Община Девня входира проектното предложение за изграждане на инсталации за предварително третиране на битови и компостиране на зелени отпадъци по процедура № BG16M1OP002-2.002 – „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци“ по приоритетна ос 2 на „Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Това обяви Свилен Шитов – кмет на Девня и председател на Регионалното сдружение за управление на отпадъци на общините от регион Провадия (РСУО – Провадия), на провелото се днес Общо събрание на организацията. В нея Девня е водеща община, а останалите 8 са партньори. Общата стойност на проекта е 12 913 236 лева. Теренът, на който се предвижда да бъдат изградени съоръженията, е в землището на село Падина и вече има изготвен ПУП-ПРЗ. РСУО – Провадия обхваща общините Аврен, Бяла, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Провадия и Суворово. На провелото се днес заседание бе решено да се преработят морфологичните анализи на деветте общини за битовите и зелените отпадъци, както и да се изготви регионална програма за управление на отпадъците. Консултантският екип ще актуализира и допълни всички разработени до момента документи в съответствие с актуалните морфологични анализи и в сроковете, определени от експертната работна група към Министерството на околната среда и водите.
Служебният кабинет на Министерството на околната среда и водите - МОСВ определи, акто основен приоритет в дейността си, постигане на приемственост и продължаване на дейностите във всички сектори на министерството на принципите на открито управление, диалог с всички партньори, контрол и отчет пред обществото, създаване на конкурентна среда за бизнеса с прозрачни правила. Не са установени данни за наличие на корупционни практики в административни звена и структури от системата на МОСВ. Няма установени нередности и нарушения от АДФИ или Сметна палата. Отчетът на МОСВ за дейностите в националната политика по опазване на околната среда за периода февруари - април 2017 г. показва, че Оперативна програма "Околна среда" - ОПОС 2007-2013 г. приключва с общ размер на сертифицираните разходи пред Европейската комисия в размер на 3,217 млрд. лв., което представлява 100,19 % от бюджета на програмата. По ОПОС 2014-2020 г. са платени от ЕК над 21 млн. лв., изплатени са на бенефициентите над 11,4 млн. лв., обявени са пет процедури за безвъзмездна финансова помощ (БФП). През отчетния период са обявени общо пет процедури чрез директно предоставяне на БФП на обща стойност 137 534 980 лв. Приоритетна ос 1 "Води": обявени две процедури на обща стойност 30 000 000 лв. с осигурено финансиране от Кохезионния фонд и средства от Националния бюджет (НБ). Приоритетна ос 2 "Отпадъци": обявена една процедура на стойност 91 500 000 лв. с осигурено финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и със средства от НБ. Приоритетна ос 3 "Натура 2000 и биоразнообразие": обявени две процедури на обща стойност 16 034 980 лв. с осигурено финансиране от ЕФРР и със средства от НБ. През отчетния период са подписани два административни договора за БФП (АДБФП) по приоритетна ос 1 "Води" на ОПОС 2014-2020 г. Министърът на околната среда и водите и кметът на Елхово подписват договор за проектиране и строителство на пречиствателна станция за отпадъчни води, довеждащ колектор и частична рехабилитация на ВиК мрежата на града. Инвестицията е на стойност 18 867 785 лв., от които 13 854 566 лв. е размерът на БФП. Новата ПСОВ ще обслужва 11 000 жители, 10 347 души ще ползват рехабилитираната водоснабдителна мрежа, а и загубите на питейна вода ще бъдат намалени. Договор за БФП по ОПОС 2014-2020 г. е подписан на 30 март между служебните министри на околната среда и водите и на здравеопазването за предоставяне на 10 млн. лв., за оборудване на 10 лаборатории за подобряване мониторинга на качеството на питейните води. Новата апаратура ще оптимизира работата на регионалните здравни инспекции в Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора и София, както и на Националния център по радиобиология и радиационна защита в София. На 14 януари 2016 г. Съдът на ЕС постанови Решение № С-141/14, с което България е осъдена за това, че е нарушила европейското законодателство при одобряването на проекти за вятърни генератори и голф игрище в района на Калиакра без да отчете кумулативния ефект. Причина за стартиране на наказателната процедура през 2008 г. и нейното довеждане до съдебна фаза са съгласувани от РИОСВ - Варна инвестиционни предложения, основно през 2007-2008 г., за изграждане на ветрогенератори в област Добрич. За целите на изпълнението на Решението на Съда на ЕС е сформирана и Междуведомствена работна група (МРГ), в която участват представители на МОСВ, МЗХ, МЕ, МРРБ, РИОСВ - Варна и ИБЕИ-БАН. Задачата на МРГ е да определи и координира прилагането на необходимите мерки, в това число и спешни мерки, които бяха изпратени за одобрение на Съвета по европейските въпроси на 31 март, както и други необходими действия за изпълнение на Решението на Съда на ЕС. Работата на работата група ще продължи до разрешаването на проблема и закриването на делото от страна на ЕК. Предприетите от България спешни мерки са акт на изпълнение на съдебното решение и целят предотвратяването на последващи значителни финансови санкции за страната ни. През юли 2016 г. Колежът на комисарите на ЕК взе решение срещу България да бъде заведено дело пред Съда на ЕС за установяване на недостатъчност на мрежата от ЗЗ за птици в района на Рила. Исковата молба на ЕК срещу Р България пред Съда на ЕС беше получена в МОСВ на 7 март. Образуваното дело е с № C-97/17. Ангажиментът на държавата е да представи писмена защита в Съда на ЕС до 11 юни. Проведена е среща с процесуалните представители по делото от МВнР, на която са обсъдени основните аспекти на защитата, както и сроковете за представяне на информация от страна на МОСВ. Проектът на позиция изготвен от МОСВ за защита на страната по делото е представен в МВнР на 28 април. Съдът на ЕС постанови решение по Дело на 5 април, според което България не е изпълнявала задълженията по нормите за фини прахови частици във всички агломерации и зони на страната, както и за изготвяне и изпълнение на планове за качество на въздуха, за да бъде периодът на превишаване на пределно допустимите стойности възможно най-кратък. С решението не са наложени финансови санкции на страната. Това е най-сериозният проблем на национално ниво във връзка с КАВ. Резултатите от мониторинга на атмосферния въздух показват, че предприетите до момента мерки на местно ниво са недостатъчни, предвид продължаващите проблеми с наднормени нива на ФПЧ10 на територията на цялата страна. Това налага да бъдат предприети мерки и на национално ниво, поради което МОСВ в момента работи по Приоритетна ос 5 "Подобряване качеството на атмосферния въздух" в ОПОС 2014-2020 г., чрез която се предоставя ресурс от 115 млн. лв. на общините с нарушено КАВ. Предвиденият финансов ресурс е насочен към основните източници на ФПЧ10 - битовото отопление и транспортът. В рамките на тази ос през м. юли 2016 г. е обявена процедура за предоставяне на БФП за разработване/актуализация на общинските програми за КАВ. Средствата, които са крайно недостатъчни за решаване на проблема, са приоритетно насочени към тези общини, които са обект на наказателната процедура; Наказателна процедура по Нарушение № 2009/2135 във връзка с превишаване на средночасовата норма и средноденонощната норма за серен диоксид в общини Гълъбово, Димитровград и Перник. Процедурата се намира на етап мотивирано становище и поради продължаващото неспазване на нормите за КАВ по този показател, се очаква да навлезе в съдебна фаза. Данните от мониторинга показват, че най-много превишения са регистрирани в Автоматичната измервателна станция Гълъбово. Превишенията се получават вследствие дейността на централите от басейна "Марица Изток". От страна на МОСВ са предприети мерки в посока постигане на нормите за нивата на серен диоксид в атмосферния въздух. Една от тези мерки е свързана с усъвършенстване/надграждане на вече съществуващата Система за ранно предупреждение (СРП), разработена и въведена в експлоатация за прогнозиране на наднормено замърсяване на приземния атмосферен слой със серен диоксид в района на Старозагорска област и изградена със съдействието на НИМХ - БАН. Инициирана е обществена поръчка за усъвършенстване/надграждане на СРП. Съществува реална опасност от преминаване на процедурата в съдебна фаза, като има вероятност решението на Съда на ЕС да бъде във вреда на страната. Това ще доведе до необходимост от вземане на спешни мерки, които ще засегнат работата на централите от басейна "Марица Изток". Наказателна процедура по изпълнение на решение на Съда на ЕС от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14 за неизпълнение на задълженията от страна на Р България на член 14, букви а-в от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци. При завеждането на исковата молба на ЕК през март 2014 г. България не беше прекратила експлоатацията на 113 стари общински депа за битови отпадъци. В края на 2015 г., след Решението на Европейския съд, което не предвижда финансови санкции, но задължава България да предприеме необходимите мерки за отстраняване на нарушението, страната пое ангажимент да докладва на ЕК на всеки 6 месеца за напредъка по прекратяване на експлоатацията на депата, съгласно представен график до края на 2017 г. Към февруари 2017 г. има изоставяне от графика - прекратена е експлоатация на 18 общински депа. При неспазване на крайния срок за закриване на всички депа (края на 2017 г.) е възможно ЕК да заведе срещу страната ни втора наказателна процедура с цел налагане на финансови санкции. На 28 април се проведе среща на Комитета по изпълнение на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, на която бе гласувано приемането на нови Заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големите горивни инсталации (ГГИ). Изготвеният проект на Заключения за НДНТ съдържа нови, по-строги стойности на емисионни нива за серен диоксид, азотни оксиди и живак, които се изпускат от ГГИ на въглища. Приемането на Заключенията е важно от социална и икономическа гледна точка за България. За уточняване на националната позиция бяха проведени срещи с представители на други заинтересувани ведомства - МЕ, МИ, МТСП, както и с представители на бизнеса и синдикатите. Отчитайки важността на въпроса, МОСВ изпрати писмо до ЕК на 15.03.2017 г. заедно с национална позиция, целяща изясняване на проблемите, които биха произтекли от новите по-строги изисквания и биха довели до значителни разходи или до преустановяване на експлоатацията на засегнатите централи, както и до закриване на работни места и деиндустриализация на целия регион. България счита, че в Заключенията не са отчетени в достатъчна степен нейните интереси и в частност спецификата на местните лигнитни въглища от басейна "Марица Изток", поради което страната гласува против приемането им заедно с още седем страни - Чехия, Полша, Германия, Румъния, Финландия, Словакия и Унгария. Независимо от това, на базата на установената процедура, Заключенията бяха приети с 20 гласа "За" и 8 "Против". Успешно са осигурени квоти за 2017 г. на операторите на стационарни инсталации, участващи в Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ), които не са докладвали или са докладвали промени в експлоатацията и равнището на активност през 2016 г. Успешно бяха осигурени безплатни квоти за 2017 г. на авиационните оператори, участващи в ЕСТЕ. В Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове са разпределени квоти по партидите на 127 оператори на инсталации и на 4 авиационни оператори. С Решение № 175 на МС от 29 март е одобрен проектът на Споразумение за продажба на Годишно разпределено количество емисии между Р България и Р Малта, което гарантира финансови постъпления за държавата. Беше осъществен трансфер на необходимите на Р Малта годишни количества емисии на парникови газове от секторите, извън обхвата на ЕСТЕ. Служебният министър на околната среда и водите поиска съдействие с писма до МВР (за бързо разследване и наказване на виновните лица за отравяне на защитени видове и унищожаването на почти цялата популация на силно застрашения белоглав лешояд в района на Кресна) и МЗХ (за съдействие за засилване на охраната и контрола на територията на съответните горски и ловни стопанства). МОСВ изпрати писма и до регионалните екоинспекции и Дирекциите на националните паркове "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан" да засилят охраната и контрола в защитените територии. Със Заповед на министъра на околната среда и водите беше възстановена работата на МРГ за дивата коза. Групата беше сформирана въз основа на вече изтеклия план за действие за дивата коза, но поради големия интерес към опазването на този защитен вид беше решено тя да заработи отново. Със Заповед на министъра е разпредено извършване на проверки от РИОСВ за наличие на нерегламентирани замърсявания с отпадъци на реките и принадлежащите им земи. От 16-те РИОСВ са изпратени до всички кметове на общини предписания за предприемане на действия и мерки за почистване на териториите. Проверките "на терен" са основно през април. Едновременно с тези проверки ще се осъществи и контрол за чистотата на републиканската и общинска пътна мрежа и пътните съоръжения. С цел ефективното и оперативно ръководство на ПУДООС и взимането на решения за предоставянето на финансови средства по проекти на 27 март 2017 г. е проведено заседание на Управителния съвет (УС). Решенията на УС се публикуват на интернет страницата на ПУДООС в 14-дневен рок от приемането им. Проектът на Плана за управление на Национален парк "Пирин" преминава през продължителна процедура, целяща гарантиране на неговото качество с оглед на дългия му срок на действие (десет години). Проектопланът е предмет на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите за опазване на защитените зони от мрежата "Натура 2000". Постановени са общо 7 административни акта по процедурата, които към момента се обжалват. След приключването на съдебните производства и влизането в сила на административен акт по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от ЗБР, проектопланът ще бъде процедиран. Във връзка със създалата се извънредна ситуация с наличието на уран в питейната вода на Хасково са предприети спешни мерки от министъра на околната среда и водите в периода 11 - 27 април 2017 г. Със Заповед № РД-02-52 от 11 април 2017 г. на министрите на здравеопазването, околната среда и водите и регионалното развитие бе създадена МРГ за предприемане на мерки за предотвратяване на здравния риск за населението, провеждане на съвместен мониторинг за наблюдение на показателите, проучване и установяване на причините довели до създалата се ситуация в Хасково. За периода до 28 април работната група е провела три заседания и предстои да представи Междинен доклад за предприетите до момента действия и взетите решения. На 11 април е издадена заповед от министъра на околната среда и водите за вътрешна работна група в системата на МОСВ, включваща ръководители и експерти от МОСВ, ИАОС, БД и РИОСВ за подготовка и предоставяне на информация. Предстои получаване на данни от МЕ, резултати от МИ, резултати от пробите и завършване на анализите на наличната информация, след което ще бъдат предложени съответните мерки. Предприети са действия по разработване, консултиране и остойностяване на Програмите за мониторинг на морските води, които за първа година ще включват изпълнение на мониторинг и на морската околна среда в изпълнение на изискванията на РДМС. От министъра на околната среда и водите е постановено Решение по ОВОС за одобряване по вариант І на трасе на електропровода за инвестиционно предложение "Въздушна линия "Марица Изток" /Република България/ -"Неа Санта" /Република Гърция/". За периода са издадени общо 22 решения по комплексни разрешителни (КР), разрешителни за емисии на парникови газове (РЕПГ) и по доклади за безопасност (ДБ). Активно се работи по действащите 146 процедури по КР, РЕПГ и ДБ.
Община Пловдив продължава дейността си по проекта за събиране на растителен отпадък в кварталите Коматево и Прослав. Разположените в Прослав 38 кафяви съдове тип „Ракла“ с вместимост 1100 куб. м. досега са обслужени два пъти – на 20 и 28 април. Следващото събиране е на 4 и 9 май, а след 15-и този месец „раклите“ ще се обслужват всеки четвъртък, съобщи директорът на ОП „Чистота“ Иван Стоянов. По думите му първия път в специализираните контейнери е намерен смесен битов отпадък, но при второто събиране са преобладавали растителните отпадъци. За съжаление е констатирано и едно посегателство – на ул. „Прослава“ при кръстовището с ул. „Елин Пелин“ е налице изцяло изгорял контейнер. Още при първите две събирания в Коматево – на 21 и 27 април, съдовете са използвани изцяло по предназначение – за чист растителен отпадък. В квартала са разположени общо 930 контейнери тип „Кука“, 740 от които са с вместимост 240 л, а другите 190 – 120 л. Следващите две дати за обслужването им са 5 и 10 май, а след 15-и отпадъкът ще се събира всеки понеделник и вторник. „Умоляваме гражданите да изхвърлят в контейнерите само растителен отпадък. По този начин ще запазим града си чист, като използваме събраното по предназначение и ще се намали количеството смесен битов отпадък, който извозваме до депата в Шишманци и Цалапица“, призова Иван Стоянов. Според него много са добри първите резултати и от пилотния проект за разделно събиране два пъти месечно на отпадъци от пластмасови, метални и хартиени опаковки в 50-литрови жълти чували от домакинствата в кв. Коматево.
В рамките на пролетното почистване на Община Благоевград са премахнати установените нерегламентирани сметища. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин Диана Стефанова, главен еколог на Община Благоевград. По думите й към момента всичко е изчистено, но се знае за колко време ще остане така. „Съвсем скоро приключи една кампания с два мобилни пункта за предаване на опасни отпадъци от домакинството и отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Община Благоевград обикновено популяризира такива свои кампании и не само това, ние сме създали много добре известен на повечето ни граждани ред за предаване и изхвърляне на строителни отпадъци. За съжаление, обаче, някакъв напредък - да се намали изхвърлянето на отпадъци на нерегламентираните за това места, не виждаме“, посочи тя. Диана Стефанова допълни, че през годините Община Благоевград прилага системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки, като отбеляза, че голяма част от гражданите на Благоевград в продължение на 2 години и половина са си изградили навик да я използват. „В законодателството са заложени оперативни цели в годините за това какво трябва да постигаме в тази област и трябва да Ви кажа, че Община Благоевград изпълнява своите цели на този етап, което означава, че можем да искаме още, но сме работили добре в тази посока“, каза още тя.
Кметът на Рудозем Румен Пехливанов съобщи, че на територията на града, както и в селата Бяла река, Сопотот, Рибница, Грамаде, Оглед и Чепинци, вече са поставени контейнери за разделно събиране на отпадъци. Той допълни, че новите съдове, предназначени за хартия, пластмаса, метал и стъкло, са разположени на изградените през изминалата година джобове (площадки) или непосредствено до старите кофи за смесени битови отпадъци. По думите на Пехливанов стана ясно, че до края на настоящата седмица се очаква останалите населени места, попадащи в териториалния обхват на община Рудозем, също да се сдобият с контейнери за рециклируема смет, тъй като въвеждането на системата за разделно събиране тече с пълна сила. Кметът подчерта, че ако събираме генерираните от нас отпадъци разделно, ще имаме възможност да плащаме значително по-малко в бъдеще. В противен случай дължимите към държавата такси ще растът, а това отново ще засегне нашите средства. Той подчерта също, че единственият начин, чрез който може да се намали стойността на такса смет за догодина, е да изпълняваме критериите за разделно събиране. Именно затова е важно в новите контейнери да попада само годен за рециклиране отпадък. Накрая градоначалникът посочи, че бъдещите ползи от правилно функционираща система за разделно събиране на отпадъци на територията на община Рудозем ще бъдат многобройни, като сред тях са: намаляване на количествата образувани и депонирани на депото твърди битови отпадъци, с което ще се намали сумата, необходима за обезпечаване на отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците; запазване на годишните разходи, необходими за предоставяне на услугата „Сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на отпадъците и чистотата на общите части”; финансово облекчаване на физическите и юридическите лица, относно дължимите такси по Наредбата за местни данъци и такси; гарантирано екологосъобразно оползотворяване на разделно събраните отпадъци; увеличаване експлоатационния живот на депото за битови отпадъци, чрез намаляване на количествата смесени битови отпадъци, предназначени за крайно обезвреждане; спестяване на електроенергия и други ресурси, необходими за обработката на отпадъците и др. Местната управа призовава да събираме боклука си разделно, за да спомогнем за опазването на околната среда, за да имаме по-чиста и красива община, за да плащаме по-малко!
Нови контейнери тип Бобър получи преди дни община Неделино като част от изпълнението на проект по програмата за управление на отпадъците ПУДОС. „Преди около месец заредихме домакинствата в Неделино с около 40 броя пластмасови контейнери, които закупихме чрез отчисленията от РИОСВ, а сега получаваме втори транш контейнери“, съобщи за радио Кърджали кметът на Неделино Боян Кехайов. „Кандидатствахме с проект пред Министерството на околната среда и водите и бяхме одобрени за безвъзмездна финансова помощ в размер на 385 хиляди лева. Те включват закупуване на контейнери за битови отпадъци и нов сметосъбиращ автомобил. Това се наложи, защото тези, с които разполагаме, са амортизирани и негодни“, коментира Боян Кехайов.
Диана Стефанова, главен еколог на Община Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ - Пирин , относно нерегламентираните сметища на територията на общината . Фокус: Г-жо Стефанова, има ли проблемни участъци и нерегламентирани сметища на територията на Община Благоевград? Диана Стефанова: Разбира се, че има проблемни участъци и нерегламентирани сметища на територията на Община Благоевград. Ние добре познаваме тези терени по простата причина, че ги чистим минимум 3 пъти годишно и въпреки всичко жителите на общината продължават да изхвърлят нерегламентирано отпадъци на тези места. Фокус: Къде са тези места? Диана Стефанова: Доста дълго време ще отнеме да изброя всички, тъй като местата наистина не са малко. Всички знаем какво се случва на Делвинско дере. Много голяма част от нас са минавали и са видели какво е сметището там. Има сметища на няколко места около реката в село Падеш и въобще по селата в деретата се изхвърлят изключително много нерегламентирано отпадъци. Има едно място, наречено „Топлата вода“ край река Струма, където изключително често се образува нерегламентирано сметище. Около животинския пазар също се образува такова и още на 7 или 8 такива места, които ние знаем. Искам да отбележа, че има и такива, които не знаем и не можем да видим, защото не сме обходили всяко дере на територията на общината, а хората изхвърлят боклука си на невероятни места. Фокус: На какво се дължи това събиране на отпадъци на тези основни места, за които споменахте? Диана Стефанова: С риск да обидя жителите на Община Благоевград или поне тези от тях, които го правят, на другите се извинявам предварително, това е ниска култура в тази област. Не може човек да сметоотделя по дерета, край реките и въобще там, където му хрумне. Община Благоевград е създала организация за предаване на всякакви видове отпадъци, просто трябва хората да имат желание за това. Съвсем скоро приключи една кампания с два мобилни пункта за предаване на опасни отпадъци от домакинството и отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Община Благоевград обикновено популяризира такива свои кампании и не само това, ние сме създали много добре известен на повечето ни граждани ред за предаване и изхвърляне на строителни отпадъци. За съжаление обаче някакъв напредък да се намали изхвърлянето на отпадъци на нерегламентираните за това места, не виждаме. Фокус: Как премина кампанията по пролетното почистване на Община Благоевград, която се проведе съвсем скоро? Диана Стефанова: Тя се състоеше основно в това да изчистим познатите ни нерегламентирани сметища и да изчистим и да подредим града. Мисля, че успяхме. Изчистихме наистина всичко, но ще видим до кога. Фокус: Община Благоевград работи много активно по темата за чистотата, с Вас сме говорили и друг път по тази тема, и в тази връзка искам да Ви попитам какви са Вашите впечатления на базата на всички усилия, които полагате – подобрява ли се културата на благоевградчанина в това отношение и все пак има ли такива, които започват да мислят повече за природата? Диана Стефанова: Със сигурност да, и веднага ще Ви кажа на какво се базират тези мои заключения. Ние през годините приложихме една система за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Това са всички тези цветни контейнери, които доскоро виждахме по улиците. Ще започнем да ги виждаме отново съвсем скоро, просто защото ги подменяме в момента и затова липсват. Оказа се, че гражданите на Благоевград в продължение на 2 години и половина, си изградиха навик да събират разделно опаковки, не на 100% естествено, но в законодателството са заложени оперативни цели в годините за това какво трябва да постигаме в тази област, и трябва да Ви кажа, че Община Благоевград изпълнява своите цели на този етап, което означава, че можем да искаме още, че сме работили добре в тази посока. Фокус: Чувала съм коментари от граждани на Община Благоевград, че всъщност те не изхвърлят разделно своите отпадъци, защото отпадъците и от тези специални контейнери, и от другите контейнери отиват на едно и също място и нямало смисъл да ги разделят. Това така ли е? Диана Стефанова: Със сигурност това не е така, поне що се отнася до разделното събиране на отпадъци от опаковки. Съвсем различно е мястото, на което отива събраният отпадък. Доскоро той идваше на една площадка тук в Благоевград, където има сепарираща инсталация, тоест инсталация за разделяне на този отпадък, и от там отива на определени за това места за по-нататъшната му преработка и за неговото рециклиране. Разделно събраните отпадъци от опаковки всъщност се превръщат в една суровина. Тук искам да кажа, че Община Благоевград в близките години ще въведе още 2 системи за разделно събиране – система за разделно събиране на зелени биоразградими отпадъци, това са градинските отпадъци; и малко след това система за разделно събиране на хранителни отпадъци. Няма да бъде лесно, но се надявам, че ще постигнем успех в това отношение. Фокус: Горе-долу в какви срокове трябва да бъдат въведени тези системи? Диана Стефанова: В момента Община Благоевград е подала проектно предложение за финансиране изграждането на компостираща инсталация за разделно събрани зелени отпадъци и инсталация за предварително третиране на отпадък. Тогава когато проектът ни бъде одобрен, срокът за неговото изпълнение е 36 месеца.
И тази година светът си спомни за най-тежката авария в ядрената енергетика за целия период на съществуването и. Сега искам да ви запозная с един малко-известен за широката публика факт. Това е съществуването и плановете за развитие на “зона отчуждения” на ЧАЕЦ. “Зона отчуждения”на Чернобилската АЕЦ е забранена за свободен достъп територия, която бе подложена на интензивно замърсяване с дълго-живеещи радионуклиди вследствие на аварията на ЧАЕЦ. Тя е разделена на три контролирани територии: Особена зона – площадката на ЧАЕЦ; Един от най-спорните въпроси свързани с бъдещото използване на забранената за свободно пребиваване зона около ЧАЕЦ се отнася до строителството на тази територия на Централизирано хранилище за отработило ядрено гориво от всички атомни електроцентрали на Украйна. За такова строителство се изказват учени и структурите на властта, категорично са против еколозите и обществените активисти. Първите намекват, че тази замърсена територия най-добре подхожда за реализиране на такъв проект, защото в Чернобил отдавна никой не живее. Обаче еколозите отбелязват, че да се строи такова хранилище в близост до столицата, още повече в район с голямо натрупване на подпочвени води е недопустимо “Аз знам, че чрез приповърхностнния метод никъде по света не се крият такива отпадъци. Може да се намерят някакви изтощени скали, мини, тунели. Това трябва да се скрие в дълбочина”, съобщи съпредседателят на ОО „Ассоциация зеленых Украины“ Ярослав Задесенец.