Фирмен профил
Фирмен профил
Европейският съюз разкри национални цели за намаляване на парниковите газове до 2030 година, хвърляйки основната тежест върху северните страни да помогнат за изпълнение на целите на ООН, съобщава Европейската комисия.
Според плановете най-голямата тежест от 28-те страни членки на ЕС е прехвърлена върху плещите на Швеция, Люксембург, Финландия, Дания, Германия, Великобритания, Франция и Австрия, като съюзът се опитва да изпълни ангажимента си да намали емисиите с 40% в сравнение с нивата през 1990 година.
Обещанието на Брюксел за намаляване на парниковите емисии до 2030 година е заложено в споразумението за климата на ООН, сключено в Париж през декември. Страните членки сега трябва да постигнат съгласие как тази тежест трябва да бъде споделена.
Предложените от нас национални цели са справедливи, гъвкави и реалистични, заяви еврокомисарят по климата Мигел Ариас. Според еврокомисаря те водят до правилните стимули за увеличаване на инвестициите в сектори като транспорт, селско стопанство, строителство и управление на отпадъците.
Според целите, които се основават на икономически растеж, Швеция и Люксембург трябва да намалят емисиите с 40% до 2030 година в сравнение с нивата от 2005 година, докато Дания и Финландия – с 39%, а Германия с 38%.
Комисията иска Франция и Великобритания да намалят емисиите с 37%, а Холандия и Австрия с 36%. Полша трябва да намали емисиите само със 7%.
На България, най-бедната страна в ЕС, се разрешава да запази непроменени емисиите в сравнение с нивата от 2005 година. Така страната ни се оказва най-облагодетелстваната от останалите 27 държави членки.
Но системата позволява гъвкавост. Страните членки могат да намалят емисиите съвместно в различни сектори.
Новите предложения трябва да получат подкрепата на правителствата в ЕС и на Европейския парламент в процес, който може да отнеме 2 години или повече.
Кметът на община Шумен Любомир Христов и заместник кметът по строителство и екология Боян Тодоров заминаха вчера на работно посещение в Швейцария. Заедно с колегите си от още четири общини в България те ще се запознаят с швейцарския опит в събирането, съхраняването и третирането на опасните отпадъци от бита. Това съобщиха от пресцентъра на общината.
Българската група, която се ръководи от експерти от МОСВ, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и Министерския съвет, ще посети центрове за разделно събиране и съхранение на опасни отпадъци в гр. Валхвил, инсинератора „Валорек" в Базел и търговския център „Цугерланд". Делегацията ще се запознае и с работата на центъра за обемни отпадъци в Хагенхолц.
Обмяната на опит е в рамките на проект, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Той предвижда реализация на пилотни модели за екологично събиране и временно съхранение на опасни отпадъци от домакинствата в общините Шумен, Разград, Левски, Съединение и Созопол.
Припомняме, че община Шумен бе избрана по Българо-швейцарската програма за сътрудничество като пилотна община за изграждане на общински център за разделно събиране и съхраняване на опасни битови отпадъци. Споразумение за изпълнение на проект „Пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци от домакинствата" бе подписано на 21 април 2015 г. По проекта в България ще бъдат изградени 5 пилотни центъра за събиране и временно съхранение на опасни отпадъци в общините Шумен, Левски, Разград, Созопол и Съединение, както и мобилни събирателни пунктове за съседни на тях 17 общини.
Площадката за разделно събиране и временно съхраняване на опасни битови отпадъци в Шумен ще бъде изградена на опитното поле до квартал „Тракия" или поне такава беше идеята през миналата година.
България събра над 4 т.
Нова мобилна аспирационна система за торакален дренаж при пневмоторакс получи като дарение Специализираната АГ болница „Проф. Димитър Стаматов“ във Варна. Това стана след проведена благотворителна акция и събраните средства от рециклирането на 4 тона пластмасови капачки.
Кампанията стартира през ноември миналата година и бързо получи общонационален отзвук. До април т.г. са предадени над 2 млн. капачки за преработване.
Доц. д-р Емил Ковачев, управител на АГ болницата, изказа благодарността си към организаторите на мащабната кампания - сдружение „Аз вярвам и помагам“, като подчерта, че помощта е от изключително значение за лечебното заведение и за отделението по неонатология.
Организаторите апелираха за съдействие, като увериха, че ще продължат инициативата по събирането на вторични суровини и уточниха, че капачките могат да бъдат от всякакъв произход. Идния месец се очаква да пристигне и нов веноскоп от САЩ.
В резултат на засилен контрол на РИОСВ, общините в област Пазарджик подобриха значително чистотата на общинската пътна мрежа, констатират от екоинспекцията. На много от местата със замърсявания, регистрирани при предишни проверки, не е установено изхвърляне на отпадъци.
През юни много от общините изпълниха препоръката на РИОСВ – Пазарджик, да публикуват „зелен“ телефон, на който гражданите да подават сигнали за нарушения на нормативните изисквания за отпадъци, както и на предложения за подобрявяане на политиките по отпадъците, се казва още в прессъобщението.
В резултат от извършената контролна дейност, депото за неопасни производствени отпадъци на „Завод за хартия – Белово”АД, е в процедура по закриване. Дадени са задължителни предписания със срок и отговорник за ускоряване и изпълнение на всички дейности по закриването му.
Като постигнат ефект от контролната и разяснителна дейност РИОСВ – Пазарджик, отчита стриктна отчетност на дейностите с отпадъци, сключени договори за предаване и приемане на същите, издадени сертификати и декларации за произход на отпадъци от черни и цветни метали.
Две от клетките на депото за твърди битови отпадъци в Монтана се рекултивират, тъй като са запълнени максимално, съобщи зам.-кметът на общината Диман Георгиев. В тях са депонирани 410000 тона боклуци. За дейността са осигурени 1800000 лв. Парите са на общините, които изхвърлят отпадъците си в Монтана. Средствата са влезли в местните бюджети от РИОСВ. Това са отчисления от таксите, които всяка управа плаща за отпадъците си.
12 общини докарват сметта си на депото в Монтана – всичките 11 от областта плюс община Криводол. Те внасят по сметките на РИОСВ по 5.55 лв. на тон депониран отпадък. Всяка година еколозите правят отчисления от събраните сума за всяка община, ако тя има разработен екопроект, за да го финансира с тях. Парите, с които в момента се рекултивира депото, са събрани през последните 6 години.
Рекултивацията се извършва на три етапа. В момента се полага слой баластра от едър речен камък. Следващото покритие ще е от глина с геотекстилна мембрана, поясни заместник- кметът. Най-накрая целият терен се засипва с почва.
Срокът за завършването на процедурата е шест месеца.
В момента отпадъците на 12-те общини се депонират в трета клетка.
Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Конвенция Минамата относно живака, която цели да защити човешкото здраве и околната среда от въздействието на токсичния метал. Конвенцията е наречена в памет на жителите на японския град Минамата, където изхвърлянето на токсични отпадъци с живак в средата на миналия век е предизвикало заболяване на хиляди хора.
С прилагането на Конвенцията ще се осигури поетапното намаляване и спиране употребата на определени продукти и процеси с метален живак. Ще се насърчат научните разработки на безживачни алтернативи. Ще се намали, например, употребата на денталната амалгама, която ще се замени с по-безопасни материали.
В Конвенцията са дефинирани разпоредби за ограничаването на живачните емисии в атмосферата и изпускането на токсичния метал и съединенията му във водата и почвите. Регламентирано е екологосъобразното му съхранение, както и управлението на отпадъците от живак и възстановяването на замърсени терени.
С влизане в сила на Конвенцията се очаква да се създаде пазар за екологичната промишленост на ЕС. Ще се стимулира търговията с продукти, които съответстват на изискванията за ниско съдържание на живак или липсата му, заложени в Конвенция Минамата и в Регламента относно живака.
Половината от хранителните продукти, произвеждани в САЩ, се изхвърлят. Това сочи ново проучване, обхващащо официални данни, интервюта с десетки фермери, опаковчици, шофьори на камиони, изследователи, активисти и представители на правителството, пише британският вестник The Guardian.
Търсенето на "перфектните" плодове и зеленчуци вреди сериозно на климата и оставя десетки милиони хора гладни. Американците изхвърлят почти толкова храна, колкото консумират. Причината е свързана с "култа към съвършенството", който не само задълбочава проблема с глада и бедността, но и води до тежки последици за околната среда.
Огромни количества от пресни продукти, отглеждани в САЩ, се оставят просто да изгният по полетата или се използват за храна на добитъка поради нереалистични и непоклатими козметични стандарти за вида им. От нивите и овощните градини на Калифорния до населени центрове на източното крайбрежие, фермери и други служители по веригата за разпределяне на храна твърдят, че високо хранителна и питателна храна се жертва в името на недостижимо съвършенство, което търговците търсят.
"Всичко е заради недостатъците на продукцията", обяснява Джей Джонсън, който доставя пресни плодове и зеленчуци от Северна Каролина и централната част на Флорида. "Това, което се случва в нашия бизнес днес е, че ако продуктът не е перфектен, той се изхвърля. Или е идеален за тях, или го отхвърлят. И след това той просто остава", допълва Джонсън.
Хранителните отпадъци често се описва като проблем "от фермата до вилицата". Продукцията се губи по полетата, в складове, при пакетиране, дистрибуция, в супермаркети, ресторанти и заради хладилници.
Всяка година търговците на дребно и потребителите похабяват около 60 тона продукция на стойност около 160 млн. долара - една трета от всички произведени храни. Но това са данните само за "надолу по веригата". Това, което се случва нагоре по нея, е още по-стряскащо. Зеленчуци и плодове редовно биват изоставяни още по полетата, за да бъдат спестени разходи за труд при прибирането на реколтата. Продукцията, която все пак премине първата цедка при подбора, но има незначителни дефекти, които съвсем не се отразят на свежестта и качеството им, просто се изоставя да се скапе по складовете. Като се добавят към отпадъците на дребно, то сметката на експертите показва, че близо половината от производството на плодове и зеленчуци в САЩ се губи.
Загубата на храна се отразява все по-често като спирачка за доходите на домакинствата, които губят около годишно 1,6 хил. долара за четиричленно семейство. Същевременно обаче проблемът е директно предизвикателство към световните усилия за борба с глада, бедността и изменението на климата.
В световен мащаб се губи около една трета от произведената храна, или 1,6 млрд. тона на обща стойност около 1 трлн. долари. Предприемане на действия за справяне с проблема не е невъзможно, показват страни като Дания.
Администрацията на Обама и ООН се ангажираха до 2030 г. да намалят наполовина ненужните хранителни отпадъци от производителите. Организации, търговски вериги и други групи, като например Съвета за защита на природните ресурси, също обещаха да се намали загубата на храна.
Експерти предупреждават, че правителствата не могат да се борят с глада или изменението на климата, ако не бъдат намалени хранителните отпадъци, които "допринасят" с 8 % за глобалното замърсяване на околната среда - повече отколкото са показателите за Индия или Русия.
"Има много хора, които са гладни и недохранени, включително и в САЩ. Моето предположение е, вероятно 5-10 % от населението са все още гладен - те все още не разполагат с достатъчно храна. Ето защо хранителните отпадъци, загуба на храните има огромно значение. Хората все още са гладни", заяви Шенгън Фен, генерален директор на Института за изследване на храни във Вашингтон.
Според Агенцията за защита на околната среда в САЩ изхвърлената храна е най-големият самостоятелен елемент в депата. Хранителни сметища са нарастващ източник на метан, далеч по-мощен парников газ от въглеродния двуокис. Но експерти признават, че това е само малка част от айсберга, който представлява мащаба на проблема.
Депото ще обслужва 368 344 жители от 12 общини в региона.След редица забавяния завършването на проекта за регионалната система за управление на отпадъците на Стара Загора и още 11 общини вече е факт. Съоръжението е на обща стойност 52 млн. лв., като основната част от финансирането е със средства от старата европрограма "Околна среда" – 42 млн. лв. Националното съфинансиране е 7.4 млн. лв., а община Стара Загора участва с 2.6 млн. лв. По проекта ще бъдат разкрити 65 работи места.
