Фирмен профил
Фирмен профил
36,4% от българите се въздържат от употреба на найлонови торбички. С процент повече са сънародниците ни, които се стараят да не използват пластмасови бутилки, чаши, чинии и пр.
Това сочат данните от национално представително изследване, изготвено от агенция „Екзакта“ по поръчка на ОПОС 2014-2020. Проучването е направено преди старта на образователната кампания на МОСВ „Яко е да си еко“, насочена към оформяне на екологична култура сред подрастващите. Тя цели и популяризиране на мерките за чиста околна среда на МОСВ, изпълнявани чрез новата оперативна програма.
Доста висок процент – 38 на сто заявяват, че когато изхвърлят пластмасова бутилка я смачкват, за да заема по-малко място в контейнера. 26 на сто не прилагат мерки за намаляване на отпадъците.
Интересни са и данните за мерките, които българите прилагат във всекидневието си и които водят до намаляване на замърсяването на въздуха. 58,5 на сто казват, че ходят пеш, 25,3% използват сухи вместо мокри дърва за отопление. 17,7 на сто целенасочено използват градски транспорт вместо личния си автомобил, а 15,8 процента заменят автомобила с велосипед. 6,6% казват, че използват въглища с ниско съдържание на сяра и пепел. 28,3 на сто от българите заявяват, че не прилагат мерки за намаляване на замърсяването на въздуха.
На въпрос кое от изграденото по ОПОС 2007-2013 най-много е допринесло за чиста околна среда и опазване на природата, най-голям процент – 36,7 посочват 50-те нови пречиствателни станции за отпадни води. 15,7 на сто посочват 18-те регионални системи за управление на отпадъците , също толкова – 2550-те км подновена или нова ВиК мрежа. 11,3% избират купените по ОПОС тролеи и мотриси за метрото, 10,3 на сто – проектите за опазване на застрашените животински и растителни видове, 3,8% – друго, а 6,4 – не могат да преценят.
Сред най-сериозните екологични проблеми българите посочват изсичането на горите, липсата на залесяване, умишлените палежи, замърсяването на въздуха, незаконните сметища, липсата на достатъчно екологично съзнание у хората
Най-голям процент от българите – 49,7 на сто смятат, че проблемите със замърсените територии в България се дължат на липсата на култура у хората. Сходен е резултатът и на въпроси кой е основният виновник за замърсените територии – 47,2 на сто посочват хората (традициите и културата). 11 процента смятат за виновник индустрията. 4,5 на сто посочват като основен виновник слаб контрол от страна на компетентните институции, 3,1% – вредните газове от автомобилите.
Инсталациите за преработка на отпадъци на София са произвели 7300 тона високо качествен компост и над 1700 мегаватчас електроенергия", това каза кметът на София Йорданка Фандъкова. По думите й от откриването на завода до момента са сепарирани общо 510 тона черни метали, 76 тона хартия, 28 тона цветни метали, 28 тона пластмаси, 102 тона найлон и 833 тона стъкло. „В същото време инсталациите са произвели 7300 тона високо качествен компост и над 1700 мегават часа електроенергия”, заяви още кметът. Тя уточни, че големият ефект от тази инсталация е над 50% рециклиране на отпадъците на столицата. „Нашата визия за отпадъците е от проблем да се превърнат в ресурс. Това вече се случи, както ресурс при рециклирането и производството на различни видове материали, така и при производство на електроенергия и компост”, заяви още тя.Фандъкова подчерта, че голямото предизвикателство на София като голям град е чистотата на въздуха. Кметът на София, коментира, че факторите за замърсяване на въздуха в столицата са два. „Единият безспорно е трафикът и автомобилите, а другият, който наистина е водещ вече е битовото отопление, особено в периферията на града”, заяви още Фандъкова. „Това, което правим в последните години е да инвестираме в подобряване на градския транспорт. Изградихме 21 километра метро за последните 6 години, продължаваме със строителството на метрото и в същото време продължаваме мащабна програма за модернизация на градския транспорт”, коментира още Фандъкова. По думите й след като вече в голяма степен тролеите са подменени с нови са доставени и първите нови трамваи и автобуси. „Тази година очаквам да бъдат доставени още 110 нови автобуса и само след няколко дни да внесем в СОС новата програма за модернизация на автобусния парк, която предполага през 2019 година да сведем средната възраст на автобусите да е под 7 години. Предвиждаме още тази година да започне процедура за още 30 нови автобуса”, заяви Фандъкова.
По инициатива на областния управител на област Перник, във връзка с отговорностите му за прилагане държавната политика по опазване на околната среда се проведе работна среща с цел оптимизиране изпълнението на дейностите по управление на отпадъците. В срещата взеха участие кметове на общини и експерти от МОСВ и РИОСВ-Перник, управителя на ДЗЗД „ Регионално депо – Перник 2015“ – оператор на Регионалното депо за неопасни отпадъци. Дискусията беше водена от д-р Александър Александров. Сред официалните гости на срещата бяха Красимир Живков, заместник-министър на околната среда и водите, Светлана Божкова, началник отдел „Битови, биоразградими и строителни отпадъци ” към МОСВ, Пламен Ангелов, директор на РИОСВ-Перник.В изказването си г-н Живков отбеляза основните моменти от политиката по управление на отпадъците , като поясни, че основната визия за управление на отпадъците за периода 2014-2020 г. е заложена в Националния план за управление на отпадъците за периода 2014-2020г. По отношение битовите отпадъци, усилията на Министерството на околната среда и водите са насочени към ускоряване на процеса по изграждане на новите регионални системи, които отговарят на всички законови изисквания. Област Перник е сред областите, които имат изградено и въведено в експлоатация Регионално депо за неопасни отпадъци. На основание Заповеди на Директора на РИОСВ-Перник е спряна експлоатацията на съществуващите до момента депа за твърди битови отпадъци на територията но шестте общини от областта. Идентифицирани са нужните средства за рекултивация на всички общински депа на територията на страната, за които следва да бъдат осигурени средства за извършване на процесите по рекултивация. По време на срещата бе разяснено, че по отношение финансирането по Приоритетна ос „Отпадъци “ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. ще се финансират основно мерки, свързани с повишаване количеството на рециклираните отпадъци. Целта е ограничаване на количествата отпадъци, които депонират в депата. Предвидено е да се осигурят средства за проектиране и изграждане на центрове за повторна употреба, както и за съоръжения и техника за целите на дейността, на площадки и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци и осигуряване на необходимото оборудване за разделно събиране.
Ново изследване, представено на годишната среща на Американското химическо общество, демонстрира производство на електричество от развалени домати чрез химична реакция, пише Popular Science. “Открихме, че развалените и наранени домати, които остават неизползвани след събирането на реколтата, са мощен източник на енергия като гориво за биологична или микробактериална електрохимична клетка,” посочва изследователят Намита Шрешта. Учените поставят доматените отпадъци в клетка заедно с бактерии, които разграждат домати. Когато микробите взаимодействат с хранителния отпадък, доматите се окисляват и отделят електрони. Тези електрони се улавят в електрохимична клетка, почти като в батерия. С новия метод, теоретично, годишното количество на изхвърлени домати в щата Флорида, което се равнява на 396 хиляди тона, би могло да захранва увеселителния парк “Дисни Уърлд” в продължение на 90 дни. Засега произвежданата енергия е малко - само 0.3 вата за 10 милиграма доматени отпадъци. Използването на тоновете развалени домати има и други предимства. Така те няма да попадат в местните водоизточници и няма да се разграждат, отделяйки парниковия газ метан.
Започва предпроектно проучване за изграждане на компостираща инсталация в община Монтана, съобщи кметът Златко Живков. Това е поредното изискване в областта на екологията, на което Монтана ще отговори. "От 12 години насам тук бяха изградени депо за твърди битови отпадъци, пречиствателна станция, сепарираща инсталация, както и реализиран проект за рехабилитация на водопроводната и канализационната мрежа", уточни Живков. Инвестициите са близо 110 милиона лева. Ново изискване от миналата година, задължава общините да компостират зелените отпадъци от градските паркове и градини. Освен това непрекъснато се увеличава екотакстата която местните власти трябва да плащат за 1 тон генериран отпадък. От 3 лева преди 10 години до 36 в момента. След една две години се очаква да станат 96 лева. При отговаряне на изискванията за разделно събиране, преработване и компостиране, таксите могат да бъдат намалени с 50 на сто. До края на юли трябва да бъде внесен проектът за компостиращата инсталация за разглеждане в оперативна програма "Околна среда", обясни Борислав Тафраджийски, представител на обединението, което изпълнява предпроектното проучване. Инвестицията в целия процес, включително и изграждането, е близо 4 милиона лева. Община Монтана ще преработва в биомаса 6 000 тона зелени отпадъци. Освен компостиращата система, тази година в Монтана ще се работи по рекултивацията на клетки от депото за твърди битови отпадъци. Тази дейност ще бъде финансирана с 1 милион и 700 хиляди лева. Ще бъде изградена и площадка за опасни отпадъци.
Нивото на употреба скача от 140 на 180 кг до 2020 г. Европейските производители на автомобили ще увеличат употребата на алуминий, за да покрият по-тежките изисквания за СО2. ЕК увеличава количеството рециклируем алуминий на 180 кг от 2020 г. В момента това ниво е 140 кг. Поради това се очаква компании като Mercedes Benz, Audi, Volkswagen и PSA/Peugeot-Citroen да увеличат алуминиевите части във вратите и двигателите. Ако през 2015 изискването на средно ниво на емисиите СО2 е 130 гр/км, през 2021 г. ще стане 95.
Община Созопол е с номинация за най- екологична община, съобщават от Община Созопол, предава "Фокус".
Второто издание на годишните награди VIP Business Awards 2016 е предшествано от конкурс за добри практики и значими постижения в различни категории в сферата на бизнеса. За първи път за участие в престижния конкурс е поканена община, а именно община Созопол. Община Созопол е номинирана в категорията „Опазване на околната среда”.
Созопол ще посрещне туристите през лятото на 2016 година с чисто море.
Усилията на Община Созопол и кмета Панайот Рейзи за развитието на качествен и модерен туризъм и за подобряване на жизнения стандарт на жителите на общината се увенчаха с успех. Община Созопол има самочувствието на една от най- чистите и екологично ангажирани общини в страната.
С постигнатото през последните години в сферата на екологията, община Созопол с право има претенции да бъде най- екологичната община в България, посочват организаторите на VIP Business Awards 2016.
В края на миналото лято бе реализиран успешно един мащабен европейски проект, който осигури нова Пречиствателна станция за отпадни води, която пречиства водите не само на Созопол, но и на Черноморец и прилежащите курортни комплекси. ПСОВ Созопол разполага с административна, стопанска сграда, портиерна. Отпадъчните води преминават през механично, пълно биологично пречистване и обеззаразяване. Процесът на пречистване е обезпечен с пълна диспечеризация и оптимална автоматизация. Пречистените води се отвеждат на 2 000 м навътре в морето. Капацитет на ПСОВ - 64560 еквивалент жители.
Проектът „Интегриран проект за водния цикъл на Созопол – I ЕТАП” бе финансиран по ОП „Околна среда 2007-2013 г” , по Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води“. Проектът е на стойност 75 087 587 лв., от които 58 239 184 лв. – са Безвъзмездна финансова помощ от ЕС; 14 559 796 лв. от Държавния бюджет на РБ; 2 288 607лв. от бюджета на Община Созопол. В рамките на проекта бе изцяло обновена водопроводна мрежа, рехабилитирана бе канализационната мрежа. Главната цел на този проект е изграждане на устойчива система за водите и отпадъчните води в гр. Созопол и гр. Черноморец, община Созопол чрез повишаване на качеството на съществуващите услуги и намаляване на отрицателното въздействие на заустваните отпадъчни води в унисон с практиките и политиките на ЕС и в контекста на Приоритетна ос 1 на ОП “Околна среда”.
Само преди дни стана ясно, че ПУДООС отпуска близо 1,9 млн. лв. за изграждането на обект "КПСт Равадиново и напорен тръбопровод“, който ще даде възможност отпадните води на жителите да бъдат пречистени в Пречиствателната станция на созопол. Политиката на община Созопол по отношение на опазването на околната среда и въвеждането на нови и модерни екологични обекти и системи започва много преди това. Вече 7 години на територията на общината функционира Регионално депо за неопасни битови отпадъци . Депото е изградено със средства от програма ИСПА. То е част от проект „Изграждане на пет регионални депа за твърди отпадъци в България – Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол” който е одобрен за финансиране през 2000 година. Регионалното депо обслужва общините Созопол, Приморско и Царево. Съоръжението е в експлоатация от юли 2009г. Депото е изградено на 12 километра от Созопол - в землището на село Равадиново върху 124 декара площ и разполага с три клетки за депониране на отпадъци . Общия капацитет на депото е 368 075т. Проектно е предвидено да работи 25г. Обслужването на депото е съобразено с актуалното екологично законодателство. Извършва се мониторинг по всички компоненти на околната среда - води, въздух, почви. По този начин се решават и проблемите, свързани с опазването на околната среда. Към настоящия момент на територията на депото е изградена сепарираща линия – част от проект изграждане на „Енергиен обект за производство на електрическа енергия от ВЕИ чрез автоматизирна сепарационна инсталация за неопасни отпадъци ”.
Подобен обект се строи за първи път по морето и неговата работа ще донесе ползи не само на Созопол, но и на общините Царево и Приморско. Сепариращият завод се намира на територията на Регионално депо за необасни битови отпадъци и има капацитет да преработва отпадъците на трите общини.
Очакваният ефект е в дългосрочен план и се отнася както до екологичните ползи, така и до икономически ползи. Те включват намаляване на остатъчните отпадъци , които ще остават на съхранение в депото, което ще доведе до удължаване на живота на съоръжението и намаляване на таксите, които трите общини плащат към държавата. Сепарационната инсталация е Първият етап от цялостното изграждане на завода за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и сепариране на твърди битови отпадъци. Автоматизираната сепарационна инсталация гарантира: сепарация на ТБО; сепарация на черни метали; сепарация на цветни метали; сепарация на стъкло; сепарация на пластмаса, което от своя страна гарантира и намаляване обема на депонираните отпадъци и съответно удължаване живота на депото във времето. Мащабният екологичен проект е на обща стойност 20 млн. евро. и се реализира на четири етапа: Iетап: Сепарационна инсталация; IIетап: Газификационна инсталация с генератори за производство на електроенергия; IIIетап: Производствена линия за преработка и рециклиране на пластмаси; IVетап:
Производствена линия за преработка и рециклиране на хартия и картон. Община Созопол затваря кръга, който осигурява екологична сигурност с още един обект, който предстои да бъде изграден на нейната територия. Община Созопол е избрана по Българо-швейцарска програма за сътрудничество като пилотна община за изграждане на Общински център за разделно събиране на опасни битови отпадъци .
Проектирането и изграждането на общинския център за разделно събиране на опасни битови отпадъци се поема от ПУДООС. След изграждането му, центърът ще бъде предаден в собственост на община Созопол и вписан в активите на общината, която ще отговаря за експлоатирането му. Общинският център за разделно събиране и съхраняване на опасни битови отпадъци в община Созопол ще бъде изграден на една от свободните площадки в Регионалното депа за отпадъци . Там ще се извършва приемане на опасни битови отпадъци от домакинствата в общината и временното им съхранение до предаването им за последващо третиране. Последователната политика на община Созопол в сферата на екологията осигури чиста околна среда и съвременни екологични мощности, които гарантират по-добра жизнена среда не само за жителите на морската община, но и за целия регион на Южното Черноморие.
Финансовата рамка на ОП "Околна среда" за този програмен период е 3,5 млрд. лв. През изминалия програмен период в област Бургас са вложени 460 млн. лв. за реализиране проекти, свързани с екологията. Те са били инвестирани в 26 отделни инициативи в региона. Информацията съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. По-рано през деня те се срещна с кметове от област Бургас, за да обсъди с тях екологичните проблеми в областта и да представи възможностите на новата ОП "Околна среда", предаде кореспондент на Kmeta.bg. Сред реализирани проекти през изминалите години са големи инфраструктурни инициативи за изграждането на шест пречиствателни съоръжения, разположени на черноморското крайбрежие, в това число в Несебър, Равда, Поморие и Созопол. Освен това бяха изградени и две регионални системи за управление на отпадъците - в Бургас и Малко Търново.", коментира министър Василева. Тя уточни, че в рамките на Оперативна програма "Околна среда" са били доставени и тролеи за градския транспорт в Бургас. Ивелина Василева подчерта, че приоритет за правителството продължава да бъде изграждането на съоръжения за пречистване на отпадъчни води в региона на черноморското крайбрежие. В тази връзка държавата е отпуснала близо 1,8 млн. лв. за свързване на канализацията в село Равадиново с пречиствателната станция в Созопол. "С реализирането на този проект ще бъде завършен цялостният воден цикъл в черноморската община.", коментира министър Василева. По думите й вече започва работата за изготвянето на регионалното прединвестиционно проучване за област Бургас. Резултатът от него ще бъде проект, разработен от ВиК, като финансирането ще дойде от ОП "Околна среда". На въпрос как ще коментира идеята за пълна забрана за диво къмпингуване по брега на морето, министър Василева заяви: "Необходимо е да има ясен регламент. Само след като има определени места за къмпингуване, би могло да се пристъпи към налагане на по-строги изисквания по отношение на санкции. Но тоталната забрана не може да предшества регламентирането на подобна дейност. "Ивелина Василева подчерта, че в национален мащаб финансовата рамка на Оперативна програма "Околна среда" за този период (2014-2020) е 3,5 млрд. лв.
