Фирмен профил
Фирмен профил
Върховният административен (ВАС) съд е потвърдил решението за положително становище на оценката за въздействие на околната среда на терена за регионално депо за отпадъци в землището на село Джерман. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от сдружението на общините „Рила еко”. Делото във ВАС беше образувано по жалба срещу решение на Административния съд в Перник, който също потвърди положителната оценка, издадена от РИОСВ – Перник. Документът беше обжалван от страна на Сдружение „Бъдеще за Джерман”. Теренът е отреден за осъществяване на инвестиционно предложение за „Изграждане на регионален център за третиране на неопасни отпадъци – Регион Дупница“. Центърът ще обслужва голяма част от общините на територията на Кюстендилска област.
В наскоро публикуван доклад на британския правителствен департамент, отговарящ за въпросите на околната среда, храните и селските райони „Greening Government Commitments 2016-2020” се поема ангажимент за намаляване на консумацията на хартия с 50%. Той обаче не разглежда последствията за околната среда от замяната на хартията с алтернативни цифрови комуникации. В отворено писмо до правителствения секретар, от Two Sides отправят предизвикателство с искане за разяснение как именно намаляването на хартия ще подпомогне намаляването на въглеродните емисии. Мартин Юстас, директор на Two Sides коментира проблема по следния начин: „Като организация, развиваща дейност в насърчаване на работата с хартия, ние работим в тясно сътрудничество с организации в цяла Европа, за да гарантираме, че инициативите за намаляване на разхода на хартия не са направени въз основа на недостоверни данни за влиянието върху околната среда. Самият правителствен документ твърди, че необходимостта от тази промяна трябва да бъде основана на вярна, точна и обоснована информация. Именно затова ние искаме да разберем въз основа на какво се твърди, че чрез намаляване с 50% на използваната хартия ще се постигне редуциране на въглеродните емисии. Подобен анализ трябва да включва свързаното с това увеличение на електронната комуникация и ефектите от него.” Според Юстас физическите лица, компаниите и държавните организации са зависими от използването на големи сървъри и облачни услуги, поради това че една голяма част от услугите вече се извършват онлайн, включително търсенето и обмяната на информация, социалните контакти и други. Според анализа Smarter 2020 през 2011 използваната от центровете за данни и мрежи електроенергия е 684 милиарда kWh, като това не включва данните за консумирана електроенергия от самите устройства на крайните потребители. Сравнено с данните на отделните страни по света, тези облачни услуги биха се класирали на 6-то място по разход на електроенергия, като до 2020 година се очаква ръст в консумацията с 63%. Тези данни не могат да се пренебрегнат лесно. Към тях можем да добавим и данните, че този сървърните и облачни услуги генерират около 2% от световните емисии, което се равнява като големина с тези от авиацията. Всяка година електронната промишленост, която е една от най-големите и най-развиващи се, генерира до 41 милиона тона отпадъци под формата на компоненти от компютри и смартфони. Поради всичко това, когато се говори за намаляване на въглеродни емисии, трябва да се взима предвид, че хартията е възобновяем и рециклируем продукт, който при отговорно производство е много по-екологичен. В Европа 72% от хартиите са рециклирани, а горите за последните 10 години са се увеличили в обем, колкото е площта на Швейцария. Устойчивото управляване и отглеждане на гори е от основно значение за въздействието срещу въглеродните емисии. В писмото на Two Sides се добавя, че те оценяват ефективността на електронните съобщения и одобряват насърчаването за намаляване на ненужни отпадъци, но считат, че на твърдения опетняващи името на печатната и хартиена промишленост трябва да се отговаря по подобен начин.
В Пекин е обявен код "червено", най-високо ниво на опасност заради гъсти мъгли. На основните магистрали в китайската столица и предградията видимостта не надвишава няколко десетки метра, предаде ru.euronews. Токсичният смог се задържа там вече няколко седмици. Ситуацията се утежнява и жителите често не могат да излязат, а властите се опитват да намерят решение на този проблем. Планирано е да се спрат около 300 хиляди стари автомобили, временно да се преустанови използването на въглища в столицата и в редица области, както и намаляване на вредните емисии в атмосферата. Властите са решили да се създаде специална полицейска част за опазване на околната среда. Полицейските еколози ще идентифицират източниците на замърсяване на въздуха, не само на индустриални, но и изгаряне на отпадъци без разрешение. Особено замърсяващите въглища и мазут се използват широко в северната част на Китай, тук с всяка година става все по-опасно и смога се задържа по-дълго. Димът от неизгорели газове остава с месеци над градовете. Правителството отделя милиарди за борба със замърсяването, но проблемът с всяка изминала година става все по-остър.
Нов закон в американския щат Мичиган ще забрани на местните власти да забраняват, регулират или да облагат с такси използването на найлонови торбички и други oпаковки, писа The Washington Post. Правилно четете: това не е забрана за найлоновите торбички – това е забрана за забраната на найлоновите торбички. Пом.-губернаторът на Мичиган Браян Коли одобри новия закон заедно с още 11 законопроекта преди дни. Новият щатски закон забранява местните наредби да „регулират употребата, изхвърлянето или продажбата, забраните или ограниченията, или облагането с такса, цена или данък върху определени опаковки“, в това число найлоновите торбички, чашите, бутилките и други форми на опаковки. Това означава, че отделни градове и общини губят право да забранят найлоновите торбички или да събира такса за употребата им. Забраните и ограниченията върху използването на пластмасови торбички са широко разпространени в други части на САЩ и по света. Мотивът е прост: полиетиленовите торбички са прочути като небиоразградими източници на замърсяване – въпреки че в крайна сметка ще се разпаднат на малки парчета, учените смятат, че този процес може да отнеме стотици години или хилядолетие, в депата за отпадъци. Сред много учени расте тревогата от пластмасовото замърсяване на океаните. Изследванията сочат, че само през 2010 г. например в океаните може да са били изхвърлени от 5 до 12 милиона метрични тона пластмаса. Попаднала там, пластмасата често се поглъща от морски птици и други морски животни – или се разпада на малки парчета, известни като микропластмаса, които учените смятат, че може да са вредни или дори токсични за морските създания, които ги поглъщат. Бангладеш е първата държава в света, забранила определени видове тънки найлонови торбички през 2002 г., след като бе установено, че са запушили дренажните системи в страната по време на поредица опустошителни наводнения. Китай въведе подобна забрана през 2008 г., а освен това забранява на бизнеса да раздава по-дебели найлонови торбички на клиентите безплатно. Други страни, сред които Южна Африка и Италия, също са въвели подобни ограничения. Сан Франциско бе първата община в САЩ, въвела подобна забрана за пластмасовите чантички. А през 2014 г., Калифорния стана първият щат. Много други общини в страната имат забрани или такси, плащани на място, в това число Остин, Сиатъл и Чикаго, която ще следващият месец ще гласува отмяна на общоградската забрана в полза на 7-центова такса за торбичките. Мичиган обаче не е единственият щат, забранил забраните. Айдахо, Аризона и Мисури имат подобни закони. Във всички тях привържениците на закона го сочат като начин за защита на бизнеса от задължението да се съобразява с допълнителни регулации.
Доц. д-р арх. Мария Давчева, БАН, Доц. д-р арх. Орлин Давчев, УАСГ
Същност и рамка на изследваната проблематика
Рециклирането на материали и изделия и повторната им употреба отдавна е надхвърлило мащабите на нашия бит. Днес в тази дейност се влагат много средства и не по-малко надежди за опазване на природата на нашата планета. Изчерпването на природните източници на енергия, нарастващото замърсяване (въздух, вода, почва и т.н.), глобалното затопляне и повишаването на нивото на световния океан, нарастващият брой на населението на Земята, недостигът на храна и питейна вода във все по-голям периметър дефинират част от големия проблем на нашето съвремие - опазване на живота на планетата днес и в бъдеще. Повторното използване на материалите е една от стъпките, с които се цели разрешаване на този проблем. Това все още е спорадична дейност, която се прилага в двата крайни варианта - при липса на средства и там, където те са (пре)достатъчни, за да се създаде (често паралелно) производство за преработка. Освен това е скъп процес и понякога изисква влагане на повече енергия за преработка от тази да се произведе нов продукт, но усъвършенстването и масовото прилагане на рециклиращата индустрия е въпрос на време и една от алтернативите за опазване на равновесието на планетата ни.
Подбраните в настоящото изследване примери само ще маркират разнообразието на дейности и ще илюстрират идеи за надграждането на тази новосъздала се култура.
Хотели, чиито интериори са реализирани с рециклирани материали.
Най-често прилаганият вариант за (пре)използване на материали и изделия е в интериорите. Такива примери са бутиковият хотел „Ърбан Пудонг" (URBN Pudong) в Шанхай, известен с това, че голяма част от обзавеждането е направено от стари куфари. Той се намира в реновиран (2012 г.) склад в центъра на Шанхай. Архитектите са постигнали всички показатели за енергоефективност и филтриране на вода, постигане на въглеродна неутралност и др., за което хотелът притежава сертификати LEED, China Green Star certifications
Хотел „Базико" (Basico) на един от главните булеварди на Плая дел Кармен,
Мексико, където освен многото елементи на интериора - стари материали, видими инсталации и изделия, характерни за интериори с промишлена дейност, басейните на покрива са (пре) използвани петролни резервоари. Той e проектиран в стил, известен в архитектурата като брутализъм от Central de Arquitectura. Дизайнът на интериора е дело на Hector Galvan. Хотелът има 15 стаи, обърнати към вътрешен двор с басейн. Често сравняват концепцията на хотела с Вила Савой на Лю Корбюзие. Последните години се наблюдава силно използване на подобни прийоми както в обществените, така и в жилищните интериори. Този стил бе наречен винтидж и според използваните материали и цветове образува цяла колония от подстилове (индустриален, провансалски, морски, планински и т.н.)
Хотели, изградени от модули - преизползвани изделия.
Голямо количество изделия, предназначени за промишлено-складова дейност с основни функции съхранение и транспорт, се използват еднократно. От струпаните през годините планини от транспортни контейнери стартира построяването, по-скоро сглобяването на жилищни и офис модули, къщи за хора, пострадали от бедствия, заведения. Едно от грандиозните съоръжения, направено от 86 транспортни контейнера, е хотел „Травълоудж" (Travelodge) в Ъксбридж (Uxbridge), Англия. Това в сравнение с традиционните реализации от този мащаб е спестило на инвеститора половин млн. паунда и около 10 седмици за построяването му. Сполучливото решение е причина да се пристъпи към следващ, по-мащабен (307 стаи) хотел от контейнери до летище Хитроу.
Интригуващ и ароматен е хотелът в Ставорен, Холандия (Cozy Dutch Wine Cask В & B, Stavoren), реализиран от четири 14 500-литрови бъчви, в които години наред е отлежавало френско божоле. В 9,5-тонни бетонни (нови) канализационни тръби отсядат посетителите на „Дас Парк" (Das Park Hotel) в парк Берн, Отеншейм (Ottensheim), Австрия. Тръбите са с диаметър 2 м и дължина 2,6 м. Всеки модул разполага с удобно двойно легло, минибар и 24 часа румсървис. Подобен хотелски комплекс паралелно съществува в Мексико и също се радва на интерес и посещаемост „Тубо хотел" в Тепоцлан (Tubo Hotel Tepoztlan).
В центъра на Хага на док котва е пуснал хотел, състоящ се от яркооранжеви спасителни капсули (Capsule Hotel). Те са произведени 1972 г. с диаметър 4 м. Снабдени са с люкове и химическа тоалетна, при нужда те се спускат във вода, затварят се автоматично херметически. През 2004 г. Capsule Hotel, Netherlands, е само арт проект на собственика Денис Ауденджик (Denis Oudendijk). В момента още 8 капсули се планират да се „закотвят" в Амстердам и Нант, Франция.
В изброените примери използваните модули са самостоятелни или свързани в строга конфигурация около комуникационно ядро или в пейзажна схема. За разлика от тях в значително помащабен модул - реутилизиран самолет „Боинг 747", функционират 25 хотелски стаи с ресторант и място за срещи.
Хотели, принадлежащи към място, обуславящо рециклиране.
За да илюстрирам този вид рециклирани хотели, сме подбрали три примера. Първият е спечелилият две световни награди за иновации в сферата на хотелиерството проект за преустройството на една от 400-те нефтени платформи в Мексиканския залив в луксозен и екологичен хотелски комплекс. Хотелът носи името Платформата (Platform Resort и Spa)6 и с идеите си за екологичност, енергоефективност, устойчивост, използването на възобновяеми източници и преизползването на съществуващо съоръжение детерминира образа на един от най-големите замърсители на света, превръщайки го в символ на възможността за промяна. Проектиран е от хюстънското студио Moris Architects.
Другите два примера са екологични във връзката си с прилежащата среда. В Монголия, в близост до Улан Батор, в сърцето на пустинята Гоби е построен екокурорт, който е отдаден на околната среда, опазването на местната културата и запазването на популацията на традиционните флора и фауна. Гостите на Three Camel Lodge се настаняват в традиционни монголски дървени къщи и юрти. Освен слънцето като един от основните енергийни източници е заложено 100% рециклиране на органичните отпадъци за използването им като вторичен енергиен източник и като тор в местните ферми.
Насред мегалитни образувания в област Слиого, Ирландия, в унисон с годишното слънцестоене и полувкопана в земята под 30-метрова (диаметър точно 100 фута) конусовидна шапка е хижата Gyreum Ecolodge - носител на най-високите награди за екологосъобразен начин.
Хотели - реутилизирани сгради
Дали една сграда да бъде съборена, реконструирана, ревитализирана или реставрирана, зависи едновременно от два фактора - функция (старата и новата) и самите архитектурно-естетически и културно-исторически качества. Акцентът в този материал ще бъде върху хотели, реализирани в сгради и съоръжения, които не са имали такава функция при своето построяване и експлоатация. Примерите са многобройни и за някои от тях вече е ставало въпрос в докладите ни от 2014 и 1015 г. Примерът, който привлече вниманието ни, е луксозен международен хотел в центъра на Кьолн. През 1990 г. френският дизайнер Андре Путман (Andree Putman) се справя успешно със задачата да направи 78-стаен четиризвезден хотел в стара водна кула. Тази кула е построена през XIX век и е била най-голямата водна кула в Европа. Запазвайки не само обвивката, а и цялостното усещане на духа на времето, дизайнерът показва и внушава на посетителите с всеки детайл от интериора своето уважение към този обект от културноисторическото наследство на страната.
Друг пример от Германия - в близост до Берлин е курортното селище Тропически острови (Tropical Islands). Сградите, аквапаркът, най-големият покрит басейн (равняващ се на 4 олимпийски басейна), 180-метрова плажна ивица и жива тропическа гора са приютени под купола на една от най-големите сгради в света - бивш самолетен хангар. Хангарът е с обем от 5,5 милиона кубични метра и 70 000 кв. м покрив. Първоначално е използвана от Cargo Lifter AG, които разработват прототип на дирижабъл. След техния банкрут през 2002 г. сградата е закупена от малайзийската компания Tanjong, която изгражда курортно селище, воден парк и най-големия закрит басейн в света, равен на 4 с олимпийски размери.
Този пример илюстрира за пореден път смелостта на предприемачите да усвоят промишлена (в случая ремонтна) територия, за да реализират не просто развлекателно-рекреационен комплекс, а тропическо кътче в географска ширина, където това при никакви други условия не би било възможно. В последния пример не можем да говорим за истинска зелена архитектура, имайки предвид сериозните енергийни разходи за поддръжка на едно такова многофункционално съоръжение. По всяка вероятност първите стъпки, направени в посока рециклиране - усвояване на стар хангар; използване на дъждовна и термална вода, както и нейната циклична употреба; използване на слънчева енергия (дори и тя да не е достатъчна), ще прераснат в цялостна система, която ще затвори цикъла на енергийна независимост и самостоятелност.
Заключение
Резюмираме същността на проблематиката, за да може от обемната проучена информация да се изведат хипотези за посоки на развитие, които да подкрепят твърдението, че рециклираната архитектура ще се развива с все по-бързи темпове както в бъдеще като цяло, така и в частност за хотелските структури. Изброените четири вида хотелски структури, в които дейността е фактор с различна тежест, не изчерпват всички възможни взаимодействия архитектура - рециклиране. Те са едни от най- ясно изявените формати при реализирането на съвременните хотели. Примерите също не изчерпват темата, но достатъчно красноречиво я маркират.
Оползотворяването на стари изделия, материали и цели сгради (дори комплекси) е процес, който е стартирал и в момента натрупва знания и опит, за да придобие необходимата увереност за масово приложение. Именно в този момент научно-приложните разработки са от голямо значение, за да катализират опознавателния и иновативен процес, което от своя страна ще дефинира по-точни рамки и алгоритъм на използване.
Изброените в този материал и многобройните други, които вече функционират или са в етап на реализация, са доказателство, че говорим за нова култура. Тя не е просто една от алтернативите при решение на проблемите за изчерпване на природните ресурси и увеличаващото се замърсяване на планетата ни, а това е възможност, изпитана в хода на историята и доказала своята устойчивост. Тази дейност е измислена от нашето съвремие. Тя винаги е съществувала паралелно на историята, независимо от нейните възходи и спадове в икономически, индустриален и антропологичен континуум.
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектиране и изграждане на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/или зелени отпадъци за развитие на регионалната система за управление на отпадъците на регион Троян, включващ общините Троян и Априлци, беше подписан между Министерство на околната среда и водите и партниращите общини Троян и Априлци.Договорът бе подписан в София от министър Нено Димов и кметовете Донка Михайлова и д-р Младен Пелов. Общата стойност на проекта е 6 200 343,30 лв. Безвъзмездната финансова помощ е В размер на 4 595 576,97 лв. Собственият финансов принос на бенефициентите е в размер на 1 604 766,33 лв.,
Проектното предложение е насочено към предприемане на мерки за подобряване управлението на битовите отпадъци в съответствие с националния план за управление на отпадъците. Предвижда се да бъде изградена компостираща инсталация за разделно събрани зелени отпадъци с капацитет 2200 т/г., заедно с осигуряване на необходимото оборудване, съоръжения и техника за разделно събиране на зелените отпадъци, инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци с капацитет 6300 т/г., както и на съпътстващата инфраструктура.
Целта е намаляване на количеството депонирани битови отпадъци чрез осигуряване на допълнителен капацитет за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци и рециклиране чрез компостиране на зелени и/или биоразградими отпадъци.
Срокът за изпълнение на проекта е 26 месеца.
