Фирмен профил
Фирмен профил
Обективна необходимост ли е идеята за „зелена икономика“ или ефектен рекламен трик? Накъде ще се развива идеята за пълноценно и отговорно използване на ресурсите, доколко има необходимост от регулации в тази посока и какви са моделите, по които екосъобразните бизнеси могат да се развиват без държавна подкрепа? Отговорите на тези въпроси потърсихме в нашата „Радиоприемница“ заедно с Нено Димов от Института за дясна политика и Георги Стефанов от природозащитната организация WWF - България. Що е то „зелена икономика“ и имаме ли нужда от такова понятие? „Зелената икономика“ е един вече наложил се термин, който означава, че хората са преосмислили своя начин на икономическо и техническо развитие и целят не просто правенето на пари на всяка цена, а с мисъл за бъдещите поколения. Така разтълкува станалата изключително актуална и популярна тема за отговорно използване на ресурсите в икономиката Георги Стефанов. Според Нено Димов обаче, няма как да бъдем отговорни към нещо, за което не знаем как ще се развие. Отговорност пред бъдещите поколения е първата химера, на която стъпва изобщо идеята за устойчиво развитие, защото отговорността е само хипотетична. Ние не можем да носим отговорност пред бъдещите поколения, защото нямаме идея пред какво те ще бъдат изправени. Човекът ли е най-големият враг на природата? Според данните на WWF, както и утвърдени международни организации и банкови институции, човекът и човешката дейност оказват негативно влияние на биоразнообразието. Преди всичко трябва да знаем, че режем клона, на който седим, уточни Георги Стефанов. Според Нено Димов обаче, подобно мислене води към максимата „Има човек, има проблем“. Факт е, че има видове, които изчезват, и е факт, че в цялата история на планетата има видове, които изчезват, и такива, които се появяват. Благодарение на човека са се появили много видове. Човекът е допринесъл и за флората и за фауната. Тоест, това е един перманентен процес, в който едно нещо изчезва и друго се появява. Не населението е проблемът. Замърсяването на въздуха, генерирането на отпадъци, липсата на питейна вода, замърсената питейна вода - това са сериозни екологични проблеми, те не са глобални, те са регионални сериозни проблеми. Глобалното затопляне не е екологичен проблем, а политически. Според Георги Стефанов, ако бизнесът не се адаптира и не се води към новите тенденции, той фалира. В сектор енергетика например все още 10 пъти повече субсидии се получават конвенционалните изкопаеми фосилни горива, които са един основен проблем за замърсяване, спрямо зелената енергия. И това е проблемът.В България не е по-различен случаят. Нено Димов допълва: Не трябва да бъде субсидирана нито въглищната енергия, нито соларните паркове. Те трябва да бъдат оставени на реалната конкуренция, защото така стимулът към новото е много по-голям. Колкото повече субсидираме, толкова повече ще забавим естествените процеси, които ще се случат.
Кметовете в област Стара Загора се запознаха с италианската технология „Битови отпадъци за топлинна енергия". Членовете на Регионалното сдружение на общините, област Стара Загора се срещнаха с представители на италианския консорциум ИНА Енергийна система /INA Energy System/.
Главният директор на предприятието Джузепе Чезура представи пред местната власт предимствата на разработения метод, който превръща органичната част от битовия отпадък в повърхностни настилки и средство за отопление: „Технологията дава възможност да се намалят до минимум отпадъците и да се използва максимално превръщането им в нещо полезно", обясни Чезура.
Иновативната технология бе представена на кмета на Казанлък в края на миналата година от македонски партньори на италианската енергийна компания. Тогава Галина Стоянова се ангажира да запознае своите колеги от региона с подробности за приложението на подобен екологичен метод за преработка на общинския боклук, за да разшири вариантите за взимане на решения за справяне с проблема: „Все още за нас отпадъкът е финансова тежест. Само загуба, която не връща никакъв приход", отбеляза тя и акцентира върху общинското съучастие в подобен съвместен проект.
Срещата, инициирана от кмета на община Казанлък Галина Стоянова премина под домакинството на Община Стара Загора.
Парламентарната комисия по околна среда гласува пакет от законодателни предложения на Европейската комисия (EК), които формулират амбициозни цели до 2030 г. за рециклиране и повторно използване на продукти. Четирите директиви са сред приоритетите в работата на ЕС за 2017 г. Законодателният пакет, по който се произнесе комисията по околна среда, е насочен към ефективното управление на отпадъците и е първа стъпка към изграждането на „кръгова икономика“, в която по-голямата част от материалите и продуктите се рециклират и се използват отново и отново. Това би донесло ползи не само за здравето на хората и околната среда, но и за икономиката. Например, ако 95% от остарелите мобилни телефони се предават за вторична употреба, това би спестило над 1 млрд. евро годишно за разходи за суровини. Според данните към 2014 г. 44% от битовите отпадъци в ЕС са били подложени на рециклиране или компостиране в сравнение с 31% през 2004 г. Този дял следва да достигне 50% до 2020 г. Дори и това би означавало, че голяма част от отпадъците в Европа попадат в сметище или се изгарят и затова са нужни по-високи цели за следващото десетилетие. Законодателният пакет включва четири директиви, които са посветени на битовите отпадъци, депата, опаковките и рециклирането на превозни средства, батерии и акумулатори и електронна техника. По-голямата част от битовите отпадъци идват от домакинствата. Този вид отпадъци представляват около 10% от всички в Европа. Между 2004 и 2014 г. общият обем на битови отпадъци намалява с 3% в абсолютна стойност. В България той се понижава от 599 кг на глава от населението през 2004 г. на 442 кг на глава от населението през 2014 г. Други страни обаче бележат ръст – например, Дания, Швейцария и Германия. Според принципите на политиката на ЕС за отпадъците складирането на сметище трябва да бъде последната възможност, към която може да се прибегне. Преди това трябва да се даде приоритет на предотвратяването на изхвърлянето, повторната употреба и рециклирането. Към 2014 г. страни като Австрия, Белгия, Дания, Германия, Холандия и Швеция на практика не се освобождават от отпадъци на сметища. В други страни – Кипър, Хърватия, Гърция, Латвия и Малта, на депото свършват над три четвърти от всички битови отпадъци. В законодателния пакет Комисията предлага до 2030 г. депонираните отпадъци да бъдат не повече от 10% от всички битови. Опаковките на продуктите в ЕС са направени от хартия и картон, стъкло, пластмаса, дървесина и метали. В най-ниска степен в Европа се рециклират пластмасови и дървени обвивки, но съществуват сериозни разлики в степента на рециклиране на отделните видове материали по страни. Законодателният пакет за отпадъците включва и правила за рециклирането на остарели автомобили, батерии и акумулатори, като към 2013 г. само 40% от тях се използват отново, както и за събирането и рециклирането на електрическа и електронна техника.
/В Австрия има забрана за депониране на необработени битови отпадъци/
Виенската община полага особени грижи, за да могат гражданите да живеят в максимално чиста и зелена околна среда. За отпадъци не се говори и причината е, че отдавна за почистването на града и за обработката на отпадъците са взети възможните най-добри решения. В тази дейност обаче продължават да се реализират нови проекти.
Всяка година във Виена се изхвърлят около 135 000 елхи. Още преди коледните празници се обозначават пунктове, където гражданите да оставят дръвчетата (след отминаване на празниците), за да бъдат преработени в електрическа и топлинна енергия. Събраната почти 600 тона дървесина се преработва в завод за биомаса и от нея се получава над 1700 MWh енергия - достатъчно, за да покрие електричеството на 900 домакинства и осигури топлина за 2000 семейства в продължение на един месец. За да постигне този ефект, Магистрат 48 на виенската община, отговарящ за почистването на столицата, организира специална акция за събиране на използваните за коледните и новогодишни празници отпадъци.
Виена е чиста, а голяма част от сградите се отопляват с централно парно. Но между боклука и топлината в жилищата има пряка връзка.
От 2009 г. в Австрия има забрана за депониране на необработени битови отпадъци. Днес във Виена и в страната се използват два варианта за преработване на боклука - изгаряне в специални заводи и преработване в механично-биологични съоръжения.
Във Виена са изградени четири съоръжения за изгаряне на отпадъци -Фльотцерщайг, Шпителау, Пфафенау и Зиме-ринг Хайде. Годишно в тях се оползотворяват около 900 000 тона боклук, опасни отпадъци и шлака. Получената около 1,5 млн. МВтч топлинна енергия се предава към топлопреносната мрежа. Отоплителната мрежа във Виена е с дължина приблизително 1200 км и снабдява 350 000 жилища и повече от 6500 промишлени обекта с централно парно. Около една трета от енергията в тази мрежа се подава от заводите за изгаряне на отпадъци. В основата на виенската технология е залегнал принципът за спестяването на първична енергия чрез използване на отпадъчната топлина. Залага се на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия чрез когенерация, използването на енергия от термична преработка на отпадъци, увеличено използване на възобновяеми енергийни източници.
Инсталациите за изгаряне на отпадъци са част от структурата на общинското енергийно дружество "Виенска енергия" ООД. Те не просто произвеждат екологична енергия, а са и важна част от цялостното управление на виенските отпадъци. Дружеството трупа опит в създаването на енергия от отпадъци от 1963 г., когато започва работа първата инсталация Фльотцерщайг. Най-новата - Пфафенау, е отворена преди седем години.
В заводите за изгаряне на отпадъци замърсителите се унищожават с максимална ефективност и се намалява обемът на отпадъка за депониране на сметища. Процесът на горене се следи и вредното въздействие върху околната среда се избягва чрез усъвършенствана технология за пречистване на отработените газове. Вредните емисии в инсталациите за изгаряне на отпадъци на "Виенска енергия" ООД имат стойности с около 90% под допустимите норми и по този показател дружеството е водещо в световен мащаб.
Освен ток и парно в централния завод в австрийската столица произвеждат и "хладно" - има климатична секция, където енергията от боклука през лятото се насочва за охлаждане на сгради. Пфафенау е най-модерната инсталация за преработка на отпадъци във Виена.
Вече 30 г. във Виена отпадъците се събират разделно и по възможност се рециклират. В града са поставени общо 2 100 000 контейнера за разделно събиране на хартия, стъкло, биологични отпадъци и боклук, който не може да се преработва. Отделно има 18 сметища и още 100 пункта за проблемни отпадъци.
Статистиката показва, че годишно в Австрия на глава от населението се "падат" по 620-630 кг отпадъци. Община Виена е монополист във всички дейности, свързани със сметта. Единствено при събирането и извозването на боклука е направено изключение, но само за най-големите фирми. Те могат да наемат частници за извозване на отпадъците им. Всички останали се обслужват от общински дружества.
Виенчани плащат такса смет, която се определя според броя на обитателите в жилището. Собствениците на къщи с градина плащат по-висок налог заради по-големия обем биологични отпадъци.
Всяка година виенчани събират около 350 000 тона боклук разделно. По този начин в обикновените кофи отиват с 40% по-малко отпадъци. Това означава 75 00 тона по-малко въглероден двуокис.
Заводите за преработка на отпадъци във Виена са много интересни и са различни като архитектура и технически възможности.
През 2012 г. Любляна обявява плановете си за изграждане на инсинератор за твърди битови отпадъци. По това време градът вече рециклира 45% от отпадъците си, но наличното пространство в депото бързо се запълва. Въпреки нарастващото противопоставяне от страна на местните жители, властите настояват, че изгарянето на отпадъците е най-доброто решение на проблема. Междувременно, през 2013 г. нивото на разделно събиране се повишава до над 50%, а през 2014 г. – до 60%. В този момент възникват две дилеми: Какви са границите на успешното разделно събиране? Какво да прави Любляна с остатъчните отпадъци, ако не ги изгаря? През 2014 г. неправителствената организация „Еколози без граници“ става член на Европейската мрежа за Нулеви отпадъци. Организацията подготвя две посещения за словенските компании и оператори за управление на отпадъци, за да се запознаят с най-добрите практики за нулеви отпадъци. Първото посещение е през декември 2013 г. в Контарина – европейски шампион по нулеви отпадъци в региона Венето (Италия). Градът има население от над 500 000 души. Там се рециклират над 85% от отпадъците. Остатъците са сведени до минимум от 50 кг на човек годишно. Словенската делегация наблюдава тази успешна система за разделно събиране, допълнително подкрепена от системата „плащаш повече, ако изхвърляш повече“. Експертите от Европейската мрежа за Нулеви отпадъци разясняват логистичните въпроси и мерките, които стоят зад високите нива на рециклиране. При втората визита през април 2014 г. те научават за завода за възстановяване на материали и биологично третиране (ВМБТ), който надгражда традиционното механично-биологично третиране (МБТ) с цел да се извлекат допълнителни материали от остатъчните отпадъци при спазване на задълженията за предварително третиране на остатъчните отпадъци, предвидени в Директивата относно депонирането на отпадъци, без да се прибягва до термична обработка. Материалите от тези съоръжения се предават за рециклиране, включително и леката фракция. След тези впечатления Snaga – публичното дружество, което управлява отпадъците в Любляна и в девет околни общини – и Общинският съвет на Любляна обявяват своя ангажимент към подхода Нулеви отпадъци. Те отхвърлят напълно плановете за изгаряне на боклука на града. През септември 2014 г. Любляна приема стратегия „Нулеви отпадъци“, заедно с три други пилотни общини. Това бива публично обявено в Долната камара на словенския парламент. Любляна е обявена за Европейска зелена столица за 2016 г. Тя е единствената столица сред останалите пет финалиста без никакъв инсинератор и без никакви планове за изграждане на такъв, което й дава значително предимство пред останалите кандидати. увеличаване на разделното събиране до 78% до 2025 г. и до 80% до 2035 г.; намаляване на общото количество генерирани отпадъци до 280 кг. на жител годишно; намаляване на остатъчните отпадъци до 60 кг до 2025 г. и 50 кг до 2035 г. годишно.
Комисията ще продължи да изпълнява плана за действие за кръговата икономика. Днес, една година, след като прие пакета от мерки за кръговата икономика, Комисията представя доклад за изпълнението и напредъка по ключови инициативи от своя план за действие от 2015 г. Освен доклада Комисията създаде платформа за финансова подкрепа на кръговата икономика заедно с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Платформата ще свързва новаторите с инвеститори. Комисията публикува и насоки за държавите от ЕС относно производството на енергия от отпадъци и предложи целево подобряване на законодателството за определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за устойчивото развитие, заяви: "Изграждането на кръгова икономика в Европа е основен приоритет за тази Комисия. Постигнахме добър напредък и планираме нови инициативи през 2017 г. Затваряме цикъла на проектирането, производството, потреблението и управлението на отпадъците, като по този начин създаваме екологична, кръгова и конкурентоспособна Европа." Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, на свой ред каза: "След постиженията по плана за инвестиции „Юнкер“ се радвам, че отново можем да работим с ЕИБ, за да свържем новаторите с инвеститори. Нашата цел е да се увеличат инвестициите в кръговата икономика, както публичните, така и частните. Това често означава, че са необходими нови бизнес модели, които може да изискват нови, иновативни начини на финансиране. Тази платформа е отличен инструмент за повишаване на осведомеността за огромния бизнес потенциал на проектите в областта на кръговата икономика и в резултат от това – за привличане на повече средства за тяхното финансиране. Кръговата икономика е важен елемент за модернизиране на европейската икономика и ние сме на път да реализираме тази устойчива промяна." Заместник-председателят на ЕИБ Джонатан Тейлър, отговарящ за финансирането в областта на околната среда, климата и кръговата икономика, също изрази своето становище и заяви: "ЕИБ се радва да обедини усилията си с Европейската комисия и да използваме нашата комбинирана финансова мощ и експертен опит, за да направим нашите икономики кръгови в по-голяма степен. С над 19 млрд. евро специално финансиране през миналата година ние сме най-големият многостранен кредитор в областта на климата и гледаме на кръговата икономика като на основно средство за обръщане на хода на изменението на климата, по-устойчиво използване на ограничените ресурси на нашата планета и допринасяне за растежа в Европа. За да се ускори този преход, ще продължим да предоставяме съвети и да инвестираме все повече в иновативни кръгови бизнес модели и нови технологии, както и в по-традиционни проекти за ефективно използване на ресурсите. Новата платформа за финансова подкрепа на кръговата икономика ще бъде основен инструмент за повишаване на осведомеността и финансиране на проекти в тази област." Въз основа на набраната инерция с Плана за инвестиции за Европа, по който до края на 2016 г. са мобилизирани инвестиции на стойност 164 млрд. евро. Комисията, ЕИБ, националните насърчителни банки, институционалните инвеститори и други заинтересовани страни ще обединят усилията си в рамките на платформата. Чрез нея ще се повишава осведомеността за възможностите за инвестиции в кръговата икономика и ще се стимулират добрите практики сред организаторите на проекти, ще се анализират проекти и свързаните с тях финансови нужди и ще се предоставят съвети относно структурирането и рентабилността на проектите. Днешното съобщение на Комисията за ролята на производството на енергия от отпадъци в рамките на кръговата икономика ще допринесе за постигане на максимални ползи от тази малка, но иновативна част от националния енергиен микс. То съдържа насоки как държавите от ЕС да постигнат баланс по отношение на капацитета за производство на енергия от отпадъци. Подчертава се ролята на йерархията на отпадъците, при която вариантите за управление на отпадъците се оценяват според тяхната устойчивост и с най-голям приоритет са предотвратяването и рециклирането на отпадъци. Съобщението помага на държавите да оптимизират приноса си към енергийния съюз и да използват възможностите за трансгранични партньорства, когато това е уместно и е в съответствие с нашите цели в областта на околната среда. Пакетът, приет от Комисията днес, включва и предложение за актуализиране на законодателството, за да се ограничи употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (Директивата за ограничение на опасните вещества). С предложението се насърчава замяната на опасните материали, за да се повиши рентабилността на рециклирането на компонентите. Допълнително ще се улеснят операциите на пазара на стоки втора употреба (напр. препродажбата) и ремонтът на електрическо и електронно оборудване. Според оценките с тези мерки ще се предотвратят повече от 3000 тона опасни отпадъци на година в ЕС и ще се реализират икономии на енергия и суровини. Само в здравния сектор може да бъдат спестени разходи в размер на 170 млн. евро. В своя доклад за напредъка от миналата година насам Комисията посочва основните мерки, предприети в области като отпадъците, екопроектирането, хранителните отпадъци, органичните торове, гаранциите за потребителските стоки и иновациите и инвестициите. Принципите на кръговата икономика постепенно се интегрират в добрите промишлени практики, екологосъобразните обществени поръчки, използването на фондовете по политиката на сближаване и чрез нови инициативи в строителния и водния сектор. За да може преходът към кръгова икономика да се осъществи на практика, Комисията също така призовава Европейския парламент и Съвета да приемат законодателните предложения в областта на отпадъците в съответствие със съвместната декларация относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. През идната година Комисията ще продължи да изпълнява плана за действие за кръговата икономика – тя ще изготви стратегия за пластмасите, рамка за мониторинг на кръговата икономика, предложение за насърчаване на повторното използване на водата и др.
70 дружества от Великотърновска и Габровска област ще събират отпадъци по нови правила, съобщиха от РИОСВ. С промените в Закона 70 дружества от Великотърновска и Габровска област ще събират отпадъци по нови правила, съобщиха от РИОСВ. С промените в Закона за управление на отпадъците от тази година се въвеждат нови изисквания и срокове за дейности. От РИОСВ във Велико Търново вече са издадени 36 разрешителни, от които 32 са за събиране на стари МПС и 4 за стара електроника. Новото е, че всяко дружество трябва да представи банкова гаранция от 15 000 лв., една за отделните видове отпадъци. Това касае събирането на черни и цветни метали, стари МПС и остаряла електроника. Внася се и гаранция от 5000 лв. за всяка площадка за отпадъци. Банковите гаранции трябва да се внесат до три месеца от влизане на измененията в ЗУО. При неизпълнение на това изискване се отнема разрешителното за дейност. Измененията задължават дружествата, които събират отпадъци, само ако имат разрешение за производствените бази, формирани съгласно устройствения план на териториите. До 2 години от влизането в сила на закона, дружествата, които събират отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло и отпадъци от опаковки, трябва да изпълнят изискванията по новите промени.
Парламентарната комисия по околна среда гласува на 24 януари по пакет от законодателни предложения на Европейската комисия, които формулират амбициозни цели до 2030 г. за рециклиране и повторно използване на продукти. Четирите директиви са сред приоритетите в работата на ЕС за 2017 г., като гласуването във вторник ще определи позицията на Парламента в предстоящите преговори със Съвета и Комисията. Законодателният пакет, по който ще се произнесе комисията по околна среда, е насочен към ефективното управление на отпадъците и е първа стъпка към изграждането на „кръгова икономика“, в която по-голямата част от материалите и продуктите се рециклират и се използват отново и отново. Това би донесло ползи не само за здравето на хората и околната среда, но и за икономиката. Например, ако 95% от остарелите мобилните телефони се предават за вторична употреба, това би спестило над 1 млрд. евро годишно за разходи за суровини. Според данните към 2014 г. 44% от битовите отпадъци в ЕС са били подложени на рециклиране или компостиране (разграждане), в сравнение с 31% през 2004 г. Този дял следва да достигне 50% до 2020 г. Дори и това би означавало, че голяма част от отпадъците в Европа попадат в сметище или се изгарят и затова са нужни по-високи цели за следващото десетилетие. Законодателният пакет включва четири директиви, които са посветени на битовите отпадъци, депата за отпадъци, опаковките и рециклирането на превозни средства, батерии и акумулатори и електронна техника. По-голямата част от битовите отпадъци идват от домакинствата. Този вид отпадъци представляват около 10% от всички отпадъци в Европа. Между 2004 и 2014 г. общият обем на битови отпадъци в Европа намалява с 3% в абсолютна стойност. В България обемът на битовите отпадъци намалява от 599 кг на глава от населението през 2004 г. на 442 кг на глава от населението през 2014 г. Други страни обаче бележат ръст – например, Дания, Швейцария и Германия. Според принципите на политиката на ЕС спрямо отпадъците складирането на сметище трябва да бъде последната възможност, към която може да се прибегне. Преди това трябва да се даде приоритет на предотвратяването на изхвърлянето, повторната употреба и рециклирането. Към 2014 г. страни като Австрия, Белгия, Дания, Германия, Холандия и Швеция на практика не се освобождават от отпадъци на сметища. В други страни (Кипър, Хърватия, Гърция, Латвия и Малта) на сметището свършват над три четвърти от всички битови отпадъци. В законодателния пакет Комисията предлага до 2030 г. депонираните отпадъци да бъдат не повече от 10% от всички битови отпадъци. Опаковките на продуктите в ЕС са направени от хартия и картон, стъкло, пластмаса, дървесина и метали. В най-ниска степен в Европа се рециклират пластмасови и дървени опаковки, но съществуват сериозни разлики в степента на рециклиране на отделните видове материали по страни. Законодателният пакет за отпадъците включва и правила за рециклирането на остарели автомобили, батерии и акумулатори (към 2013 г. само 40% от тях се рециклират) и събирането и рециклирането на електрическа и електронна техника. В същото време гражданско движение от 42 организации от 15 държави в Европейския съюз подкрепи призива, прахосването на храна да се намали с 50% до 2030 г. Вече над 47 000 души са подписали петицията, която се намира на сайтовете Change.org и Global Citizen.
