Фирмен профил
Фирмен профил
Далечни петна в океана, наричани „пластмасови водовъртежи“, са се превърнали в острови от боклуци, където отпадъкът на човечеството стои на повърхността на водата. По-лошото е, че отпадъкът, който плува на повърхността, представлява едва 5 на сто от всички пластмасови отпадъци, изхвърлени в морето. Според американската природозащитна организация „Оушън консървънси“ другите 95 процента са потопени в океаните, където задушават подводните твари и разрушават водната екосистема.Оказва се, че с най-голям принос за тази екологична катастрофа са пет държави. И всички те са в Азия.В скорошния си доклад от „Оушън консървънси“ твърдят, че Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам изхвърлят около 60 процента от пластмасовите отпадъци, които отиват в световния океан. „С това темпo очакваме до 2025 г. да има почти един тон пластмаса на всеки три тона риба в океаните - немислимо количество с много сериозни икономически и екологични последици“, казва Никълъс Малос, директор по програмата за опазване на моретата в организацията. Хората на Запад и най-вече американците са смятани за най-ужасните потребители на неща, които водят до много отпадъци - безалкохолни напитки, всякакви електронни джаджи, маратонки и т.н. А защо няколко азиатски страни, които са сравнително бедни, всъщност изхвърлят повечето пластмасови отпадъци в моретата? Азиатските икономики се развиват все по-бързо, а това означава, че и хората там имат повече пари за цигари „Марлборо“ и двулитрови бутилки „Спрайт“. Но отпадъкът, който остава, не винаги отива в легалните сметища и специализирани депа. В тези пет азиатски страни едва около 40 процента от боклука се събира и изхвърля правилно. Често се трупа в обществените сметища, от където вятъра го разпръсва и запраща в океана. Дори официалните сметища понякога умишлено се създават близо до реки, които се вливат в морето. „Отпадъците периодично биват отнасяни от проливните дъждове и теченията, което постоянно увеличава капацитета на сметището за още отпадъци“, казват от организацията. Хората, които предават боклука на вторични суровини, не могат да смогнат. Според „Оушън консърванси“ един такъв човек може да събира 10 часа найлонови торбички и за тях ще получи едва 50 цента. Ако събира само пластмасови бутилки обаче ще му платят около 3,70 долара. Един потребител в Калифорния или в Тексас си купува цяла бутилка шампоан. Но това е недостъпен лукс за бедните индонезийски или филипински селяни, които са принудени да си купуват козметиката в мини пластмасови опаковки. В изолираните, бедни села из Азия корпорациите продават всичко от козметични продукти до юфка в малки и по-евтини количества. Така и най-бедните хора могат да си ги позволят. Резултатът? Производителите бълват много повече пластмасови опаковки в бедните азиатски държави и голяма част от тях се озовават в океана. Въпреки, че корпорациите не „произвеждат пластмасата с намерението тя да иде в океана, те трябва да предложат логистиката, финансирането и маркетингови възможности, с които разполагат“, за да помогнат за решаването на проблема, казва Малос. В страни, където законът не е особено строг, шофьорите на сметосъбиращите камиони често пестят време и гориво, като просто оставят боклука край пътя. Тези нерегламентирани сметища имат ужасни последици за моретата. Изследванията показват, че във Филипините - островна държава, където тези камиони не спазват винаги закона, до 90 на сто от пластмасата, изхвърлена незаконно, се озовава в океана. В петте азиатските страни заради тази практика в моретата отиват почти 1 милион тона пластмасови боклуци всяка година. В момента човечеството изхвърля в океана шокиращите 8 милиона тона пластмаса всяка година, твърди изследване, публикувано в сп. „Сайънс“. От „Оушън консъвънси“ казват, че ако действията ни не се променят, ще удвоим този процент само след 10 години. Всички тези отпадъци имат опустошителен ефект върху моретата: задушават и убиват морската фауна, драстично променят екосистемите и разрушават околната среда. Последиците са толкова ужасни, че някои експерти сравняват кризата с отпадъците с климатичните промени.
Новото регионално депо за отпадъци край с. Шереметя, община Велико Търново, е завършено, предстои подаване на заявленията, с които се иска разрешаване на използването му. Една от най-съвременните системи за управление на отпадъците в България ще обслужва шест общини: Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Лясковец, Златарица и Стражица. Депото е по европейски проект, финансиран с над 33,2 млн. лв. по оперативна програма „Околна среда 20072013“. Простира се на площ от 165 декара.
Съоръжението има пълен цикъл за обработка на отпадъците, с включени всички необходими сепаратори. То разполага и с компостираща инсталация, с клетка за депониране и с пречиствателна станция. Такива възможности към момента имат единствено линиите за преработка в завода за боклук в София, уточни ръководителят на проекта Зорница Кънчева Миладинова, началник отдел „Околна среда“ в Община Велико.
53 000 тона е годишното количеството битови отпадъци , които може да поеме регионалното депо. Реално очакваните постъпления от шестте общини обаче ще натоварят едва половината от капацитета му. Експлоатационният период на първата клетка на депото е 15-годишен, а тройна изолационна система ще предпазва почвата и подпочвените води от замърсяване.
Старото сметище в с. Шереметя ще бъде рекултивирано, като община Велико Търново ще кандидатства за европейско финансиране.
Прогнозната стойност на проект е за около 4 млн. лв.
На 22 януари София ще продаде на търг 2 668 тона преработваеми отпадъци - метали, хартия, пластмаса и стъкло за около 50 000 лева. Наддаването между фирмите за сметта на столичани ще се проведе на 22 януари. Хартията ще се продава за 13 ст/кг., цветните метали - най-малко за 1,11 лв/кг, а желязото по 17 ст. Заводът за отпадъци работи от 2015 г., като годишно в него се третират около 410 000 тона отпадъци. От тях ще се получават около 30 000 тона рециклируеми материали, които ще носят около 2 млн. лева печалба. Парите ще се влагат в почистване на столичните улици.
Българска асоциация по рециклиране (БАР) приветства представянето за обществено обсъждане на проекта за изменение на Закона за управление на отпадъците и приема проекта като стъпка в подкрепа на устойчивото развитие на рециклиращия сектор в страната. БАР намира за положителни предложените промени в посока на облекчаване на финансовата тежест за бизнеса, в частност – намаляването на банковите гаранции за извършване на дейности с определени отпадъци и намаляването на размера на някои санкции. БАР подкрепя и предложеното от Министерството на околната среда и водите за въвеждане на банкова гаранция за дейности със стара електроника и излезли от употреба МПС, както и преместването на пунктовете за вторични суровини в промишлени или складови зони. Проектозаконът акумулира големи очаквания в рециклиращия сектор в момент, в който индустрията е изправена пред трудни икономически условия. Оценяваме намаляването на административната и финансовата тежест като стъпка напред, но въпреки това е необходимо да се направи повече. Необходимо е в проектозакона да се оптимизират няколко текста, включително и да се отразят по-пълно препоръките на Комисията за защита на конкуренцията от Решение № 220/2015 г., свързани с безкасовото плащане (чл. 38, ал. 1) и за предаването на отпадъци от домакинствата на всички възможни субекти (и частни, и публични), намаляването на административната тежест за сектора, в т.ч. и във връзка с регулаторните режими за отпадъци и регулаторния режим за т.нар. край на отпадъка. БАР предостави становището си на МОСВ, като основните предложения в проектозакона, които следва да бъдат редактирани, са следните: 1. Дейностите с отпадъци могат да се извършват по два начина – с Разрешение, когато дейността се осъществява на площадка или чрез Регистрационен документ, когато само се събират отпадъци и се предават на чужда площадка. Необяснимо защо се предлага физическите лица да не могат да предават скрап на фирми, които имат Регистрационен документ за събиране на отпадъци, независимо дали сделката е възмездна или безвъзмездна. Така няма да могат да се провеждат дори общинските кампании за събиране на отпадъци от домакинствата, тъй като за да може да се организира каквато и да е кампания по събиране и транспортиране на отпадъци, лицето на първо място трябва да притежава регистрационен документ за тези дейности. Осигуряването на възможност за предаване на този вид отпадък и на лица с регистрационен документ, ще бъде стъпка в посока пълно отразяване на изискванията на директивата за отпадъците и ще осигури равен достъп до отпадъците и адекватна законодателна рамка на извършването на дейности с тях, каквато в момента съществува и за останалите видове отпадъци. 2. Досега Законът за управление на отпадъците изисква площадките за метални отпадъци да се намират в производствени и складови зони, т.е. от няколко години вече няма скрап площадки в жилищните райони. Благодарение на това площадките намаляха от 2300 бр. на около 900 бр., съответно рязко намаляха кражбите на черни и цветни метали и се улесни контролът от страна на администрацията. Изненадващо се предлага допълнително утежняване на бизнеса, като новото изискване е фирмите да представят изричен текст в скицата на площадката, че тя е определена конкретно за дейности с отпадъци. Ние считаме, че е достатъчно площадката да е разположена в промишлена зона, защото е важно жилищните и смесените зона да са свободни от площадки за отпадъци. В този си вид разпоредбата в проектозакона представлява административна бариера и ще блокира възможността за извършване на дейност поне за година по независещи от компаниите причини, тъй като трябва да се промени предназначението на площадката и да се направи ПУП (промяна на подробния устройствен план на съответното населено място). 3. Според сега действащия Закон за управление на отпадъците на гражданите не може да се плаща в брой, т.е. касово. Новите предложения допускат изключение, но в незначителен размер – 100 лв. на година.Това е крайно недостатъчно, тъй като има много хора, чието основно препитание е събирането и предаването на отпадъци. В тази посока в решението си Комисията за защита на конкуренцията счита, че би било удачно да се последва примера на някои държави от Европейския съюз, в които има установен лимит на плащанията в брой. Такива лимити съществуват в Испания – 2000 евро, в Гърция – 500 евро, Италия – 1000 евро, независимо от вида на субекта (физическо или юридическо лице). С цел да се увеличи събираемостта на вторични суровини, от които има както икономически, така и екологични ползи за страната, е необходимо да се въведе по-голям лимит за безкасово плащане, например от 1000 лв. годишно, като по този начин ще се предотврати незаконното предаване на материал, с цел заобикаляне на нормата. По -високият лимит ще осигури и избягване на „изтичането“ на материал към съседни държави, в които няма изисквания за безкасово плащане или лимитът е по-голям. Рециклиращата индустрия, в която са ангажирани и предприятията за събиране и за третиране на отпадъците, играе основна роля в изпълнение на рамковото законодателство за отпадъци и осъществяване на европейски политики, в т.ч. и прехода към кръгова икономика. Този процес е предизвикателство и ще изисква значителни инвестиции най-вече от страна на частния сектор, като същевременно ще създаде по - голяма заетост и повече възможности за бизнес. Индустрията осигурява така необходимите работни места, в т.ч. „зелени работни места“ и инвестиции, като същевременно минимизира въздействието върху околната среда и вредните емисии в околната среда. Само при рециклирането на стоманен скрап се спестяват до 64 % от въглеродните емисии във въздуха, в сравнение с първичното производство и използване на природни суровини.Време е да признаем огромните ползи, които рециклирането има за околната среда и обществото по отношение на намаляване на въглеродните емисии и използването на природните ресурси, и те да бъдат пренесени в законодателството, за да се оптимизира използването на вторични суровини.
Въвежда се банкова гаранция от 15 хил. лв. за самата фирма и по 5000 лв. за всяка площадка за извършване на дейности с излезли от употреба моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване
Това предвиждат предложени от Министерството на околната среда промени в Закона за управление на отпадъците . Целта на законопроекта, който отразява препоръките на Европейската комисия и вече е пуснат за обществено обсъждане, е да бъде ограничен сивият сектор в търговията с вторични суровини , като спре нелоялната конкуренция в този бранш, гласят мотивите. При предварително третиране на автомобили и електроуреди се добива голямо количество отпадъци от черни и цветни метали, а лица без разрешение за дейност със скрап нелегално приемат металите, избягвайки изискването за банкова гаранция, е записано още в мотивите. Въвеждат се и по-строги изисквания за регистрация на лицата, извършващи дейности като търговец или брокер на отпадъци . Целта е да се избегнат злоупотреби и да се даде възможност на компетентните органи да упражняват по-ефективен контрол върху този вид дейност. С цел намаляване на шума и замърсяването, от МОСВ предлагат пунктовете за вторични суровини да бъдат изнесени само в промишлени или складови зони. До 1 януари 2020 г. системите за разделно събиране трябва да осигуряват повторно използване на не по-малко от 50% от общото тегло на отпадъците от хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло.
560 млн. лв. могат да ползват общините от новата ОП "Околна среда 2014-2020" специално за подобряване на системите за управление на отпадъците. Това заяви министърът на околната среда Ивелина Василева.
В България се рециклират едва 29% от изхвърлените отпадъци, отчете тя. Въпреки това разделното сметосъбиране в България има добри показатели и макар да е далеч от най-добрите примери в други държави, има напредък през годините, посочи министър Василева. Искаме да подпомогнем общините в усилията им да създадат новите общински площадки, на които да се събират едрогабаритни и други отпадъци, което да доведе до подобряване на управлението на целия поток смет, каза Василева.
С подготвените промени в Закона за управление на отпадъците площадките, където хората безплатно да оставят едрогабаритни отпадъци, ще могат да се експлоатират самостоятелно от общината или чрез сключване на договор с лице, притежаващо разрешение за събиране на отпадъци.
Около 29% от отпадъците в България се рециклират, като до 2020 г. те трябва да бъдат рециклирани на 50%. Това съобщава зам.-министърът на околната среда и водите Красимир Живков.
"През 2030 г. целите, които трябва да изпълнява България, вече са 65%. Такива са предложенията на Европейската комисия. Ние се подготвяме да посрещнем тези по-високи цели и затова предлагаме новите мерки", казва Живков в коментар на предложените от екоминистерството промени в Закона за управление на отпадъците .
Зам.-министърът коментира и текста, който залага глоби от 300 до 1 000 лв. за ровене в контейнерите за смет, както и за тяхното повреждане или унищожаване. По думите му мярката не е насочена срещу клошарите, а срещу вандалите. "Имало е случаи при едни по-стари модели контейнери, при които долу, за да се укрепят, имат алуминиева рамка. Те се палят, за да се стопи цялата пластмаса и да се вземе алуминият. Има много случаи на запалвания при вандалски прояви. Например казаха ни за случаи в Пловдив, където жълтият цвят е на една от двете традиционни агитки и само затова се палят жълтите контейнери", мотивира се Живков.
Според него със заложените високи глоби се цели превенция на нарушенията. "Практиката на европейското законодателство е такава, че размерът на санкциите трябва да е висок, за да бъдат предотвратени тези нарушения. Цитирайки промяната в закона, в чл. 133, ал. 1, т. 7 се казва: "Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което изземва съдържанието, обръща, нарушава целостта, естетическия вид или запалва съдове за събиране на отпадъци ." Или като цяло този текст обхваща един широк кръг от нарушения. Тук са вандалските прояви и унищожаването на съдовете", казва той.
Красимир Живков посочва, че законопроектът е на ниво обществено обсъждане и до вчера (11 януари) са събирани предложения и становища на граждани и организации. Допуска и че е възможно размерът на глобата да бъде намален в крайния вариант на закона.
http://www.opasniotpadaci.com/
Инсталацията за сепариране на смесените битови отпадъци от общините Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каспичан и Смядово ще бъде открита в понеделник, 11 януари от 14 часа, съобщиха от община Шумен. Тя е изградена в изпълнение на договор за обществена поръчка на 5-те общини и се намира на площадката до бивши „Вторични суровини “ в Шумен. От дейността ще се отделят фракции от хартия и картон, пластмаси, стъкло и метали, които ще бъдат предавани за рециклиране, уточниха от общинската администрация.
