По тесните улици край бреговете на река Любляница могат да се чуят единствено стъпките на пешеходците, гласовете на хората и потракването на чашите от уличните кафенета, пише в изданието Citiscope италианският журналист Симоне д`Антонио, специализиран в темите за устойчивост и градско развитие.
Много се е променило отпреди 10 години, когато тези улици бяха задръстени от уличния трафик. Тогава имаше съвсем малко място за пешеходците. Онези, които се осмеляваха да вървят пеш, трябваше да избягват колите и автобусите и да дишат газовете от техните ауспуси.
Сега не само крайречните улици, но и целият център на Любляна е свободен от автомобили. Разрешени са само пешеходци, велосипеди и автобуси, а електрическите таксита Kavilir предлагат безплатен транспорт на възрастни, инвалиди и майки с деца. Ако живеете в центъра или искате да шофирате там, трябва да паркирате колата си в подземен паркинг на границата на зоната, свободна от автомобили и да вървите пеш в нея. Страховете, че това може да убие местния бизнес, никога не станаха реалност. Бизнесът и туризмът в историческия център дори бележат ръст.
Успешната борба с трафика е една от причините Европейската комисия да обяви Любляна за Зелена столица на Европа за 2016 година. Този титла обикновено отива при лидерите в градското развитие, богати градове като Копенхаген, Стокхолм или Хамбург. Изборът на малката словенска столица (през 2014 г. населението е 277 000 души, б. ред.) показва, че градовете с по-малък размер и ресурси също имат какво да предложат. Това също е и показател, че по-малките градове могат да направят забележителни промени за кратък период от време.
Заслугата за това е на Зоран Янкович, кмет на Любляна от 2006 година. Преди да бъде избран за кмет Янкович е изпълнителен директор на мрежата супермаркети Mercator. Начело на града той започва дългосрочен план за подобряване на качеството на живот в града, известен като „Визия 2025“ (Vision 2025). Той си поставя амбициозни цели като въвеждане на устойчив транспорт, запазване на зелените зови, рециклиране, които дават началото на десетки инфраструктурни проекти.
Когато станах кмет, не знаех нищо за структурата на града, казва Янкович за изданието Citiscope. Направихме нашата програма по същия начин, както в една компания – със стратегия и цели.
Решението да забрани автомобилите в центъра първоначално беше много оспорвано. Янкович го реализира през първата година от своя мандат и до следващата изборна кампания неговите съграждани имаха възможност да се убедят в предимствата на по-чистия въздух, сигурните улици и по-тихите обществени пространства, независимо от неудобствата. Оттогава той е преизбиран три пъти.
В началото е много трудно да се наложат такива решения, тъй като никога няма да получите 100% съгласие, казва Янкович. Но след 8 години, ако попитам хората на Любляна на референдум дали искат отново центърът да бъде отворен за частни автомобили, съм сигурен, че 90% от тях ще искат да остане затворен за движение.
Янкович има предимството да управлява културно трептящ град, благословен с богато архитектурно наследство и гори, които заемат почти половината от територията му. Словения е първата държава, която се отделя от Югославия през 1991 година и първата балканска страна член на Европейския съюз от 2004 г. Благодарение на местния университет Любляна е млад град – 43 000 от 287 000 жители са студенти. Освен това градът е пресечна точка на идеи и практики от съседните държави Италия, Австрия и Унгария.
Титлата „Зелена столица“ дава на Любляна маркетингов инструмент за привличане на туристи и повишаване на гражданското самоуважение сред жителите й. Местните събития през 2016 г. се планират, като всеки месец се задава различна тема: така например януари беше месецът за „умно управление на отпадъците “.
Призът дава и тежест пред другите градове. „Преди да станем Зелена столица на Европа, за мен беше невъзможно да се срещна с кметовете на Париж или Берлин“, казва Янкович. „След тази награда всички врати се отвориха“. А той има какво да сподели с тях. През последните месеци градове като Брюксел, Мадрид и Осло обявиха планове да затворят за автомобилно движение части от градските центрове. Любляна е нагледна лаборатория за това къде води такава политика – необходими са 15 минути пеш, за да се прекоси свободната от автомобили зона. Градът е построил подземен паркинг близо до центъра и планира изграждането на още. Системата за паркиране и придвижване пък предвижда таксата на паркирането да включва цената на автобусния билет до центъра.
Велосипеден транспорт
Градът е предприел и стъпки за развитие на велосипедния транспорт. От 2011 година е въведена обща карта за наем на велосипед, плащане на паркинг или такса в библиотека. Градската управа разрешава също така велосипеди в пешеходните зони, ако се кара бавно. Това е необичайно за повечето европейски градове, където велосипедистите трябва да слязат от колелото в пешеходните зони. Тази политика насърчава колоезденето, макар че някои собственици на заведения се оплакват, че велосипедистите преминават в опасен слалом край масите им.
Марко Петерлин, директор на Института за пространствени политики, казва, че тези дейности са помогнали значително да се намали трафикът. Той обаче отбелязва, че все още няма достатъчно инвестиции в градския транспорт. Това ще се промени още тази година със закупуването на 30 нови автобуса с ниски емисии, които ще обслужват покрайнините на града.
Властите работят заедно с околните общини за изграждане на мрежата за обществен транспорт, като целта е постигане на „балансирана“ мобилност до 2020 година. Това означава 1/3 от придвижванията да са чрез лични автомобили, 1/3 – чрез обществен транспорт и 1/3 – чрез немоторни превозни средства.
Отпадъците
Не само транспортът е основно преобразен в Любляна. Градът рециклира почти 2/3 от отпадъците си е първата столица в Европейския съюз, планирала стратегия за „нулеви отпадъци“.
Schmidt Hammer Lassen Architects и Gottlieb Paludan Architects спечелиха международен конкурс за проектиране на най-големия в света завод за добив на енергия от отпадъци. Той ще се намира в Шенжен, Китай. Завoдът ще бъде поместен в масивна структура, покрита с голям зелен покрив и захранвана със слънчева енергия. Очаква се заводът за енергия от отпадъци Шенжен-Изток да преработва 5000 тона отпадъци на ден. Съоръжението ще демонстрира най-модерната в света технология за преработка на отпадъци и ще служи като демонстрационен и образователен център най-новите тхнологии за управление на отпадъците. Заводът ще се помещава в единична кръгова структура, в която ще са поместени всички помощни сгради и промишлени съоръжения. Опростената и компактна форма помага за минимизиране на отпечатъка на мащабния изкоп при строителството на сградата. За да се намали по-нататъшното въздействие върху околната среда, две трети от покрива, който е с площ от 66 000 квадратни метра, ще бъдат покрити със слънчеви панели. Останалата една трета ще бъде използвана за озеленяване, изграждане на система за събиране и рециклиране на дъждовна вода, както и оберлихти. Кръговата фасада, която ще обвива сградата, ще бъде пронизана от отвори, за да се даде възможност за естествена вентилация. Съоръженията за изгаряне на отпадъците ще бъдат обвити от фасади, които предпазват от шум и миризми. и миризма-доказателство фасади. Дизайнът на околния пейзаж подчертава кръговото оформление на сградата с поредица от залесени ивици, които „се излъчват“ като лъчи около завода. Той ще включва също така пречиствателни басейни за отпадната вода и общежитие. За да помогнат за общественото образование по темата за отпадъците, архитектите са предвидили посетителски център в завода. На покрива ще има панорамна пътека, която ще открива гледка към околните планини, гори, както и към града. „В същото гостите ще бъдат информирани относно предизвикателството на нарастващите количествата отпадъци , които произвеждаме всеки ден, и ще научават за инициативи за това как да се намалят своето собствено количество битови отпадъци “.
От ДЕОС възразяват срещу два основни акцента в предложените промени. Единият е предложението за предаването на всички видове отпадъци да се изнесе от градската зона и да се извършва само в промишлени зони. Това ще обърка бизнес-моделите и ще облагодетелства предимно и с много сметосъбиращите фирми, което е лобистко изменение. А сметоизвозването е скъпоплатена дейност, казват от ДЕОС. Георгиев допълни, че сметоизвоващите фирми биха могли да проявят корпоративно-социална дейност, която липсва. И ще затрудни хората, които трябва да търсят транспорт за да отидат до мястото на отпадането, което ще бъде извън града. Емил Георгиев каза, че възразяват и против предложението за т.н. " такса клошар", предвидена за хората, които събират отпадъци от кофите за боклук, за да се прехранват. Отдалечеността на пунктовете за приемане на отпъдицете в промишлените зони, ще затрудни и много хора с ниски, или малко средства, които разчитат на доходи от предаването на отпадъци в тези пунктове. Това ще затрудни и всички домакинства, добави председателят на ДЕОС. Те са внесли свои предложения по темата в МОСВ, между които са и начини да се подобри разделното събиране на отпадъците.
Белгийският архитект Винсент Калебо представи концептуален проект на футуристичен град в океана, чиито сгради са изработени от отпадъци чрез 3D принтиране.
Идеята има за цел да привлече Вниманието на хората към бъдещето на планетата, застрашено от прекомерното използване на нейните ресурси и непрекъснатото й замърсяване. Аквареа (Aequorea) е измислен Воден град край бреговете на Рио де Жанейро, а името му е Вдъхновено от вид биолуминесцентни медузи. Това е поредният проект на архитекта, който усилено разработва различни „зелени" идеи. Калебо представя концепцията си под формата на писмо, адресирано до „народа на Земята". В него той обвинява сегашното население в „небрежно ипотекиране съдбата на бъдещите поколения". Архитектурата на бъдещия Воден град е изградена от композитен материал от Водорасли и отпадъци , а в него ще могат да живеят 20 000 души. Вместо с изкопаеми горива гражданите ще поддържат живота си под Вода с нови Възобновяеми енергийни източници и ще използват маски с хриле за дишане под Вода. Храната ще е съставена главно от Водорасли, планктон и мекотели, а плодове и зеленчуци ще бъдат отглеждани в градини на Върха на Водния град. Морската икономика ще бъде крепена от Валута, наречена „справедливост".
Община Дупница има шанс да изгради нова система за разделно събиране, рециклиране и повторно оползотворяване на хартиени отпадъци. Това стана ясно на пресконференция, дадена от зам. кмета Красимир Георгиев и специалиста в екоотдела на кметството Десислава Борисова. Двамата подчертаха, че община Дупница е партньор по амбициозен европейски проект „Хартия за рециклиране“, който стартира на 1 февруари и се реализира по новата програма „Хоризонт 2020”. В рамките на проекта кметът Методи Чимев, зам.-кметът Георгиев, шефът на отдела по екология Мая Спасова и Десислава Борисова бяха на посещение в испанския град Валенсия. Дупница и Мездра са единствените общини от България, поканени да участват в този проект. Проектът вече е одобрен от Европейската комисия. В него участват общо 19 партньори, сред които водещи фирми за рециклиране на хартия в Европа, изследователски институти, асоциации, неправителствени организации от държави като Франция, Англия и Германия. Те ще си партнират с общини от Румъния, Полша и България, където се наблюдават ниски нива на събираемост на хартия или смесено събиране. Проектът е със срок от 2 години, през които всички партньори ще обменят опит и ще изберат най-добрите практики, за изграждане и прилагане на по-ефективна система, насочена към повишаване процента на събрани и рециклирани отпадъци от хартия, с цел повторното им оползотворяване. Процентът на рециклиране на хартия в България е около 40, докато в от страни като Германия достига до 78 %, посочено бе на пресконференцията. Стойността на проекта за всички партньори е 1 455 000 евро, като община Дупница няма никакви финансови ангажименти. „Визитата ни във Валенсия бе изключително интересна и ползотворна, тъй като научихме много за различните иновации в сферата на рециклирането на хартия, които прилагат останалите участници в своите държави. Испанските партньори и координатори на проекта от Института за технологии при амбалажа, транспорта и логистиката (ITENE) разполагат с модерни съоръжения и лаборатории, в които да изследват качествата на ресурса, с който работят, в случая хартия, след което повторно оползотворяват този ресурс. Използват съвременна техника посредством нанотехнология при определена температура и влажност, чрез които отделят замърсителите и рециклируемата част. Те създават опаковки от рециклирана хартия, които тестват за здравина и качество в различни симулатори. С този проект община Дупница си поставя големи цели, тъй като желаем да се развиваме като една европейска община, прилагаща най-добрите практики по европейски стандарт, обясни Десислава Борисова. Красимир Георгиев подчерта, че се очаква след 2 години, когато приключи проектът, общината да разполага с анализ с препоръки какъв тип съоръжение може да бъде внедрено в Дупница, за да може да се оползотворява максимално целият отпадък. В общината се надяват анализът да посочи и пътищата за финансиране на едно такова съоръжение. Дупница ще бъде домакин на среща по проекта през април.
Пловдив спечели конкурса, организиран от "Екопак България" за "Най-зелена община” на 2015 г., съобщиха организаторите. В Категория "Голяма община“ с население над 100 000 жители градът взе приза с проект за повишаване ефективността на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки в районите Централен и Тракия. Основната цел на проекта е внедряване и развиване на "смесен тип“ система за разделно събиране на отпадъци от опаковки от търговски обекти. В централната търговска част, в района на главната пешеходна улица няма възможност за поставяне и обслужване на цветни контейнери тип "иглу". В този отсек са разположени и най-голям брой търговски обекти, чиито отпадък се състои от над 80% опаковки.С официално писмо на ресорния зам.-кмет, връчено на 275 бр. търговски обекти, те ще поставят до кофите за смесени битови отпадъци събраните от тях опаковки (картонени, хартиени, пластмасови или стъклени) в точно определен час всеки ден. В този час ОП "Чистота" ще ги събира и доставя на площадка на "Екопак" за сортиране и последващо обработване. През останалото време от денонощието е забранено да се изхвърлят отпадъци от опаковки в сивите контейнери за битова смет и извън тях. Община Пловдив е определила екип от инспектори, които да следят за изпълнението на гореописаните задължения. Предварителните проучвания показват, че за една година само от търговските обекти могат да се съберат около 50% от общо събрания рециклируем отпадък за двата района. Втората част на проекта предвижда във втората половина на 2016 г. да се включат и всички заведения за обществено хранене и административни сгради в района. В етапите на проекта са заложени и популяризиране на дейностите, резултатите и ползите от разделното събиране на отпадъци . В проекта са ангажирани цялата верига от общинската администрация: дирекция „Екология и управление на отпадъците“, Община Пловдив, общинските администрации на р-н Централен и р-н Тракия, Общинският инспекторат и ОП „Чистота“. В категория "Средна община" с население между 20 и 100 000 жители конкурса спечели община Пещера.
ПЕЩЕРА, фармацевтичната компания "Биовет" ще изгради в завода инсталация за изгаряне на остатъци от собственото си производство. "Биовет" има ОВОС (Оценка на Въздействието върху околната среда) и разрешение за производство на електроенергия от отпадъци и биомаса в предприятието за лекарства за ветеринарната медицина.
В инсталацията на час ще се изгарят по 2-3 тона опасни отпадъци и 5-6 тона дървесен материал(чипс). Очаква се добив на 15 мегавата електроенергия, която ще се използва за производствени нужди.
Изграждането на инсталацията предстои, съобщиха запознати с бъдещата придобивка на "Биовет".
Вече месец, откакто беше подписано споразумението за климата на СОР21, с което 195 държави си поставиха амбициозната цел да задържат повишаването на глобалните температури до под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. А програмата максимум е градус и половина.
Изборът на двуградусовата разделителна линия не е случаен редица изследвания сочат, че повишаването на глобалната температура с до 2 градуса по Целзий ще има значително по-малък негативен ефект върху планетата.
Опазването на околната среда обаче далеч не зависи само от държавните институции. Стана ясно, че за да има реален ефект, в процеса по опазване на природата трябва да бъдат въвлечени и бизнесът, и обществото.
Най-често усилия за вкарване на зелените теми в общественото полезрение можем да открием в неправителствения сектор.
Така например инициативата „КонсУмувай" на фондация „Екоцентрик" предлага интересен метод за представяне на екологичните проблеми. „КонсУмувай" предлага образователни турове из града, които приличат на туристическа разходка с гид. На отделни места групата спира, получава любопитна екоинформация, включват се различни игри и интерактивни ситуации. „Ние не четем лекции, а подсещаме хората, че тези неща те вече ги знаят", коментира за в. „Животът днес" Асен Ненов, отговорник обучения във фондация „Екоцентрик".
„Целта е далечна, най-общо се нарича промяна.
Тъй като по отношение на околната среда влияяти областите на икономиката, екологията и обществените отношения, ние включваме всички тези елементи в процеса на обяснение. Тоест опитваме се да показваме всички тези процеси и някои факти за тях. Локалната специфична цел, която преследваме, е да предизвикаме съмнение у човека - дали пък няма и други гледни точки, дали пък не може да се погледне и по друг начин на свръхпотреблението, на тази култура „купуваш-хвърляш".
Идеята за инициативата тръгва от Германия, където подобни турове се провеждат повече от 15 години в десетки населени места. „Това е първата стъпка, която се прави в България в тази посока. Една стандартна разходка прилича на градските турове, запознаващи с историческите забележителности. Но вместо за туристически обекти си говорим за осъзнаване на свръхпотреблението. Всеки тур включва по три-четири спирки на различна тематика например спирка „Кафе", спирка „Глобализация". Задължителните елементи, които влагаме, са информация за ситуацията в света. Обясняваме произхода на различни продукти, техния жизнен цикъл", коментира Асен Ненов.
Подобни турове се провеждат в шест града в Западна България, сред които София, Благоевград и Враца. Активните гидове, наричащи семултипликатори, са наддесет. В обиколките участват най-често ученици, като сред обучаваните са и възпитаниците на Испанската гимназия в София.
„Декември месец имахме редица турове в училищата. На въпроса„Вие природа ли сте?" реакцията на по-големите ученици е на много по-голямо неразбиране, отколкото на помалките. От една страна, определено се вижда дистанцията между човека и природата. От друга страна обаче, младите много по-бързо усещат и осъзнават това, което възрастните не могат. Например кое е по-етично, кое е по-зелено и по-морално. Много са чувствителни, веднага разбират кое какво е, просто са супер „светнати".
Колкото по-малки са, толкова по-лесно разбират зелената тема.
Докато при по-възрастните това е трудно пробиваемо", сподели Асен Ненов.
За страни като България, където проблемите от политическо, икономическо и социално естество са предостатъчно, обръщането към „зеленото" мислене понякога изглежда като загубена кауза. С въвеждането на забраната за предаване на метали за вторични суровини от физически лица и без това малките ни проценти за рециклиране съвсем се стопиха.
В последната година стана ясно, че само 8% от родните ни отпадъци се рециклират.
Същевременно генерирането на нови и нови боклуци никак не намалява, ами напротив. С увеличаването на покупателната способност на българина, даже и въпреки нея, консумацията нараства, а идеята за кръгова (циклична) икономика сякаш остава само абстракция.
„По време на социализма в магазина или имаше, или нямаше мляко. Оттам насетне какво е млякото, какви са неговите качества и т.н. не се гледаше. В резултат на това редица поколения у нас не израснаха като потребители - потребяват, но не знаят как да потребяват. В резултат сега мнозина купуват разните най-евтини нискокачествени стоки и се радват, защото могат да ги купят, защото за тях това е дори символ на свободата. Когато казвам на някои хора в зряла възраст „Защо купуваш найлонови торбички? Не знаеш ли, че са вредни?", реакцията отсреща обикновено е „Ти сега какво искаш пак да ме върнеш преди 89-али? Тогава нямахме найлонови торбички".
Истината е, че ситуацията у нас е като махало - като е било в едната крайност, когато го пуснеш, то естествено отива в другата.
Движението се повтаря, докато махалото се намести в центъра. Така е и с нашето общество - както години наред сме били в условия на потребителска неактивност и колективизъм, така в днешно време махалото е на другата страна и днес у нас доминират свръхактивността и индивидуализмът", обясни Асен Ненов.
Ключова част от всеки градски тур според мултипликаторите от „КонсУмувай" е предоставянето на алтернативни начини за справяне с проблемите.
„Смятам, че всичко е въпрос на замисляне. Човек ако има желанието, алтернативите са много близко до нас и около нас. Така че просто трябва да направим усилието да се замислим, другото не смятам, че е усилие. Зависи от водещите ценности на всеки един човек", сподели Христина Банчева от „Екоцентрик".