В наскоро публикуван доклад на британския правителствен департамент, отговарящ за въпросите на околната среда, храните и селските райони „Greening Government Commitments 2016-2020” се поема ангажимент за намаляване на консумацията на хартия с 50%. Той обаче не разглежда последствията за околната среда от замяната на хартията с алтернативни цифрови комуникации. В отворено писмо до правителствения секретар, от Two Sides отправят предизвикателство с искане за разяснение как именно намаляването на хартия ще подпомогне намаляването на въглеродните емисии. Мартин Юстас, директор на Two Sides коментира проблема по следния начин: „Като организация, развиваща дейност в насърчаване на работата с хартия, ние работим в тясно сътрудничество с организации в цяла Европа, за да гарантираме, че инициативите за намаляване на разхода на хартия не са направени въз основа на недостоверни данни за влиянието върху околната среда. Самият правителствен документ твърди, че необходимостта от тази промяна трябва да бъде основана на вярна, точна и обоснована информация. Именно затова ние искаме да разберем въз основа на какво се твърди, че чрез намаляване с 50% на използваната хартия ще се постигне редуциране на въглеродните емисии. Подобен анализ трябва да включва свързаното с това увеличение на електронната комуникация и ефектите от него.” Според Юстас физическите лица, компаниите и държавните организации са зависими от използването на големи сървъри и облачни услуги, поради това че една голяма част от услугите вече се извършват онлайн, включително търсенето и обмяната на информация, социалните контакти и други. Според анализа Smarter 2020 през 2011 използваната от центровете за данни и мрежи електроенергия е 684 милиарда kWh, като това не включва данните за консумирана електроенергия от самите устройства на крайните потребители. Сравнено с данните на отделните страни по света, тези облачни услуги биха се класирали на 6-то място по разход на електроенергия, като до 2020 година се очаква ръст в консумацията с 63%. Тези данни не могат да се пренебрегнат лесно. Към тях можем да добавим и данните, че този сървърните и облачни услуги генерират около 2% от световните емисии, което се равнява като големина с тези от авиацията. Всяка година електронната промишленост, която е една от най-големите и най-развиващи се, генерира до 41 милиона тона отпадъци под формата на компоненти от компютри и смартфони. Поради всичко това, когато се говори за намаляване на въглеродни емисии, трябва да се взима предвид, че хартията е възобновяем и рециклируем продукт, който при отговорно производство е много по-екологичен. В Европа 72% от хартиите са рециклирани, а горите за последните 10 години са се увеличили в обем, колкото е площта на Швейцария. Устойчивото управляване и отглеждане на гори е от основно значение за въздействието срещу въглеродните емисии. В писмото на Two Sides се добавя, че те оценяват ефективността на електронните съобщения и одобряват насърчаването за намаляване на ненужни отпадъци, но считат, че на твърдения опетняващи името на печатната и хартиена промишленост трябва да се отговаря по подобен начин.
Разлог, Банско, Белица и Якоруда ще разработят плана в съответствие на Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 г. Четири общини в Пиринско правят обща програма за управление на отпадъците, предаде БНР. Разлог, Банско, Белица и Якоруда ще разработят плана в съответствие на Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 г., приет с решение на Министерския съвет от 22.12.2014 г. По този начин ще определят рамката за ефективно управление на общите съоръжения и инсталации за отпадъци. За изпращане на мнения, виждания, препоръки и предложения относно начина на управление на отпадъците, може да се ползват адресите на общинските администрации в Разлог, Банско, Белица и Якоруда. Проектът на изготвената Регионална програма за управление на отпадъците на Регион Разлог ще бъде публикуван на интернет страниците на четирите общини за срок от 1 месец за обсъждане със заинтересованите страни.
Нов закон в американския щат Мичиган ще забрани на местните власти да забраняват, регулират или да облагат с такси използването на найлонови торбички и други oпаковки, писа The Washington Post. Правилно четете: това не е забрана за найлоновите торбички – това е забрана за забраната на найлоновите торбички. Пом.-губернаторът на Мичиган Браян Коли одобри новия закон заедно с още 11 законопроекта преди дни. Новият щатски закон забранява местните наредби да „регулират употребата, изхвърлянето или продажбата, забраните или ограниченията, или облагането с такса, цена или данък върху определени опаковки“, в това число найлоновите торбички, чашите, бутилките и други форми на опаковки. Това означава, че отделни градове и общини губят право да забранят найлоновите торбички или да събира такса за употребата им. Забраните и ограниченията върху използването на пластмасови торбички са широко разпространени в други части на САЩ и по света. Мотивът е прост: полиетиленовите торбички са прочути като небиоразградими източници на замърсяване – въпреки че в крайна сметка ще се разпаднат на малки парчета, учените смятат, че този процес може да отнеме стотици години или хилядолетие, в депата за отпадъци. Сред много учени расте тревогата от пластмасовото замърсяване на океаните. Изследванията сочат, че само през 2010 г. например в океаните може да са били изхвърлени от 5 до 12 милиона метрични тона пластмаса. Попаднала там, пластмасата често се поглъща от морски птици и други морски животни – или се разпада на малки парчета, известни като микропластмаса, които учените смятат, че може да са вредни или дори токсични за морските създания, които ги поглъщат. Бангладеш е първата държава в света, забранила определени видове тънки найлонови торбички през 2002 г., след като бе установено, че са запушили дренажните системи в страната по време на поредица опустошителни наводнения. Китай въведе подобна забрана през 2008 г., а освен това забранява на бизнеса да раздава по-дебели найлонови торбички на клиентите безплатно. Други страни, сред които Южна Африка и Италия, също са въвели подобни ограничения. Сан Франциско бе първата община в САЩ, въвела подобна забрана за пластмасовите чантички. А през 2014 г., Калифорния стана първият щат. Много други общини в страната имат забрани или такси, плащани на място, в това число Остин, Сиатъл и Чикаго, която ще следващият месец ще гласува отмяна на общоградската забрана в полза на 7-центова такса за торбичките. Мичиган обаче не е единственият щат, забранил забраните. Айдахо, Аризона и Мисури имат подобни закони. Във всички тях привържениците на закона го сочат като начин за защита на бизнеса от задължението да се съобразява с допълнителни регулации.
Образуваните битови отпадъци през 2015 г. в област Шумен са оценени на 53 хил. тона при 69 хил. тона за 2014 година. Това съобщиха от Статистика – Шумен. През същата година са депонирани 49 хил. тона, предадени за оползотворяване са 3 хил. тона, а предадени за предварително третиране – 1000 тона. Количеството на събраните битови отпадъци се оценява чрез преки измервания, а при липса на такива – на базата на транспортни документи. В областта 100% от населението е обслужвано от системи за организирано сметосъбиране, при 99.6% средно за страната. През 2015 г. събраните отпадъци на човек от обслужваното население в областта са оценени на 299 кг, при 388 кг за 2014 г., и при 420 кг за страната. Битови отпадъци са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав не пречи на третирането им съвместно с битовите. Изчислението се прави на базата данни, както от редовното годишно статистическо наблюдение за битовите отпадъци, така и от Националната информационна система за отпадъците на Изпълнителната агенция по околна среда.
Община Казанлък има разработени редица проекти, които ще реализира през 2017 и през следващите години, каза за Радио „Фокус“ зам.-кметът по строителство Даниела Коева. Тя поясни, че основна част от усилията на администрацията през 2016 година са били насочени към изработване и приемане на проект за прединвестиционно обсъждане, свързано с интегрирания градски транспорт в Казанлък. Внедряването на този проект е дейност, която предстои да бъде реализирана, тъй като Общината е одобрена за финансиране по оперативна програма, за сума в размер на 3 400 000 лв. Зам.-кметът поясни, че се изготвя и общият устройствен план на Долината на тракийските царе. „Това е един много необходим документ, както на Общината, така и на инвеститорите, които имат интерес в регион Казанлък“, коментира Коева. Направено е обследване и е изготвен проект за ремонт на надлеза на бул. „Розова долина“ в Казанлък. Значими са и екологичните проекти на Община Казанлък, като основен сред тях е проектът за рекултивация на съществуващото депо за битови отпадъци, след влизане в експлоатация на Регионалната система за управление на отпадъците. „Имаме изготвен проект, ще кандидатстваме за финансиране през 2017 година, което се надяваме да получим и да започнем дейности по закриване на съществуващото депо“, каза в заключение Коева.
Китай прие нов закон, според който индустриалните предприятия, замърсяващи околната среда, ще трябва да плащат данък. Нововъведението бе прието по време на заключителното заседание на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители. Той ще влезе в сила на 1 януари 2018г. и ще бъде ключов в борбата със замърсяването, която е сериозен проблем пред страната. Китай събира такса за "изхвърлянето на замърсяващи вещества" от 1979г. Но въпреки това някои местни правителства използват вратички и освобождават предприятията от това задължение. От години регулаторите се опитват да заменят системата за плащане на такси със закон. Според новия закон компаниите ще плащат данък вариращ от 350 юана (48.21 евро) до 11 200 юана (1542.80 евро) на месец за шумозамърсяване в зависимост от нивата на шума. В него са определени и тарифи от 1,2 юана за определени количества замърсители на въздуха, 1,4 юана на водите и от 5 до 1000 юана ( от 69 евроцента до 137.75 евро) за всеки тон твърди отпадъци. Правителствата на провинциално ниво могат да увеличат данъка за замърсяване на въздуха и водите до десет пъти след като получат одобрението на Общокитайското събрание на народните представители. Възможно е и той да бъде намален, ако емисиите са под националните стандарти. Законът е насочен само към предприятия и публични институции, които изпускат посочените замърсители директно в околната среда. Източник: Econ.bg
Поради обилните снеговалежи вчера, тази сутрин по улиците на Шумен се образуваха заледявания. Още преди обяд работници, които се представиха за служители на „Чистота”, разбиваха леда с лопати и хвърляха сол и пясък по тротоарите и стъпалата. Стълбите, които водят към Регионален исторически музей-Шумен и РБ „Стилиян Чилингиров” са заснежени и непочистени. Валентин Велев от фирма „Екомакс”, която чисти 20 км пътна мрежа в кварталите Боян Българанов, Еверест, Тракия и Индустриална зона съобщи, че още вчера в 19 часа са изкарали една машина с луга, а още една е почиствала тази сутрин около 5 часа. В ранните часове е имало критични заледени участъци, като от фирмата са наблегнали на зоните около училищата и МБАЛ-Шумен. „Обстановката е зимна, но улиците са проходими”, категоричен бе той. Атанас Кулев от „РТК”, която е наета да поддържа южните части на града съобщи, че за почистване и осоляване са работили 2 техни машини. В момента работници хвърлят сол по спирките и тротоарите. Потърсихме и информация от управителя на фирма „Е-плант” Георги Георгиев. Още в 4:30 часа 3 машини са осолявали и почиствали малките улици на Боян Българанов, района на хотел Шумен, Изчислителния център и района на пожарната. Проходимостта в тези райони е осигурена.
През 2015 г. образуваните битови отпадъци са били 3 011 хил. тона. От тях депонирани са били 1 856 хил. т, предадените директно за рециклиране – 154 хил. тона., а стигналите до съоръжения за вторично третиране възлизат на 1 002 хил. тона. Това сочат данните от Националния статистически институт, изчислени на базата на регулярното статистическо наблюдение за битовите отпадъци, така и от Националната информационна система за отпадъците на Изпълнителната агенция по околна среда. За същата година събраните строителни отпадъци на депата за битови отпадъци са 466 хил. тона. Количеството на събраните битови отпадъци се оценява чрез преки измервания, а при липса на такива - на базата на транспортни документи. Продължава изграждането на регионални системи за управление на битовите отпадъци. Същевременно се закриват изградени в миналото депа за битови отпадъци, които не отговарят на екологичните изисквания. През 2015 г. системите за битови отпадъци са 151, от които 43 регионални. Обслужените населени места през 2015 г. са 4 593. Същевременно събраните битови отпадъци на човек от обслужваното население за 2015 г. са оценени на 420 килограма. Битови отпадъци са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав не пречи на третирането им съвместно с битовите.