Фирмен профил
Фирмен профил
Приоритет за ЕС и всяка страна-членка е устойчивото развитие на икономиката, подобряване на стандарта и условията на живот. Основен фактор за това е работещата индустрия по цялата производствена верига - от суровините до крайни продукти и изделия с висока добавена стойност. В тази верига металите присъстват навсякъде - и в бита, и в услугите, и в промишлените стоки. Необходими са и за секторите, които се развиват на основа на високите информационни и телекомуникационни технологии. Затова производството на метали е важно за всяка страна.
В България металите и металургични продукти заемат висок дял в икономическите показатели и в стоковия износ. Българската металургия има достойно място и на картата на металната индустрия в Европа.
Произведената в България през 2015 г. обща промишлена продукция е 66 млрд. лева. Произведените метали са на стойност 7 милиарда лева, дял от 11 %. В тази стойност черната металургия има относителен дял от 15%, цветната
металургия – 82%, а леенето на металите – 3 %.
В ЕС(28) за 2014 г. общата стойност на произведената металургична продукция е 330.3 млрд. евро, като делът на черната металургия е 58%, цветната металургия – 31%, а леене на метали – 11%.
Сравняването на показателите показва, че България има силно развита цветна металургия, което определя висок относителен дял на цветните метали в общото производство на ЕС: 15% от анодната мед и 8.5% от електролитната, олово – 5.5%, цинк – 4%.
Създаваната добавена стойност от един работещ и годишният ръст са, както следва: Преработваща промишленост - 22.7 хил. лв./зает, ръст 108.1%; металургична индустрия - 56.8 хил. лв./зает, 114.3%, в т.ч. в цветната металургия - 119.9 хил. лв./зает, 127.3%. Металургията създава над 2.5 пъти по-висока добавена стойност на един зает от средната за преработващата промишленост, а само в цветната металургия – над 5 пъти.
Общият износ на стоки през 2015 г. е в размер на 45 470 млн. лв., в т.ч. метали и метални продукти - 6 127 млн. лв. (вкл. скрап), т.е. относителният дял на металургията в износа е 13,2%.
В България през 2015 г. спрямо 2014 г. производството на стомана (543 хил. тона) и валцувани черни метали (835 хил. т) намалява, съответно с 11.3% (-63 хил. т) и 10.9% (-103 хил. т). Произвежда се дълъг и плосък горещо валцуван прокат от обикновени и легирани стомани, количеството на дългия прокат е по-голямо и над три пъти надвишава плоския (листов) прокат.
Световното производство на валцуваните черни метали за посочения период също намалява с 3.3% , а в ЕС(28) - с 3.8%. Данните показват бавен растеж и все още невъзстановените нива отпреди световната и европейска икономическа криза.
Черната металургия е експортно ориентиран сектор. За последната година 23% от продукцията е реализирана в страната, износът е 77%, предимно за ЕС (около 70%), но и в трети страни.
Видимото потребление на стоманени продукти в България на глава от населението през 2015 г. е 191.4 кг, при средно 303.5 кг/човек в ЕС(28). По-ниското потребление (63% от средното в ЕС) е показател за изоставането на българската индустрия (машиностроене, строителство) спрямо някои европейски страни (най-високо е в Чехия - 627.4 кг/ч).
Цветната металургия е развиваща се конкурентоспособна индустрия, произвеждат се метали и продукти с високо качество и утвърдени позиции на европейските и международни пазари.
От преработката на първични и вторични суровини се получават
основните
цветни метали – мед, олово и цинк, и съпътстващи метални и химически продукти, с утвърдени марки на световните пазари.
Произведените цветни метали през 2015 г. са обшо 520 хил. тона при 550 хил. т през 2014 г., има намаление в количествата на анодна мед.
Освен блокови метали се произвеждат широка гама продукти и изделия с висока добавена стойност, като листа, ленти, фолио, тръби, профили и други изделия от мед, цинк, алуминий, благородни метали и техните сплави. През 2015 г. е произведен общо 141 хил. т прокат от цветни метали и сплави, спрямо 2014 г. има спад от 4.9 %. Дължи се на рязко намаляване в потреблението и производството на цинков прокат, количествата на медния и алуминиев прокат са приблизително на същите нива.
Добавената стойност, която един зает създава при производството и преработката на цветни метали (120 хил. лева) и средната работна заплата (1658 лева) за 2015 г. са най-високи от всички производствени сектори.
Продукцията на цветната металургия се реализира основно на външните пазари, за 2015 г. износът е: за електролитна мед – 88%, за олово – 78%, при цинка – 82%, за прокат от тежки цветни метали – 97% и за алуминиев прокат - 96%. Цените на металите се определят на световните пазари, през 2015 г. в борсовите стойности имаше спад от порядъка на 20-30%.
Въпреки тази неблагоприятна световна конюнктура, през годината са изнесени цветни метали и продукти от тях за 5,1 млрд. лева (2,6 млрд. евро). От износа и вноса в цветната металургия се формира положително външнотърговското салдо от 3 593 млн. лева.
Инвестициите в металургичната индустрия през 2015 г. са в размер на 140 млн. лева.
210 352 тона отпадъци е преработил за 1 г. заводът за механично-биологично третиране на София.
Той беше пуснат през септември 2015 г. фабриката е част от големия проект на Столична община за управление на отпадъците, който беше финансиран от Оперативна програма „Околна среда" и заем от Европейска инвестиционна банка. От края на 2012 г. функционират депо за неопасни отпадъци в „Садината" и пречиствателна станция за отпадни води. По проекта бяха изградени и компостиращи инсталации за преработка на зелени и биоот-падъци. Те вече са произвели 12 183 т компост, използван от домакинствата и в земеделието, и 3 770 739 MWh еленергия.
От няколко години Столичната община подготвя проект за изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия и оползотворяване на горивото, произведено от завода.
От RDF горивото ще се произвеждат 135 000 MWh електроенергия. То ще осигури парното на 30 000 домакинства, а през лятото - топлата вода. Инсталацията ще спести покупката на 65 млн. куб. м природен газ. В момента се подготвя апликационната форма, а проектът ще бъде финансиран от Оперативна програма „Околна среда".
Заводът пък може да преработва 410 000 тона отпадъци годишно и от тях да произвежда 40 000 тона рецикли-руеми материали и 180 хил. тона RDF гориво.
В парк трябва да се превърне старото депо за строителни отпадъци в кв. „Враждебна". Рекултивацията му е заложена в програмата за управление на отпадъците на Столична община до 2020 г. Теренът ще се раздели на две зони, в които ще се оформят парк и място за рециклиране на отпадъци от строителството. В парка ще се оформят зони за отдих, спорт и развлечение.
Цената за обработка на тон отпадък в новото Регионално депо край село Санадиново през август е намаляла. През юли тя е била 75,36 лв. с ДДС, а през миналия месец - 73,22 лв. Това показва анализът на работата на депото, публикуван на сайта на Община Левски.
През август от Левченската община до депото са транспортирани 370,06 тона битови отпадъци. От тях биоразградими след сепариране са 158,52 тона, рециклируеми след сепариране са 23,59 тона и неизползваема фракция за депониране - 189,70 тона.
Анализът показва, че и през този месец наличието на по-голямо количество растителни отпадъци от личните стопанства в общия поток от смесени битови отпадъци увеличава цената за сепариране. В юли тя е била 41,20 лв. на тон без ДДС, в август - 38,79 лв. Разходите на община Левски за обработка на отпадъците в депото за миналия месец са били 22 579 лв. без ДДС.
В Монтана започна изграждането на нова площадка за отпадъци, съобщи кметът Златко Живков. На нея ще бъдат събирани опасни боклуци от бита и едрогабаритни предмети - мебели, електроуреди и други непотребни вещи.
Стойността на заданието е 3,4 млн. лв. Средствата ще бъдат осигурявани на етапи от екотаксите на общините, които депонират боклука си на депото край Монтана. Такава възможност е предвидена по Закона за управление на отпадъците.
Строителството на площадката ще продължи две години и половина. През първия етап ще бъде изградена довеждащата инфраструктура, а през втория - строежът и оборудването на площадката. Тя ще се разпростре върху площ от 7 дка в района на депото за твърди битови отпадъци. След изграждането на базата в нея ще работят 10 души. Те ще изтеглят от изхвърлените вещи метали и други елементи, които могат да бъдат рециклирани и използвани отново, уточни кметът на Монтана Златко Живков.
Пловдивските ученици влязоха в ролята на екоинспектори и сами провериха чист ли е въздухът в Пловдив и колко силен е шумът по градските булеварди. Децата от 6 училища се включват в акцията, организирана от РИОСВ-Пловдив, Общината и Регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда. Туровете със специален екоавтобус са част от инициативите, посветени на Европейската седмица на мобилността (16-22 септември). В Пловдив участниците следят работата на измервателната станция „Каменица".
Експертите от Пловдивския общински инспекторат Весела Кърпачева и Христина Трънчева демонстрираха пред учениците от ОУ "Райна Княгиня", които първи се включиха в инициативата как се измерва нивото на шум, излъчван в околната среда от автомобили, битови и производствени източници в района на станцията. Инж. Донка Караджова от Регионалната лаборатория обясни как се измерват основните показатели за чистота на атмосферния въздух - серен диоксид, азотни оксиди, озон, бензен, фини прахови частици. Тя уточни, че основните замърсители на въздуха в големите градове са автомобилният транспорт и отоплението на дърва и въглища през зимния сезон. Еколозите от община Пловдив Елена Найденова и Антония Данаилова посочиха, че всички общински сгради в града от 2011 г. се отопляват с природен газ и на парно, асфалтират се улици и се залесяват междублокови пространства. От миналата година са изградени велоалеи във всички райони на града, които подпомагат безмоторното придвижване.
До 17 часа през деня младежи от училищата „Димчо Дебелянов„, „Гео Милев„, „Константин Кирил Философ„, „П. Р. Славейков„ и ОМГ също ще се запознаят с измерване качеството на атмосферния въздух и нивата на транспортния шум. По време на обиколката с атрактивния кабрио екобус, осигурен за кампанията от „Хеброс бус„ ООД, децата ще се запознават с възможностите за придвижване с велосипед в града, използвайки изградената 48-километрова мрежа от велоалеи.
Управата на пристанището на Ротердам пусна на вода нов тип воден дрон, който ще патрулира напълно самостоятелно и ще почиства водното пространство около порта от отпадъци.
Холандското пристанище е едно от най-големите европейски пристанища и като такова през него преминават множество водни съдове всекидневно. Те оставят след себе си различни отпадъчни продукти, които Waste Shark, каквото е името на въпросния аквадрон, ще събира. Той е проектиран от RanMarine Technology, Erasmus University в Ротердам и Университета „Делфт“, и може да събере във вътрешността си до 500 килограма отпадък.
Освен основната му функция по обиране на отпадъчните материали, той ще извършва и допълнителни полезни дейности, като изпращане на ценна информация за състоянието на водата, за климатичните условия, дълбочината и други характеристики на водното пространство около пристанището. Waste Shark представлява също така смарт машина, която има способността да се самообучава, с което да стане по-ефективна и полезна с времето.
В цял свят и конкретно в Европа рециклирането на отпадъци е един от начините за борба със замърсяването. Рециклирането е две в едно – намалява отпадъците и позволява повторна употреба на неща, които наричаме "боклук".
През 2004 година ЕС приема Директива относно опаковките и отпадъците от опаковки, според която страните членки трябва да изградят национални системи за събиране на отпадъци и да постигнат определен процент на рециклиране на опаковките. Директивата акцентира върху предотвратяването, следвано от повторна употреба, рециклиране на материалите и други форми на оползотворяване на отпадъци от опаковки. Тя има предвид и потребителите, чиято роля е ключова при работа с опаковките и отпадъците от опаковки и поради това следва да бъдат адекватно информирани, за да адаптират поведението и отношението си.
Успешно се рециклира само чиста хартия и картон, т.е. при чистата хартия не трябва да има органични отпадъци, мазнини, строителни отпадъци, кални клони и листа, защото заводите за рециклиране могат да работят само с чиста хартия.
Ползи от рециклирането на хартия в икономически план
Около 3000 различни продукта се произвеждат от хартия и картон, които са обработвани по най-различни начини, но основният принцип е един и същ – от дървесина, различни растителни влакна и вода. От екологична гледна точка, хартията е приемлив продукт, тъй като подлежи на разграждане в природата.
Хартията обаче има и отрицателни страни. Най-важната такава страна е ефекта на обезлесяване, който води до изчезването на много и различни животински и растителни видове. След това са ерозията и разрушаването на почвата, спадане на нивото на подпочвените води, замърсяване на атмосферата с вещества, които се отделят при производството на хартията.
Хартията може да се рециклира до 8 пъти!
Ако рециклираме хартия, се намалява използването на дървесина и така запазваме изсичането на горите. Днес 90% от суровината за производство на хартия се прави от дървесина. Производството на хартия е отговорно за изсичането на 43% за всички изсечени дървета. Рециклирането на 1 тон хартия спестява около 1 тон дървесна суровина, а рециклирането на 1 тон копирна или факс хартия спестява малко повече от 2 тона. Дърветата, които се отглеждат специално за използването им за целулоза, представляват 16% от световното производство. Повечето фабрики за производство на хартия засаждат гори, за да си подсигурят непрекъснат добив. Изчислено е, че рециклирането на половината от използваната хартия по света би спасило изсичането на около 80 000 кв. км гори.
- всеки тон рециклирана хартия спасява 13 дървета. Дърветата пречистват въздуха.
- 1 кг рециклирана хартия спестява използването на 32 л питейна вода. Има страни, в които питейната вода е на изчерпване.
- всеки тон рециклирана хартия
спестява използването на 4 кВт/ч електроенергия
- всяка година в САЩ се отпечатват 200 млрд. Книги, 359 млн. списания и 24 млрд. вестника;
- за отпечатването на неделното издание на New York Times се използва хартия, добита от 75 000 дървета;
- 40% от отпадъците на Земята са хартия;
- производството на 9 000 листа хартия води до унищожаването на едно дърво
- около 324 литра вода се използват за производството на 1 кг хартия
- при преработката на 1000 кг хартия се спестява около 3,5 куб.м дървесина
- ако се рециклира половината от произведеното в света количество хартия, ще бъдат спасени 800 млн. дка гори.
В навечерието на новата учебна година за четвърти пореден път се проведе кампанията „Стара хартия за нова книга“. Стотици софиянци предаваха стари вестници и ненужна хартия за да получат срещу това книга.
Кампанията „Стара хартия за нова книга“ цели да запази природата и да възпита децата. Спасените дървета до сега са над 650. Условията са прости-предавате 5 кг хартиени отпадъци, но книжка получава най-малкият член на семейството.
„Целим да насърчим децата. Да им покажем колко е важно да събират разделно хартията и да я предават цялата година в сините контейнери. За трите години до сега сме събрали над 50 тона хартия, 9 300 деца се включиха в трите акции до сега и над 10 хиляди книги са раздадени.“ - Виктория Бисерова инициатор на кампанията „Стара хартия за нова книга“.
