Фирмен профил
Фирмен профил
Започва Европейската седмица за намаляване на отпадъците (ЕСНО), съобщават от РИОСВ-Бургас. Европейската седмица е общоевропейска инициатива, целяща да насърчи дейностите за повишаване на осведомеността относно правилното управление на ресурсите и отпадъците. С нея се насърчават различните публични органи, частни компании, гражданското общество, както и отделните граждани, да се включат и допринесат за осъществяване на информационни кампании, дни за почистване и други дейности, свързани с намаляването на отпадъците. Първото издание на ЕСНО през 2009 г. стартира благодарение на Програма LIFE+ на Европейския съюз. Всички досегашни издания, включително и тазгодишното седмо издание на ЕСНО, се провеждат под патронажа на Европейската комисия. Национален координатор на ЕСНО за България е Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ). Седмото издание на Европейската седмица за намаляване на отпадъците - ЕСНО 2015, ще започне след по-малко от месец!
Както и през изминалите години, ЕСНО обхваща горещите теми на трите „R”: - Намаляване на отпадъци (reduce)- Повторна употреба на продукти (reuse)- Рециклиране на материали (recycle). През 2015 г. специален акцент ще бъде поставен върху темата за дематериализацията. Управлението на отпадъците в Европа е повлияно от редица европейски регламенти, основаващи се на йерархия за управление на отпадъците, която дава приоритет на предотвратяването ("Най-добрият отпадък е този, който не се произвежда"). В съответствие с това, в Европейската седмица за намаляване на отпадъците се поставя акцент върху най-високите нива на йерархията на отпадъците. За да бъдат утвърдени, предложените действия в ЕСНО трябва да се фокусират върху една или повече от следните теми:
1.Стриктно избягване и намаляване при източника: действия, които имат за цел да се повиши информираността за неотложността от намаляване на количеството на отпадъците, които произвеждаме, и съвети за това, как да се избегне или намали генерирането на отпадъците при източника (например чрез насърчаване на домашно компостиране или стикер анти-реклама за пощенската кутия, избиране на чешмяна вода и т.н.), както и действия, които да накарат потребителя да помисли за околната среда при всяка покупка и при избора на продукти, които имат малко или са без опаковки; продукти, които носят екомаркировка (намаляване на вредното съдържание на продукта); купуване в по-големи количества, правене на безналични подаръци и т.н.
2.Повторна употреба и подготовка за повторна употреба: действия, които имат за цел да се напомни на обществеността, че продуктите могат да имат втори живот; действия, които насърчават отлагане на покупката на нов продукт, като вместо това се предпочитат ремонтирани продукти или такива за повторна употреба; насърчаване на донорството на продукти, които не са вече необходими; действия, които имат за цел да повишат информираността на потребителите - като изборът на продукти за многократна употреба, наемане на предмети вместо купуване и т.н. 3.Сортиране на отпадъците и рециклиране: действия, които имат за цел да помогнат хората да подобрят своето поведение за сортиране на отпадъци - как да се затвори цикълът на материалните ресурси; насърчаване на хората да занасят отпадъците на правилното място; организиране на посещения на центрове за сортиране и съоръжения за рециклиране и т.н.
4.Европейски ден за почистване: действия, насочени към привличане вниманието на хората и медиите към проблема с количеството на отпадъците, които незаконно се изхвърлят в природата - в горите, по плажовете, по речните брегове и т.н. Тези действия следва, доколкото е възможно, да включват съобщение за устойчиво управление на отпадъците и отговорността на хората за управлението на отпадъците и потреблението, по-специално чрез насърчаване предотвратяването на отпадъците, предоставяне на съвети за това, как да се избегне замърсяването и т.н.
Всяка година се предлага форма на поредица от действия, насочени към конкретни теми, свързани с предотвратяване на образуването на отпадъците: 2013: Повторна употреба 2014: Спиране на хранителните отпадъци! 2015: Дематериализация - да правим повече с по-малко! 2016 *: Превенция на опасни отпадъци! За 2016 г. предложената тема предстои да бъде потвърдена въз основа на приоритетите на равнище Европейски съюз. Всяко постъпило от участниците в кампанията предложение за действие, което е фокусирано изцяло върху тема, различна от посочените по-горе, ще бъде отхвърлено (например дейности, основани на изгаряне или други методи за оползотворяване на "отпадъци с използване на енергия" ще бъдат отказани).Общи въпроси, свързани с управлението на отпадъците и на въздействието на отпадъците, могат да бъдат разгледани като част от действия за ЕСНО, но дължимото внимание следва да се обърне на приоритета за предотвратяването на отпадъците в йерархията за управление на отпадъците. Дейностите на ЕСНО трябва да се извършат единствено по време на Европейската седмица за намаляване на отпадъците 2015 г. - между 21 и 29 ноември 2015.
16 системи за управление на отпадъците, финансирани по ОП „Околна среда“ 2007-2013г, вече са изградени. По думите на министъра на околната среда и водите - Ивелина Василева, те ще обслужват повече от 3 млн. и 400 хил. граждани в 70 общини на страната. До края на годината предстоят да бъдат завършени 4 проекта, каза още министърът. „Реално 48% от населението е обхванато от тях, имайки предвид трудностите с Оперативната програма през изминалата година и тежкия период, през който тя премина“ - каза министърът. По думите й тези проекти допринасят за опазването на околната среда, за създаването по-добър стандарт на живот и икономически възможности за общините. „Не на последно място тези проекти помагат на държавата ни да се справи и с още едно предизвикателство – прекратяване експлоатацията на старите депа и преминаването към съоръжения, изцяло съответстващи на екологичното законодателство“, посочи Василева. Министър Василева съобщи, че предстоят да бъдат завършени системите във Велико Търново, Никопол, Стара Загора и Разлог. „560 млн. лв. са заделени по новата оперативна програма, за цялата приоритетна ос „Отпадъци “. Те ще бъдат насочени точно към това – да се създадат възможности за въвеждането на допълнителни системи, които да надграждат съществуващите и чрез които ще се постигне максимално оползотворяване на всички полезни компоненти в отпадъците“, обясни министърът. 97 млн. лв. са заделени за първата процедура през новия програмен период, за изграждане на компостиращи инсталации, каза още министър Ивелина Василева. Тя добави, че ще бъдат вложени всички усилия за оползотворяване на ресурсите.
http://www.opasniotpadaci.com/
Африка притежава огромен неизползван източник на енергия. Нов доклад на Съвместния изследователски център на Европейския съюз (ЕС) сочи, че континентът може да генерира 20% от нужната си електроенергия, като изгаря отпадъците си. Ако се разделя правилно, боклукът може да генерира енергия за 40 млн. домакинства до 2025 г. Но дори ако се ползва в сегашното му състояние, той все още може да осигури достатъчно енергия за 27 млн. домакинства, твърди проучването. Богатите страни изгарят много боклук, тъй като не обичат да го заравят в депата. Те имат и сравнително стриктни закони за емисиите, което означава, че те не могат просто да изхвърлят старите си автомобилни гуми в огъня и да използват топлината, за да генерират електричество. На световно ниво обаче страните все още заравят по-голямата част от отпадъците си. Освен очевидните недостатъци за околната среда (заради сметищата, пълни с боклук и химикали), депата за отпадъци генерират много метан и въглероден диоксид, които са парникови газове. Вместо тези газове просто да бъдат изпускани в атмосферата обаче, те могат да бъдат уловени и изгорени, за да генерират енергия. В момента най-много оползотворени отпадъци в Африка идват от градовете. Селските райони също трябва да бъдат таргетирани, което обаче е трудно заради липсата на инфраструктура за събиране на отпадъци, незадоволителното прилагане на законите и слабото съзнание по отношение на опазването на околната среда. „Повечето твърди битови отпадъци в Африка се изгарят на място или се хвърлят в отворени депа или полу-контролирани сметища без никаква защита на подпочвените води, възстановяване на инфилтрата или системи за обработка и обикновено без почвена покривка. Сметищата за отпадъци са разположени по периферията на градските райони, понякога в екологично чувствителни места с потенциално отрицателни влияния върху водните ресурси“, се казва в доклада.Ползите от генериране на електроенергия вместо на замърсяване с отпадъци са очевидни. Първо, електричеството е нужно не само за домакинствата, но и за да се увеличи ефективността на земеделието и промишлеността. То е важно и за болниците и училищата. В момента потреблението на електроенергия на глава от населението в Африка се равнява само на една трета от средната стойност в световен мащаб. Това може би до голяма степен се дължи на зависимостта от дизелови генератори. Малки двигатели с вътрешно горене, които работят със сметищен газ, казва проучването, са идеални заместители.Генерирането на отпадъци е концентрирано в градските райони, затова е лесно да се разшири електрическата мрежа. Има обаче възможност самостоятелни мрежи да бъдат създадени и на местно ниво, предоставяйки надеждна и независима енергия на селските райони. А това определено ще бъде по-добре от индивидуалните генератори. Ще мине известно време, за да се постигне това, но едно от предимствата на използването на сметищния газ е, че това е дългосрочна игра. Посочената цифра от 20% на генерираната от боклука енергия се базира на събраните битови отпадъци. Ако се добавят все повече райони към системата, потенциалната цифра може да стане дори по-висока.
Ямбол. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще участва в церемонията по откриване на новата Регионална система за управление на отпадъците – регион Ямбол. Тя ще се състои на 2 ноември, от 16.00 часа, в местността „Гол баир“, в землището на с. Хаджидимитрово, област Ямбол. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. Поканен е и министър-председателят Бойко Борисов.
Международен екип от учени е открил, че пластмасови отпадъци, замърсяващи океаните по света, се носят по повърхността дори в арктически води, предаде ДПА. Проучване на океанското замърсяване с отпадъци на германския център "Хелмхолц" за полярни и морски изследвания и белгийската Лаборатория за полярна екология е едно от първите, направено северно от Северния полярен кръг. През 2012 г. екип от центъра "Хелмхолц" с ръководител Мелани Бергман прави наблюдение за отпадъци по водната повърхност в пролива Фрам между Източна Гренландия и норвежкия архипелаг Свалбард от борда на изследователския плавателен съд "Поларщерн" и от хеликоптер. Общо 31 къса отпадъци са забелязани по продължението на 5600 километра. Бергман отбелязва, че с колегите й са успели да видят само по-едрите късове, което означава, че действителният брой на отпадъците вероятно е по-голям. За учените остава неясно как отпадъците са се озовали толкова далече на север. Възможно е те да идват от "отпадъчен водовъртеж", формирал се в Баренцово море северно от Норвегия и Русия и подхранван от гъсто населените крайбрежни райони на Северна Европа. Отпадъчните водовъртежи се образуват, когато носещи се по водната повърхност отпадъци се улавят от мощни завихрящи се океански течения и се привличат към центъра. Освен този в Баренцово море, по света са известни още пет подобни формации. Друга възможна причина за наличието на отпадъци в отдалечените води е отстъпващият в резултат на глобалното затопляне арктически лед, който позволява на риболовни траулери и туристически лайнери да достигат до отдалечените северни райони и да оставят боклук по тези места. Изследователите напомнят, че отпадъците представляват сериозна заплаха за морските птици, които улавят плячката си на повърхността на водата. Пластмасови отпадъци са намирани в стомасите на птици и гренландски акули.
Регионалната система за отпадъци в регион Плевен получи Акт 16, стана ясно миналата седмица. Дни преди това на пресконференция главният еколог в община Плевен инж. Павлина Тодорова поясни, че всички заложени в проекта „Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион Плевен" обекти са завършени. Изградена е първа клетка от регионалното депо с капацитет 785 500 хил. т и период на експлоатация 14 години от 2015 до 2028 г. Освен клетка за отпадъци системата включва още сепарираща и компостираща инсталации, както и център за предаване на отпадъци . Регионалният център за управление на отпадъци е разположен на площ 201.418 дка между селата Буковлък и Опанец, в близост до съществуващото депо.
Основните ползи от реализиране на проекта се изразяват в изграждане на необходимата инфраструктура за екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци , генерирани на територията на регион Плевен, обхващащ общините Гулянци, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Искър, Пордим и Плевен.
Инж. Тодорова припомни, че община Плевен беше една от последните, които успя да се включи в този проект по приоритетна ос 2 „Подобряване развитието на инфраструктурата за третиране на отпадъци " на ОПОС 2007 - 2013 г. В допълнение тя поясни, че първоначалният договор с оперативната програма беше за около 27 млн. лв., като към момента стойността, при която завършва изграждането на строежа, е 28 млн. лв.
Изграждането на депото се явява важна стъпка в посоката за намаляване замърсяването и опазването на околната среда. Със завършването на този проект ще бъдат осигурени 57 нови работни места, обобщи главният еколог. Цялата техника се намира на обекта, всичко е доставено.
Проектът е един от първите най-мащабни проекти на община Плевен, отбеляза в заключение инж. Тодорова.
Очаква се приключване на обявената обществена поръчка за избор на оператор за експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в регион Плевен за общините Плевен, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Пордим, както и Сдружение „Регионално управление на отпадъците - Плевен, включваща Клетка №1 на Депо за неопасни отпадъци , инсталация за предварително сепариране на отпадъци и инсталация за компостиране" с обявена прогнозна стойност 8 350 000 лв. и период за изпълнение на поръчката 60 месеца. Срокът за подаване на офертите бе удължен до 30 октомври. Отварянето им е предвидено за 2 ноември в сградата на община Плевен.
Започнаха дейностите по закриването на сметището в Сотиря, съобщиха от общинска администрация. Обектът е на обща стойност 2 525 014 лева, с включено ДДС. Закриването на сметището е заради новото депо, което се изгражда край Хаджидимитрово. То ще се ползва от общините Сливен, Ямбол, Нова Загора, Тунджа и Стралджа. Основната му цел е закриване и рекултивация на четирите депа за неопасни отпадъци в тези общини, както и изграждане на нова клетка 1 на регионално депо за депониране на територията на община Тунджа и Ямбол. „След няколко години тук няма да си личи, че е имало депо за отпадъци, защото то се закрива по един модерен европейски начин и природата ще бъде възстановена в предишния си вид“, изтъкна представителят на строителния надзор инж. Красимир Лозанчев. Строителите увериха, че депото ще бъде закрито в срока на договора, до края на годината. Проектът за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол е на обща стойност 31 266 832,43 лв., от които 24 928 667,17 лв. са от ЕС. Националното финансиране е в размер на 4399176,56 лв., а собственият принос на общините по проекта възлиза на 1 938 988,70 лв.
Три наказателни процедури на еврокомисията срещу България са били спрени, съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, цитирана от пресслужбата на министерството. Това са делото за софийските отпадъци и две процедури за транспониране на екологичното законодателство.
„Открихме завода за отпадъци , с което изцяло затворихме, приключихме проекта и сега Европейската комисия вече официално взе решение за закриване на наказателната процедура, която стартира през 2007 г. - за изграждането на интегрираната система за управление на отпадъците в София", каза Василева.
С приемането на Закона за водите е прекратена и наказателната процедура в сферата на водите, а с промяната на Закона за опазване на околната среда пък са транспонирани текстове, които касаят големите рискови предприятия.
Продължава да бъде налице обаче най-голямата заплаха за санкции в екосферата - делото „Калиакра", което ЕК води срещу България заради изграждането на ветропаркове в защитената зона „Калиакра", и изграждането на голф игрище и туристически обекти в защитена зона „Белите скали". Решението на съда се очаква до края на годината, когато ще стане ясно какви ще се санкциите за България заради нарушенията.
Затваряш една, отваряш друга...
Наказателната процедура във връзка с изграждането на интегрираната система за управление на отпадъците в София стартира през 2007 г., а през 2009 г. влезе и в съдебна фаза. Причината: голямото забавяне на проекта за депо и завод за преработка на отпадъците в столицата, което създаваше огромни проблеми на София. Към момента на влизането на процедурата в съдебна фаза общината договаряше на порции извозването на хиляди тонове бали с боклук към депата на други общини. Това костваше на софиянци милиони левове за балиране, транспортиране и по-високи такси за депониране.
Но на практика към 2009 г. цялата страна бе изправена пред криза с отпадъците - новите депа, които трябваше да бъдат изградени с еврофинансиране, се забавиха драстично и бе взето решението старите депа, които не отговарят на европейските изисквания, да продължат да се използват, въпреки че трябваше да бъдат затворени. България и до момента изостава значително с изграждането на новите депа за отпадъци и със закриването и рекултивацията на старите и това в крайна сметка доведе до нова наказателна процедура, която започна през 2014 г.
Проблеми с транспонирането
Другите две наказателни процедури са заради нетранспонирано законодателство, като тези пропуски вече са поправени. Наказателната процедура, която засяга големите рискови предприятия, обаче бе особено показателна. В информационната си фаза тя започна през февруари 2013 г. - месеца, в който първият кабинет на Борисов подаде оставка. Законодателните празноти засягаха основно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, където Брюксел отчиташе някои пропуски
- примерно в частта със съхранението на отпадъците.
Въпреки спешността на задачата, за да се избегне развитие на наказателната процедура, екоминистерството по време на кабинета „Орешарски" демонстрира тотална незаинтересованост по темата. Промените, които трябваше да се направят, за да спре процедурата, се бавеха поради напълно бюрократични причини, като веднъж дори се стигна дотам да не бъдат одобрени на заседание на парламентарната комисия по околна среда, тъй като цялото ръководство на екоминистерството се яви на заседанието без становище, което трябваше да бъде издадено от ведомството. В крайна сметка законът бе променен при втория кабинет на ГЕРБ.
