Фирмен профил
Фирмен профил
Kоличеството да е водещия фактор при изчисляване размера на таксата за битови отпадъци, а местните власти да въведат мерки на принципа “замърсителят плаща“. Тези дългоочаквани промени са заложени в проекта за изменение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), одобрен в сряда (12.07.2017) от правителството.
Имотът, върху който ще бъде разположена, е общинска собственост в съседство с бившия Завод за стъкло и не попада в границите на защитена зона от мрежа Натура 2000 и в границите на защитена територия по смисъла на ЗЗТ. На последната сесия общинските съветници дадоха съгласие за промяна предназначението на имота и одобриха заданието за изработване на плана за застрояване. До неотдавна строителните отпадъци се депонираха на общинското депо в местността „Попсотиров гроб“ край Елена. С изграждането на регионалното депо експлоатацията му беше прекратена от м.октомври 2016 г. със заповеди на директора на РИОСВ и на кмета на общината. Статистиката сочи, че за последните три години средното количество генерирани строителни отпадъци в общината е 250 тона. Тези количества и изискването към системите за строителни отпадъци съгласно Закона за управление на отпадъците налагат необходимостта от изграждането на специализираната площадка.
Община Кула в момента изпълнява проект „Чист и зелен живот“, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия. Проектът се реализира в партньорство с Общинско комунално дружество „Стандарт“– Княжевац, област Зайчар, Република Сърбия. Той е с продължителност 18 месеца (с начало 22 ноември 2016 година) и e на стойност 586 958,62 евро. Проект „Чист и зелен живот“ ще стимулира опазването на околната среда в региона Кула-Княжевац чрез съвместни инициативи за премахване на нерегламентираните сметища и изграждане на еконагласа в трансграничното общество. Целта е да се повиши капацитетът и честотата на сметопочистване, да се намали обемът на депонирания общински боклук и да се предизвика поведенческа промяна в обществените нагласи по отношение на изхвърлянето на боклука. По проекта ще бъде доставена нова техника и в двете общини, а предстои и разработването на съвместен план за управление на отпадъците в региона Кула-Княжевац. Проект „Чист и зелен живот“ включва и подемането на трансгранична инициатива „Моя зелен дом“, която периодично ще приканва местното население да участва в поддържането на чистотата.
След края на отоплителният сезон и в резултат на ефективния контрол в Пловдивска област не е регистрирано превишаване на нормите за вредни вещества във атмосферния въздух. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Пловдив от Регионалната инспекция по околната среда и водите. От ръководството на институцията поясниха, че през месец юни не са регистрирани превишения на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве по показател фини прахови частици. За останалите показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в Пловдив, Асеновград и Куклен не са констатирани превишения на установените норми. „През месец юни няма настъпили екологични щети от дейността на обектите, контролирани от РИОСВ – Пловдив“, съобщиха още от регионалното звено на инспекцията. Във връзка с възникналия пожар на територията на площадка за съхранение на неопасни отпадъци в землището на село Шишманци, експертите са извършили емисионни измервания с мобилна апаратура, като е давана своевременна информация на населението на най-близко разположените селища. „Продължава спазването на нормите за опазване на човешкото здраве на всички измервани показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в Пловдив“, заявиха специалистите от Регионалната инспекция по околната среда и водите.
С радост ви каним да се включите в свежите летни събития на Екологично сдружение За Земята в рамките на проекта „Училище за устойчиво развитие и активизъм“. Започваме в малкия и спокоен Синеморец с работилници за хвърчила, текстилни торбички и натурална козметика за лятото. Предстоят работилници в Бургас и Варна през август. Какво и кога: - 20 и 25 юли изработка на хвърчила от излезли от употреба кайт сърф крила - 21 и 26 юли направа на текстилни торбички от излезли от употреба кайт сърф крила - 22 юли приготвяне на слънцезащитно олио с натурални съставки - 24 юли приготвяне на репелент против насекоми с натурални съставки Къде: Всички работилници започват от 18 часа в Студио Море, ул. Каланджа 27 в село Синеморец на южното българско Черноморие. Как: Материалите и инструкциите са от нас, от вас е любопитството и желанието да се забавляваме, учим и създаваме устойчиви решения и практики. Дейностите са подходящи за малки и големи. Осигурени са хладни напитки и лека почерпка. Участието в една работилница е срещу дарение от 5 лева. Защо: Ежедневно използваме пластмасови изделия за еднократна употреба – найлонови торбички, чаши, прибори, сламки или такива с кратък живот – всякакви видове опаковки, домакински принадлежности, детски играчки и т.н. Те бързо се превръщат в нежелани вещи и попадат освен в кофата за боклук и на улицата, по пътеките в гората, в реките, на плажа, в морето, и дори в човешкия организъм. Това води до масирано замърсяване на околната среда с пластмасови отпадъци, което е: - визуална деградация на пейзажа; - предпоставка за наводнения поради задръстване на речни корита с боклуци; - опасност за стотици хиляди морски обитатели, които умират, защото бъркат пластмасовите отпадъци с храна; - заплаха за човешкото здраве, защото пластмасовите микро-частици се натрупват в организма чрез консумацията на морска храна; - загуба на ценни ресурси, които могат да бъдат употребени повторни или рециклирани; Изброените конфликти представляват малка част от негативните последици. За да се борим с тях, от За Земята популяризираме и прилагаме подхода “Нулеви отпадъци”. Това е стратегия комбинираща общностни практики, като повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране, с индустриални практики като елиминиране на токсини и промяна в дизайна на продуктите и опаковките. Работилниците, които ви предлагаме, демонстрират как можем да използваме излезли от употреба пластмасови изделия, като създаваме от тях нови продукти и как да избегнем използването на козметични продукти в пластмасови опаковки за еднократна употреба, като създаваме натурална козметика и я съхраняваме в контейнери за многократно ползване. Събитията подкрепят кампанията на За Земята и Грийнпийс България „Свободни от пластмаса“. Те се случват в рамките на проекта „Училище за устойчиво развитие и активизъм“ на За Земята и Приятели на Земята Европа. Проектът цели да насърчи неформални методи за екологично образование с особен акцент върху придобиването на практически знания, и изграждане на информирана гражданска позиция по глобални теми, които засягат, както хората, така и природата.
Проектът до момента показа, че се повишава отговорността на гражданите да ползват системите за разделно събиране, развива се екологичната култура и нараства ангажиментът на хората за съхраняването на местната природа. В Свиленград проектът за разделно събиране на хартиени и пластмасови отпадъци директно от домовете на хората разширява обхвата си. Вече 1000 домакинства ще разполагат с жълти кофи за събиране на хартия и пластмаса от опаковки. Преди една година община Свиленград и Екопак стартираха пилотно проекта с предоставянето на 100 броя жълти кофи за разделно събиране, като бяха обхванати домакинствата на осем улици. За тяхното събиране бе приложен методът „от врата до врата“. Така хората бяха улеснени да разделят сухите отпадъци още на мястото на тяхното генериране. Свиленград е сред няколкото общини в България, където се прилага този нов за страната метод. Отпадъкът, събран в продължение на една година в жълтите кофи, бе общо 12 000 кг и чист като качество, т.е. само хартия и пластмаса. В резултат на доброто изпълнение и качественото сепариране на отпадъка от свиленградчани Екопак България предостави нови 900 броя жълти кофи за разделно събиране на пластмаса и хартия от домовете на още 65 улици. От 10 юли всяко домакинство ще получи собствена жълта кофа с вместимост 240 л за събиране на пластмасови и хартиени опаковки. Екопак се ангажира безплатно да събира отпадъците от кофите 2 пъти в месеца по установен график. В определен ден и час е желателно гражданите да изнесат кофата пред входната си врата на улицата. Така се избягват максимално загубите от неправомерно вземане на сепариран отпадък от клошари и се улеснява дейността на фирмата, извършваща разделното събиране. От домакинствата, които се включват в проекта, се очаква да използват жълтата кофа единствено за разделно събиране на пластмасови и хартиени отпадъци от опаковки съгласно указанията на залепения за него стикер и да следят за опазването на контейнера. В случай, че се установи наличието на друг смесен битов отпадък в кофата, тя няма да бъде извозена. Останалите отпадъци ще се събират както досега – чрез съществуващата система за събиране на смесени битови и зелени отпадъци. Проектът до момента показа, че се повишава отговорността на гражданите да ползват системите за разделно събиране, развива се екологичната култура и нараства ангажиментът на хората за съхраняването на местната природа. Увеличаването на количеството разделно събрани отпадъци с 12 000 кг доведе до намаляване на количеството на извозваните отпадъци в регионалното депо в Харманли и разходите за транспортиране и депониране. Ръководството на общината приканва гражданите отново отговорно да се включат във възможността за повторното ползване на ценни ресурси чрез системата за разделно събиране. Когато всички заедно участват, тя ще бъде по-ефективна и всеки ще допринесе за опазването на околната среда, в която живеем. С ползването на собствени съдове от отделните домакинства ще се премахне анонимността при изхвърлянето на отпадъците и това ще даде възможност изрядните граждани да бъдат стимулирани.
Купуването на ненужни неща, прекомерното ядене на месо, хабенето на вода и пътуването с коли и самолети. Това са главните неща, с които милиони потребители допринасят за глобалното затопляне и замърсяването на околната среда. И те се случват значително повече в богатите страни, в които има значително обществено неравенство. Тезата на Дорлинг се основава на изследвания, които показват различни по сила корелации между това колко е "неравна" една страна и колко в нея присъства някой признак на замърсяване на околната среда. Социалното неравенство е изчислено според числеността на принадлежащите към групите на най-богатите 10% и най-бедните 10% в дадената страна. Признаците за замърсяване включват от годишната консумация на месо на глава на населението до средното количество събрани отпадъци. В изследванията са обхванати 25 богати държави, сред които САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Япония, Канада и други. Изследванията показват, че по повечето показатели за замърсяване водят САЩ, които са и "най-неравната" страна според тях. В страни с най-малко неравенство като Норвегия, Белгия и Япония показателите за замърсяване са далеч по-слабо изразени. Дорлинг смята, че закономерността между неравенството и замърсяването е ясна, макар и невинаги еднаква. В считаните без големи социални контрасти Дания и Швейцария се забелязва количество събрани отпадъци на глава от населението, подобно на това в САЩ. Дорлинг предполага, че това е по-скоро резултат от по-доброто отчитане в двете европейски страни. Други резултати, които на пръв поглед не се вписват в тази корелация, също имат лесно обяснение, твърди той. Пример за това е голямата консумация на месо в Нова Зеландия и Австралия, обяснена с традициите им за отглеждане на добитък. По-честите самолетни полети в Норвегия и Канада са обяснени с отдалечеността и трудния достъп до населените места. Според Дорлинг като цяло закономерността е съществена. Той я обяснява с разликата в заплащането. "Ако плащаш на едни хора в много пъти повече, отколкото на други, те започват да третират по-бедните по-зле, с по-малко респект и съчувствие. Когато разликите в заплащането са по-малки, хората осъзнават, че имат много общо помежду си". Така според него се създават две противоположни култури. В едната човек се интересува само от себе си и от печалбата си, консумира повече "ненужни неща" и не се интересува от последствията за други хора. В другата пък хората осъзнават ползата от общите блага като обществения транспорт и пестенето на вода, консумират по-малко "ненужни вещи" и гледат на последствията като общи. За Дорлинг е ясно коя култура е по-добра както за околната среда, така и за обществото. Неговото предварително заключение е, че "икономически по-равните страни средно се представят по-добре в широка гама от мерки за опазване на околната среда". "Когато напълно разберем вредата, която неравенството причинява както на околната среда, така и на обществото, ще осъзнаем нуждата за промяна", допълва той.
Употребата на найлонови торбички в страната е намаляла с около 50% в резултат на мерките, които предприе Министерство на околната среда и водите за ограничаване на тяхната употреба. България е една от първите страни в Европейския съюз във въвеждането на ограничения в употребата на найлонови торбички, като тези до 25 микрона са с наложена продуктова такса още през 2012 г. Това съобщи Славея Стоянова, директор на Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в МОСВ на среща с представители на неправителствените организации „Грийнпийс“ и „За Земята“, които внесоха писмо до министър Нено Димов по повод международния ден за свят без пластмасови торбички. Представителите на сдруженията бяха приети от зам.-министър Николай Кънчев и експерти от МОСВ, предават от пресцентъра на институцията. Като част от мерките за намаляване на потреблението на пластмасови торбички, през 2016 г. страната е въвела допълнително изискване всички пластмасови торбички за пазаруване с дебелина до 50 микрона да се продават. По този начин България е приложила по-строги правила от изискването в европейска директива, която дават възможност всяка страна избира начин как да въведе ограничение на потреблението на торбички до 50 микрона, обясни още Стоянова. Тя подчерта, че на ниво ЕС все още няма модел за оценка на резултатите от въведените изисквания по директивата, но според социологическите проучвания на МОСВ у нас над 40% от потребителите вече избягват да ползват този вид опаковки, като носят при пазаруване торби за многократна употреба. Това означава, че има промяна в манталитета на българина и вече се създава култура на намаляване употребата на найлоновите торбички. Зам.-министърът на околната среда Николай Кънчев заяви, че регионалните инспекции по околна среда следят за изпълнението на изискванията в наредбата, която прилага правилата от европейската директива. Той покани екоактивистите активно да участват в акции за почистване на пластмасовите отпадъци, както и в информационни кампании за намаляване на замърсяването на плажовете, което в голяма степен се дължи именно на пластмасовите отпадъци. Двете страни обсъдиха възможностите за популяризиране на екологичните мерки в тази посока сред потребителите. Една от възможностите за това е част от продуктовата такса, събирана в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за информиране на потребителите.
