Фирмен профил
Фирмен профил
118 общини от 26 Регионални сдружения за управление на отпадъците ще получат 169 млн. лв. от Оперативна програма “Околна среда" за изграждане на инсталации за компостиране и предварително третиране. Това съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева при откриването на новото регионално депо на Разлог, Банско, Белица и Якоруда. „Този проект е свързан пряко с чистотата на района. Инвестицията е в здравето на хората. 12, 8 млн. лв. бяха вложени в това 19-о поред депо, изградено с пари по Оперативна програма „Околна среда", посочи министър Василева. Тя отбеляза, че обектът е бил на косъм да бъде обявен за нефункционален и благодари на кмета на Разлог и колегите от Оперативната програма и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, че с общи усилия са спасили проекта. Той беше довършен с 3,6 млн. лв. от събраните в ПУДООС екотакси и глоби. Премиерът Бойко Борисов поздрави жителите на четирите общини с новата придобивка. „Довчера хвърляхте боклука в деретата. Сега виждате как е направено. Старото депо ще го рекултивираме“, обеща министър-председателят. РСУО-Разлог ще обслужва 54 381 жители. Изградена е клетка 1 с общ капацитет 50 601 тона, инсталация за компостиране на зелени отпадъци, клетка за временно съхранение на земни маси и пречиствателно съоръжение. В сегашния програмен период МОСВ работи за надграждане на зелените системи. Целта на новата процедура за изграждане на инсталации за компостиране и предварително третиране е да се намали количеството на депонираните зелени и биоразградими отпадъци чрез разделното им събиране и рециклиране. Крайният срок за подаване на проектни предложения от общините е 21 април 2017 г., а срокът за изпълнение на проектите е общо 35 месеца от сключването на договора, като инсталациите трябва да бъдат въведени в експлоатация до 30-ия месец. Очаква се проектите да допринесат за намаляване на депонираните битови отпадъци с 12, 27% спрямо нивата от 2012 г. До момента по ОПОС са изградени 11 инсталации за компостиране, които са в рамките на новите регионални депа.
Община Благоевград напомня, че е забранено изхвърлянето на строителни и битови отпадъци на нерегламентирани за целта места. С оглед спазване на реда, установен в Наредба за управление на отпадъците, се извършват периодични проверки за наличието на нерегламентирани сметища. Служители на Община Благоевград непрекъснато се отзовават на сигнали, подадени от граждани, свързани с нарушаване на забраната за изхвърляне на отпадъци, извън предвидените за това места. При нарушаване на забраната, нарушителите подлежат на санкции, предвидени в Наредбата за управление на отпадъците. Максималната предвидена глоба за физическо лице е 1000 лева, а за юридическо 4000 лева. Община Благоевград непрекъснато извършват дейности по премахване на отпадъци на места, които не са определени за тази цел.
Кметовете по села и кметските наместници в община Благоевград също упражняват контрол по отношение на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Подобни сметище застрашават както околната среда, така и здравето на хората, живеещи в близост до тях.
Община Благоевград апелира гражданите да пазят града и малките населени места чисти, да не замърсяват околната среда и да сигнализират на „Горещия телефон“ на Общината в случай, че забележат замърсени терени.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и кметът на Разлог Красимир Герчев ще открият Регионалната система за управление на отпадъците на Разлог, Банско, Белица и Якоруда. Съоръжението, което е изградено със средства от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, се намира на 2,5 км от с. Баня в посока с. Добърско.
Събитието ще се състои на 2 ноември 2016 г., сряда, от 14 часа.
На откриването е поканен и премиерът Бойко Борисов.
Община Радомир ще иска 9,9 млн. лв. чрез ПУДООС за рекултивация на депото за битови отпадъци
Общинският съвет прие решение община Радомир да кандидатства за финансиране в размер на 9,9 млн. лв. пред ПУДООС за закриване и рекултивация на депото за битови отпадъци в землището на с. Кошарите.
Със заповед на директора на РИОСВ от месец февруари тази година бе преустановена експлоатацията на депото за неопасни отпадъци в Радомир. Отпадъците, генерирани на територията на Радомир и околните села, се извозват до Регионалното депо в Перник.
Съгласно Закона за управление на отпадъците общината е длъжна да започне дейностите по закриване на депото. Изготвен е работен проект за рекултивация на депото с обща площ над 192 дка. Предстои комплектоването на всички решения, становища и съгласувателни писма от съответните институции и внасянето на проекта.
България е инвестирала близо 680 милиона лева в проекти за опазване на Черно Море. Това съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева в Бургас, който е домакин на 20-годишнината на Международния ден на Черно море. В срещата се включиха и шестте държави членки на Черноморската конвенция (България, Грузия, Турция, Русия, Украйна, Румъния).
„Ангажиментите на България, произтичащи от конвенцията са с много висок приоритет в общата екологична политика на страната”, заяви министър Василева. В сектор води министерството е инвестирало около 350 милиона лева в изграждането на 3 нови пречиствателни станции – две в Бургас(Горно Езерово и Банево) и в Созопол. Средствата са използвани също и за реконструкция на 3 съществуващи бази – Несебър(Равда), Варна(Акациите) и Поморие. „Тези станции обслужват 220 хиляди души население и много повече туристи”, допълни Василева. Изградени са и 370км. ВиК мрежи, както и 4 регионални системи за управление на отпадъците, които покриват цялата територия на Черноморския регион с цел да се предпази от замърсяване почвата, въздуха и водата. Отделно 7 милиона евро са инвестирани в различни проекти, които предпазват изцяло Черно море.
Освен екоминистърът Ивелина Василева, в екофорума взеха участие министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, транспортният министър Ивайло Московски, кметът на Бургас Димитър Николов, както и представители на останалите страни членки на Черноморската конвенция.
Горящите крайпътни сметища в Индия са най-отровните места на планетата, тъй като вредните вещества в дима са хиляда пъти над нормата и съдържат цяла палитра отрови, пише в статия в сп. Atmospheric Environment
„Ако замерите качеството на въздуха тук в САЩ или в други райони на Индия, на детекторите ще видите поредица от обикновени сиви ивици. Но димящите сметища превърнаха филтрите ни в разноцветна дъга, толкова ярка и пъстра, че една от колежките ми помисли, че държа в ръка колекция от сенки за гримиране”, казва Хайди Врийлънд от университета Дюк в Даръм.
Както посочва съавторът на това откритие Майкъл Бърджин, ако човек прекара и една минута под такава „дъга”, той ще поеме такава доза токсини и опасни твърди частици, все едно цял ден е дишал градски въздух, замърсен с отпадъчни газове от автомобили и промишлени предприятия.
Годишно хората и промишлените предприятия по света произвеждат около два милиарда тона течни и твърди отпадъци. Голяма част от тях се изгарят на сметища, които в развитите страни обикновено са далече от населени места и пътища, в обекти с инфраструктура за утилизация.
В Индия обаче, положението е различно.
„Когато се движите по индийска улица, ще забележите, че покрай пътя има огромни купчини боклуци, които набъбват до момента, когато ги подпалят.
Дори и в големите градове като Бангалор и в райони с относително високо благосъстояние тази стратегия на „утилизация” е нещо обикновено.
Последиците за екологията обаче са плачевни. Събраните образци от дим от 24 горящи сметища в Бангалор и анализът на „дъгата” от емисиите в тях показват, че те съдържат всички възможни токсини, а смъртоносната им сила е толкова висока, че те изключително бързо убиват клетъчните култури, които учените използвали.
Установено е, че димът от сметищата предизвиква стотици пъти повече мутации и срив на ДНК в сравнение с обикновения замърсен въздух.
Учените съветват индийците да изгарят боклука максимално бързо и огънят да е силен, а след това да се гаси, за да се предотврати тлеенето на пластмаси хартия, когато се отделят максимални дози токсини.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН
Тази година ще отбележим за двадесети юбилеен път Международния ден на Черно море 31 октомври. На тази дата през 1996 г. е подписан Стратегическият план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, първият международен документ, посветен на предизвикателствата на неговото устойчиво развитие. Навършиха се и двадесет години от подписването на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, известна още като Букурещка конвенция. През периода 2009 - 2010г. бяха ревизирани основни документи от регулативната рамка за Черно море заедно с препотвърждаване на ангажиментите на договарящите страни - шестте крайбрежни държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. От дистанцията на времето и в светлината на скорошните политически развития задачата за опазването на Черно море става особено трудна и отговорна.
Смисълът от обявяването на този международен празник е да се привлече вниманието на обществеността към заплахите, пред които е изправено нашето общо море. Най-сериозните му екологични проблеми са свързани с различни видове замърсявания, прекомерния улов на риба, хаотичното развитие и презастрояването на бреговата зона. Те водят до влошаване качеството на водите, намаляване на рибните и другите живи морски ресурси, загуба на ценни местообитания, деградация на ландшафта и общо намаляване на биологичното разнообразие. Всичко това оказва отрицателно влияние върху много човешки дейности, както и върху здравето на човека и качеството на живота.
В България усилията за подобряване управлението на водите, в това число и на Черно море, са свързани с прилагането на по-строгото законодателство на ЕС, както и с екосистемния подход. Усилията са насочени към екологично управление на ресурсите, нещо твърде различно от простото им използване. Черно море и вливащите се в него реки не се разглеждат просто като места, в които се изхвърлят отпадъци, а като обекти, които трябва да бъдат поддържани в добро екологично състояние и да бъде предотвратено влошаването на състоянието им. Въведен беше принципът на басейново управление, а плановете за управление на речните басейни са в процес на преразглеждане и актуализиране с поглед към втория цикъл на планиране в съответствие с Рамковата директива за водите на ЕС. ЕК оказва сериозна методическа и координираща подкрепа на България и Румъния, които трябва да отстранят редица недостатъци по отношение на извършената до момента експертна работа по отношение на постигане на добро екологично състояние на Черно море, да съгласуват националните си подходи и методи за оценка на общите екологични цели, да въведат ефикасни програми за мониторинг и програми от мерки.
Истинската трудност се състои в превръщането на научните разработки в политически и правно обвързващи задължения и осигуряването на ресурс за тях от двете членки на ЕС. Противопоставянето и военните действия в региона, промените в политическата карта на крайбрежието, неочаквани промени и обрати не способстват за успешни регионални действия за опазване на Черно море. Букурещката конвенция си остава неревизирана и без възможност за включване на ЕС като страна по нея. Няма реални перспективи за регионална конвенция за риболова. Би било полезно да се приобщават към европейските политики и другите черноморски страни (чрез Черноморската комисия), както и да се подновят тристранните контакти с Турция, но трудностите за това са изключително много.
Какво става с прилагането на усъвършенстваното законодателство за Черно море от гледна точка на учените и обществеността у нас? След отминаването на критичния период от началото на 90-те години на миналия век, когато имаше срив на екосистемите поради комбинация от фактори, предимно замърсяване и поява на чуждестранни видове, учените отбелязват някои признаци на подобрение и възстановяване. Въпреки това те предупреждават, че екосистемата на Черно море си остава силно уязвима на въздействия като замърсяване, свръхулов на риба и неустойчиво развитие на крайбрежието.
Ето някои от проблемите, които най-често попадат във фокуса на общественото внимание. Нужна е и подкрепа за подобряването на земеделските практики, които са причина за замърсяване с биогенни елементи, съединения на азота и фосфора, на водите, а оттам и на морето. Те са причина за прекомерен цъфтеж на планктона и загуба на живи морски организми с резултат от този процес. Държавните институции трябва да се ангажират категорично и с подобряване на пречистването на отпадните води и да планират по-добре развитието на крайбрежието. Въпреки усилията на България, съсредоточени в изграждане на пречиствателни станции за отпадните води от крайбрежните ни селища, финансирани от фондовете на ЕС, по крайбрежието съществуват най-малко три точки, които спешно се нуждаят от внимание - при Златни пясъци, в на Несебър със Слънчев бряг и при Созопол. Продължава интензивното развитие на крайбрежния туризъм, който натоварва пречиствателни съоръжения, където има такива, а често проблемът с тях дори не е решен. В определени плажове по крайбрежието системно възникват проблеми, като се налага те да бъдат затваряни, отново заради изхвърляне на непречистени води. Тревожно е състоянието с навременното информиране на обществеността за проблемите с тези плажове. Замърсяването на крайбрежната ивица с плажовете и извън тях с отпадъци, както и на самото море, е проблем с голям обществен отзвук. Засега той няма отражение в Закона за отпадъците и Наредбата за управление на отпадъците, липсват и механизми за решаването му.
Тревожната тенденция в световен мащаб на замърсяване на моретата и океаните с пластмасови отпадъци и тяхното пагубно влияние върху екоситемите за съжаление на подминава и Черно море.Трябва да се продължи работата по промените в законодателството по отношение на конкретизиране на отговорностите на институциите и/или физическите лица по отношение на отпадъците,генерирани по крайбрежието.Паралелно с това трябва да се работи и по изграждане на съзнание при децата и в обществото като цяло за недопускане на замърсяване с отпадъци на крайбрежието.
Още по-силно привлича общественото внимание хаотичното и прекомерно застрояване на черноморското крайбрежие с неговите дюни, защитени територии и природни паркове. Борбата за опазване на крайбрежието, за спазването на законите и нормативните ограничения символизира усилията за въвеждането на демократични практики и утвърждаване на върховенството на закона в нашето общество. Тясно свързани с опазването на биологичното разнообразие на морето и крайбрежието са усилията за изграждането на мрежата Натура 2000 с нейната наземна и морска част. То се очертава като дълъг и противоречив процес, с много трудности и натиск от страна на дейности като крайбрежен туризъм и риболов. От около двеста видове риба в Черно море едва десетина имат икономическо значение за риболова, а основните приходи идват едва от пет-шест вида. Интензивният риболов, според някои изследвания в обеми до четири пъти над безопасните биологични граници, води до големи поражения на екосистемата и в перспектива до намаляване и загуба на ресурса като икономически значим източник на храна. Ефектът на дънните уреди за тралене върху морските местообитания е пагубен заради унищожаването на местообитания и дънни съобщества. Отпадането на дългогодишната забрана за използването на дънни тралове у нас за съжаление очертава тревожна тенденция към преследване на краткосрочни ползи за малка група ползватели в ущърб на цялото общество.
Kато напредък по работа по опазване на Черно море от страна на България може да се отчете изработването на Програмата от мерки (ПоМ) за поддържане или постигане на добро състояние на морската околна среда (ДСМОС) в съответствие с чл.13 от Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС) от Басейнова дирекция за Черноморски район –Варна. В момента програмата е публикувана на сайта на Дирекцията за обществено обсъждане и до 4 декември 2016 всеки може да се запознае с нейното съдържани,да прецени до колкото мерките ще доведат до решаване на наболелите проблеми и да прати свое мнение,критика,предложение или допълнение.
Заплахата за Черно море няма да бъде елиминирана докато правителствата на крайбрежните държави не се заемат активно с изработването и прилагането на национални стратегии за управлението на черноморската околна среда. Не по-маловажно е и активното участие на обществото при вземането и обсъждане на решения,касаещи опазването,справедливо и разумното потребление на елементите на околната среда.Защото екологичното здраве и икономическо бъдеще на Черно море зависят от използването на ресурсите му по отговорен и устойчив начин в името на общото ни бъдеще.
„Министерството на околната среда и водите подкрепя инициативата на Столичната община да се кандидатира за зелена столица на Европа и няма да пести усилия да лансира тази идея, защото направеното от общината за много кратко време дава добри резултати“. Това каза министър Ивелина Василева на международната конференция „Науката среща регионите“.
Министърът посочи, че София е пример за последователно реализиране на зелените политики в партньорство с научните среди. В столицата бе изпълнен най-мащабният проект по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ – „Интегрираната система за управление на отпадъците“, в която бяха инвестирани 350 млн. лв. Проектът допринася не само за намаляване на вредните емисии, но и за ефективното използване на ресурсите. Зелените отпадъци се превръщат в компост. Вече работи и инсталация за екопелети, с които ще се отопляват детски градини и училища. В градската пречиствателна станция за отпадъчни води в Кубратово работят съоръжения за третиране на утайки, от които се получава енергия. Това показва, че в София са внедрени най-съвременните технологии в управлението на отпадъците и водите.
Със средства от Оперативната програма бяха извършени инвестиции и в градския транспорт и е видно подобрение в качеството на атмосферния въздух. В София вече няма замърсяване с азотни оксиди, а фините прахови частици намаляват.
Министър Василева изрази надежда, че и през новия програмен период София ще бъде новатор с реализирането на проекта си за оползотворяване на RDF горивото, получено в Завода за отпадъци в с. Яна. „Зелените политики са безспорен приоритет на Столичната община. Те винаги се реализират в партньорство с науката. И аз съм убедена, че живеем в зелен и модерен град, който е едно добро място за отглеждане на нашите деца,“ заключи министърът.
Кметът на София Йорданка Фандъкова отбеляза, че почти целият бюджет на столицата е насочен към защита на околната среда. „Намаляването на вредните емисии във въздуха е наша основна цел. Затова строим метро, инвестираме в подмяна на превозните средства, реконструираме улици и булеварди, подменяме горивните инсталации в детски градини и училища“, каза кметът на столицата.
