- Г-н Райндл, от много години община Виена поддържа интензивно сътрудничество с градове в Централна и Източна Европа, сред които и София, Какви са ползите?
- Наистина отдавна сме в добри отношения с тези градове. Поддържаме добри практики на ниво община и се учим един от друг. Става все по-важно диалогът помежду ни да се задълбочава и в бъдеще, за да можем правилно да разберем и да реагираме на тенденциите на времето. Ще спомена като пример икономиката на споделянето (Uber, Air BnB) - тема, по която през март във Виена ще се проведе и конореренция с представители на градовете от Централна и Източна Европа.
- Според проучвания Виена държи едно от първите места по качество на живот не само в Европа, но и в света. Градът получава най-добрите оценки за инфраструктура, обществен транспорт, банки и финанси, безопасност, култура и забавления през свободното време. Каква е формула та на успеха?
- Още от началото на 20-и век градът ни залага на социална политика, според която услугите на общината трябва да са еднакво достъпни за всички негови жители. Тази политика осигурява социална сплотеност, необходима, за да се развива градът в правилната посока и да играе пионерска роля в много области. Това се постига чрез широко включване на гражданското общество и търсенето на баланс между различни интереси. Не на последно място и благодарение на смелата комунална политика и модерната и иновативна общинска администрация.
- Виена разполага с бюджет от 13,3 млрд. евро -10 пъти по-висок от този на София. Откъде идват тези приходи и достатъчни .ти са, за да осъществявате приоритетите за развитието награда?
- Основната част от приходите идва от общите данъци, които федералната администрация събира и преразпределя към федералните провинции и общините. В тези времена на финансова и икономическа криза напрегнатите путблични бюджети са предизвикателство навсякъде. Населението на Виена се увеличава с около 25 000 души годишно. Този растеж обаче изисква и съответното финансиране. Затова ние подхождаме много внимателно към бюджета и поставяме ясен приоритет върху всички области, свързани с бъдещето - образование, здравеопазване и жилищното строителство. Освен това сме в процес на административна реформа, който, от една страна, има за цел да освободи средства за нови задачи, от друга - да подготви администрацията за проблемите, пред които ще я изправи бъдещият двумилионен мегаполис.
- Амбициозната стратегия „Виена - умен град" (Smart City Wien) е вече на 5 години. Какво разбирате под интелигентен град и защо искате Виена да бъде такъв? С какво той ще е по-добър за жителите си?
- Климатичните изменения и недостигът на ресурси изправят градовете в целия свят пред големи предизвикателства и изискват нов начин на мислене, нови концепции и стратегии. Повече от 70% от хората в Европа живеят в градовете и изразходват над 70% от енергията и ресурсите. От друга страна, градовете като научни центрове, на изследователската дейност и на прогреса притежават и най-голямата иновационна сила, за да предложат и осъществят на практика интелигентни решения за преодоляване на очертаващите се предизвикателства.
Със „Смарт сити Виена" сме поели ангажимента да работим за модернизацията на града, за да намалим значително потреблението на енергия и емисиите, без да се отказваме от високото качество на живот, комфорта и мобилността. За виенчани тази концепция означава чрез социални и технологични иновации да допринесат за щадящо потребление на ресурсите.
- Сред най-тежките проблеми на софиянци са монополите в комуналните услуги. Например сметките за парно в София са 10 пъти по-високи от тези в Амстердам. А доколкото съм запозната, водата на Виена се управлява от общинско предприятие. Защо не я поверихте на концесионер?
- Според нас общината е длъжна да защити ресурсите на града. Поставяме общото благо над печалбата. Повечето виенчани са на мнение, че именно общината трябва да отговаря за тези услуги, а не някакви други структури. За снабдяването на Виена с питейна вода с високо качество се използват изворни източници. Среднодневният разход на питейна вода на човек във Виена е 150 литра на ден. Специален отдел в общината се занимава с водоснабдяването. През 2001 г. общинският съвет дори осигури конституционна закрила за водата на Виена, като прие законодателен акт, че отдаването на активи и имоти в тази сфера става само с квалифицирано мнозинство от две-трети, което е практически невъзможно. В други области също се придържаме към принципа, че общината предоставя комуналните услуги и инфраструктурата и е техен собственик. Например общинските жилища, които са над220 000, енергоснабдяването (газ, електричество, топлофикация), канализационната система, гробищата и много други. Това, разбира се, не означава, че всички услуги са безплатни само защото общината ги предлага Но когато услугите са добри, хората знаят защо плащат.
- Виена е известна и с доброто управление на отпадъците, ноу-хауто, което споделяте и с нас. Въпреки това този процес върви бавно в Европа. Как може да се ускори?
- Отпадъците също са отговорност на общината. По темата за управлението им работим с много европейски градове партньори. Има редовен обмен на експерти. През ноември миналата година се проведе такъв и в София. Виена наистина полага усилия за трансфериране на ноу-хау. Имаме и много добър опит с генерирането на енергия чрез изгаряне на отпадъци -много квартали на града ни се отопляват и охлаждат по този начин. Това би могло да бъде добър модел за цяла Европа. - В момента изгарянето на изкопаеми горива в градовете е причина за 75% от емисиите на С02. Вие как решавате преминаването към възобновяеми източници?
- Виена залага много на енергията от възобновяеми източници. Общинският енергиен доставчик в момента захранва с 20% енергия от възобновяеми източници и непрекъснато увеличава този дял. Поставили сме си за цел до 2030 г. за електроенергията този дял да достигне 35%, а на топлинната енергия - на 40%. За целта в рамките на града се разработват и използват по устойчив начин различни източници. Това са главно дълбоката геотермална енергия, повърхностната геотермална енергия с помощта на високо ефективни термопомпи, слънчевата енергия чрез фотоволтаични и термични соларни. системи, както и превръщането на биологичните отпадъци и страничните продукти в биометан.
- Виена има успешна история в изграждането на общински жилища, известно е, че Австрия е изключително социална държава. Как подпомагате младите семейства да се сдобият с дом?
- Община Виена предоставя евтин и сигурен дом на почти половин милион виенчани. Освен това на разположение са още над 200 000 жилища, построени с финансовата подкрепата на града. За да кандидатствате за субсидирано от общината жилище, има изисквания, трябва да докажете, че имате основателна нужда от него. Условията и класирането на регистрираните кандидата са прозрачни и се публикуват на интернет страницата на общината. За младите хора предлагаме пакет от помощи, например за стажанти, за работещи млади хора, за студента и за допълнително подпомагане за новобрачни семейства.
- Виена е силен притегателен център за бежанци и имигранти от Близкия изток и други региони по света. Какво прави градът за интегрирането им?
- Във Виена сме избрали пътя на интеграцията от първия ден. Предлагаме услуги като първоначална ориентация, консултиране и придружаване заедно с курсове по немски език и други образователни услуги. Особено важно за нас е бързото записване на децата в училище. В момента във виенските училища учат 4500 деца бежанци, които са приети веднага след пристигането им и посещават допълнителни езикови курсове. Новосъздаденият "младежки колеж" предлага образование и перспектива за млади бежанци, които вече не са в училищна възраст.
***
Промените в климата поставят градовете от целия свят пред големи предизвикателства
***
Когато една услуга е добра, хората знаят за какво плащат
***
Томас Райндл е председател на общинския съвет на Виена, член на Комисията по финанси, икономика и международна дейност и на Комисията по култура, наука и спорт Член е на Австрийската социалдемократическа партия и от 1998 г. е депутат във Виенския ландтаг. Роден е през 1961 г. в австрийската столица, където през 1988 г. завършва икономика в Икономическия университет на Виена, специалности „Ревизия и одит", „финансово право".
Обективна необходимост ли е идеята за „зелена икономика“ или ефектен рекламен трик? Накъде ще се развива идеята за пълноценно и отговорно използване на ресурсите, доколко има необходимост от регулации в тази посока и какви са моделите, по които екосъобразните бизнеси могат да се развиват без държавна подкрепа? Отговорите на тези въпроси потърсихме в нашата „Радиоприемница“ заедно с Нено Димов от Института за дясна политика и Георги Стефанов от природозащитната организация WWF - България. Що е то „зелена икономика“ и имаме ли нужда от такова понятие? „Зелената икономика“ е един вече наложил се термин, който означава, че хората са преосмислили своя начин на икономическо и техническо развитие и целят не просто правенето на пари на всяка цена, а с мисъл за бъдещите поколения. Така разтълкува станалата изключително актуална и популярна тема за отговорно използване на ресурсите в икономиката Георги Стефанов. Според Нено Димов обаче, няма как да бъдем отговорни към нещо, за което не знаем как ще се развие. Отговорност пред бъдещите поколения е първата химера, на която стъпва изобщо идеята за устойчиво развитие, защото отговорността е само хипотетична. Ние не можем да носим отговорност пред бъдещите поколения, защото нямаме идея пред какво те ще бъдат изправени. Човекът ли е най-големият враг на природата? Според данните на WWF, както и утвърдени международни организации и банкови институции, човекът и човешката дейност оказват негативно влияние на биоразнообразието. Преди всичко трябва да знаем, че режем клона, на който седим, уточни Георги Стефанов. Според Нено Димов обаче, подобно мислене води към максимата „Има човек, има проблем“. Факт е, че има видове, които изчезват, и е факт, че в цялата история на планетата има видове, които изчезват, и такива, които се появяват. Благодарение на човека са се появили много видове. Човекът е допринесъл и за флората и за фауната. Тоест, това е един перманентен процес, в който едно нещо изчезва и друго се появява. Не населението е проблемът. Замърсяването на въздуха, генерирането на отпадъци, липсата на питейна вода, замърсената питейна вода - това са сериозни екологични проблеми, те не са глобални, те са регионални сериозни проблеми. Глобалното затопляне не е екологичен проблем, а политически. Според Георги Стефанов, ако бизнесът не се адаптира и не се води към новите тенденции, той фалира. В сектор енергетика например все още 10 пъти повече субсидии се получават конвенционалните изкопаеми фосилни горива, които са един основен проблем за замърсяване, спрямо зелената енергия. И това е проблемът.В България не е по-различен случаят. Нено Димов допълва: Не трябва да бъде субсидирана нито въглищната енергия, нито соларните паркове. Те трябва да бъдат оставени на реалната конкуренция, защото така стимулът към новото е много по-голям. Колкото повече субсидираме, толкова повече ще забавим естествените процеси, които ще се случат.
Министерството на околната среда и водите започва масирани проверки за наличието на нерегламентирани сметища по реките. Те ще бъдат извършени на два етапа от Регионалните инспекции по околна среда и води до април. Първият етап е превантивен, посочват от МОСВ. До 17 февруари директорите на РИОСВ ще дадат предписания на всички кметове на общини в страната да предприемат мерки за недопускане на замърсяване на реките и земите около тях. Вторият етап е извършване на проверки на място за изпълнение на дадените предписания. Едновременно с тези проверки ще се осъществи контрол и за замърсяването с битови отпадъци на републиканската и общинска пътна мрежа, и пътните съоръжения. В тази връзка се очаква от кметовете, областните пътни управления и регионалните структури на НК „Железопътна инфраструктура“ да предприемат ефективни мерки за тяхното отстраняване. При констатиране на замърсявания и неизпълнение на дадените предписания, ще бъдат предприети съответните административно-наказателни мерки.
Парламентарната комисия по околна среда гласува пакет от законодателни предложения на Европейската комисия (EК), които формулират амбициозни цели до 2030 г. за рециклиране и повторно използване на продукти. Четирите директиви са сред приоритетите в работата на ЕС за 2017 г. Законодателният пакет, по който се произнесе комисията по околна среда, е насочен към ефективното управление на отпадъците и е първа стъпка към изграждането на „кръгова икономика“, в която по-голямата част от материалите и продуктите се рециклират и се използват отново и отново. Това би донесло ползи не само за здравето на хората и околната среда, но и за икономиката. Например, ако 95% от остарелите мобилни телефони се предават за вторична употреба, това би спестило над 1 млрд. евро годишно за разходи за суровини. Според данните към 2014 г. 44% от битовите отпадъци в ЕС са били подложени на рециклиране или компостиране в сравнение с 31% през 2004 г. Този дял следва да достигне 50% до 2020 г. Дори и това би означавало, че голяма част от отпадъците в Европа попадат в сметище или се изгарят и затова са нужни по-високи цели за следващото десетилетие. Законодателният пакет включва четири директиви, които са посветени на битовите отпадъци, депата, опаковките и рециклирането на превозни средства, батерии и акумулатори и електронна техника. По-голямата част от битовите отпадъци идват от домакинствата. Този вид отпадъци представляват около 10% от всички в Европа. Между 2004 и 2014 г. общият обем на битови отпадъци намалява с 3% в абсолютна стойност. В България той се понижава от 599 кг на глава от населението през 2004 г. на 442 кг на глава от населението през 2014 г. Други страни обаче бележат ръст – например, Дания, Швейцария и Германия. Според принципите на политиката на ЕС за отпадъците складирането на сметище трябва да бъде последната възможност, към която може да се прибегне. Преди това трябва да се даде приоритет на предотвратяването на изхвърлянето, повторната употреба и рециклирането. Към 2014 г. страни като Австрия, Белгия, Дания, Германия, Холандия и Швеция на практика не се освобождават от отпадъци на сметища. В други страни – Кипър, Хърватия, Гърция, Латвия и Малта, на депото свършват над три четвърти от всички битови отпадъци. В законодателния пакет Комисията предлага до 2030 г. депонираните отпадъци да бъдат не повече от 10% от всички битови. Опаковките на продуктите в ЕС са направени от хартия и картон, стъкло, пластмаса, дървесина и метали. В най-ниска степен в Европа се рециклират пластмасови и дървени обвивки, но съществуват сериозни разлики в степента на рециклиране на отделните видове материали по страни. Законодателният пакет за отпадъците включва и правила за рециклирането на остарели автомобили, батерии и акумулатори, като към 2013 г. само 40% от тях се използват отново, както и за събирането и рециклирането на електрическа и електронна техника.
В началото е малък остров с малко природни ресурси, който наскоро се е сдобил с независимост от британския си господар. Но с течение на десетилетията се променя и се превръща в икономическо чудо и глобален модел за успех и иновации, пише ВВС, цитирано от profit.bg. Днес Сингапур е най-проспериращият град -държава не само в Азия, а в целия свят, овладял до съвършенство енергийната ефективност и символ на модерността. Той е комбинация от частен капитализъм и държавен интервенционизъм. Държава лидер в образованието, здравеопазването и икономическата конкурентноспособност. Правителството на Сингапур инвестира сериозно в подобряването на заетостта, елиминирането на корупцията и създаването на идентичност, основана на мутликултурализма. Сега това е страната, която най-бързо в света произвежда милионери и една от страните, които привличат най-много глобални таланти. „Перлата на Азия“ е най-скъпият град в света според последния индекс на Economist Intelligence Unit. Това е космополитна държава, въпреки че над 10% от населението й не може да си позволи на живее в нея. Следващата й цел е да се превърне в най-интелигентната държава в света и работи за постигането й. Бъдещето „Хората ще посещават Сингапур и ще казват: „Видях бъдещето и то функционира“. Това са думите на външния министър на страната Вивиан Балакришнан, с които обяви преди няколко месеца плана си да превърне града-държава в най-интелигентната нация в света. Програмата на правителството на Сингапур започна преди две години и е много амбициозна. Нейното мото е: „Има много интелигентни градове, но само една интелигентна държава“. В Сингапур всичко се върти около технологиите. Местните жители вече разполагат с оптични кабели по цялото протежение на острова, които им осигуряват високоскоростен интернет. На всеки гражданин вече се падат по три мобилни телефона. Но властите в страната искат да стигнат по-далеч и да я превърнат в „жива лаборатория“, нещо като зала за изследвания с цел намиране на интелигентни решения за градските проблеми, които променят още повече тази земя на иновациите. „Политиците са много притеснени от неравенството и икономическия застой на средната класа в развитите икономики. Стига се до сериозни, популистки и в крайна сметка ненужни спорове за идеологии и политики от миналото. В Сингапур знаем, че новите технологии ще триумфират над политиката както винаги“, казва Балакришнан пред специализираното издание Engadget. Страната прави това на практика по различни начини. Ето някои от тях. Пълно наблюдение Правителството създаде мрежа от сензори, за да наблюдава населението и трафика. Но освен това някои сгради в Сингапур вече имат сензори за наблюдение на възрастните хора и вградени ускорители с „паник бутон“, който натискат, ако им се случи нещо. Така семейството и здравните власти са уведомявани много бързо. В страната са разположени голям брой сензори и камери на цялата територия, така че правителството да може да контролира всичко. Все още не се разкрива общата цена на тази инициатива. 3D карти за енергийно потребление Правителството е създало и впечатляваща триизмерна карта, за да вижда и най-малките подробности в цялата страна, особено що се отнася до енергийната ефективност. „Ако кликнете върху една сграда, ще получите информация за потреблението и генерирането на енергия например. А ако кликнете върху соларния панел, ще получите още данни“, разказва Терънс Тан от правителствената платформа Virtual Singapore. Програмата позволява и управлението на отпадъците, „като симулира как се организира боклукът в сградата и как се събира“ със зелени и червени линии. Роботизирани болници В болница Чанги в Сингапур има лекари от плът и кръв и роботи. Четири робота HOSPI, създадени от Panasonic, стават част от служителите на болницата през 2015 г. Те транспорират лекарства и оборудване и помагат на лекарите. Високи са колкото хората и могат да взаимодействат като хора, включително да се усмихват през екрана си. В болницата има и друг вид роботи - AGV, които пренасят по-голяма техника. Както и различни видове роботи-хирурзи и интелигентни системи за геолокализиране на пациенти и анализ на данни. Вертикални ферми и градини Разположена в 23-и район на Сингапур, Tree House е жилищен комплекс с блокове с 24 апартамента. Това е най-голямата вертикална градина в света. Но освен това забележителните му Градини до Залива са символ на екологичност, иновативна архитектура и изключителна технология. Амбициозният проект дава отлични резултати. „Супердърветата“ регулират температурата, като абсорбират и разпръскват топлина, събират дъждовна вода и предлагат панорамна гледка към града. От друга страна вертикалните ферми позволяват да се отглеждат растения на голяма височина, спестявайки енергия. Автономни таксита Градът-държава разчита и на интелигентни таксита, които се движат без водач и се управляват сами. Сингапур стана първият град в света, който въведе употребата на този вид превозни средства. Те бяха създадени от стартъп компанията nuTonomy, основана в Масачузетския технологичен институт в САЩ. Емилио Фрацоли, преподавател по аерокосмическо инженерство в института, пресметна, че теоретично около 300 000 таксита без шофьор ще могат да вършат работата на 780 000-те традиционни таксита, които в момента се движат в Сингапур. Това ще намали времето за чакане с 15 минути. „Това предполага намаляване с 60% на броя на колите, които се движат в Сингапур“, казва Фрацоли. Засега интелигентните таксита могат да изминат около шест километра в технологичния квартал на града-държава.
През 2012 г. Любляна обявява плановете си за изграждане на инсинератор за твърди битови отпадъци. По това време градът вече рециклира 45% от отпадъците си, но наличното пространство в депото бързо се запълва. Въпреки нарастващото противопоставяне от страна на местните жители, властите настояват, че изгарянето на отпадъците е най-доброто решение на проблема. Междувременно, през 2013 г. нивото на разделно събиране се повишава до над 50%, а през 2014 г. – до 60%. В този момент възникват две дилеми: Какви са границите на успешното разделно събиране? Какво да прави Любляна с остатъчните отпадъци, ако не ги изгаря? През 2014 г. неправителствената организация „Еколози без граници“ става член на Европейската мрежа за Нулеви отпадъци. Организацията подготвя две посещения за словенските компании и оператори за управление на отпадъци, за да се запознаят с най-добрите практики за нулеви отпадъци. Първото посещение е през декември 2013 г. в Контарина – европейски шампион по нулеви отпадъци в региона Венето (Италия). Градът има население от над 500 000 души. Там се рециклират над 85% от отпадъците. Остатъците са сведени до минимум от 50 кг на човек годишно. Словенската делегация наблюдава тази успешна система за разделно събиране, допълнително подкрепена от системата „плащаш повече, ако изхвърляш повече“. Експертите от Европейската мрежа за Нулеви отпадъци разясняват логистичните въпроси и мерките, които стоят зад високите нива на рециклиране. При втората визита през април 2014 г. те научават за завода за възстановяване на материали и биологично третиране (ВМБТ), който надгражда традиционното механично-биологично третиране (МБТ) с цел да се извлекат допълнителни материали от остатъчните отпадъци при спазване на задълженията за предварително третиране на остатъчните отпадъци, предвидени в Директивата относно депонирането на отпадъци, без да се прибягва до термична обработка. Материалите от тези съоръжения се предават за рециклиране, включително и леката фракция. След тези впечатления Snaga – публичното дружество, което управлява отпадъците в Любляна и в девет околни общини – и Общинският съвет на Любляна обявяват своя ангажимент към подхода Нулеви отпадъци. Те отхвърлят напълно плановете за изгаряне на боклука на града. През септември 2014 г. Любляна приема стратегия „Нулеви отпадъци“, заедно с три други пилотни общини. Това бива публично обявено в Долната камара на словенския парламент. Любляна е обявена за Европейска зелена столица за 2016 г. Тя е единствената столица сред останалите пет финалиста без никакъв инсинератор и без никакви планове за изграждане на такъв, което й дава значително предимство пред останалите кандидати. увеличаване на разделното събиране до 78% до 2025 г. и до 80% до 2035 г.; намаляване на общото количество генерирани отпадъци до 280 кг. на жител годишно; намаляване на остатъчните отпадъци до 60 кг до 2025 г. и 50 кг до 2035 г. годишно.
Комисията прие прегледа на изпълнението на политиките за околната среда — нов инструмент за подобряване на прилагането на европейските политики и съвместно договорените правила за околната среда, съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия. Това е началото на нов процес. Комисията ще разглежда с държавите членки причините за пропуските в изпълнението и ще търси решения, преди проблемите да се задълбочат и да се стигне до нарушения. Пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда може да доведе до икономии в размер на 50 млрд. евро годишно за икономиката на Съюза в резултат от по-малко разходи за здравеопазване и по-малко преки разходи за околната среда. Според проучване „Евробарометър“ 75 % от гражданите смятат, че европейското законодателство е необходимо за опазване на околната среда в тяхната страна, а 80 % са съгласни, че европейските институции трябва да могат да проверяват дали законите се прилагат правилно. Кармену Вела, комисар по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството, заяви: Разпокъсаното и неравномерно прилагане на правилата в областта на околната среда не помага на никого. Подобряването на начина, по който се прилага законодателството в тази област, е от полза за гражданите, публичните администрации и икономиката. И точно за тази цел е необходим прегледът на изпълнението на политиките за околната среда. Европейската комисия се ангажира да помага на страните от Съюза да гарантират високо качество на въздуха, водите и управлението на отпадъците за своите граждани. Прегледът осигурява информацията, инструментите и графика, необходими за тази цел. Днешният пакет включва:28 доклада за държавите членки, в които са посочени националните предимства, възможности и недостатъци; съобщение, съдържащо обобщение на политическите заключения от докладите за отделните страни и преглед на общите тенденции в области като качество на въздуха, управление на отпадъците и кръгова икономика, качество на водата и опазване на природата и биологичното разнообразие; препоръки за подобрения за всяка една от страните от ЕС. Оценката за България От присъединяването си през 2007 г. насам България е постигнала значителни подобрения в своите екологични показатели. Въпреки че българското законодателство отразява точно екологичните изисквания, договорени на равнище ЕС, все още съществуват предизвикателства във връзка с неговото прилагане на национално равнище. Качеството на атмосферния въздух продължава да буди сериозна загриженост. Строителството на територии от мрежата „Натура 2000“, липсата на интегриране на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие в други секторни политики, слабата администрация, липсата на подходящи планове за управление и природозащитни цели са някои от основните заплахи за природата и биологичното разнообразие в България. Значителни пропуски са установени в плановете за управление на речните басейни, които личат и от много ниското ниво на свързаност и пречистване на градските отпадъчни води. Питейната вода в България обаче достига високо равнище на съответствие и над 90 % от нейните води за къпане са с добро и отлично качество. Основни предизвикателства Трите основни предизвикателства по отношение на изпълнението на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда в България са: Осигуряване на по-добра защита на здравето на хората чрез прилагане на ефективни и ефикасни решения за намаляване на замърсяването на въздуха. Осигуряване и реализиране на инвестициите, необходими за правилното събиране и пречистване на градските отпадъчни води. Осигуряване на надеждно прилагане на законодателството за опазване на природата. Основни възможности България може да постигне по-добри показатели в областите, в които вече разполага с подходяща база от знания и добри практики. Това се отнася по-специално до следните случаи: Изпълнение на Националния план за управление на отпадъците и на Програмата за предотвратяване образуването на отпадъци, включително на мерките за закриване и рекултивация на всички депа, които не отговарят на изискванията, и прилагане на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“. Интегриране на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие в други секторни политики и набелязване на природозащитни цели и мерки за правилното опазване и управление на защитените зони по „Натура 2000“. Високи постижения В случаите, когато България показва отлични резултати в изпълнението на политиките в областта на околната среда, иновативните подходи могат да бъдат споделяни по-широко с други държави. Във връзка с това могат да се посочат следните положителни примери: В България е приет добре структуриран и последователен план за управление на отпадъците, използван като модел в други държави членки. Постигнато е почти 100% съответствие по отношение на качеството на питейната вода.
70 дружества от Великотърновска и Габровска област ще събират отпадъци по нови правила, съобщиха от РИОСВ. С промените в Закона 70 дружества от Великотърновска и Габровска област ще събират отпадъци по нови правила, съобщиха от РИОСВ. С промените в Закона за управление на отпадъците от тази година се въвеждат нови изисквания и срокове за дейности. От РИОСВ във Велико Търново вече са издадени 36 разрешителни, от които 32 са за събиране на стари МПС и 4 за стара електроника. Новото е, че всяко дружество трябва да представи банкова гаранция от 15 000 лв., една за отделните видове отпадъци. Това касае събирането на черни и цветни метали, стари МПС и остаряла електроника. Внася се и гаранция от 5000 лв. за всяка площадка за отпадъци. Банковите гаранции трябва да се внесат до три месеца от влизане на измененията в ЗУО. При неизпълнение на това изискване се отнема разрешителното за дейност. Измененията задължават дружествата, които събират отпадъци, само ако имат разрешение за производствените бази, формирани съгласно устройствения план на териториите. До 2 години от влизането в сила на закона, дружествата, които събират отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло и отпадъци от опаковки, трябва да изпълнят изискванията по новите промени.