Имотът, върху който ще бъде разположена, е общинска собственост в съседство с бившия Завод за стъкло и не попада в границите на защитена зона от мрежа Натура 2000 и в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ. На последната сесия общинските съветници дадоха съгласие за промяна предназначението на имота и одобриха заданието за изработване на плана за застрояване. До неотдавна строителните отпадъци се депонираха на общинското депо в местността „Попсотиров гроб“ край Елена. С изграждането на регионалното депо експлоатацията му беше прекратена от м.октомври 2016 г. със заповеди на директора на РИОСВ и на кмета на общината. Статистиката сочи, че за последните три години средното количество генерирани строителни отпадъци в общината е 250 тона. Тези количества и изискването към системите за строителни отпадъци съгласно Закона за управление на отпадъците налагат необходимостта от изграждането на специализираната площадка.
Предстои съвсем скоро да ви представим проект, който да регламентира и най-вече да насърчава бизнеса за реализиране на още повече зелени проекти на територията на Столична община „Приветствам всички участници в Осмия зелен форум. Искам да подчертая, че ръководството на Столична община не само приветства всички зелени бизнес инициативи, но работи засилено в ускорен диалог с бизнеса за реализиране на разнообразни екологични проекти в градска среда. Предстои съвсем скоро да ви представим проект, който да регламентира и най-вече да насърчава бизнеса за реализиране на още повече зелени проекти на територията на Столична община“. Това обяви зам.-кметът по Екология в СО Йоана Христова по време на откриването на Зеления бизнес форум. Събитието се проведе за 8-ми пореден път, като целта е да инициира активна дискусия по актуални теми, свързани с опазването на околната среда и устойчивите зелени решения. През тази година в Националния зелен форум 2017 участие взеха представители на властта и бизнеса, еко- и научни организации, специалисти по енергийна ефективност и управление на отпадъци, които се обединиха около идеята за развитие на екоиновации и зелена градска среда в България. Te демонстрираха ясна визия и намерение да работят заедно за намаляването на въглеродните емисии, ефективното управление на отпадъци, дигитализацията и други инициативи за създаване на условия за устойчиво развитие на градовете и опазване на околната среда.
След края на отоплителният сезон и в резултат на ефективния контрол в Пловдивска област не е регистрирано превишаване на нормите за вредни вещества във атмосферния въздух. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Пловдив от Регионалната инспекция по околната среда и водите. От ръководството на институцията поясниха, че през месец юни не са регистрирани превишения на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве по показател фини прахови частици. За останалите показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в Пловдив, Асеновград и Куклен не са констатирани превишения на установените норми. „През месец юни няма настъпили екологични щети от дейността на обектите, контролирани от РИОСВ – Пловдив“, съобщиха още от регионалното звено на инспекцията. Във връзка с възникналия пожар на територията на площадка за съхранение на неопасни отпадъци в землището на село Шишманци, експертите са извършили емисионни измервания с мобилна апаратура, като е давана своевременна информация на населението на най-близко разположените селища. „Продължава спазването на нормите за опазване на човешкото здраве на всички измервани показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в Пловдив“, заявиха специалистите от Регионалната инспекция по околната среда и водите.
По повод Международния ден за свят без платмасови торбички – 3 юли от 9.00 ч. екоорганизациите „Грийнпийс“ и „За Земята“ канят всички активни граждани пред сградата на Министерството на околната среда и водите да изразят своята позиция. Целта на събирането е призив към министъра на околната среда и водите Нено Димов да предприеме незабавни и решителни мерки за спиране на замърсяването с т.нар. найлонови торибички. Исканията в акцията, която е част от кампанията „Свободни от пластмаса“, включват незабавно прилагане на ефективна и прогресивно растяща еко-такса върху всички тънки пластмасови торбички до 50 микрона, последвано от пълната им забрана през 2025 г. Активистите настояват събраните от таксата средства да влизат в специален фонд за предотвратяване на образуването на отпадъци от пластмасови изделия за еднократна употреба. Употребата на пластмасови торбички за пазаруване в България продължава да расте, въпреки въведената от 2011 г. еко-такса. Съществуващата такса не е ефективна, защото от нея са освободени масово разпространените пластмасови торбички с дебелина над 25 микрона, както и поради липса на контрол на пазарите и малките магазини. Постоянно растящите разходи за сметосъбиране, третиране, депониране и почистване на обществените места от разпилените пластмасови торбички се заплащат двойно от хората: веднъж в ролята на потребители и втори път чрез такса „битови отпадъци“. В изпълнение на европейските цели някои страни в Европа като Италия са забранили пластмасовите торбички, а други като Ирландия налагат ефективна такса, с което постигат значителен спад в потреблението им. За разлика от тях България изглежда отлага мерките до последния срок в края на 2018 г., когато всички тънки (до 50 микрона) пластмасови торбички трябва да престанат да се предлагат безплатно на мястото на продажба на стоките или продуктите. Замърсяването и щетите, причинени от еднократните пластмасови торбички, са добре известни. Торбичките са вторият най-често срещан отпадък по речните дерета, водоемите и плажовете в Европа. Благодарение на лекотата си те достигат от сушата до моретата, където причиняват смъртта на над 100 000 животни годишно. Под влиянието на утравиолетовите лъчи торбичките се разпадат на микроскопични пластмасови частици, които лесно навлизат в хранителната верига, а оттам и в човешкия организъм, където могат да причинят сериозни здравословни проблеми. Едва 6% от пластмасовите торбички се рециклират, останалото количество отива на сметища или се изгаря, а голяма част от торбичките остава като замърсител в градската и природната среда за столетия напред. Според Евгения Ташева от екологичното сдружение „За Земята”: „Пластмасовите торбички не са незаменими, алтернативите са многобройни, започвайки от позабравените платнени торби.“ По данни на НСИ между 2011 г. и 2014 г. производството и продажбата на пластмасови торбички в България нараства с 30%, докато населението и брутният вътрешен продукт на страната спадат.
Проектът до момента показа, че се повишава отговорността на гражданите да ползват системите за разделно събиране, развива се екологичната култура и нараства ангажиментът на хората за съхраняването на местната природа. В Свиленград проектът за разделно събиране на хартиени и пластмасови отпадъци директно от домовете на хората разширява обхвата си. Вече 1000 домакинства ще разполагат с жълти кофи за събиране на хартия и пластмаса от опаковки. Преди една година община Свиленград и Екопак стартираха пилотно проекта с предоставянето на 100 броя жълти кофи за разделно събиране, като бяха обхванати домакинствата на осем улици. За тяхното събиране бе приложен методът „от врата до врата“. Така хората бяха улеснени да разделят сухите отпадъци още на мястото на тяхното генериране. Свиленград е сред няколкото общини в България, където се прилага този нов за страната метод. Отпадъкът, събран в продължение на една година в жълтите кофи, бе общо 12 000 кг и чист като качество, т.е. само хартия и пластмаса. В резултат на доброто изпълнение и качественото сепариране на отпадъка от свиленградчани Екопак България предостави нови 900 броя жълти кофи за разделно събиране на пластмаса и хартия от домовете на още 65 улици. От 10 юли всяко домакинство ще получи собствена жълта кофа с вместимост 240 л за събиране на пластмасови и хартиени опаковки. Екопак се ангажира безплатно да събира отпадъците от кофите 2 пъти в месеца по установен график. В определен ден и час е желателно гражданите да изнесат кофата пред входната си врата на улицата. Така се избягват максимално загубите от неправомерно вземане на сепариран отпадък от клошари и се улеснява дейността на фирмата, извършваща разделното събиране. От домакинствата, които се включват в проекта, се очаква да използват жълтата кофа единствено за разделно събиране на пластмасови и хартиени отпадъци от опаковки съгласно указанията на залепения за него стикер и да следят за опазването на контейнера. В случай, че се установи наличието на друг смесен битов отпадък в кофата, тя няма да бъде извозена. Останалите отпадъци ще се събират както досега – чрез съществуващата система за събиране на смесени битови и зелени отпадъци. Проектът до момента показа, че се повишава отговорността на гражданите да ползват системите за разделно събиране, развива се екологичната култура и нараства ангажиментът на хората за съхраняването на местната природа. Увеличаването на количеството разделно събрани отпадъци с 12 000 кг доведе до намаляване на количеството на извозваните отпадъци в регионалното депо в Харманли и разходите за транспортиране и депониране. Ръководството на общината приканва гражданите отново отговорно да се включат във възможността за повторното ползване на ценни ресурси чрез системата за разделно събиране. Когато всички заедно участват, тя ще бъде по-ефективна и всеки ще допринесе за опазването на околната среда, в която живеем. С ползването на собствени съдове от отделните домакинства ще се премахне анонимността при изхвърлянето на отпадъците и това ще даде възможност изрядните граждани да бъдат стимулирани.
Преди години, когато говорихме за зелен бизнес, това беше основно имидж за компаниите и прекрасна реклама. Означаваше, че този зелен бизнес пази въздуха, водата. Но днес е друго. Зелените компании в България през 2017 г. са стотици и те използват реални решения и иновации, чрез които с по-малко ресурс създават повече добавена стойност. Този зелен бизнес използва сивото си вещество, за да прави и повече печалба. С този акцент беше открит в хотел Хилтън в София Осмият национален годишен Зелен форум, организиран от списание "Мениджър". Акцента очерта министърът на околната среда и водите Нено Димов. Събитието се провежда под надслов "Екоиновации и градска среда". "Казваме, че ресурсите на планетата се изчерпват. Това е една много актуална тема. Да си зададем въпроса обаче, наистина ли те се изчерпват? Човешката история познава само увеличаване на тези ресурси. Всъщност природата съдържа все повече потенциал. Защото единственото, което можем да наречем "ресурс", е човешкият гений, който измисля начини как можем да оползотворяваме природните ресурси", каза още министър Димов. По думите му, говорим, че днес околната среда е в по-лошо състояние, но да се върнем 500 г. назад в Европа и да си представим смъртта в градовете, с тяхната система за хигиена. Тогава един бизнес, който можем да наречем иновативен и зелен, е измислил начини да промени живота на хората. Кризата е нова възможност за човека той да мисли още по-добре, посочи министърът. И зеленият бизнес вече не е просто реклама. Това е онова иновативно мислене, онзи гений, който превръща потенциалния ресурс в реален ресурс. Този гений ще превърне това, което днес наричаме "отпадък", в ресурс утре, каза Нено Димов. Защото трябва да решаваме проблемите на днешното време. Не знаем какви ще бъдат предизвикателствата пред бъдещите поколения, но знаем какви са те днес и именно зеленият бизнес ще бъде този, който ще открие начини да намери отговор на тях. По традиция още от първите издания на Зеления форум на "Мениджър", модератор на дискусията е един от най-изявените европейски екоексперти Юлиан Попов, управител на The Mobile Globe и главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа. "Зеленият кръг и зеленият форум на "Мениджър" вече са институция - една работеща институция в България. Днес има повече от 200 компании, които членуват в Зеления кръг, създаден след първото издание на екологичния форум на "Мениджър". Сред тях има много сериозни и водещи фирми в България. При стартирането на инициативата ни преди години, тя звучеше почти ексцентрично. Сега вече тези идеи се намират абсолютно в центъра на корпоративната стратегия. Всичко това "Мениджър" успя тихо, тихо да постигне, без например да бъде окупиран Орлов мост", каза в началото на форума Юлиян Попов. "От страна на Столична община смятам, че присъствието на бизнеса тук означава, че той е насреща за съставяне на работещи решения за по-чиста околна среда и правилно управление на ресурсите", посочи Йоана Христова, зам.-кмет на София по направление "Зелена система, екология и земеползване", която също участва във форума.
Употребата на найлонови торбички в страната е намаляла с около 50% в резултат на мерките, които предприе Министерство на околната среда и водите за ограничаване на тяхната употреба. България е една от първите страни в Европейския съюз във въвеждането на ограничения в употребата на найлонови торбички, като тези до 25 микрона са с наложена продуктова такса още през 2012 г. Това съобщи Славея Стоянова, директор на Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ на среща с представители на неправителствените организации „Грийнпийс“ и „За Земята“, които внесоха писмо до министър Нено Димов по повод международния ден за свят без пластмасови торбички. Представителите на сдруженията бяха приети от зам.-министър Николай Кънчев и експерти от МОСВ, предават от пресцентъра на институцията. Като част от мерките за намаляване на потреблението на пластмасови торбички, през 2016 г. страната е въвела допълнително изискване всички пластмасови торбички за пазаруване с дебелина до 50 микрона да се продават. По този начин България е приложила по-строги правила от изискването в европейска директива, която дават възможност всяка страна избира начин как да въведе ограничение на потреблението на торбички до 50 микрона, обясни още Стоянова. Тя подчерта, че на ниво ЕС все още няма модел за оценка на резултатите от въведените изисквания по директивата, но според социологическите проучвания на МОСВ у нас над 40% от потребителите вече избягват да ползват този вид опаковки, като носят при пазаруване торби за многократна употреба. Това означава, че има промяна в манталитета на българина и вече се създава култура на намаляване употребата на найлоновите торбички. Зам.-министърът на околната среда Николай Кънчев заяви, че регионалните инспекции по околна среда следят за изпълнението на изискванията в наредбата, която прилага правилата от европейската директива. Той покани екоактивистите активно да участват в акции за почистване на пластмасовите отпадъци, както и в информационни кампании за намаляване на замърсяването на плажовете, което в голяма степен се дължи именно на пластмасовите отпадъци. Двете страни обсъдиха възможностите за популяризиране на екологичните мерки в тази посока сред потребителите. Една от възможностите за това е част от продуктовата такса, събирана в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за информиране на потребителите.
Система за ранно предупреждение в София ще алармира за очаквано замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ). Това каза Йоана Христова, зам.-кмет по околната среда, на Осмия Национален зелен форум 2017 – Екоиновации и градска среда, организиран от сп. „Мениджър“. Работата по системата е започнала през януари съвместно с НИМХ. Целта е да имаме прогнозна информация за 48 ч. напред и да предприемаме мерки, каза зам.-кметът. Разширяването на метрото, модернизацията и електрификацията на градския транспорт с въвеждане допълнително на трамваи и тролейбуси намаляват замърсяването, каза зам.-кметът. Общината работи по проект, по който ще бъдат създадени центрове за поправка и повторна употреба на отпадъците в общински екопаркове. Йоана Христова информира, че почти готов е проектът за оползотворяване на RDF (продукт от преработката на отпадъци, който може да замени горивото в някои инсталации – б. а.). Ако започне изгарянето на RDF в топлофикацията, ще бъде осигурено парното за 25 - 30 хил. домакинства и ток за над 35 хил. домакинства.