Фирмен профил
Фирмен профил
Поддържането на чистотата в община Бургас се оскъпява с 1,4 млн. лв. догодина. Това предвижда бюджетът за 2017 г.
Увеличените разходи по сметопочистване се дължали на нощното обслужване в централна градска част, въвеждането на 12-часов режим на работа при 7-дневна работна седмица в Регионалното депо за отпадъци в Братово и на допълнително вменените задължения на общините по Закона за управление на отпадъците.
При това положение в бюджета на Бургас за догодина са заложени 20 956 689 лв. при 19 564 987 за 2016 г. Близо половината е само за събирането и транспортирането на боклука.
До 100 лева в брой ще получаваме на година, ако върнем за рециклиране скрап. Над тази сума разплащанията ще минават само по банков път. Това решиха депутатите с окончателното приемане на промени в Закона за управление на отпадъците. Ако сумата е по-висока, то трябва да мине по банков път. От от 25 000 лв. на 15 000 лв. пада банковата гаранция за откриване на площадка за електронни отпадъци, от метали и МПС.
Националното сдружение на общините в България разкритикува властта, че не взима под внимание мнението им при вземане на решения, свързани с дейността им. На последното си заседание за годината от сдружението настояха за незабавна среща с министъра на околната среда и водите в оставка Ивелина Василева, на която да обсъдят такса "Битови отпадъци", която плащат гражданите, съобщиха от организацията. Поводът за исканата среща е забавеното приемане на наредбата за определяне на отчисленията, които общините заплащат за всеки тон депониран отпадък. От сдружението припомниха, че са успели да се договорят за по-ниски ставки за таксата. Промяната обаче още не е направена в наредбата на министерството. "Резултатът от приключилата през ноември процедура за финансиране на инсталации за компостиране на отпадъци е отхвърляне на всички проектни предложения на сдружението. Ще настояваме за намиране на възможно решение – в противен случай 11 общини няма да имат достъп до европейско финансиране за изграждане на съоръжения за битови отпадъци и то до края на програмния период (до 2020 г.)", пише в позицията на сдружението на общините. Въпросът, според тях, е от изключителна важност, защото от това зависи колко ще е заплащаната от гражданите такса "Битови отпадъци", а сроковете за нейното определяне вече изтичат.
„Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013" се очаква да бъде изпълнена на 99,85%, което е близо до съвършените 100%. Гордея се с факта, че от програма в риск тя се превърна в една от най-успешните." Това каза министърът на околната среда и водите (в оставка) Ивелина Василева на 8-ото заседание на Комитета за наблюдение.
Василева припомни, че развитието на „ОПОС 2007 - 2013" през годините е преминало през много амплитуди. Програмата е започнала с 1 година закъснение поради липсата на административен капацитет. През 2009 г. е преживяла първата си криза, когато временно се е спряло изпълнението на проектите в сектор „Води". През 2010 - 2011 г. темповете са възстановени, а през 2012 г. са договорени 86% от бюджета. През 2013 г. програмата отново е в критична ситуация - плащанията са спрени. „Нямаше никакви траншове от Европейската комисия и в продължение на 6 месеца не се плащаше нищо от бюджета на фирмите и общините. В същото време се изпълняваха над 80 големи инфраструктурни проекта. Средствата бяха размразени през ноември 2014 г. Това беше в резултат на възстановеното доверие и диалог с ЕК и предприетите мерки за подобряване на системите за управление и контрол. Трябваше да се навакса изгубеното време, но вече може да се гордеем с постигнатото", каза министър (в оставка) Василева. По думите й са изпълнени 428 проекта за 3,34 млрд. лв. Извършените плащания са 106,8%. Очакваните сертифицирани плащания са 99,85%.
Висока оценка даде и главният директор на ГД „Оперативна програма околна среда" Яна Георгиева. „Постигнахме съществени резултати, но най-важното е, че програмата изпълни ролята си да бъде инструмент за реализиране на политиките на Министерството на околната среда и водите (МОСВ)", посочи тя. Равносметката показва, че са изградени 51 пречиствателни станции и 19 регионални системи за управление на отпадъците. Прокарана е близо 2600 км ВиК мрежа.
Експерти от Македония преди два дни са представили пред кмета на община Казанлък Галина Стоянова и членове на нейния екип италианския опит в изграждането на завод за преработка на битови отпадъци и превръщането им в евтино екогориво.
В срещата, проведена по инициатива на ръководителите на "България-К" АД Георги Георгиев и Димитър Тодоров, са участвали и екоспециалисти от оръжейната фирма "Арсенал", както и зам.-кметът на община Павел баня Йорданка Енева.
Представителят в Македония на италиански консорциум за инвестиции в заводи за преработка на отпадъци Стефан Попдучев е запознал казанлъшките домакини с основната концепция. По нея са изградени заводи в Кремона и други италиански градове, както и в македонските Битоля и Кавадарци. Гостът набелязал основните варианти за изцяло екологично съобразена обработка на комуналния отпадък в специален завод и превръщането му в евтино екогориво, което може да бъде оползотворявано за битови нужди като топло- и електроенергия.
Технологията за добиване на твърдото гориво от отпадъци, позната като RDF (Refuse Derived Fuel), в България се използва в Бургас, Сливен и Русе.
След проявения интерес от страна на Община Казанлък, предстои в началото на 2017 г. идеята да бъде представена в разширен формат пред Регионалното сдружение на общините в област Стара Загора.
Изграждането на регионални заводи за преработка на битови отпадъци така или иначе предстои, тъй като направеното с европари депо край село Ракитница, обслужващо цялата Старозагорска област, след години ще запълни капацитета си. Всъщност такава е и стратегията по линия на Европейския съюз, въпреки че към настоящия момент не са предвидени средства за изграждането на подобни заводи в България. Според специалисти в бранша обаче в годините напред няма как това да не се случи. За разлика от България, подобни регионални съоръжения има изградени навсякъде в Европа, инвестициите за които се връщат в рамките на няколко години.
Медията ни припомня, че в предходни кметски мандати подобни оферти бяха изпращани и в Община Стара Загора, включително и от австрийска компания, изградила десетки такива заводи, в това число и в центъра на
Виена. Една от тях буквално гласеше - дайте ни боклука си, инвестицията е от нас. Тоест от Общината се изискваше само да определи терен за въпросния завод ида избере архитектурната му външна визия. За съжаление обаче, заради проявена недалновидност по онова време, никой не си направи труда дори да прочете офертите.
Собствениците на площадки за скрап ще плащат двойно по-ниски глоби, ако приемат вторични суровини без документ за произход. Това гласуваха депутатите на второ четене на част от закона за отпадъците вчера. Досега минималната санкция бе 30 000, максималната - 100 000 лева. Сега обаче първата се намалява на 15 000 лева, а втората спада до 50 000 лева. Подобно е и положението и при повторно нарушение. Глобите стават от 30 000 до 100 000 вместо досегашните от 60 000 до 200 000 лева.
Депутатите намалиха и банковата гаранция при регистрация на площадки за цветни метали. Вместо 25 000 лева, занапред собствениците ще внасят само 15 000 лева.
По време на дебатите депутатите се спречкаха за найлоновите торбички. В действащите текстове е записано, че всеки който пласира на пазара полимерни торбички, дължи продуктова такса. Сега заради евродирективи терминът се заменя с пластмасови торбички. Това бе причина Димитър Байрактаров от ПФ да поиска и двата термина да останат. Шефката на НС Цецка Цечева допусна редакционната поправка и текстът на депутата бе гласуван след уверението на експертите от МОСВ, че няма пречка.
Впоследствие обаче Цанева обяви, че тази поправка ще бьде разгледана отново утре, тъй като няма компетентни лица, които да им кажат дали е допустима.
Това става ясно от мотивите на кмета Тодор Попов, с които внася за одобрение в местния парламент План-сметка за необходимите разходи за битови отпадъци през 2017 г. Общо сметката възлиза на 8 061 923,00 лв., което е с 1 441 923 лв. повече от това, което е начислено за събиране през 2017 г. През тази година за периода от 01 януари до 30 ноември (за 11-те месеца) са събрани средства в размер на 6 133 259,79 лв. от ТБО, в това число 345 317,00 лихви за забава, в това число от фирми - 3 364 908.34 лв. и от физически лица - 2 768 351,45 лв. Очакваният облог за 2017 година е около 6 620 000,00 лв. В мотивите си Тодор Попов посочва, че Община Пазарджик изпълнява инвестиционен проект „Регионалното депо за не опасни отпадъци от регион Пазарджик, Клетка 1 и съпътстваща инфраструктура”. Към настоящия момент са изпълнени основните СМР за около 13 милиона лева с включен ДДС, като общата стойност на проекта, който се изпълнява от ДЗЗД „Еко Пазарджик” е 15 989 234 лв с включен ДДС. Обектът, който се финансира от Министерството на околната среда и водите чрез ПУДООС, се предвижда да бъде изпълнен през март 2017 г. Анализът на приходната и разходната част на план-сметката показва, че през 2017 г. няма финансови и правни аргументи, въз основа на които да бъде променен размера на промилите за ТБО, се посочва в проекта на решение. Определянето на размера на таксата въз основа на количеството на битовите отпадъци трябваше да влезе в сила от 01.01.2015 г., след което се отложи за 01.01.2016 г., в последствие се отложи за 01.01.2017г. и последно е отложено за 01.01.2018г. Предлагам да се запазят действащите към момента ставки и основи за облагане на таксата за битови отпадъци, заявява кметът на Пазарджик.
Снеговалежите през нощта, съчетани с минусови температури, предизвикаха заледявания по някои от улиците в Шумен. Преди 20-тина дни кметът Любомир Христов инспектира готовността на фирмите за зимно поддържане. Представител на фирма „Екомакс” Валентин Велев съобщи, че в 7:30 часа са изкарали по пътищата 2 машини. Срещу поледиците по ул. Васил Априлов и ул. Марица е използвана луга, която при тънък лед е по-ефективна от пясъка и не замърсява толкова. Обледяване тази сутрин се е получило във високата зона на града и най-вече в кв. Боян Българанов. От фирмата са обърнали особено внимание на зоните около МБАЛ – Шумен и учебните заведения, за да се избегнат инциденти с автомобили и пешеходци. По договор „Екомакс” чисти 20 км пътна мрежа в кварталите - Боян Българанов, Еверест, Тракия и Индустриална зона. В районите на „РТК”, която поддържа южните части на града и главната улица в Дивдядово, настилките са вече осолени, съобщи Атанас Кулев. Още в 4:30 часа сутринта работа са започнали 4 машини. В 7 часа работници са почиствали ръчно спирки и тротоари в южните части на Шумен.
