Фирмен профил
Фирмен профил
Страната е лидер в ЕС по разделно събиране и рециклиране на отпадъците, които превръща в ресурси
Малка Словения е пример в ЕС за държава членка, която за кратко време успя да преодолее новите икономически предизвикателства. Страната е първенец в ЕС по разделно събиране на отпадъци и рециклирането им, което я поставя и в челните места на страните членки, тръгнали по пътя на т.нар. кръгова икономика - по-екологична икономика, свързана с ограничаване на отпадъците, по-малко използване на традиционните сметища и насърчаване на рециклирането. При този модел суровините се връщат обратно в употреба, така че ресурсите се запазват. Това е икономиката на бъдещето, на която Европа възлага големи надежди и предлага щедро финансиране. Обявеният от ЕК пакет от мерки за стимулиране на кръговата икономика предвижда 5.5 млрд. евро да бъдат отпуснати от европейските структурни и инвестиционни фондове и 650 млн. евро от програмата "Хоризонт 2020" за финансиране на научните изследвания и иновациите.
Словения вероятно ще бъде сред първите страни в ЕС, които ще се възползват от тези възможности. Заради ефективното управление на отпадъците страната е давана за пример и е готова да споделя добрите си практики в Европейската платформа за заинтересованите страни относно кръговата икономика, чието начало беше дадено наскоро. Идеята за нея е на ЕК и на Европейския икономически и социален комитет - консултативен орган на ЕС, в който влизат представители на работодатели, профсъюзи и на гражданското общество. "Изграждането на кръгова икономика в Европа е основен приоритет за тази ЕК... Затваряме цикъла на проектирането, производството, потреблението и управлението на отпадъците, като по този начин създаваме екологична, кръгова и конкурентоспособна Европа", казва първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс. В Брюксел са убедени, че този модел може
да даде сериозен тласък на икономиката на Стария континент,
както и значително да повиши стандарта на живот на европейците. Любляна показва как може да стане това.
69% от отпадъците, изхвърляни в населените мести в Словения, се събират разделно, сочат данните на Националния статистически институт на страната за 2015 г. На словенец са се падали по 451 кг изхвърлен боклук годишно. За сравнение средно в ЕС-28 едва около 20% от отпадъците се събират разделно и в резултат на това "се стига до огромни загуби на ценни суровини", смятат от ЕК. Столицата Любляна е сред градските лидери с над 60% от разделно събирани боклуци, като отстъпва само на градчето Врхника - с 80% разделно събрани отпадъци, и на Горйе - със 76%.
Как Словения превърна боклука си в злато и стана евролидер в сферата на сметосъбирането, рециклирането и преминаването от линейна към кръгова икономика? Тайната се крие в ефективното управление на отпадъците и, разбира се, в активното участие на хората в целия процес, категорични са местните управници. Всичко започва през 2007 г., три години след приемането на Словения в ЕС. Властта решава да потърси нов път на развитие и започва от столицата Любляна. Приета е програма за бъдещото развитие на града, чиято основна цел е до 2020 г.
драстично да се подобри качеството на живот
Решено е да бъде въведена системата за разделно събиране на сметта и рециклирането й, ограничаване на трафика в центъра на града, насърчаване на използването на велосипед, да се въведат схеми за споделено пътуване и др. Всичко това води страната към плавен преход от линейната към кръговата икономика, за която обаче тогава почти не се говори, а днес вече е сред основните приоритети на ЕС, тъй като примерът за ефективността й е налице.
"Словения има две причини да търси нови решения: малка страна сме, не сме геополитическа сила и не разполагаме с големи мултинационални компании.... Словенската икономика не може да си позволи да гледа и да чака какво ще се случи на световния пазар, тя трябва да бъде проактивна. Необходим е стратегически системен подход, а концепцията за кръгова икономика предлага на Словения нови възможности да стане конкурентноспособна на международните пазари", обяснява Ладейа Година Кошир, която е инициатор на платформата "Кръгова промяна". Нейната основна цел е да информира, образова и показва най-добрите практики в прехода от линейна към кръгова икономика. Кошир е убедена, че обмяната на опит в тази сфера е от изключително значение и е сред най-активните поддръжници на Европейската платформа за заинтересованите страни относно кръговата икономика на ЕК и Европейския икономически и социален комитет.
Ефективното управление на отпадъците е първата стъпка към кръгова икономика и затова Брюксел предлага законодателни промени, които ще задължат страните членки да предприемат мерки в тази сфера. Въведената система за управление на сметта в столицата Любляна струва около 160 млн. евро, като 77.5 млн. евро от тях са отпуснати от Кохезионния фонд на ЕС. Паралелно с внедряването й текат
и програми за обучаване на гражданите,
обясняват им се предимствата за начина им на живот от разделното изхвърляне на отпадъците. Днес те са много доволни от промяната, настъпила в града им, и активно участват в реализацията на плановете за повишаване на стандарта на живот. Освен специалните инсталации за преработката на боклука в Любляна, чието население е около 400 000 души, има около 140 000 контейнера за разделно събиране. В централните части са монтирани на пръв поглед обикновено метални кошчета в 5 различни цвята според вида отпадък, за който са предназначени. Под тях обаче има големи подземни резервоари и оттам сметта отива за рециклиране. За биоразградимите отпадъци са предвидени специални контейнери, разположени в кварталите на Любляна, и достъпът до тях става със специален чип. Словенците имат седмичен лимит за изхвърляне на органичните боклуци. Целта е да се насърчат хората да изхвърлят по-малко органични отпадъци.
Любляна рециклира две трети от отпадъците си, които живеят втори живот под различна форма. Местна компания създаде от рециклирани боклуци материал, наречен "еконил", използван в текстилната индустрия за производството на чорапи, бански, килими и др. Сметта се използва също за получаването на енергия, в строителството и други сектори. Предимствата на този вид ресурси са значителни и затова Брюксел настоява до 2030 г. в целия ЕС да се рециклират около 70% от отпадъците - евродепутатите предлагат 75%, а ЕК - 65%. Предстоят дебати по този въпрос. В момента 44% от битовата смет в ЕС се рециклира.
Значителен принос за правилната икономическа ориентация на Словения има и бившият еврокомисар на страната Янез Поточник, който беше част от ЕК в периода 2010-2014 г. и отговаряше за околната среда. "За промяна на линейния икономически модел към кръгова икономика е необходимо да се насочи цялата енергия към иновации, нови бизнес модели, нов продуктов дизайн и да се насърчи разумното поведение на потребителите", обяснява той.
Положителният пример в лицето на Словения е факт, остава и другите държави членки да го последват и да превърнат боклуците си в източник на печалба, а не на проблеми.
Според приетия на 14 март т.г. проектозакон, делът на отпадъците за рециклиране трябва да се повиши до 70% през 2030 г. от 44% днес. Евродепутатите също искат делът на депонирането на боклука да се ограничи до 5% , заради негативното му влияние върху околната среда. Хранителните отпадъци пък трябва да се намалят с 50%. Предстои Парламентът да преговаря със Съвета на министрите. Според статистиката за 2014 г., 44% от общинските отпадъци в ЕС се рециклират или компостират спрямо 31% през 2004 г. До 2020 г. страните от ЕС трябва да рециклират или компостират над 50% от отпадъците. „Днес Парламентът показа с много голямо мнозинство, че вярва в прехода към кръгова икономика. Ние решихме да възстановим амбициозните цели за рециклиране и депониране в унисон с първоначалното предложение на Комисията от 2014 г.,“ заяви евродепутатът Симона Бонафе (С&Д, Италия). До 2030 г. поне 70% от теглото на битовите отпадъци (тези от домакинствата и малките предприятия) трябва да бъдат рециклирани или подготвени за рециклиране (т.е. проверени, почистени или ремонтирани), казват евродепутатите. Европейската комисия предложи 65%. За опаковъчни материали като хартия и картон, пластмаса, стъкло, метал и дървесина евродепутатите предлагат делът на рециклиране да достигне 80% през 2030 г., с междинни цели за 2025 г. Предложението ограничава до 10% дела на депонирането на общинския боклук до 2030 г. Евродепутатите предлагат също този дял да се намали до 5%, въпреки удължаването на срока с 5 години, при определени условия за тези държави членки, които през 2013 г. са депонирали повече от 65% от общинските отпадъци. Хранителните отпадъци в ЕС се оценяват на около 89 милиона тона, или 180 кг. на човек годишно. Евродепутатите препоръчват хранителните отпадъци да се намалят с 30% до 2025 г. и с 50% до 2030 г., в сравнение с 2014 г. Те предлагат и подобна цел за морските отпадъци. През 2014 г. Австрия, Белгия, Дания, Германия, Холандия, Швеция спряха изхвърлянето на общинския боклук в депа, докато Кипър, Хърватия, Гърция, Латвия и Малта все още депонират повече от три четвърти от битовите си отпадъци. Въпреки че управлението на отпадъците в ЕС се е подобрило значително през последните десетилетия, почти една трета от общинския боклук все още се депонира, а по-малко от половината се рециклира или компостира, като има огромни различия между държавите членки. Подобряването на управлението ще има положително въздействие за околната среда, климата, здравето на хората и икономиката. Като част от промяната в политиката на ЕС към кръгова икономика, Европейската комисия изготви четири законодателни предложения, които представят нови цели за управление на отпадъците по отношение на повторното използване, рециклиране и депониране. Предложенията също така засилват разпоредбите на ЕС относно предотвратяването на прахосването и разширяват отговорността на производителите. Те също така уеднаквяват определения, задължения за докладване и методи за изчисляване с цел постигането на целите.
тежкия инцидент в Кърджалийско: В три общини - Момчилград, Джебел и Кирково забраниха водата за пиене. Става дума за над 50 населени места, а причината - изтичане на води с тежки метали от хвостохранилище в река Ерма, от там - в река Върбица, а от нея трите общини ползват питейна вода. Знаете ли какво е хвостохранилище? Простичко казано - специализирано сметище за съхранение на радиоактивни, токсични и други опасни отпадъци. А сега си представете едно условно сметище, на което са струпани всички излезли от употреба МПС, акумулатори, батерии, телевизори, компютри, перални, електрически готварски печки, плюс отпадъчните черни и цветни метали от индустрията. Би се получила цяла планина колкото град. А казано конкретно в официално оповестени данни, в ЕС годишно се произвеждат около 2 милиарда тона отпадъци - може ли някой да си го представи? Но заеманото място е по-малкият проблем. По-същественото е, че сред тези отпадъци има и особено опасни отпадъци, а количеството им нараства. На практика поради незнание или незаинтересованост на хората, се получава безразборно смесване на битовите с производствени отпадъци. Подложени на атмосферните влияния и механични въздействия при тези отпадъци започват химически процеси като окисляване или нарушаване на опаковките. Само в батериите, на които не обръщаме особено внимание, има различни метали - олово, живак, никел, магнезий, кадмий, сребро, цинк, различни киселини. Има реален риск всичко това да попие през земята и да стигне до подпочвените води. От там вредите са многобройни - отравят се водохранилища за питейна вода, реки, морета, земеделска продукция. Затова е изградена система за изкупуване на отпадъци и преработката им. При това изкупуване - например за старата ви кола ще получите от 250 до 1000 лева, които ще ви се платят на място и ще ви се издаде документ за дерегистрация от КАТ. С оферта и пари в брой за съответния уред върни и изкупуването на старото ви и ненужно електрическо и електронно оборудване: телевизори, компютри, монитори, хладилници, печки, перални и т.н. Икономическата изгода обаче не свършва само с пряката ви полза от предаването на старите уреди. Употребата на рециклирани материали за ново производство спомага да се черпят по-малко природни ресурси и да се намали енергията за добив и производство на новите метални съединения. При алуминия например спестената енергия достига до 95 процента, а при медта - до 85%. Производството на стомана от вторични суровини пести "само" 60% енергия в сравнение с добива от руда, при което може многократно да се рециклира, без да се променят качествата й. Част от общия ефект от използването на вторични суровини е, че индустрията намалява вредните емисии на СО2 - с около двеста милиона тона годишно, сочат данни на ЕС. Както е известно, натрупаните големи количества въглероден диоксид в атмосферата се свързват с парниковия ефект и държавите се обединиха за мерки за намаляването на емисиите. Всички тези ползи от рециклирането са довели до единна стратегия в ЕС за изкупуване на отпадъците и тяхното обработване. Включването на хората в тази инициатива освен приноса към опазването на природата, може да доведе и до допълнителни приходи.
Бразилска компания за рециклиране на отпадъци създаде първия по рода си завод за обработване на цигарени фасове. Късовете се събират на ръка от замърсените улици и канавки в Сао Паоло и след специална обработка тютюневите отпадъци се превръщат в хартия, готова за използване. Маркос Пойато е собственик на завода за рециклиране на цигарени фасове, който се намира в бразилския град Воторантим. Той споделя, че най-голямото му вдъхновение е сериозното замърсяване на околната среда. Според доклади, един фас може да замърси един литър вода, а всяка година Земята бива замърсявана с трилиони използвани цигарени филтри. Всеки фас пък съдържа близо 9000 токсини.
/КРОСС/В навечерието на Световния ден на водата - 22 март, екологичната организация «Грийнпийс“- България и екологичното сдружение «За Земята“ дадоха официален старт на кампанията за намаляване на замърсяването с пластмаси във водните басейни под надслов «Морето не е за една ваканция“. Кампанията се провежда у нас за трета поредна година и е част от всеобща инициатива за намаляване на пластмасата в океаните, подета от най-големите международни организации, сред които «Грийнпийс“, «Приятели на Земята“. Основната цел на екоактивистите е да насочат общественото внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси и това от своя страна да доведе до по-отговорно отношение към отпадъците, което ще подобри състоянието на водните басейни и качеството на живот на хората. Прекомерната употреба на еднократни пластмасови изделия в последните десетилетия е довела до повсеместно замърсяване на водоемите, моретата и океаните по цял свят с пластмаса - т.нар. «пластмасов смог“. Тези частици във водните басейни навлизат в хранителната верига на морските животни и заплашват не само тях, но и здравето на хората, които след това ги консумират. Почистването на замърсени плажове, речни дерета и язовири само временно намалява проблема, но трайно решение трябва да се търси в премахването на причините за него. Най-големите «виновници“ за пластмасовото замърсяване са чаши и бутилки, както и торбички, вилици, чинийки, опаковки и други еднократни изделия. Подкрепата на Холивуд Кампанията «Морето не е за една ваканция“ у нас бе подкрепена и от Европейската мрежа за нулеви отпадъци (Zero Waste Europe) - движение за цялостно намаляване на отпадъците, в което членува и българската екоорганизация «За Земята“. Идеята за нулеви отпадъци доби голяма популярност след като актьорът Джеръми Айрънс застана зад нея. Той обиколи света и засне документалния филм Бунище Земя (Trashed), който накара милиони хора на планетата да се замислят за своя отпечатък върху природата. «Бих искал хората да лобират пред своите политици за приемането на закони, които да намаляват отпадъците и да регулират производството на опаковки, особено пластмасовите, които съдържат скрити токсини, и най-вече тези опаковки, които се използват за пакетиране на храна и бутилирана вода“ - споделя холивудската звезда в интервю за престижния английски всекидневник The Guardian. Какво следва? През следващите месеци българските екоактивисти от «Грийнпийс“ и «За Земята“ ще представят пред обществото проблемите, свързани със замърсяването на околната среда чрез няколко кампании, засягащи различни сфери на обществения живот и своевременно ще предлагат адекватни идеи за разрешаването им. Акцентът тази година ще бъде върху чистата вода и храна, която хората употребяват - да не използваме пластмаса, когато се храним и пием, най-вече тази за еднократна употреба - чашки, кутии, прибори, торби. Децата Екозащитниците предвиждат тази година да стигнат и до най-малките - децата в детските градини, тъй като навиците за чистота и отношението към околната среда се придобиват още в тази най-ранна възраст. Идеята е да се реши проблема с пластмасовите чашки за еднократна употреба в детските градини, с които децата пият вода и след това веднага изхвърлят. Порочната практика оставя след себе си десетки хиляди чашки, които се превръщат завинаги в опасни отпадъци за природата, а както опитът показва, след това и за човека. Това разхищение на средства и суровини, което не се одобрява от родителите, но е все още сложен казус за разрешаване от институциите, освен вредно за децата, е и напълно излишно, а решението е просто - индивидуални чаши или бутилки за многократна употреба. Фестивалите Природозащитниците ще стигнат и до фестивали из цялата страна, които ще проявят отговорно отношение към водата, природата и човешкото здраве чрез реализирането на събития без боклук. Организаторите ще получат насоки за провеждане на мероприятията, например с чаши за многократна употреба, предоставяни срещу възстановим депозит. Други Едно от предстоящите събития ще е работилницата “СтъклЕко“, която се организира на 13-ти април т.г. в Музея на София, както и участие на фермерски пазари, кампании по почистване на плажове, планини и други.
Изкуствените дрехи са източник на пластмаса, която стига до океаните и може да ги замърсява, както и морската храна, твърдят учени, които започват двегодишен проект, за да търсят микроскопични частици във водите на Мексиканския залив, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Проектът ще използва материали от акции за почистване на крайбержието с доброволци. Той ще разчита и на данни от пробите на водата около Флорида. От една година в тях отчитат голямо съдържание на микрофибри - изкуствени частици, които са по-малки и от микрозрънцата от козметиката, попадаща във водата през канализацията. Изкуствените дрехи изпускат микроскопичните власинки при прането. След това те се насочват през естествените водни пътища до морето. Всичко, което е от найлон или полиестер, изпуска такива власинки, каза Мая Макгуайър от университета на Флорида. Изследвания на големите езера, Нюйоркското пристанище и околните водни пътища също откриха високи концентрации на замърсяване с пластмаса, включително с микрозърна. Данните на Макгуайър за Флорида са от 1-литрови проби, преминавали през фини филтри. Така са уловени микрофибрите, които преминават свободно през уредите на по-големите океански изследвания. Според други изследвания микрофибрите могат да бъдат погълнати от морски животни като мидите. Затова все повече специалисти настояват производителите на перални да вземат пред вид опасността от тях за околната среда. Проектът в мексиканския залив ще използва методологията на Макгуайър. Той се изпълнява от консорциум, в който участват няколко американски университета, като се финансира от програмата за морски отпадъци на Националното управление по изследване на океаните и атмосферата.
Замърсяването на въздуха и вредата от него е една от най-наболелите теми в последно време. Последните проучвания на Световната здравна организация показват, че замърсяването на въздуха е по-голяма заплаха от вирусите ХИВ и Ебола. Те са и причина за смъртта на над 1 млн. деца по света всяка година. Столицата на Саудитска Арабия, Рияд е най-мръсната в света, следвана от Делхи и Доха, Катар, показват данните, съобщава Kmeta.bg. The Australian Financial Review Magazine представя топ 10 на световните столици, които са с най-чист въздух в света: 10. Мадрид, Испания Иберийският град е с население над 3 млн. души, трети след Лондон и Париж, но политиката на повече пешеходни зони, достъпен градски транспорт и географската локация на града помагат той да се нареди сред най-малко замърсените столици в света. 9. Монако Известният с казината си и състезанията на Формула 1, градът-столица е един от най-чистите. Това може да ви се стори странно поради множество заможни хора, които живеят там и припалват всеки ден яхтите и суперколите си, но е самата истина. Според СЗО лазурният град има много ниска концентрация на замърсяване на въздуха – 2,5 PM (прахови частици), което вероятно се дължи на липсата на индустрия и малкото жители около 37 хил.д. 8. Хелзинки, Финландия Финската столица започна инициатива, която има за цел до 2025 г. да се премахне необходимостта гражданите да ползват автомобилите си. Властите искат да изработят толкова добра транспортна мрежа, че нуждата от кола да отпадне. Градът има 2400 мили колоездачни алеи и отдавна промотира зелената енергия и начин на живот. 7. Талин, Естония Със своите тесни калдъръмени улички средновековната столица не е била построена за моторни превозни средства. Шофиране около древния център на града е непрактично, което и до голяма степен държи колите далеч. В добавка градът е изключително богат откъм зелени площи, а и с прохладното му крайбрежие, го прави един от много малко замърсените градове в света. 6. Монтевидео, Уругвай Освен сравнително чист въздух, туристите, отиващи в Монтевидео, ще открият една от най-безгрижните столици на Южна Америка. Градът е с малко над един милион жители и е известен със своите пясъчни плажове, колониална архитектура и лозя. Сравнено с оживения Буенос Айрес, Монтевидео е по-чистата, по-зелената и по-спокойна алтернатива на аржентинската столица. 5. Единбург, Шотландия Някога добре известен с миризмата на канализация и токсичният смог, изненадващо е сега, че шотландската столица влиза в класацията за най-чист въздух. И не само това, сега Единбург е най-чистата европейска столица. 4. Отава, Канада Канадците трябва да благодарят на френския си архитект, който през 1950 г. предвижда градът да бъде опасан със зелен пояс, който спира разрастването му. Освен това местната администрация насърчава жителите си да не използват автомобили, като участват в споделено пътуване. Също така градът има по-малко от 900 хил. жители, което го прави един от особено чистите в света. 3. Канбера, Австралия Столицата на Австралийския съюз има по-малко от 400 хил. жители, което й дава предимство спрямо другите пренаселени столици, като Амстердам например с 800 хил. д. живеещи в нея. Въпреки че се смята за много скучен град, Канбера поне няма да ви убие с мръсния си въздух. 2. Уелингтън, Нова Зеландия С по-малко от половин милион жители, крайбрежната столица е най-населеното място в Нова Зеландия със страхотен свеж въздух и удобен живот. Изглежда обаче, въздухът ще става още по-чист, тъй като властите са решили да започнат амбициозни програми за енергийна ефективност и проекти за управление на отпадъците, които помагат на града да намали своите емисии на CO2. 1. Стокхолм, Швеция Стокхолм е първият европейски град, коронован с титлата Европейска Зелена Столица през 2010 г. Въпреки това, шведската столица не лежи на стари лаври и продължава със своите зелени инициативи и успешно намали въглеродните емисии с 25 на сто от деветдесетте години насам. Градът има за цел да бъде свободен от изкопаемите горива до 2050 г., и се надява да постигне тази цел чрез подобряване на обществения транспорт, обработване на отпадъци и увеличаване на биоразнообразието, наред с още много други неща. В града има и силна култура на колоездене, която е разделила много жители от колите им.
Цветя срещу събрани боклуци от междублоковите пространства и градинки в кварталите ще раздава общината в Пазарджик на онези, които сами са почистили районите около местата, където живеят.
Кампанията „По-чист, позелен и цветен Пазарджик" ще започне на 1 април. Всички жители на града могат да се включат в почина „Цветя за смет" и ще имат възможността да предадат отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване.
Ще се събират дивани и стари секции хартия, пластмаса, стъкло, излезли от употреба батерии и акумулатори. Срещу предаден отпадък всеки гражданин ще може да получи цветя, декоративни храсти или дървета.
Подготвените „награди" - 4500 цветя и 150 млади фиданки, са най-вече теменужки и парички, както и нискостъблени декоративни дръвчета, с които всеки може да освежи парковите пространства край жилищните постройки. Ще бъдат обособени 6 пункта в града, където ще бъдат разположени цветни контейнери за различните видове битови отпадъци.
Ударно чистене на улици и градинки ще падне през април в цялата страна. В София ще се мият шосета, ще се ремонтират и боядисват счупените пейки стълбовете ще се мажат с антиплакатна боя, ще се изграждат дъждоприемни отоци. От столичния инспекторат ще обърнат внимание и на графитите и свастиките по фасадите на сградите и ще подменят ръждясалите табели. Част от парковете в София пък ще се сдобият с нови цветя, храсти и трева. Пролетното почистване в столицата започва на 2 април в парк „Владимир Заимов".
В Благоевград пък вече подраниха и започнаха да мият улиците и да кастрят дърветата. По традиция от доста години в първата събота след 22 март общината организира трудов ден. За него се приканват всички граждани да почистят своите дворове, тавани и мазета, като общинска фирма „Биострой" извозва безплатно всички боклуци, оставени на определените места пред жилищата на гражданите.
В Добрич се предвижда традиционното пролетно почистване да е около Деня на земята - 22 април. Общината ще раздаде чували за желаещите граждани да почистят прилежащите си зони и ще помогне на тези, които искат да облагородят междублоковото си пространство.
