Фирмен профил
Фирмен профил
Комисията предложи нови правила за преработката на биологични отпадъци в суровини, които могат да се използват за производство на продукти за наторяване. Това значително ще улесни достъпа на органични и получени от отпадъци торове до единния пазар на ЕС, поставяйки ги на равни начала с традиционните, неорганични торове. Повторното използване на суровини, които понастоящем се изхвърлят като отпадъци , е един от ключовите принципи в приетия през декември 2015 г. пакет за кръговата икономика. „Много малка част от огромните количества биологични отпадъци се преработват в ценни продукти за наторяване. Въпреки че нашата промишленост би могла да ги оползотвори и да извлече съдържаните в тях хранителни вещества, нашите земеделски стопани използват торове, произвеждани с вносни ресурси или чрез енергоемки процеси. Новият регламент ще ни помогне да превърнем проблемите във възможности за земеделските стопани и за бизнеса“, заяви Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността. Това ще създаде нови пазарни възможности за новаторските предприятия, като в същото време ще доведе до намаляване на количеството на отпадъците, потреблението на енергия и щетите върху околната среда. С регламента се въвеждат общи правила за преработката на биологични отпадъци в суровини, които могат да се използват за производство на продукти за наторяване. В него се определят изискванията за безопасност, качество и етикетиране, на които продуктите за наторяване трябва да отговарят, за да могат да се продават свободно в целия ЕС. Преди да могат да поставят маркировката „CE“, производителите ще трябва да докажат, че техните продукти отговарят както на тези изисквания, така и на пределните стойности за органични и микробни замърсители. Новите правила ще се прилагат за всички видове торове, за да се гарантира най-висока степен на опазване на почвите. Регламентът въвежда строги пределни стойности за кадмий във фосфатните торове. След 3 години тези стойности ще бъдат намалени още повече — от 60 mg/kg на 40 mg/kg, а след 12 години — на 20 mg/kg, като по този начин ще се ограничат рисковете за здравето и околната среда. Тъй като някои продукти за наторяване не се произвеждат, нито търгуват трансгранично в големи количества, Комисията предлага да се въведе незадължителна хармонизация: в зависимост от своята бизнес стратегия и вида на продукта производителите могат да решат дали да поставят на продукта си маркировката „CE“, така че да се търгува свободно в рамките на единния пазар възоснова на общи европейски правила, или да търгуват с него съгласно националните стандарти, основани на взаимно признаване в рамките на единния пазар. Съществуващият регламент за торовете от 2003 г. гарантира свободното движение в рамките на единния пазар главно за конвенционални, неорганични торове, обикновено извлечени от мини или произведени по химичен път. Тези процеси са както енергоемки, така и с високи емисии на СО2. Иновационните продукти за наторяване, произведени от органични материали, са извън приложното поле на сегашния регламент за торовете. Поради това техният достъп до единния пазар зависи от взаимното признаване между държавите членки, а поради различията в националните правила той често пъти е затруднен. Освен това със съществуващия регламент за торовете не могат да се разрешат свързаните с околната среда проблеми, произтичащи от замърсяването с торове на почвата, подпочвените и морските води, а в крайна сметка и на храните. В момента научните изследвания, иновациите и инвестициите се развиват бързо, като допринасят за кръговата икономика чрез разкриването на работни места на местно равнище и създаването на стойност от вторични суровини , които в противен случай биха били изхвърляни като отпадъци. Пазарните възможности за производителите на органични торове са значителни. Понастоящем едва 5 % от биологичните отпадъци се рециклират. Ако това количество беше по-голямо, по предварителни оценки биологичните отпадъци биха могли да заменят до 30 % от неорганичните торове. В момента ЕС внася около 6 милиона тона фосфати годишно, а би могъл да замени до 30 % от този внос чрез извличане на материали от утайки от отпадъчни води, биоразграждащи сеотпадъци , месокостно брашно или оборски тор. Сега проектът за регламент ще бъде изпратен на Европейския парламент и на Съвета за приемане. След като бъде приет и изтече преходният период, който ще даде възможност на предприятията и публичните органи да се подготвят за новите правила, регламентът ще се прилага пряко, без необходимост да бъде транспониран в националното законодателство.
Новооткрита бактерия, която се храни с пластмаса, може да помогне за създаването на нови начини за рециклиране на отпадъците, съобщи The Verge. Откритиетио е на японски учени, според които микроорганизмът е уникален със способността си напълно да разгражда най-често срещания вид пластмаса – PET. Въпреки че процесът на храносмилане е бавен, а краткосрочното приложение на откритието засега не особено ясно, изучаването на бактерията, кръстена Ideonella sakaiensis, може да доведе до нови начини за безопасно унищожаване на отпадъците. Видът пластмаса, който бактерията обича да похапва, е здрава, лека и водоустойчива. Тя се използва най-често за изработка на бутилки и контейнери. Близо 56 милиона тона PET са произведени само през 2013 г. Едва половината от материала обаче се рециклира. А качествата, които го правят привлекателен за производителите – трайността и водоустойчивостта – също така го правят опасен за околната среда. Биоразграждането на PET отнема много време и затова той се натрупва в депата за отпадъци и океана. Учените смятат, че за разграждането на пластмасовите бутилки са необходими 450 години. Някои видове пластмаса се разграждат по-бързо в океана, което води само до по-голямо химическо замърсяване. Новата бактерия може да помогне за решаване на всички тези проблеми. Микроорганизмът е открит, след като учени са проучили 250 вида PET, взет от депа за отпадъци, гласи докладът, цитиран в списание Science. Те са търсили знаци за разграждане сред пробите и в крайна сметка са попаднали на Ideonella sakaiensis. Бактерията има двойка ензими (биологични катализатори, използвани от животните, за да разграждат храната), които превръщат PET в храна. Това обаче е много бавен процес. На бактериите били нужи 6 седмици, за да разградят изцяло малък слой никокачествен PET. А за по-качествена пластмаса е нужно още повече време. Учените обаче смятат, че е възможно изкуствено да ускорят процеса. В придружаваща статия в Science професорът по биотехнология Уве Бьорншойер призовава изследователите да проверят дали ензимите, които ползва Ideonella sakaiensis, са еволюирали, за да се хранят със създадена от човека PET. Този вид пластмаса съществува от едва 70 години, отбелязва Бьорншойер. Според него е възможно ензимите да са се адаптирали към нея като източник на храна, за да си „осигурят предимство за оцеляване“. Германският учен смята, че толкова бързо случила се еволюция е рядко срещано явление. Колкото повече научим за тези ензими, толкова повече ефикасни начини за разграждане на PET може да се появят. The Wall Street Journal цитира учения, който смята, че теоретично бактериите могат да бъдат използвани на сметищата, за да ускорят разлагането.
12,6 милиона души умират ежегодно в следствие на замърсената околна среда, в която живеят или работят. Екологичните рискови фактори като замърсяване на въздуха, почвата и водите, въздействието на химически вещества, на климатичните промени и на ултравиолетовите лъчи, водят до над 100 вида болести и травми, пише в новото изследване на световната организация. Около 8,2 милиона смъртни случая по света се дължат на замърсяването на въздуха (тук влиза и пасивното излагане на цигарен дим), свързано с болестите на сърцето, с ракови и респираторни заболявания. Случаите на диария и малария, които се дължат на замърсена питейна вода, лоши санитарни условия и лошо управление на отпадъците, са намалели, но все пак са класирани шести по смъртност в топ 10 на СЗО. Всяка година от тях умират 846 000 души. "Съзнателно нанесените травми", или самоубийствата, заемат 10 място в класацията на СЗО. Според здравната организация те са причинени понякога от излагането на токсични продукти, каквито са пестицидите и също са свързани с околната среда. Най-много смъртни случаи, дължащи се на влошената околна среда, са регистрирани в Югоизточна Азия - 3,8 милиона. На втора позиция е Тихоокеанският регион с 3,5 милиона, следван от Африка 2,2 милиона, Европа, 1,4 милиона, Близкият Изток – 854 хиляди и Америка – с 847 000 смъртни случая. "Ако страните не предприемат действия, за създаване на среда, в която хората да могат да живеят и работят здрави, милиони ще продължат да се разболяват и умират твърде млади," предупреждава докторр Маргарет Чан, генерален директор на СЗО. Изследването акцентира на икономически ефективните мерки, които страните могат да предприемат, за да се обърне тенденцията на ръст на болестите, свързани с замърсената околната среда и с преждевременна смърт. Те включват намаляване употребата на твърди горива за готвене и отопление и увеличаване на достъпа до енергийни технологии с ниски въглеродни емисии."Има спешна нужда от инвестиции в стратегиите за намаляване на рисковете за околната среда в нашите градове, домове и работни места", коментира още д-р Мария Нейра от СЗО. Тези инвестиции могат да намалят значително и в световен мащаб ръста на сърдечно-съдови и респираторни заболявания, травми, както и рак, и да доведат до незабавни икономии в разходите за здравеопазване. Замърсената околната среда има най-голямо влияние върху малките деца и възрастните хора, констатира доклада. Най-засегнатите са малките деца под 5 и възрастни на възраст от 50 до 75 години. Смъртта на 1,7 милиона деца под 5 г. и 4,9 милиона възрастни на възраст от 50 до 75 г. Може да бъде избегната чрез по-добро управление на околната среда. В момента, СЗО работи съвместно със страни за предприемане на конкретни действия срещу замърсяването на въздуха на открито и на закрито. На Световната здравна асамблея през май, организацията ще предложи пътна карта за мащабен глобален отговор от страна на здравния сектор, насочен към намаляване на неблагоприятните последици за здравето от замърсяването на въздуха.
В периода 5-7 април ще се проведат изложенията и конференциите ЕЕ и ВЕ (енергийна ефективност и възобновяема енергия), Smart Cities (интелигентни градове) и Save the Planet (управление на отпадъци и рециклиране). "Събитията ще бъдат място за представяне на нови решения и делови контакти" – анонсират организаторите от Виа Експо. "Индустрията ни и общините ни се нуждаят от екологични и рентабилни технологии – целта ни е да покажем, че те стават все по-достъпни, и да популяризираме ползите от тяхното внедряване" – допълват те. Изложители и лектори от 16 държави ще вземат участие в изявата. Конференциите – какво мислят част от лекторите? "Тук в Югоизточна Европа има все още много работа в областта на отпадъците, но също така и огромен потенциал." – споделя Надин Де Грийф, Европейска федерация за управление на отпадъци и опазване на околната среда. Посланието на Оливър Льобел от белгийската асоциация за изолации PU Europe е, че трябва да се строят устойчиви на бъдещето сгради. В конференцията ще се включат и лектори от Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Европейска комисия, Камара на архитектите в България и др. Ще се дискутират теми като европейско и национално законодателство, оползотворяване на геотермална енергия, пасивни сгради, централизирано отопление. Интерес ще предизвика темата за интелигентните транспортни системи и за финансиране на проекти за интелигентни градове. Изложенията: оборудване и технологии на водещи производители и вносители Посетителите на ЕЕ и ВЕ ще видят иновативни изолации, решения за индустриална когенерация, инсталации за производство на биоенергия. Участниците в Save the Planet анонсират, че ще представят ефективни системи за третиране, рециклиране и оползотворяване на пластмасови, био-, строителни и твърди битови отпадъци. За първи път в рамките на Smart Cities ще бъде демонстрирана виртуална обсерватория за енергия и околна среда. Интерес ще предизвикат и системи за сградна автоматизация, които намаляват значително разходите за енергия и повишават комфорта.
Пепелта и сгурията са битови отпадъци и те трябва да се събират разделно и не трябва да попадат в сивите съдове. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“инж. Веска Георгиева, директор на Столичния инспекторат. По думите й, когато такива се генерират, те трябва да се събират в отделните кофи тип „Мева”, които са раздадени на гражданите в районите „Надежда”, „Връбница”, „Кремиковци”, „Нови Искър”, „Панчарево” и „Банкя”, като един път в седмицата тези съдове се извозват. „В централните райони, там където няма раздадени специални съдове, защото количеството на генерирана пепел и сгурия не е голямо, трябва да се оставят до съдовете и фирмата минава и ги прибира. Те по никакъв начин не бива да се слагат в сивите съдове, защото работят нови, модерни инсталации на завода за третиране на отпадъците и смесването на различните видове отпадъци затруднява работата на инсталациите”, обясни инж. Георгиева. Тя каза още, че кметът на общината е отговорен за строителните отпадъци от малки ремонти в бита, тоест до 10-12 малки чувалчета. „Те могат да се оставят до сивите съдове, а фирмата минава и ги събира. По този начин не попадат в инсталацията, а се извозват на депо „Враждебна”, което е лицензирано за строителни отпадъци . Строителните отпадъци от големите строежи и инфраструктурните обекти са обект на друга наредба, която е подзаконов акт на Закона за управление на отпадъците и се контролират по друг ред и от други органи”, уточни тя и бе категорична, че по никакъв начин строителните отпадъци не бива да попадат в съдовете за битови отпадъци . „Когато ние като граждани правим по-голям ремонт, в Наредбата за чистотата пише ясно, че трябва да си поръчаме контейнер за строителни отпадъци и те да бъдат извозени на депо „Враждебна” от фирма, която има лиценз за това”, обясни инж. Георгиева. По думите й, информация за такава фирма може да бъде намерена на страницата на Столична община и на РИО-София, както и да се попита в районния инспекторат или районната администрация. „Недопустимо е и в контейнерите да има опаковки. Съобразно ресурса, който имаме и когато забележим нарушение глобяваме. Има доста глобени нарушители, но целта не е да дебнем нарушителите, а да се работи по превенцията и по разяснителните кампании, за да може да се насажда във всеки един от нас себеуважение, защото спазването на правилата е част от културата ни като общество и по този начин се намаляват и разходите по третиране на отпадъците”, добави още тя.
Само преди 35 г. екологичното положение в Швейцария е било катастрофално, днес това е една от най-чистите страни в света.
Някога София бе една от най-чистите столици в Европа. Още в началото на 60-те години на миналия век обаче софиянци бяха принудени да платят цената на прогреса с въздуха си - заработи металургичният гигант "Кремиковци". В края на века пък дойде сметката за демокрацията - отпадналото жителство докара в столицата стотици хиляди хора и гладът започна да се задъхва от изгорелите газове на драстично увеличилия се трафик. Днес, уви, София е сред най-мръсните градове на Стария континент.
Туристите, посетили Швейцария, традиционно се възхищават от чистотата на градовете и селата в страната, но рядко се интересуват как е постигнато това. Системата за сортирането на боклука, която вече се практикува в много страни по света, в Швейцария е постигнала направо крайности.
Сортира се всичко, което е възможно. Тази система не познава изключения - всички са длъжни да слагат боклука в съответните контейнери. Това е пълна демокрация, където участват всички. И това е пълна липса на демокрация, където не се приемат ничии възражения и дискусии: не си съгласен плащай глоба. Този подход за рециклиране на отпадъци е възможен само в Швейцария.
Фактът, че си богат, не те поставя над закона. Често могат да се видят хора, слизащи от порше и без какъвто и да било комплекс за малоценност да вадят торби с празни бутилки и да ги предават в пункта за стъклени отпадъци.
Швейцария е световен лидер по брой предавани бутилки - над 90% от празни бутилки се връщат в заводите за рециклиране на стъкло. Програмата за прием и преработка на използвано стъкло започва в страната през 1972 г. и успешно се реализира и днес.
Пари за върнатите бутилки могат да се получат само в някои магазини. В повечето случаи, тези които връщат празните бутилки, не получават за това нищо. В същото време обаче те са длъжни да свалят капачките и да сортират бутилките според цвета на стъклото. Белите, кафявите, зелените - всички трябва да са отделно.
Хартията се преработва отделно от картона (рециклирането на картона е по-скъпо), затова швейцарците трябва предварително да сортират и хартиените отпадъци. Почти една трета от печатната продукция, произведена в страната, се връща в пунктовете за вторични суровини .
Тук никой няма и да си помисли да изхвърли на боклука използваните батерии. Затова 60% от всички продавани в Швейцария батерии се предават в съответните пунктове и не се изхвърлят в кофата за боклук.
Отделно се предават бутилки, отделно - стари електроуреди и битова техника, отделно строителни отпадъци , отделно луминесцентни лампи, отделно
- консервни кутии (предаващите ги са длъжни сами да ги пресират с помощта на магнитна преса), отделно - трупове на животни (за това трябва да се плати, но е забранено сам да ги погребваш), отделно - остатъци от растително олио, отделно
- от машинно масло (самостоятелната смяна на маслото в собствения автомобил е строго забранена - това ще направят вместо вас на определени места срещу 50 франка). Само от изброяването на нещата в списъка вече му става страшно на човек.
Може и да не се прави това, а да се изхвърля всичко в кофата за боклук - тогава обаче ще трябва да платите данък за всеки килограм отпадъци. На всяка торба с боклук се слага етикет, свидетелстващ, че данъкът е платен. Пет килограма боклук струват 2-3 франка (цената варира в зависимост от кантона). Ето защо повечето местни жители предпочитат да занесат в пунктовете за вторични суровини всичко, което е възможно там няма да ви искат пари за стария компютър или детска количка.
Съществува дори един преувеличен пример, за това как правилно да се изхвърли използвана торбичка чай: етикетът - при картона, самото пакетче - при старата хартия, чаените листа - в компоста, кламерът - при използваните метали, а конецът - в маркираната торба с боклук. Би могло да се каже, че това е шега... но не и в Швейцария.
Имало е, а и сега има хитреци, опитващи се да се отърват от отпадъците, без да слагат маркировка за платен данък. Но и на такива са им намерили цаката - сметната полиция. С помощта на модерни технологии специалисти анализират боклука, оставен не на правилното място или без да му е платен данъкът - намират нарушителя и го глобяват. А глобите са солени. "Нойе цюрихер цайтунг", например, написа за един случай, когато човек на път за работа просто изхвърлил от прозореца на колата си торби с домашния боклук. Полицията го изчислила. Нарушителят бил осъден и глобен: 6000 франка за утилизация на отпадъците и почистване на трасето, 3000 франка за нарушаване на закона и 530 франка съдебни разходи. Общо, 9530 франка за хитруване! Доста жестоко наказание според швейцарския манталитет, където се почита и се пази всеки франк.
През 80-те години на миналия век, когато сортирането на боклука бе въведено само в югоизточната част на страната, се разпространи т.нар. сметен туризъм. През почивните дни хората пълнеха багажниците на колите си с натрупания през седмицата боклук и отиваха в другата част на Швейцария на пикник. А по пътя си изхвърляха боклука безплатно. Случвало се е само в Цюрих за един ден да докарват над 3000 тона "нелегални" торби с боклук. Затова на всички кантони и общини им се наложило набързо да приемат данък смет.
Само преди 35 години екологичното положение в Швейцария е било катастрофално всички реки и езера са били замърсени с фосфати и нитрати, земята - с тежки метали, биоразнообразието заплашително намалявало, а увеличаващото се потребление произвеждало огромно количество боклук. Хората се задъхвали от собствения боклук, от производствените и селскостопанските замърсители. Именно през 80те години на ХХ век се поставя въпросът за приемането на нова екологична политика, която започнали да изпълняват по швейцарски педантично. Минават три десетилетия, но резултатът задминава всички очаквания. Днес Швейцария е една от най-чистите страни в света, с развит обществен транспорт и чист планински въздух. От всяко езеро и, разбира се, от всяка чешма може без риск да се пие водата.
А причината за този успех? Причината е в това, че държавата - това са те. Швейцарците си поръчаха да почистят страната си и успяха. Изводът е ясен: хората поискаха, хората направиха! Дали и ние можем?
Пластмасата ще е повече от рибата в океана през 2050 г. и почистването и изглежда като невъзможна задача. Сега екип от изобретатели от Съсекс, Англия, са намери ново решение. Тяхната „SeaVax“ представлява кораб, захранван от слънчева и вятърна енергия, който може да изсмуква пластмасовите отпадъци от водите, подобно на голяма прахосмукачка. Изобретателите от Bluebird Marine Systems разкриха своята концепция на шоуто Innovate UK шоуто в Лондон през ноември. Фестивалът е спонсориран от правителството. Към момента обаче изобретателите вече са достигнали фазата на прототип, съобщава Express. Корабът работи, като насочва водните потоци подобно на фуния през своята „цедка“, докато се движи напред. Според данни от сайта на Innovate UK, веднъж построен, корабът ще бъде дълъг около 43 метра и ще е напълно автономен. Монтирани върху палубата слънчеви панели и две вятърни турбини ще генерират електроенергия за електрическите помпи и филтри, които трябва да смучат пластмасови твърди обекти и микро-частици. Бордова машина за раздробяване ще разкъсва по-големите парчета. Строителите са изчислили на своя уебсайт, че в завършен вид тяхната „робо-прахосмукачка“ за пластмасови отпадъци ще е в състояние да генерира достатъчно енергия за прецеждането на средно 89,9 милиона литра морска вода годишно. По този начин ще се събират около 22,4 тона пластмаса от водата, при положение, че има високи концентрации на повърхностни твърди пластмаси. Такива са например водите в речните устия. „Работатейки заедно, тези автономни роботизирани лодки биха могли да намалят патрупването на пластмасови отпадъци и знаичтелно да намалят съществуващите океански „петна“ за около 5-10 години, ценово ефективно“, казват изобретателите. Уловената пластмаса се съхранява временно в товарен трюм, който може да побере до около 150 тона. След това пластмасата се разтоварва и изпраща за рециклиране. „С нашата система може да се събира всякакъв размер пластмасов отпадък , от големи риболовни мрежи до смъртоносните микро-частици“, казва Крис Клоуз, ръководител на проекта.За момента проектът струва 138 хиляди лири (178 000 евро). Разработването му е отнело една година.
Над 50% от битовите отпадъци в ЕС продължават да се депонират и изгарят, което е равносилно на изхвърлянето на над 5 млрд. евро годишно. В Европа все още не ценим достатъчно суровините, които използваме, се казва в позиция на Българската асоциация по рециклиране (БАР).
Затова и целта на новото европейско законодателство е да се предотвратява образуването на отпадъци чрез повторната употреба и рециклирането им, а не да се депонират и изгарят. Използването на отпадъци като алтернатива на изкопаемите горива има висока екологична, здравна, социална и икономическа цена.
При изгарянето на отпадъци за производство на електроенергия се отделят повече парникови газове, отколкото при използването на въглища, а освен това се образуват опасни отпадъци и силно токсични емисии, става ясно от проучване на „Приятели на Земята България". Според него при изгарянето на отпадъци местните общности страдат от загуба на реколта, кожни и дихателни заболявания и др. Освен това изгарянето изисква значителни средства за инфраструктура, като в същото време създава малко работни места.
В същото време рециклирането, повторната употреба и намаляването на отпадъците имат многобройни ползи.
В процеса на повторна преработка се спестява енергия, защото рециклираните материали изискват по-малко енергия, за да се превърнат повторно в продукти. Рециклирането може да спести от три до пет пъти повече енергия, отколкото се получава при изгарянето. Според проучването при 24 от 25 вида твърди отпадъци рециклирането спестява повече енергия, отколкото се генерира при изгаряне. Например при изгарянето на 1 кг пластмаса се отделя еквивалентът на 1 кг въглероден диоксид, докато при рециклирането й се спестяват 1,5-2 кг въглероден диоксид.
Целта на БАР е да насърчи предаването на отпадъци за рециклиране, разделното им събиране, намаляване на отпадъците и затова ще предоставя различни примери за повторна употреба и съхраняване на ресурсите с надеждата да насърчи добрите европейски и световни практики и в България, съобщават от най-голямата браншова организация в сектора.
Такъв пример е мрежата за повторна употреба на мебели във Великобритания, създадена през 80-те години. Нейната крайна цел е да намали отпадъците, а домакинствата с ниски доходи да получават дарения под формата на мебели и електроуреди. В момента с работата на мрежата се спестяват отделянето на над 380 хиляди тона въглероден диоксид, отклоняват се от депата 110 хил. тона отпадъци и се подпомага повторната употреба на 2,7 милиона мебели и електроуреди. Това спестява на домакинствата с ниски доходи около 340 млн. британски лири годишно. В момента по този начин се оползотворяват 17% от всички мебели в страната, но ако това се случва 100%, биха се спестили 130 000 тона въглероден диоксид годишно, което е равносилно на спирането от движение на 40 000 коли.
Лондонската мрежа за повторна употреба е финансирана с 8 млн. лири от Лондонското бюро за отпадъци и рециклиране. Тя създава интегрирана мрежа от центрове за повторна употреба и ремонт, гореща телефонна линия и уеб портал. В обектите на мрежата се събират стари мебели, електроуреди и стоки за бита, проверяват се качеството и безопасността им, ремонтират се и след това се пренасочват към новите им домове. Само през първите две години от съществуването си мрежата е събрала 8148 тона нежелани предмети и е спомогнала за повторната употреба или рециклирането на 6706 тона стари мебели и електроуреди. Мрежата е създала 60 работни места, а над 450 души участват в нея под формата на стаж.
