Фирмен профил
Фирмен профил
Горящите крайпътни сметища в Индия са най-отровните места на планетата, тъй като вредните вещества в дима са хиляда пъти над нормата и съдържат цяла палитра отрови, пише в статия в сп. Atmospheric Environment
„Ако замерите качеството на въздуха тук в САЩ или в други райони на Индия, на детекторите ще видите поредица от обикновени сиви ивици. Но димящите сметища превърнаха филтрите ни в разноцветна дъга, толкова ярка и пъстра, че една от колежките ми помисли, че държа в ръка колекция от сенки за гримиране”, казва Хайди Врийлънд от университета Дюк в Даръм.
Както посочва съавторът на това откритие Майкъл Бърджин, ако човек прекара и една минута под такава „дъга”, той ще поеме такава доза токсини и опасни твърди частици, все едно цял ден е дишал градски въздух, замърсен с отпадъчни газове от автомобили и промишлени предприятия.
Годишно хората и промишлените предприятия по света произвеждат около два милиарда тона течни и твърди отпадъци. Голяма част от тях се изгарят на сметища, които в развитите страни обикновено са далече от населени места и пътища, в обекти с инфраструктура за утилизация.
В Индия обаче, положението е различно.
„Когато се движите по индийска улица, ще забележите, че покрай пътя има огромни купчини боклуци, които набъбват до момента, когато ги подпалят.
Дори и в големите градове като Бангалор и в райони с относително високо благосъстояние тази стратегия на „утилизация” е нещо обикновено.
Последиците за екологията обаче са плачевни. Събраните образци от дим от 24 горящи сметища в Бангалор и анализът на „дъгата” от емисиите в тях показват, че те съдържат всички възможни токсини, а смъртоносната им сила е толкова висока, че те изключително бързо убиват клетъчните култури, които учените използвали.
Установено е, че димът от сметищата предизвиква стотици пъти повече мутации и срив на ДНК в сравнение с обикновения замърсен въздух.
Учените съветват индийците да изгарят боклука максимално бързо и огънят да е силен, а след това да се гаси, за да се предотврати тлеенето на пластмаси хартия, когато се отделят максимални дози токсини.
Площадка за разделно събиране и третиране на строителни отпадъци ще бъде изградена край Сливен, съобщи Николай Бакърджиев, началник отдел „Екология" в Общината. Издадено е строителното разрешение за изграждане на площадката, приключени са и необходимите процедури. Фирмата-стопанин има всички разрешителни документи, съгласувани с РИОСВ Стара Загора и лицензи, не само за сепариране, но и за транспортиране на строителни отпадъци.
„Това е една от добрите придобивки за общината, тъй като по Закона за управление на отпадъците всяка община трябва да има такава площадка за строителни отпадъци. И по всяка вероятност ще се сключват Споразумения с частни инвеститори. Така общините ще бъдат облекчени финансово", каза още Николай Бакърджиев.
Не регламентирано сметище от земни маси и строителни отпадъци е установено в местността „Рамануша". До края на годината незаконното сметище ще бъде почистено, увери Бакърджиев. Той призова гражданите да подават сигнали за нарушения на тел. 044/ 611 263. Според Наредбата за управление на отпадъците максималната глоба за нарушителите е 2000 лв.
„Министерството на околната среда и водите подкрепя инициативата на Столичната община да се кандидатира за зелена столица на Европа и няма да пести усилия да лансира тази идея, защото направеното от общината за много кратко време дава добри резултати“. Това каза министър Ивелина Василева на международната конференция „Науката среща регионите“.
Министърът посочи, че София е пример за последователно реализиране на зелените политики в партньорство с научните среди. В столицата бе изпълнен най-мащабният проект по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ – „Интегрираната система за управление на отпадъците“, в която бяха инвестирани 350 млн. лв. Проектът допринася не само за намаляване на вредните емисии, но и за ефективното използване на ресурсите. Зелените отпадъци се превръщат в компост. Вече работи и инсталация за екопелети, с които ще се отопляват детски градини и училища. В градската пречиствателна станция за отпадъчни води в Кубратово работят съоръжения за третиране на утайки, от които се получава енергия. Това показва, че в София са внедрени най-съвременните технологии в управлението на отпадъците и водите.
Със средства от Оперативната програма бяха извършени инвестиции и в градския транспорт и е видно подобрение в качеството на атмосферния въздух. В София вече няма замърсяване с азотни оксиди, а фините прахови частици намаляват.
Министър Василева изрази надежда, че и през новия програмен период София ще бъде новатор с реализирането на проекта си за оползотворяване на RDF горивото, получено в Завода за отпадъци в с. Яна. „Зелените политики са безспорен приоритет на Столичната община. Те винаги се реализират в партньорство с науката. И аз съм убедена, че живеем в зелен и модерен град, който е едно добро място за отглеждане на нашите деца,“ заключи министърът.
Кметът на София Йорданка Фандъкова отбеляза, че почти целият бюджет на столицата е насочен към защита на околната среда. „Намаляването на вредните емисии във въздуха е наша основна цел. Затова строим метро, инвестираме в подмяна на превозните средства, реконструираме улици и булеварди, подменяме горивните инсталации в детски градини и училища“, каза кметът на столицата.
Проект на Наредба за разделно събиране и третиране на биоотпадъците е публикуван за обществено обсъждане на сайта на МОСВ. Тя обединява приетите през 2013 г. Наредба за третиране на биоотпадъците и Наредба за разделно събиране на биоотпадъците. Целта е да се отстранят възникналите при прилагането им проблеми, съобщиха от екоминистерството.
С новата наредба се опростява реда за отчитане на изпълнението на целите за рециклиране и подготовка за повторна употреба на битовите отпадъци и количеството на депонираните биоразградими отпадъци. От общините вече не се изисква предоставяне на доклади в МОСВ. Така се облекчават местните власти и регионалните сдружения, защото отпадат задълженията им за обобщаване на данни и изготвяне на доклади на общинско и регионално ниво. Изчисляването на изпълнението на целите ще се извършва от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС).
В новата наредба са регламентирани и задълженията към общините за прилагане на системи за разделно събиране и рециклиране на биоотпадъците. Разписани са основните критерии за третиране на биоотпадъците, включително изискванията за качество на компоста, ферментационния продукт, органичния почвен подобрител и стабилизираната органична фракция от механично-биологична третиране. Определени са условията, при които компостът и ферментационният продукт престават да бъдат отпадък и могат да бъдат пуснати свободно на пазара.
Преди началото на строително-монтажни работи строителят трябва да изготви план за управление на строителните отпадъци. Това гласи нова наредба за управлението на строителните отпадъци и за влагането на рециклирани строителни материали. Тя е публикувана на сайта на МОСВ за обществено обсъждане, съобщиха от МОСВ.
Наредбата разширява диапазона на обектите, за които не се изисква План за управление на строителните отпадъци.
Според текстове в проекто-наредбата, публикувана за обсъждане:
Чл.5(1) При извършване на строително-монтажни работи (СМР) и/или премахване на строежи, СО задължително се разделят по вид и се предават за последващоматериално оползотворяванена лица, притежаващи документ по чл. 35 Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
(2) Строителните отпадъци по ал. 1 се събират, съхраняват, транспортират и подготвят за оползотворяване разделно.
(3) Строителните отпадъци се подготвят за оползотворяване и се рециклират на площадките по чл. 22, ал. 1.
Чл. 6. Възложителите на СМР и/или премахването на строежи осигуряват селективното разделяне по кодове на цялото количество на образуваните при съответната дейност опасни отпадъци от група 17 на наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО.
Чл. 7. Предаването и приемането на СО се извършва само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО за съответната дейност с отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО за класификация на отпадъците.
Чл. 8. Забранява се нерегламентираното изхвърляне, изгаряне, както и всяка друга форма на нерегламентирано третиране на СО, в т. ч. изхвърлянето им в контейнерите за събиране на битови отпадъци или разделно събиране на отпадъци от опаковки.
Чл. 9. Преди започване на СМР и/или премахване на строеж възложителят е отговорен за изготвянето на план за управление на строителните отпадъци(ПУСО) по чл. 11, ал. 1 ЗУО.
Целта на новата разпоредба е отпадъците, които ще се генерират от обектите, за които няма да се изисква такъв план, да се управляват съгласно реда, поставен в съответните общински наредби. Промяната ще облекчи бизнеса и ще е в полза на местните власти, защото дава по-голяма яснота за генерираното количество строителни отпадъци на тяхна територия.
В Наредбата са разписани условията за издаване на документи при дейности със строителни отпадъци на повече от една площадка от един и същ оператор на територията на една РИОСВ.
В момента документи се издават за всяка конкретна площадка - с промяната ще се издава само един документ за работа на територията на една Регионална инспекция по околната среда и водите. За всяка площадка обаче възложителят ще уведомява РИОСВ преди започване и приключване на дейността, свързана с третиране на строителни отпадъци.
Промяната улеснява бизнеса, защото вече няма да е необходимо да се издава документ за всяка конкретна площадка и да се минава през цялата процедура по издаване на такъв вид документи.
Намаляване на вредните емисии, управление на отпадъците и устойчиви решения за кръгова икономика са сред набелязаните мерки
Към 2050 г. 70% от населението в България ще е концентрирано в големите градове, а в София ще има над 4 милиона жители. Това стана ясно по време на седмото издание на традиционния дискусионен форум Green Forum 2016. Представители на властта и бизнеса, еко- и научни организации, специалисти по енергийна ефективност и управление на отпадъци се обединиха около идеята за развитие на все по-зелени градове в България. Te демонстрираха пред участниците във форума, че имат ясна визия и работят заедно за намаляване на въглеродни емисии, ефективно управление на отпадъци, дигитализация и други инициативи за създаване на условия за устойчиво развитие на градовете и опазване на околната среда. Форумът инициира активна дискусия в два панела, като първият „Национални и регионални политики за зелените градове” се фокусира върху две основни теми: намаляване на вредните емисии и управление на отпадъци, от една страна, и дигитализация на бизнес и административни услуги, от друга. Заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова увери участниците, че ресурсната ефективност и устойчивото управление на отпадъците са сред приоритетните зелени политики на национално ниво. „Законодателните политики у нас по отношение на управление на отпадъците са насочени най-вече към предотвратяването им, но и към насърчаване на повторното им усвояване, защото целите на европейско ниво до 2030 г. са да бъде постигнато 65% рециклиране на битови отпадъци и 75% рециклиране на отпадъци от опаковки”, сподели заместник-министър Николова и представи Националния план на действие за насърчаване на зелените обществени поръчки, целящ ускореното им навлизане у нас. „Вече има реално приложено облекчения по отношение на електромобилите, които са освободени от годишен данък, но процесите по развитие на зелените политики са бавни и скъпи и до голяма степен успехът им зависи и от промяната в поведенческите модели”, коментира тя. Красимир Ненов, заместник изпълнителен директор и търговски директор на „КонтукГлобал Марица Изток 3”, убеди участниците, че подобни успешни практики има и в България. „Един от отпадните продукти в работата на „Марица Изток 3” е гипсът и ние намерихме голям европейски инвеститор и с негова помощ бе изградено предприятие, което произвежда строителни материали от нашия отпаден продукт – разказа г-н Ненов. – И освен екологичните ползи по този начин създадохме и 100 работни места”, допълни той и призова институциите за повече предвидимост при изменение на регулациите за по-добро взаимодействие с бизнеса в съвместното търсене на решения за устойчиво развитие.
Примерът на Естония
Петер Еек, директор на дирекция „Управление на отпадъците“ към Министерството на околната среда на Естония, представи постигнатите резултати в тази посока в Талин. Столицата на Естония е на второ място сред всички европейски столици по отношение на разделното събиране на отпадъци с показател от почти 100%. „Имаме много по-либерален подход, като е дадена автономия на общините да организират обществени поръчки за събирането на отпадъците – сподели г-н Еек. – Но таксите за ползване на сметищата дисциплинират бизнеса да се насочи към търсенето на устойчиви решения за кръгова икономика, с максимално оползотворяване на производствените отпадъци и основната концепция на националните политики за управление на отпадъците в Естония е „Сметищата са отживелица”, обобщи той.
Арх. Здравко Здравков, главен архитект на София:
Трябва да работим за велосипедния транспорт, метро- и пешеходното придвижване
Главният архитект на София арх. Здравко Здравков постави началото на втория панел под наслов „Бизнесът – двигател на устойчиво развитие на градовете”, като представи пред участниците новата стратегия за развитие на столицата, и по-специално плановете за промяна на моделите за придвижване и градски транспорт. „Към 2050 жителите на София най-вероятно ще наброяват над 4 млн. и затова трябва непрекъснато да работим за подобряване на инфраструктурата и за насърчаване на велосипедния транспорт, метро- и пешеходното придвижване”, сподели арх. Здравков.
Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „Екопак България”:
Рециклирането е част от кръговата икономика и води до откриването на нови работни места
Темата за зеленото бъдеще на градовете е неразривно свързана с темата за управлението на отпадъци, тъй като всяка година генерираните от обществото и бизнеса отпадъци се увеличават с 10-12%, посочи Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на Екопак България. „Увеличаването на възможностите за рециклиране е част от кръговата икономика и води до създаването на нови работни места”, допълни той и обобщи, че е оптимист за зеленото бъдеще, защото всяка година процентът на събиращите разделно се увеличава с 4%.
Есен е „Европейска зелена столица” за 2017 г.
Немският град Есен спечели наскоро приза „Европейска зелена столица“ за 2017 г. Той беше отличен за всички постигнати успехи в защитата и подобряването на естествената градска среда, защитата на биоразнообразието и усилията по внедряване на система за ефективно използване на водите. Есен участва в множество мрежи и инициативи за намаляване на парниковия ефект и за усъвършенстване на мерките, които градовете предприемат в отговор на климатичните проблеми.
Есен заедно с всички досегашни европейски зелени столици ще послужи за пример на други градове, желаещи да подобрят околната среда, и ще насърчи развитието и внедряването на иновационни устойчиви технологии. Аспектите, които привлякоха вниманието на журито, бяха впечатляващото управление на водните ресурси, основани на отличното познаване на проблемите, свързани с тях, съвременните подходи за решаването им и постигане на устойчивост в тази област.
Наградата „Европейска зелена столица“ досега са печелили седем града: Стокхолм, Хамбург, Виктория, Нант, Копенхаген, Бристол и Любляна.
Нужни са спешни мерки за насърчаване на прехода към зелена икономика като здравословен и устойчив начин на развитие на Балканите. Зелената икономика не е самоцел, а възможност за разкриване на много нови работни места, постигане на ресурсна ефективност и независимост от капризите на световните пазари. За страни като балканските, където традиционно силно развити са фермерството и занаятите, това е отлична възможност за икономическо развитие и постигане на стабилност.
Това послание отправиха група активисти, природозащитници и млади членове на Европейската партия „Зелените“ на форум в Скопие, който се проведе от 15 до 17 октомври. В него взеха участие представители на България, Македония и Сърбия.
Изчерпването на ресурсите на планетата води до повишаване на цените на суровините в световен план. То създава икономически зависимости. Природата е силно замърсена, за което всички жители плащат със здравето си. Изменението на климата съсипва реколти, отнема човешки животи и води до хуманитарни кризи, които с все по-голяма честота „пламват“ из всички краища на Земята.
От друга страна зелената икономика представлява жизнеспособна форма на развитие. Възможностите за предлагане на продукти и услуги с екологичен характер са на практика безкрайни и с висока добавена стойност. Органично отглеждани плодове и зеленчуци, бутикови мебели от рециклирано дърво, гъвкави нулевоемисийни превозни средства, еко-туризъм, средства за добиване на чиста енергия – това са само част от възможностите за реализиране на нови бизнес-проекти.
Развитието на зеленото предприемачество би довело до разкриване на много нови работни места. Рециклирането и оползотворяването на ресурсите би означавало по-малко зависимости от доставчици и от колебания на световните пазари. В дългосрочен план развитието на зелената икономика води и до подобряване на общественото здраве и намаляване на натоварването върху системата за здравеопазване.
Политиците на Балканите могат и трябва да насърчат този преход чрез многобройни и интегрирани инструменти. Това могат да са програми за стимулиране на малкия „зелен“ бизнес на база данъчни политики, схеми за стимулиране на рециклирането, програми за популяризиране на органичната продукция. В основата си тези методи са изцяло икономически – субсидии, данъчни облекчения или утежнения, програми за подкрепа и др.
Преходът към екологична и здравословна икономика може да помогне на балканските държави да ускорят своето развитие и да се спасят от зависимости от негативни макроикономически процеси, влияния на монополи и други неблагорпиятни за обществото явления. Време е да се действа сега, призовават зелените активисти в декларацията.
Осъзнавайки, че устойчивото екологично развитие е целта на всички наши действия,
Съзнавайки, че доминиращият икономически модел, базиран на консуматорството, е опустошителен за околната среда и здравето на хората, решени да се борим за защита на нашата планета и нейните ресурси за настоящите и бъдещите поколения, Ние, новите зелени политици и активисти от България, Македония и Сърбия, представляващи DOM – Македония и българските “Зелените” – членове на Европейската зелена партия, сръбската “Зелените” и Зелената партия на Сърбия, както и организациите на гражданското общество от трите страни, публикуваме тази декларация и призоваваме националните и местните правителства, останалите политически партии, гражданското общество и международните организации, работещи в нашия регион, да се ангажират с нея и де предприемат действия за прилагането й.
Изправени сме пред извънредни предизвикателства пред човечеството и екосистемите, които оказват влияние върху нашия регион, Европа и съвременния свят: изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и изчерпването на ресурсите. Тези предизвикателства подкопават благосъстоянието на обществото, създават различия и конфликти, принуждават милиони хора да напуснат родните си места в търсене на по-благоденстващ и по-здравословен живот. Всичко това е резултат от съществуващия неустойчив икономически модел, базиран на масовото потребление и неограничената експлоатация на природните ресурси. Ала нашата естествена среда има своите граници. Затова ние трябва спешно да ускорим прехода към ефикасни и устойчиви решения за промяна на този модел. Прогресивните страни и региони вече разпознаха опасността и започнаха работа за трансформация на икономиките си. Организацията на обединените нации прие споразумение за климатичните промени и определи Цели за устойчиво развитие. Европейският съюз вече оформя нов законодателен пакет за кръговата икономика. Страни като Коста Рика и Исландия вече се захранват със 100% възобновяема енергия. Много от местните власти, търговски камари, малките и средните предприятия и други участници преминават към по-устойчиви и ефективни модели на функциониране.
За съжаление страните от Южна и Източна Европа не са сред лидерите в прехода към кръгова икономика въз основа на устойчивото развитие като важна рамка за успешно развитие на нашите общества. Това е начинът, по който ние, новите зелени политици от България, Македония и Сърбия, се борим за повишаване на информираността на хората и общностите и призоваваме нашите правителства да действат решително за засилване и ускоряване на прехода към зелена икономика в нашите страни.
Зелената икономика има огромен потенциал за разкриване на нови работни места и преодоляване на икономическата криза, като в същото време предпазва околната среда и предлага нови възможности за социално уязвимите групи. Има обаче много препятствия, които трябва да се преодолеят в следващите няколко години.
Проблемите, които стоят пред нас, са икономически, екологични и социални. Въпросът, който се откроява и който ние трябва да решим най-напред, е неадекватното законодателство и слабото прилагане на законите за опазване на околната среда.
Някои от икономическите проблеми, пред които сме изправени, включват: висока интензивност на енергийното потребление в промишлеността; монополи и олигархични структури, които пречат на свободния пазар и спъват развитието на малкия и средния бизнес; слабо развито биологично производство в областта на селското стопанство; лошо управление на отпадъците; липса на първично и вторично разделяне на отпадъците и ниски нива на рециклиране; слабо развита инфраструктура за екотуризъм и недостатъчно използване на възобновяеми ресурси. Налице са добри примери за малки и средни предприятия, които успешно използват моделите на зелената и кръговата икономика, но те са пренебрегнати и и не са добре известни на обществеността. Структурните, кохезионните и предприсъединителните фондове от ЕС, както и инвестиционното финансиране от международни и частни финансови институции, не помагат много за промяната на икономическите парадигми в посока зелена, устойчива и справедлива икономика – и в много случаи ускоряват съществуващите проблеми.
Интензивното използване на изкопаеми горива замърсява въздуха, отпадъците замърсяват водните ресурси, пестициди и ГМО унищожават земята ни. Нашият регион има невероятни национални паркове, които обаче не са добре стопанисвани. Не съществува систематичен контрол върху замърсителите, липсват съвместно изградени стратегии и планове за действие за намаляване на натиска върху природата.
Социалните фактори са много важни за развитието на зелената икономика. Голям брой млади и образовани хора напускат региона на Балканите поради лошите икономически и социални условия. Икономическият растеж и създаването на нови работни места често се разглежда отделно от социални грижи, инфраструктурата за хора с увреждания, перспективите за хората с различна сексуална ориентация. Страните ни се борят с високи нива на корупция, липса на върховенство на закона, влошена свободата на словото, които възпрепятстват устойчивото развитие на икономиката.
С цел засилване на зелената икономика е нужно да се разработи ново законодателство и да се адаптира вече съществуващото.
Новите зелени политици и активисти на гражданското общество от Балканите предлагат съвместното изгражданена национални и регионални стратегии за насърчаване на зелената икономика, основани на подхода на активното участие, придружени от детайлни планове за действие и конкретни бюджети.
Нужно е да бъдат приложени икономически инструменти за насърчаване на алтернативите на зелена икономика, които целят стимулиране на потребителите – например субсидии, данъци, грантове, заеми.
С такива икономически инструменти обществата следва да да подкрепят създаването на зелени работни места в различни сектори, като например: използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност; еко-дизайн на опаковките; еко-туризъм; биологични храни и напитки; органични медицински и козметични продукти; сгради от естествени материали и нулевоенергийни сгради; интелигентни технологии, системи за ефективно използване и съхранение на ресурсите; зелена инфраструктура; управление на отпадъците; устойчив транспорт.
Зелената икономика е местна и регионална икономика, която изисква сближаване и единно действие. Ние настояваме за активно включване на всички уязвими групи, както и интегриране на перспективата на равенството между половете, създаване на качествени шансове за младите и образовани хора във всички области на политиките, регулациите и действията от страна на вземащите решения.
Просперитетът на нашите страни се нуждае от повече иновации и воля, за да се намерят и насърчат нови решения и нови, по-екологични технологии.
За целите на подпомагането на прилагането на новото законодатеслтво и съответните икономически инструменти са нужни трансфер на знания, гражданско и формалното образование, насърчаване на зелените разбирания и икономически решения: в училищата и университетите, както и в търговските камари, работническите съюзи, средствата за масова информация.
До края на януари 2017 година е отворена схема на Министерството на околната среда и водите за атмосферния въздух. Това припомниха от Българската асоциация на консултантите по европейски програми на бизнес форум в столицата. Целта е големите общини да разработят проекти.
Общинските администрации трябва да актуализират програмите си за намаляване нивата на замърсителите, както и за достигане на утвърдените норми за качество на въздуха. В програмите трябва да се посочат кои са източниците на замърсяване и какви мерки могат да се вземат.
Консултантите посочиха, че до края на годината предстои да се отвори и схемата за изграждане на инсталации за компостиране и за предварително третиране на битови отпадъци.
За изграждане на системите общините ще трябва да подготвят проекти до 6 месеца след обявяване на приема. Конкурентен подбор ще определи финансираните проекти.
