Фирмен профил
Фирмен профил
Габрово е един от 14-те европейски града, които ще се борят за екологичната награда на Европейската комисия – „Европейско зелено листо“ за 2018 година. Единствената българска кандидатура е официално приета и изпратена за оценка на екипа, който се състои от 12 независими експерти – професионалисти в различни тематични сфери. Габрово ще се състезава с албанския град Кукъс, белгийския Льовен, германския Лудвигсбург, шведския Ваксьо, италианския Гроталие, испанските Лорка и Жирона, португалските Оливейра ду Оспитал, Барейро и Фундао, литовските Алитус, Йонава и Таураге. Кандидатите за наградата „Европейско зелено листо 2018“ ще бъдат оценявани на базата на критерии като зелена икономика, енергийни характеристики, мобилност, биоразнообразие, качество на въздуха, управление на отпадъците, управление на питейните и отпадните води, добри практики. След оценка на всички предложения ще бъдат подбрани няколко кандидатури, които ще трябва да направят презентации пред журито през месец април 2017 г. Могат да бъдат избрани до двама финалисти. В своята кандидатура Община Габрово акцентира върху постиженията в сферата на енергийната ефективност, подобренията в транспортната достъпност и градската среда, управление на зелената система, новоизграденото регионално депо за отпадъци и реализацията на проекта за воден цикъл. Важен момент са дейностите по обществена осведоменост и гражданско участие в посочените сфери. Носителите на екологичната награда ще бъдат обявени през юни месец следващата година на церемония в германския град Есен, който е избран за Европейска зелена столица на 2017 г. Конкурсът „Европейско зелено листо“ е отворен към градове с население между 20 000 и 100 000 души. Инициативата оценява труда и успеха за постигане на ,,зелен растеж“, като наградата се присъжда на онзи град, който приложи най-добре зелените идеи. Победителите поемат ролята на посланик и насърчават други градове да последват техния пример.
Нова сепарираща и компостираща инсталация бе открита на смолянското регионално депо за твърди битови отпадъци, намиращо се в с. Теклен дол. На церемонията по откриването присъстваха министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, областният управител Недялко Славов и кметът на Смолян Николай Мелемов. Регионалната системата на управление на отпадъците обслужва повече от 50 хиляди души от общините Смолян, Чепеларе и Баните. Изграждането на новите съоръжения е финансирано от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), като за системата за пречистване на инфилтрат са били отделени над. 5,2 млн. лв., а за сепариращата инсталация е отпуснат безлихвен заем в размер на 2 млн. лв. На сепариращата инсталация ще работят 35 човека, а експлоатацията й ще допринесе в съществена степен за екологосъобразното обезвреждане на отпадъците в региона.
В България се рециклират около една четвърт от битовите отпадъци (25% - по данни за 2014), каза Ивелина Василева, министър на околната среда и водите в оставка, по време на откриването на първия Екодизайн форум „Бизнес за природата“, пише Investor.bg. Министърът отчете, че 177 общини с население 6,6 млн. души са обхванати от системите за разделно рециклиране на отпадъците през 2016. Тя коментира, че през последните години у нас е направен качествен скок в третирането на отпадъците като ресурс. Темите за опазването на околната среда са заложени за българското председателство на ЕС в началото на 2018, каза екоминистърът, цитирана от пресцентъра на МОСВ. И припомни, че са изградени 19 регионални системи за управление на отпадъците, които обслужват над 3,5 млн. жители. 12 от системите са обезпечени с компостиращи инсталации за биоразградими и зелени отпадъци, а 11 – със сепариращи инсталации. След 2010 г. намалява количеството генерирани битови отпадъци. Средно на глава от населението за България се падат 442 кг, при средно за ЕС – 475 кг. Както на европейско, така и на местно равнище целта на нормативната рамка е да се постигне плавно преминаване от линейна към кръгова икономика, заяви на форума експерът Антон Пейчев. В Холандия са си поставили за цел да постигнат 100% рециклиране на отпадъците и 100% използване на електроенергия от ВЕИ, коментира експертът Херман Хуизман.
Два от четирите варианта за терен за изграждане на депо за отпадъци на територията на община Дупница са действително подходящи. Това смятат от Народен съюз, партията, която има трима представители в Общински съвет-Дупница. Оптимален според Народен съюз е теренът, граничещ със съществуващото сметище на Дупница-над жк „Бистрица” в посока „Вангелова чешма”. „Площадката се състои от два поземлени имота с идентификатори 68789.26.428 и 68789.26.472 с площ съответно 90 дка и 30 дка, те са общинска собственост и граничат помежду си със съществуващото от години сметище в Дупница. Така споменатите три терена стават функционално свързани, като около тях има и други имоти - общинска собственост, които също могат да бъдат включени при бъдещото проектиране. Площта им позволява изграждането на компостиращата и сепариращата система в близост една до друга, както е предвидено в проекта за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците от Регион Дупница. До тях има има изграден път, по който и в момента минават камионите с отпадъците, за да стигнат до съществуващото сметище, като има възможност и за изграждането на друг, алтернативен път, минаващ извън границите на населено място. С изграждането именно върху този терен на депо, което според всички експерти, отговаря на съвременните екологични изисквания и норми на живот, ние не отваряме нова зона за депониране на отпадъците в Дупница, която да създава напрежение сред жителите на общината, а напротив, предлагаме същата зона, разположена в непосредствена близост до старото сметище, което ще позволи и рекултивирането му – една по своему нелека задача. Имайки предвид, че в следващия програмен период ще бъдат финансирани мощности за преработка на отпадъци, с което ще бъдат надградени съществуващите депа, то реализираният там регионален център за управление на отпадъците, ще може да кандидатства за финансиране и за изграждане на завод, което гарантира бързото и икономически изгодно рекултивиране на старото сметище и превръщането му в едно по-съвременно и екологично съоръжение. Смятаме, че предлагането на което и да е населено място за изграждане на депо, ще бъде прието, меко казано, скептично от местните жители, а неизграждането на такъв Регионален или Общински център за управление на отпадъците означава, че всички отпадъци ще продължават да се трупат на съществуващото сметище. Това от една страна води до сериозен екологичен проблем, а от друга до повишаване на такса „смет” за жителите на община Дупница”, се казва в становище на парттията, разпространено до медиите. Вторият подходящ терен се намира в землището на с. Пиперево и представляа поземлен имот с идентификатор 56349.9.24, с площ от 118 дка. „При разглеждането на представената ни таблица от прединвестиционното проучване, направено през 2012г., в т.14 е записано, че няма възможност за бъдещо разширяване, а граничещия с нея имот с идентификатор 56349.10.2, с площ от 58 дка, е общински и е актуван с Акт за Общинска собственост. Така двата споменати терена образуват един функционално свързан, с обща площ от 176 дка, до който има изграден път, минаващ извън границите на населеното място. Този пропуск ни кара да мислим, че грешка е или умишлено допусната, с цел избирането на терена в землището на с. Джерман като най-подходящ или че не е имало никакво предпроектно проучване на терените от комисията през 2012 г.”, се казва още в позицията н Народен съюз. От ръководството на партията заявяват, че запазват своето становище, че концентрирането на отпадъците на 6 общини на територията на община Дупница не е в интерес на гражданите, а и досега не е представен друг аргумент, освен тясно икономическия интeрес от усвояването на 35 млн. лв. „Считаме, че на територията на област Кюстендил има почти обезлюдени не само села, но и цели райони, които могат да приемат на своя територия Регионален център за управление на отпадъците”, е позицията на Народен съюз.
Швеция е толкова добра в рециклирането, че от няколко години внася отпадъци от други държави, за да поддържа работата на заводите си. Едва 1% от отпадъците на шведските домакинства се изпращат за депониране от 2011 г. насам, всичко друго се рециклира, пише в. Independent. Толкова ефективна система за рециклиране нямат дори държави като Великобритания, Франция и Германия, макар там преработката на отпадъците от години да е държавна политика. Великобритания постига напредък в дела на рециклираните отпадъци. За целта са инвестирани стотици милиони паунди в съоръжения за рециклиране и такива за превръщане на отпадъците в енергия. Създадени са и стотици работни места в тази област. Според последните данни 44% от отпадъците на Обединеното кралство са рециклирани, а сериозна част от британския боклук се изпраща именно в Швеция. Скандинавската държава неслучайно постига впечатляващи стойности в рециклирането, защото грижата за околната среда е национален приоритет. Тя е една от първите държави, която наложи по-тежък данък за използването на изкопаеми горива преди цели 25 години, а сега добива почти половината от електроенергията си от възобновяеми източници. „Шведите са големи природолюбители и знаят какво е необходимо за опазването на чистотата на околната среда. Те не изхвърлят боклуците си на открито, а ги предават за рециклиране и повторна употреба“, обясни Ана-Карин Грипвал от Шведската асоциация за управление на отпадъците. Швеция изпълнява стриктно националните политики за рециклиране, а местните компании печелят добре от внос и изгаряне на отпадъци. Генерираната енергия отива за отопление на домакинствата. „Така ние се възползваме от изгарянето на отпадъците и се отопляваме с тях, използвайки ги като заместител на изкопаемите горива. В Южна Европа не действат така, там получената топлина се прахосва“, посочва Грипвал. Шведската отоплителна мрежа има и своите противници. Те смятат, че държавата избягва истинско рециклиране, изпращайки отпадъците за инсинерация (изгаряне). Мениджъри на заводи за хартия изтъкват, че тяхната продукция може да бъдат използвана 6 пъти, преди да стане на прах. Ако Швеция изгаря хартията преди този момент, тя пропилява възможността за правилно рециклиране и замества използваната хартия с прясна суровина. Целта на скандинавската държава е да се спре изпращането на отпадъците за рециклиране, като вместо това се насърчава идеята за поправка, споделяне и повторно използване. Грипвал смята, че шведската политика на внос на отпадъци от други държави е временна. „В страните от ЕС има забрана за депониране на отпадъци, така че вместо да платят съответната глоба, те ни правят услуга, изпращайки ни отпадъците си. Държавите членки трябва да изградят свои собствени заводи, да намалят отпадъците си. Ние в Швеция работим усилено в тази насока“, обясни тя. „Надяваме се, че ще има по-малко отпадъци. Тези, които трябва инсинерират, трябва да се изгарят във всяка страна. Но за да се използва рециклирането за отопление, трябва да разполагате с топлофикационни или охладителни системи, да построите съответната инфраструктура, което отнема време“, подчерта Грипвал.
Около 85 от отпадъците в Холандия се преработват и рециклират или използват повторно. Със структурата и организацията на дейностите по събиране и преработване на отпадъци страната е успяла да преобърне пирамидата на традиционния модел на образуване на боклук, наблягайки на превенцията. Принос има и приложението, на регионално ниво, на политики от типа „плащаш такса смет според това какво количество генерираш“, заедно с факта, че общините дължат такси за депониране в зависимост от обема, който изпращат на депото. За опита на Холандия в управлението на отпадъци и кръговата икономика разказа Херман Хюсман, старши съветник по международното сътрудничество при местното министерство на околната среда, днес по време на изложението “Екодизайн Форум Прет-а-порте”. Общините в Холандия имат грижата да управляват отпадъците и да събират рециклируемите материали, а организациите за оползотворяване на отпадъците плащат за услугата, разказа Херман Хюсман. Традиционният подход в справянето с отпадъците може да се оприличи на пирамида, при която най-важният, но с най-малък дял е горният край: това е превенцията. По-надолу, с все по-голям дял в дейностите, са повторното използване, рециклирането, възстановяването на материали и накрая – депонирането. „Ние обаче обърнахме тази пирамида“, казва Хюсман. В Холандия най-голям дял в дейностите по справяне с отпадъка има превенцията. Втори във веригата и втори по значимост е елементът на повторно използване. Все по-малкък е делът на по-следващите етапи в справянето с боклука, а депонирането има най-малък принос. Един от ключовите фактори за този баланс е въведената на регионално ниво система за заплащане според замърсяването. Страната има 12 области и 390 общини. Всяка от тях може самостоятелно да решава какъв подход да приложи за таксуване на генерирането на отпадъците – например такса на база брой закупени чували за отпадъци, такса на брой извозвания на контейнера за смет и др. Под една или друга форма всички общини прилагат този принцип за пропорционаното заплащане: колкото повече отпадък генерира потребителят, толкова повече такса заплаща. Такса заплащат и общините – за депониране. Затова те имат мотив да изграждат у жителите култура на по-малко замърсяване и съответна инфраструктура за рециклиране на колкото се може повече от отпадъците. Реално така се и получава: общините правят всичко възможно да рециклират отпадъците. Всички видове материали се рециклират: стъкло, платмаса, метал, хартия, дърво. Стъклото е материалът, където е постигнато ниво от 83% рециклиране към 2015 година. От хартиените отпадци се рециклират 85%. 95% отметалните отпадъци подлежат на праработка и повторно използване, 51% от пластмасата и 45% от дървото. За да се случва това, освен добре познатите контейнери за разделно изхвърляне на отпадъците гражданите могат да използват и услугите на общината чрез нейния общински център за отпадъци и рециклиране. Тези центрове имат грижата да събират опасни отпадъци, обемисти отпадъци, електронни и електрически отпадъци. Всяка община е задължена да има поне един такъв център, а за по-големите общини важи правилото да има по един център на всеки 100 хиляди жители. Нашата цел е до 2050 година Холандия да има изцяло кръгова икономика, обобщи Херман Хюсман.
Около една четвърт от отпадъците, които се генерират у нас, се преработват – рециклират или компостират. Страната ни е сред европейските държави с най-добри показатели по признака количество генерирани отпадъци на глава от населението: у нас се образуват средно 442 килограма боклуци на човек на година, докато средното равнище за ЕС е 475 килограма. Това обяви Ивелина Василева, министър на околната среда и водите, при откриването на форума „ Екодизайн Форум Прет-а-порте “ днес в НДК. Данните са от 2014 г., откогато датира последната официална статистика за ЕС. През 2014 г. у нас са рециклирани 740 хил. тона отпадъци. Това прави 24% от всичкия боклук. Рециклираното количество отпадъци от опаковки е 230 хил. тона, което прави 64% от генерираните отпадъци от този вид. Общо за Европейския съюз стремежът е да се постигне ниво от 10% на депонирането на отпадъците, което сега е значително по-голямо в повечето страни. Лидер по отношение на намаленото депониране в Европа е Швеция. Там на депо се пращат едва 0,5% от отпадъците. Средно за ЕС този дял е 41,9%, обявиха от МОСВ по време на “Екодизайн Форум “. У нас делът на депонирането е 74%. Материалното рециклиране у нас възлиза на 22% от общия обем на отпадъците (други 2% се компостират). За ЕС тази цифра е 23,3. Лидер в рециклирането е Германия, където делът на преработваните отпадъци е 46,6%. Изгарянето – третият популярен метод за справяне с отпадъците, у нас обхваща 1,7% от генерирания боклук. Средно за ЕС този дял е 23%, а първенец по горенето на отпадъци е Естония с 55,8% Естония. Компостирането, което у нас е слабо застъпено – едва 1,97% от отпадъците се компостират – в ЕС се прилага спрямо 12,5% от общия обем на отпадъците. Австрия е фаворит в това отношение: там се компостират 31,9% от отпадъците. Общо 700 милиона лева са инвестирани у нас Оперативната програма „Околна среда“ в сферата на управлението на отпадъците, посочи министър Василева. Изградени са 19 регионални системи за управление на отпадъците, които обслужват 3,5 млн. Жители. Тези системи покриват 74 общини. 12 от системите са с компостиращи инсталации, а 11 имат сепариращи инсталации. Общо 6,6 милиона жители на територията на 177 общини са обхванати от системи за разделно събиране на отпадъците.
Пазарджик е на път да разреши дългогодишен и изключително важен проблем с депото за битови отпадъци. Това ще стане през април 2017 г., когато ще бъде открито новото регионално депо за неопасни отпадъци - клетка 1.
В него ще се депонират отпадъците не само на Пазарджик, но и на още 8 общини от областта - Велинград, Ракитово, Батак, Пещера, Брацигово, Белово, Септември и Лесичово.
Първата копка за изграждането на новото сметище бе направена от кмета на Пазарджик Тодор Попов на 27 октомври 2015 г.. общината е възложител на обекта. То ще е на обща площ от 95 дка, а изграждащата се първа клетка е от 53 дка.
Тя се намира непосредствено до все още действащото сметище, което е изчерпало капацитета си преди 30 г. и създава големи екологични проблеми на жителите на околните села.
За изграждането на новото депо са осигурени почти 16 млн. лв. от Министерството на околната среда и водите чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). От тези средства вече са разплатени 12 млн. лв., а самото изграждане на депото е на самия финал.
Клетка 1 ще отговаря на всички съвременни изисквания за подобен род съоръжения. Пристроителството й са изградени преградни диги, дънен изолационен екран, система за събиране и отвеждане на филтрационни води (дренажни колектори, шахти), ретензионен басейн за филтрационни и други потоци отпадъчни води, система за улавяне, отвеждане и третиране на депониен газ.
Поставен е горен изолационен екран, направени са канавки за повърхностни води и други спомагателни съоръжения. Като част от регионалното депо ще бъдат изградени още входно-изходна зона с КПП, електронна автомобилна везна, зона за измиване на сметоизвозващи автомобили на изход.
Вече е готова административно-битовата сграда, правят се експлоатационен и контролен път, паркинг с 4 паркоместа, резервоар за противопожарни нужди, изгребна яма. Ще бъдат направени зелен пояс и ограда.
На площадката ще има помпена станция за осигуряване на необходимия напор на водата за питейно-битови и технологични нужди, както и площадкови водопровод и канализация, площадкови елмрежи и електропроводи, като захранването на консуматорите в депото ще става от нов самостоятелен трафопост. Междувременно община Пазарджик получи покана от МОСВ да кандидатства с проект за изграждане на инсталации за предварително третиране и компостиране на отпадъци, които да станат част от съоръженията на новото регионално депо. Според предварителните анализи тяхното изграждане трябва да започне в края на 2017 г. и година покъсно да бъде завършено.
Прогнозната стойност на проекта е над 10 милиона лв. и ще се финансира по ОП „Околна среда". Предвидено е в рамките на тези средства да се осигурят техника и съдове за събирането на зелени отпадъци, което е изключително важно особено за селата. Освен това разчетите са показали, че общините
Велинград и Ракитово трябва да имат собствени инсталации за сепариране и компостиране на отпадъците, защото е изчислено, че няма да е рентабилно транспортирането на зелен отпадък до Пазарджик от тези общини. Пещера и Белово най-вероятно също ще имат отделни компостиращи системи.
Така ще бъде изпълнено изискването на ЕК до 2020 г. в регионалните депа за битови отпадъци да се депонира не повече от 50% от боклука, а останалата част да отиде за употреба след необходимата преработка.
Отсега е ясно, че управлението на новото депо за битови отпадъци ще бъде възложено на фирма с опит в подобна дейност заради специфичните изисквания и отговорности. Тя ще бъде избрана с конкурс за възлагане на обществена поръчка през следващата година. Все още обаче не е решено каква такса ще плащат общините за депониране на отпадъците им в новото депо.
Сигурно е, че таксата ще е еднаква за всички, но нейният размер ще бъде определен от кметовете на деветте общини на следващ етап. Експлоатацията на новото депо за битови отпадъци засега няма да се отрази финансово на жителите на общините, които ще депонират отпадъците си в него.
В същото време от община Пазарджик продължават да търсят решение за рекултивиране на старото общинско сметище, юслед като новото бъде официално открито и заработи. Единственият проблем за това е намирането на средства. По предварителни разчети ще са необходими над 6 млн. лв., защото сега действащото сметище е голямо по обем и за рекултивацията му няма да е необходимо само запръстяване на терена според експертите.
Те са на мнение, че след спиране на дейността му голяма част от проблемите, свързани с него - възникващите пожари и обгазяването на околните села, ще намалеят значително. Това обаче не изключва рекултивирането и в община Пазарджик са категорични, че и този въпрос ще бъде решен.
