 515,98, от които 85% в размер на 30 466 138,58лв. от ЕФРР и 5 376 377,40лв. национално съ-финансиране от Държавния бюджет на Република България, а 1 886 448,21 лв. е собственото участие на деветте общини партньори по проекта, които ползват регионалното депо. Претоварната станция за отпадъци в Балчик обслужва общините Балчик, Каварна и Шабла. Площадката е разположена на около 6 км от град Балчик. Капацитета на линията за сепариране е около 12 000 тона отпадъци на година. Претоварната станция за отпадъци в Тервел обслужва общините Тервел и Никола Козлево. Годишно ще се третират около 4 500 тона отпадъци .Съгласно издаденото комплексно разрешително дневният допустим капацитет на депото в с. Стожер е 130 тона за депониране. Депото е основния обект на системата. В него е разположена сепариращата линия за третиране на битовите отпадъци , съоръжение за балиране на рециклируемите материали, екопарк за съхранение на балираните отпадъци . Всички подходящи материали като хартия, найлон, стъкло, пластмасови бутилки, метали и т.н. се отделят и предават за преработка и рециклиране.Зелените отпадъци от паркове и градини се компостират. С компостирането се цели стабилизиране на биогенната фракция. При нормални условия цялостното протичане на процеса трае около 3 – 4 месеца.В рамките на депото има и склад за временно съхранение на опасни отпадъци от бита. В него се съхраняват битови отпадъци , подлежащи на рециклиране и унищожаване по специален ред – акумулатори, батерии, флуоресцентни лампи и други.На депото е предвидено и място за строителни отпадъци . Те се раздробяват на специална площадка. Раздробяването става с мобилна инсталация с производителност 50-70 тона на час. Регионална система гарантира екологосъобразно и устойчиво управление на отпадъците в регион Добрич, като се създава възможност за предварително третиране и оползотворяване на отпадъците и постигане на регионалните цели за рециклиране. Чрез регионална система ще се подобрят показателите на компонентите на околната среда и ще се постигне социално поносима за населението цена за третиране на отпадъците.
На 19.10.2015 г., управителите на фирма ЕКОМАКС ООД (Валентин Неделчев и Христиан Христов), направиха дарение на 100 кг. църковна камбана на село Златосел, община Брезово. Камбаната е предназначена за храм „Свети Георги Победоносец”. Дарението беше предадено лично на кмета на село Златосел - Бънка Тошева.
Преди да бъде поставена, камбаната ще бъде осветена от местния свещеник – Отец Себастиан.
Благодарение на фирма ЕКОМАКС ООД и на кмета на село Златосел, жителите скоро ще чуят зазвъняването на камбаната и в своя православен храм.
Проектът „Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион Панагюрище" е реализиран по Приоритетна ос 2: „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци " на ОП „Околна среда" 2007 - 2013. Общата инвестиция е на стойност 18 299 654 лв. С новоизградените съоръжения се осигурява интегриран подход за екологосъобразно, икономически ефективно и социално поносимо третиране на битови отпадъци в общините Панагюрище и Стрелча.
Регионалната система е разположена на площ от приблизително 131 282 кв.м в местността Братаница, в землището на град Панагюрище. По проекта са изградени следните подобекти:
- Депо за неопасни отпадъци - изграждане на 1 клетка от 15 000 кв.м;
- Инсталация за компостиране на зелени отпадъци ;
- Стопански двор с приемна зона и инженерна инфраструктура;
- Усвояване на терен чрез рекултивация на съществуващото депо на община Панагюрище.
- Изграждане на довеждаща инфраструктура - довеждащ асфалтов път, 1200 м довеждащ водопровод и електропроводи.
Живачното замърсяване е проблем за почти всички водни пътища по света. Много от дълбоководните риби вече съдържат в телата си нива на живак, които пораждат у хората, ядящи такава риба, здравословни проблеми и по-нисък коефициент на интелигентност у деца. Въпреки нарастването на проблема, все още няма начин да премахване на опасния елемент от водата – особено в такива големи мащаби.Изследователи от Университета “Флиндерс“ в Австралия обаче са изработили материал, който може да направи точно това. Те са направили материала от промишлени отпадъци и изхвърлени портокалови обелки. Полимерът, мек и подобен на желе, известен като “серно-лимонен полисулфид”, може да изсмуква живака от водата. В рамките на този процес той си променя цвета. Новият материал е много евтин и разчита само на продукти, които се изхвърлят ежедневно.Полимерът е направена от сяра – вещество, от което се проивеждат по 70 милиона тона всяка година, и лимонен – съставка, която се намира главно в портокаловите кори, каквито се изхвърлят в количества от порядъка на 70 хиляди тона годишно. Когато материалът, обикновено тъмно червен на цвят, влезе в контакт с дори малки количества живак, той веднага става жълт, започвайки да поглъща метала. В този смисъл изобретението на учените от Австралия може да се използва и като сензор за състоянието на околната среда.Планът на изследователите сега е да намерят начин да филтрират водата в промишлените водопроводи с този материал. Те мислят и за това как да го произвеждат на блокове, които да могат да действат като “гъба” в замърсени водни пътища или направо в океана. Екипът също така вярва, че може да използва изобретението си за пречистване на почвата.
Добрич. Предвидена е мелница за дървесни и градински отпадъци , която да раздробява постъпилите в Регионалното депо край добричкото село Стожер зелени отпадъци от паркове и градини, предаде кореспондентът на Радио „Фокус“ – Варна. Депото работи от март тази година е изградено по проект на Община град Добрич, най-мащабният осъществен до момента. В това депо отделената биоразградима фракция се подлага на компостиране. Целта при този процес е стабилизиране на биогенната фракция, В аеробни условия и при наличие на достатъчно влага в компоста се развиват последователно различни генерации от микроорганизми, които поетапно разграждат свързания въглерод и го превръщат във въглероден двуокис и клетъчна тъкан. За да се постигне хомогенизиране и равномерно узряване на компоста, той се обръща най-малко 3 до 4 пъти с цел аериране и при това се овлажнява. За реализация като търговски продукт е препоръчително процесът на компостиране да не е по-кратък от 6 месеца. Вече има готов компост на депото край село Стожер, съобщи ръководителят на проекта Теодора Петкова, предстои той да бъде изследван. Производственият процес включва подаване на отпадъците от приемната площадка, разстилане и предварително формиране на компостни лехи, периодично обръщане на материала, пресяване и прехвърляне на площадката за доузряване и натоварване на узрелия компост за откарване на склад. За тези операции е предвидена мобилна прикачна машина за насипване и обръщане на лехите, трактор и един челен товарач. Постъпващите в Регионалното депо смесени отпадъци се подлагат на механично третиране. Процесът всъщност представлява сепариране на рециклируемите фракции от общия поток на отпадъците, като включва няколко основни стъпки – визуален контрол и ръчно разделяне на отпадъците; захранване на обработващите линии; отсяване на фината фракция за компостиране и сепариране на рециклируеми материали. На депото се извършва също входящ контрол, който съответства на изискванията на нормативната уредба. На депото на този етап е изградена първата клетка за депониране. Тя е с площ 30 030 кв. метра, обем – 240 000 куб. метра. Площта и обемът на втората и третата клетка са определени приблизително и подлежат на уточняване в работна фаза. Втората клетка е предвидено за момента да е с площ 18 000 кв. метра и обем – 145 000 куб. метра, за третата клетка съответно – от 27 000 до 33 000 кв. метра и обем – от 235 000 до 300 000 куб. метра. Общият обем отпадъци , който може да поеме депото по работния проект е около 620 000 куб. метра. Депото край добричкото село Стожер разполага със склад за временно съхранение на опасни отпадъци . Към тях спадат опаковки, съдържащи блажни бои и разтворители за тях, опаковки от белина, от препарати срещу вредители, различни видове батерии – автомобилни, портативни, акумулатори, излязло от употреба електрическо оборудване, живачни, луминесцентни и енергоспестяващи осветителни тела. Отпадъците се съхраняват в закрити складови помещения. След достигане на пределно количество за транспортиране или допустимия срок за временно съхранение отпадъците се предават за последващо третиране на лицензирани фирми.
