Фирмен профил
Фирмен профил
По ОП "Околна среда" изградихме 18 системи за управление на отпадъците, успяхме да използвахме целия наличен ресурс на европейския фонд, с което подпомогнахме общините за изграждане на системи, съответстващи на съвременните изисквания. Това заяви министърът на околната среда и водите Ивелина Василева при откриването на първата клетка от новата Регионална система за управление на битовите отпадъци край Ямбол. В церемонията участваха кметовете на петте общини, членове на сдружението за изграждане и ползване регионалното депо - на Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стралджа и Тунджа. Василева напомни за кратките срокове, затрудненията и забавянето, съпътстващи изграждането на Регионалната система, а също закриването на досегашните четири общински сметища, с които водещата община Ямбол се справи успешно. Реализираният проект по ОП "Околна среда" е на обща стойност повече от 31 милиона лева. Новата регионална система ще обслужва 270 000 жители на петте общини. Въвеждането на съвременната система за регионално управление на отпадъците ще ограничи неблагоприятно въздействие на сметта от бита и ще подобри показателите на околната среда в региона.
Световната здравна организация отправи ново сериозно предупреждение заради "смъртоносните нива на замърсяване на въздуха в редица от най-големите градове в света." Организацията, цитирана от британския вестник "Гардиън" подчертава, че лошото качество на въздуха убива милиони хора и съществува реална опасност здравните системи скоро да не успяват да се справят с потока от болни пациенти, които ще бъдат засегнати.
През февруари организацията ще публикува нови данни, които показват, че в стотици градски региони замърсяването на въздуха се е влошило от 2014 г. насам. Месец преди официалното представяне на новото проучване, СЗО предупреждава, че в момента е налице "глобално извънредно положение в общественото здравеопазване", което ще има неизчислими финансови последици за правителствата.
Новите измервания, направени в 2 000 градове, ще показват задълбочаващо влошаване на ситуацията в много места, където населението се е увеличило, големи площи остават под облаци от смог, съставен от смесица от транспортни емисии, строителен прах, токсични газове от производството на електроенергия и битово отопление чрез изгаряне на ниско качество въглища, дърва и отпадъци .
Токсичната мъгла, която поглъща градовете, се е виждала ясно миналата седмица от международната космическа станция, отбелязва "Гардиън".
"Има извънредна ситуация в общественото здравеопазване в редица държави заради замърсяването на въздуха. Това е един от най-големите проблеми, пред които сме изправени в световен мащаб, драматично е и ще доведе до ужасни бъдещи разходи за обществото", коментира Мария Нийра, ръководител на отдел "Обществено здраве" в СЗО
Експертът напомня, че замърсяването на въздуха води до хронични заболявания, които изискват болнично пространство. "Преди знаехме, че замърсяването на въздуха е причината за заболявания като пневмония и астма. Сега знаем, че то води до кръвотечение, сърдечни и сърдечно-съдови заболявания, дори и деменция. Проблемите набъбват. Това са хронични заболявания, които изискват болнични легла. Цената ще бъде огромна", предупреждава Нийра.
Според данните на ООН, в момента годишно случаите на преждевременна смърт от замърсяване на въздуха са 3,3 милиона, а около три четвърти от тях се дължат на инсулти и инфаркти. С почти 1,4 млн смъртни случая годишно заради замърсяване на въздуха, Китай е на чело във фаталната класация, следва Индия с 645 000 и Пакистан - 110 000 .
Франк Кели – директор на изследователска група по околната среда и здравето към Кингс Колидж, Лондон, съветник на няколко правителства по рисковете за здравето от замърсяването, заяви пред Observer, че замърсяването на въздуха се е превърнало в "глобална епидемия". "Тя засяга всички, тя е над всички хора в града. Светът става все по-урбанизиран и така отива към по-лошо. "
Последният доклад от Европейската агенция по околна среда (EAОС) на ЕС, показва, че замърсяването на въздуха в момента е най-големият риск за здравето в Европа и е причината за над 430,000 случая на преждевременна смърт.
"Мръсният въздух съкращава продължителността на живота на хората и води до сериозни заболявания като сърдечно-съдови заболявания, дихателни проблеми и рак. Замърсяването въздейства и на икономиката, увеличава медицински разходи и намалява производителността", подчертава директорът на агенцията Ханс Брюнинкс.
Икономистът лорд Стърн насочва към друго измерение на проблема като обяснява, че замърсяването на въздуха е важен фактор за промените в климата. "...Едва сега научаваме какъв е мащабът на токсичността на въглищата и дизеловото гориво. Знаем, че в Китай 4 000 души на ден умират от замърсяването на въздуха, в Индия е дори по-лошо. Това е много сериозен проблем ", каза Стърн.
Според нови научни изследвания, публикувани в списание Nature, показва, че годишно замърсяването на въздуха в момента убива повече хора, отколкото маларията и ХИВ взети заедно, а в много държави около 10 пъти повече са смъртните случаи от замърсяване в сравнение от тези от пътнотранспортните произшествия.
Според СЗО, качеството на въздуха се е влошило по целия свят до степен, в която само един от всеки осем души живее в град, отговарящ на препоръчителните нива на замърсяване на въздуха.
Ще участват около 2500 представители от над 100 страни, сред тях 40 държавни ръководители Около 2500 представители от над 100 страни, сред тях 40 държавни ръководители, ще участват в започващата днес в швейцарския курорт Давос годишна среща на Световния икономически форум. Тази година темата е "Овладяване на четвъртата индустриална революция", предизвикана от бързите и мащабни иновации в области като роботиката, безпилотните автомобили, 3D принтирането и биотехнологиите. Световният икономически форум вече обяви друга тревога - масовото използване на пластмаса ще доведе до кризисно замърсяване - през 2050-та г. в океаните като тегло ще има повече пластмасови отпадъци , отколкото риба.
Днес от 11.30 часа, в зала 107 на община Ямбол ще се проведе заключителна пресконференция по проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците – регион Ямбол – Първа фаза“, реализиран по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. На пресконференцията ще бъдат представени реализираните дейности и постигнатите резултати от изпълнението на проекта.
Далечни петна в океана, наричани „пластмасови водовъртежи“, са се превърнали в острови от боклуци, където отпадъкът на човечеството стои на повърхността на водата. По-лошото е, че отпадъкът, който плува на повърхността, представлява едва 5 на сто от всички пластмасови отпадъци, изхвърлени в морето. Според американската природозащитна организация „Оушън консървънси“ другите 95 процента са потопени в океаните, където задушават подводните твари и разрушават водната екосистема.Оказва се, че с най-голям принос за тази екологична катастрофа са пет държави. И всички те са в Азия.В скорошния си доклад от „Оушън консървънси“ твърдят, че Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам изхвърлят около 60 процента от пластмасовите отпадъци, които отиват в световния океан. „С това темпo очакваме до 2025 г. да има почти един тон пластмаса на всеки три тона риба в океаните - немислимо количество с много сериозни икономически и екологични последици“, казва Никълъс Малос, директор по програмата за опазване на моретата в организацията. Хората на Запад и най-вече американците са смятани за най-ужасните потребители на неща, които водят до много отпадъци - безалкохолни напитки, всякакви електронни джаджи, маратонки и т.н. А защо няколко азиатски страни, които са сравнително бедни, всъщност изхвърлят повечето пластмасови отпадъци в моретата? Азиатските икономики се развиват все по-бързо, а това означава, че и хората там имат повече пари за цигари „Марлборо“ и двулитрови бутилки „Спрайт“. Но отпадъкът, който остава, не винаги отива в легалните сметища и специализирани депа. В тези пет азиатски страни едва около 40 процента от боклука се събира и изхвърля правилно. Често се трупа в обществените сметища, от където вятъра го разпръсва и запраща в океана. Дори официалните сметища понякога умишлено се създават близо до реки, които се вливат в морето. „Отпадъците периодично биват отнасяни от проливните дъждове и теченията, което постоянно увеличава капацитета на сметището за още отпадъци“, казват от организацията. Хората, които предават боклука на вторични суровини, не могат да смогнат. Според „Оушън консърванси“ един такъв човек може да събира 10 часа найлонови торбички и за тях ще получи едва 50 цента. Ако събира само пластмасови бутилки обаче ще му платят около 3,70 долара. Един потребител в Калифорния или в Тексас си купува цяла бутилка шампоан. Но това е недостъпен лукс за бедните индонезийски или филипински селяни, които са принудени да си купуват козметиката в мини пластмасови опаковки. В изолираните, бедни села из Азия корпорациите продават всичко от козметични продукти до юфка в малки и по-евтини количества. Така и най-бедните хора могат да си ги позволят. Резултатът? Производителите бълват много повече пластмасови опаковки в бедните азиатски държави и голяма част от тях се озовават в океана. Въпреки, че корпорациите не „произвеждат пластмасата с намерението тя да иде в океана, те трябва да предложат логистиката, финансирането и маркетингови възможности, с които разполагат“, за да помогнат за решаването на проблема, казва Малос. В страни, където законът не е особено строг, шофьорите на сметосъбиращите камиони често пестят време и гориво, като просто оставят боклука край пътя. Тези нерегламентирани сметища имат ужасни последици за моретата. Изследванията показват, че във Филипините - островна държава, където тези камиони не спазват винаги закона, до 90 на сто от пластмасата, изхвърлена незаконно, се озовава в океана. В петте азиатските страни заради тази практика в моретата отиват почти 1 милион тона пластмасови боклуци всяка година. В момента човечеството изхвърля в океана шокиращите 8 милиона тона пластмаса всяка година, твърди изследване, публикувано в сп. „Сайънс“. От „Оушън консъвънси“ казват, че ако действията ни не се променят, ще удвоим този процент само след 10 години. Всички тези отпадъци имат опустошителен ефект върху моретата: задушават и убиват морската фауна, драстично променят екосистемите и разрушават околната среда. Последиците са толкова ужасни, че някои експерти сравняват кризата с отпадъците с климатичните промени.
Официално откриване на рекултивирания терен на депо за битови отпадъци на Община Стралджа ще се състои днес от 14 часа в местността „Дружба". С изпълнението на този партньорски проект общините Стралджа, Ямбол, Сливен, Нова Загора и „Тунджа" изградиха регионални депа и закриха съществуващите общински депа за отпадъци , което допринася както за подобряване на околната среда в регион Ямбол, така и за прилагането на законодателните изисквания в сферата на управление на отпадъците. Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.
На 22 януари София ще продаде на търг 2 668 тона преработваеми отпадъци - метали, хартия, пластмаса и стъкло за около 50 000 лева. Наддаването между фирмите за сметта на столичани ще се проведе на 22 януари. Хартията ще се продава за 13 ст/кг., цветните метали - най-малко за 1,11 лв/кг, а желязото по 17 ст. Заводът за отпадъци работи от 2015 г., като годишно в него се третират около 410 000 тона отпадъци. От тях ще се получават около 30 000 тона рециклируеми материали, които ще носят около 2 млн. лева печалба. Парите ще се влагат в почистване на столичните улици.
