Фирмен профил
Фирмен профил
Община Стара Загора кандидатства с проект за 11 300 000 лв. безвъзмездна финансова помощ от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), предназначени за рекултивация на старото общинско депо в местността "Мандра баир".
То вече е ненужно, след като в експлоатация влезе Регионалният център за управление на отпадъците край село Ракитница. Припомняме, че изграждането на центъра приключи през 2016 г., но поради продължителни съдебни процедури по обжалване на издаденото комплексно разрешително, реално той започна да функционира на 3 януари 2017 г.
За рекултивиране на старото общинско сметище на "Мандра баир" е изготвен работен проект, след проведена процедура по реда на ЗОП, който е одобрен по реда на ЗУТ. Издадено е и разрешение за строеж.
Проектът включва предепониране и уплътняване на съществуващите отпадъци извън новопроектираното сметищно тяло с обем 225 000 куб.м. Изграждане на охранителна дига и полагане на 20 см.запечатващ слой от пръст. Предвижда се изграждане на 9 газови кладенеца и 9 статични инсталации за обезвреждане на сметищен газ чрез изгаряне на факел, на дренажна система за улавяне и временно съхранение на инфилтрата и отвеждащ канал с обща дължина 1686 м. Ще бъде извършена техническа рекултивация на площ от 121 480 кв.м, която включва полагане на минерален запечатващ пласт от 50 см. глина, пласт земна маса с дебелина 70 см. и хумусен пласт с дебелина 30 см. Предвидената биологична рекултивация на площ от 118 700 кв.м включва подготовка на почвата за затревяване и засаждане на храстова растителност, както и поддържане на растителността за период от три години.
След изпълнение на всички дейности по закриване и рекултивация на сметището, всички засегнати имоти ще могат да се ползват за пасище.
След одобряване на проекта за финансиране от ПУДООС ще бъде проведена процедура за избор на изпълнител за извършване на дейностите по рекултивацията. Техническата рекултивация се предвижда да бъде изпълнена за 10 месеца, а биологичната ще се осъществява в продължение на 3 години.
Страната е лидер в ЕС по разделно събиране и рециклиране на отпадъците, които превръща в ресурси
Малка Словения е пример в ЕС за държава членка, която за кратко време успя да преодолее новите икономически предизвикателства. Страната е първенец в ЕС по разделно събиране на отпадъци и рециклирането им, което я поставя и в челните места на страните членки, тръгнали по пътя на т.нар. кръгова икономика - по-екологична икономика, свързана с ограничаване на отпадъците, по-малко използване на традиционните сметища и насърчаване на рециклирането. При този модел суровините се връщат обратно в употреба, така че ресурсите се запазват. Това е икономиката на бъдещето, на която Европа възлага големи надежди и предлага щедро финансиране. Обявеният от ЕК пакет от мерки за стимулиране на кръговата икономика предвижда 5.5 млрд. евро да бъдат отпуснати от европейските структурни и инвестиционни фондове и 650 млн. евро от програмата "Хоризонт 2020" за финансиране на научните изследвания и иновациите.
Словения вероятно ще бъде сред първите страни в ЕС, които ще се възползват от тези възможности. Заради ефективното управление на отпадъците страната е давана за пример и е готова да споделя добрите си практики в Европейската платформа за заинтересованите страни относно кръговата икономика, чието начало беше дадено наскоро. Идеята за нея е на ЕК и на Европейския икономически и социален комитет - консултативен орган на ЕС, в който влизат представители на работодатели, профсъюзи и на гражданското общество. "Изграждането на кръгова икономика в Европа е основен приоритет за тази ЕК... Затваряме цикъла на проектирането, производството, потреблението и управлението на отпадъците, като по този начин създаваме екологична, кръгова и конкурентоспособна Европа", казва първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс. В Брюксел са убедени, че този модел може
да даде сериозен тласък на икономиката на Стария континент,
както и значително да повиши стандарта на живот на европейците. Любляна показва как може да стане това.
69% от отпадъците, изхвърляни в населените мести в Словения, се събират разделно, сочат данните на Националния статистически институт на страната за 2015 г. На словенец са се падали по 451 кг изхвърлен боклук годишно. За сравнение средно в ЕС-28 едва около 20% от отпадъците се събират разделно и в резултат на това "се стига до огромни загуби на ценни суровини", смятат от ЕК. Столицата Любляна е сред градските лидери с над 60% от разделно събирани боклуци, като отстъпва само на градчето Врхника - с 80% разделно събрани отпадъци, и на Горйе - със 76%.
Как Словения превърна боклука си в злато и стана евролидер в сферата на сметосъбирането, рециклирането и преминаването от линейна към кръгова икономика? Тайната се крие в ефективното управление на отпадъците и, разбира се, в активното участие на хората в целия процес, категорични са местните управници. Всичко започва през 2007 г., три години след приемането на Словения в ЕС. Властта решава да потърси нов път на развитие и започва от столицата Любляна. Приета е програма за бъдещото развитие на града, чиято основна цел е до 2020 г.
драстично да се подобри качеството на живот
Решено е да бъде въведена системата за разделно събиране на сметта и рециклирането й, ограничаване на трафика в центъра на града, насърчаване на използването на велосипед, да се въведат схеми за споделено пътуване и др. Всичко това води страната към плавен преход от линейната към кръговата икономика, за която обаче тогава почти не се говори, а днес вече е сред основните приоритети на ЕС, тъй като примерът за ефективността й е налице.
"Словения има две причини да търси нови решения: малка страна сме, не сме геополитическа сила и не разполагаме с големи мултинационални компании.... Словенската икономика не може да си позволи да гледа и да чака какво ще се случи на световния пазар, тя трябва да бъде проактивна. Необходим е стратегически системен подход, а концепцията за кръгова икономика предлага на Словения нови възможности да стане конкурентноспособна на международните пазари", обяснява Ладейа Година Кошир, която е инициатор на платформата "Кръгова промяна". Нейната основна цел е да информира, образова и показва най-добрите практики в прехода от линейна към кръгова икономика. Кошир е убедена, че обмяната на опит в тази сфера е от изключително значение и е сред най-активните поддръжници на Европейската платформа за заинтересованите страни относно кръговата икономика на ЕК и Европейския икономически и социален комитет.
Ефективното управление на отпадъците е първата стъпка към кръгова икономика и затова Брюксел предлага законодателни промени, които ще задължат страните членки да предприемат мерки в тази сфера. Въведената система за управление на сметта в столицата Любляна струва около 160 млн. евро, като 77.5 млн. евро от тях са отпуснати от Кохезионния фонд на ЕС. Паралелно с внедряването й текат
и програми за обучаване на гражданите,
обясняват им се предимствата за начина им на живот от разделното изхвърляне на отпадъците. Днес те са много доволни от промяната, настъпила в града им, и активно участват в реализацията на плановете за повишаване на стандарта на живот. Освен специалните инсталации за преработката на боклука в Любляна, чието население е около 400 000 души, има около 140 000 контейнера за разделно събиране. В централните части са монтирани на пръв поглед обикновено метални кошчета в 5 различни цвята според вида отпадък, за който са предназначени. Под тях обаче има големи подземни резервоари и оттам сметта отива за рециклиране. За биоразградимите отпадъци са предвидени специални контейнери, разположени в кварталите на Любляна, и достъпът до тях става със специален чип. Словенците имат седмичен лимит за изхвърляне на органичните боклуци. Целта е да се насърчат хората да изхвърлят по-малко органични отпадъци.
Любляна рециклира две трети от отпадъците си, които живеят втори живот под различна форма. Местна компания създаде от рециклирани боклуци материал, наречен "еконил", използван в текстилната индустрия за производството на чорапи, бански, килими и др. Сметта се използва също за получаването на енергия, в строителството и други сектори. Предимствата на този вид ресурси са значителни и затова Брюксел настоява до 2030 г. в целия ЕС да се рециклират около 70% от отпадъците - евродепутатите предлагат 75%, а ЕК - 65%. Предстоят дебати по този въпрос. В момента 44% от битовата смет в ЕС се рециклира.
Значителен принос за правилната икономическа ориентация на Словения има и бившият еврокомисар на страната Янез Поточник, който беше част от ЕК в периода 2010-2014 г. и отговаряше за околната среда. "За промяна на линейния икономически модел към кръгова икономика е необходимо да се насочи цялата енергия към иновации, нови бизнес модели, нов продуктов дизайн и да се насърчи разумното поведение на потребителите", обяснява той.
Положителният пример в лицето на Словения е факт, остава и другите държави членки да го последват и да превърнат боклуците си в източник на печалба, а не на проблеми.
Община Камено ще закупи два специализирани автомобила –мини багер и челен товарач за депониране на битовите отпадъци. Това решиха днес общинските съветници на 19-тото заседание на ОС. Бъдещата инвестиция е във връзка с приетата Програмата за управление на отпадъците на територията Община Камено. Тя предвижда също така осъвременяване на сметосъбирането чрез поетапно въвеждане на система за разделно събиране на отпадъците. През 2016 година в Община Камено са постъпили приходи от такса смет в размер на 1 161 223 лева. Местният парламент прие отчета и за изпълнение на Програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на утвърдените норми за съдържанието им в атмосферния въздух на територията на Община Камено. В тази връзка изследвания на въздуха ще се правят четири пъти годишно от мобилни станции, поставени в центъра на гр. Камено и на изхода на града. По време на заседанието днес общинските съветници решиха да отпуснат 300 лева безвъзмездна финансова помощ за издаване на стихосбирка на незрящия Ангел Драгов от с. Тръстиково. Той е загубил зрението си в следствие на боледуване, а в момента получава единствено пенсия от 219 лева. Близките му имат желание да го изпратят и в Пловдив в Националния център по рехабилитация, където да бъде обучен на говореща програма за слепи.
тежкия инцидент в Кърджалийско: В три общини - Момчилград, Джебел и Кирково забраниха водата за пиене. Става дума за над 50 населени места, а причината - изтичане на води с тежки метали от хвостохранилище в река Ерма, от там - в река Върбица, а от нея трите общини ползват питейна вода. Знаете ли какво е хвостохранилище? Простичко казано - специализирано сметище за съхранение на радиоактивни, токсични и други опасни отпадъци. А сега си представете едно условно сметище, на което са струпани всички излезли от употреба МПС, акумулатори, батерии, телевизори, компютри, перални, електрически готварски печки, плюс отпадъчните черни и цветни метали от индустрията. Би се получила цяла планина колкото град. А казано конкретно в официално оповестени данни, в ЕС годишно се произвеждат около 2 милиарда тона отпадъци - може ли някой да си го представи? Но заеманото място е по-малкият проблем. По-същественото е, че сред тези отпадъци има и особено опасни отпадъци, а количеството им нараства. На практика поради незнание или незаинтересованост на хората, се получава безразборно смесване на битовите с производствени отпадъци. Подложени на атмосферните влияния и механични въздействия при тези отпадъци започват химически процеси като окисляване или нарушаване на опаковките. Само в батериите, на които не обръщаме особено внимание, има различни метали - олово, живак, никел, магнезий, кадмий, сребро, цинк, различни киселини. Има реален риск всичко това да попие през земята и да стигне до подпочвените води. От там вредите са многобройни - отравят се водохранилища за питейна вода, реки, морета, земеделска продукция. Затова е изградена система за изкупуване на отпадъци и преработката им. При това изкупуване - например за старата ви кола ще получите от 250 до 1000 лева, които ще ви се платят на място и ще ви се издаде документ за дерегистрация от КАТ. С оферта и пари в брой за съответния уред върни и изкупуването на старото ви и ненужно електрическо и електронно оборудване: телевизори, компютри, монитори, хладилници, печки, перални и т.н. Икономическата изгода обаче не свършва само с пряката ви полза от предаването на старите уреди. Употребата на рециклирани материали за ново производство спомага да се черпят по-малко природни ресурси и да се намали енергията за добив и производство на новите метални съединения. При алуминия например спестената енергия достига до 95 процента, а при медта - до 85%. Производството на стомана от вторични суровини пести "само" 60% енергия в сравнение с добива от руда, при което може многократно да се рециклира, без да се променят качествата й. Част от общия ефект от използването на вторични суровини е, че индустрията намалява вредните емисии на СО2 - с около двеста милиона тона годишно, сочат данни на ЕС. Както е известно, натрупаните големи количества въглероден диоксид в атмосферата се свързват с парниковия ефект и държавите се обединиха за мерки за намаляването на емисиите. Всички тези ползи от рециклирането са довели до единна стратегия в ЕС за изкупуване на отпадъците и тяхното обработване. Включването на хората в тази инициатива освен приноса към опазването на природата, може да доведе и до допълнителни приходи.
Мандатът на временната комисия, която работи по промени в Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен, е удължен до 30 юни 2017 г. Това решиха на заседанието си днес общинските съветници. Като мотиви за удължаване на мандата бяха посочени, че комисията не е изпълнила изцяло поставените й задачи. Става въпрос за чл. 30 и чл. 31, в които е посочено, че децата могат да се записват в забавачките при положение, че родителите им са платили дължимите такси. Съветниците приеха и промени в Наредбата за управление на отпадъците на територията в общината. Според една от направените промени се намалява срока за премахване на изоставени по улиците стари автомобили. Досега той беше три месеца, а сега става 14 дни.
/КРОСС/В навечерието на Световния ден на водата - 22 март, екологичната организация «Грийнпийс“- България и екологичното сдружение «За Земята“ дадоха официален старт на кампанията за намаляване на замърсяването с пластмаси във водните басейни под надслов «Морето не е за една ваканция“. Кампанията се провежда у нас за трета поредна година и е част от всеобща инициатива за намаляване на пластмасата в океаните, подета от най-големите международни организации, сред които «Грийнпийс“, «Приятели на Земята“. Основната цел на екоактивистите е да насочат общественото внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси и това от своя страна да доведе до по-отговорно отношение към отпадъците, което ще подобри състоянието на водните басейни и качеството на живот на хората. Прекомерната употреба на еднократни пластмасови изделия в последните десетилетия е довела до повсеместно замърсяване на водоемите, моретата и океаните по цял свят с пластмаса - т.нар. «пластмасов смог“. Тези частици във водните басейни навлизат в хранителната верига на морските животни и заплашват не само тях, но и здравето на хората, които след това ги консумират. Почистването на замърсени плажове, речни дерета и язовири само временно намалява проблема, но трайно решение трябва да се търси в премахването на причините за него. Най-големите «виновници“ за пластмасовото замърсяване са чаши и бутилки, както и торбички, вилици, чинийки, опаковки и други еднократни изделия. Подкрепата на Холивуд Кампанията «Морето не е за една ваканция“ у нас бе подкрепена и от Европейската мрежа за нулеви отпадъци (Zero Waste Europe) - движение за цялостно намаляване на отпадъците, в което членува и българската екоорганизация «За Земята“. Идеята за нулеви отпадъци доби голяма популярност след като актьорът Джеръми Айрънс застана зад нея. Той обиколи света и засне документалния филм Бунище Земя (Trashed), който накара милиони хора на планетата да се замислят за своя отпечатък върху природата. «Бих искал хората да лобират пред своите политици за приемането на закони, които да намаляват отпадъците и да регулират производството на опаковки, особено пластмасовите, които съдържат скрити токсини, и най-вече тези опаковки, които се използват за пакетиране на храна и бутилирана вода“ - споделя холивудската звезда в интервю за престижния английски всекидневник The Guardian. Какво следва? През следващите месеци българските екоактивисти от «Грийнпийс“ и «За Земята“ ще представят пред обществото проблемите, свързани със замърсяването на околната среда чрез няколко кампании, засягащи различни сфери на обществения живот и своевременно ще предлагат адекватни идеи за разрешаването им. Акцентът тази година ще бъде върху чистата вода и храна, която хората употребяват - да не използваме пластмаса, когато се храним и пием, най-вече тази за еднократна употреба - чашки, кутии, прибори, торби. Децата Екозащитниците предвиждат тази година да стигнат и до най-малките - децата в детските градини, тъй като навиците за чистота и отношението към околната среда се придобиват още в тази най-ранна възраст. Идеята е да се реши проблема с пластмасовите чашки за еднократна употреба в детските градини, с които децата пият вода и след това веднага изхвърлят. Порочната практика оставя след себе си десетки хиляди чашки, които се превръщат завинаги в опасни отпадъци за природата, а както опитът показва, след това и за човека. Това разхищение на средства и суровини, което не се одобрява от родителите, но е все още сложен казус за разрешаване от институциите, освен вредно за децата, е и напълно излишно, а решението е просто - индивидуални чаши или бутилки за многократна употреба. Фестивалите Природозащитниците ще стигнат и до фестивали из цялата страна, които ще проявят отговорно отношение към водата, природата и човешкото здраве чрез реализирането на събития без боклук. Организаторите ще получат насоки за провеждане на мероприятията, например с чаши за многократна употреба, предоставяни срещу възстановим депозит. Други Едно от предстоящите събития ще е работилницата “СтъклЕко“, която се организира на 13-ти април т.г. в Музея на София, както и участие на фермерски пазари, кампании по почистване на плажове, планини и други.
Общо около 17 000 тона смесени и разделно събрани битови отпадъци се депонират от целия Асеновградски регион за година. Информацията се съобщава в извършен Морфологичен анализ. Според отчетените от общинското депо данни, за 2015 г. Община Асеновград е депонирала малко над 16 200 тона смесени битови отпадъци и близо 61 тона разделно събрани. Разделени по фракции за година, те се разпределят по следния начин: Реклама – Хранителни: разделно – 0 тона; смесено – около 1 300 тона Асеновград икономисва 70 000 лв. годишно - излиза от Фонда за летище Пловдив – Хартия и картон: разделно – близо 22 тона; смесено – над 970 тона – Пластмаса: разделно – 16 тона; смесено – около 2 200 тона – Текстил: смесено – близо 500 тона – Гума: смесено – около 120 тона – Кожа: смесено – малко над 17 тона – Градински: смесено – повече от 3 500 тона – Дървесни: смесено – около 240 тона – Стъкло: разделно – малко над 23 тона; смесено – около 850 тона – Метали: смесено – над 206 тона – Инертни едри: смесено – около 6 800 тона – Опасни: смесено – приблизително 3 тона – Други неопределими: смесено – над 100 тона. Направени са обследвания за три сезона, от всяка от зоните. За община Асеновград приложимият минимален брой проби е между 12 и 16. Извършени са следните обследвания: Пролетно - месец май 2015 г. за пет зони; Лятно – месеци юли-август 2015 г. за пет зони; Есенно – месец ноември 2015 г. за четири зони. Последните данни на ЕСГРАОН сочат, че населението на общината е около 64 000 души. Близо 80% от тях населяват града. Останалите около 20% са неравномерно разпределени по другите населени места в общината. От общо 29-те асеновградски села три са с население над 1 000 души. Поставените специално оцветени и пригодени съдове, в които отпадъците да се събират разделно още в местата на тяхното образуване, наброяват близо 300. Те са разположени в 99 точки на характерни места в Асеновград. Морфологичният състав показва, че от кварталите с блокове и къщи в града се генерира еднакъв тонаж отпадъци – по около 6 000 тона годишно. От централната зона на Асеновград се депонират над 1 300 тона на година. От селата в Асеновградско, в които има повече от 1 000 жители – близо 1 500 тона, а от по-малките населени места – общо около 2 000 тона. Тенденцията е до 2020 г. количеството на генерираните битови отпадъци в асеновградска община да намалява. Прогнозите, според извършения Морфологичен анализ, сочат, че в рамките на четири години размерът на депонираните отпадъчни материали ще се понижи до около 16 000 тона годишно. Днес общинските съветници приеха Програмата за управление на отпадъците на Община Асеновград за периода 2016 г.-2020 г., входирана от кмета доктор Емил Караиванов. В нея са посочени изводите и препоръките, изведени след извършения Морфологичен анализ. Оказва се, че между 30% и 65% от отпадъците, постъпили в специализираните контейнери за опаковки, реално не са такива. Затова се налага да се пренасочват за последващо депониране. Така, функционирането на системата за разделно събиране е затруднено и излишно обременено. Този факт е свързан с нежелани допълнителни разходи за по-честото извозване на контейнерите и претоварване на сепариращите линии. „Липсата на дисциплина у гражданите при ползването на системата за разделно събиране на опаковки, в известна степен, демотивира организациите по оползотворяване в усилията им да влагат допълнителни средства за увеличаване броя на съдовете и да насърчават населението да ги ползва единствено за изхвърляне на почистени и сортирани отпадъци. Очевидна е необходимостта от по-голяма ангажираност на Общината и на домакинствата в посока формиране на навици и екологична култура чрез провеждане на обучение от детска възраст до редовни информационни кампании сред местното население.“ Това е записано в графата за изводи и препоръки. В анализа се твърди, че липсата на икономически стимули е причина разделянето на битовите отпадъци да не се припознава като осъзната необходимост. Доказан ефективен начин за ограничаване на кражбите от контейнерите за разделно събиране на отпадъци е подмяната на контейнери тип „Бобър“ с такива, от тип “Иглу“. Стопанисването на "Налбантовата къща" в Асеновград е част от проектопрограмата на Съвета по туризъм Желателно е да се изготви процедура за контрол и обратна информация, относно генерираните количества строителни отпадъци от бита. Препоръчва се актуализиране на общинската нормативна уреба. Чрез тази мярка биха могли да се наложат строги изисквания за регистрирането и работата на пунктовете за изкупуване на вторични суровини. Сред препоръките е и изграждане на мобилни пунктове за събиране на опасни отпадъци от домакинствата, както и създаване и поддържане на регистри на площадките за предаване на отпадъци от пластмаси, стъкло, хартия и картон на територията на община Асеновград.
Замърсяването на въздуха и вредата от него е една от най-наболелите теми в последно време. Последните проучвания на Световната здравна организация показват, че замърсяването на въздуха е по-голяма заплаха от вирусите ХИВ и Ебола. Те са и причина за смъртта на над 1 млн. деца по света всяка година. Столицата на Саудитска Арабия, Рияд е най-мръсната в света, следвана от Делхи и Доха, Катар, показват данните, съобщава Kmeta.bg. The Australian Financial Review Magazine представя топ 10 на световните столици, които са с най-чист въздух в света: 10. Мадрид, Испания Иберийският град е с население над 3 млн. души, трети след Лондон и Париж, но политиката на повече пешеходни зони, достъпен градски транспорт и географската локация на града помагат той да се нареди сред най-малко замърсените столици в света. 9. Монако Известният с казината си и състезанията на Формула 1, градът-столица е един от най-чистите. Това може да ви се стори странно поради множество заможни хора, които живеят там и припалват всеки ден яхтите и суперколите си, но е самата истина. Според СЗО лазурният град има много ниска концентрация на замърсяване на въздуха – 2,5 PM (прахови частици), което вероятно се дължи на липсата на индустрия и малкото жители около 37 хил.д. 8. Хелзинки, Финландия Финската столица започна инициатива, която има за цел до 2025 г. да се премахне необходимостта гражданите да ползват автомобилите си. Властите искат да изработят толкова добра транспортна мрежа, че нуждата от кола да отпадне. Градът има 2400 мили колоездачни алеи и отдавна промотира зелената енергия и начин на живот. 7. Талин, Естония Със своите тесни калдъръмени улички средновековната столица не е била построена за моторни превозни средства. Шофиране около древния център на града е непрактично, което и до голяма степен държи колите далеч. В добавка градът е изключително богат откъм зелени площи, а и с прохладното му крайбрежие, го прави един от много малко замърсените градове в света. 6. Монтевидео, Уругвай Освен сравнително чист въздух, туристите, отиващи в Монтевидео, ще открият една от най-безгрижните столици на Южна Америка. Градът е с малко над един милион жители и е известен със своите пясъчни плажове, колониална архитектура и лозя. Сравнено с оживения Буенос Айрес, Монтевидео е по-чистата, по-зелената и по-спокойна алтернатива на аржентинската столица. 5. Единбург, Шотландия Някога добре известен с миризмата на канализация и токсичният смог, изненадващо е сега, че шотландската столица влиза в класацията за най-чист въздух. И не само това, сега Единбург е най-чистата европейска столица. 4. Отава, Канада Канадците трябва да благодарят на френския си архитект, който през 1950 г. предвижда градът да бъде опасан със зелен пояс, който спира разрастването му. Освен това местната администрация насърчава жителите си да не използват автомобили, като участват в споделено пътуване. Също така градът има по-малко от 900 хил. жители, което го прави един от особено чистите в света. 3. Канбера, Австралия Столицата на Австралийския съюз има по-малко от 400 хил. жители, което й дава предимство спрямо другите пренаселени столици, като Амстердам например с 800 хил. д. живеещи в нея. Въпреки че се смята за много скучен град, Канбера поне няма да ви убие с мръсния си въздух. 2. Уелингтън, Нова Зеландия С по-малко от половин милион жители, крайбрежната столица е най-населеното място в Нова Зеландия със страхотен свеж въздух и удобен живот. Изглежда обаче, въздухът ще става още по-чист, тъй като властите са решили да започнат амбициозни програми за енергийна ефективност и проекти за управление на отпадъците, които помагат на града да намали своите емисии на CO2. 1. Стокхолм, Швеция Стокхолм е първият европейски град, коронован с титлата Европейска Зелена Столица през 2010 г. Въпреки това, шведската столица не лежи на стари лаври и продължава със своите зелени инициативи и успешно намали въглеродните емисии с 25 на сто от деветдесетте години насам. Градът има за цел да бъде свободен от изкопаемите горива до 2050 г., и се надява да постигне тази цел чрез подобряване на обществения транспорт, обработване на отпадъци и увеличаване на биоразнообразието, наред с още много други неща. В града има и силна култура на колоездене, която е разделила много жители от колите им.
