Фирмен профил
Фирмен профил
Все по-добри резултати бележи пилотният проект за разделно събиране на отпадъци „От врата на врата" в квартал „Коматево". Това отчетоха месец и половина след старта му директорът на Дирекция „Екология" в Община Пловдив Василка Чопкова и директорът ОП „Чистота" Иван Стоянов. Те припомниха, че в началото на май на домакинствата в пловдивския квартал започна раздаването на 50-литрови жълти чували, в които да се изхвърлят отпадъци от пластмасови, метални и хартиени опаковки. Два пъти месечно – на точно определени дати и часови диапазон екипи на „Чистота" събират напълнените чували. При 3-те досегашни събирания – на 3 и 17 май, както и на 7 юни, броят на чувалите е съответно 80, 200 и 340, което бележи увеличение от над 4 пъти. Над тон и половина е събраният досега отпадък, който се извозва за сортиране и се предава на крайни преработватели за рециклиране. Първоначалните резултати са оптимистични за успешното приключване на проекта. Съществена заслуга имат както общинските еколози, така и ОП „Чистота", които от самото начало на проектната идея на място осъществяват активно персоналното информиране и организиране на жителите на квартала. Директорите на двете общински институции Василка Чопкова и Иван Стоянов лично участваха в разяснителната кампания в „Коматево" за ползите от разделното събиране на отпадъците. В резултат на това по собствено желание към проекта се включиха и хората от жилищните блокове в квартала. Дирекция „Екология и управление на отпадъците" и ОП „Чистота" благодарят на гражданите за активната им позиция и напомнят, че следващото събиране на жълти чували по график е предвидено за 21 юни.
Хвърлените в реките пластмасови отпадъци, особено тези в Азия, са основен източник за замърсяване на океаните в целия свят, съобщи АФП, позовавайки се на холандски учени. Чрез реките се изсипват в океаните от 1,15 до 2,41 тона пластмасови отпадъци годишно. Това е около 50 кг в секунда. Две трети от това замърсяване идва от 20 реки. 86 процента от пластмасовите отпадъци са от азиатски реки. Китайската Яндзъ „е един от хидрографичните басейни с най-голям принос“ към замърсяването на световния океан, като влива 330 000 тона отпадъци в Източнокитайско море. На второ място е р. Ганг в Индия. Следват китайската Жълта река, Червена река и Перлена река и индонезийски реки. Изследването на холандската фондация Ocean Cleanup e представено при откриването на конференцията на ООН за океаните в Маями.
Строги мерки срещу замърсяването на морето с пластмаса искат от министъра на околната среда и водите екологичните организации „За Земята“ и „Грийнпийс“-България. През идните месеци европейските преговори за по-амбициозно законодателство за намаляване на отпадъците навлизат в решаваща фаза, която ще определи бъдещите политики в сферата до 2030 г. България не подкрепя предлаганите по-високи цели за повторна употреба и рециклиране на отпадъци и опаковки, което е заявка за продължаване на неефективното управление на отпадъците у нас и натрупването на пластмасови отпадъци в морето, казват екологичните организации „За Земята“ и „Грийнпийс“-България. Те призовават министъра на околната среда и водите Нено Димов да насочи усилията си към премахване на източниците на пластмасовото замърсяване в Черно море – найлонови торбички, пластмасови бутилки и опаковки за храна за еднократна употреба. Екоорганизациите призовават всички хора, които желаят морето да е чисто, да поискат от ресорния министър да забрани пластмасата за еднократна употреба, като подпишат и споделят петицията . „Черно море не е бунище. Голяма част от пластмасата за еднократна употреба попада в морето. Със започването на туристическия сезон очакваме нарастване на отпадъците. Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите опаковки от чипс и вафли, пластмасовите бутилки и техните капачки, както и найлоновите торбички,“ коментира Евгения Ташева от „За Земята“. „Има мерки, които са доказали своята ефективност – например забраната на полиетиленовите торбички за пазаруване в Италия или депозита върху бутилките за напитки, широко използван в скандинавските страни“, споделят от еко организацията.
Среща на общото събрание на Регионалното сметище е насрочена за вторник при кмета на Перник Вяра Церовска. Първата точка от дневния ред е сключване на договор за временно депониране на битови отпадъци, генерирани от територията на част от общините РУСО РСЛА ЕКО- Дупница, Сапарева баня и Бобов дол. Става дума за приемане битовите отпадъци от трите общини за срок от около 6 месеца до изграждане и въвеждане в експлоатация на регионално депо за неопасни отпадъци Дупница. Депото ще се изгражда в землището на село Джерман след като Върховният административен съд през януари т.г. отхвърли жалбата на сдружение „Бъдеще за Джерман” и остави в сила решението на пернишкия съд, с което е одобрен докладът на РИОСВ за изграждане на регионално депо в землището на селото. Съдът приема за доказано, че не се предполага негативно въздействие върху околната среда, човешкото здраве и геоложкото състояние на определените терени. В решението се посочва, че са предвидени мерки за предотвратяване и ограничаване на вреден ефект, тъй като предвидените площадки не засягат плодородни почви, а в района не се очаква свлачищна активност. В отредените терени не са регистрирани и обекти, представляващи културно-историческо наследство, а посоченият археологически обект в землището на село Джерман няма да бъде засегнат от дейността на депото. „Касае се само за няколко месеца битовите отпадъци да се депонират в Регионално депо, тъй като от началото на 2018 година България ще търпи жестоки санкции от ЕС, ако не бъдат изпълнени изискванията за депониране и компостиране. Вече е отпеден терена, на предстоящата сесия Общинският съвет в Дупница трябва да вземе решение за промяна предназначението на част от терена от земеделска земя в друга. Община Дупница ще кандидатства с проект за компостираща инсталация по Европейска програма“, съобщи зам. кметът на Дупница Красимир Георгиев. По думите му общината ще кандидатства с два проекта, свързани с регионалното депо. Дали Перник ще приеме битовите отпадъци на трите общини от Кюстендилска обраст зависи от решението, което ще вземат утре представителите на общините от Пернишка област.
Няма как обувките да се продават без кутия, в която да си ги отнесем у дома – но спортните обувки на Nike скоро ще пристигат в полипропиленови контейнери, произведени изцяло от рециклирани материали: кутии от мляко, от сокове, както и капачки от кафе. Идеята е на Артур Хуанг, главен изпълнителен директор на инженерната фирма Miniwiz от Тайпе. Кутиите имат модулен дизайн, което ги прави удобни за подреждане една върху друга с цел складиране. На всичкото отгоре тези кутии могат лесно да се превърнат в . раници! В края на живота си тези кутии от обувки могат лесно да бъдат рециклирани. Никакви отпадъци не остават от контейнерите. „Всичко това са преднамерено заложени качества и функции, които се въртят около изконното намерение, вградено във всеки продукт на Miniwiz – намаляване на въздействието върху околната среда по всякакъв начин“, каза Хуанг. „В този случай добавяме характеристики и ефективност към съществуващите кутии за обувки чрез рециклиране на вторични суровини по устойчив и отговорен начин“.
Вече знаем колко голям и страшен е проблемът с пластмасовите отпадъци, които се трупат в природата. Всеки един от нас е отговорен за глобалния проблем със замърсяването, като един от най-сериозните аспекти на това замърсяване са пластмасовите отпадъци. Две неправителствени еко организации - „Грийнпийс“ и „За Земята“ създадоха уникален Пластмасов калкулатор, чрез който всеки може да пресметне какъв е неговият “принос” за замърсяването на планетата и колко голям е пластмасовия му отпечатък върху лицето на Земята. Всяка минута в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, като повечето от тях са пластмасови изделия за еднократна употреба. Това са предмети, които се използват веднъж и имат много краткосрочно приложение. Тези еднократни пластмаси остават в околната среда за столетия напред и нанасят непоправими щети на морските обитатели и техните местообитания. Най-потърпевши са птиците, костенурките и китовете, които често се заплитат, задушават или задавят след поглъщане на по-големи пластмасови отпадъци. Освен това, когато пластмасата навлезе в океана, тя се раздробява на все по-малки и по-малки частици под въздействието на слънцето и водата. Това води до насищане с микропластмаси — частици под 5 милиметра, които са отломки от по-големи пластмасови предмети или са произведени в този размер за нуждите на потребителите. Микропластмаси вече има на всички нива в световния океан — от повърхността до дъното и от екватора до Арктика. Въпреки че този наболял проблем е известен на учени, политици и производители на стоки, засега липсват целенасочени мерки за намаляване на производството, употребата и изхвърлянето на еднократни пластмасови опаковки, което непрекъснато расте от 80-те години на 20 век до днес. През последните десетилетия пластмасата се е превърнала в неразделна част от ежедневието ни, заради нейната лекота, ниска цена, дълготрайност и способността й да приема всякаква форма. Прекомерната употреба на излишна еднократна пластмаса е продиктувана от погрешното схващане, че тя е по-хигиенична и по-евтина от други материали. Всъщност много малко от ежедневно изхвърляната от нас пластмаса е използвана действително поради хигиенични причини, а истинската цена, която плащаме за околната среда не е включена в сметката. В Черно море главните виновници за замърсяването са пластмасовите опаковки от чипс и вафли, пластмасовите бутилки и техните капачки, както и найлоновите торбички. Над три тона пластмасови отпадъци на ден навлизат в Черно море от българските брегове според изследвания на учени. В България все още липсват адекватни мерки за действително намаляване на потреблението на тези предмети. Например, забраната на полиетиленовите торбички за пазаруване в Италия или депозита върху бутилките за напитки, широко използван в скандинавските страни, са доказано ефективни мерки за намаляване на замърсяването с пластмаси.
„Грийнпийс" и „За Земята“ призовават българското правителство да предприеме спешно действия за драстично намаляване на употребата на еднократните пластмаси, за да се преустанови този източник на замърсяване. Необходима е забрана на ключовите източници на пластмаса, включително такива за еднократна употреба, опаковки и микропластмасата, включена в продукти и по-строги изисквания към производителите на пластмасови опаковки и изделия.
Ефективното използване на природните ресурси и опазването на околната среда са в основата на устойчивото развитие и приоритетна цел на МОСВ. Основен инструмент за нейното постигане е ОП "Околна среда" 2014-2020, която е разработена в съответствие със стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Това заяви зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова на откриването на Дванадесетата годишна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017", която се провежда в София Ивент Център. Най-значителен финансов ресурс – 3,3 млрд. лв., по ОПОС 2014-2020 е насочен към приоритетна ос 1 "Води". Зам.-министър Атанаска Николова посочи, че във водния сектор акцент в политиката са инвестициите в екологична инфраструктура за пречистване на отпадъчни води и осигуряване на чиста питейна вода, както и насърчаването на бизнеса към въвеждане на технологии за пестене на водния ресурс. В сектор "Управление на отпадъците" заложените средства в оперативната програма са малко над 520 млн. лв. Те са насочени към проекти за третиране на отпадъците като ресурс – разделно събиране и рециклиране на биоотпадъците. МОСВ използва и други финансови инструменти за реализиране на екологични проекти в сферата на водите и управлението на отпадъците - това са ПУДООС, Националния доверителен екофонд (НДЕФ). През 2016 г. МОСВ стартира и пилотна програма за стимулиране на ефекттивното използване на минералните води от общините. Приоритет на МОСВ е и изграждане на последователна и устойчива политика на предотвратяване и управление на риска от наводнения, с основна цел опазване на здравето на хората, гарантиране на стопанската дейност и на стратегическата инфраструктура на страната. По приоритетна ос 4 на ОПОС е предвиден финансов ресурс от над 150 млн. лв. за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища, в т.ч. екосистемно базирани решения, посредством изграждане на "зелена инфраструктура", създаване на Национална система за управление на водите в реално време. В края на миналата година бяха приети първите за страната Планове за управление на риска от наводнения, в които са предвидени както конкретни инфраструктурни дейности за превенция и защита, така и мерки за подобряване на законодателната среда, подобряване на координацията между отговорните институции и мерки свързани с информираността на населението, посочи Атанаска Николова. Към момента Министерството на околната среда и водите и Световната банка подготвят разработването на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата. Климатичните промени са неоспорим факт и оказват въздействие върху всички сектори на икономиката, затова страната ни трябва да се приспособи към необратимите климатични процеси, заяви зам.-министърът. Националната стратегия за адаптация ще е с хоризонт 2030 г., основната й цел е да намали уязвимостта на страната от климатичните промени. Ще бъде извършен анализ на макроикономическите последици от изменението на климата в България. Ще бъде изготвен и План за действие с конкретни мерки за адаптация, на база обективни показатели като брутен вътрешен продукт, доход на глава от населението, секторна продукция и ниво на заетост. В откриващия панел "Развитие и финансиране на стратегическа инфраструктура на България" взеха участие министърът на транспорта Ивайло Московски, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова, зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова, и председателят на КСБ инж. Николай Станков - модератор.
Столичният инспекторат събра опасните боклуци от домакинствата в София
Мобилен пункт за опасни отпадъци от домакинствата бе разположен вчера пред сградата на Столичния инспекторат на ул. "Париж" 5. От ранни зори граждани, пристигнали да предадат своите опасни отпадъци, получиха подарък слънчеви очила или красиво живо цвете.
Около една трета от събраните количества опасни отпадъци представляват боклуци от ремонтни дейности, например бои, лакове, лепила и разредители. На второ място са старите лекарства. Наблюдава се трайно увеличение на предаванията на препарати от битовата химия и замърсени опаковки, което означава, че кампанията за правилно идентифициране на опасните отпадъци в бита е успешна.
По повод Световния ден на околната среда Столичният инспекторат организира и 4-ки-лометров преход по екопътеката, открита през миналата година, от с. Мърчаево, до местността Церова поляна. Участниците в маратона пък поставиха четири къщички и три хранилки за птици /горска зидарка, боров синигер, врабче, скорец, орехче и др./ в началото на екопътеката. Къщичките, предварително изрисувани от учениците, са изработени от отпадъчния материал, получен при монтажа на паркет. С присъствието си по дърветата къщичките ще спомогнат бъдещите им обитатели да намерят защита от неприятни метеорологични последици и от хищници. И ще се "отплатят", като се справят с различните видове червеи които най-често са причина за изсъхване на дърветата.
