Фирмен профил
Фирмен профил
Хвърлените в реките пластмасови отпадъци, особено тези в Азия, са основен източник за замърсяване на океаните в целия свят, съобщи АФП, позовавайки се на холандски учени. Чрез реките се изсипват в океаните от 1,15 до 2,41 тона пластмасови отпадъци годишно. Това е около 50 кг в секунда. Две трети от това замърсяване идва от 20 реки. 86 процента от пластмасовите отпадъци са от азиатски реки. Китайската Яндзъ „е един от хидрографичните басейни с най-голям принос“ към замърсяването на световния океан, като влива 330 000 тона отпадъци в Източнокитайско море. На второ място е р. Ганг в Индия. Следват китайската Жълта река, Червена река и Перлена река и индонезийски реки. Изследването на холандската фондация Ocean Cleanup e представено при откриването на конференцията на ООН за океаните в Маями.
Сега морето повече от всякога има нужда да се свърже с теб. В литературен клуб “Перото” до 12 юни ще можеш да чуеш какво иска да ти каже. Централно място там заема специална раковина, която разказва морски истории в подкрепа на Sea Harmony – българския проект в международния конкурс за социално предприемачество Chivas Venture. Всеки, който обича литературата и се вълнува от историите на морето, може да дойде в “Перото” и да чуе какво ще му разкаже то. Инсталацията ще бъде на разположение на любителите на литературата и по-конкретно морските истории до 12 юни. Тогава изтича срокът за онлайн гласуване в международния конкурс за социално предприемачество Chivas Venture. До тази дата 30 проекта от цял свят се конкурират за разпределянето на дял от наградния фонд на стойност $250 000 и всеки може да пусне глас за своя фаворит. Сред участниците е и българският стартъп Sea Harmony. Sea Harmony са варненска компания, която е посветена на възраждането на живота в т.нар. “мъртви зони” в моретата и океаните. Заради индустриалното замърсяване, битовите отпадъци и употребата на химически торове размерът и броят на тези крайбрежни пространства се разраства все повече, унищожавайки всички живи организми там. Революционните вертикални мидени рифови ферми на българския стартъп обаче имат способността да възстановят хранителната верига в нейната цялост – планктон, миди, скариди, риби, бозайници.
Среща на общото събрание на Регионалното сметище е насрочена за вторник при кмета на Перник Вяра Церовска. Първата точка от дневния ред е сключване на договор за временно депониране на битови отпадъци, генерирани от територията на част от общините РУСО РСЛА ЕКО- Дупница, Сапарева баня и Бобов дол. Става дума за приемане битовите отпадъци от трите общини за срок от около 6 месеца до изграждане и въвеждане в експлоатация на регионално депо за неопасни отпадъци Дупница. Депото ще се изгражда в землището на село Джерман след като Върховният административен съд през януари т.г. отхвърли жалбата на сдружение „Бъдеще за Джерман” и остави в сила решението на пернишкия съд, с което е одобрен докладът на РИОСВ за изграждане на регионално депо в землището на селото. Съдът приема за доказано, че не се предполага негативно въздействие върху околната среда, човешкото здраве и геоложкото състояние на определените терени. В решението се посочва, че са предвидени мерки за предотвратяване и ограничаване на вреден ефект, тъй като предвидените площадки не засягат плодородни почви, а в района не се очаква свлачищна активност. В отредените терени не са регистрирани и обекти, представляващи културно-историческо наследство, а посоченият археологически обект в землището на село Джерман няма да бъде засегнат от дейността на депото. „Касае се само за няколко месеца битовите отпадъци да се депонират в Регионално депо, тъй като от началото на 2018 година България ще търпи жестоки санкции от ЕС, ако не бъдат изпълнени изискванията за депониране и компостиране. Вече е отпеден терена, на предстоящата сесия Общинският съвет в Дупница трябва да вземе решение за промяна предназначението на част от терена от земеделска земя в друга. Община Дупница ще кандидатства с проект за компостираща инсталация по Европейска програма“, съобщи зам. кметът на Дупница Красимир Георгиев. По думите му общината ще кандидатства с два проекта, свързани с регионалното депо. Дали Перник ще приеме битовите отпадъци на трите общини от Кюстендилска обраст зависи от решението, което ще вземат утре представителите на общините от Пернишка област.
Министърът на околната среда и водите Нено Димов се срещна с посланика на Конфедерация Швейцария Н. Пр. Денис Кнобел. Двамата обсъдиха над 20-годишното сътрудничество – Швейцария е един от най-големите донори на България в сектор околна среда. Анализиран бе напредъкът по изпълнението на двата проекта, изпълнявани в рамките на Българо-Швейцарската програма за сътрудничество (БШПС): „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“ и „Пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци от домакинства“. Изпълнението на проекта по ос 2 „Околна среда и инфраструктура“ на БШПС е с приоритетна важност за МОСВ и е от ключово значение за изпълнението на политиката за управление на отпадъците на национално ниво.
Вече знаем колко голям и страшен е проблемът с пластмасовите отпадъци, които се трупат в природата. Всеки един от нас е отговорен за глобалния проблем със замърсяването, като един от най-сериозните аспекти на това замърсяване са пластмасовите отпадъци. Две неправителствени еко организации - „Грийнпийс“ и „За Земята“ създадоха уникален Пластмасов калкулатор, чрез който всеки може да пресметне какъв е неговият “принос” за замърсяването на планетата и колко голям е пластмасовия му отпечатък върху лицето на Земята. Всяка минута в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, като повечето от тях са пластмасови изделия за еднократна употреба. Това са предмети, които се използват веднъж и имат много краткосрочно приложение. Тези еднократни пластмаси остават в околната среда за столетия напред и нанасят непоправими щети на морските обитатели и техните местообитания. Най-потърпевши са птиците, костенурките и китовете, които често се заплитат, задушават или задавят след поглъщане на по-големи пластмасови отпадъци. Освен това, когато пластмасата навлезе в океана, тя се раздробява на все по-малки и по-малки частици под въздействието на слънцето и водата. Това води до насищане с микропластмаси — частици под 5 милиметра, които са отломки от по-големи пластмасови предмети или са произведени в този размер за нуждите на потребителите. Микропластмаси вече има на всички нива в световния океан — от повърхността до дъното и от екватора до Арктика. Въпреки че този наболял проблем е известен на учени, политици и производители на стоки, засега липсват целенасочени мерки за намаляване на производството, употребата и изхвърлянето на еднократни пластмасови опаковки, което непрекъснато расте от 80-те години на 20 век до днес. През последните десетилетия пластмасата се е превърнала в неразделна част от ежедневието ни, заради нейната лекота, ниска цена, дълготрайност и способността й да приема всякаква форма. Прекомерната употреба на излишна еднократна пластмаса е продиктувана от погрешното схващане, че тя е по-хигиенична и по-евтина от други материали. Всъщност много малко от ежедневно изхвърляната от нас пластмаса е използвана действително поради хигиенични причини, а истинската цена, която плащаме за околната среда не е включена в сметката. В Черно море главните виновници за замърсяването са пластмасовите опаковки от чипс и вафли, пластмасовите бутилки и техните капачки, както и найлоновите торбички. Над три тона пластмасови отпадъци на ден навлизат в Черно море от българските брегове според изследвания на учени. В България все още липсват адекватни мерки за действително намаляване на потреблението на тези предмети. Например, забраната на полиетиленовите торбички за пазаруване в Италия или депозита върху бутилките за напитки, широко използван в скандинавските страни, са доказано ефективни мерки за намаляване на замърсяването с пластмаси.
„Грийнпийс" и „За Земята“ призовават българското правителство да предприеме спешно действия за драстично намаляване на употребата на еднократните пластмаси, за да се преустанови този източник на замърсяване. Необходима е забрана на ключовите източници на пластмаса, включително такива за еднократна употреба, опаковки и микропластмасата, включена в продукти и по-строги изисквания към производителите на пластмасови опаковки и изделия.
Басейнова дирекция „Черноморски район“ и Регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда са проверили сигнал за остатъци от мазут по плажната ивица на Обзор. Той е бил подаден от ИА „Морска администрация“. На проверката присъстваха представители на община Несебър и концесионерите на Южен и Централен плаж. Експертите обходиха цялата плажна ивица в района на Обзор и констатираха мазутни частици по морския бряг с приблизителни размери 1-5 см. Морската вода е видимо чиста, без опалесценция и без наличие на нефтопродукти на повърхността й. Не е констатирано изтичане и заустване на отпадъчни или замърсени води в крайбрежните морски води. Вероятната причина е старо замърсяване от плавателен съд. На наемателите на плажната ивица са издадени предписания за почистване в срок до 7 юни. Утре и в сряда това ще бъде извършено. Взета е проба на морска вода от акваторията в района на хотел „Мирамар“ и ще се изследва по физико-химични показатели, приоритетни вещества и специфични замърсители. Около 16 часа, когато от Басейнова дирекция разпространиха съобщение за инцидента, цитирано по-горе, кметът на Обзор Христо Янев заяви, че още днес са сформирали група и топчетата мазут са били обрани. "Всичко е нормализирано, нямаше какво да чакаме - помогнахме на концесионерите, туристите са добре дошли, някакво течение е изхвърлило старите отпадъци, които вече са почистени", каза Янев.
Столичният инспекторат събра опасните боклуци от домакинствата в София
Мобилен пункт за опасни отпадъци от домакинствата бе разположен вчера пред сградата на Столичния инспекторат на ул. "Париж" 5. От ранни зори граждани, пристигнали да предадат своите опасни отпадъци, получиха подарък слънчеви очила или красиво живо цвете.
Около една трета от събраните количества опасни отпадъци представляват боклуци от ремонтни дейности, например бои, лакове, лепила и разредители. На второ място са старите лекарства. Наблюдава се трайно увеличение на предаванията на препарати от битовата химия и замърсени опаковки, което означава, че кампанията за правилно идентифициране на опасните отпадъци в бита е успешна.
По повод Световния ден на околната среда Столичният инспекторат организира и 4-ки-лометров преход по екопътеката, открита през миналата година, от с. Мърчаево, до местността Церова поляна. Участниците в маратона пък поставиха четири къщички и три хранилки за птици /горска зидарка, боров синигер, врабче, скорец, орехче и др./ в началото на екопътеката. Къщичките, предварително изрисувани от учениците, са изработени от отпадъчния материал, получен при монтажа на паркет. С присъствието си по дърветата къщичките ще спомогнат бъдещите им обитатели да намерят защита от неприятни метеорологични последици и от хищници. И ще се "отплатят", като се справят с различните видове червеи които най-често са причина за изсъхване на дърветата.
В най-токсичния град в света - Кабуе, Замбия, се е добивало олово почти един век, околността продължава да трови жителите ден след ден, а следващите няколко поколения местни са обречени да се раждат с редица увреждания. Селището с население от 220 000 души се намира на 150 километра северно от столицата Лусака, в така наречения "Меден пояс" - някогашното индустриално сърце на Замбия. През 1902-ра в Кабуе са открити огромни залежи на цинк и олово. Нерегулираният добив на рудата и топенето на металите започват кратко след това, но никой не е предупреден за сериозното замърсяване, до което водят индустриалните процеси. И така чак до 1994-а, когато гигантският държавен комбинат затваря врати. Работата спира, но последствията за града са повече от тежки - той е отровен от остатъчните концентрации на оловен прах в почвата и водите в околността. Днес в земите около него не вирее нищо - останали са само черни полета, покрити сякаш с пепел. Проучванията сочат, че разпръскването на олово, кадмий, мед и цинк в почвите около старите индустриални обекти се простира в радиус от 20 километра. Нивата на токсичност са близо 100 пъти по-високи от тези, които се считат за безопасни от Световната здравна организация. Реките, минаващи през центъра на града, продължават да носят отпадъци. Почти един век оловно добиване и топене е оставил наистина токсично наследство в процъфтяващия някога град в Централна Африка, на 100 километра северно от столицата Лусака. Но истинското въздействие върху хората от Kabwe все още не е напълно разкрито и докато първите стъпки към почистването са започнали, нови опасности се появяват, тъй като отчаяно бедните хора изпиват в огромната купчина шлака, известна като "Черна планина". Изпаренията от гигантския държавен топилен цех, който приключи през 1994 г., остави прашната почва в околния район с екстремни нива на олово. Металът, който все още се използва в света в автомобилните батерии, е мощен невротоксин и е особено вредно за децата.
