Фирмен профил
Фирмен профил
Модерна регионална система за управление на отпадъците бе изградена в Луковит в края на миналата година. В строителството на съоръжението са инвестирани 22.3 млн. лв. по оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 година. Депото обслужва жителите на Луковит, Роман, Ябланица, Червен бряг и Тетевен, където живеят близо 86 хил. души. С новата регионална система за управление на отпадъците се гарантира опазване на почвите, водите и въздуха в района. Проектът включва Клетка 1 за неопасни отпадъци с общ капацитет 164 700 тона, както и цялостната съпътстваща инфраструктура. Изградена е и компостираща инсталация с капацитет 2000 тона годишно. Създаден е общински център за рециклиране, който е оборудван с контейнери за строителни и едрогабаритни отпадъци, както и за складиране на опасни отпадъци от бита. България трябваше да предприеме мерки за безопасна обработка на отпадъците в съответствие с изискванията на Директива 1999/31 на ЕС. Съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2009 - 2013 г. беше необходимо да бъде изградена система от съоръжения (общо 57 регионални системи за цялата страна), осигуряваща екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани у нас. При проектирането и изграждането на депата трябваше да се вземат под внимание процесите, които съпровождат депонирането на отпадъци, като гниенето, което е свързано с отделяне на сметищен газ и инфилтрирали води. Съвременните депа се проектират от няколко клетки, като една от тях е в експлоатация, а останалите са или вече рекултивирани, или тепърва ще се въвеждат в експлоатация. Всяка клетка се покрива с мембрана от съвременни непропускливи материали като геотекстил с гладка или структурирана повърхност и с UV защита за предпазване от стареене и влияние от атмосферните процеси. Депата се проектират с горен и долен изолиращ екран, обикновено с уплътнени глинести материали и дебелина не по-малка от 0.5 m. Целта на долния изолиращ екран е да не допуска изтичане на инфилтрирали води и замърсяване на почвите и подземните водни обекти с химически замърсители. Целта на горния изолиращ екран е след преустановяване експлоатацията на депото тялото на същото да бъде запечатано и да не се допуска проникване на дъждовни и повърхностни води във вече рекултивираното депо, а оттам и да се преустановят гниещите процеси. Депата се проектират със система от газови кладенци за улавяне и извеждане на повърхността на сметищния газ и последващото му третиране. Изгражда се и дренажна система за улавяне и отвеждане на инфилтриралите води за тяхното пречистване. Като съвременна тенденция се е наложило използване на пречиствателни станции за пречистване на инфилтрат чрез принципа на обратна осмоза, по който се пречистват и питейните води и който гарантира в най-висока степен тяхното пречистване. Регионалният център за управление на отпадъците в гр. Луковит е изграден от две зони: Приемна зона с площ 21 241 кв.м и Технологична зона с обща площ 387 012 кв.м. В приемната зона са разположени следните съоръжения: портал с бариера, портален монитор, КПП с електронна везна, административна сграда, навес на верижни машини, гараж-работилница, система за третиране на дъждовни води, система за третиране на битово-фекални води, система за техническо и противопожарно водоснабдяване, система за електрозахранване и районно осветление, външни транспортно-комуникационни връзки/пътища и общински събирателен център за разделно събрани отпадъци. Технологичната зона се състои от: регионално депо с 4 клетки с общ обем 1 225 000 куб.м (на този етап е изградена клетка 1 с обем 305 000 куб.м), Зона открито компостиране на зелени отпадъци с площ 6100 кв.м, навес за компактор, мобилна цистерна за гориво, инсталация за измиване на гуми, зона за бъдещо изграждане на сепарираща инсталация, пречиствателна станция за инфилтрат, басейни за инфилтрат и за пречистени води, пътища, външни охранителни канавки, ограда. Клетка 1 е изградена с долен изолационен екран, дренажна система за инфилтрат, дренажен слой, транспортно-комуникационна рампа. В проекта е предвидено технологичните потоци да се изпълняват по най-оптималния вариант. При влизане на автомобил в Регионалния център за управление на отпадъците в гр. Луковит от КПП-то се прави проверка и измерване на теглото на отпадъка. Ако отпадъците са разделно събрани рециклируеми материали или едрогабаритни отпадъци, те се насочват към Общинския събирателен център. Ако се транспортират смесени битови отпадъци, те се насочват за третиране. До 2020 г. на РЦУО следва да се инсталира сепарираща инсталация, където допълнително да се сепарират рециклируеми материали от общия смесен битов отпадък. Впоследствие отпадъкът се транспортира към клетка 1, където се разтоварва, разстила, уплътнява и се извършва запръстяване. По този начин се спира изпускането на неприятни миризми от биологичните отпадъци. При обратния курс сметовозните коли се измиват на т.нар. инсталация за измиване на гуми, измерват се повторно на електронна везна и напускат територията на регионалния център. Посредством багер-товарач разтоварените отпадъци се прибутват постъпателно в рамките на дневен работен участък с височина на пласт от отпадъци H=1.8 м, след което се покриват със слой пръст с дебелина 0.2 м. Растителните отпадъци – зелена маса, дървесни отпадъци и други, се транспортират до площадката за открито компостиране на зелени отпадъци. Разтоварват се в зоната за разтоварване и складиране на зелена маса, където се шредират с помощта на дробилка. След шредирането им се разстилат в "компостни редове" в зоната за активно ферментиране, оросяват се с вода и ферментират до получаването на готов компост. Готовият компост се пресява с помощта на ел. сито и се складира в склад, откъдето се натоварва и транспортира за наторяване и обогатяване на зелени площи. Образувания инфилтрат от Клетка 1 се отвежда към ретензионен басейн за инфилтрирали води, след което се пречиства от пречиствателната станция за инфилтрирали води (на принципа на обратна осмоза). По време на експлоатацията на Клетка 1 се изгражда Газоотвеждаща система за биогаз. След събиране на биогаза в газовите кладенци той ще постъпва чрез газопровод в система за третиране на биогаза. Инсталация за третиране на биогаз е предвидено да се изгради на следващ етап. В нея ще бъде монтирана газпомпа, която засмуква биогаза от газоотвеждащата система на депото и той постъпва в инсталация за пречистване, а оттам към горелка за изгарянето му на факел. Събраните материали се транспортират до пунктове за тяхното събиране за последващо рециклиране. Когато изискванията и опитът се срещнат, се получава качествен краен продукт Специфичните изисквания при строителството на депа са регламентирани в Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Депата за отпадъци като цяло са рискови съоръжения от екологична гледна точка. Затова основна цел, която стои при строителството на всяко депо, е то да бъде изградено така, че да се предотврати или да се намали във възможно най – висока степен неговото отрицателно въздействие през целия му жизнен цикъл върху околната среда и в частност върху подземните и повърхностните води, почвата и въздуха, както и да се ограничат парниковият ефект и рискът за човешкото здраве. Това предопределя и съответните технологични решения, водещи след себе си влагане на специални строителни материали. По време на експлоатацията на депото защитата на почвата, подземните и повърхностните води се постига чрез комбинираното действие на геоложката основа и долния изолиращ екран, които се изграждат по време на строителството. Геоложката основа се определя от геоложките и хидрогеоложките условия под и във района на депото и трябва да осигурява достатъчна задържаща способност за предотвратяване на риска от замърсяване на почвата и на водите. Много често естествената геоложка основа не отговаря на нормативно установените изисквания. В такива случаи тя се подсилва с други средства така, че да осигурява еквивалентна защита – създава се изкуствена геоложка основа (минерален запечатващ пласт). За събирането на инфилтрата от тялото на депата за опасни и неопасни отпадъци се изгражда долен изолиращ екран (система за запечатване на дъното на депото), който трябва да сведе до минимум натрупването на инфилтрат в основата на депото чрез предвиждане на съответните технически средства - изкуствена изолационна геомембрана и дренажен слой. Разбира се, освен нормативните изисквания, от изключителна важност е и опитът на строителите на депата. В депата се влагат специални материали със строго специфична технология на изпълнение. Строителят трябва много добре да познава тази технология, за да я приложи по правилния начин. Само когато изискванията и опитът се срещнат, се получава качествен краен продукт. Най – голямото предизвикателство при изграждането на Регионално депо Луковит бе, че този обект е комплексен по смисъла на § 3 т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти ("Комплексен обект" е обектът, който е предназначен за осъществяване на една или повече основни дейности, заедно с необходимите спомагателни и обслужващи дейности, като дейностите се осъществяват в самостоятелно обособени подобекти в една или повече сгради и съоръжения). Освен депо за неопасни отпадъци Регионалната система включва Площадка зелено компостиране, Общински център за рециклиране, Система за третиране на инфилтрирали води с пречиствателна станция, Административна сграда, Навес за верижните машини – експлоатационна механизация на депото, Гараж и работилница, Контролно – пропусквателен пункт, Електронна везна, Площадкова инфраструктура. Едновременното изпълнение на множество различни като функция и технология на изпълнение обекти на една строителна площадка е сложна задача за всеки строител. Разбира се, предизвикателства имаше и по време на строителството. Попаднахме на непредвидени геоложки условия – скални породи и почвени води. Това наложи под клетката да бъде изграден допълнителен дренаж. През летните месеци на 2015 г. температурите бяха изключително високи, в резултат на което се наложи да правим допълнително оросяване на геоложката основа в процеса на уплътняването й за постигането на изискуемия коефициент на филтрация. Непосредствено преди завършването падна обилен валеж – над 30 л/кв.м. за 10 минути, който буквално "удави" обекта – много от работите бяха увредени. Една част от тях коригирахме, но други се наложи да изпълним отново. Днес това вече е без значение. Важното е, че завършихме и предадохме успешно обекта в предварително планираните срокове и с изискуемото качество, в рамките на договорената цена, а Общини Луковит, Червен бряг, Тетевен, Роман и Ябланица вече втора година третират своите неопасни отпадъци екологосъобразно. Валентин Денчев, управител на "Комунал Инженеринг" ЕООД: Същинската работа на обекта реално се извърши за 9 месеца. Доволен съм от този факт, тъй като голяма част от администрацията на възложителя не вярваше, че ще се справим, което допълнително ни амбицира. Всъщност решението на кмета на Община Луковит за класиране на участниците в тръжната процедура е от месец март 2014 г., но поради проблеми с финансирането на проекта, договорът за изпълнение се подписа чак в края на лятото. Кметът на Луковит, както и цялата общинска администрация, заслужават похвала, тъй като благодарение на тяхната усърдна работа и целеустременост общината съумя да договори с МОСВ финансирането на проекта, без което нямаше как да бъде осъществен проектът. Подготвителните дейности, които включват земни работи в размер 224000м3 и почистване на дървета и ниска растителност на площ 70000м2, ни завариха в есенно-зимния сезон и на практика капацитетът ни на полезно действие бе намален заради климатичните условия. Специфичното в случая е, че депата за битови отпадъци се строят върху глинести почви, заради изолационните качества на глината и това значително усложнява работата на техниката през студения период на годината. Всъщност сериозните строителни дейности започнаха през месец март 2015 г. и целият екипът много се постара, за да приключим в срок. Поетите ангажименти се изпълняваха съвестно и координирано през цялото време, тъй като, за да успеем да се справим успешно в кратките срокове, с които разполагахме, нямахме право на грешки. Постоянно на обекта бяха командировани по няколко инженера с различна специалност, придружени от съответните екипи специалисти, за да може моментално да се реагира в ситуация. Разнородното по вид строителство, което изпълнихме ни задължаваше да дадем всичко от себе си и да разсъждаваме и действаме с няколко хода напред. Считам, че добре свършената работа говори ясно за изпълнителя и мое кредо е да не допускам компромис с качеството. Благодарение на общите ни усилия през месец декември 2015 г., обектът бе напълно завършен и приет с Акт образец 16. За да илюстрирам защо съм доволен от свършеното, ще ви разкажа в цифри и детайли за обемите на строителство: площадката е с площ от 450 дка, което я прави един от най-големите регионални центрове на територията на страната и за направата й са използвани са над 45 000м3 инертни материали. Изкопно-насипните работи възлизат общо над 400 000м3. Първият подобект е т.нар. приемна зона, която включва следната инфраструктура – 4200м2 асфалтови пътища, 1600м2 бетонова настилка, 2110м бордюри и 2200м2 тротоари; питейно водоснабдяване; противопожарни резервоари – 3бр.; техническо водоснабдяване; битова канализация; техническа (дъждовна) канализация – 500м; залесяване и затревяване на общо 16,5дка, вкючващи 1300бр. засадени дървета и храсти. Другият основен подобект, който бе изпълнен е т.нар. технологична зона, включваща ограда с дължина 3750м; пътни работи върхи площ в размер на 13100м2; охранителна канавка от 3760м; 765м техническо водоснабдяване; 1550м техническа канализация. Изпълнени бяха 6 бр. сондажни кладенци с дълбочина 20м за мониторинг на подземните води, както и 5бр. изходни и 14бр. наблюдателни нивелачни репери. Изпълнена бе електроразпределителна мрежа с размер от 4500м и 190 бр. стълба с оветителни тела; изтеглени бяха повече от 15000м кабелни линии, повърхностно отводняване над 1000м. Техническата зона вкючваше озеленяване на площ над 133дка, където бяха засадени над 7200 бр. дръвчета. В рамките на проекта построихме административна сграда, контролно пропусквателен пункт, гараж и работилница, навес за верижните машини, както и площадка за зелено компостиране. Доставките и логистиката също бяха ангажимент на "Комунал инженеринг", който не допусна компромиси по отношение на качеството. Закупихме, доставихме и монтирахме на обекта стационарно оборудване, а за технологичната част, специално доставихме изработена в Германия модулна пречиствателна станция за инфилтрирали води с технология на пречистване тип обратна осмоза, оборудване на общинския център за рециклиране и съоръжения за площадката за компостиране. Използвахме съоръжения и материали, произведени предимно в Германия, като геомембраната за клетката, помпите и други.
Община Девня входира проектното предложение за изграждане на инсталации за предварително третиране на битови и компостиране на зелени отпадъци по процедура № BG16M1OP002-2.002 – „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци“ по приоритетна ос 2 на „Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Това обяви Свилен Шитов – кмет на Девня и председател на Регионалното сдружение за управление на отпадъци на общините от регион Провадия (РСУО – Провадия), на провелото се днес Общо събрание на организацията. В нея Девня е водеща община, а останалите 8 са партньори. Общата стойност на проекта е 12 913 236 лева. Теренът, на който се предвижда да бъдат изградени съоръженията, е в землището на село Падина и вече има изготвен ПУП-ПРЗ. РСУО – Провадия обхваща общините Аврен, Бяла, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Провадия и Суворово. На провелото се днес заседание бе решено да се преработят морфологичните анализи на деветте общини за битовите и зелените отпадъци, както и да се изготви регионална програма за управление на отпадъците. Консултантският екип ще актуализира и допълни всички разработени до момента документи в съответствие с актуалните морфологични анализи и в сроковете, определени от експертната работна група към Министерството на околната среда и водите.
ДО ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ ЛИЦА
СЪОБЩЕНИЕ
от „ЕКОМАКС“ ООД, гр. Шумен, ул. „Шипка” № 8а, ЕИК 127588326
Във връзка с процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС на инвестиционно предложение „Изграждане на площадка за временно съхранение на неопасни отпадъци в гр. Шумен УПИLXХVI, планоснимачен № 83510.670.66 ,кв. 340“ е осигурен обществен достъп до подробно разработена информация по Приложение № 2 на Наредбата за ОВОС. Информацията е на разположение в сградата на Община Шумен.
Мнения и възражения се приемат в Община Шумен и РИОСВ-Шумен.
Община Пловдив продължава дейността си по проекта за събиране на растителен отпадък в кварталите Коматево и Прослав. Разположените в Прослав 38 кафяви съдове тип „Ракла“ с вместимост 1100 куб. м. досега са обслужени два пъти – на 20 и 28 април. Следващото събиране е на 4 и 9 май, а след 15-и този месец „раклите“ ще се обслужват всеки четвъртък, съобщи директорът на ОП „Чистота“ Иван Стоянов. По думите му първия път в специализираните контейнери е намерен смесен битов отпадък, но при второто събиране са преобладавали растителните отпадъци. За съжаление е констатирано и едно посегателство – на ул. „Прослава“ при кръстовището с ул. „Елин Пелин“ е налице изцяло изгорял контейнер. Още при първите две събирания в Коматево – на 21 и 27 април, съдовете са използвани изцяло по предназначение – за чист растителен отпадък. В квартала са разположени общо 930 контейнери тип „Кука“, 740 от които са с вместимост 240 л, а другите 190 – 120 л. Следващите две дати за обслужването им са 5 и 10 май, а след 15-и отпадъкът ще се събира всеки понеделник и вторник. „Умоляваме гражданите да изхвърлят в контейнерите само растителен отпадък. По този начин ще запазим града си чист, като използваме събраното по предназначение и ще се намали количеството смесен битов отпадък, който извозваме до депата в Шишманци и Цалапица“, призова Иван Стоянов. Според него много са добри първите резултати и от пилотния проект за разделно събиране два пъти месечно на отпадъци от пластмасови, метални и хартиени опаковки в 50-литрови жълти чували от домакинствата в кв. Коматево.
Най-голямото количество космическо замърсяване като цяло пък принадлежи на Русия с 6501 обекта, пише в доклад на НАСА През първото тримесечие на 2017 г. космическият боклук се е увеличил с около 500 обекта, като на САЩ принадлежат 298 от тях. Това става ясно от доклад на НАСА, цитиран от ТАСС.Според данните от 4 януари до 4 април 2017 г. в космическа орбита са се появили 471 нови обекта, с което техният общ брой към момента достигнал 18 347. От тях 4434 единици са действащи или излезли от строя спътници, а останалите са от степени на ракети, ускорителни блокове и обломки от космическа техника.Най-голямото количество космическо замърсяване като цяло пък принадлежи на Русия с 6501 обекта. На втора позиция са САЩ с 6017 обекта, а на трета – Китай, който е съкратил космическия си боклук от 3 886 на 3 801 обекта. Останалите страни практически не са повлияли на голямото замърсяване на околоземната орбита.На Франция принадлежат 532 обекта, на Япония - 256, на Индия,192, на Европейската космическа агенция -134 и на други страни.ТАСС припомня още, че в края на миналата година Русия спря да публикува свои данни за космическите си отпадъци.Междувременно Централният изследователски институт за машиностроене (TSNIIMASH) предупреди, че световната космическа индустрия ще бъде блокирана след век или два, ако проблемът с останките в земното пространство не бъде решен.
Кметът на Рудозем Румен Пехливанов съобщи, че на територията на града, както и в селата Бяла река, Сопотот, Рибница, Грамаде, Оглед и Чепинци, вече са поставени контейнери за разделно събиране на отпадъци. Той допълни, че новите съдове, предназначени за хартия, пластмаса, метал и стъкло, са разположени на изградените през изминалата година джобове (площадки) или непосредствено до старите кофи за смесени битови отпадъци. По думите на Пехливанов стана ясно, че до края на настоящата седмица се очаква останалите населени места, попадащи в териториалния обхват на община Рудозем, също да се сдобият с контейнери за рециклируема смет, тъй като въвеждането на системата за разделно събиране тече с пълна сила. Кметът подчерта, че ако събираме генерираните от нас отпадъци разделно, ще имаме възможност да плащаме значително по-малко в бъдеще. В противен случай дължимите към държавата такси ще растът, а това отново ще засегне нашите средства. Той подчерта също, че единственият начин, чрез който може да се намали стойността на такса смет за догодина, е да изпълняваме критериите за разделно събиране. Именно затова е важно в новите контейнери да попада само годен за рециклиране отпадък. Накрая градоначалникът посочи, че бъдещите ползи от правилно функционираща система за разделно събиране на отпадъци на територията на община Рудозем ще бъдат многобройни, като сред тях са: намаляване на количествата образувани и депонирани на депото твърди битови отпадъци, с което ще се намали сумата, необходима за обезпечаване на отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците; запазване на годишните разходи, необходими за предоставяне на услугата „Сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на отпадъците и чистотата на общите части”; финансово облекчаване на физическите и юридическите лица, относно дължимите такси по Наредбата за местни данъци и такси; гарантирано екологосъобразно оползотворяване на разделно събраните отпадъци; увеличаване експлоатационния живот на депото за битови отпадъци, чрез намаляване на количествата смесени битови отпадъци, предназначени за крайно обезвреждане; спестяване на електроенергия и други ресурси, необходими за обработката на отпадъците и др. Местната управа призовава да събираме боклука си разделно, за да спомогнем за опазването на околната среда, за да имаме по-чиста и красива община, за да плащаме по-малко!
Община Пловдив продължава дейността си по проекта за събиране на растителен отпадък в кварталите Коматево и Прослав. Разположените в Прослав 38 кафяви съдове тип „Ракла“ с вместимост 1100 куб. м. досега са обслужени два пъти – на 20 и 28 април. Следващото събиране е на 4 и 9 май, а след 15-и този месец „раклите“ ще се обслужват всеки четвъртък, съобщи директорът на ОП „Чистота“ Иван Стоянов. По думите му първия път в специализираните контейнери е намерен смесен битов отпадък, но при второто събиране са преобладавали растителните отпадъци. За съжаление е констатирано и едно посегателство – на ул. „Прослава“ при кръстовището с ул. „Елин Пелин“ е налице изцяло изгорял контейнер. Още при първите две събирания в Коматево – на 21 и 27 април, съдовете са използвани изцяло по предназначение – за чист растителен отпадък. В квартала са разположени общо 930 контейнери тип „Кука“, 740 от които са с вместимост 240 л, а другите 190 – 120 л. Следващите две дати за обслужването им са 5 и 10 май, а след 15-и отпадъкът ще се събира всеки понеделник и вторник. „Умоляваме гражданите да изхвърлят в контейнерите само растителен отпадък. По този начин ще запазим града си чист, като използваме събраното по предназначение и ще се намали количеството смесен битов отпадък, който извозваме до депата в Шишманци и Цалапица“, призова Иван Стоянов. Според него много са добри първите резултати и от пилотния проект за разделно събиране два пъти месечно на отпадъци от пластмасови, метални и хартиени опаковки в 50-литрови жълти чували от домакинствата в кв. Коматево.
Диана Стефанова, главен еколог на Община Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ - Пирин , относно нерегламентираните сметища на територията на общината . Фокус: Г-жо Стефанова, има ли проблемни участъци и нерегламентирани сметища на територията на Община Благоевград? Диана Стефанова: Разбира се, че има проблемни участъци и нерегламентирани сметища на територията на Община Благоевград. Ние добре познаваме тези терени по простата причина, че ги чистим минимум 3 пъти годишно и въпреки всичко жителите на общината продължават да изхвърлят нерегламентирано отпадъци на тези места. Фокус: Къде са тези места? Диана Стефанова: Доста дълго време ще отнеме да изброя всички, тъй като местата наистина не са малко. Всички знаем какво се случва на Делвинско дере. Много голяма част от нас са минавали и са видели какво е сметището там. Има сметища на няколко места около реката в село Падеш и въобще по селата в деретата се изхвърлят изключително много нерегламентирано отпадъци. Има едно място, наречено „Топлата вода“ край река Струма, където изключително често се образува нерегламентирано сметище. Около животинския пазар също се образува такова и още на 7 или 8 такива места, които ние знаем. Искам да отбележа, че има и такива, които не знаем и не можем да видим, защото не сме обходили всяко дере на територията на общината, а хората изхвърлят боклука си на невероятни места. Фокус: На какво се дължи това събиране на отпадъци на тези основни места, за които споменахте? Диана Стефанова: С риск да обидя жителите на Община Благоевград или поне тези от тях, които го правят, на другите се извинявам предварително, това е ниска култура в тази област. Не може човек да сметоотделя по дерета, край реките и въобще там, където му хрумне. Община Благоевград е създала организация за предаване на всякакви видове отпадъци, просто трябва хората да имат желание за това. Съвсем скоро приключи една кампания с два мобилни пункта за предаване на опасни отпадъци от домакинството и отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Община Благоевград обикновено популяризира такива свои кампании и не само това, ние сме създали много добре известен на повечето ни граждани ред за предаване и изхвърляне на строителни отпадъци. За съжаление обаче някакъв напредък да се намали изхвърлянето на отпадъци на нерегламентираните за това места, не виждаме. Фокус: Как премина кампанията по пролетното почистване на Община Благоевград, която се проведе съвсем скоро? Диана Стефанова: Тя се състоеше основно в това да изчистим познатите ни нерегламентирани сметища и да изчистим и да подредим града. Мисля, че успяхме. Изчистихме наистина всичко, но ще видим до кога. Фокус: Община Благоевград работи много активно по темата за чистотата, с Вас сме говорили и друг път по тази тема, и в тази връзка искам да Ви попитам какви са Вашите впечатления на базата на всички усилия, които полагате – подобрява ли се културата на благоевградчанина в това отношение и все пак има ли такива, които започват да мислят повече за природата? Диана Стефанова: Със сигурност да, и веднага ще Ви кажа на какво се базират тези мои заключения. Ние през годините приложихме една система за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Това са всички тези цветни контейнери, които доскоро виждахме по улиците. Ще започнем да ги виждаме отново съвсем скоро, просто защото ги подменяме в момента и затова липсват. Оказа се, че гражданите на Благоевград в продължение на 2 години и половина, си изградиха навик да събират разделно опаковки, не на 100% естествено, но в законодателството са заложени оперативни цели в годините за това какво трябва да постигаме в тази област, и трябва да Ви кажа, че Община Благоевград изпълнява своите цели на този етап, което означава, че можем да искаме още, че сме работили добре в тази посока. Фокус: Чувала съм коментари от граждани на Община Благоевград, че всъщност те не изхвърлят разделно своите отпадъци, защото отпадъците и от тези специални контейнери, и от другите контейнери отиват на едно и също място и нямало смисъл да ги разделят. Това така ли е? Диана Стефанова: Със сигурност това не е така, поне що се отнася до разделното събиране на отпадъци от опаковки. Съвсем различно е мястото, на което отива събраният отпадък. Доскоро той идваше на една площадка тук в Благоевград, където има сепарираща инсталация, тоест инсталация за разделяне на този отпадък, и от там отива на определени за това места за по-нататъшната му преработка и за неговото рециклиране. Разделно събраните отпадъци от опаковки всъщност се превръщат в една суровина. Тук искам да кажа, че Община Благоевград в близките години ще въведе още 2 системи за разделно събиране – система за разделно събиране на зелени биоразградими отпадъци, това са градинските отпадъци; и малко след това система за разделно събиране на хранителни отпадъци. Няма да бъде лесно, но се надявам, че ще постигнем успех в това отношение. Фокус: Горе-долу в какви срокове трябва да бъдат въведени тези системи? Диана Стефанова: В момента Община Благоевград е подала проектно предложение за финансиране изграждането на компостираща инсталация за разделно събрани зелени отпадъци и инсталация за предварително третиране на отпадък. Тогава когато проектът ни бъде одобрен, срокът за неговото изпълнение е 36 месеца.
