Фирмен профил
Фирмен профил
Преди началото на строително-монтажни работи строителят трябва да изготви план за управление на строителните отпадъци. Това гласи нова наредба за управлението на строителните отпадъци и за влагането на рециклирани строителни материали. Тя е публикувана на сайта на МОСВ за обществено обсъждане, съобщиха от МОСВ.
Наредбата разширява диапазона на обектите, за които не се изисква План за управление на строителните отпадъци.
Според текстове в проекто-наредбата, публикувана за обсъждане:
Чл.5(1) При извършване на строително-монтажни работи (СМР) и/или премахване на строежи, СО задължително се разделят по вид и се предават за последващоматериално оползотворяванена лица, притежаващи документ по чл. 35 Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
(2) Строителните отпадъци по ал. 1 се събират, съхраняват, транспортират и подготвят за оползотворяване разделно.
(3) Строителните отпадъци се подготвят за оползотворяване и се рециклират на площадките по чл. 22, ал. 1.
Чл. 6. Възложителите на СМР и/или премахването на строежи осигуряват селективното разделяне по кодове на цялото количество на образуваните при съответната дейност опасни отпадъци от група 17 на наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО.
Чл. 7. Предаването и приемането на СО се извършва само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО за съответната дейност с отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО за класификация на отпадъците.
Чл. 8. Забранява се нерегламентираното изхвърляне, изгаряне, както и всяка друга форма на нерегламентирано третиране на СО, в т. ч. изхвърлянето им в контейнерите за събиране на битови отпадъци или разделно събиране на отпадъци от опаковки.
Чл. 9. Преди започване на СМР и/или премахване на строеж възложителят е отговорен за изготвянето на план за управление на строителните отпадъци(ПУСО) по чл. 11, ал. 1 ЗУО.
Целта на новата разпоредба е отпадъците, които ще се генерират от обектите, за които няма да се изисква такъв план, да се управляват съгласно реда, поставен в съответните общински наредби. Промяната ще облекчи бизнеса и ще е в полза на местните власти, защото дава по-голяма яснота за генерираното количество строителни отпадъци на тяхна територия.
В Наредбата са разписани условията за издаване на документи при дейности със строителни отпадъци на повече от една площадка от един и същ оператор на територията на една РИОСВ.
В момента документи се издават за всяка конкретна площадка - с промяната ще се издава само един документ за работа на територията на една Регионална инспекция по околната среда и водите. За всяка площадка обаче възложителят ще уведомява РИОСВ преди започване и приключване на дейността, свързана с третиране на строителни отпадъци.
Промяната улеснява бизнеса, защото вече няма да е необходимо да се издава документ за всяка конкретна площадка и да се минава през цялата процедура по издаване на такъв вид документи.
Намаляване на вредните емисии, управление на отпадъците и устойчиви решения за кръгова икономика са сред набелязаните мерки
Към 2050 г. 70% от населението в България ще е концентрирано в големите градове, а в София ще има над 4 милиона жители. Това стана ясно по време на седмото издание на традиционния дискусионен форум Green Forum 2016. Представители на властта и бизнеса, еко- и научни организации, специалисти по енергийна ефективност и управление на отпадъци се обединиха около идеята за развитие на все по-зелени градове в България. Te демонстрираха пред участниците във форума, че имат ясна визия и работят заедно за намаляване на въглеродни емисии, ефективно управление на отпадъци, дигитализация и други инициативи за създаване на условия за устойчиво развитие на градовете и опазване на околната среда. Форумът инициира активна дискусия в два панела, като първият „Национални и регионални политики за зелените градове” се фокусира върху две основни теми: намаляване на вредните емисии и управление на отпадъци, от една страна, и дигитализация на бизнес и административни услуги, от друга. Заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова увери участниците, че ресурсната ефективност и устойчивото управление на отпадъците са сред приоритетните зелени политики на национално ниво. „Законодателните политики у нас по отношение на управление на отпадъците са насочени най-вече към предотвратяването им, но и към насърчаване на повторното им усвояване, защото целите на европейско ниво до 2030 г. са да бъде постигнато 65% рециклиране на битови отпадъци и 75% рециклиране на отпадъци от опаковки”, сподели заместник-министър Николова и представи Националния план на действие за насърчаване на зелените обществени поръчки, целящ ускореното им навлизане у нас. „Вече има реално приложено облекчения по отношение на електромобилите, които са освободени от годишен данък, но процесите по развитие на зелените политики са бавни и скъпи и до голяма степен успехът им зависи и от промяната в поведенческите модели”, коментира тя. Красимир Ненов, заместник изпълнителен директор и търговски директор на „КонтукГлобал Марица Изток 3”, убеди участниците, че подобни успешни практики има и в България. „Един от отпадните продукти в работата на „Марица Изток 3” е гипсът и ние намерихме голям европейски инвеститор и с негова помощ бе изградено предприятие, което произвежда строителни материали от нашия отпаден продукт – разказа г-н Ненов. – И освен екологичните ползи по този начин създадохме и 100 работни места”, допълни той и призова институциите за повече предвидимост при изменение на регулациите за по-добро взаимодействие с бизнеса в съвместното търсене на решения за устойчиво развитие.
Примерът на Естония
Петер Еек, директор на дирекция „Управление на отпадъците“ към Министерството на околната среда на Естония, представи постигнатите резултати в тази посока в Талин. Столицата на Естония е на второ място сред всички европейски столици по отношение на разделното събиране на отпадъци с показател от почти 100%. „Имаме много по-либерален подход, като е дадена автономия на общините да организират обществени поръчки за събирането на отпадъците – сподели г-н Еек. – Но таксите за ползване на сметищата дисциплинират бизнеса да се насочи към търсенето на устойчиви решения за кръгова икономика, с максимално оползотворяване на производствените отпадъци и основната концепция на националните политики за управление на отпадъците в Естония е „Сметищата са отживелица”, обобщи той.
Арх. Здравко Здравков, главен архитект на София:
Трябва да работим за велосипедния транспорт, метро- и пешеходното придвижване
Главният архитект на София арх. Здравко Здравков постави началото на втория панел под наслов „Бизнесът – двигател на устойчиво развитие на градовете”, като представи пред участниците новата стратегия за развитие на столицата, и по-специално плановете за промяна на моделите за придвижване и градски транспорт. „Към 2050 жителите на София най-вероятно ще наброяват над 4 млн. и затова трябва непрекъснато да работим за подобряване на инфраструктурата и за насърчаване на велосипедния транспорт, метро- и пешеходното придвижване”, сподели арх. Здравков.
Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „Екопак България”:
Рециклирането е част от кръговата икономика и води до откриването на нови работни места
Темата за зеленото бъдеще на градовете е неразривно свързана с темата за управлението на отпадъци, тъй като всяка година генерираните от обществото и бизнеса отпадъци се увеличават с 10-12%, посочи Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на Екопак България. „Увеличаването на възможностите за рециклиране е част от кръговата икономика и води до създаването на нови работни места”, допълни той и обобщи, че е оптимист за зеленото бъдеще, защото всяка година процентът на събиращите разделно се увеличава с 4%.
Есен е „Европейска зелена столица” за 2017 г.
Немският град Есен спечели наскоро приза „Европейска зелена столица“ за 2017 г. Той беше отличен за всички постигнати успехи в защитата и подобряването на естествената градска среда, защитата на биоразнообразието и усилията по внедряване на система за ефективно използване на водите. Есен участва в множество мрежи и инициативи за намаляване на парниковия ефект и за усъвършенстване на мерките, които градовете предприемат в отговор на климатичните проблеми.
Есен заедно с всички досегашни европейски зелени столици ще послужи за пример на други градове, желаещи да подобрят околната среда, и ще насърчи развитието и внедряването на иновационни устойчиви технологии. Аспектите, които привлякоха вниманието на журито, бяха впечатляващото управление на водните ресурси, основани на отличното познаване на проблемите, свързани с тях, съвременните подходи за решаването им и постигане на устойчивост в тази област.
Наградата „Европейска зелена столица“ досега са печелили седем града: Стокхолм, Хамбург, Виктория, Нант, Копенхаген, Бристол и Любляна.
Нужни са спешни мерки за насърчаване на прехода към зелена икономика като здравословен и устойчив начин на развитие на Балканите. Зелената икономика не е самоцел, а възможност за разкриване на много нови работни места, постигане на ресурсна ефективност и независимост от капризите на световните пазари. За страни като балканските, където традиционно силно развити са фермерството и занаятите, това е отлична възможност за икономическо развитие и постигане на стабилност.
Това послание отправиха група активисти, природозащитници и млади членове на Европейската партия „Зелените“ на форум в Скопие, който се проведе от 15 до 17 октомври. В него взеха участие представители на България, Македония и Сърбия.
Изчерпването на ресурсите на планетата води до повишаване на цените на суровините в световен план. То създава икономически зависимости. Природата е силно замърсена, за което всички жители плащат със здравето си. Изменението на климата съсипва реколти, отнема човешки животи и води до хуманитарни кризи, които с все по-голяма честота „пламват“ из всички краища на Земята.
От друга страна зелената икономика представлява жизнеспособна форма на развитие. Възможностите за предлагане на продукти и услуги с екологичен характер са на практика безкрайни и с висока добавена стойност. Органично отглеждани плодове и зеленчуци, бутикови мебели от рециклирано дърво, гъвкави нулевоемисийни превозни средства, еко-туризъм, средства за добиване на чиста енергия – това са само част от възможностите за реализиране на нови бизнес-проекти.
Развитието на зеленото предприемачество би довело до разкриване на много нови работни места. Рециклирането и оползотворяването на ресурсите би означавало по-малко зависимости от доставчици и от колебания на световните пазари. В дългосрочен план развитието на зелената икономика води и до подобряване на общественото здраве и намаляване на натоварването върху системата за здравеопазване.
Политиците на Балканите могат и трябва да насърчат този преход чрез многобройни и интегрирани инструменти. Това могат да са програми за стимулиране на малкия „зелен“ бизнес на база данъчни политики, схеми за стимулиране на рециклирането, програми за популяризиране на органичната продукция. В основата си тези методи са изцяло икономически – субсидии, данъчни облекчения или утежнения, програми за подкрепа и др.
Преходът към екологична и здравословна икономика може да помогне на балканските държави да ускорят своето развитие и да се спасят от зависимости от негативни макроикономически процеси, влияния на монополи и други неблагорпиятни за обществото явления. Време е да се действа сега, призовават зелените активисти в декларацията.
Осъзнавайки, че устойчивото екологично развитие е целта на всички наши действия,
Съзнавайки, че доминиращият икономически модел, базиран на консуматорството, е опустошителен за околната среда и здравето на хората, решени да се борим за защита на нашата планета и нейните ресурси за настоящите и бъдещите поколения, Ние, новите зелени политици и активисти от България, Македония и Сърбия, представляващи DOM – Македония и българските “Зелените” – членове на Европейската зелена партия, сръбската “Зелените” и Зелената партия на Сърбия, както и организациите на гражданското общество от трите страни, публикуваме тази декларация и призоваваме националните и местните правителства, останалите политически партии, гражданското общество и международните организации, работещи в нашия регион, да се ангажират с нея и де предприемат действия за прилагането й.
Изправени сме пред извънредни предизвикателства пред човечеството и екосистемите, които оказват влияние върху нашия регион, Европа и съвременния свят: изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и изчерпването на ресурсите. Тези предизвикателства подкопават благосъстоянието на обществото, създават различия и конфликти, принуждават милиони хора да напуснат родните си места в търсене на по-благоденстващ и по-здравословен живот. Всичко това е резултат от съществуващия неустойчив икономически модел, базиран на масовото потребление и неограничената експлоатация на природните ресурси. Ала нашата естествена среда има своите граници. Затова ние трябва спешно да ускорим прехода към ефикасни и устойчиви решения за промяна на този модел. Прогресивните страни и региони вече разпознаха опасността и започнаха работа за трансформация на икономиките си. Организацията на обединените нации прие споразумение за климатичните промени и определи Цели за устойчиво развитие. Европейският съюз вече оформя нов законодателен пакет за кръговата икономика. Страни като Коста Рика и Исландия вече се захранват със 100% възобновяема енергия. Много от местните власти, търговски камари, малките и средните предприятия и други участници преминават към по-устойчиви и ефективни модели на функциониране.
За съжаление страните от Южна и Източна Европа не са сред лидерите в прехода към кръгова икономика въз основа на устойчивото развитие като важна рамка за успешно развитие на нашите общества. Това е начинът, по който ние, новите зелени политици от България, Македония и Сърбия, се борим за повишаване на информираността на хората и общностите и призоваваме нашите правителства да действат решително за засилване и ускоряване на прехода към зелена икономика в нашите страни.
Зелената икономика има огромен потенциал за разкриване на нови работни места и преодоляване на икономическата криза, като в същото време предпазва околната среда и предлага нови възможности за социално уязвимите групи. Има обаче много препятствия, които трябва да се преодолеят в следващите няколко години.
Проблемите, които стоят пред нас, са икономически, екологични и социални. Въпросът, който се откроява и който ние трябва да решим най-напред, е неадекватното законодателство и слабото прилагане на законите за опазване на околната среда.
Някои от икономическите проблеми, пред които сме изправени, включват: висока интензивност на енергийното потребление в промишлеността; монополи и олигархични структури, които пречат на свободния пазар и спъват развитието на малкия и средния бизнес; слабо развито биологично производство в областта на селското стопанство; лошо управление на отпадъците; липса на първично и вторично разделяне на отпадъците и ниски нива на рециклиране; слабо развита инфраструктура за екотуризъм и недостатъчно използване на възобновяеми ресурси. Налице са добри примери за малки и средни предприятия, които успешно използват моделите на зелената и кръговата икономика, но те са пренебрегнати и и не са добре известни на обществеността. Структурните, кохезионните и предприсъединителните фондове от ЕС, както и инвестиционното финансиране от международни и частни финансови институции, не помагат много за промяната на икономическите парадигми в посока зелена, устойчива и справедлива икономика – и в много случаи ускоряват съществуващите проблеми.
Интензивното използване на изкопаеми горива замърсява въздуха, отпадъците замърсяват водните ресурси, пестициди и ГМО унищожават земята ни. Нашият регион има невероятни национални паркове, които обаче не са добре стопанисвани. Не съществува систематичен контрол върху замърсителите, липсват съвместно изградени стратегии и планове за действие за намаляване на натиска върху природата.
Социалните фактори са много важни за развитието на зелената икономика. Голям брой млади и образовани хора напускат региона на Балканите поради лошите икономически и социални условия. Икономическият растеж и създаването на нови работни места често се разглежда отделно от социални грижи, инфраструктурата за хора с увреждания, перспективите за хората с различна сексуална ориентация. Страните ни се борят с високи нива на корупция, липса на върховенство на закона, влошена свободата на словото, които възпрепятстват устойчивото развитие на икономиката.
С цел засилване на зелената икономика е нужно да се разработи ново законодателство и да се адаптира вече съществуващото.
Новите зелени политици и активисти на гражданското общество от Балканите предлагат съвместното изгражданена национални и регионални стратегии за насърчаване на зелената икономика, основани на подхода на активното участие, придружени от детайлни планове за действие и конкретни бюджети.
Нужно е да бъдат приложени икономически инструменти за насърчаване на алтернативите на зелена икономика, които целят стимулиране на потребителите – например субсидии, данъци, грантове, заеми.
С такива икономически инструменти обществата следва да да подкрепят създаването на зелени работни места в различни сектори, като например: използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност; еко-дизайн на опаковките; еко-туризъм; биологични храни и напитки; органични медицински и козметични продукти; сгради от естествени материали и нулевоенергийни сгради; интелигентни технологии, системи за ефективно използване и съхранение на ресурсите; зелена инфраструктура; управление на отпадъците; устойчив транспорт.
Зелената икономика е местна и регионална икономика, която изисква сближаване и единно действие. Ние настояваме за активно включване на всички уязвими групи, както и интегриране на перспективата на равенството между половете, създаване на качествени шансове за младите и образовани хора във всички области на политиките, регулациите и действията от страна на вземащите решения.
Просперитетът на нашите страни се нуждае от повече иновации и воля, за да се намерят и насърчат нови решения и нови, по-екологични технологии.
За целите на подпомагането на прилагането на новото законодатеслтво и съответните икономически инструменти са нужни трансфер на знания, гражданско и формалното образование, насърчаване на зелените разбирания и икономически решения: в училищата и университетите, както и в търговските камари, работническите съюзи, средствата за масова информация.
До края на януари 2017 година е отворена схема на Министерството на околната среда и водите за атмосферния въздух. Това припомниха от Българската асоциация на консултантите по европейски програми на бизнес форум в столицата. Целта е големите общини да разработят проекти.
Общинските администрации трябва да актуализират програмите си за намаляване нивата на замърсителите, както и за достигане на утвърдените норми за качество на въздуха. В програмите трябва да се посочат кои са източниците на замърсяване и какви мерки могат да се вземат.
Консултантите посочиха, че до края на годината предстои да се отвори и схемата за изграждане на инсталации за компостиране и за предварително третиране на битови отпадъци.
За изграждане на системите общините ще трябва да подготвят проекти до 6 месеца след обявяване на приема. Конкурентен подбор ще определи финансираните проекти.
Площадка за разделно събиране и третиране на строителни отпадъци ще бъде изградена край Сливен, съобщи Николай Бакърджиев, началник отдел „Екология" в Общината. Издадено е строителното разрешение за изграждане на площадката, приключени са и необходимите процедури. Фирмата-стопанин има всички разрешителни документи, съгласувани с РИОСВ Стара Загора и лицензи, не само за сепариране, но и за транспортиране на строителни отпадъци.
„Това е една от добрите придобивки за общината, тъй като по Закона за управление на отпадъците всяка община трябва да има такава площадка за строителни отпадъци. И по всяка вероятност ще се сключват Споразумения с частни инвеститори. Така общините ще бъдат облекчени финансово", каза още Николай Бакърджиев.
Не регламентирано сметище от земни маси и строителни отпадъци е установено в местността „Рамануша". До края на годината незаконното сметище ще бъде почистено, увери Бакърджиев. Той призова гражданите да подават сигнали за нарушения на тел. 044/ 611 263. Според Наредбата за управление на отпадъците максималната глоба за нарушителите е 2000 лв.
На 5-ти октомври, в София, с финансовата подкрепа на ЕКОМАКС ООД, се проведе четвъртият международен ден на мениджърите по околна среда за Югоизточна Европа. Разискваните на събитието теми бяха изцяло в унисон с последните добри новини в сферата на екологията и опазването на околната среда, дошли от ЕС.
На 4-ти октомври Европейският парламент ратифицира Парижкия договор за климата, който трябва да влезе в сила до 30 дни след обявеното решение. Условието е 55 държави, на които се падат 55% от вредните емисии в атмосферата, да приемат законово ратификацията. Узаконяването на договора от всички държави-членки на Европейския съюз е от изключителна политическа важност, за да може още от този месец глобалното споразумение за намаляване на вредните емисии в атмосферата да влезе в сила. По време на заседанието на Европейския парламент, Евросъюзът официално пое отговорността да ограничи замърсяването на въздуха с 40% до 2030 година.
Естествено на 5-ти октомври, по време на четвъртото издание на "Ден на мениджъра по околна среда", провело се в х-л Маринела, дискусиите бяха силно повлияни от решението на европейските институции. Подкрепен от Министерство на околната среда и водите, на тазгодишния семинар се обсъдиха иновативни възможности за участие на бизнеса по отношение на опазването на околната среда и подобряванена екологичните резултати.
Експерти от България и чужбина представиха детайлни анализи на системи за управление на качеството, като EMAS и ISO 14001, които организациите да използват при управление на ресурсите си за опазване на околната среда. Освен, че биха спомогнали за рационалното използване на ресурсите и минимализиране на замърсяването, те стимулират участието на служителите и допринасят за печелившия имидж на бизнеса.
Инспектори от МОСВ дискутираха предизвикателствата за предприятията и общините при постигане на европейските норми за качество на атмосферния въздух. Те споделиха институционалния опит в спряването с проблема на местно ниво и трудностите пред, които държавата ни ще се изправи.
В края на форума, чуждестранните представители от INNO-Con (Германия) и AssociaHon of Environmental Professionals (VMU) заключиха, че ако бизнесът и държавата обединят усилията си в работата по имплементацията на добрите световни практики, опитите за намаляване на вредните емисии могат да се превърнат в тенденция сред българските предприятия.
Събитието бе съорганизирано от INNO-Con (Германия) в сътрудничество с AssociaHon of Environmental Professionals (VMU), под патронажа на МОСВ и с финансовата подкрепа на ЕКОМАКС ООД.
http://www.dnevnik.bg/pr_sfera/2016/10/18/2846462_chetvurti_mejdunaroden_den_na_menidjurite/
Проект на Наредба за разделно събиране и третиране на биоотпадъците е публикуван за обществено обсъждане на сайта на МОСВ. Тя обединява приетите през 2013 г. Наредба за третиране на биоотпадъците и Наредба за разделно събиране на биоотпадъците. Целта е да се отстранят възникналите при прилагането им проблеми, съобщиха от екоминистерството.
С новата наредба се опростява реда за отчитане на изпълнението на целите за рециклиране и подготовка за повторна употреба на битовите отпадъци и количеството на депонираните биоразградими отпадъци. От общините вече не се изисква предоставяне на доклади в МОСВ. Така се облекчават местните власти и регионалните сдружения, защото отпадат задълженията им за обобщаване на данни и изготвяне на доклади на общинско и регионално ниво. Изчисляването на изпълнението на целите ще се извършва от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС).
В новата наредба са регламентирани и задълженията към общините за прилагане на системи за разделно събиране и рециклиране на биоотпадъците. Разписани са основните критерии за третиране на биоотпадъците, включително изискванията за качество на компоста, ферментационния продукт, органичния почвен подобрител и стабилизираната органична фракция от механично-биологична третиране. Определени са условията, при които компостът и ферментационният продукт престават да бъдат отпадък и могат да бъдат пуснати свободно на пазара.
На 5 октомври в София с финансовата подкрепа на ЕКОМАКС ООД се проведе четвъртият Международен ден на мениджърите по околна среда за Югоизточна Европа. Разискваните на събитието теми бяха изцяло в унисон с последните добри новини в сферата на екологията и опазването на околната среда, дошли от ЕС.
На 4 октомври Европейският парламент ратифицира Парижкия договор за климата, който трябва да влезе в сила до 30 дни след обявеното решение. Условието е 55 държави, на които се падат 55% от вредните емисии в атмосферата, да приемат законово ратификацията. Узаконяването на договора от всички държави - членки на Европейския съюз, е от изключителна политическа важност, за да може още от този месец глобалното споразумение за намаляване на вредните емисии в атмосферата да влезе в сила. По време на заседанието на Европейския парламент, Евросъюзът официално пое отговорността да ограничи замърсяването на въздуха с 40% до 2030 година.
Естествено на 5 октомври по време на четвъртото издание на Деня на мениджъра по околна среда, провело се в хотел „Маринела", дискусиите бяха силно повлияни от решението на европейските институции. Подкрепен от Министерството на околната среда и водите, на тазгодишния семинар се обсъдиха иновативни възможности за участие на бизнеса по отношение на опазването на околната среда и подобряване на екологичните резултати. Експерти от България и чужбина представиха детайлни анализи на системи за управление на качеството като EMAS и ISO 14001, които организациите да използват при управление на ресурсите си за опазване на околната среда. Освен че биха спомогнали за рационалното използване на ресурсите и минимализиране на замърсяването, те стимулират участието на служителите и допринасят за печелившия имидж на бизнеса.
Инспектори от МОСВ дискутираха предизвикателствата за предприятията и общините при постигане на европейските норми за качество на атмосферния въздух. Те споделиха институционалния опит в справянето с проблема на местно ниво и трудностите, пред които държавата ни ще се изправи. В края на форума чуждестранните представители от INNO-Con (Германия) и AssociaHon of Environmental Professionals (VMU) заключиха, че ако бизнесът и държавата обединят усилията си в работата по имплементацията на добрите световни практики, опитите за намаляване на вредните емисии могат да се превърнат втенденция сред българските предприятия.
Събитието бе съорганизирано от INNO-Con (Германия) в сътрудничество с AssociaHon of Environmental Professionals (VMU), под патронажа на МОСВ и с финансовата подкрепа на ЕКОМАКС ООД.
http://www.mediamonitor.bg/images.php?src=L3N0b3JhZ2UvcGhvdG9zLzIwMTYxMDE1LzE0MS8xNy5qcGc=
