Фирмен профил
Фирмен профил
Управлението на отпадъците е стар проблем и модерен бизнес. Включва събирането, транспортирането, преработката или изхвърлянето, управлението и контрола на отпадъчните материали и е белег за нивото на развитие на дадена страна. По света се прилагат различни методи на третиране на отпадъците. България засега има 57 съвременни депа и 3 Завода за преработката им - софийският е най-големият и на-модерният. За периода 2014-2020 са предвидени 562 млн. лв. в сектор "Отпадъци". Целта е надграждане на системите за управление на отпадъците чрез центрове за повторна употреба на отпадъците, анаеробни компостиращи инсталации, инсталации За предварително третиране, съоръжения за отделно третиране, инсталации за производство на енергия. За 2017 г. капиталовата програма на София предвижда 13.5 млн. лв. за управление на отпадъците.
***
Депонирането но отпадъците е обичайна практика в повечето страни. Проектните характеристики на съвременните депа включват методи за ограничаване на инфилтрата - глина или синтетичен хастарен материал. Депонираният отпадък обикновено се сгъстява, за да се увеличи плътността и стабилността му, и се покрива, за да не привлича вредители. Много от депата за отпадъци имат и системи за извличане на сметищен газ, който се изпомпва от депото и пламва или изгаря в газов двигател за генериране на електричество. Изгарянето е признато като метод за обезвреждане на определени опасни отпадъчни материали. Заедно с това е спорен метод заради емисиите на Замърсяващи газове. "Отпадъци за производство на енергия" (waste-to-energy) или "енергия от отпадъци" (energy-from-waste) са широко използвани термини за съоръжения, които изгарят отпадъци в пещ или котел за генериране на топлина, пара или електричество.
Рециклирането е практика за възстановяване на ресурсите. Най-често срещаните продукти, които се рециклират, включват алуминий като кутийки за напитки, мед под формата на тел, стоманени кутии за храни и флакони, стари стоманени мебели или оборудване, полиетиленови и пластмасови бутилки, стъклени бутилки и буркани, картонени кашони, вестници, списания и лека хартия и кутии от вълнообразни плоскости. Един от начините да се постигне устойчивост е да се преориентира управлението на отпадъците към рециклиране на стъкло, храна, хартия и картон, пластмасови бутилки и метал. Възстановяването на ресурсите използва опити за анализ на жизнения цикъл, за да предложи алтернативи за управление на отпадъците.
***
Резултати от дейностите по преработване на битови отпадъци до 30.09.2016
***
В резултат от третирането, 6 т.ч. сепариране на 305 339 тона смесени битови и биоотпадъци, са постигнати следните резултати
***
79% (240 793 тона) намаляване на количествата отпадъци, предадени за депониране, което е с 19% повече спрямо същия период на 2015 г.
***
9 641 339 лв. намаляване на разходите за отчисленията по Закона за управление на отпадъците
***
455 213 лв. приходи от продажби на рециклируеми материали от Завода за МБТ хартия, метали, пластмаса и стъкло до 31.10.2016
***
562 320 лв. приходи от продажба на електроенергия до 31.10.2016г.
***
Заводът за механично-биологично третиране на отпадъците в София
Според плана за 2017 з. се очаква да се достигнат максимални стойности на производство на RDF - 156 500 тона, максимално отделяне на рециклируеми материали - 30 000 тона, минимални количества отпадъци за депониране и преработване на 380 000 тона годишно битови отпадъци. Процесът включва приемане и предварително сортиране заедно с отделяне на опасни и едрогабаритни материали, механично третиране за отделяне на рециклируеми материали и производството на RDF гориво.
Инсталация за биологично третиране "Хан Богров" За 2017 8. са предвидени 25 200 тона разделно събрани биоотпадъци и произвеждане на 7000 тона компост. Количеството на произведената ел. енергия през настоящата година се планира да бъде 2600 MWh. 13.5 млн. лв. са предвидените средства за сектор "управление на отпадъците" на столичната община Общо 13 500 000 лв. предвижда капиталовата програма на Столичната община за сектор "Управление на отпадъците". Те са в четири основни направления. Първото е свързано с проучвателни работи за оползотворяването на RDF горивото. Второто е надграждане и рекултивация на депото в Долни Богров (5 млн. лв.), което общината следва да изпълни по закон. От проекта за закриване и рекултивация на депо "Долни Богров" са изградени земни диги в Клетка №2 и 3. По вътрешните откоси е положен "дренажно-хидроизолационен" пакет. Същото се отнася u за депо "Садината" - клетка 1 и клетка 2 (4 млн. лб.). По проект "Закриване и рекултивация на първи етап на депо "Суходол" са изпълнени строително-монтажни работи за подравняване на земната основа за оформяне тялото на депото, доставка и полагане на дренажен геокомпозит, HDPE фолио, земни маси за техническата рекултивация. По рекултивация на втори етап на депото е изпълнена техническата и биологичната рекултивация. Доставени и засадени са 89 000 храсти и трева за затревяване на 120 дка. През тязе година продължават дейностите по рекултивацията му за 1.5 млн. лв.
***
Проекти в сектор "управление на отпадъците"
ЗА 2 000 000 лв.
Проучвателни и проектни работи, свързани с управление на отпадъците, 8 т.ч. проучване, проектиране и изграждане на центрове за повторна употреба, поправка и подготовка за повторна употреба, включително осигуряване на съоръжения и техника За целите на дейността за площадки Суходол и Требич, проектни работи за рекултивация на депо за строителни отпадъци Враждебна, проектни работи, свързани с инсталацията За комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDFгориво
***
ЗА 5 000 000 ЛВ.
Надграждане и рекултивация на депо Долни Богров, в т.ч. строителен надзор и инвеститорски контрол на проекта
***
ЗА 4 000 000 ЛВ.
Рекултивация и надграждане на депо "Садината", клетка 1 и клетка 2
***
ЗА 1 000 000 ЛВ. Програма от мероприятия за подобряване на техническата и инженерната инфраструктура и качеството на живот в район "Кремиковци" и район "Сердика"
***
ЗА 1 500 000 ЛВ. Закриване и завършване рекултивацията на депо за битови отпадъци в кв. "Суходол"
През изминалата година Община Добричка продължи работата по въведената система за сметосъбиране и извозване на твърдите битови отпадъци до Регионално депо Стожер. Общо са събрани и транспортирани 4 690 тона битови отпадъци. От тях са депонирани 67 процента, като останалите, близо 1550 тона са рециклирани или компостирани, става ясно от отчет за изпълнение на Програмата за управление на Община Добричка за 2016 година, представен на последното заседание на Общинския съвет от кмета инж. Тошко Петков. В него се посочва, че по този начин Общината е изпълнила целите, поставени в Регионалното сдружение за разделно събиране и третиране на различните видове отпадъци. След проведена обществена поръчка през м. г. се закупиха 20 контейнера тип „бобър“ за подмяна на вече амортизирани такива. В Община Добричка се създадоха предпоставки и необходимата организация за разделно събиране на биоразградимите отпадъци чрез специализирани контейнери и чрез стимулиране на домашното компостиране. В края на годината се закупиха 61 контейнера за биоразградими отпадъци на обща стойност 19 764 лева. Съобразявайки се със създадената вече организация за събиране на битовите отпадъци контейнерите ще бъдат разпределени в близост до регионално депо Стожер – в селата Дебрене, Стожер, Бранище, Стефаново, Плачи дол и Приморци. От октомври м. г. в единадесет населени места пилотно се въведе разделно събиране на битовите отпадъци. Обхванати са 183 домакинства. От администрацията се раздадоха цветни чували, в които се поставят събраните в домакинството рециклируеми отпадъци – хартия, пластмаса, стъкло, и метал. Като за начало резултатите са приемливи. Работи се дейността да се доразвие за да се обхванат повече домакинства.
ВАНЯ БИЖЕВА*
На последната сесия в Истанбул Пирин бе поставен на дискусия. Това се случва, защото в ЮНЕСКО непрекъснато постъпват неверни сигнали от екологични организации, че България не опазва Пирин като обект на световното природно наследство.
Тези организации клеветят страната ни, изискват всякакви обсъждания и след това едни ги представят като инициативи на международни структури. Подобно нещо се случи и в Истанбул. Представителите на WWF за България обикаляха чуждите делегации и настояваха Пирин да бъде включен в списъка на застрашените обекти на ЮНЕСКО, което предизвика всеобщо недоумение.
Въпреки техния натиск такава точка въобще не беше включена за обсъждане. След проведената дискусия се обсъди проекторешение от началото 2016-а, подготвено видимо под натиска на екологични организации, с което се искаше да се извърши „стратегическа оценка на плана за Пирин".
Делегацията от МОСВ представи на сесията становище, че това искане противоречи на българското и европейското законодателство за оценка на рамкови документи, планове и програми.
Основните мотиви, изтъкнати в становището на министерството, бяха, че плановете за управление на национални и природни паркове, съгласно българското законодателство, са екологични документи и инструмент за управление.
Основните цели на плановете за управление, включително и този на Пирин, са съхранението на парка като обект на световното природно наследство, опазване на местообитанията на растителните и животинските видове, на резерватите и осигуряване на съхранението на природната среда.
Експертите от МОСВ припомниха, че българските закони са категорични, че каквито и да е инвестиционни намерения преминават през най-висшата оценка - за въздействието върху околната среда, което гарантира защитата на
Пирин.
Единодушно двайсетте и една гласуващи на сесията страни подкрепиха становището на МОСВ, че екологична оценка на плана за Пирин е необходима едва тогава, когато има конкретни инвестиционни намерения с параметри и локации. Това залегна в решението.
Освен това повечето делегации, които взеха отношение, подчертаха напредъка в работата на България и доверието си в нашите държавни органи. МОСВ във всеки доклад, който внася до комитета, категорично подчертава, че държавата опазва обекта и гарантира действия да съхранява неговата уникална стойност и че строителство няма да бъде допуснато. Бе препоръчано на България да насърчава „Стратегия 2010 за устойчив природен туризъм"' като алтернатива на развитие на ски туризма.
Екологията не е война, а позитивизъм и широко съгласие между ЮНЕСКО, местните общности, държавната администрация и неправителствените организации. Надали има някой, който да иска да се унищожи природата ни. Всеки чужденец, който идва в България, отбелязва колко добре е съхранен ландшафтът ни. Трябва да подчертаем, че това е резултат от почти 100-годишна история за опазване на природата в България. За да имаме добри резултати в екологията, трябва да говорим истината без преувеличения, без пристрастия, без идеология.
*Ваня Бижева е изпълнителен директор на Балкански център по устойчивост и екологичен инженеринг. Експерт по публична комуникация. Участвала е като наблюдател на 36-ата и 40-ата сесия на Комитета за природно наследство.
Количеството на рециклираните биоотпадъци в България нараства и за 2015 г. са отчетени 311 хил. тона, което е приблизително една трета от общия процент на рециклираните отпадъци от бита. Това стана ясно на Осмата международна конференция „Save the Planet”, в която взе участие заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков. Той отбеляза, че страната ни има добре структуриран и последователен План за управление на отпадъците, който е използван като модел в други държави членки. Това се смята за постижение и в доклада на ЕК от февруари т. г. за напредъка в областта на екологията. Една от положителните тенденции е, че през 2014 г. нивото на генерираните битови отпадъци у нас е под средното за Европейския съюз – 442 кг на глава от населението срещу 475 кг за ЕС. Степента на рециклирането обаче е относително ниска – средно 25% срещу 44% за ЕС. Така страната ни се нарежда сред държавите, които все още имат високо равнище на депониране. Тенденцията при оползотворяването на строителните отпадъци е положителна. За 2015 г. делът им е 58,85% от общо образуваните при заложена междинна цел в българското законодателство от най-малко 35 на сто до 1 януари 2016 г. За сравнение делът на оползотворените строителни отпадъци за 2013 г. е едва 15 %.
С изграждането му се очаква Община Шумен да спестява близо 2 млн. лева годишно. Ръководството на Община Шумен представи проект на възлагателен договор за завод за боклук, който да се построи край Шумен. През ноември бе обявено, че немски инвеститор има интерес към изграждането на завод за преработка на отпадъци в Шумен. Фирмата има изградени предприятия в Германия, а сега проявява интерес към построяването на мощност и на сметището край кв. "Дивдядово". Проектът на договор с фирмата WT-S LTD бе разгледан в Правна комисия към Общинския съвет. Той трябва да е със срок от 20 години, като има опция за удължаване с още 5 години. Община Шумен пък трябва да осигурява достатъчно боклук, за да работи заводът на 100% от капацитета си. Освен това ще събира и извозва до завода отпадъците, но за преработката им няма да плаща нищо. Цялото количество боклук ще идва не само от Шумен, но и останалите членове на Регионалното сдружение за управление на отпадъците - Велики Преслав, Нови пазар, Каспичан, Смядово, Каолиново, Хитрино и Венец. Ако боклукът се предава в завода, ще бъдат спестени около 2 млн. лв., посочи заместник-кметът Боян Тодоров и добави, че в момента се плащат по 80 лв/тон отчисления заради регионалното депо, а тези такси постоянно се вдигат. Първоначално инвеститорите искаха по 20 евро на тон за преработка, но договорихме цената да е 0 за всички общини от сдружението, ако след това някой иска да се включи и да предава боклука си в завода, вероятно ще плаща, посочи кметът Любомир Христов. Проектът за договор ще бъде предаден за обсъждане и във Велики Преслав, Нови пазар, Каспичан, Смядово, Каолиново, Хитрино и Венец. За да бъде сключен трябва да бъде разгледан и одобрен от местните парламенти на всички общини от сдружението.
Компостираща инсталация за зелени отпадъци ще бъде изградена в землището на с. Мездрея. Проектът е на общините Берковица и Вършец и цели поощряване на разделното събиране и оползотворяване на биоразградимите отпадъци. В разрешителното издадено от екоинспекцията в Монтана е записано, че мини зъводът ще бъде разположен в местността Тутмата в землището на с. Мездрея върху 14 дка. За първите шест години / 2019-2024 г./ там ще се акумулират 3 440 т отпадъци и ще се произвежда 1 545 т компост. По границите на обекта ще бъдат засадени дървета и така той ще се слее с околния ландшафт, ще бъде ограничено разпространението на шума и газовите емисии при работата на инсталацията. Постъпващите отпадъци ще бъдат събирани в четири секции – за трева, за листа, за едри и дребни дървесни материали. Няма риск от замърсяване на околната среда нито неблагоприятно въздействие върху обитанията на птиците и популацията на други защитени видове в района, се казва в документа издаден от РИОСВ.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Старите такси не покриват разходите. е аргументът на кмета Д. Бръчков
Петрич вдига 11 пъти таксата за депониране на строителни отпадъци в общинското депо. Това става ясно от допълнение към проекта за Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в община Петрич, внесено в началото на седмицата от кмета Димитър Бръчков. Съгласно предложението таксата за депониране на строителни отпадъци от 4 лв./т вече ще е 45 лв./т, за производствени отпадъци от 10 лв. става 55 лв./т, толкова ще е и таксата за битови отпадъци ДБ0/.
Старите цени за ползване на депото са от 2006 г. и по никакъв начин не могат да покрият разходите на общината по него - за мониторинг, отчисления и обезпечения по реда на ЗУО, мотивирал е предложението си Д. Бръчков.
Според разчетите общината е длъжна да плати пълния размер на средствата за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, което за 2017 г. е 4,15 лв./тон, извън това съгласно разпоредбите на чл. 64 от Закона за управление на отпадъците за обезвреждане им трябва да се правят отчисления по 40 лв./т, с които се цели да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се стимулира тяхното рециклиране и оползотворяване. Така за експлоатацията на регионалното депо за неопасни и инертни отпадъци община Петрич плаща 144 000 лв. годишно, които би трябвало да се покрият с новите такси.
Някои държави се опитват да изглеждат чисти. Други се борят да възпитат жителите си да изхвърлят отпадъците си разделно. Трети се опитват да превърнат ненужното в полезно. Швеция е държава, която се опитва да се справи с едно доста сериозно предизвикателство. Ако успее, ще се окаже първата страна в света, която рециклира сто процента отпадъците си.
Повече от 99 на сто от всички битови отпадъци се рециклират по един или друг начин. Това означава, че страната е преминала през нещо като революция за последните десетилетия, ако се има предвид, че през 1975 г. този процент е бил едва 38. Думата „едва" звучи като невъзможна мечта за нашите реалности.
Станции за преработка има из цяла Швеция, но въпреки високите технологии правило е те да не са по-близо от 300 метра от всяка жилищна площ. Повечето шведи разделят всички рециклируеми отпадъци в домовете си и ги внасят в специални контейнери в техния жилищен блок или ги превозват до най-близката станция.
Както казахме, остава помалко от процент, но Вейн Виквист, главен изпълнителен директор на отдел „Управление и рециклиране" на Шведската асоциация за отпадъците (Avfall Sverige), все още мисли, че шведите могат да направят много повече, тъй като половината от всички битови отпадъци все още се изгарят. Страната толкова е пленена от идеята за чиста природа, че дори част от боклукчийските камиони се движат с биогаз, а отпадните води се пречистват почти до чистотата на питейните.
Изглежда евтината енергия, която се произвежда от отпадъци, отваря нов пазарен сегмент. С течение на времето капацитетът за обработка на ненужните суровини се е увеличил толкова много, че днес Швеция внася около 700 хил. тона отпадък от други страни.
„Нулеви отпадъци - това е нашето мото", казва Виквист. „Няма съвършен план, но със сигурност това е завладяваща идея и цел, за която си струва да се работи."
