Споразумението за климата от Париж 2015 г. - отговорът на промяната на климата. САЩ може да се оттеглили от споразумението, но останалите се придържат към плана. ЕС е с амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове: намаление с 40% до 2030 г. спрямо нивата във всички сектори от 1990 г. Амбициозна задача. Но не и невъзможна. ЕП ревизира Регламента за споделяне на усилията: главният инструмент на Европа за прилагане на целите на споразумението от Париж, покриващ до 60% от всички емисии на ЕС. Това ще включва сектори като строителството, селското стопанство, управлението на отпадъците, малките индустрии и транспорта, индустриите, които не са включени в системата за търговия с емисии от 2005 г. Трябва да приемаме промяната в климата дори по-сериозно, отколкото досега, и е необходимо Европа да засили усилията си, за да спази споразумението от Париж. Както подсказва името, всяка страна в ЕС ще поеме дял от общото бреме. Ще се зададат обвързващи национални цели, по-богатите страни ще правят по-големи намаления. На по-бедните страни ще се даде малко отстъпка. Европейският парламент настоява общите цели относно климата да се поставят над националните интереси. Законът цели да се съкратят до 100 млн. тона емисии на СО2, огромна задача за Европа, която вече е поела по пътя на нисковъглеродната икономика.
Все по-добри резултати бележи пилотният проект за разделно събиране на отпадъци „От врата на врата" в квартал „Коматево". Това отчетоха месец и половина след старта му директорът на Дирекция „Екология" в Община Пловдив Василка Чопкова и директорът ОП „Чистота" Иван Стоянов. Те припомниха, че в началото на май на домакинствата в пловдивския квартал започна раздаването на 50-литрови жълти чували, в които да се изхвърлят отпадъци от пластмасови, метални и хартиени опаковки. Два пъти месечно – на точно определени дати и часови диапазон екипи на „Чистота" събират напълнените чували. При 3-те досегашни събирания – на 3 и 17 май, както и на 7 юни, броят на чувалите е съответно 80, 200 и 340, което бележи увеличение от над 4 пъти. Над тон и половина е събраният досега отпадък, който се извозва за сортиране и се предава на крайни преработватели за рециклиране. Първоначалните резултати са оптимистични за успешното приключване на проекта. Съществена заслуга имат както общинските еколози, така и ОП „Чистота", които от самото начало на проектната идея на място осъществяват активно персоналното информиране и организиране на жителите на квартала. Директорите на двете общински институции Василка Чопкова и Иван Стоянов лично участваха в разяснителната кампания в „Коматево" за ползите от разделното събиране на отпадъците. В резултат на това по собствено желание към проекта се включиха и хората от жилищните блокове в квартала. Дирекция „Екология и управление на отпадъците" и ОП „Чистота" благодарят на гражданите за активната им позиция и напомнят, че следващото събиране на жълти чували по график е предвидено за 21 юни.
Най-голямата австралийска компания за управление на боклука Cleanaway Waste Management има потенциала да извлече достатъчно газ от гниещи отпадъци, за да произведе електричество за 80 000 домове, съобщи генералният й директор Вик Бансал, цитиран от Bloomberg. „Преди 20 години всичко това щеше да бъде изгубено. Газът изтича в околната среда, сега той създава електричество“, разказва Бансал. Австралия е осмият най-голям производител на общински боклук на глава от населението сред развитите икономики, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Доклад от миналата година от Австралийския съвет за рециклиране показва, че страната е рециклирала само 41% от отпадъците спрямо 65% в Германия, например. Това е манна небесна за компании, като Cleanaway, които извличат газ от сметища, за да захранват двигатели, произвеждайки по този начин електричество, което се продава на националната мрежа. Това са иновативни, макар и малки, доставки на електричество - на фона на дебатите в Австралия за бъдещия енергиен микс и усилията за ограничаване на емисиите. Базираната в Мелбърн Cleanaway е продала 145 000 мегавата електричество на мрежата от 120 кубически метра газ, добит през миналата финансова година, показва ежегодният й доклад. Компанията има 11 собствени сметища, седем от които осигуряват електричество, казва Бансал. Компанията не е единствената, която превръща боклука в енергия Базираната в Париж компания Suez произведе 263 000 мегаватчаса електричество от австралийските си сметища през 2014 г., съобщава компанията на сайта си. Veolia Environnement отбелязва, че в момента добива достатъчно газ, за да захрани 2500 къщи от сметище в Нов Южен Уелс и до десет години ще може да захранва още 12 000 от сметище в Куинсланд. Cleanaway съобщава, че е удвоила капацитета в най-голямото си сметище в Мелбърн до 8.8 мегавата. До 20 години, в зависимост от обема на събрания боклук, компанията може да произведе достатъчно електричество за захранването с ток на 80 000 дома, казва Бансал. Това е „добра малка инвестиция“ за компанията, отбелязва Натан Лийн, анализатор в Morgans Financial Ltd. Но произведеното електричество е само капка в океана, на фона на търсенето на енергия в Австралия, допълва той. Австралия е един от най-големите доставчици в света на газ и въглища, но не успява да осигури достатъчно гориво, за да задоволи собственото си търсене. Цените на електричеството растат, а спирането на тока породи притеснения, че енергийната сигурност на страната се влошава. Правителството пое ангажимент да намали емисиите парникови газове с поне 26% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г., но политиците са разделени по въпроса как да постигнат това. В момента депутатите дискутират предложението на главния учен Алън Финкел за поставяне на цел за чиста енергия, която може да ограничи ролята на въглищата. Австралия произведе 3608 гигаватчаса, или около 1.5% от общата електроенергия, от биоенергия, която е достатъчна за захранването на 687 238 дома, показва доклад от 2016 г. на Съвета за чиста енергия. Биоенергията включва газ, извлечен от сметища, и горски и селскостопански отпадъци, които могат да бъдат изгорени в електроцентралите. Защо остров в Южния Пасифик е най-замърсеното място в света? Тук се намират 671 отпадъка на квадратен метър Горските и селскостопанските биогорива могат да достигнат до 20% от енергийния микс на Австралия, ако страната разчита напълно на възобновяеми източници, отбелязва Свен Теск, изследовател на възобновяемата енергия в Института за устойчиво бъдеще към Технологичния университет в Сидни. Бизнесът с рециклирането Cleanaway, която събира боклук от над 90 общини и 120 000 търговски и индустриални обекти, цели да рециклира между 60 и 95% от отпадъците, преди те да достигнат до сметищата, казва Бансал. Компанията инвестира над 100 млн. австралийски долара в инсталации за рециклиране на течен и твърд боклук и изследва начини за рециклиране и устойчиви модели в Европа и САЩ, казва Бансал. Cleanaway осигурява устойчиво управление на отпадъците за клиенти, като Chevron и Градския съвет на Бризбейн.
Строги мерки срещу замърсяването на морето с пластмаса искат от министъра на околната среда и водите екологичните организации „За Земята“ и „Грийнпийс“-България. През идните месеци европейските преговори за по-амбициозно законодателство за намаляване на отпадъците навлизат в решаваща фаза, която ще определи бъдещите политики в сферата до 2030 г. България не подкрепя предлаганите по-високи цели за повторна употреба и рециклиране на отпадъци и опаковки, което е заявка за продължаване на неефективното управление на отпадъците у нас и натрупването на пластмасови отпадъци в морето, казват екологичните организации „За Земята“ и „Грийнпийс“-България. Те призовават министъра на околната среда и водите Нено Димов да насочи усилията си към премахване на източниците на пластмасовото замърсяване в Черно море – найлонови торбички, пластмасови бутилки и опаковки за храна за еднократна употреба. Екоорганизациите призовават всички хора, които желаят морето да е чисто, да поискат от ресорния министър да забрани пластмасата за еднократна употреба, като подпишат и споделят петицията . „Черно море не е бунище. Голяма част от пластмасата за еднократна употреба попада в морето. Със започването на туристическия сезон очакваме нарастване на отпадъците. Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите опаковки от чипс и вафли, пластмасовите бутилки и техните капачки, както и найлоновите торбички,“ коментира Евгения Ташева от „За Земята“. „Има мерки, които са доказали своята ефективност – например забраната на полиетиленовите торбички за пазаруване в Италия или депозита върху бутилките за напитки, широко използван в скандинавските страни“, споделят от еко организацията.
Модерната система бе изградена върху 165 дка Повече от 33 000 тона смесен битов отпадък е обработило за година новото Регионално депо край великотърновското село Шереметя. Това отчете Валентин Милушев, представляващ оператора, стопанисващ съоръжението. Една от най-модерните системи за управление на отпъдъците вече обслужва близо 180 000 жители на общините Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Елена и Златарица. В съоръжението бяха вложени 33 млн. лева, осигурени по оперативна програма „Околна среда”. Модерната система бе изградена върху 165 дка. край великотърновското село Шереметя. Регионалното депо започна работа преди година, а лентата преряза премиерът Борисов. Съоръжението е собственост на Регионалното сдружение за управление на отпадъците и се стопансва от консорциума ДЗЗД „Регионално депо-Велико Търново”. Дейността на оператора се реализира с постоянно зает персонал от 55 служители, а производственият цикъл на депото е непрекъснат. Само за обзавеждане на технологичния парк бяха инвестирани близо 15 млн.лева. Инсталацията за предварително сепариране позволява извличане на полезните компоненти от отпадъците като хартия, метали, стъкло, пластмаса, найлон и RDF/високо калорични отпадъци подходящи за оползотворяване чрез изгаряне/. Компостиращата система пък обработва биоразградимите и зелените отпадъци. Крайният продукт, известен още като компост, намира приложение в озелянаването на паркове и градинки. Регионалната система е оборудвана и с добре изолирано, модерно депо, където се депонира остатъчният продукт- с изолация, с извличане на инфилтрата, която се преработва от пречиствателното съоръжение. Автоматизираният процес и електронните везни гарантират прецизен контрол върху товарите, които се обработват от депото. “Искам да благодаря на общините, кметовете и еколозите за доброто партньорство през тази една година на съвместната ни работа. Не мога да не изразя задоволството си и от добрата комуникация с контролните органи като РИОСВ и Басейнова дирекция. Може и да сме от двете страни, но да гледаме в една посока при управлението на един от най-съществените проблеми на нашето съвремие“, коментира Валентин Милушев, представляващ оператора на регионалното депо. Реализацията на съоръжението позволи на шест общини от региона да приключат с нерегламентираните сметища, където години наред се депонираха битовите отпадъци на населението.
Няма как обувките да се продават без кутия, в която да си ги отнесем у дома – но спортните обувки на Nike скоро ще пристигат в полипропиленови контейнери, произведени изцяло от рециклирани материали: кутии от мляко, от сокове, както и капачки от кафе. Идеята е на Артур Хуанг, главен изпълнителен директор на инженерната фирма Miniwiz от Тайпе. Кутиите имат модулен дизайн, което ги прави удобни за подреждане една върху друга с цел складиране. На всичкото отгоре тези кутии могат лесно да се превърнат в . раници! В края на живота си тези кутии от обувки могат лесно да бъдат рециклирани. Никакви отпадъци не остават от контейнерите. „Всичко това са преднамерено заложени качества и функции, които се въртят около изконното намерение, вградено във всеки продукт на Miniwiz – намаляване на въздействието върху околната среда по всякакъв начин“, каза Хуанг. „В този случай добавяме характеристики и ефективност към съществуващите кутии за обувки чрез рециклиране на вторични суровини по устойчив и отговорен начин“.
Френска неправителствена организация почисти пет тона отпадъци от Еверест - газови бутилки, въжета, палатки, консерви и всякаква пластмаса, съобщи АФП. "Събрахме 5,2 тона отпадъци - каза Жерар Клермиди, президент на асоциацията "Планина и споделяне". - Видимо оставихме още пет тона, а има много повече в процепите, които не се виждат". С тази експедиция еколозите искат да отправят предупреждение за почти пълната липса на управление на отпадъците по високите върхове на Непал. От експедициите се изисква всеки участник да връща 8 кг отпадъци. Малка част от сумата за разрешителните за изкачване трябва да финансира почистването на базовия лагер. Контролът обаче е слаб. В почистващата експедиция са участвали четирима французи и петнайсетина непалци. Те са прекарали 38 дни по склоновете на Еверест, за да съберат максимално количество отпадъци, които след това са свалили с якове.
Ефективното използване на природните ресурси и опазването на околната среда са в основата на устойчивото развитие и приоритетна цел на МОСВ. Основен инструмент за нейното постигане е ОП "Околна среда" 2014-2020, която е разработена в съответствие със стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Това заяви зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова на откриването на Дванадесетата годишна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017", която се провежда в София Ивент Център. Най-значителен финансов ресурс – 3,3 млрд. лв., по ОПОС 2014-2020 е насочен към приоритетна ос 1 "Води". Зам.-министър Атанаска Николова посочи, че във водния сектор акцент в политиката са инвестициите в екологична инфраструктура за пречистване на отпадъчни води и осигуряване на чиста питейна вода, както и насърчаването на бизнеса към въвеждане на технологии за пестене на водния ресурс. В сектор "Управление на отпадъците" заложените средства в оперативната програма са малко над 520 млн. лв. Те са насочени към проекти за третиране на отпадъците като ресурс – разделно събиране и рециклиране на биоотпадъците. МОСВ използва и други финансови инструменти за реализиране на екологични проекти в сферата на водите и управлението на отпадъците - това са ПУДООС, Националния доверителен екофонд (НДЕФ). През 2016 г. МОСВ стартира и пилотна програма за стимулиране на ефекттивното използване на минералните води от общините. Приоритет на МОСВ е и изграждане на последователна и устойчива политика на предотвратяване и управление на риска от наводнения, с основна цел опазване на здравето на хората, гарантиране на стопанската дейност и на стратегическата инфраструктура на страната. По приоритетна ос 4 на ОПОС е предвиден финансов ресурс от над 150 млн. лв. за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища, в т.ч. екосистемно базирани решения, посредством изграждане на "зелена инфраструктура", създаване на Национална система за управление на водите в реално време. В края на миналата година бяха приети първите за страната Планове за управление на риска от наводнения, в които са предвидени както конкретни инфраструктурни дейности за превенция и защита, така и мерки за подобряване на законодателната среда, подобряване на координацията между отговорните институции и мерки свързани с информираността на населението, посочи Атанаска Николова. Към момента Министерството на околната среда и водите и Световната банка подготвят разработването на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата. Климатичните промени са неоспорим факт и оказват въздействие върху всички сектори на икономиката, затова страната ни трябва да се приспособи към необратимите климатични процеси, заяви зам.-министърът. Националната стратегия за адаптация ще е с хоризонт 2030 г., основната й цел е да намали уязвимостта на страната от климатичните промени. Ще бъде извършен анализ на макроикономическите последици от изменението на климата в България. Ще бъде изготвен и План за действие с конкретни мерки за адаптация, на база обективни показатели като брутен вътрешен продукт, доход на глава от населението, секторна продукция и ниво на заетост. В откриващия панел "Развитие и финансиране на стратегическа инфраструктура на България" взеха участие министърът на транспорта Ивайло Московски, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова, зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова, и председателят на КСБ инж. Николай Станков - модератор.