Фирмен профил
Фирмен профил
Има един самотен остров в Тихия океан, който няма човешки обитатели, но е напълно покрит с боклук. Остров Хендерсън е толкова отдалечен, че хората го посещават само за изследвания – веднъж на всеки пет до 10 години. Въпреки това островът е мястото на смайваща гъстота на пластмасови отпадъци – най-високата, виждана на Земята, според университета в Тасмания. Учените са открили, че плажовете на острова са замърсени с около 671 парчета боклук на 10 квадратни метра. Хора не живеят на остров Хендерсън. Той се намира на 3106 мили от най-близкото населено място. Разположен е близо до средата на Южно-тихоокеанското течение, поради което отпадъците от Южна Америка се озовават на брега на острова. Дженифър Левърс от университета и Кралското дружество за защита на птиците заедно с колегата й Александър Бонд наскоро са изследвали пластмасовите отпадъци по брега на отдалечения остров. „Това, което се случи на остров Хендерсън, показва, че няма спасение от пластмасовото замърсяване – дори и в най-отдалечените части на нашите океани“, казва Левърс. Изследването на двамата учени е публикувано онлайн в списанието „Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America“. Количеството боклук е шокирало Лавърс, която казва пред „Гардиън“, че е виждала замърсяване с пластмаси навсякъде по света, но все пак е очаквала отдалеченото местоположение на Хендерсън да му осигури известна защита. Вместо това тя открила огромно количество боклук и стотици раци, които живеят в боклука. „Тази пластмаса е стара, чуплива, остра, токсична. Наистина беше трагично да гледаме как тези прекрасни раци, които обикалят наоколо, живеят в нашите боклуци“, казва изследователката пред „Гардиън“. Всеки ден по 3 570 нови парчета боклук попадат на остров Хендерсън – само на един от плажовете на острова. Около 17 тона пластмаса вероятно е „депонирана“ на острова, според пробите, взети от пет различни места.
Система за измерване на камионите, извозващи отпадъци до завода за боклук, e изградeна край жп прелеза на бул. „Девня“. Мярката е с цел въвеждане на по-прецизен контрол и отчетност на битовите отпадъци, извозвани до завода в село Езерово или до депото в село Въглен. Това съобщи кметът Иван Портних по време на сесия на Общинския съвет. Автоматизираната система за измерване на МПС се обслужва без оператор, с безконтактна карта, идентифицираща регистрационния номер на МПС-то, тара на автомобила и други данни. Всеки камион има 2 карти – за двете възможни крайни точки за извозване на боклука. След измерването водачът получава бележка, съдържаща дата, час, регистрационен номер, собственост на автомобила, чисто тегло на товара – отпадък. Системата извършва измерването само след регистриране на терминала с валидна карта за достъп. Данните се подават чрез онлайн връзка в системата за контрол в сградата на Община Варна. Изградено е и видеонаблюдение на обекта. Максималният товар на автоматизираната везна е 60 т. , информира dnesplus.bg
Камионите, извозващи битови отпадъци към завода за преработването им в с. Езерово или към сметището в с. Въглен, вече ще преминават през общински кантар на изхода на Варна. Новата система е изградена край жп прелеза на крайезерния път и цели по-добра отчетност и контрол, обясни кметът Иван Портних на днешното заседание на Общинския съвет. По думите му стъпката е революционна, тъй като до момента не се е ползвало подобно съоръжение. С негова помощ местната власт ще контролира количествата боклук, за чието извозване отиват парите на данъкоплатците. Системата е автоматизирана, обслужва се без оператор, регистрира камионите с безконтактна карта и подава данните чрез онлайн връзка в сградата на общинската администация. Камионите с отпадъци имат две карти – до двете възможни крайни точки на курсовете им. След преминаване през кантара водачът получава бележка, съдържаща дата, час, регистрационен номер, собственост на автомобила и чистото тегло на товара – отпадък. Максималният товар, който отчита везната, е 60 килограма. Системата извършва измерването само след регистриране на терминала с валидна карта за достъп. На обекта е изградено и видеонаблюдение. Камионите, извозващи битови отпадъци към завода за преработването им в с. Езерово или към сметището в с. Въглен, вече ще преминават през общински кантар на изхода на Варна. Новата система е изградена край жп прелеза на крайезерния път и цели по-добра отчетност и контрол, обясни кметът Иван Портних на днешното заседание на Общинския съвет. По думите му стъпката е революционна, тъй като до момента не се е ползвало подобно съоръжение. С негова помощ местната власт ще контролира количествата боклук, за чието извозване отиват парите на данъкоплатците. Системата е автоматизирана, обслужва се без оператор, регистрира камионите с безконтактна карта и подава данните чрез онлайн връзка в сградата на общинската администация. Камионите с отпадъци имат две карти – до двете възможни крайни точки на курсовете им. След преминаване през кантара водачът получава бележка, съдържаща дата, час, регистрационен номер, собственост на автомобила и чистото тегло на товара – отпадък. Максималният товар, който отчита везната, е 60 килограма. Системата извършва измерването само след регистриране на терминала с валидна карта за достъп. На обекта е изградено и видеонаблюдение.
Днес, 17.05.2017, залата на Дома на Европа събра над 100 представители на общините, отговорните институции, бизнеса и гражданския сектор по време на конференция „Икономика на отпадъците: предизвикателства и възможности“, организирана от екологично сдружение „За Земята“. Всички страни споделяха общата визия, че отпадъците са важни ресурси и не трябва да се унищожават, а да се рециклират и да носят приходи за общините. В началото на събитието Ивайло Хлебаров oт ЕС „За Земята“ представи новите цели на ЕС в управлението на отпадъците. Той акцентира, че „България трябва да е амбициозна и да не очакваме дерогации и отлагания, а да започнем да променяме начина на сметосъбиране в най-кратки срокове.“ Ася Добруджалиева от Асоциацията на еколозите в общините (АСЕКОБ) допълни, че „без разделно събиране при източника, включително и на хранителни и градински отпадъци, няма да постигнем нищо и трябва да се работи в тази посока“. Тя представи проучване на АСЕКОБ сред повече от 200 общини. Голям проблем за общините, най-вече малките, е транспортирането на отпадъци към регионалните депа, при някои разстоянията са над 100 км. Освен това на сепариращите инсталации на депата се постига изключително нисък % отделени за рециклиране отпадъци. Решението е общините да развиват разделно събиране още при домакинствата и да насърчават домашното компостиране. По-голяма част от анкетираните са готови да направят тези стъпки. Относно „горещата“ тема за инсталацията за горене на отпадъци в Столична община експертите напомниха, че дори и Дания, която има свръх-капацитет в изгарянето постепенно затваря инсинераторите си и е подела кампания „Да рециклираме повече, да горим по-малко“. Според последните препоръки на Европейската комисия публичното финансиране трябва да е насочено към проекти в по-високите нива в йерархията за управление на отпадъците – предотвратяване, намаляване, рециклиране, компостиране, което не включва горене. Евгения Ташева от ЕС „За Земята“ представи разработената от екипа алтернативна визия за управлението на отпадъците в София с въвеждане на индивидуализирано разделно събиране при източника. Моделът, използващ данни от Столична община и МБТ завода в Садината, изчислява, че до 2020 можем да постигнем 67% разделно събиране, ако веднага се промени сметосъбирането в столицата. Ще се открият много нови работни места и ще има над 30 млн. лева приходи годишно от рециклиране до 2020 и над 38 млн. лева до 2030. Визията включва модифициране на МБТ инсталацията, така че да не произвежда RDF и следователно няма да има нужда от инсталация за горене в ТЕЦ-София . Следобедната част от програмата повиши емоциите в залата и успя да задържи публиката до последно, тъй като засегна друга много важна тема – бъдещето на такса-смет. Марко Матиело от публичната компания Contarina, управляваща отпадъците на регион Тревизо с площ 1,300 км2 и над половин милион жители, разказа как таксата за битови отпадъци може да бъде стимул за общината и за гражданите да разделят и намаляват отпадъците си. В дискусионния панел се включиха всички страни по темата – Десислава Стойкова НСОРБ представи мнението на общините, Илияна Павлова от БСК защити позицията на бизнеса, Ася Добруджалиева – на еколозите от общините, а Евгения Ташева представи позицията на ЕС „За Земята“. Имаше и много изказвания от публиката, най-вече от представители на общините. Основните изводи бяха: Големият проблем за въвеждането на нова база е липсата на синхронизация между общините, организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки и бизнеса;Общините имат готовност да преминат постепенно към такса-смет спрямо количество;Всички страни се обединиха около тезата, че трябва да има добро разделно събиране при източника;Събраната такса трябва да се инвестира само в дейности, свързани с отпадъците и тяхното намаляване и преизползване;Наличието на цялостна информация в общините, прозрачността и много ясни и детайлни план-сметки ще са ключът към успеха според всички страни. Темата тепърва ще се дискутира, а екологично сдружение „За Земята“ ще продължава да я следи отблизо. Един от най-изявените участници в събитието беше община Свиленград, които вече са въвели разделно събиране от врата на врата и са мотивирани да продължават в тази посока. Те ще се стремят да станат първата община в България, влязла в европейската мрежа на общини с Нулеви отпадъци.
Стартира второто издание на конкурса „Екообщина“, организиран от Френското посолство в България. Инициативата е под патронажа на Президента на Р България, в партньорство с Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За втора поредна година Оперативна програма „Околна среда“ ще осигури учебно пътуване във Франция за представители на общините лауреати в две от общо четири категории – „Устойчиво управление на водите” и „Устойчиво управление на отпадъците“. Конкурсът има за цел да популяризира постиженията в областта на управлението на водите, управлението на отпадъците, устойчивата мобилност и енергийната ефективност на сградите и да награди онези общини, които успяват да постигнат целите за опазване на околната среда по ресурсно ефективен и икономически устойчив начин. Инициативата ще допринесе за обмяната на добри практики и обединяване на усилията за постигане на високите европейки екологични стандарти. Във второто издание на конкурса МОСВ отново партнира по две категории – „Устойчиво управление на водите“ (с две под категории – за община с население до 10 000 души и с население над 10 000 души) и „устойчиво управление на отпадъците“ (с две под категории – за община с население до 40 000 души и с население над 40 000 души). Останалите две категории са „Устойчива мобилност” и „Енергийна ефективност на сградите”. РИОСВ – Хасково кани всички общини на територията на областите Хасково и Кърджали, отговарящи на условията, да вземат участие в конкурса!
Проект на Наредба за условията и реда за поддържане и използване на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, ще гласува на предстоящото си заседание на 25 май Общински съвет- Кюстендил. Тя е изготвена от общинска администрация в изпълнение на Закона за управление на етажната собственост. След приемането на Наредбата, не общината, а жителите на даден блок ще трябва да се грижат за почистването на пространството около него, за поддържането на зелените площи, за почистването на снега. “Това е отдавна очаквана наредба, която бе 30 дни на сайта на общината, но няма предложения по нея. Хората трябва сами да се грижат за площите около дома им, както правят собствениците на една къща”, коментира председателят на ОС Михаела Крумова. Предвидени са и санкции, за физически лица от 50- 150 лв. и за юридически лица от 200- 500 лв. Проверка на Дарик в сайта на общината откри проекта за нова Наредба, качен на 24 март. Ето и част от текстовете: Чл. 9. Забранява се използването на прилежащата площ за: 1. осъществяване на търговска дейност на открито; 4. поставяне на къщички за домашни любимци; 5. складиране на предмети, вещи, строителни материали и дърва за огрев; 6. изхвърляне на битови отпадъци и образуване на нерегламентирани сметища; 7. монтирането огнища, както и на неестетични и опасни от противопожарна гледна точка барбекюта и др. 8. замърсяване с моторни масла и други вещества, които замърсяват и/или заразяват почвата и са вредни са за здравето. Чл. 10. Забранява се поставянето на огради, отдаването под наем и разпореждането с определената прилежаща площ от етажните собственици. Чл. 11. Управителният съвет (управителят) е длъжен да създаде организация за незабавно отстраняване на снега по тротоарите и прилежащите площи към сградите, както и премахването на ледените висулки и създаващите пречки за преминаване на пешеходци натрупвания от сняг. Чл. 14. (1) Два пъти годишно - пролетта и есента, председателя на управителния съвет или управителя на етажната собственост организира основно почистване на прилежащата площ по график, съгласуван с общинската администрация за извозване на отпадъците. (2) Текущото почистване на прилежащата площ се извършва по ред, определен от Общото събрание на етажната собственост. Чл. 16. За нарушаване разпоредбите по наредбата се налагат глоби в размер от 50 лв. до 150 лв. за физически лица, а за юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 200 лв. до 500 лв.
Разделното изхвърляне на биологичния отпадък е от ключово значение, за да е ефективна системата за рециклиране в България. Това е една от основните цели в алтернативна визия за устойчиво управление на отпадъците на експерти по нулеви отпадъци от сдружение "За Земята", която те представиха на конференцията "Икономика на отпадъците: предизвикателства и възможности" в Дома на Европа.
Еколозите ще представят визията си пред Столична община на среща с новия заместник-кмет по екология.
Ежегодно биологичният отпадък се изхвърля най-много – между 30% и 50% от общия. В същото време той е мокър и загнива бързо, цапа и прави некачествени за рециклирани другите видове отпадъци, отделя метан в общите сметища.
Всичко това може да се избегне, ако общините започнат да събират биоотпадъците отделно – в кафяв отделен контейнер или фамилни компостери. Така голямо количество, изхвърляно в сивите кофи, ще намалее, а другите отпадъци няма да се замърсяват и ще са годни за рециклиране.
Идентично мнение изрази и Ася Добруджалиева от Асоциацията на еколозите от общините в България.
"Има много неща, които могат да помогнат системите да работят ефективно, но най-важно е да има отделяне при източника на мократа биофракция от сухата фракция. Ако няма такова отделяне, сепариращите инсталации ще продължават да бъдат неефективни, защото не може един мръсен отпадък да бъде ефективно използван като ресурс", каза Добруджалиева и заключи, че това налага общините да положат усилия за въвеждане на разделно събиране на биоотпадъците.
70% разделно събиране до 2020
Индивидуализирано разделно събиране при източника е другият акцент в алтернативната визия на "За Земята", която би довела до ефективно рециклиране според тях.
Моделът, използващ данни от Столична община и завода в Садината, изчислява, че до 2020 г. можем да постигнем 67% разделно събиране, ако веднага се промени сметосъбирането в столицата. Ще се открият много нови работни места и ще има над 30 млн. лв. приходи годишно от рециклиране (до 2020 г.) и над 38 млн. лв. до 2030 г. Визията включва модифициране на инсталацията, така че да не произвежда RDF и следователно да няма нужда от инсталация за горене в ТЕЦ-София .
Готовност за разделно събиране в домакинствата
Добруджалиева представи проучване на АСЕКОБ сред повече от 200 общини. Голям проблем за общините, най-вече малките, е транспортирането на отпадъци към регионалните депа, при някои разстоянията са над 100 км.
В сепариращите инсталации на депата се постига изключително нисък процент отделени за рециклиране отпадъци. Решението е общините да развиват разделно събиране още в самите домакинствата и да насърчават домашното компостиране. По-голяма част от анкетираните са готови да направят тези стъпки.
По-малко горене на отпадъци
По "горещата" тема за инсталацията за горене на отпадъци в Столична община експертите напомниха, че дори и Дания, която има свръх-капацитет в изгарянето постепенно затваря инсинераторите си и е подела кампания "Да рециклираме повече, да горим по-малко".
Според последните препоръки на Европейската комисия публичното финансиране трябва да е насочено към проекти в по-високите нива в йерархията за управление на отпадъците – предотвратяване, намаляване, рециклиране, компостиране, което не включва горене.
Сиво срещу цветно
Няма официално публикувани данни колко общо цветни контейнери има в София в момента.
По изчисленията на сдружение "За Земята" в момента кофите за разделно събиране са около 5000 и са разположени на 1500 места из столицата. Цифрите съобщи Евгения Ташева от сдружението. Еколозите са изчислили бройката на базата на изискванията за брой цветни кофи в Наредбата за отпадъците, а не на база реални факти, предоставени от общината.
Болшинството кофи по софийските улици сега са сивите – около 20 хиляди броя, или четири пъти повече от цветните. "Съотношението на кофите трябва да се промени, сивите да бъдат намалени драстично за сметка на кафявите, които ще са за биоотпадък", обясни Ташева. "В момента, в който ги разделим и двата вида отпадъка повишават стойността си, както и рециклируемостта." Така обемът боклук от сивите кофи логично ще намалее драстично.
Според експертите разпределението на отпадъците трябва да е: в зелен контейнер –
стъкло; в син - хартия; в жълт – леки опаковки – пластмаса и метали, заедно с останалите, които не са подходящи за другите кофи, т.нар. сух отпадък. Тази система се практикува вече успешно в Габрово и Трявна и е успешна.
"В момента по-големият процент рециклиране на битови отпадъци не се дължи на системи, създадени от общините за разделно събиране, а от предаваните на пунктовете за вторични суровини." Тези данни съобщи Ася Добруджалиева от Асоциацията на еколозите от общините в България, цитирана от БТА.
В същото време в сепариращите инсталации, които са изградени в регионалните системи за управление на отпадъците, се постига много нисък процент на отделени рециклируеми отпадъци.
Според Добруджалиева нито една от компостиращите инсталации в страната не решава проблема с хранителните отпадъци. Причината е, че общините трябва да получат сертификат за произведения от биоотпадъци компост, за да могат да го продават, а изискванията към получения продукт не могат да бъдат покрити без въвеждане на разделно събиране на мократа биофракция.
Така нито една община не се наема да пробва да прави открито компостиране на хранителни отпадъци. Това налага разделянето на биоотпадъците при източника да стане приоритет, завърши експертът.
Кремена Димитрова, мениджър Европейски фондове към Сдружение „Обединени бизнес клубове"
Програма за: биоразградими и възобновяеми пластмасови изделия, получени от био компоненти. експлоатация на продукти в последна фаза от жизнения им цикъл.
КРАЕН СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ПРОЕКТИ: 07.09.2017 Г.
РАЗМЕР НА ГРАНТА: 3 000 000 - 5 000 000 ЕВРО.
Иновациите са тема, която ни вълнува особено, когато става въпрос за такива в областта на био технологиите и опазването на околната среда и съответно живота и здравето на хората. Нещата, които някак се оказаха силно застрашени от действията на същите - хората. Устойчивото управление на отпадъците е политика не само на Европейския съюз, но е обект на много задълбочени анализи, реорганизации на производства и още много и различни действия в тази насока, по цял свят. Важно е да осъзнаем, че планетата ни няма заден двор и всичко, което употребим и изхвърлим после се връща отново при нас под формата на мръсен въздух, климатични промени и още какво ли не.
Настоящата тема на Европейската комисия, представена чрез програмата Хоризонт 2020, има Специфичното предизикателство да потърси решение за усъвършенстването на био-разградими пластмаси.
Различните видове пластмаси са съществена част от днешното модерно общество. Те намират приложение в почти всяка продуктова категория. За съжаление, малка част от произвежданите пластмаси са от био компоненти. Причината за това е, че био-базираните полимери обикновено са с по-високи производствени разходи от конкурентоспособните им полимери, получени от полезни изкопаеми. Друга причина е и че съществуващите на пазара био-базирани пластмаси не са функционално по-добри от алтернативните пластмаси, а цената им е сравнително по-висока.
Био-базираните пластмаси могат да създадат голяма добавена стойност по отношение на устойчивото развитие. Те са био-разградими, възобновяеми и композитни. Въпреки това особеността на получаването им и съпровождащите ги високите производствени разходи, все още въпрепятстват масовото им ползване сред индустриите. Основен техен конкурент са пластмаси, получени от експлоатация на полезни изкопаеми.
Специфичната цел е да се създадат био-разградими, възобновяеми и композитни полимери, получени от био компоненти, които да са конкурентоспособни на полимери, получени от експлоатацията на полезни изкопаеми. Те следва да са конкурентоспособни по отношение на цената, приложението им и опазването на околната среда чрез системата „От люлка до люлка". Това е бизнес модел, в който се срещат концепциите за чиста технология със системите за управление по околна среда, въведен от германския химик Майкъл Браунгарт. „От люлка до люлка" предполага безкраен цикъл на употреба. Отпадъкът от един процес е суровина за друг. Идеята е за за трансформиране на промишлеността чрез интелигентно екологично проектиране.
ОБЛАСТИ НА ДЕЙСТВИЕ:
Установяването на иновативни производствени процеси на ниво „пилотна линия" в сектори, в които са приложими био-базирани полимери или свързаните с тях синтетични пластмасови изделия, получени от био компоненти. Два са вариантите на тези процеси:
* Производствен процес, свързан с осигуряване доставките на биомаса или производството на биоразградими или композитни пластмаси, съставени от биокомпоненти. Резултатите от процеса трябва да са конкурентоспособни на пластмасите, получени от експлоатацията на горивни полезни изкопаеми по отношение на цена и индустриална приложимост, както и да са обект на масово производство;
* Производствен процес, свързан с осигуряване доставките на биомаса или производството на биоразградими или композитни пластмаси, които да могат да бъдат рециклирани и използвани като конкурентоспособни изделия. Резултатите от процеса трябва да са конкурентоспособни на пластмасите, получени от експлоатацията на горивни полезни изкопаеми по отношение на цена и индустриална приложимост, както и да са обект на масово производство.
Кандидатстващите предприятия следва да докажат потенциала на резултатите от проекта за приложение в действащата промишленост, работещите фабрики. Новите процеси трябва да имат реално промишлено приложение.
Предложенията трябва да надграждат текущото технологично ниво в засегнатите сектори: да доказват, че установеният процес разрешава даден производствен проблем, както и резултатът от тях да бъде създаването на нов продукт. Предложенията следва да доказват поне на ниво подготовка, реалната изпълнимост на проекта в технически и икономически план. Изпълнимостта на оптимизираните вериги на добавена стойността, таргетираните процесите, трябва да бъдат доказани, а самите те да включват употребата на биомаса с различен произход.
Предложенията трябва да оценят и въздействието на резултатите от проекта върху околната среда чрез „Методология за оценка на жизнения цикъл". Последователната оценка на жизнения й цикъл цели да установи последствията от евентуалната й употребата върху околната среда - употребата на вторична суровина от биомаса е изследвана в проекта, представлява новост за дадена производствена система и изследването й следва да е ориентирано към бъдещата й реална експлоатация на индустриално ниво. Резултатът от тази експлоатация в икономически план трябва да бъде взет под внимание както и да направят анализ на разходите за достигане на таргетираните резултати.
Проектните предложения трябва да включват и извършена проверка за приложимост на резултатите от проекта във вече изградени и функциониращи производствени процеси, отговарящи на съществуващи стандарти и сертифицирани системи за управление. Предложенията следва да включват и методи за оценка в случай на проверки от регулаторите по проекта. Методите засягат лабораторни изследвания и практически тестове, в засегнатите индустрии, по отношение на биоразградимост, композитност и възобновяемост на материали. В допълнение, на база проектните предложения следва да могат да се правят предварителни и съпровождащи нормативни проучвания, свързани с установяване на това дали продуктите/оперативните процеси - резултат от проекта отговарят на определени стандарти за качество. Технологичната база за въвеждането на нов стандарт обикновено се генерира чрез така наречено предварително проучване. То следва да докаже приложимостта и устойчивостта на технологичен или друг процес; да определи границите на експлоатацията му. След провеждането на такова предварително проучване се пристъпва към разработването на „предварителен стандарт" /Публично достъпна спецификация (ПДС) или Технологична спецификация (ТС), който документ е валиден само в краткосрочен план с цел да бъде оценен от потенциални потребители. Наличието на „предварителен стандарт" е основа за разработването на по нататъшно проучване, обикновено наричано съпровождащо проучване. Съпровождащото проучване е в съответствие с процеса по стандартизация и осигурява статистическа база за технологичен или друг процес.
ОЧАКВАНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ:
Допринасяне за осъществяване на основни индикатори за:
* Създаване на поне една нова взаимовръзка между сектори от био-базирани икономически клъстери;
* Създаване на основа за поне една нова био-базирана верига на добавена стойност;
* Създаване на основа за поне две био-базирани пластмасови изделия, които да спомагат за устойчивото развитие на индустрии - да са биоразградими, възобновяеми или композитни; да са по-добри от съответстващите им пластмаси, получени от експлоатацията на полезни изкопаеми.
* Намаляване минимум с 10 % на въглеродните емисии чрез установяване на производствените био процеси. Редуцирането от 10 % е на база сравнение с текущото технологично ниво в засегнатите индустрии. То трябва да се демонстрира чрез „Оценка на жизнения цикъл на продукта".
Оценката на жизнен цикъл представлява оценка на екологичните аспекти през всички етапи на жизнения цикъл на продукт или услуга т.е. добив на материал, обработка, транспортиране, производство, дистрибуция, употреба, вторична употреба, рециклиране и третиране като отпадък. Оценката на жизнен цикъл представлява още бързо разрастваща се група от инструменти и техники, предназначени за подпомагане управлението на околната среда и в по-дълги периоди - на устойчивото развитие. Всяко изследване на база Оценката на жизнен цикъл преминава през следните четири етапа:
1) Дефиниране целта и обхвата на изследването;
2) Анализ на необходимите данни;
3) Оценка на въздействията върху околната среда;
4) Интерпретация на резултатите и евентуални мерки за подобряване на изпълнението.
Преминаването през тези четири етапа на оценка ще бъде и гаранция за успешен резултат на новата технология и продукт.
