Фирмен профил
Фирмен профил
Огромният остров от боклук, който плава в Тихия океан, непрекъснато увеличава площта си и тя вече е около 4.5 млн. кв. км, писа британският в. „Гардиън", като се позовава на изследвания на учени от фондация Ocean Cleanup. Те правят проучвания и заснемат от въздуха отпадъчния остров, който е разположен между Хаваите и Калифорния. Т.нар. Голямо тихоокеанско сметище се разраства толкова бързо, че подобно на Великата китайска стена започва да се вижда от Космоса, предупредиха от Програмата на ООН за околната среда.
Засега се смята, че центърът на острова сметище е 1 млн. кв. км, а периферията му се простира на още 3.5 млн. кв. км. Размерите на сметището обаче непрекъснато се променят, тъй като то се намира в едно от огромните въртящи се океански течения. На север тихоокеанската спирала е образувала „супа" от пластмасови отпадъци, в която има и по-големи отломки, но и микрочастици пластмаса, които рибите често поглъщат и по този начин те влизат в хранителната верига.
В хода на изследването, което тече и в момента и се осъществява със самолет С-130 Hercules, става ясно, че плаващото сметище е много по-голямо от очакваното в северния си край, където са струпани гигантски количества останки от рибарски мрежи, пластмаси и други отпадъци. Целта на проучвателната мисия е да установи на терен колко точно е мащабът на тихоокеанския пластмасов остров - най-голямото и опасно замърсяване на морските води, за да се използват най-адекватният подход и устройство за почистването на този боклук. „Изключително важно е да се разберат размерите на „острова", какво е количеството на боклука и видът на пластмасата в него. От това ще зависят дизайнът на системите за почистване, логистиката на изваждането на пластмасата на брега, методите за ре-циклиране на пластмасата, обясняват от фондацията Ocean Cleanup.
Организацията има намерение да започне почистването на океана с гигантско V-образно устройство, което използва морските течения и засмуква като фуния плаващия боклук в конус.
ПРОГНОЗА
До 2050 г. в океаните ще има повече пластмаса, отколкото риба, ако не се предприемат спешни мерки, се казва в доклад на фондацията „Елън Макар-тър", цитирана от в. „Гардиън". През 2014г. 311 млн. тона пластмаса са произведени на световно ниво, което значи ръст 20 пъти от 1964г., а прогнозите са производството й да се увеличи четири пъти до средата на века.
Кръговата икономика, ресурсната ефективност и нисковъглеродната икономика ще са приоритети на екоминистерството по време на на предстоящото българско председателство на ЕС, това е заявила заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова по време на форум за зелените градове вчера. Тя обърна внимание, че основните стратегически документи на европейско и национално ниво са насочени към развитието на производствени и потребителски модели, които не надхвърлят капацитета на екосистемите.
От думите на заместник-министъра става ясно, че по ОПОС за този програмен период са заделени 562 млн. лева за ресурсно-ефективно управление на отпадъците и вече е обявена първата схема за 98 млн. лева. С нея трябва да бъдат изградени компостиращи инсталации за разделно събрани зелени отпадъци, а до края на годината ще бъдат обявени още три схеми – за изграждане на компостиращи инсталации, за инсталации за предварително третиране на битови отпадъци, за инсталации за анаеробно третиране на отпадъци и за изграждането на последния трети етап от софийската система за управление на отпадъците.
Със средства по същата програма, но от предния програмен период, са купени 10 метровлака, 126 екологични автобуса, 20 трамвайни мотриси и 100 тролейбуса на обща стойност 320 млн. лева, съобщава зам.-министъра. Метровлаковете са намалили вредните емисии в столицата с 2,78 хил. тона на година.
Редуцираният въглероден диоксид на годишна база възлиза на 2,6 хил. тона. Николова отбеляза още, че в рамките на новата ОПОС са заделени 111 млн. лева за намаляване на нивата на замърсяване в 29-те общини в страната, които имат проблеми с качеството на атмосферния въздух.
Екоминистерството е разработило национална схема за насърчаване използването на електрически превозни средства, администрирана от Националния доверителен екофонд на стойност 1 млн. лева. В пилотната фаза са се включили 4 държавни институции и 22 общини, които вече провеждат обществени поръчки или са купили електрически превозни средства.
РИОСВ във Велико Търново бе домакин на делегация от 43-ма молдовски експерти от Министерството на околната среда, Министерството на регионалното развитие и строителство, Регионални агенции за развитие, общински власти и комунални предприятия. Темата на работното посещение бе гостите да представят модернизацията на местните обществени услуги в Република Молдова, като посетят след това и Регионалното депо за отпадъци във Велико Търново, като пример за успешен проект. От своя страна домакините представиха дейността на РИОСВ по отношение на регионалния контрол на отпадъците.
На срещата бяха обсъдени също и добрите практики в двете страни, свързани с интегрираното управление именно на отпадъците, като бяха дискутирани и въпроси, свързани с прилагане на законодателството и контролните функции на РИОСВ, изпълнението на общинските и регионалните планове за управление на отпадъците, функциите на регионалните сдружения за управление на отпадъците и реализация на инвестиционни проекти в тази област.
Молдовската делегация се срещна и с ръководството на общината.
На 29.09.2016 г. министър председателят Бойко Борисов заедно с министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и кметът на община Луковит Иван Грънчаров откриха Регионалната система за управление на отпадъците в Луковит.
Регионалното депо е създадено по проект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит", с договор DIR 5112122-С002, който Община Луковит реализира по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." в партньорство с Община Тетевен, Община Ябланица, Община Червен бряг, Община Роман и "Регионално сдружение за управление на отпадъците" - регион Луковит. Проектът стартира през 2012 г. Общата му стойност е 22 329 219,55 лева, осигурени от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, от държавния бюджет на Република България и общинско съфинансиране.
"Изпълнихме един труден проект", каза кметът на община Луковит Иван Грънчаров и благодари на всички, допринесли за реализирането му. Градоначалникът уточни, че общинската администрация вече е готова с нов проект за рекултивиране на старото сметище.
"Старото депо беше един екологичен проблем. Проектът наистина беше много тежък. С РСУО-Луковит, както и с откритите през миналата година пречиствателна станция и ВиК, екологичната мрежа в общината е изградена на 100% за общо 50 млн. лв.", заяви в словото си министър Ивелина Василева.
"Екологията е здраве. В Луковит 50 млн. лв. са инвестирани в здраве на хората", подчерта премиерът Бойко Борисов и заедно с министър Василева обещаха МОСВ чрез ПУД00С да финансира закриването на старото сметище на Луковит, като отпусне нужните 1,5 млн. лв.
В церемонията участваха още заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, областният управител на Ловеч Ирина Митева и нейният заместник Георги Терзийски, кметовете на общините партньори и ДР Регионалната система включва: Регионален център за управление на отпадъците /РЦУО/- гр. Луковит с първа клетка за неопасни отпадъци с общ капацитет 164 700 тона и стопански двор, както и цялостната съпътстваща инфраструктура - пътни връзки, ВиК, електрозахранване и трафопост, система за третиране на инфилтрат; инсталация за компостиране на "зелени" отпадъци с капацитет 2000 тона годишно; общински център за рециклиране, оборудван с контейнери за строителни и едрогабаритни отпадъци, както и за складиране на опасни отпадъци от бита; Претоварна станция за битови отпадъци в Тетевен с цел намаляване транспортните разходи на Тетевен и Ябланица. За нуждите на депото е закупено оборудване на стойност 1,430 млн. лв. - 30 тонен компактор, челни товарачи, трактор с ремарке за зелените отпадъци, контейнеровоз и др.
Регионалната система за управление на отпадъците в Луковит е една от 18-те, изградени по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г."
Намерението на общините, членуващи в Регионалното сдружение, е системата да бъде надградена с инсталация за предварително третиране на битовите отпадъци.
Кметът на община Ловеч - Корнелия Маринова ще участва в австрийско-българския форум "Управление на отпадъците". Той ще се състои от 10 до 12 октомври в град Линц. Заедно с кмета ще пътува и заместник-кметът инж. Ивелина Радевска, съобщават от общинската администрация.
Австрия е една от водещите страни в областта на управление на отпадъците, натрупала е ценен опит и е създала модерни и иновативни технологии. В това отношение Линц е добър пример за град, в който е създадена ефективна организация за управление на отпадъците, се посочва в съобщението.
Участниците ще се запознаят на място как функционира организацията, какви съоръжения се използват; предвидени са срещи с експерти по отпадъците и производители на съответната техника.
Участниците от Ловеч ще търсят отговор на въпроси, свързани с опита на Австрия по отношение на стимулирането на населението за разделно събиране на отпадъците и недопускане на нерегламентираното им изхвърляне.
Приоритет за ЕС и всяка страна-членка е устойчивото развитие на икономиката, подобряване на стандарта и условията на живот. Основен фактор за това е работещата индустрия по цялата производствена верига - от суровините до крайни продукти и изделия с висока добавена стойност. В тази верига металите присъстват навсякъде - и в бита, и в услугите, и в промишлените стоки. Необходими са и за секторите, които се развиват на основа на високите информационни и телекомуникационни технологии. Затова производството на метали е важно за всяка страна.
В България металите и металургични продукти заемат висок дял в икономическите показатели и в стоковия износ. Българската металургия има достойно място и на картата на металната индустрия в Европа.
Произведената в България през 2015 г. обща промишлена продукция е 66 млрд. лева. Произведените метали са на стойност 7 милиарда лева, дял от 11 %. В тази стойност черната металургия има относителен дял от 15%, цветната
металургия – 82%, а леенето на металите – 3 %.
В ЕС(28) за 2014 г. общата стойност на произведената металургична продукция е 330.3 млрд. евро, като делът на черната металургия е 58%, цветната металургия – 31%, а леене на метали – 11%.
Сравняването на показателите показва, че България има силно развита цветна металургия, което определя висок относителен дял на цветните метали в общото производство на ЕС: 15% от анодната мед и 8.5% от електролитната, олово – 5.5%, цинк – 4%.
Създаваната добавена стойност от един работещ и годишният ръст са, както следва: Преработваща промишленост - 22.7 хил. лв./зает, ръст 108.1%; металургична индустрия - 56.8 хил. лв./зает, 114.3%, в т.ч. в цветната металургия - 119.9 хил. лв./зает, 127.3%. Металургията създава над 2.5 пъти по-висока добавена стойност на един зает от средната за преработващата промишленост, а само в цветната металургия – над 5 пъти.
Общият износ на стоки през 2015 г. е в размер на 45 470 млн. лв., в т.ч. метали и метални продукти - 6 127 млн. лв. (вкл. скрап), т.е. относителният дял на металургията в износа е 13,2%.
В България през 2015 г. спрямо 2014 г. производството на стомана (543 хил. тона) и валцувани черни метали (835 хил. т) намалява, съответно с 11.3% (-63 хил. т) и 10.9% (-103 хил. т). Произвежда се дълъг и плосък горещо валцуван прокат от обикновени и легирани стомани, количеството на дългия прокат е по-голямо и над три пъти надвишава плоския (листов) прокат.
Световното производство на валцуваните черни метали за посочения период също намалява с 3.3% , а в ЕС(28) - с 3.8%. Данните показват бавен растеж и все още невъзстановените нива отпреди световната и европейска икономическа криза.
Черната металургия е експортно ориентиран сектор. За последната година 23% от продукцията е реализирана в страната, износът е 77%, предимно за ЕС (около 70%), но и в трети страни.
Видимото потребление на стоманени продукти в България на глава от населението през 2015 г. е 191.4 кг, при средно 303.5 кг/човек в ЕС(28). По-ниското потребление (63% от средното в ЕС) е показател за изоставането на българската индустрия (машиностроене, строителство) спрямо някои европейски страни (най-високо е в Чехия - 627.4 кг/ч).
Цветната металургия е развиваща се конкурентоспособна индустрия, произвеждат се метали и продукти с високо качество и утвърдени позиции на европейските и международни пазари.
От преработката на първични и вторични суровини се получават
основните
цветни метали – мед, олово и цинк, и съпътстващи метални и химически продукти, с утвърдени марки на световните пазари.
Произведените цветни метали през 2015 г. са обшо 520 хил. тона при 550 хил. т през 2014 г., има намаление в количествата на анодна мед.
Освен блокови метали се произвеждат широка гама продукти и изделия с висока добавена стойност, като листа, ленти, фолио, тръби, профили и други изделия от мед, цинк, алуминий, благородни метали и техните сплави. През 2015 г. е произведен общо 141 хил. т прокат от цветни метали и сплави, спрямо 2014 г. има спад от 4.9 %. Дължи се на рязко намаляване в потреблението и производството на цинков прокат, количествата на медния и алуминиев прокат са приблизително на същите нива.
Добавената стойност, която един зает създава при производството и преработката на цветни метали (120 хил. лева) и средната работна заплата (1658 лева) за 2015 г. са най-високи от всички производствени сектори.
Продукцията на цветната металургия се реализира основно на външните пазари, за 2015 г. износът е: за електролитна мед – 88%, за олово – 78%, при цинка – 82%, за прокат от тежки цветни метали – 97% и за алуминиев прокат - 96%. Цените на металите се определят на световните пазари, през 2015 г. в борсовите стойности имаше спад от порядъка на 20-30%.
Въпреки тази неблагоприятна световна конюнктура, през годината са изнесени цветни метали и продукти от тях за 5,1 млрд. лева (2,6 млрд. евро). От износа и вноса в цветната металургия се формира положително външнотърговското салдо от 3 593 млн. лева.
Инвестициите в металургичната индустрия през 2015 г. са в размер на 140 млн. лева.
Мащабен проект за изграждане на цялостна система за компостиране биоразградими и зелени отпадъци се очаква да бъде реализиран в Карлово до края на 2017 година. Той е на стойност 6 милиона лева. Общината кандидатства с този проект по Оперативна програма Околна среда.
До месец ще има информация дали той е одобрен.
Системата за компостиране на биоразградими и зелени отпадъци предвижда изграждането на няколко площадки в различни зони на общината, както и снабдяването с контейнери за събиране и със специализирани камиони за тяхното извозване.
„Със старта на проекта общината ще започне мащабна кампания в Карлово и останалите 25 селища за информиране и обучение на населението по събирането на растителните и биоразградими отпадъци”, заяви кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов.
„Тенденцията е да се намалява депонирането и да се преминава към оползотворяване на отпадъците”, коментира той. Проектът за изграждане на система за компостиране е част от Общинската програма за управление на отпадъците, която цели до 2020 година таксата, която общината плаща на МОСВ за депониране на битовите отпадъци в регионалното депо да стане 0 лева на тон.
В момента тя е 36 лева на тон и според Закона за управление на отпадъците при сегашния темп на депониране в регионалното депо, тя може да нарастне в годините до 97 лева на тон.
За да запазим територията чиста, да намалим разходите и да удължим живота на депото, още преди време бе изградено съоръжение за сепариране на рециклируемите отпадъци.
А от 2001 година има система за разделно събиране на битовите отпадъци, припомни Кабаиванов. Общината има готов проект за изграждане и на депо за строителни отпъдци, както и строително разрешение за него.
Той обаче няма да бъде реализиран, тъй като тенденцията е обемът на депониране на отпадъците да бъде решително намаляван, като се върви към оползотворяване всички видове отпадъци. Следващата стъпка ще бъде за изграждане на съоръжение на третиране на неразрадимите отпадъци на територията на общината, коментира кметът на Карлово.
Цената за обработка на тон отпадък в новото Регионално депо край село Санадиново през август е намаляла. През юли тя е била 75,36 лв. с ДДС, а през миналия месец - 73,22 лв. Това показва анализът на работата на депото, публикуван на сайта на Община Левски.
През август от Левченската община до депото са транспортирани 370,06 тона битови отпадъци. От тях биоразградими след сепариране са 158,52 тона, рециклируеми след сепариране са 23,59 тона и неизползваема фракция за депониране - 189,70 тона.
Анализът показва, че и през този месец наличието на по-голямо количество растителни отпадъци от личните стопанства в общия поток от смесени битови отпадъци увеличава цената за сепариране. В юли тя е била 41,20 лв. на тон без ДДС, в август - 38,79 лв. Разходите на община Левски за обработка на отпадъците в депото за миналия месец са били 22 579 лв. без ДДС.
