Фирмен профил
Фирмен профил
От 19 до 21 септември т. г. в Нови Сад ще се проведе ежегодният конгрес на Международната асоциация по твърди отпадъци (ISWA). Събитието събира на едно място представители на научната общност и експерти от разлини компании в областта на управление на твърди отпадъци.
Сред акцентите на тазгодишния форум ще са следните теми: Оценка на въздействието върху околната среда на депа; Рекултивация на закрити депа; Управление на минни отпадъци; Кръговата икономика като възможност за подобряване управлението на отпадъци в развиващите се страни; Технологии за получаване на енергия от отпадъци; Методи за третиране и обезвреждане на утайки от пречиствателни станции; Болнични отпадъци; Критерии за "край на отпадъка" и др.
ISWA е международна независима организация, чиято дейност е насочена към насърчаване и развитие на устойчивото управление на твърди отпадъци, което включва ефективното им събиране и рециклиране, и екологосъобразното им обезвреждане.
У нас се рециклират по 103 килограма боклук на човек.
Българите изхвърлят най-много хартия и пластмаса за вторични суровини. Едва след това се нареждат металите, които оставяме на площадките за скрап. Това показват данните на Българската асоциация за рециклиране. Наред с това изхвърляме и стъкло, стари батерии и електроуреди, заявиха за „Новинар" от асоциацията.
Според данните за 2015 година в доклада за околна среда 29% от отпадъците отиват за рециклиране. Това е с около 3 на сто по-малко в сравнение с 2014 година, когато процентът е достигал 31%. Това обаче се дължи на факта, че като цяло битовите отпадъци, които изхвърляме също са намели с около 3%.
Така у нас се рециклират по 103 килограма боклук на човек. Това според експертите на асоциацията е знак, че се доближаваме до средната норма за Европа, която е 130 килограма на човек за година.
Първенци в рециклирането са в Германия,където на един жител се пада по 284 килограма боклук. За сметка на това в съседна Румъния положението е много по-драматично и те са много след нас в общата класация. В северната ни съседка се рециклират едва по 6 килограма битови отпадъци на човек.
„Увеличаването на рециклирането на практика намалява парниковите газове, емитирани от депата в резултат от увеличение на дела на оползотворените отпадъци и намалява дела на депонираните биоразградими отпадъци", коментират от асоциацията.
По техни данни у нас има над 8000 площадки за цветни метали, което е в пъти по-малко в сравнение със съществуващите през 2009 година.
Преди около две седмици кабинетът прие поредната доза поправки в Закона за отпадъците. В него се записа лимит от 100 лева в кеш за година за граждани, които искат да предават метални отпадъци на пунктовете за скрап. Според асоциацията този лимит трябва да бъде повишен до 1000 лева, тъй като сегашният размер „не улеснява извършването на сделки" и не спира изтичането на материал към съседни държави, които нямат подобни рестрикции. Така например този лимит в Испания е 2000 евро, в Италия - 1000 евро, а в съседна Гърция - 500 евро. Според асоциацията увеличението би предотвратило незаконното предаване на материал.
Повече от един тон отпадъци са събрани в руския град Томск по време на първия в страната шампионат по спортно събиране на боклук. По време на едночасовото състезание в един от парковете на града бяха събрани общо 1116 килограма отпадъци, 200 килограма от които - полимери. Те са най-вредни за околната среда, тъй като се разлагат най-дълго. Успоредно се събираха и промишлени отпадъци - гума и метал. Главният съдия на шампионата, основател на японското движение и председател на националната федерацията по спортно събиране на отпадъци - Кеничи Мамицука, създаде и специална дисциплина за събиране на фасове. "Това е бич и за Токио. Няколко отбора събраха и сортираха общо килограм и половина фасове, но като се има предвид колко тежи един фас, това е много", посочва Мамицука. В надпреварата в Томск участваха 11 отбора: студенти, публични фигури, работници в предприятия от нефтения сектор и природозащитници. За всеки килограм сортиран отпадък участниците получаваха 5 точки, а за килограм несортиран - три. В Япония подобни турнири се провеждат от 2008 година и броят им е вече близо 500. Според японския инициатор на спортното събиране Мамицука такива инициативи не само помагат за поддържане на чистотата, но имат и силен възпитатален ефект. Японско изследване показва, че участници в спортното събиране на боклук се запалват дотолкова от проявата, че впоследствие търсят начини да се включат и в други доброволчески инициативи.
За последните 15 години – от 1999 до 1915 г., замърсяването на въздуха в страната с фини прахови частии се е увеличило с цели 63%. Причината за това са отделяните в атмосферата вредни емисии от автобилните двигатели на старите коли, които карат по-голямата част от българите и преминаването на голяма част от населението към първобитни способи на битово отопление с въглища и дърва за огрев. Освен наднорменото замърсяване на въздуха в по-голямата част от страната е регистрирано и наднормено превишаване на показателите за шум. Това показват данните от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2014 г., приет от Министерски съвет. Той бе огласен на брифинг от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, цитирана от БГНЕС.
Напоследък обаче с мерките, които държавата предприема за ограничаване на вредните емисии и направените сериозни инвестиции, се отчита известна положителна тенденция в опазването на околната среда, съхраняването на природата и намаляването на замърсяването през 2014 г., увери министърът, като се позова на доклада.
Емисиите на фини прахови частици продължават да бъдат рисков фактор за околната среда в България, но се отбелязва намаление спрямо 2013 г. Най-голям брой превишения на вредни емисии в атмосферата са регистрирани във Видин, Монтана и Ловеч. От друга страна пък в Перник, Пловдив, Благоевград, София, Добрич, Кърджали и Велико Търново има тенденция за намаление на средния брой на фини прахови частици.
През 2014 г. има нарастване на фините прахови частици спрямо 1999 г. с 63%, посочи Василева. Замърсяването на атмосферата се дължи основно на транспорта и на битовото отопление.
В България няма превишения на емисии на серен диоксид, азотен оксид или амоняк. Само в района на Гълъбово има установени две повишения за серен диоксид във въздуха в рамките на 2014 г., се казва в доклада.
В 22 страни от ЕС има регистрирани норми за превишения на фините прахови частици. За България средната годишна температура за 2014 г. е била 12,3. А по принцип 2014 г. е била и една от 13-те най-топли години за периода 1988-2014 г.
Относно емисиите на парникови газове през 2000 г. нивата на емисии на парникови газове на човек от населението са били най-ниски – 7,1 тона въглероден диоксид еквивалент. 75% от генерираните парникови газове са в резултат от дейността на сектор енергетика, следван от селското стопанство (9%), на трето място са сектор отпадъци и индустриални процеси с по 8% принос към парните емисии.
За създаване на брутен вътрешен продукт на стойност 1000 лв. има намаляване от 2,6 тона въглероден диоксид, еквивалент за 1999 г., през 2014 г. те достигат до 0,69 тона въглероден диоксид еквивалент за създаването на БВП от 1000 лв.
През 2014 г. наличните пресни възобновяеми водни ресурси са с около 8,3% повече спрямо 2013 г. и с над 17% спрямо нормата за периода 1981-2014 г. куб. м, което поставя страната в относително благоприятно положение спрямо други европейски страни.
България е на 8-мо място в ЕС по възобновяеми пресни водни ресурси. Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,3% от населението на страната (2014 г.). По този показател страната ни е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни.
Нараства делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – от 41% през 2005 г. на 56,8% през 2014 г. От друга страна към края на 2014 г. без пречиствателни станции са 32 града с над 10 000 реален брой жители и 117 града от 2000 до 10 000 жители.
96,8% от зоните за къпане отговарят на задължителните изисквания и са с отлично или добро качество, а 77,% отговарят на добро качество, отчете още екоминистърът. Според нея има тенденция за подобрение в последните години, а през 2016 г. резултатите се очакват да са още по-добри.
През 2013-2014 г. Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие за първи път функционира в пълния си обхват – проведени са теренни наблюдения на 697 вида на определени за целта места за мониторинг. До края на 2014 г. Министерският съвет е определил 340 защитени зони (353 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата „Натура 2000”, покриващи общо 34,4% от територията на страната.
Данните от измерванията на шумовите нива през 2014 г. показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 72% от контролните пунктове в страната. Относителният дял на пунктовете с превишени нива не е променен сравнение с 2013 г. Динамиката на здравословното състояние на горите пък показва, че за периода 2005-2014 г. няма превишения на допустимите норми за обща киселинност. Преобладават здравите и слабо увредени дървета, които са близо 74% от масивите. 916 горски хектара са засегнати от горски пожари за 2014 г. Като пожарите от мълния са по-малкият процент, а останалите пожари са причинени главно от човешко бездействие.
На 1,350 милиарда лева за екологични проекти през 2016 г. ще могат да разчитат общините по финансовите инструменти, които Министерството на околната среда и водите управлява. Това съобщи във Велико Търново министърът на ведомството Ивелина Василева на среща с кметове от Северен централен район.
Василева представи новите моменти в ОП „Околна среда 2014-2020”. Сред тях са възможности за финансиране на проекти за превенция на свлачища. За целта са предвидени 56 млн. лв., които ще могат да се използват както от общините, така и от Агенция „Пътна инфраструктура”. 20 млн. лв. са предвидени за изграждане на инфраструктура, която предпазва от наводнения. В сектора на отпадъците ще бъдат насочени 374 млн. лв. Средствата ще бъдат използвани за инсталации за предварително третиране на отпадъците, за да се намалят количествата, които се депонират, обясни министър Василева.
Финансовият ресурс от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е 61 млн. лева. Средствата от Националния доверителен фонд са в размер на 15 млн. лв. Те ще се използват за проекти, свързани с енергийната ефективност и насърчаване на използването на превозни средства, които не замърсяват въздуха.
Впечатляващи са резултатите от предходния програмен период 2007-2013, заяви министърът пред участниците в срещата. В областите Габрово, Велико Търново, Разград, Силистра и Русе са реализирани 80 екологични проекта на стойност близо 552 млн. лв.
По ОП „Околна среда” са изпълнени 47 проекта, със средства от ПУДООС – 19, и с финансиране от Националния екологичен фонд – 14 проекта. Изградени са близо 500 км ВиК мрежа, 9 пречиствателни станции за отпадъчни води и 2 регионални системи за управление на отпадъците в Габрово и Велико Търново, отчете министър Василева.
В края на годината в 5 града ще започне пилотно изграждане на площадки за разделно събиране на опасните отпадъци от домакинствата. Това съобщиха от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Гражданите ще могат да предават безплатно опасните отпадъци в специални площадки. Първоначално те ще бъдат изградени в Шумен, Разград, Созопол, Съединение и Левски.
През 80-те години в един от най-големите градове в Бразилия Сао Пауло два, на пръв поглед несвързани проблема, a именно запазване на достойнството и опазването на природата в градска среда, намират своето уникално за световната практика решение - признаване на дейността на сметосъбирачите като достойна работа, с ключово значение за устойчива околна среда.
„Ние разчитаме на сметосъбирачите да бъдат не само професионалисти, но и възпитатели на гражданите за начините на разделно сметосъбиране“, обяснява Елизабет Гримбърг, изпълнителен координатор на Института Polis. Към настоящия момент те са повече от 800 000, обединени в кооперативи на независимите сметосъбирачи на хартия, опадъци и материали, подлежащи на рециклиране в Сао Пауло, и доставят 80% от суровините за рециклиращата индустрия.
Днес Форумът "За отпадъците и гражданите" на град Сао Пауло ръководи Национално координационно звено за обща политика в областта на твърдите отпадъци. Политика, която включва квалификацията, обучението, създаванетона кооперативи и солидарни социални инициативи, изследвания и проучвания за жизнения цикъл на продуктите, придобиване на оборудване, машини и превозни средства, oрганизиране на мрежи за продажба, съставени от кооперативи на работниците и гради устойчиво крайбрежие за хората и природата в 13 крайбрежни общини на Сао Пауло.
Тази завладяваща история бе представена по време на първата среща на заинтересованите страни под наслов „Устойчивост и солидарност в икономиката“, организирана от Балканския институт по труда и социалната политика(БИТСП). Експерти от Бразилия, световен лидер в кооперативното движение, споделиха своя опит за борба със социалните, икономическите и екологичните проблеми на нашето съвремие чрез нови форми на коопериране, в които днес там са обединени над 10 млн. граждани. Годишно, кооперативите в страната регистрират 44,24 млрд. долара оборот.
„Търсенето на различна форма на икономическа реализация, в което устойчивостта и развитието да бъдат мерило за растежа, се наблюдава в целия свят. Това неизменно води и до по-справедливо разпределение на печалбата от произведената стойност. В Балканския институт работим в сътрудничество с 25 европейски организации и 10 организации от Латинска Америка, Африка и Азия, за да изследваме и популяризираме новите форми на социална и солидарна икономика в контекста на европейските държави. Това е важно и за „другата страна“. Днес 60% от потребителите в Европа вярват, че със силата на своите покупки, могат да променят реалността“, обяснява Димитър Матев, заместник председател на организацията.
Алтернативата се нарича социална и солидарна икономика. „Икономика, която поставя в центъра благосъстоянието на хората и планетата“, допълва Марина Стефанова, национален експерт по темата.
Промяна в ценностите се наблюдава и у нас. Според скорошно проучване над 15% от българските младежи заявяват, че солидарността означава съвместна дейност. Тази нагласа позволява обединяването на усилия и работа в общ интерес, а формата най-често е кооператив. Днес в Европа броят на кооперативите е нараснал с 16% от 2009 година и всеки пети гражданин е член на такъв. Накратко, това означава малко над 131 000 кооперативи, обединяващи 127 млн. членове. Цифрите за България са също респектиращи – почти 150 000 членове в 1932 кооператива.
Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014-2020 отваря две нови схеми в сектор "Отпадъци" на обща стойност 266 млн. лв. Едната е за изграждане на инсталации за компостиране и предварително третиране на боклука. Другата е за анаеробни инсталации за разделно събиране на биоразградими отпадъци, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Критериите за оценка на проектните предложения бяха одобрени от Комитeта за наблюдение на ОПОС в Пловдив. "Условията за кандидатстване ще бъдат представени пред кметовете от шестте региона за планиране в страната на инфотур, който ще се проведе през юни. На тези срещи ще дадем пълни разяснения на общините", каза главният директор на програмата Яна Георгиева. Кои общини ще получат пари вече се знае. Това е разликата на двете нови схеми спрямо пуснатата през 2015 г. с бюджет от 98 млн. лв., където подборът на проектите става на конкурентен принцип. Така общо 364 млн.лв. ще бъдат насочени към общините в сектора на отпадъците по новата ОПОС 2014-2020 г. Компостиращи инсталации за 144 млн. лв. Първата нова процедура е за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации на разделно събрани зелени отпадъци и на инсталации за предварително третиране с бюджет от 144 млн. лв. Бенефициенти по нея могат да бъдат 116 общини - членове на 26 регионални сдружения за управление на отпадъците(РСУО). Те отговарят и на двата критерия - имат нужда от изграждане на такива мощности според Националния план за управление на отпадъците и на територията им няма общински или регионални инсталации за компостиране и предварително третиране.
Процедурата ще бъде обявена до края на месец юли. Крайният срок за подаване на проектни предложения ще бъде 6 месеца след това. Срокът на изпълнение е 35 месеца от сключването на договора. Капацитетът на инсталациите за компостиране трябва да е между 2000 и 20 000 т годишно. Няма ограничения за минимален капацитет на инсталациите за предварително третиране. Анаеробни инсталации за 122 млн. лв. Втората нова процедура ще е за проектиране и изграждане на анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци с бюджет 122 млн.лв. Бенефициенти по нея са общини от пет регионални сдружения за управление на отпадъците (РСУО) - Русе, Ямбол, Бургас, Пазарджик и Благоевград, в които участват общо 33 общини. В случай на обединение на две регионални сдружения - Русе и Бяла, броят на общините ще стане 39. Процедурата ще бъде обявена до края на септември. Безвъзмездната помощ и по двете процедури ще се предоставя на кандидатите директно. Очаква се изпълнението на проектите по трите процедури за отпадъци да осигури допълнителен капацитет за рециклиране и предварително третиране от 134 434 тона годишно. Това ще допринесе за постигане на заложената в програмата цел за намаляване на депонирането на битовите отпадъци с над 12%.
