Фирмен профил
Фирмен профил
Ресурсът от 3,5 млрд. лв. на ОП "Околна среда 2007-2013" доведе до ръст от 1% на БВП. Това каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на Втората международна конференция "Предизвикателства на кохезионната политика на ЕС 2014-2020". Отчита се и 2,7% ръст на частните инвестиции, открити са 7000 временни и 885 постоянни работни места, допълни тя. Построени са 50 пречиствателни станции за отпадъчни води, 18 регионални системи за управление на отпадъците и 2550 км ВиК инфраструктура, с което е подобрен животът на хората. Кохезионната политика дава шанс на България да развие зелената икономика, коментира министър Ивелина Василева.
Утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води стават все по-ценен ресурс. Това коментират експерти на конференция, организирана от Българската асоциация по водите.
Според специалистите освен традиционното им използване в земеделието, утайките могат да са източник на енергия при изгарянето им, а също така и ценен източник на фосфор за селското стопанство.
Тенденцията е в големите градове да се предпочита изгарянето, заяви проф. Хелмут Кройс, председател на Световната асоциация по водите (IWA). Още повече, че някои държави като Швейцария и някои германски провинции изцяло са забранили използването за наторяване.
Проблемът трябва да бъде решен така, че минимално да се отрази на цените на ВиК услугите. Утайките са ресурс, а не отпадък, заяви председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов.
До 2020 година в България изцяло трябва да бъде преустановено депонирането на утайки, предупреди министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Тя цитира данни на Изпълнителната Агенция по околна среда (ИАОС), според които през 2014 г. в страната са генерирани 35 хил. т сухо вещество. От тях 30% са оползотворени в земеделието, 15,4% са депонирани, 40,6% са временно съхранени, а останалите количества са компостирани или използвани за рекултивация на терени.
В момента в България работят 89 селищни пречиствателни станции, от които 50 са новоизградени или разширени с евросредства от периода 2007 - 2013 година. Предстои довършването на осем пречиствателни станции със средства от новия период, както и изграждането на девет нови по така наречените ранни проекти по оперативна програма "Околна среда". Така със строителството на водна инфраструктура утайките ще се увеличават.
Проф. Румен Арсов от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) отбеляза, че самостоятелното изгаряне е най-стабилният, но и най-скъпият вариант за оползотворяване. Проблемът при изгарянето според него е, че в България няма ТЕЦ с лиценз за допълнително гориво извън газ и въглища. Освен това утайките биха добавили нищожно количество енергия, но ще увеличат емисиите серни газове.
Има опасност във всеки един момент по икономически причини да бъде отказан достъпът на утайките до циментовите заводи, смята експертът.
В земеделието утайките трябва да се използват при стриктен контрол, осъществяван от специализирани лаборатории, препоръча експертът.
Представител на циментовия завод "Холсим" отговори, че за целите на производството на цимент тези заводи могат да приемат само утайки с не повече от 10% влага, т. е. те трябва да се почти сухи.
Според Орал Чимсьокен, представител на турската компания INEVA, в Европа се генерират около 100 000 т утайки годишно. Той представи технология, при която изгарянето на тези отпадъци генерира електроенергия при контрол на емисиите. Според него използването на утайките в селското стопанство води до замърсяване и създава рискове за здравето на хората.
Проф. Светла Маринова от института по почвознание "Никола Пушкаров" възрази категорично срещу идеята утайките да се използват само чрез изгаряне. Тя посочи, че те са ценен източник на минерали и други елементи и според нея е по-логично да бъдат прилагани директно в земеделието, вместо да се извлича фосфорът. Освен това при създаването на рамкови документи трябва да се отчетат различните видове почви, което досега не е направено, заяви експертът.
Екологичният министър Ивелина Василева посочи, че до 2020 година България трябва да намери най-удачния начин за третиране на утайките, като изгарянето, селското стопанство, рекултивацията на терени и генерирането на енергия са различните варианти.
Решенията трябва да се търсят на регионално ниво, за да се постигне ефективност и икономия от мащаба. Конкретни решения за всеки регион ще се търсят в прединвестиционните проучвания, които трябва да бъдат изработени за всяка област, за да ползва съответният регион средства за водна инфраструктура от оперативна програма "Околна среда", каза министърът.
За да е изгодно изсушаването и изгарянето на утайките, трябва пречиствателните станции да генерират достатъчно големи количества. Съоръженията в страната обаче нямат такъв капацитет, с изключение на пречиствателната станция в Кубратово, която пречиства водите на София, коментираха участници в дискусията.
http://www.opasniotpadaci.com/
Приста рисайклинг" влага 19 млн. в предприятие за преработка на масла
Премиерът Бойко Борисов и узбекистанският му колега Шавкат Мерзаев откриват днес завод за преработка на масла в град Ангрен, Ташкентска област.
Инвестицията в него е 19 млн. долара и е направена от смесеното дружество „Уз - Приста рисайклинг". В него 51% има българската компания „Приста рисайклинг", а 49 на сто са на „Узбекнесртегаз". Акционери в „Приста рисайклинг" са братята Пламен и Атанас Бобокови и семейство Манджукови. Ръководител на новия завод е Ивайло Манджуков.
Ше бъдат разкрити 50 работни места пряко в завода и още 150 в свързани дейности.
Капацитетът на рециклиращото предприятие е 40 000 тона отработени масла на година. Предвидено е до 60% от свежите базови масла да бъдат изнасяни за нуждите на „Приста ойл" в Централна Азия и Украйна, а другата част да са за „Уз Приста".
„Приста рисайклинг" притежава защитена пред Американското патентно ведомство технология за инсталация за регенериране на отработени масла без аналог, съобщават от дружеството. Такава се изграждала за пръв път в Централна Азия и страните от СНГ.
С пускането на завода се намалявало замърсяването с опасни отпадъци на околната среда и нерегламентираното депониране на отработени масла в околната среда.
Инвестицията била старт на нов подход към събирането,транспортирането и съхраняването на отработените масла, с пряко положително влияние върху околната среда в Узбекистан.
В един свят, където милиарди пластмасови бутилки за еднократна употреба отиват на депата за боклук всяка година, намирането на иновативни начини за повторното използване на тези шишета е предизвикателство. Един от начините за „рециклиране“ на материала е вграждането на бутилките в стените. Нов проект за еко-жилища в Панама има за цел да построи цяло селище по този начин.
Селището от пластмасови бутилки, разположено на Исла Колон в провинция Панама Бокас дел Торо, ще е цяла общност, съставена от около 120 жилища. Всички те ще са построени от употребявани пластмасови бутилки. Шишетата ще служат като изолация. Тя ще поддържа интериора на сградите с около 17 градуса по-хладен от външната среда.
Дизайнът на домовете не изглежда като да се различава от този на обикновена къща; поне не и докато човек не знае какво има в стените. Това е добре, защото в този район малцина са склонни да живеят в дом, който рязко се различава от общоприетото. Това, което отличава селището, изградено от пластмасовите бутилки, е начинът, по който са изградени стените. За целта се използват рамки, направени от арматурно желязо и стоманена мрежа. Вътре между арматурите са наредени употребяваните пластмасови бутилки, след това са вградени различните електрически и ВиК трасета, а накрая всичко това е покрито с бетонна замазка отвътре и отвън.
Над 10 000 пластмасови бутилки са използвани за първата сграда, която е построена през есента на 2015 г., според сайта на проекта. Следващият дом-модел ще използва доста повече. Сайтът продължава с обяснението, че всеки човек употребява средно 15 или повече пластмасови бутилки на месец. Така през ръцете на един потребител преминават около 14 000 бутилки в рамките на неговия живот. Чрез изграждането на двуетажна къща с пластмасови бутилки приблизително същото количество пластмасов отпадък може да бъде „спестен“ на околната среда и впрегнат в полезна работа в качеството му на изолация.
Очевидно е, че не-използването на платмасови шишета е най-добрият избор за намаляването на пластмасовите отпадъци. Но преви широкото им разпространение, вграждането на шишета в стените с цел изолация е един интересен метод за неутрализиране на вредното въздействие на пластмасата върху природата. Решението би могло да е интересно за области без подходящи съоръжения за рециклиране или такива, при които подобна инфраструктура би довела до много „допълнителни предизвикателства“.
Бутилките за първия от домовете в проекта са били събрани чрез местна програма за рециклиране, създадена преди няколко години от Робърт Безо, създател и собственик на Селището от пластмасови бутилки. Проектът има три фази на развитие, включително построяването на селището за 120 домакинства, еко-салон, общностни градини, мини-паркове и други. Целта е не само създаването на местна общност, но и създаване на център за образование и научни изследвания за търсене на глобални решения за справяне с пластмасовото замърсяване.
През настоящия програмен период акцентът по оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) ще е върху биоразградимите отпадъци, основна част от които са хранителните отпадъци, компостирането им, изграждане на инсталации за анаеробно третиране на биоразградими отпадъци, това каза Антон Пейчев, старши експерт по управление и контрол на отпадъци
в Министерството на околната среда. По думите на Пейчев 830 млн. лв са инвестирани през миналия програмен период (2007-2013) за изграждане на съвременни системи за отпадъци в общините, а за тази година са заделени 4 млн. лв от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за възпитание на екологично съзнание и грижа за околната среда у деца и ученици.
От днес спира експлоатацията на общинското депо за неопасни отпадъци, намиращо се в местността „Голият връх“ в землището на Луковит. За това е издадена заповед от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Плевен, съобщават от пресцентъра на община Луковит.
Всички жители на община Луковит могат да използват новото регионално депо за неопасни отпадъци, намиращо се над старото сметище. Работното му време е от 8.00 до 17.00 часа всеки работен ден. На територията на депото има изградена система за разделно събиране на отпадъци от домакинства, за чието използване не се дължат такси.
Градинските отпадъци ще бъдат събирани без такси, след предварителна заявка, като следва да бъдат оставяни пред домовете.
http://www.opasniotpadaci.com/
Статистиката отчита сериозно количество на рециклируемите отпадъци, които вече не се изхвърлят на сметищата, а се преработват и се оползотворяват. Тази година министър Ивелина Василева обяви, че се рециклират 29% от отпадъците.
На сметищата трябва да депонираме все по-малко боклук, а това може да стане или като цялостно намалим нивото на генерирания отпадък, или като се увеличи рециклирането на отпадъците и тяхното оползотворяване. Вторият е по-реалистичният начин. Отпадъците може да служат като гориво и по този начин да се оползотворяват. Европейските изисквания са насочени към все по-голямо рециклиране на отпадъците, а не към тяхното оползотворяване чрез изгаряне.
Има опасни отпадъци - автомобилни масла, акумулатори и батерии, бои, лекарства, живачни лампи, кинескопи на монитори. Преди да се рециклират, те трябва да се обезвредят. Организациите за продуктовите такси имат задължението да рециклират опасни и други отпадъци. И наистина в последните пет години расте делът на събираните опасни отпадъци.
Вторият вид са отпадъците от черни и цветни метали, пластмаса, хартия и стъкло. Трябва да се търсят варианти за разширяване броя на площадките, на които се събират тези отпадъци. Сегашният закон каза „Не" на площадките за отпадъци в жилищни райони, което е правилно. Сега те са изнесени извън жилищните райони, което обаче намалява значително притока на отпадъци. Следователно трябва да се търсят икономически стимули за активност в тази посока.
Третият вид са твърдите битови отпадъци. Те задължително трябва да минават през заводи за обработка на твърди битови отпадъци. В момента има три такива завода у нас - във Варна, София и Пловдив. Те са крайно недостатъчни, трябва да се построят и нови предприятия за преработка. Този отпадък е с висока калоричност. Технологията предвижда да се изсушава, за да се превърне в RDF (Refuse Derived Fuel) гориво за топлоцентрали, заводи за гуми или за цимент. Вторият начин е директното изгаряне и превръщане на отпадъка в енергия, както се прави във Виена. За мен е безсмислено години наред да се трупа RDF, а трябва да се мисли за бързото му оползотворяване. Бъдещето е в изграждането на заводи за изгаряне на отпадъците, които не подлежат на рециклиране. Освен произведената топлоенергия се получава и електрическа енергия, която обаче трябва да се изкупува на преференциални цени. Това ще е начин да живеем в по-чиста среда.
На територията на страната има много пунктове, които приемат вторични суровини, които след това се преработват. Те се изкупуват на определена цена. Ако разделно пуснете отпадъците в цветните контейнери, те се преработват, но не получавате пари срещу това. Има домакинства, както и офиси и предприятия, които печелят от своите отпадъци. Добре е сепарирането на отпадъците да се превърне в навик на всеки. От това зависи по-високият процент на рециклираните отпадъци. Време е общините да започнат да изграждат заводи за отпадъци, тъй като за тях става все по-скъпо боклукът да се депонира. Те ще са принудени да изграждат заводи за изгаряне на отпадъците, за да плащат по-малко за сметищата. Засега този процес върви бавно.
Бизнесът и гражданите трябва да събират разделно отпадъците. Това ще е приносът на всеки за опазването на околната среда.
Правителството предлага промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), с които се намалява административната тежест за бизнеса и се създават по-добри условия за лоялна конкуренция в сектора.
Законопроектът предвижда да се намали банковата гаранция за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, което отразява препоръките на Комисията за защита на конкуренцията. Въвежда се банкова гаранция за дейности с отпадъци от електрическо и електронно оборудване и стари моторни превозни средства. Досега такова изискване в ЗУО не съществуваше. Целта е да се ограничи нелоялната конкуренция. Освен това, при предварително третиране на тези отпадъци се добиват голямо количество черни и цветни метали.
Актуализират се разпоредбите, свързани с отнемането на разрешенията и усвояването на банковите гаранции, за да не се допуска кумулиране на наказателни норми за маловажни нарушения – например, едновременно да се отнеме разрешение за дейност, да се усвои банковата гаранция и да се наложи имуществена санкция.
Със законопроекта се въвежда санкция за лица, които не са регистрирани, а действат като търговци или брокери, с което се отстранява пропуск в сега действащия закон. Допълват се и основанията за прекратяване на регистрацията като търговец или брокер.
Промените в ЗУО създават условия за по-добро управление на отпадъците, а от там и до предотвратяване на вредното им въздействие върху околната среда и здравето на хората. Въвеждат се разпоредби, свързани с прилагане на нови нормативни актове на ниво Европейски съюз. Също така се отразяват бележки на Европейската комисия относно транспонирането в българското законодателство на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.
