Фирмен профил
Фирмен профил
Излезе годишната световна класация на известната агенция Mercer за качеството на живот, което предлагат столици и др. градове в държавите по света. София е последна в ЕС и на място № 109 в света. По качество на живот столицата ни е в третия към четвъртия свят. За столичани не знам, но кучетата си харесват София. Общо са класирани 231 града от проучените над 450. На първо място за поредна година - осма, е Виена. В първата десетка са предимно европейски градове - Цюрих, Мюнхен, Окланд (Нова Зеландия), Дюселдорф, Ванкувър (Канада), Франкфурт, Женева, Копенхаген, Базел. На последно място е иракската столица Багдад. Мърсър оценява местните условия на живот в над 450 градове, анкетирани в световен мащаб. Условията на живот са анализирани според 39 фактора, които са групирани в 10 категории: 1. Политическа и социална среда (политическа стабилност, престъпност, правоохранителните органи и т.н.). 2. Икономическа среда (наредби за обмяна на валута, банкови, финансови услуги, данъци и такси). 3. Социално-културна среда (медии, достъп до информация, елементи на цензура, ограничения на личната свобода). 4. Медицински и здравни фактори (медицински доставки и услуги, инфекциозни заболявания, канализационни, обезвреждане на отпадъци, замърсяване на въздуха и т.н.). 5. Училища и образование (стандарти и наличието на международни училища). 6. Обществените услуги и транспорт (ток, вода, градски транспорт, задръствания, летища и т.н.). 7. Отдих (ресторанти, театри, кина, спортни и развлекателни центрове и др.) 8. Потребителски стоки (разнообразие, качество, консумация и т.н.). 9. Услуги (жилища под наем, домакински уреди, мебели, услуги по поддръжка). 10. Природна среда (климат, особености, природни бедствия).
Доц., д-р Ботьо Захаринов, д-р, Миглена Пейчинова, НБУ Градското планиране и управление заеха челно място в политическия дневен ред, като транспортът и жилищното строителство са ключови предизвикателства. Много от градовете трудно се справят със социалните и екологичните проблеми. Целите на устойчивото развитие засягат всички граждани по света. През 2005 г. Европейският съвет прие принципи, които да водят Европа по пътя на устойчивото развитие. Те включват трайната необходимост от икономически просперитет, основан на иновативна, конкурентоспособна и екологично ефективна икономика. Изложение Основните въпроси на устойчивото развитие попадат в пет категории: контрол на енергийното потребление; използване на материалите; използване на водите; управление на отпадъците и контрол на шума. Постигането на устойчивост в градското планиране означава, че една от важните цели при изграждането на здания е да се сведе до минимум замърсяването, причинено от консумацията на енергия, чрез въвеждане на принципите на пасивното проектиране за намаляване енергийните нужди; допълване на традиционните източници с възобновяеми. Ефектът „градски топлинен остров“ се проявява като повишаване на температурата в населените райони в резултат на: намаляване растителността за сметка на постройките; наличието на черни повърхности като покриви и пътища; друга, абсорбираща топлината инфраструктура. До голяма степен сградите и съоръженията пречат на пряката слънчева светлина. Дали това е предимство или недостатък, зависи от географската ширина. В зависимост от нея е водещо или огряването от слънцето, или предпазването от него. Движение на въздуха в градската зона е показано на фиг. 2. Въздушният поток се движи около различни структури, като високи и ниски здания, улици и техните комбинации. Възможни са следните случаи: (A) силният поток се отклонява надолу по сградата, (B) спокойна зона се разгръща между постройките, (C) от големи сгради и улици образуват каньони, които ускоряват въздушния поток. Все по-често хората от големите градове търсят решение на проблемите, като отправят поглед към покривите и стените на зданията. Най-високата вертикална градина в света краси силуета на Сидни под формата на извисяващ се жилищен блок, забулен в зеленина. One Central Park има свой собствен парк, който е на 166 м нагоре към небето в спиращ дъха „брак“ между архитектура и природа. Градовете и градските области имат много проблеми, които варират от социални до здравословни и екологични. Близостта на хората, фирмите и услугите, свързани със самата дума град, обаче означава, че се предлагат и огромни възможности. Гъстотата на населението води до по-кратки разстояния до работното място и услугите, по-често използване на обществения транспорт и по-малки жилища, които изискват по-малко осветление и отопление. В резултат на това жителите използват по-малко енергия на глава от тези в селските райони. Преосмисляйки градоустройството, архитектурата, транспорта и планирането, можем да превърнем нашите градове и ландшафт в „градски екосистеми“ – начало на смекчаването на изменението на климата чрез по-добър транспорт, чиста енергия и пасивни къщи, вертикални градини. По-доброто градоустройство ще подобри повсеместно качеството на живот и ще създаде нови възможности за заетост, като развие пазара за нови технологии и зелена архитектура. Ключът се крие в планирането на селищата по начин, който да улеснява по-ниското потребление на енергия, като се използват устойчив транспорт и жилища с ниско потребление на енергия. Новите технологии в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници са важни, тъй като помагат на хората да променят своето поведение. Използването на територията е изключително важен фактор в устойчивата градска среда. През по-голямата част от двадесети век нормите и правилата за зониране довеждат до разделяне на местата, където населението работи, от районите, в които живеят, пазаруват или посещават места за развлечение. По-високата плътност може да означава по-ниска консумация на енергия в сградите, по-рационално използване на незастроените терени, по-ефективно натоварване на обществения транспорт и повишаване на потенциала за централизирано и други форми на колективно топлоснабдяване. Големите или високите постройки не само консумират повече енергия, но оказват по-голямо влияние върху околната градска среда по отношение на засенчването, оросяването от дъжд на терена и турбулентността на вятъра. Растителността и водните площи променят нивата на влагата, вятъра, огряването от слънцето, температурата, шума и замърсяването на въздуха. В градските зони парковете влияят положително върху микроклимата. Температурите в тях могат да бъдат с 5 – 10 °C по-ниски, отколкото в гъстонаселените райони. Замърсяването също е значително по-малко. Схемата (фиг. 4) показва въглеродния цикъл в градска среда (модифициран след Churkina, 2008). Черните стрелки изобразяват вертикални и хоризонтални въглеродни потоци. Сивите показват косвените ефекти от замърсяването в селищата на поглъщане на въглерод и освобождаване на замърсители от екосистемите в рамките на градските пространства и градският отпечатък. Последните данни показват, че от 2000 г. насам глобалните емисии CO2 са се увеличили четири пъти по-бързо от предишното десетилетие. Този ръст надвишава най-лошия сценарий, докладван от Междуправителствена експертна група по изменението на климата (IPCC) през 2007 г. В момента по-слабо развитите страни генерират повече CO2, отколкото развитите. Така наречените физически мивки (например океанът), които поглъщат CO2, са намалили ефективността си през последните 50 години, което означава, че нашите усилия за понижаване на емисиите от човешка дейност трябва да бъдат още по-ефективни, ако искаме да запазим атмосферните нива на CO2 стабилни. Цената на бездействието относно изменението на климата е огромна както финансово, така и морално. Градовете са всепризнати за способността им да играят ролята на катализатор в справянето с изменението на климата. Успехът на Декларацията на EUROCITIES за изменение на климата, Заветът на Европейската комисия, на кметовете, умни градове и общностни инициативи са доказателство за всичко това. The Green Digital Charter е още една стъпка напред в този процес. Организацията задължава градовете да работят заедно за постигане на целите на ЕС в областта на климатичните промени чрез цифрови технологии, които повишават енергийната ефективност, за да се намалят емисиите или да предотвратят измененията на климата. Качество на въздуха Замърсяването на въздуха се отразява сериозно на човешкото здраве, нанася щети върху екосистемите и причинява влошаване на външния вид на сгради и паметници. Подобряване чистотата му в градовете е ключов приоритет за ЕС. Стратегията „Чист въздух за Европа” включва по-чист въздух за Европа (CAFE) чрез Директива (2008/50/ЕО), която представлява всеобхватна политическа рамка за постигане на безопасни нива и качество на въздуха за всички хора, особено тези, които живеят в градовете. Концентрацията на фини прахови частици в градската околната среда е останала постоянна, между 15 и 20 ?g/m3, за последните 10 години. Следователно по този показател селищата не са превишили пределните стойности на ЕС. Шумово замърсяване Шумът в околната среда е най-честият източник на стрес за жителите на градовете. Здравните експерти, занимаващи се с шумово замърсяване, са стигнали до изводите, че редица здравословни проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания, повишени нива на хормоните, психологически проблеми и дори преждевременна смърт, са вследствие от него. Търсенето на мобилност расте, използването на автомобили, влакове и самолети се увеличава, а с това и нивата на шум. Отделяне на отпадъци и тяхното управление На годишна база всеки от 500-те милиона граждани, живеещи в ЕС, изхвърля повече от половин тон отпадъци. Управлението и обезвреждането им е голямо предизвикателство за нашите градове. Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО) определя основни понятия и принципи за управление на отпадъците на територията на ЕС, като „йерархията на отпадъците“ „замърсителят плаща“ и др. Йерархията на отпадъците определя приоритетите за управление им, като предпочитаният метод е превенция, последвана от повторна употреба, рециклиране, други форми на оползотворяване, като например енергия, както и подобряване на окончателно обезвреждане, последвано от постоянно наблюдение. Консумация на вода и пречистване на отпадъчни води Всеки чист и здравословен град гарантира на своите граждани достъп до чиста и безопасна вода за пиене и други ежедневни нужди. ЕС признава значението на този ресурс чрез Директивата за питейната вода (98/8/ЕО), която гарантира, че водата, доставена на гражданите чрез системи за водопровод, е безопасна за пиене. Чистата градска среда е сред целите на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО). Документът изисква всички градове и населени места с население от 2000 или повече жители да има системи за събиране на отпадъчни води и за пречистването им до определени минимални норми според стандарт, преди да се изхвърлят в околната среда. Изпълнението на разпоредбите в него е най-скъпото в сравнение с изискванията на другите директиви на ЕС за околната среда, но и намаляването на замърсяването, което е донесъл, е значително. Това законодателство е спомогнало за почистването на реки, езера и крайбрежни зони и е важен фактор за задоволяване на здравните стандарти, базирани на Директивата за водите за къпане (2006/7/ЕО). Заключение Развитите държави активно работят по проекти за екоградове и квартали, ниско енергийни жилища и подобряване на средата. В България също има селища, които водят подобна политика. София засега е пионер в тази област, но в близко бъдеще и другите градове следва да се включат активно. Според Института за нулево енергийни сгради (ИНСЕ) „Всички сгради в София биха могли да се отопляват изцяло от възобновяема енергия, най-вече слънчева, без да са необходими каквито и да било горивни процеси. Това е постижимо чрез съчетание от мерки за повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на интелигентни топлофикационни мрежи. Потенциалът за соларно топлозахранване на града е толкова голям, че надхвърля сега действащия капацитет на „Топлофикация София“. Този резултат е от анализ на ИНЕС, базиран на конкретни изчисления за ВЕИ от инсталация върху типов панелен блок в столицата. Топлофикационните системи на бъдещето могат да осигурят комфорт на жителите на София благодарение на изцяло екологични източници. Важен аспект в този преход е повишаването на енергийната ефективност на зданията. Привеждането им в съответствие с нормите за т.нар. нулево енергийни сгради – или „близко до нулево енергийни“ – успешно се съчетава с тенденцията за нискотемпературно отопление. При него носителят на топлината се подгрява не до обичайните около 80 – 95 градуса, а до около 60 градуса и вместо радиатори в помещенията се използват тръбни системи (серпентини), вградени в подовете или стените на жилищата. Изключително важно за отоплителни системи от ново поколение е наличието на преносни мрежи с ниски топлинни загуби.Топлофикация без горивни процеси. Изводът от направените анализи сочи, че енергийна структура от ново поколение в София, базирана изцяло на слънчева енергия, е в състояние да покрие 100% от нуждите на столичните сгради. По този начин топлината, нужна на големия град в зимните месеци, може да бъде осигурена изцяло без каквито и да е горивни процеси. При наличието на 1200 – 1600 kWh/m2 слънчева радиация потенциалът на слънчевата енергия в София не е далечна алтернатива, а най-логичен път към високоефективна, нулево въглеродна енергетика. Изводи Разглеждането на града като екосистема предполага да се изследват потоците от вещество и енергия, необходими за функционирането му и за поддържане на равновесието в системата. Разрушителното действие на селищата, особено големите, върху природата се изразява в това да се отнемат ресурси от нея и от друга страна – в изхвърлянето на замърсяващи вещества и отделянето на енергия, основната цел се изразява в минимизирането на тези две форми на въздействие. Следователно всички видове технологии, добри практики, похвати за планиране и други мероприятия, които са насочени към пестене на енергия, към многократното оползотворяване (рециклирането) на отпадъците, към затваряне на производствените цикли и т.н., трябва да се отнасят като проява на устойчив подход. Такива са намаляване на етажността, засилване на мерките за съхранение на растителността и обработваемата земя, ограничаване растежа на градовете и поддържане на една разумна гъстота, добра организация на транспорта и т.н. В градовете, към които трябва да се стремим изцяло, е нужно да се скъса с установените днес модели на обитаване, потребление, работа и други дейности от ежедневието, които оказват нарастващо бреме върху околната среда. Максимално трябва да бъдат намалени количеството на отпадъците и нивото на замърсяване. По възможност всички отпадъци да бъдат преработвани или използвани за суровини за други процеси. За ограничаване на трафика ще спомага и запазването на вече изградените паркове и местните комунални съоръжения вместо строителството на нови отдалечени обекти. Развитието на идеята за устойчиво развитие недвусмислено показва, че макар да има своите корени в зората на цивилизацията, тази концепция е част от постмодерната парадигма (или от „третата вълна“ според концепцията на Тофлер). Концепцията за устойчивостта определя и ще определя обществено-икономическото развитие, в това число и градската среда.
- Държавите, които поемат ротационното председателство на Съвета на ЕС, работят в тясно сътрудничество в група от по 3 държави членки, наречени тройки. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. България ще работи в тройка с Естония, която застъпва от 1 юли т.г., и с Австрия, която ще довърши работата на тройката до края на 2018 г. В рамките на съвместното сътрудничество е одобрено общиятприоритет на тройката да бъде насочен към екоиновации в контекста на кръгова икономика. Сега изключителен приоритет за ЕК и ЕС е темата за кръговата икономика. Целта е минимизиране на отпадъците, високи нива на рециклиране, както и множество мерки, свързани с продуктовата политика на ЕС. В това отношение в законодателните и политически инициативи, които ще се разглеждат на европейско ниво по време на нашите председателства, ще се стараем да създаваме благоприятна среда и условия за екоиновативни решения. В публикувания от ЕК доклад през февруари 2017 г. относно прилагането на законодателството в областта на околната среда България е на последно място по екоиновации. Изключително важно е тази тема да бъде изведена като приоритет с цел бъдещото й развитие и популяризиране, използването на добри механизми за постигане на високо качество на околната среда. Справянето с подобно предизвикателство ще допринесе за правилното насочване на инвестиции, създаване на екологични работни места, но преди всичко за подобряване на качеството на живот на населението. Реализацията на големите инвестиционни проекти във ВиК сектора изисква мобилизирането на национален управленски, експертен и изпълнителски ресурс. Какви договори за безвъзмездна финансова помощ предстои да бъдат подписани по приоритетна ос 1 "Води" на ОП "Околна среда 2014 - 2020? - По ОПОС 2014 - 2020 се работи активно върху реализирането на т.нар. ранни ВиК проекти, чрез които се осъществява плавният преход между стария и новия програмен период. Подписани са договорите за изграждане на водните цикли на Асеновград, Плевен-Долна Митрополия и Добрич, предстои подписване на договор с Пловдив. Два от фазираните 8 проекта са вече приключени - пречиствателната станция на Шумен, която беше открита на 8 септември 2016 г., и интегрираният воден проект за изграждане на ГПСОВ на Раднево. Пречиствателната станция има акт 16 и бе открита на 19 май. В изпълнение са останалите шест проекта - на Враца, Банско, Варна-Златни пясъци, Видин, Тервел и Ямбол. През януари 2017 г. стартираха още два важни проекта - изграждането на пречиствателните станции на Приморско и Айтос, а през март беше подписан договор за изграждане на ПСОВ Елхово. По ОПОС 2014 - 2020 се финансира и подготовката на регионални прединвестиционни проучвания в 15 консолидирани района (една административна област, обслужвана от един ВиК оператор) с цел определяне на всички мерки, чрез изпълнението на които да се постигне пълно съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство в областта на ВиК сектора. Министерството на околната среда и водите чрез ОПОС 2014 - 2020 предостави на Министерството на здравеопазването 10 млн. лв. за оборудване на 10 лаборатории за осъществяване на мониторинг на качеството на питейните води. Предприетите инвестиции допринасят за изпълняване на изискванията на така наречените предварителни условия в сектор "Води" за периода 2014 - 2020 г. Към днешна дата само за сектор "Води" са обявени 10 процедури на обща стойност над 866 млн. лева. Сключени са 20 договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 602 млн. лв., или около 30% от ресурса по ос 1 на ОПОС. По приоритетната ос предстои до края на годината обявяването на процедура за финансиране на инфраструктурни проекти, които ще бъдат резултат от разработването на регионални прединвестиционни проучвания (финансират се от ОПОС през договор с МРРБ). Общата стойност на процедурата ще бъде над 1.5 млрд. лв. Строителството на Пречиствателната станция за отпадъчни води в Шумен се финализира с 13 млн. лв. от ОПОС 2014-2020 - През последните години България бележи сериозен напредък в управлението на отпадъците и отчита резултати към устойчиви тенденции за дела на материалното рециклиране. Резултатите от около 25% по този показател са сравними с водещите държави членки. Сред основните предизвикателства по отношение на третирането на отпадъци е необходимостта от значително нарастване на дела на рециклирането на биоотпадъци. Заедно с материалното рециклиране компостирането е другият елемент на рециклирането, който определя отличните резултати на водещите страни. Необходимите стъпки в тази област вече са направени. На първо място в стратегическите цели на Националния план по управление на отпадъците 2014 - 2020 като приоритет е изведено разделното събиране и рециклиране на биоотпадъци. Тази година в доклад на ЕК за изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда като постижение е отбелязано, че България има приет добре структуриран и последователен план за управление на отпадъците, използван като модел в други държави членки. На негова основа е определено и финансирането по ОПОС 2014 - 2020. В края на 2015 и началото на 2016 г. бяха пуснати в експлоатация 14 нови инсталации за компостиране. Същевременно през тази година по ОПОС е предвидено и стартирането на нови процедури за общините за изграждане на инсталации за предварително третиране и за компостиране и анаеробно третиране. Направените усилия ще дадат отражение в следващите години и можем да очакваме към 2020 г. делът на рециклиране на биоотпадъците в България да нарасне над средните нива за ЕС. При най-добрите примери в ЕС компостирането обхваща около една трета от третираните битови отпадъци. При постигане на такива нива и при увеличаване и на материалното рециклиране над постигнатото до момента България ще бъде в състояние да се справи с бъдещите цели от около 60% рециклиране. По ОПОС 2014 - 2020 е осигурено и национално финансиране, с което да се подпомогне доизграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в общините, както и завършване на процедурите по рекултивация на стари сметища. Всички тези усилия водят и до трайно намаляване на количествата депонирани отпадъци, което е основна цел в политиките на ЕС по отношение на отпадъци. В абсолютна стойност количествата депонирани отпадъци са намалели с 10% през 2015 спрямо 2014 г. Очакваме през тази и следващата година депонирането да започне да намалява трайно под 65%. Вече са налице и отлични резултати по увеличаване на рециклираните строителни отпадъци и постигане на заложените цели. За 2015 г. делът на оползотворените строителни отпадъци е 58.85% от общо образуваните при заложена междинна цел в българското законодателство от най-малко 35% до 1 януари 2016 г. За сравнение - делът на оползотворените строителни отпадъци за 2013 г. е едва 15 %. Политиката на министерството е в съответствие с дадените от Европейската комисия препоръки и усилията ни ще бъдат насочени към увеличаване на количествата на рециклираните отпадъци чрез доизграждане на необходимата инфраструктура и усъвършенстване на въведените системи за разделно събиране.
Слънчевите панели са източник на токсични електронни отпадъци, считат експертите Счита се, че алтернативната енергетика, включително слънчевите батерии, е значително “по-чиста” в сравнение с традиционната. Всичките топлоелектроцентрали и АЕЦ представляват определена опасност за околната среда. Обаче, специалистите от некомерсиалната организация Environmental Progress (EP) твърдят, че с фотоволтаиците също всичко не е толкова добре, колкото е прието да се счита. Тези дни бяха публикувани резултати от изследванията, извършени от EP, където се казва, че слънчевите батерии са източник на опасни отпадъци с високо съдържание на олово, хром, кадмий и други. Същевременно излезлите от строя фотоволтаици не се подлагат на съответна утилизация, а процесът на разрушаването им никой не контролира. Ръководителят на организацията счита, че за вредата от АЕЦ се говори много, а колко опасни могат да бъдат слънчевите батерии, никой не знае. “Ние често обсъждаме опасността от РАО, но за тях има щателен контрол, всичко ясно се регулира”, казва Майкл Шелленбергер (Michael Shellenberger), ръководител на EP. Той също твърди, че никой не следи какво става със слънчевите батерии след излизането им от експлоатация.Няма контрол над “слънчевите отпадъци” – такъв изобщо не съществува. И още нещо, много важно – упорито се премълчава вида и количеството на опасните отпадъци, които се генерират при производството на слънчевите батерии. Слънчевите батерии са източник на отпадъци, които са 300 пъти по-токсични, отколкото АЕЦ; Ако се пресметнат отпадъците от АЕЦ и от слънчевите ферми, то след 25 години, ако те бъдат складирани на футболно игрище, в първият случай височината им ще достигне 52 метра, а във втория 16 километра. Държави като Гана, Индия и Китай, където много общини преживяват за сметка на електронните отпадъци, ще пострадат от “слънчевия боклук” много повече, отколкото страните където се експлоатират слънчевите батерии.
За поредна година CEEweb for Biodiversity и партньори от цяла Европа, между които и природозащитната организация Българска фондация Биоразнообразие, търсят най-завладяващите послания, свързани с опазването на природата за участие в международния конкурс за късометражен филм Green Go 2017. Тази година условието е предложенията да са с максимална дължина 4 минути и да засягат теми в следните три категории: 1. Да строим и да живеем по зелен начин (зелена инфраструктура) – филмите трябва да засягат проблема с използването на зелена инфраструктура в градовете или загубата на зелени площи поради изсичане и застрояване. „Нека заедно кажем не на бетонирането на нашите градове!“ – призовават организаторите на конкурса. 2. Последният ден на Земята? (Ден на прекаляването) – търсят се сюжети, свързани с решение на проблема за намаляване на природните ресурси, които изразходваме. „Ние взимаме, консумираме и изхвърляме, без да мислим за последиците от нашите действия. Планетата Земя ни дава огромно количество ресурси. Огромно, но не и безкрайно! Всяка година, датата, която отбелязва денят, в който човечеството изтощава природните ресурси на Земята (т.нар. Earth Overshoot Day) настъпва все по-рано и по-рано! През 1987 той е бил на 19 Декември, а миналата година беше на 8 Август!“ се казва в описанието на категорията. Организаторите отправят предизвикателство към участниците да потърсят и да покажат своя начин за справяне с този проблем. 3. Твоята Европа 2050 година (бюджет на ЕС) – голяма част от решението на проблемите, пред които се изправя в момента Европа, свързани със социално неравенство, загуба на животински и растителни видове, климатични промени, замърсен въздух, лошо управление на водите, отпадъци, задръствания, шумово замърсяване зависи от това за какво Европейският съюз ще разпредели средствата в бюджета си през следващите години. Търси се визията за Европа през 2050. Дали Европа ще бъде рай или кошмар, от който искаме да избягаме зависи и от нас! За най-добрите филми в категориите и за фаворита на публиката отново са предвидени и награди. Журито ще определи победителите в трите категории, като всеки един от тях ще получи ваучър за подаръци на стойност 500 евро. Публиката ще реши кой е нейният фаворит, като определи един от всички предложени филми, а авторът му ще отнесе ваучър за подаръци за 200 евро. Най-добрите филми ще бъдат качени на сайта на международната организация и ще бъдат разпространявани на международни събития, които засягат зелени теми в цяла Европа. Публичното гласуване ще започне на 5 октомври и ще продължи до 22-ри, а победителите във всички категории (на публиката и на журито) ще станат известни на 23 октомври. Краен срок за представяне на филмите – 1 октомври. За повече информация за условията за участие и критериите на журито посетете уебсайта http://greengofest.eu/ и http://bbf.biodiversity.bg/bg/Konkurs-za-kysometrazhen-film-Green-Go.c241 Можете да се присъедините и към Фейсбук събитието на конкурса на адрес: https://www.facebook.com/events/1118069474959380/ Конкурсът Green-Go вече 7-ма година събира стотици предложения от най-различни страни и разпространява силни граждански послания в защита на природата. През последните години бяха получени над 700 предложения за филми от повече от 40 държави. Посланията на отличените режисьори достигнаха до над 6 милиона по цял свят.
Иновативните торове, произведени от органични или рециклирани материали, ще имат по-лесен достъп до единния пазар на ЕС, съгласно проектозакон, който бе гласуван в Европейския парламент. Действащото в момента законодателство на ЕС за торовете обхваща предимно конвенционални торове, които обикновено се добиват от мини или се произвеждат чрез химически вещества, с висока консумация на енергия и производство на CO2. Различните национални правила затрудняват производителите на органични торове да ги продават и използват на единния пазар на ЕС. Почти половината от торовете на пазара на ЕС не са обхванати от съществуващия регламент. Правилата, които бяха одобрени от европарламентарната комисия по вътрешния пазар предвиждат да се насърчава използването на рециклирани материали в производство на торове, като по този начин се подпомага развитието на циркулярната икономика, като същевременно се намалява зависимостта от вносни хранителни вещества. Предвижда се също да се облекчи достъпа до пазара на иновативни органични торове, което ще даде на земеделските производители и потребителите по-широк избор и ще насърчи екологичните иновации. Ще се установят критерии за качество, безопасност и опазване на околната среда в ЕС за торове, маркирани със „СЕ“ (т.е. тези, които могат да бъдат търгувани на целия единен пазар на ЕС). Предвиждат се по-ясни изисквания за етикетиране, за да се информират по-добре земеделските стопани и потребителите. Ще се запазят възможността производителите, които нямат желание да продават своите продукти на целия пазар на ЕС, да се съобразяват с националните правила, а държавите-членки биха останали свободни да разрешат на националните си пазари да не отговарят на тези изисквания в ЕС. Европарламентарната комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, която разгледа разпоредбите относно нивата на замърсители, договори ограниченията за съдържанието на кадмий в фосфатните торове, маркирани със знака „СЕ“. Те ще бъдат намалени от 60 мг/кг до 40 мг/кг след три години и до 20 мг/кг след 9 години, вместо след 12, както е предложено от Европейската комисия. 42 месеца след датата на прилагане на регламента Европейската комисия ще направи оценка на прилагането на ограниченията за нивата на замърсители, както и развитието на технологиите за декадимизация. Освен това тя ще трябва да оцени влиянието на новите правила върху пазара на продуктите за наторяване върху търговията със суровини, включително наличието на фосфатна скала. „Основната цел на моя доклад е да стимулира производството на торове в ЕС от домашни органични или вторични суровини в съответствие с модела на циркулярната икономика, чрез превръщането на отпадъците в хранителни вещества за културите. Регулаторната техника, използвана в моето предложение, оставя на икономическите оператори максимална гъвкавост, за да пуснат нови продукти на вътрешния пазар, без да се компрометира безопасността и качеството“, заяви Илдико Гел-Пелч, докладчик на комисията по вътрешния пазар и унгарски евродепутат. Понастоящем само 5% от отпадъчния органичен материал се рециклира и се използва като торове, но рециклираните биологични отпадъци могат да запълнят до 30% от пазара на минерални торове в ЕС. Годишно в Общността се внасят над 6 милиона тона фосфатна скала, но според данни на Комисията може да се използват до 2 милиона тона фосфор от утайки от отпадъчни води, биоразградими отпадъци, месо и костно брашно или оборски тор.
Целта е да се осигури по-прецизна и отчетност на сметопочистващите фирми
Новата автоматизирана система за контрол на отпадъци на ул. "Девня" заработи ефективно. Това написа в профила си във фейсбук кметът на Варна Иван Портних. Целта е да се осигури по-прецизен контрол и отчетност на сметопочистващите фирми. Системата се използва 24 часа, 7 дни в седмицата, без наличие на оператор. Тя разполага с електронна везна, като специализираните автомобили на сметопочистващите фирми преди насочване към регионалното депо в с. Въглен или към завода за преработка на боклук в с. Езерово преминават за контролно измерване на количеството отпадък.
За всяко измерване терминалът за регистриране автоматично издава бележка на водача на МПС с информация за датата и часа на претеглянето, регистрационен номер на автомобила, изчислено чисто тегло на товара (нето/тон). Осигурена е възможност за онлайн предаване на данните към външна система за контрол в сградата на община Варна. Достъпът до автоматизираната система за измерване на МПС става чрез безконтактна карта, индивидуална за всяко превозно средство. Предстои и пускането на системата за контрол в реално време на движението на специализираните сметопочистващи автомобили.
Холандският съвет за зелени сгради DGBC сертифицира проекта на новата сграда на Енергийна академия Европа (ЕАЕ) с най-високия възможен рейтинг за устойчивост: BREEAM „Изключително".
Новата сграда на Енергийна академия Европа има най-много точки в категорията „енергоспестяващи мерки". Този енергийно ефективен дизайн напълно съответства на амбициите на бъдещите обитатели на сградата. В нея индустрията и академичните среди ще обединяват усилията си за работа по прехода към възобновяема енергия.
Класификацията
BREEAM оценява сградите по девет различни аспекта на устойчивостта: процеси на управление, здраве и благополучие, използване на енергия, транспорт, използване на вода, материали, отпадъци, използване на земята и екология и замърсяване. Зданията могат да спечелят точки по всеки от тези аспекти.
Проектът на новата сграда на EAE е абсолютен отличник в направлението енергоспестяващи мерки. За целта са приложени два подхода. Единият е поддържане на възможно най-малко потребление на енергия, а от друга страна, максимално се използват естествените енергийни източници, като слънце, земя, въздух и вода. Общият резултат за този аспект е 89,62%. Прагът за класификация BREEAM „Изключително" е 85%.
Broekbakema и PVB Architects са проектирали сградата в сътрудничество с Arup. Тя има забележителни енергийни характеристики, които включват геотермални източници, подземен лабиринт за вентилация, съхранение на дъждовна вода и соларен покрив. Това не само свежда консумацията на енергия до минимум, но също така гарантира, че сградата генерира повече, отколкото използва за своя климатичен контрол.
Интелигентният дизайн интегрира архитектура, технически системи, устойчивост и здравословен вътрешен климат по възможно най-добрия начин. Процесът на проектиране гарантира и че ЕАЕ ще бъде в състояние да издържи на всякакви земетресения. Сертифицирането на проекта ще бъде последвано от друга оценка по BREEAM, след като сградата бъде напълно завършена.
https://www.opasniotpadaci.com/
