Фирмен профил
Фирмен профил
Обособена е площадка за строителни отпадъци в Елена, съобщиха от пресцентъра на администрацията в балканския град. Имотът, върху който ще бъде разположено съоръжението, е общинска собственост и в съседство с бившия завод за стъкло. Той не попада в границите на защитена зона от мрежата „Натура 2000" и в границите на друга защитена територия, уточниха от администрацията.
Общинските съветници са дали съгласие за промяна на предназначението на имота и са одобрили заданието за изработване на плана за застрояване.
До неотдавна строителните отпадъци са се складирали на общинското депо, което през октомври 2016 г. е закрито след изграждане на Регионалната система за битови отпадъци.
Статистиката сочи, че за последните три години средното количество на генерираните строителни отпадъци в общината е 250 т, което, съгласно Закона за управление на отпадъците, налага необходимостта от изграждането на специализираната площадка, посочват от общината.
Kоличеството да е водещия фактор при изчисляване размера на таксата за битови отпадъци, а местните власти да въведат мерки на принципа “замърсителят плаща“. Тези дългоочаквани промени са заложени в проекта за изменение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), одобрен в сряда (12.07.2017) от правителството.
Екологични ли са наистина зелените технологии, или всички залитнаха по тях, без дори да се замислят какво се крие зад фасадата? Мнозина може би ще определят въпроса като еретичен, но дебатът зелено ли е зеленото вече започна в западните държави и със сигурност ще предизвика много разнопосочни реакции и у нас.
Съвсем неотдавна бе публикувано проучване на американската организация Environmental Progress, в което се посочва, че хората в САЩ, които са инсталирали соларни панели на покривите на своите домове - с идеята да допринесат за подобряване на екологията, всъщност произвеждат от 30 до 60 на сто повече електронни отпадъци в сравнение с останалите домакинства. Според изследователите средностатистическият американец отделя 1140 кг електронни отпадъци в рамките на 20 години, докато в домовете със соларни панели за същия период се генерират между 1500 и 1900 кг в зависимост от големината на инсталацията.
Далеч по-шокиращо обаче е едно друго изследване на същата организация, в което се казва, че слънчевите батерии създават300 пъти повече токсични отпадъци на единица произведена електроенергия, отколкото ядрените електроцентрали.
"Ако слънчеви и ядрени централи произвеждат едно и също количество електричество през следващите 25 години и отпадъците се складират, то тези от АЕЦ биха достигнали височината на наклонената кула в Пиза - 52 метра, докато соларните ще достигнат 16 км, или двойната височина на най-високия връх на планетата - Еверест", отбелязва Environmental Progress. Акцентира се и върху това, че за ядрените отпадъци има строго регламентирани правила и те се съхраняват в много добре наблюдавани хранилища. А за соларните, като изключим Европейския съюз, подобни регулации липсват. В страни като Гана, Китай и Индия общностите, живеещи край депата за електронни отпадъци, често ги горят, за да се сдобият с ценните медни кабели, които след това препродават. Но соларните панели съдържат отровни метали като олово, което може да увреди нервната система, а също така хром и кадмий - известни канцерогенни елементи. При горенето те се отделят като токсичен дим, който е изключително опасен при вдишване.
От Environmental Progress изтъкват също така, че през последните години използването на слънчевите панели се е увеличило значително заради различните помощи, предоставяни на национално ниво. През 2016-а слънцето е осигурило 1.3% от световното електричество чрез 301 гигавата инсталирани централи, което съвсем не е таванът. Например миналия ноември министерството на екологията на Япония обяви, че соларните панели, които страната произвежда годишно, ще се увеличат от 10 хил. на 800 хил. т към 2040 година. Само че на местната корпорация Toshiba Environmental Solutions ще отнеме 19 години, за да приключи с рециклирането на панелите, произведени до 2020-а.
Притеснителното в цялата работа е, че Страната на изгряващото слънце няма план за безопасното обезвреждане на постоянно нарастващите отпадъци от инсталациите. Подобен план липсва и в Калифорния, която е сред глобалните лидери в доставките на соларни панели. Единствено в Евросъюза има регулация, която изисква производителите да приберат отпадъците от монтираните инсталации в края на техния живот.
Разбира се, твърденията на Environmental Progress срещат много сериозна критика. Привържениците на зелената енергия се аргументират, че всъщност много малка част от компонентите на соларите са потенциално опасни. Панелите им се състоят основно от алуминиева рамка и закалено стъклено покритие.
И съвсем не е толкова трудно да се разделят тези големи компоненти от останалите, които са потенциално опасни. А колкото до сравнението с АЕЦ, се обръща внимание, че в проучването си Environmental Progress разглежда всички материали, влагани в соларните панели като отпадък, докато при ядрените централи само отработилото ядрено гориво се взема за такова. В същото време извеждането му от експлоатация, свързано със съхраняването на огромно количество вода и оборудване, което е радиоактивно в различна степен и отнема десетки години, изобщо не се слага в сметката.
Отсам Атлантическия океан също имат какво да добавят по въпроса за зелените технологии. Проучване на шведския Институт за екологични изследвания показа, че все по-масово навлизащите на пазара електромобили съвсем не са толкова екологични, колкото ни ги представят. Според авторите Лисбет Дахльоф, Миа Ромаре и Матс Ола-Ларсон при производството на литиево-йонни батерии за леки електрически автомобили се отделят средно 150-200 кг въглероден диоксид на киловатчас. Една от най-малките електрически коли на пазара - Nissan Leaf, използва батерии от около 30 киловатчаса, но повечето производители разчитат на батерии с капацитет 60 и 100 киловатчаса. Тоест при производството на пакет батерии с капацитет 100 киловатчаса се отделят 15-20 т въглероден диоксид още преди автомобилът да е използван и един-единствен път. Изчисленията са направени на базата на 50-70% дял на изкопаемите горива в електричеството, което се използва в производствения процес.
"Това означава, че не трябва да си купуваш кола с по-голяма батерия, отколкото е необходимо. За устойчиво бъдеще е много важно произвеждането на батерии за електромобили да е колкото се може по-енергийно ефективно и те да се правят с електричество, което е или напълно чисто, или с много ниски въглеродни емисии", заявява Миа Ромаре с уговорката, че технологиите се развиват много бързо и посочените данни са към настоящия момент и варират спрямо дизайна на батериите.
Отделно, учените обръщат внимание, че батериите за електрическите возила съдържат литий, кобалт и никел. Извличането на тези метали е сложен химичен процес, при който се изразходва голямо количество енергия и в тази област е необходимо да се постигне съществен напредък. "За в бъдеще емисиите трябва да се взеимат под внимание още по време на производството. Например електрическите коли с по-големи батерии не бива да се фаворизират за сметка на по-малките. А производителите са длъжни да имат по-високи изисквания към доставчиците на батерии", смята Матс Ола-Ларсон.
Община Кула в момента изпълнява проект „Чист и зелен живот“, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия. Проектът се реализира в партньорство с Общинско комунално дружество „Стандарт“– Княжевац, област Зайчар, Република Сърбия. Той е с продължителност 18 месеца (с начало 22 ноември 2016 година) и e на стойност 586 958,62 евро. Проект „Чист и зелен живот“ ще стимулира опазването на околната среда в региона Кула-Княжевац чрез съвместни инициативи за премахване на нерегламентираните сметища и изграждане на еконагласа в трансграничното общество. Целта е да се повиши капацитетът и честотата на сметопочистване, да се намали обемът на депонирания общински боклук и да се предизвика поведенческа промяна в обществените нагласи по отношение на изхвърлянето на боклука. По проекта ще бъде доставена нова техника и в двете общини, а предстои и разработването на съвместен план за управление на отпадъците в региона Кула-Княжевац. Проект „Чист и зелен живот“ включва и подемането на трансгранична инициатива „Моя зелен дом“, която периодично ще приканва местното население да участва в поддържането на чистотата.
В община Перник на глава от населението се падат по 309,35 кг битов отпадък Перник, 13 юли / Елка Робева, БТА /
В община Перник на глава от населението се падат по 309,35 кг битов отпадък. Събрани са 28224,91 т. боклук през миналата година, съобщиха от общината. Спрямо 2015 г. нормата на натрупване бележи спад поради приключване на строително-монтажните работи по изпълнение на обектите по програма "Зелена и достъпна среда". Водещи сред отпадъците са хранителните, които съставляват 30 процента от боклука на перничани, полимерите са 15,4 процента, хартията - 9,4 на сто, строителните - 8 на сто. Най-малко се изхвърлят кожа и гуми - по 1 процент от отпадъка. Проучванията и прогнозите показват, че за периода 2014 г. - 2019 г. община Перник изпълнява целите за намаляване на количествата депонирани биоразградими отпадъци и за рециклиране на отпадъците от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метали. При реализиране на общинската програма за отпадъци до 2020 г. се очаква отчитаните количества битов боклук на глава от населението да се намалят, като рециклируемите материали бъдат в границите, посочени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците.
С радост ви каним да се включите в свежите летни събития на Екологично сдружение За Земята в рамките на проекта „Училище за устойчиво развитие и активизъм“. Започваме в малкия и спокоен Синеморец с работилници за хвърчила, текстилни торбички и натурална козметика за лятото. Предстоят работилници в Бургас и Варна през август. Какво и кога: - 20 и 25 юли изработка на хвърчила от излезли от употреба кайт сърф крила - 21 и 26 юли направа на текстилни торбички от излезли от употреба кайт сърф крила - 22 юли приготвяне на слънцезащитно олио с натурални съставки - 24 юли приготвяне на репелент против насекоми с натурални съставки Къде: Всички работилници започват от 18 часа в Студио Море, ул. Каланджа 27 в село Синеморец на южното българско Черноморие. Как: Материалите и инструкциите са от нас, от вас е любопитството и желанието да се забавляваме, учим и създаваме устойчиви решения и практики. Дейностите са подходящи за малки и големи. Осигурени са хладни напитки и лека почерпка. Участието в една работилница е срещу дарение от 5 лева. Защо: Ежедневно използваме пластмасови изделия за еднократна употреба – найлонови торбички, чаши, прибори, сламки или такива с кратък живот – всякакви видове опаковки, домакински принадлежности, детски играчки и т.н. Те бързо се превръщат в нежелани вещи и попадат освен в кофата за боклук и на улицата, по пътеките в гората, в реките, на плажа, в морето, и дори в човешкия организъм. Това води до масирано замърсяване на околната среда с пластмасови отпадъци, което е: - визуална деградация на пейзажа; - предпоставка за наводнения поради задръстване на речни корита с боклуци; - опасност за стотици хиляди морски обитатели, които умират, защото бъркат пластмасовите отпадъци с храна; - заплаха за човешкото здраве, защото пластмасовите микро-частици се натрупват в организма чрез консумацията на морска храна; - загуба на ценни ресурси, които могат да бъдат употребени повторни или рециклирани; Изброените конфликти представляват малка част от негативните последици. За да се борим с тях, от За Земята популяризираме и прилагаме подхода “Нулеви отпадъци”. Това е стратегия комбинираща общностни практики, като повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране, с индустриални практики като елиминиране на токсини и промяна в дизайна на продуктите и опаковките. Работилниците, които ви предлагаме, демонстрират как можем да използваме излезли от употреба пластмасови изделия, като създаваме от тях нови продукти и как да избегнем използването на козметични продукти в пластмасови опаковки за еднократна употреба, като създаваме натурална козметика и я съхраняваме в контейнери за многократно ползване. Събитията подкрепят кампанията на За Земята и Грийнпийс България „Свободни от пластмаса“. Те се случват в рамките на проекта „Училище за устойчиво развитие и активизъм“ на За Земята и Приятели на Земята Европа. Проектът цели да насърчи неформални методи за екологично образование с особен акцент върху придобиването на практически знания, и изграждане на информирана гражданска позиция по глобални теми, които засягат, както хората, така и природата.
Заместник-министърът на околната среда Красимир Живков и кметовете на общините от региона за управление на отпадъците Златица – Златица, Чавдар, Мирково, Пирдоп, Челопеч, Антон и Копривщица, откриха днес новото депо за неопасни отпадъци. То е сред приоритетите на Националния план за управление на отпадъците. Регионалното депо за регион Златица е 50-ото въведено в експлоатация на територията на страната и 5-ото за Софийска област след Ботевград, Костинброд, Горна Малина и Самоков. Депото включва 3 клетки, а максимално разрешеният му капацитет е 157 970 тона. Изграждането му е финансирано със средства от ПУДООС и държавния бюджет. Зам.-министър Живков предупреди, че общините трябва да подготвят проекти за рекултивация на старите общински депа, които не отговарят на нормативните изисквания.
Купуването на ненужни неща, прекомерното ядене на месо, хабенето на вода и пътуването с коли и самолети. Това са главните неща, с които милиони потребители допринасят за глобалното затопляне и замърсяването на околната среда. И те се случват значително повече в богатите страни, в които има значително обществено неравенство. Тезата на Дорлинг се основава на изследвания, които показват различни по сила корелации между това колко е "неравна" една страна и колко в нея присъства някой признак на замърсяване на околната среда. Социалното неравенство е изчислено според числеността на принадлежащите към групите на най-богатите 10% и най-бедните 10% в дадената страна. Признаците за замърсяване включват от годишната консумация на месо на глава на населението до средното количество събрани отпадъци. В изследванията са обхванати 25 богати държави, сред които САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Япония, Канада и други. Изследванията показват, че по повечето показатели за замърсяване водят САЩ, които са и "най-неравната" страна според тях. В страни с най-малко неравенство като Норвегия, Белгия и Япония показателите за замърсяване са далеч по-слабо изразени. Дорлинг смята, че закономерността между неравенството и замърсяването е ясна, макар и невинаги еднаква. В считаните без големи социални контрасти Дания и Швейцария се забелязва количество събрани отпадъци на глава от населението, подобно на това в САЩ. Дорлинг предполага, че това е по-скоро резултат от по-доброто отчитане в двете европейски страни. Други резултати, които на пръв поглед не се вписват в тази корелация, също имат лесно обяснение, твърди той. Пример за това е голямата консумация на месо в Нова Зеландия и Австралия, обяснена с традициите им за отглеждане на добитък. По-честите самолетни полети в Норвегия и Канада са обяснени с отдалечеността и трудния достъп до населените места. Според Дорлинг като цяло закономерността е съществена. Той я обяснява с разликата в заплащането. "Ако плащаш на едни хора в много пъти повече, отколкото на други, те започват да третират по-бедните по-зле, с по-малко респект и съчувствие. Когато разликите в заплащането са по-малки, хората осъзнават, че имат много общо помежду си". Така според него се създават две противоположни култури. В едната човек се интересува само от себе си и от печалбата си, консумира повече "ненужни неща" и не се интересува от последствията за други хора. В другата пък хората осъзнават ползата от общите блага като обществения транспорт и пестенето на вода, консумират по-малко "ненужни вещи" и гледат на последствията като общи. За Дорлинг е ясно коя култура е по-добра както за околната среда, така и за обществото. Неговото предварително заключение е, че "икономически по-равните страни средно се представят по-добре в широка гама от мерки за опазване на околната среда". "Когато напълно разберем вредата, която неравенството причинява както на околната среда, така и на обществото, ще осъзнаем нуждата за промяна", допълва той.
