Фирмен профил
Фирмен профил
Над 8 км речни корита и 25 дка прилежащи към тях територии са почистени в Сливен при изпълнението на програмата „Подкрепа за заетост”, финансирана по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Това съобщи пред Радио „Фокус”-Сливенинж. Снежана Кънева, началник отдел „Сигурност, управление при кризи и Отбранително – мобилизационна подготовка” в Община Сливен. Почистени от трева, храсти и дървесна растителност са 8, 700 км от коритата на Дюлева река, Селишка, Новоселска и участък от Асеновска в урбанизираната им територия. Над 300 тона е изнесената от речните корита и транспортирана до депото за неопасни отпадъци растителна и дървесна маса, без това да включва добития дървен материал от около 100 куб. м. Материалът е извозен и заприходен в склада на общината, а по установения ред ще бъде предоставен за социални заведения и социално слаби лица. Всички прилежащи територии по поречието на тези реки, на площ повече от 25 дка, също са почистени. Окосявани и обработвани са около 15 дка тревни площи в районите. Работниците по програмата са се включили и в почистването на разположените в близост междублокови пространства, детски площадки и оформени градински пространства. Помогнали са за изкопаването на 150 дупки за засаждане на дървета, изграждането на чешми и други обществено полезни дела. По програмата са почистени 1 300 шахти за отвеждане на повърхностните води, с което е намален и ограничен рискът от наводняване при по-големи количества валежи. „Назначените ръководители по участъци положиха максимум усилия не само да мотивират ежедневно включените в програмата хора, но и показаха сериозна дисциплина и отговорност да бъде свършена този обем работа в определения срок и с такова качество, което се вижда и от жителите на града и от неговите гости. Видими са и резултатите от почистването около паметника на Панайот Хитов, градинката до Професионалната гимназия за облекло и текстил, Социалния патронаж, детски площадки в кв. „Клуцохор“, градските тоалетни, кварталите „Даме Груев“, „Сини камъни“, пътното платно в Индустриалната зона в посока Ямбол до поречието на река Асеновска и др.”, каза още Кънева. Тя отправи призив към гражданите да проявят уважение към труда на 70-те работници, които са работили по програмата, като прекратят изхвърлянето на всякакви отпадъци на нерегламентирани за това места. Проект „Подкрепа за заетост“ стартира в началото на месец юли тази година. 70 безработни лица, регистрирани в Бюрото по труда в Сливен бяха назначени на трудови договори за 4 месеца. Основната цел на проекта бе преодоляване на потенциалния риск от наводнения в община Сливен.
Европейската комисия обяви списъка на градовете, кандидатирали се за наградите "Европейско зелено листо 2016" и "Европейска зелена столица 2018". Българският град Кърджали е сред номинираните кандидати за наградата "Европейско зелено листо 2016 г." наред с градове от Италия, Франция, Испания, Ирландия, Гърция и Кипър, съобщава „Infostock".По този повод комисар Кармену Вела, отговарящ за околна среда, морско дело и рибарство, каза: "Две трети от европейците живеят в градове. Тяхното здраве и благосъстояние зависи от това как общинските власти решават предизвикателствата, свързани с околната среда. Отличията "Европейско зелено листо 2016" и "Европейска зелена столица 2018" са признание за техните усилия". Кандидатите за наградата "Европейско зелено листо 2016" ще бъдат оценявани на базата на критерии като зелена икономика, мобилност, биоразнообразие, управление на отпадъците, управление на водите и отпадните води, и др. Победителите ще бъдат обявени през юни 2016 г. в Любляна.
София. Две нови заграждения за събиране на зелени отпадъци от домакинствата са обособени в район „Кремиковци”. Това обяви инж. Веска Георгиева, директор на Столичен инспекторат. „Времето е хубаво и хората си почистват дворните пространства, с което се генерира много зелен отпадък ”, заяви инж. Георгиева и посочи, че когато в инсталацията за компост се закарат зелените отпадъци, полученият от тях материал е с добри качества, защото произведен от чиста зелена маса. Тя обърна внимание на това, че не е добре да се хвърлят хартийки и строителни отпадъци заедно със зелените отпадъци и добави, че служителите на фирмата-оператор ги отделят, но това създава известен проблем. Според инж. Георгиева ползата от тези обособени места е голяма. „Статистиката показва, че за един месец от тези места се събират от 50 до 100 тона чисти зелени отпадъци, които се транспортират до инсталацията за биоотпадъци "Хан Богров" за производство на компост”, уточни тя.
На 6 ноември, петък, в 12:00 часа официално ще бъде открита новоизградената Регионална система за управление на отпадъците в регион Плевен, обявиха от местната управа в Плевен. От миналата седмица новото депо вече има Акт 16, на място е разположена и нужната техника за работата му. В ход е и обществената поръчка за избор на оператор на депото, като избраният ще наеме и предвидените по проекта 57 работници, съобщиха по-рано от екипа на проекта. Проектът за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Плевен е по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“. Депото ще обслужва шест общини в региона – Плевен, Гулянци, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Искър и Пордим. Проектът включва изграждане на първа клетка от регионалното депо с капацитет 785 500 хил. тона и период на експлоатация 14 години – от 2015 г. до 2028 г. Освен клетка за отпадъци системата включва още сепарираща и компостираща инсталация, както и Център за предаване на отпадъците. Общата стойност на проекта за депото е 28 млн. лева. http://www.opasniotpadaci.com/
Над 4 млн. кубика отпадъци, трупани в продължение на 25 години край с. Долни Ботров, са неутрализирани и няма да бъдат заплаха за въздуха, водите и почвите в региона. Това бе реализирано по „Проект за закриване и рекултивация на депото за битови отпадъци - село Долни Богров“, финансиран чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) по проект № DIR-51222031-1-173 по „Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ Общата стойност на проекта е в размер на 29 880 977,53 лв. Депото се намира в Североизточната част на Софийското поле в района на Кремиковци и заема част от терасата на р. Лесновска. Експлоатацията му започва през 1972 г. и продължава до 1997 г. Депонираните количества отпадъци са сериозен проблем, тъй като гнилостните процеси продължават, отделят се вредни газове и има рискове за замърсяване на река Лесновска, въздуха и подпочвените води. За решаване на възникналите проблеми се налага закриване и рекултивация на депото, за което са нужни сериозни инвестиции, тъй като площадката е с площ от 529,94 декара, заобиколено е от езера, а на някои места височината на депонираните отпадъци достига 15 м. Решението идва с проект: „Изпълнение на дейности по закриване и рекултивиране на общински депа за битови отпадъци на територията на Р България, които не отговарят на нормативните изисквания“, реализиран чрез ПУДООС по „Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ ПУДООС отпуска безвъзмездна финансова помощ на Столична община с два договора № 8585/17.07.12 г. и № 9215/29.05.13 г. на обща стойност 29 880 977,53 лв. Дейностите, включени в проекта, са изпълнени. Основната цел на проекта е да се намали максимално влиянието на натрупаните отпадъци върху околната среда, което е свързано с извършването на инженерно - технически мероприятия. Отпадъкът се събира, валира и изолира с фолио, което не позволява проникване на отпадни води в почвата. Инфилтратът се отвежда в специални резервоари, има и система от кладенци и колектори за отвеждане на образувалите се био-газове, които се изгарят чрез горелка, така че във въздуха не се отделят диоксини и фурани. Така днес опасността от замърсяване на почвите, водите и въздуха е сведена до минимум. Проектът „Изпълнение на дейности по закриване и рекултивиране на общински депа за битови отпадъци на територията на България, които не отговарят на нормативните изисквания“, реализиран чрез ПУДООС е на стойност 97 627 253,99 лв. Изпълнители са 37 общини, като общини Силистра, Хитрино и Ветово закриват по две нерегламентирани депа на територията си.В общини Раковски и Калояново са окончателно приключили дейностите по изпълнение на техническата и биологична рекултивации, в резултат на което са рекултивирани 48,76 дка. До момента са изпълнени техническата рекултивация на още 33 депа, сред които са депата в Самуил, Цар Калоян, Сухиндол, Каспичан, Разград, Кубрат, Угърчин, Хитрино, Борово, Костинброд, Симеоновград, Козлодуй, Летница, Сливо поле, Царево, Силистра, Каолиново, Главиница, Оряхово, Чипровци, Тополовград, Свиленград и др. Изпълняват се строително-монтажните работи в още 3 общини. С приключването на целия проект ще бъдат рекултивирани над 1591 дка, но най-голямата полза е, че се намаляват рисковете за здравето на хората и ще бъде подобрена жизнената среда на населението на територията на общините, извършили рекултивация на старите си общински депа за ТБО.
Регулаторите на Европейския съюз (ЕС) планират да улеснят поправката или повторното използване на всичко - от електрически уреди до сгради, заявявайки в проектостратегия, че наръчниците за употреба трябва да обясняват как продуктите да бъдат поправяни вместо просто изхвърляни, съобщава Ройтерс, като се позовава на документа, с който разполага. Европейската комисия заяви, че „страстно вярва“ в бизнес аргумента за преминаване от икономика на изхвърлянето към кръгова икономика, базирана на повече рециклиране и по-малко отпадъци . Очаква се стратегията, целяща да направи икономиката на ЕС по-устойчива, да бъде приета през декември.Нещата тръгват от идея, предложена от представители на строителната индустрия, според която строителите трябва да осигуряват инструкции за събаряне, за да гарантират възстановяването на полезните ресурси в края на живота на сградата.Насоките ще имат за цел и да гарантират управлението на опасни отпадъци и „доброволни протоколи за рециклиране в цялата индустрия“ по отношение на строителния сектор.Проектопланът на комисията твърди, че така могат да се подобрят данните и контрола над качеството на рециклираните суровини, като пластмаса и метали, познати като „вторични суровини“. Комисията се опитва да повиши нивата на рециклиране и да намали количеството метали, пластмаса, храна и други природни материали, които биват директно изхвърляни.Данните на комисията сочат, че средно около 40% от боклука на домакинствата в 28-членния съюз се рециклира.Комисията таргетира най-вече пластмасата, твърдейки, че по-малко от 25% от събраните пластмасови отпадъци се рециклират, а около 50% отиват в депа или свършват в океана, където представляват заплаха за природата.„Комисията ще подготви стратегия, която ще проучи предизвикателствата, идващи от пластмасата в цялата верига на добавена стойност“, казва се в плана.По отношение на храната ЕК ще иска поставянето на етикети, които понякога да убеждават потребителите, че не трябва да изхвърлят храна преди да е дошъл моментът за това.Документът предлага обща методология за ЕС и показатели за измерване на хранителни отпадъци , както и проучва начини за по-добро използване и разбиране на маркирането на датите от потребителите.Европейската комисия има политика да не коментира непубликувани документи, но официален представител потвърждава, че еврокомисарите ще оценят стратегията в началото на декември.
Според учените брашнените червеи могат да преобразуват пластмасата в разградим продукт. Ежегодно в Световния океан попадат над 6,4 млн. тона пластмаса. Количеството на пластмасовите отпадаци на сушата пък едва ли би могло да бъде измерено, а те продължават да се натрупват не само във всевъзможните сметища, а и сред природата по целия свят. Най-лошото в случая е, че няма никакви индикации за забавяне на темпото.
Учените от Санфорд обаче може би са намерили решение на този проблем, като според тях отговорът е в дребния брашнен червей, който може да живее на диета от стиропор и други видове полистирен.
Според две проучвания, съавтор, на които е Вей-Мин Ву, старши инженер изследовател в Станфорд, червеите не само оцеляват на диета от стиропор, но и микроорганизмите в техния чревен тракт разграждат пластмасата по време на храносмилането.
Червеите в експериментите успели да преобразуват около половината от стиропора, с който били хранени, във въглероден диоксид, както биха направили и с други видове храна. Останалата част от подадения стиропор била екскретирана под формата на малки пелети от разградим материал, който според Ву изглежда безопасен за използване като почвен подобрител.
Въпреки, че изследователите и преди са доказвали, че т. нар. восъчни червеи могат да биоразграждат пластмасата, използвана за направата на тънкослойни продукти като торбички за бокук, новото откритие е важно, защото полистиренът досега се считаше за небиоразградим.
"Има вероятност някои наистина важни научни открития да се пръкнат от съвсем странни места. Понякога науката ни изненадва. Това си е шок!", коментира Крейг Кридл, професорът, който ръководил работата на Ву.
Според учените годишно от всички 192 крайбрежни държави в океаните навлизат 8 млн. метрични тона пластмасови боклуци, като с годините обемът на боклука се увеличава. Преди няколко години в Тихия океан дори се бе образувал един своеобразен остров, съставен от плаващи боклуци. Според оценките на специалисти, той бе съставен от над 3,5 млн. тона смет.
Все още са нужни много изследвания, за да може учените да разберат как точно бактериите у червеите разграждат пластмасата. Но така или иначе откритието може да се окаже важна стъпка към решаване на проблема с пластмасовите отпадъци.
С иновативна технология ВиК-Благоевград съвместно с Агенция "Пътна инфраструктура" започва борба с ерозирали участъци покрай пътищата в Благоевградска област. Идеята на иновативния метод е утайката от пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ) да се използва в борбата с ерозията.
Управителят на ВиК-Благоевград инж. Росица Димитрова и ръководителят на екипа учени, извършил разработката, проф. Атанас Тасев дадоха повече подробности за иновативния метод на новата "Биоинженерна технология за укрепване и стабилизиране на ерозирали терени, свлачищни зони и депа за отпадъци ".
Сред гостите бяха Джим Сатуарт, консултант на Световната банка, проф. Атанас Тасев, ръководител на колектива, извършил разработката, кметът на Симитли Апостол Апостолов и представители на различни министерства. "Ние направихме няколко експеримента на територията на ВиК Благоевград. Пробвахме с депониране, но знаете нормативните уредби са крайно неразположени към депонирането на този вид отпадък. Пробвахме с оползотворяване в земеделието, където все още няма видими резултати. Но видимият резултат е с този продукт "Био лайф", който се прилага от няколко месеца. Резултатите вече са налице, намалява се обемът на утайката, която се формира от процесите на пречистване в пречиствателните станции за отпадъчни води и отделно миризмата се намалява. Ефектът върху работата и енергоспестяването на консумативите на пречиствателните станции вече са на ниво", каза инж. Росица Димитрова, управител на ВиК-Благоевград.
Проблемът с натрупването на големи количества утайки от пречиствателните станции за отпадъчни води е сериозен за България и въвеждането на новата биотехнология ще спомогне за разрешаването му, каза проф. Атанас Тасев.
"Прилагането на този продукт е в пъти по-евтино, защото той е комплексен. Бактериите си създават самостоятелна среда, която да благоприятства развитието на растенията. Само преминаването на този продукт през системата с икономията на ел. енергия и депониране е в пъти е по-евтин. Тук имаме много значим ефект. По-голям ефект при по-ниска цена", уточни още проф. Атанас Тасев. Първото трасе, по което се прилага биоинженерната технология за укрепване и стабилизиране на ерозирали терени, е пътят между Симитли и Банско.
Кметът на Симитли Апостол Апостолов обясни, че първоначално хората са приели новия метод с недоверие и мислели, че се изхвърлят фекалии от пречиствателните станции. Видимите резултати обаче успокоили хората.
