Фирмен профил
Фирмен профил
НАСА ще изкупи 1,5 тона отпадъци от почистването на т.нар. родопски охлюви през следващите два месеца. От тази суровина ще бъде приготвена храна за космонавтите. Споразумението е между компания в щата Тенеси и старозагорска фирма.
Охлювите се събират ръчно по склоновете на Родопите във времето от 10 май до 20 юни. Обработката им се осъществява в специализиран цех край малко кърджалийско село. Цената, която американците плащат за изхвърляния в екарисажа допреди две години отпадък, е 40 долара за килограм.
От миналата седмица заработи новото Регионално депо за отпадъци в с. Санадиново. То вече събира отпадъците от общините Никопол, Белене, Свищов, Левски и Павликени.
Депото бе изградено по проект на стойност 43 млн. лв. Ще обслужва район, в който живеят над 100 000 души. На него е забранено да се изхвърлят трупове на умрели животни и кланични отпадъци, селскостопански и строителни отпадъци, животинска тор, опасни, агресивни и токсични отпадъци.
С разпореждане на плевенската Екоинспекция от 1 юли се преустановява експлоатацията на общинското депо за неопасни отпадъци в Левски. Заповед да се спре окончателно ползването на старото депо в местността Арабаджица е издал и кметът на община Левски - Любка Александрова. С нея се забранява там да се депонират отпадъци от сметосъбиращите автомобили, фирми, юридически и физически лица. Закриването на депото трябва да бъде обозначено ясно с информационни табели, като за забраната за изхвърляне на всякакви отпадъци и за санкциите при нарушения бъде информирана обществеността, съобщиха от кметството в Левски.
Собствена инсталация за сепариране на отпадъци и компостираща техника може да закупи община Шумен с европейски средства. Това ще стане, като кандидатства за финансиране по оперативна програма „Околна среда".
По данни на екоминистерството, Шумен попада сред приоритетните области в тази насока. Сепариращата линия ще бъде базирана до сметището в Дивдядово. Това стана ясно по време на заседание на Регионалното сдружение за управление на отпадъците, което се проведе вчера.
В момента разделянето на боклука се извършва от софийската фирма "Евроимпекс". Договорът с нея е за 5 години. Според контракта, цената на услугата за сепариране е 16.40 лева без ДДС за 1 тон. Фирмата обаче иска повече средства, тъй като в боклука се включва и подситовата фракция, която представлява пръст с малки камъчки. По договор обаче фирмата трябвало да сепарира само хартия, метали, пластмаса и стъкло от домакинствата. Материалите после трябва да се рециклират и употребяват повторно. По тази причина община Шумен не е плащала досега на „Евроимпекс".
„Искаме да договорим цена, която да удовлетворява всички общини в Регионалното сдружение за управление на отпадъците. С фирмата са водени няколко разговора. Не сме стигнали до решение. Затова на предното събрание на сдружението решихме да плащаме фиксираната в договора сума 16.40 лева на тон. Община Смядово ще направи запитване до комисията по ЗОП как може да се процедира оттук нататък", обясни кметът на Шумен Любомир Христов.
Европейската космическа агенция (ЕКА) предостави идеята си да улавя космически отпадъци, разкривайки прототип на оръдие изстрелващо мрежа, която да обгръща и улавя мъртви сателити. Войтек Голебиовски от SKA Polska, който е разработил оръдието по договор с космическата агенция, демонстрира по-малка версия, сваляща ниско летящи дронове на събитието Дни на индустрията (Industry Days), част от инициативата „Чист Космос” на ЕКА.
От ЕКА казват, че тъй като оръдието е предназначено да се използва при нулева гравитация, устройството стреля с малка мощност, изстрелвайки мрежа от разноцветни нишки, които помагат на камерата за изработването на компютърни модели на поведението на мрежата. Видеото на демонстрацията показва умалена версия на оръдието улавящо дрон във въздуха от близко разстояние.
Космическите отпадъци са основен проблем на 21 век, който се очаква да се влоши. В зависимост от това кое се определ за отпадък, има стотици хиляди създадени от човека обекти в орбита около Земята. Те са с размер от малки частици остатъци от твърдо ракетно гориво до мъртви сателити с размерите на автобус. Както сблъсъка между сателитите Iridium 33 и Kosmos 2251 през 2009 показа, тези отпадъци може да се сблъскат, което води до създаването на хиляди по-малки отпадъци, които могат да причинят дори повече щети в каскаден ефект.
Инициативата „Чист Космос” има за цел да намали проблема, премахвайки по-големите отпадъци, като неработещите сателити. ЕКА казва, че това никога не е било опитвано преди, особено с автоматизирана система. За да извърши почистваща операция, ЕКА разработва нови системи за адаптивно управление, навигация и контрол, както и за разпознаване на изображения и възможности за обработката на данни на борда.
Основен проблем е, как да се улови сателит, които е започнал да се върти неконтролируемо, след като системите му не работят. Това включва по-подробно изучаване на това въртене и разработването на устройства, които всъщност да спрат въртенето на спътника. За това, ЕКА изследва два метода. Единият е роботизирана ръка, а другият е оръдието, което изстрелва квадратна мрежа с тежести на края, която обгръща целта, спирайки въртенето й.
Крайната цел на инициативата е орбитална мисия, наречена „e.deorbit”, която ще включва среща с мъртвия сателит на ЕКА в ниска, почти полярна орбита на височина от 800 до 1000 км. Сателитът ще бъде уловен с мрежата, след което забавен за контролирано навлизане и изгаряне в атмосферата. ЕКА казва, че мисията „e.deorbit” търси одобрението на Съвета на ЕКА на равнище министри в края на тази година, с прогнозирано изстрелване през 2023 година.
Подобряване на енергийната ефективност на обществените и жилищните сгради ще е темата на четвъртия и последен семинар от поредицата в конкурса "Екообщина", организиран от Френското посолство.
Крайният срок, в който всички български общини могат да кандидатстват, за да се включат в конкурса, е 30 юни 2016 г.
Последната среща на представители на различни общини, експерти и отговорни институции ще бъде този четвъртък (16 юни 2016г.) от 9.50 ч. в сградата на Френския институт. Гост на събитието ще бъде зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
По време на семинара ще бъдат представени политиките за подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд във Франция и в България ще се търсят пресечни гледни точки.
Гост-лектори от Франция ще бъдат Бернар Старк, зам.-генерален директор "Градско развитие" в община Рюел-Малмезон; Изабел Рюфо, началник на отдел "Устойчиво развитие" в същата френска община, както и Мишел Ери, съветник по плана за климата в метрополия Нант.
На предишните срещи основни теми на дебатите бяха управлението на водите като ресурс, управлението на отпадъците и устойчивата градска мобилност.
От близо век водите на река Борска са едно от най-замърсените места в страната, разказва "Ройтерс". Причината за жълтокафевите води на реката е близката мина за медна руда. Това място се е превърнало и в символ на струващия милиарди евро екологичен проблем на Сърбия, с който потъналата в дългове страна трябва да се справи в рамките на следващия етап от преговорите за членство в ЕС.
Река Борска е толкова замърсена с мед и други отпадъци от мина RTB, че 60% от обработваемите земи на територията на община Бор са необратимо замърсени, обяснява екоактивистът Небойша Бузеш.
"Селскостопанските животни измират, нищо не расте край реката, хората в региона умират от тежки форми на рак и внезапни сърдечни удари... Няма как да влезем в ЕС при това положение", разказва той пред "Ройтерс".
По план по-късно тази година Белград и Брюксел трябва да отворят нова преговорна глава за членството на Сърбия, която е свързана с околната среда и климатичните промени (27-ма глава).
Според сръбското правителство успешното приключване на преговорите в тази област ще коства на страната около 10 млрд.евро. Белград ще трябва да намери около 8 млрд.евро, за да изпълни всички условия по Глава 27. Други 2.7 млрд.евро ще бъдат отпуснати чрез еврофондове, ако страната се присъедини към ЕС през 2020 г., както е планирано.
Според някои експерти Сърбия няма да спази сроковете и екологичните проблеми могат да забавят членството на страната. Според чиновници от Белград и Брюксел по-вероятният сценарий е държавата да отложи разрешаването на проблема със замърсяването, след като бъде приета в блока. И при двата варианта обаче разходите допълнително ще влошат икономическата ситуация в страната, която трябва да изплаща голям външен дълг.
Съседна Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., поиска Брюксел да удължи срока за решаване на екологичните проблеми до 2025 г.
През февруари Белград предприе законодателни промени, които да проправят път за преговорите с ЕС. Те включват създаване на "зелен" фонд, който трябва да започне да функционира през 2017 г. Целта му е да събере средства за елиминиране на последствията от индустриалното замърсяване на околната среда, обяснява Сана Бозович, секретар в земеделското министерство. Постъпленията за фонда ще идват от екологични данъци и такси.
"Освен това фабриките ще трябва да инвестират още 1.3 млрд. евро в пречиствателни съоръжения", уточнява Бозович.
Сърбия може да потърси заем от кредитори като международни банки за развитие или да се опита да увеличи постъпленията в бюджета чрез "зеления" фонд, обяснява Саша Джогович от Белградския институт за маркетингови изследвания.
Договорът с община Варна за финансиране на рехабилитация и модернизация на пречиствателната станция на Златни пясъци се очаква да бъде подписан до месец. Това обеща пред журналисти във Варна министърът на околната среда и водите Ивелина Василевa.
Това е един от т. нар. фазирани проекти по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, който беше започнат в първия програмен период и ще бъде довършен със средства от новия, обясни тя.
Министър Василева допълни, че оценката на проекта е приключила и се очаква окомплектоване на документацията от страна на общината.
На среща с кмета на Варна Иван Портних и с областния управител Стоян Пасев, министър Василева е обсъдила и въпроса със затварянето на Офицерския плаж. „Знаете, че това е проблем, който стои от години. Разбрах, че общината е предприела действия за разработване на проект, който да разреши въпроса със замърсяването от Шокъровия канал. Министерството е готово да съдейства, включително и с осигуряване на финансиране“, каза министърът.
Шокъровият канал е предназначен за събиране на дъждовни води.
Общината и ВиК дружеството трябва да направят обследване дали в него няма нерегламентирани зауствания на битова канализация.
Министър Василева припомни, че чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) бяха осигурени средства за дълбоководно заустване на отпадъчните води от ПСОВ-Златни пясъци. В началото на година бяха отпуснати и 746 хил. лв. на община Царево за изграждане на задържателен резервоар на пречиствателната станция в Лозенец. Инвестицията ще осигури чисто море през новия летен сезон.
През новия програмен период ще се финансират и проекти за изграждане на инсталации за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци. До края на година ще поканим общините да кандидатстват и за подобряване качеството на атмосферния въздух, там, където има замърсяване с фини прахови части. Община Варна също може да участва с мерки за намаляване на запрашаването. 20 млн. лв. са предвидени за превенция на риска от наводнения. Акцентът ще е върху екосистемите- решения.
Общата стойност на екологичните инвестиции в областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково е 526 млн. лв. Това обяви в Хасково министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Форумът постави края на инфотур, на който министърът представи пред кметове от цялата страна възможностите да кандидатстват за екологични проекти по оперативна програма „Околна среда", Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и Националния доверителен екофонд.
104 са реализираните досега проекти в общините от Южния централен район. Инвестициите са спомогнали за изграждането на водоснабдителна и канализационна мрежа от 586 км, изтъкна Василева. В региона са реконструирани 12 пречиствателни станции за отпадъчни води. Изградени са и две регионални системи за управление на отпадъците - в Хасково и Панагюрище, с общ капацитет за преработка на боклуци 208 000 тона, които обслужват близо 183 000 жители.
