Фирмен профил
Фирмен профил
Френският институт в България организира конкурс за екологична община
Френският институт в България организира конкурс за екологична община. Определени са четири критерия - управление на водите, управление на отпадъците, устойчива градска мобилност и енергийна ефективност. Това е съобщил посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан по време на среща с кмета на Велико Търново Даниел Панов.
Шумен: Държавно горско стопанство „Смядово”, което е част от Североизточно държавно предприятие, подарява дръвчета срещу стара хартия за рециклиране. Това съобщиха от предприятието. В инициативата, посветена на Седмицата на гората, се включиха деца, възрастни, както и организации от община Смядово. Срещу 10 килограма хартия служителите на стопанството осигуряваха по едно дръвче за залесяване. Така само за няколко часа бяха събрани 120 кг ненужна хартия. Освен фиданки, всички участници получиха и сертификати за проявената съпричастност към Седмицата на гората и опазването на зеленото богатство.
От ДГС „Смядово” организираха и почистване на териториите около хижа „Цонкова барака”, която се намира на територията на община Смядово.
Равносметката от проведената акция са няколко чувала с пластмасови опаковки, найлонови торбички други битови отпадъци. Лесовъдите призовават гражданите да пазят гората от замърсяване. Към своята кауза те приобщиха и много деца, като подариха фиданки на учебните заведения в общината.
МОСВ ще финансира проекта, мобилни екипи ще събират отпадъците.
Общински център за разделно събиране и съхранение на опасните битови отпадъци ще бъде изграден в Разград. Това съобщи кметът на града доктор Валентин Василев, след като стана ясно, че лудогорският град е сред петте български общини, включени в пилотния проект на Българошвейцарската програма за сътрудничество, с помощта на който у нас ще се въведе швейцарското ноу-хау при третирането на токсичния боклук.
В следващите четири години край града ще бъде изградена и пусната в експлоатация специална площадка, където ще се събират опасните отпадъци. Новата за България практика ще гарантира, че отровните химикали, бои, негодни лекарства, акумулатори, битови електроуреди ще се изхвърлят контролирано и разделно от другите отпадъци, така че да не създават риск за здравето на хората и да не замърсяват околната среда.
В Разград вече е определен терен от 6 декара, върху който ще се изгради сметището за опасния боклук. Гражданите ще могат да извозват сами дотам ненужните им отпадъци, както и да ги предават на мобилните екипи, които по график ще обикалят населените места, за да прибират вредните остатъци, обясни кметът Василев. Предвижда се новите площадки да бъдат готови до края на май 2019 г.
Новото комуналносъоръжение ще се финансира от фондовете на екоминистерството с помощта на предприятието ПУДОС. Местната власт ще осигури средства единствено за заплати на персонала. Обучението на кадрите, които ще оперират на токсичното сметище, ще бъде платено от международната програма за сътрудничество между България и Швейцария.
Макар че инвестициите в новата комунална инфраструктура няма да са за сметка на местния бюджет, тя ще стане общинска собственост пет години след построяването й.
„Тъй като в основата на нашето виждане за развитието на града е именно това –ние сме взели решение, че ще се подготвим. Имаме голямата подкрепа на гражданите в това отношение”, заяви кметът на столицата.
„Разбира се общината трябва да свърши своята част от работата, а именно модернизацията на градския транспорт, чрез строителството на метрото, новите трамвай, тролей, автобуси, управлението на отпадъците. По думите й, сме изградили най-модерната за региона си система за управление на отпадъци и енергийната ефективност. „В понеделник предстои отварянето на новия парк „Възраждане”, който вече е готов и на който ще се радват софиянци за първи път от 30 години насам се открива нов парк. В същото време обаче ще трябва да намерим и акцент – какъв ще бъде той трябва да решат и екип от специалисти и представители на гражданите и гражданското общество”, каза още Йорданка Фандъкова.
Преобразуването в биогаз, електрическа или топлинна енергия може значително да допринесе в борбата срещу изменението на климата
През последните години акцентът в политиката за опазване на околната среда на държавите-членки на ЕС е насочен към предприемане на действия за намаляване и пълноценно оползотворяване на генерираните отпадъци. Съгласно изследване от 2015 г. на Европейската комисия по Околна среда, биологичните отпадъци (генерирани от селско стопанство, домакинства и хранителните такива) представляват около 1/3 от отпадъците, изхвърляни от домакинствата или около 88 млн. тона в Европа всяка година. Около 40% от тези отпадъци отиват в съответните депа, като потенциалът им за производство на енергия като възобновяем източник или рециклирането им като компост остава неоползотворен. Преобразуването им под формата на биогаз, електрическа или топлинна енергия може значително да допринесе в борбата срещу изменението на климата.
Непълното изгаряне на отпадъчни материали, поради освобождаването на опасни химични вещества, нанася щети върху околната среда и здравето на хората. С цел намаляване на този риск, ЕС поставя пред всички държави-членки изисквания за високи екологични стандарти, като определя пределни стойности за емисиите, съоръженията за изгаряне, както и изисквания към мониторинга, на който подлежат.
Доколкото производството на енергия от отпадъци чрез тяхното изгаряне не е най-ефективният способ за тяхното управление, държавите-членки са насърчавани да използват метода за оценка на възможните ползи и вреди за околната среда преди индивидуално насърчаване на инвестиции в този сектор.
Какво предвижда вътрешното ни законодателство?
Съгласно предвижданията на Закона за управление на отпадъците, оползотворяване е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие, или в икономиката като цяло. В този смисъл, производството на енергия от отпадъци представлява оползотворяване, а съгласно предвижданията на ЗЕВИ, енергията, произведена от биомаса и индустриални и битови отпадъци, се третира като такава от възобновяеми енергийни източници.
През последните години и производството на енергия от този вид възобновяеми източници загуби предвидените от ЗЕВИ насърчения - определяне на преференциална цена за изкупуване на произведената енергия по силата на сключени дългосрочни договори, и в този смисъл не се третира по различен начин от останалите инвестиции във ВЕИ.
В съответствие с общата политика на ЕС за насърчаване на инвестиции в сектора, и българското законодателство не предвижда необходимост от разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци за дейност по изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, каквато е биомасата. В случай, че за производство на електрическа енергия се оползотворява друг вид отпадък, който не съответства на определението за биомаса, инвеститорът ще следва да се снабди и с Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци - процедура, предвидена детайлно от Закона за управление на отпадъците.
Тази регламентация на закона, на практика ограничава производството на енергия само до оползотворяване на биомасата и то само чрез изгаряне. За всички останали дейности е предвидена допълнителна административна тежест, свързана със снабдяване с разрешение за третиране на отпадъци.
Така българското законодателство от една страна урежда, адекватно с европейското, реализацията на подобни инвестиции, но от друга предвижда административни тежести пред инвеститорите, които е вероятно да доведат до отлив от подобни инвестиции.
В светлината на общите стремежи на държавите-членки да намалят количеството на отпадъците и да увеличат възможностите за тяхното оползотворяване е необходимо да се предприемат мерки, които да позволят по-достъпното реализиране на подобни инвестиционни намерения, като се намери законова формула за обединявне на дейностите по производство на енергия и третиране на отпадъци и свеждането им до общо разрешение за дейността.
За да поддържа своите къмпинги и плажове чисти, Дубай обяви, че скоро ще започне да използва армия от дронове, за да хваща в крачка хората, които произволно хвърлят боклуците си. Официално организирана от Отдела за управление на отпадъци на града, инициатавата е чат от усилията за подобряване на “интелигентните“ услуги“ и следването на технологичните тенденции в световен мащаб.
Засега държавният отдел е закупил и пуснал в употреба само един безпилотен самолет, но той вече е показал много добри резултати чрез информацията, която връща към отдела.
Когато отделът първночално е решил да ползва дронове, за да следи какво става в Дубай, намеренията са били да се ползват само около сметищата в града, за да стигат до места, до които хората не могат. Обаче, след като вижда ползата от този вид наблюдение на депата, управата на града решава да разшири ролята на дроновете и да ги прати по плажовете и други популярни дестинации.
"Основното предимство на дроновете е времето, което ни спестяват. Вместо да пращаме много инспектори на различни локации в града, пращаме дроновете за много по-кратко време, които пък ни осигуряват данни и снимки в реално време", твърди той.
Спорд Ал Сайфаи, дроновете няма само да наблюдават как хората ползват плажовете, но ще се оглеждат и за транспортни средства, които изхвърлят отпадъци незаконно. Като се има предвид колко строги са наказанията на Дубай за всякакъв вид замърсяване на околната среда, дори за плюене по улиците, със сигурност дроновете ще могат да помагат и в наказването на нарушителите.
В рамките на посещението на 12 и 13 април 2016 г. министър Василева ще се срещне с федералния министър на околната среда, транспорта, енергетиката и комуникациите, г-жа Дорис Лойтард, която през 2016 е също и вице – федерален президент на Конфедерация Швейцария, а през 2017 г. ще бъде Федерален президент.
Двете страни ще обсъдят въпроси от взаимен интерес, свързани с политиката на изменението на климата, кръговата икономика, проектите, финансирани по Българо-швейцарска програма за сътрудничество (БШП) и управлението на защитени територии.
Специална среща е организирана и с г-н Хуго Бругман, ръководител „Принос към разширяването на Европейския съюз /Кохезия“ от Министерството на икономиката/Държавния секретариат по икономика на Швейцария във връзка с проектите, изпълнявани по БШП. Програмата, изпълнявана съгласно Рамковото споразумение, подписано между правителството на Република България и федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, отделя за областта на околната среда и инфраструктурата 27,4 млн. шв. франка донорски средства. Като се прибави 15% национално съфинансиране или още 4,8 млн. шв. франка, общата стойност на тематичната област „Околна среда и инфраструктура” става 32,268 млн. шв. франка. Звената, отговорни за изпълнение на тематичната област са Министерство на околната среда и водите в ролята му на Междинен орган и ПУДООС, като Изпълнителна агенция, която следва да реализира проектите. По БШП се изпълняват следните проекти „Екологосъобразно обезвреждане на негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита” и „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни отпадъци от домакинства“.
Посещението на министър Василева включва и срещи във Федералната служба по околна среда и посещение на защитена територия и туристически район „Fanel-Grande Cariciae“ на езерото Нюшател.
Как да превърнем непотребните стари вещи в произведения на изкуството показаха през уикенда във Велико Търново дизайнери от софийското ателие ТРИОН.
Проектът на Таня Михайлова и Илияна Стоилова е насочен към опазване на градската среда от замърсяване с отпадъци, както и връщане към живот на излезли от употреба стари хладилници, печки, телевизори, метални вани, маси, дивани и всевъзможни предмети от бита. Преди година и половина различни независими творци, които работят с метал, дърво или рисуват, създали свои ателиета в изоставена четириетажна соцсграда в промишлената зона на София, която нарекли Фабрика за градско изкуство. Там с метал и дърво творците добавят нови материали, като зъбчати колела например, парчета стъкла, лепят запазени фаянсови плочки, монтират необичайни елементи от различни рециклирани материали, докато се получи съвършено нов като форма предмет, който може и да има практическо приложение, но може и да е само художествена провокация.
Повечето от завършените досега проекти са подарък на младите творци към жителите и децата в индустриалните райони, където сивотата на полуразрушените бивши фабрики, детски площадки или паркове правят тези квартали непривлекателни за живеене. Цветни детски контейнерчета във форма на мечок с въртящ се капак учат деца как разделно да изхвърлят отпадъците и в същото време да проявяват грижа към животните.
Уъркшопове по засаждане на цветя и рисуване върху керамични или глинени съдове развиват усета им към красота и умение да се грижат за местата, където живеят. Цветни пейки и игрушки от непотребни вече дъски или пелети вдъхват живот на детски площадки в циганската махала в столицата и според организаторите те ревностно пазят своя преобразен детски кът.
За да ангажират с каузата си по-широк кръг хора, Лабораторията за култура изработва и причудливи закачалки за хижи в планините от използвани вече ски. Правят различни полезни вещи и с подръчни материали на производители от фермерските пазари в София, където екоинициативите на творците са добре приети от производителите на екохрани.
Един от първите им и сериозни пробиви сред фирми, които да ги наемат срещу заплащане, е предложението, което получават от български производител на биоенергийни напитки, който ги наема да изработят щандове с изцяло екологични материали. В момента предстои да изработят библиотека за софийското летище, която трябва да изглежда новаторски и да е изработена от екологично чисти материали.
Таня и Илияна са отворени към идеята да реализират и във Велико Търново подобна „Лаборатория за творчески идеи” и да работят с местните общности изоставените промишлени зони от социалистическия период да се оживят чрез културно-творческите индустрии.
