Фирмен профил
Фирмен профил
Площадките за отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло, както и за отпадъците от опаковки ще трябва да бъдат изнесени в промишлени и складови зони. Това изискване гласуваха депутатите като приеха окончателно Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) в сряда. Досега подобна норма засягаше само за площадките за метални отпадъци. Законът дава възможност за предаване на метални отпадъци от домакинствата и от физическите лица на всички възможни субекти, които притежават съответните разрешителни, независимо дали са частни площадки или такива, организирани от общини. "По този начин се предоставя равен достъп до отпадъците и на частния и на публичния сектор, което е от изключително значение за адекватното снабдяване на пазара с вторични суровини и от своя страна ще допринесе за устойчивото развитие на рециклирането," смятат от асоциацията по рециклиране. С нови текстове, се намалява административната тежест в процедурите за кандидатстване за разрешителни и регистрационни документи за извършване на дейности с отпадъци. Те са свързани с изясняване и оптимизиране на документите, които се изискват в тези процедури, без да налагат необходимост от промяна на предназначението на площадката и нови подробни устройствени планове. С поправките, парламентът одобри и въвеждане на банкови гаранции за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) и за излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС). Досега такава гаранция имаше само за извършването на дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Нова разпоредба въвежда лимит за безкасово плащане за сделки на физически лица с определени метални отпадъци. Така сделките на частния сектор с физически лица за определени метални отпадъци, ще се извършват в брой (касово само), когато тези сделки са до 100 лв. годишно. Според бизнеса в сектора, този лимит има положителна роля, и може дори да е по-голяма сума. Увеличаването му ще допринесе за увеличаването на събираемостта на вторичните суровини, и ще предотврати незаконното предаване на материал, с цел заобикаляне на нормата, както и "изтичането" на материала към съседни държави, в които няма изисквания за безкасово плащане или лимитът е по-голям, за каквито рискове ни предупредиха от някои европейски държави. Според Българска асоциация по рециклиране (БАР) голяма част от промените в закона осигуряват "стабилна рамка, необходима за устойчивото развитие на сектора за рециклиране", защото смятат, че с част от тях се намалява административната и финансова тежест за бизнеса, намаляват се някои санкции, и се създават по-добри условия за лоялна конкуренция в сектора. По думите им изравняването на различните режими и изисквания намалява сивия сектор в този бизнес.
Златарица получава 289 798 лв. за закриване и рекултивация на старото сметище за твърди битови отпадъци. Средствата са одобрени на последното заседание на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което се проведе през октомври 2016 г. Малкият град вече се включи в Регионалната система за управление на отпадъците заедно с Велико Търново, Елена, Горна Оряховица, Лясковец и Стражица, които извозват отпадъците си до великотърновското село Шемшево.
За закриване на старото сметище средства от ПУДООС получи и Сухиндол. Финансирането е за 405 470 лв., без ДДС. Въпросното депо, разположено върху 20 дка, ще се използва за пасище до три години след рекултивацията му. Сметището се е използвало от 1971 до 2008 г. След тази дата Общината извозва отпадъците си в Севлиево. Има обаче една малка подробност. Заради констатирани нарушения при провеждане на обществената поръчка за изпълнител на рекултивацията, ПУДООС е санкционирала общината с 2 процента от стойността на финансирането, които са за сметка на общинския бюджет.
Досега финансиране от ПУДООС за закриване на старите си депа са получили също Дебелец и Килифарево. Одобрените средства са общо за над 255 000 лв. Проекти за рекултивация имат и останалите общини от Регионалната система за управление на отпадъците. Най-голямо ще бъде финансирането на Община Велико Търново за закриване на старото сметище в Шемшево.
Tаксата битови отпадъци няма да се увеличава и през 2017 година. Кметът на София Йорданка Фандъкова представи днес отчета на дейността на завода за преработване на отпадъци. Година след откриването на завода за третиране на отпадъци дойде време и за отчет. ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА КМЕТ НА СОФИЯ: "Заводът постепенно се натоварваше докато стигне пълният си капацитет. Това се случи от 1 април. От тази дата 100% от отпадъците от София постъпват в завода.“ ПЕТЪР ТРАЙКОВ ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „ОТПАДЪЦИ“ СТОЛИЧНА ОБЩИНА: „Обработеното количество отпадъци възлиза на 221 693 тона. Прозиведенето РДФ гориво е 105 хиляди тона, извлечените рециклируеми материали са на 9 000 тона, а депонирания отпадък е над 33 000 тона и е доста по-малко от това, което е предвидено като количество." Оказва се, че сред ползите на преработката на боклук в завода са и приходите, които той отчита. От продажбата на рециклируеми материали приходите възлизат на над 455 хиляди лева. ПЕТЪР ТРАЙКОВ ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „ОТПАДЪЦИ“ СТОЛИЧНА ОБЩИНА: „562 хиляди имаме приходи от продажба на електроенегия до 31 октомври 2016 година." Столичният кмет обясни причините ръководството на общинското предприятие да бъде отстранено. Сред тях е факта, че експертите, важни за предприятието са напуснали работа по време на старото ръководство. ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА КМЕТ НА СОФИЯ: „Забавени процедури от предходното ръководство , което затруднява ритмичното и навременно обслужване на машините на завода.“
Таксата, която общините плащат в екоинспекциите за всеки тон депониран отпадък, ще се увеличи догодина само с 4 лв., а не с планираните 11 лв., научи Mediapool от свои източници в Министерството на околната среда и водите. Намалява се й ръстът на таксата в следващите години до 2020 г., когато според европейските регламенти местната власт трябва да дава по 95 лв. за всеки тон отпадъци, извозени в депо. Така обаче общините ще бъдат изправени пред шоково вдигане на тарифата.
По искане на сдружението на общините и след преговори с ековедомството, двете страни са се разбрали за промени в наредбата, която регламентира таксите за депониране на сметта, които ще бъдат приети от Министерския съвет в оставащите дни до края на годината. Въпросните тарифи бяха приети още през 2013 г. и тогава също имаше тежки дискусии между екоминистерството и сдружението на общините и централната власт отново отстъпи. Така бе решено, че таксата през 2015 г. ще е 28 лв., година по-късно - 36 лв., а през 2017 г. - 47 лв. Съществените скокове бяха планирани за 2018и2019г., когато общините да плащат вече 61 лв. и 78 лв. за тон, а най-голямото увеличение до исканата от ЕС тарифа от 95 лв. през 2020 г. бе оставено за накрая. От сдружението на общините обаче смятат, че тези такси са необосновани и нереалистични и са поискали тяхното намаляване. В резултат на преговорите през 2017 г. ще плащат 40 лв. вместо 47 лв.. През 2018 г. тарифата ще е 4 5 лв. вместо 61 лв. Година по -късно о бщините ще плащат 57 лв. вместо планираните 78 лв. и така за 2020 г. поскъпването ще е рязко с 38 лв. Общините оправдават исканото намаляване на ръста на таксата за депониране на отпадъци с определянето на таксата смет за гражданите и фирмите, която в противен случай трябва да се повиши. Те също така разчитат, че до 2020 г., когато таксата ще скочи драстично ще са влезли в експлоатация инсталациите за сепариране на рециклируе-мите отпадъци, с което ще се намалят количествата смет, пращани за депониране, и така разходите им по това перо няма да са толкова високи.
По-рано от сдружението на общините алармираха медиите, че се забавя определянето на новите такси за депониране, което на свой ред рефлектира върху изчисляването на таксите за смет за гражданите и фирмите и тяхното недоволство ще бъде насочено към общините. След среща в МОСВ обаче са договорени нивата на таксите и са дадени гаранции за приемането им от правителството в оставка. От организацията се оплакаха още, че при приключилата през ноември процедура за финансиране от оперативната програма "Околна среда" (ОПОС) на инсталации за компостиране на отпадъци са били отхвърлени всички внесени от общините предложения.
От екоминистерството обясниха пред Mediapool, че 18 са били проектните предложения за компостиращи инсталации, като е установено, че шест от сдруженията между общини за реализацията на такива проекти не отговарят на условията за допустимост. Те обаче ще бъдат поканени през януари 2017 г. за пряко договаряне, а останалите ще имат достъп до процедурата, отваряща се през април 2017 г. Общо предвидените средства за общински компостиращи инсталации са 97 млн. лв.
Заводът за преработване на битовите отпадъци на София вече е със "сертификат за изпълнение" /Ирина Симеонова, БТА/ Заводът за преработване на битовите отпадъци на София вече е със "сертификат за изпълнение". В края на първата година от експлоатацията му са направени тестове за проверка на постигнатите резултати, така както са заложени в договора, и строителният надзор е издал "сертификат за изпълнение". Това каза днес кметът на София Йорданка Фандъкова, съобщиха от Столичната община. В рамките на една година заводът се е натоварвал постепенно до достигане на пълен капацитет, като от 1 април 100 процента от отпадъците постъпват за обработка. Заводът за механично-биологично третиране /МБТ/ на отпадъци с производство на RDF - гориво на площадка "Садината", е втора фаза на проекта "Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община". Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на оперативната програма "Околна среда 2007-2013 г.". Общият бюджет на проекта е над 345 млн. лева, от които 84 на сто са безвъзмездна помощ. Това е най-големият проект по оперативната програма. Интегрирания подход, който е приложен в работата на инсталациите, е донесъл приход на общината от над 1 млн. лева. През изминалата една година от работа на Завода отчетените приходи от продажби на рециклируеми материали са над 455 000 лева. През първата си експлоатационна година заводът е преработил 221 693,40 тона отпадъци, като произведеното модифицирано гориво /RDF/ е 105 253 тона, извлечените рециклируеми материали са над 9000 тона, а количеството депониран отпадък - 33 040 тона /14,90 процента/, което е под предвиденото. Приходите от продажба на електрическа енергия от инсталациите за био и зелени отпадъци на "Хан Богров", от които се произвеждат компост и електрическа енергия, до 31 октомври са 562 000 лева.
https://www.opasniotpadaci.com/
За почистването на Варна през следващата година общината предвижда да похарчи 27 милиона лева. Това показва проект на план-сметката за дейност „Чистота“ през 2017-та. Предложението на администрацията на кмета Иван Портних предстои да бъде разгледано на заседание на постоянната общинска комисия „Благоустройство и комунални дейности“, преди да влезе за гласуване на сесия на местния парламент. В разходната част най-голямото перо от близо 10 милиона лева, е за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци в съоръжения и завод за преработка на твърди битови отпадъци. От тях 286 000 лева са заложени за събиране и транспортиране на едрогабаритни и битови био отпадъци, включително и биоразградими отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене, листна маса, шума и др., а 30 000 лв. - за купуването на контейнери за сметосъбиране. Малко над 9 милиона лева са предвидени за сметосъбиране и сметоизвозване, близо 8 милиона лева ще отидат за почистване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От тях най-голям е разходът от близо 4,3 млн. лв. за ръчно и механизирано почистване на улици, площади, спирки, подлези, пешеходни зони, детски площадки, алеи, както и миенето им. 770 000 лева са парите за зимно почистване, 500 000 - за почистване и поддържане на отводнителните шахти и 600 000 - за поддържане и почистване на отводнителните канали и дерета в урбанизираните територии на общината. Приходите в план-сметката за дейност „Чистота“ през 2017 година ще са изцяло от таксата за битови отпадъци. Новост в тазгодишния проект е, че Общината има намерение да следи в реално време прибирането на боклука. Това ще стане с изграждането и въвеждането в експлоатация на уеб-базирана система за контрол на дейностите по чистотата. Вече е обявена обществена поръчка за изграждане и въвеждане в експлоатация, в т.ч. гаранционно обслужване и поддържане на система за контрол на дейностите по чистотата, която ще получава и предава в реално време данните от движението и дейността на автомобилите, осъществяващи сметопочистване, сметосъбиране и сметоизвозване. За ефективна експлоатация на системата се предвижда да бъдат доставени и 25 нови таблета. Друг нов момент през следващата година е въвеждането на такса за събиране, извозване и оползотворяване на биоразградимите отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене във Варна. Тя е заложена в изменението на Закона за управление на отпадъците и приетата към него Наредба за разделно събиране на биоотпадъците, поясниха еколози. Според нея, органите за местно самоуправление и местната администрация са задължени до края на т. г. да осигурят разделно събиране и оползотворяване на минимум 25% от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в съответния регион спрямо 2014 година. През следващите години се предвижда този размер да се увеличава, като през 2025 г. достигне до 70%. Размерът на таксата във Варна да е 12 лева за кофа с 240 литра, предлага общинската администрация. Сумата е определена на база финансово-икономически анализ за покриване на реално необходимите разходи. Имаме практика вече от 3 години в курорта Златни пясъци, където през летния сезон биоразградимите отпадъци се събират разделно, коментираха още от кметската администрация. Още повече, че в договорите с новите фирми, спечелили обществената поръчка за извозване на боклуците на Варна има клаузи, които ги задължават да осигурят кофите за отпадъците за кухни и ресторанти. Измененията задължават всички съдържатели на заведения за обществено хранене да подадат до 31 март догодина декларация в общинската дирекция „Местни данъци", в която да посочат броя на необходимите им съдове за биоразградими отпадъци, които ще използват.
Учените от Института за морски изследвания към Италианската академия на науките твърдят, че за разлика от Световния океан, където вече са се заформили общо пет големи „острова от синтетични полимери“, във водите между Европейските и африканските брегове макар и по-малки, подобните „острови“ са много повече. Те представляват сериозна заплаха не само за морската флора и фауна, но дори за корабоплаването и риболова. В доклада, изготвен въз основа на няколко годишно проучване на „академиците“ и на техни колеги от три авторитетни италиански университета, се подчертава, че за съжаление процесът на замърсяване на Средиземно море и на Световния океан е станал почти необратим. Специалистите подкрепят тази теза не само със собствените си изследвания, но и с документ на ООН, според който през 2012 г. в 1 квадратен километър водна площ са плували средно 46 хил. парченца пластмаса с различни размери. Така се бил родил и неологизма „пластисфера“, тоест среда, формирана от бактерии, живеещи върху пластмасови отпадъци с размери по-малки от 5 мм. Днес пък според италианските учени в морските води на година „свършват“ 8 милиона тона пластмаса или по един препълнен ТИР всяка една минута. Но най-лошото в прогнозите на специалистите по морски проучвания е това, че след 15 години това количество ще се удвои. В интерес на истината в доклада на италианските учени се посочва, че разпределението на пластмаси в Средиземноморието не е хомогенно. Най-много или 10 кг на квадратен километър те са във водите между италианската област Тоскана и френския остров Корсика. Най-малко пластмаси или по 2 кг на квадратен километър са засечени по западното крайбрежие на о. Сардиния, около о. Сицилия и по северното крайбрежие на областта Пуля. Все пак „осреднено“ присъствието в Средиземно море на синтетични полимери е 4 пъти по-голямо от това в Световния океан. Като преобладават полиетиленът и полипропиленът, но никак не са малко и „тежките“ материали като полиамиди и лакове.
Общото събрание на Регионалното сдружение за управление на отпадъците – Стара Загора определи правилата, реда и таксите за издаване на разрешение за ползване на новоизградената Регионална система за управление на отпадъците, за третиране на отпадъци, притежание на физически и юридически лица, които не са членове на сдружението. От тях право да ползват Регионалната система за управление на отпадъците ще имат само физически или юридически лица, които развиват дейност на територията на общините, членуващи в Регионалното сдружение. Отпадъците им ще се депонират само в Клетка 1 на Регионалния център за управление на отпадъците в землището на с. Ракитница. Освен това, ще се приемат само отпадъци, които по количество, код, наименование и начин на третиране съответстват на условията на Комплексното разрешително за работа на центъра. През месец януари 2017 год. предстои въвеждане в експлоатация на Регионалния център за управление на отпадъците, който се намира в землището на с. Ракитница, община Стара Загора. Желаещите да ползват Регионалната система за управление на отпадъците физически и юридически лица, които не са членове на сдружението, трябва да внесат Заявление в Община Стара Загора, придружено от Доклад и становище на РИОСВ - Стара Загора. След извършване на съответни проверки и оценки на заявеното, се сключва договор с Община Стара Загора, за приемане за депониране на отпадъци за срок от една календарна година. Разрешеното общо годишно количество на отпадъци за депониране в Регионалната система, не може да бъде по-голямо от 10% от годишния капацитет на клетка 1 от Регионалния център за управление на отпадъците – Стара Загора, който е 130 000 т. Допуска се надвишаване на разрешените количества на някои от общините при условие, че има свободни квоти, предназначени за други общини и тези общини не възразяват да бъдат преразпределени квотите им. Заявилите желание да ползват Регионалната система за управление на отпадъците заплащат авансово по банков път цялата сума за третиране на заявеното количество отпадъци и дължимите отчисления. Единичната цена за депониране на отпадъци е 32.16 лв./тон с ДДС. Решението на Общото събрание на Регионалното сдружение за управление на отпадъците – Стара Загора, както и Образец на Заявление, са публикувани на официалния сайт на Община Стара Загора.
