Фирмен профил
Фирмен профил
Запълнени са свободните обеми на двете депа – „Седми септември“ и „Кудин дол“ на пернишката ТЕЦ „Република“, съобщи БТА, като се позова на местната „Топлофикация“. За периода 1972-2015 г. в тях е бил обезвреден приблизително 26 млн. тона сгуропепелен отпадък. Поради липса в дългосрочен план на обеми за депониране на отпадъците е налице реален риск за прекратяване на дейността на дружеството, опасяват се от „Топлофикация“. Сгуроотвал „Седми септември“ е изграден на мястото на бившия открит въгледобивен рудник „Куциян“. Експлоатацията му е завършила през 2010 г. От 2015 г. там се извършват дейности по техническа и биологична рекултивация. Сгуроотвал „Кудин дол“ е разположен в Кудино дере. На депото са изградени основна преградна дига и четири надграждания. Запълването на обема, осигурен от последната дига, е завършено през 2014 г. Основна причина за голямото количество отпадъци е високото пепелно съдържание на използваните в ТЕЦ „Република“ местни кафяви въглища. За последните години съдържанието на пепел е в интервала 58-62%. Предприятието търси терен в радиус от 3 500 м от площадката на ТЕЦ-а. Площите на по-голямо разстояние не са подходящи, поради невъзможност за транспортиране на отпадъка надалече и необходимост от пресичане на жилищни квартали. Оказва се обаче, че големи територии с подходящ релеф на желаното разстояние липсват. Близките терени са заети от жилищни квартали и преминаването на промишлена инфраструктура през тях е нецелесъобразно. Затова компанията е внесла инвестиционно предложение за преустройство и разширение на съществуващото депо за сгуропепелна маса „Кудин дол“. В него до края на 2014 г. са обезвреждани неопасни производствени отпадъци, образувани от експлоатация на горивната инсталация на ТЕЦ „Република“. Топлоснабдителното дружество възнамерява да експлоатира минимум 15 години бъдещото преустроено депо. Планира се то да поеме 6,5 млн. т сгуропепелна маса. Денонощният му капацитет ще бъде до 1 320 тона при максимално натоварване на съоръженията. На практика се очаква депониране на около 820 тона за денонощие. Все още не е одобрен контурът на бъдещата площадка, дейностите по разработване на техническия проект са в начален стадий. Планира се да се използва съществуващият върху 280 дка сгуроотвал „Кудин дол“, също и поетапно части от съседните на депото площи – общинска собственост, основно от север и изток. Отпадният продукт (шлам) е изключително инертен, той не е опасен, не е активен, коментира пред БТА изпълнителният директор на „Топлофикация“ Любомир Спасов. По думите му шламът съдържа безопасните силициев двуокис и двуалуминиев триокис. Засега материалът се ползва единствено в малки количества от циментовите заводи и за смеси. Запълвани са частично и празни участъци в котловани на мините. Има идея и за уплътняване със сгуропепелна маса на многобройните галерии от преустановения подземен въгледобив. По този начин се смята за възможно намаляването и затихването на процесите на слягане и деформации на жилищни сгради, е записано в инвестиционното предложение на „Топлофикация“. По данни на дружеството са правени няколко теста съвместно с общинската администрация в района на пернишкия квартал „Караманица“. Налице е потенциал процесите на слягане да се ограничават, но липсва финансиране, твърдят от „Топлофикация“. Засега няма проявен интерес от мините и заради трудности с транспортирането. Новото инвестиционно предложение е притеснително за жителите на квартал „Църква“, коментира кметът на кметството Румен Димитров. По думите му населението в квартала не би приело разширение на шламохранилището на изток, защото и без друго страда от близостта със „Стомана индъстри“. По предварителни данни уголемяването на сгуроотвала достига оградата на металургичното предприятие. Живеещите в района се опасяват, че е възможно преустройството да повлияе върху чистотата и на двата най-големи пернишки квартала „Изток“ и „Мошино“. Предстои процедура по ОВОС, категоричен е директорът на РИОСВ-Перник Пламен Ангелов. Необходимо е издаване на ново комплексно разрешително, също и на разрешително за строеж, уточняват от „Топлофикация“. От дружеството се надяват да започнат през есента строителни дейности по преустройство на шламохранилището.
Фирмите да сключват директно договори за рециклиране, предлагат от бранша
Ресурсът от отпадъци за оползотворяване в страната намалява и заради това около 20% от металите втора ръка за преработка вече се внасят от чужбина. Това сочат данните на Асоциацията на рециклиращата индустрия. Според зам.-председателя на асоциацията Явор Божанков това е и една от причините за спада на броя на пунктовете за изкупуване и първичното им сортиране.
„Крайната точка на разделените метални отпадъци на площадките са основно металургичните предприятия като „Стомана" - Перник и, Аурубис" - Златица. Много малко са отпадъците, които не могат да се преработват у нас. Местоположението на България между Европа и Азия благоприятства тази индустрия.
ИЗНАСЯМЕ МЕТАЛНИ КУПЕТА ЗА ТУРЦИЯ, А ЗАЕВРОПА-ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ които у нас трудно се рециклират", обясни Божанков.
Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцката Viohalco, която е собственик на „Стомана индъстри", обясни за „Монитор", че заводът в Перник внася от чужбина 20% от металния скрап, който използва като суровина за преработка. По думите му средно на месец за производството се изкупуват по 70 000 т отпадъци от черни метали.
Според Явор Божанков България няма проблеми с преработката на металния скрап, а основно в рециклирането на отпадъците, генерирани от бита, които може да са голям източник за предприятията за преработка. „По събирането и оползотворяването на тези отпадъци не сме като в Европа. Различаваме се по такса смет, която ни се начислява на база данъчна оценка, а в ЕС се работи на принципа „замърсителят плаща". У нас е обратното, който генерира повече боклук, плаща по-малко", смята той.
По думите на браншовика колкото и контейнера за разделно събиране да се сложат, хората няма да ги ползват, защото нямат стимул. Той смята, че е
УДАЧЕН ВНЕСЕНИЯТ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОМЯНА на системата на плащане на таксата. „Текстът предвижда фирмите да могат си сключват директно договори с рециклиращите фирми, които да ги обслужват, а не да се съобразяват с избора на общината. Така ще има конкуренция. Фирмите ще дават офертите си за изкупуването на отпадъците и ще имат и изисквания как да бъдат подготвени те предварително. От там ще тръгне и импулсът в рециклиращия сектор в България, който години беше потискан от сбърканата методика на такса смет", допълва зам.-председателят на Асоциацията на рециклиращата индустрия.
Поправките в Закона за опазване на околната среда са пример за законодателство в разрез с всички нормативни правила.
Законопроектът на ГЕРБ мина на първо четене миналата сряда, без да е гледан в правната комисия, без да е бил публикуван за обществено обсъждане поне 30 дни, без да има оценка на въздействието му. Той освен това противоречи на законодателството на ЕС, на международни договори и на българската конституция.
Законът предвижда да отпадне касационното обжалване на оценките за въздействието на околната среда (ОВОС), когато става дума за обекти с национално значение. Тоест правителството ще може да си строи ядрени реактори, магистрали, топлоцентрали, рафинерии, инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци, пречиствателни станции, язовири, химически инсталации и много други, като гражданите ще имат право да обжалват само на една инстанция. Това противоречи на Орхуската конвенция, според която по въпроси за околната среда на заинтересованата общественост следва да се предостави "широк достъп до правосъдие".
Проектът трябва да бъде изцяло отхвърлен, гласи становище на Програма "Достъп до информация", изпратено до правната комисия, която изобщо не го разгледа. "Така се развързват ръцете на изпълнителната власт", пишат от фондацията. В становището се казва, че законопроектът на ГЕРБ е опасен, защото ще ограничи драстично основни права на гражданите.
Шефът на правната комисия Данаил Кирилов твърди, че измененията не нарушават законите и конвенциите. Според него законът ще мине бързо и на второ четене, за да се ускоряло строителството на забавени проекти като магистрала "Струма".
Община Враца уведомява обществеността и заинтересованите физически и юридически лица за организиране на обществена консултация във връзка с приемане на първо четене на проект на Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на община Враца. С предлагания проект на Наредба се уреждат общите правила и задължения по отношение на дейностите с видовете отпадъци, регламентирани с чл. 22 от Закона за управление на отпадъците, а именно битови, строителни и масово разпространени отпадъци. Обществената консултация ще се проведе на 27 юли 2017г., от 17.00ч., в Конферентната зала на Общински съвет-Враца. На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове на интернет страницата на Община Враца е публикуван проектът, придружен с мотиви за неговото приемане.
Няколко общини от русенска област може да бъдат принудени да възстановят 5,2 млн. лв. на управляващия орган на програма „Околна среда". Причината е незавършения проект за регионална система за управление на отпадъците в регион Борово, става ясно от писмен отговор на екоминистъра Нено Димов до Георги Стоилов от БСП.
Общият размер на проекта е 8,2 млн. лв., а той трябва да бъде завършен до 31 март 2019 г. Договорът за него не е изцяло изпълнен по предишния програмен период на „Околна среда" и затова е докладван към Европейската комисия като нефункционален, обяснява министърът.
Той добавя, че в края на юни е прието как да се реализира първият етап от проекта, включващ довеждащата инфраструктура.
Планетата е задръстена от милиарди тонове пластмасови отпадъци, натрупани от 1950-те години насам и ситуацията се влошава заради липсата на ефикасно рециклиране. Това твърди проучване, публикувано от американското списания Science Advances. Учени от университетите в Джорджия и Калифорния са пресметнали, че 8,3 млрд. тона отпадъци са произведени от 1950 г. до 2015 г. 6,3 млрд. тона от тях са трудно биоразградими. От тях само 9% са били рециклирани, 12% - изгорени, а 79% са натрупани в депа или в природата, особено в океаните, където се изхвърлят над 8 млн. тона пластмаса годишно. Делът на отпадъците, складирани в депа в развитите страни е нараснал от 1% през 1960 до над 10% през 2005. Ако се запази сегашното темпо, количеството пластмасови отпадъци в депата и в природата ще нарасне до 12 млрд. тона до 2050 г. или 35 000 пъти масата на Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк, подчертават авторите на проучването. Световното производство на пластмаса се е покачило т 2 млн. тона през 1950 до 400 млн. тона през 2015 г. Половината от цялата пластмаса става отпадък след 4 или по-малко години употреба, казват авторите на доклада и подчертават необходимостта от устойчиво управление на производството и на отпадъците. Нашите прогнози показват необходимостта от критичен анализ на материалите, които използваме, и начина, по който управляваме отпадъците, казват авторите. Според тях рециклирането е полезно, ако позволява да се ограничи производството на нови количества пластмаси. Изгарянето обаче може да има вредно въздействие върху околната среда и здравето на хората. Почти всички най-често използвани пластмаси не са биоразградими, което значи, че могат само да се натрупват и ще останат в природата още стотици дори хиляди години.
България значително е намалила генерираните битови отпадъци през последните години. Отбелязва се и напредъкът в изграждането и модернизирането на съоръженията за пречистване на отпадъчни води България значително е намалила генерираните битови отпадъци през последните години. Това се казва в доклад на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН), която извърши преглед на постигнатото от страната ни в областта на околната среда. Това е третият преглед на резултатите, който обхваща периода 2007-2015 г. Целта е била да се провери напредъкът и изпълнението на препоръките от втория преглед през 1999-2000 г. В доклада се отбелязва „значителен напредък“ по проследените показатели в сферата на околната среда. Окончателният доклад е публикуван на уебсайта на ИКЕ на ООН на адрес https://www.unece.org/index.php?id=45095. Според оценката по отношение на битовите отпадъци е постигнат много добър резултат и по процент обхванато население в организираното управление на отпадъците – вече 99.6% от българите (отразени са последните данни към 2016 г.). Отбелязва се и напредъкът в изграждането и модернизирането на съоръженията за пречистване на отпадъчни води. Друг критерий в прегледа, по който България е оценена високо, е постигнатото в биоразнообразието. Според анализа за 10 години броят на защитените територии е увеличен с 43% – резултатът е отчетен през 2014 г. спрямо 2004 г. За същия период площта на защитените територии е нараснала с 25,56%. Положително е оценен напредъкът в развитието на политическата рамка за околна среда. Постижение в тази насока е присъединяването и участието във важните многостранни екологични споразумения. България е сред страните, които успешно изпълняват изискванията на рамковата конвенция на ООН по измененията на климата. По важни за страната ни показатели – като качеството на въздуха, е регистрирано модернизиране на системата за мониторинг. Наблюдава се значително намаляване на вредните емисии в атмосферата. Изградена е и система за мониторинг на шума. Забележителен напредък има при използването на енергия от ВЕИ, като делът й достига 16,3% през 2012 г. – с това е изпълнена целта от поне 16% през 2020 г. Заедно с положителните оценки в доклада за набелязани и редица препоръки по отношение на подобряване на политическата рамка за управление на околната среда, по-широко прилагане на финансовите инструменти, подобряване на мониторинга, управлението на водите, управлението на отпадъците, качеството на въздуха и биоразнообразието. Участието в прегледа е доброволно и препоръките нямат задължителен характер, но МОСВ и останалите компетентни ведомства ще ги анализират и ще планират мерки по изпълнението им. Програмата за преглед на резултатите в областта на околната среда на ИКЕ на ООН е създадена в изпълнение на решенията от Втората министерска конференция „Околна среда за Европа“ (1993 г., Люцерн), с подкрепата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на основата на сходната програма на ОИСР. Целта е преглед на състоянието на околната среда, политиките и инструментите за управление в страните от региона на ИКЕ на ООН, които не членуват в ОИСР. В процеса на преглед се прави оценка на усилията за намаляване на замърсяването и за управление на природните ресурси, за интегриране на екологичните и социално-икономическите политики, за укрепване на сътрудничеството с международната общност, хармонизиране на екологичните условия в региона на ИКЕ на ООН.
На фона на опасения за околната среда София ще търси 200 млн. евро, за да гори отпадъци Столичният общински съвет ще търси европейско финансиране, за да направи инсталация за изгарянето на отпадъци - инсинератор, в ТЕЦ София . Това ще стане чрез кредит в размер на поне 198 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и през оперативната програма "Околна среда". Това реши общинският съвет на заседание днес, в отсъствието на кмета Йорданка Фандъкова, която ще подпише договора за кредит. По проект в инсталацията ще се изгаря преработеният в завода за битови отпадъци в Горни Богров боклук. Чрез процеса ще се произвежда електричество за 30 хил. домакинства, но също така ще се отделят и фини прахови частици, които са основният замърсител на въздуха в столицата . Вносители на предложението са зам.-кметът по екологията Йоана Христова и общинските съветници Николай Стойнев (ГЕРБ) и Радослав Абрашев (Реформаторски блок). Дискусията по темата продължи близо час, като председателят на общинския съвет Елен Герджиков (ГЕРБ) помоли тя да не се превръща в заседание на комисията по екология. Той критикува и общинските съветници, които изказаха съмнения за проекта, с думите, че му звучат еднакво. Преди началото на заседанието общинският съветник Иван Велков (Зелените) предложи точката да отпадне от дневния ред. То обаче не се прие, от една страна защото групата на ГЕРБ гласува "Против", а от друга, защото 13 от съветниците от други политически групи се въздържаха. По време на дискусията Иван Велков посочи, че този проект би могъл да бъде преразгледан наесен, защото срокът за кандидатстване по програмата "Околна среда" е до второто тримесечие на 2018 г. Лорита Радева (ГЕРБ) отговори, че ако се забави приемането на предложението има опасност Столичната община да изпусне срока за кандидатстване за финансирането по оперативната програма. Основните мотиви на съветниците Лорита Радева и Николай Стойнев за приемането на доклада бяха, че общинското дружество "Топлофикация София" ще си спести 10% от разходите за газ, а самата инсталация ще реши екологичните проблеми на ТЕЦ София. Двамата посочиха и че технологията е избрана още през 2007 г., като по думите на Радева"трябва да дадем на града си възможността да завършим и проекта за третиране на отпадъци". Стойнев отбеляза, че в градовете Копенхаген, Дания, Осло, Норвегия и Малмьо, Швеция съвсем наскоро са изградени инсилератори. "В някои от тези градове наскоро бяха изградени и инсталации с по-модерна технология", отговори му Иван Велков. Според Иван Велков избраната технология е остарял и следва да се търси по-модерна. Той изрази и мнение, че не са разгледани всички възможни решения. По думите му проучванията за проекта, според които технологията щади околната среда, са направени от консултант, който "от години се занимава с точно този метод и е нормално да го предпочита". Съмнения, че избраната технологията е остаряла, изказаха и Трайчо Трайков, Марта Георгиева, Прошко Прошков, Иво Божков от Реформаторския блок. "Нека да не затваряме очите си за новите тенденции за наистина екологичните и ефективни методи, алтернативни на изгарянето", каза Прошков, "Ако сме завод за автомобили, в момента обсъждаме как ще правим хубави дизелови двигатели, докато светът се зарежда с електрически автомобили." От неправителствената организация "За земята" изпратиха своята позиция до "Дневник". В нея се казва, че инсталацията за изгаряне ще произвежда 36 хил. тона пепел годишно. От тях на ден ще се отделят по 22 тона токсични елементи, които ще трябва да бъдат депонирани в Германия, тъй като в България няма изградено депо за опасни отпадъци. В позицията се казва и че бъдещата инсталация ще бъде "нов постоянен източник на фини и ултрафини прахови частици, диоксини, фурани и други замърсители, във вече замърсения въздух на София". От "За земята" посочват и че словенската столица Любляна, която бе определена за Зелена столица на Европа за 2016 г., се отказала от строежа на инсинератор, като вместо това 60% от боклука на града се събира разделно. Те дават пример и с италианският град Парма, в който 80% от боклука се събира разделно, за да може след това да се рециклира. "Общинските съветници, които подкрепиха изгарянето, избягаха от отговорността и възможността да подобрят както разделното събиране и рециклиране, така и качеството на въздуха в София", се казва още в позицията на организацията.
