Фирмен профил
Фирмен профил
Започва предпроектно проучване за изграждане на компостираща инсталация в община Монтана, съобщи кметът Златко Живков. Това е поредното изискване в областта на екологията, на което Монтана ще отговори. "От 12 години насам тук бяха изградени депо за твърди битови отпадъци, пречиствателна станция, сепарираща инсталация, както и реализиран проект за рехабилитация на водопроводната и канализационната мрежа", уточни Живков. Инвестициите са близо 110 милиона лева. Ново изискване от миналата година, задължава общините да компостират зелените отпадъци от градските паркове и градини. Освен това непрекъснато се увеличава екотакстата която местните власти трябва да плащат за 1 тон генериран отпадък. От 3 лева преди 10 години до 36 в момента. След една две години се очаква да станат 96 лева. При отговаряне на изискванията за разделно събиране, преработване и компостиране, таксите могат да бъдат намалени с 50 на сто. До края на юли трябва да бъде внесен проектът за компостиращата инсталация за разглеждане в оперативна програма "Околна среда", обясни Борислав Тафраджийски, представител на обединението, което изпълнява предпроектното проучване. Инвестицията в целия процес, включително и изграждането, е близо 4 милиона лева. Община Монтана ще преработва в биомаса 6 000 тона зелени отпадъци. Освен компостиращата система, тази година в Монтана ще се работи по рекултивацията на клетки от депото за твърди битови отпадъци. Тази дейност ще бъде финансирана с 1 милион и 700 хиляди лева. Ще бъде изградена и площадка за опасни отпадъци.
Нивото на употреба скача от 140 на 180 кг до 2020 г. Европейските производители на автомобили ще увеличат употребата на алуминий, за да покрият по-тежките изисквания за СО2. ЕК увеличава количеството рециклируем алуминий на 180 кг от 2020 г. В момента това ниво е 140 кг. Поради това се очаква компании като Mercedes Benz, Audi, Volkswagen и PSA/Peugeot-Citroen да увеличат алуминиевите части във вратите и двигателите. Ако през 2015 изискването на средно ниво на емисиите СО2 е 130 гр/км, през 2021 г. ще стане 95.
Община Созопол е с номинация за най- екологична община, съобщават от Община Созопол, предава "Фокус".
Второто издание на годишните награди VIP Business Awards 2016 е предшествано от конкурс за добри практики и значими постижения в различни категории в сферата на бизнеса. За първи път за участие в престижния конкурс е поканена община, а именно община Созопол. Община Созопол е номинирана в категорията „Опазване на околната среда”.
Созопол ще посрещне туристите през лятото на 2016 година с чисто море.
Усилията на Община Созопол и кмета Панайот Рейзи за развитието на качествен и модерен туризъм и за подобряване на жизнения стандарт на жителите на общината се увенчаха с успех. Община Созопол има самочувствието на една от най- чистите и екологично ангажирани общини в страната.
С постигнатото през последните години в сферата на екологията, община Созопол с право има претенции да бъде най- екологичната община в България, посочват организаторите на VIP Business Awards 2016.
В края на миналото лято бе реализиран успешно един мащабен европейски проект, който осигури нова Пречиствателна станция за отпадни води, която пречиства водите не само на Созопол, но и на Черноморец и прилежащите курортни комплекси. ПСОВ Созопол разполага с административна, стопанска сграда, портиерна. Отпадъчните води преминават през механично, пълно биологично пречистване и обеззаразяване. Процесът на пречистване е обезпечен с пълна диспечеризация и оптимална автоматизация. Пречистените води се отвеждат на 2 000 м навътре в морето. Капацитет на ПСОВ - 64560 еквивалент жители.
Проектът „Интегриран проект за водния цикъл на Созопол – I ЕТАП” бе финансиран по ОП „Околна среда 2007-2013 г” , по Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води“. Проектът е на стойност 75 087 587 лв., от които 58 239 184 лв. – са Безвъзмездна финансова помощ от ЕС; 14 559 796 лв. от Държавния бюджет на РБ; 2 288 607лв. от бюджета на Община Созопол. В рамките на проекта бе изцяло обновена водопроводна мрежа, рехабилитирана бе канализационната мрежа. Главната цел на този проект е изграждане на устойчива система за водите и отпадъчните води в гр. Созопол и гр. Черноморец, община Созопол чрез повишаване на качеството на съществуващите услуги и намаляване на отрицателното въздействие на заустваните отпадъчни води в унисон с практиките и политиките на ЕС и в контекста на Приоритетна ос 1 на ОП “Околна среда”.
Само преди дни стана ясно, че ПУДООС отпуска близо 1,9 млн. лв. за изграждането на обект "КПСт Равадиново и напорен тръбопровод“, който ще даде възможност отпадните води на жителите да бъдат пречистени в Пречиствателната станция на созопол. Политиката на община Созопол по отношение на опазването на околната среда и въвеждането на нови и модерни екологични обекти и системи започва много преди това. Вече 7 години на територията на общината функционира Регионално депо за неопасни битови отпадъци . Депото е изградено със средства от програма ИСПА. То е част от проект „Изграждане на пет регионални депа за твърди отпадъци в България – Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол” който е одобрен за финансиране през 2000 година. Регионалното депо обслужва общините Созопол, Приморско и Царево. Съоръжението е в експлоатация от юли 2009г. Депото е изградено на 12 километра от Созопол - в землището на село Равадиново върху 124 декара площ и разполага с три клетки за депониране на отпадъци . Общия капацитет на депото е 368 075т. Проектно е предвидено да работи 25г. Обслужването на депото е съобразено с актуалното екологично законодателство. Извършва се мониторинг по всички компоненти на околната среда - води, въздух, почви. По този начин се решават и проблемите, свързани с опазването на околната среда. Към настоящия момент на територията на депото е изградена сепарираща линия – част от проект изграждане на „Енергиен обект за производство на електрическа енергия от ВЕИ чрез автоматизирна сепарационна инсталация за неопасни отпадъци ”.
Подобен обект се строи за първи път по морето и неговата работа ще донесе ползи не само на Созопол, но и на общините Царево и Приморско. Сепариращият завод се намира на територията на Регионално депо за необасни битови отпадъци и има капацитет да преработва отпадъците на трите общини.
Очакваният ефект е в дългосрочен план и се отнася както до екологичните ползи, така и до икономически ползи. Те включват намаляване на остатъчните отпадъци , които ще остават на съхранение в депото, което ще доведе до удължаване на живота на съоръжението и намаляване на таксите, които трите общини плащат към държавата. Сепарационната инсталация е Първият етап от цялостното изграждане на завода за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и сепариране на твърди битови отпадъци. Автоматизираната сепарационна инсталация гарантира: сепарация на ТБО; сепарация на черни метали; сепарация на цветни метали; сепарация на стъкло; сепарация на пластмаса, което от своя страна гарантира и намаляване обема на депонираните отпадъци и съответно удължаване живота на депото във времето. Мащабният екологичен проект е на обща стойност 20 млн. евро. и се реализира на четири етапа: Iетап: Сепарационна инсталация; IIетап: Газификационна инсталация с генератори за производство на електроенергия; IIIетап: Производствена линия за преработка и рециклиране на пластмаси; IVетап:
Производствена линия за преработка и рециклиране на хартия и картон. Община Созопол затваря кръга, който осигурява екологична сигурност с още един обект, който предстои да бъде изграден на нейната територия. Община Созопол е избрана по Българо-швейцарска програма за сътрудничество като пилотна община за изграждане на Общински център за разделно събиране на опасни битови отпадъци .
Проектирането и изграждането на общинския център за разделно събиране на опасни битови отпадъци се поема от ПУДООС. След изграждането му, центърът ще бъде предаден в собственост на община Созопол и вписан в активите на общината, която ще отговаря за експлоатирането му. Общинският център за разделно събиране и съхраняване на опасни битови отпадъци в община Созопол ще бъде изграден на една от свободните площадки в Регионалното депа за отпадъци . Там ще се извършва приемане на опасни битови отпадъци от домакинствата в общината и временното им съхранение до предаването им за последващо третиране. Последователната политика на община Созопол в сферата на екологията осигури чиста околна среда и съвременни екологични мощности, които гарантират по-добра жизнена среда не само за жителите на морската община, но и за целия регион на Южното Черноморие.
Финансовата рамка на ОП "Околна среда" за този програмен период е 3,5 млрд. лв. През изминалия програмен период в област Бургас са вложени 460 млн. лв. за реализиране проекти, свързани с екологията. Те са били инвестирани в 26 отделни инициативи в региона. Информацията съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. По-рано през деня те се срещна с кметове от област Бургас, за да обсъди с тях екологичните проблеми в областта и да представи възможностите на новата ОП "Околна среда", предаде кореспондент на Kmeta.bg. Сред реализирани проекти през изминалите години са големи инфраструктурни инициативи за изграждането на шест пречиствателни съоръжения, разположени на черноморското крайбрежие, в това число в Несебър, Равда, Поморие и Созопол. Освен това бяха изградени и две регионални системи за управление на отпадъците - в Бургас и Малко Търново.", коментира министър Василева. Тя уточни, че в рамките на Оперативна програма "Околна среда" са били доставени и тролеи за градския транспорт в Бургас. Ивелина Василева подчерта, че приоритет за правителството продължава да бъде изграждането на съоръжения за пречистване на отпадъчни води в региона на черноморското крайбрежие. В тази връзка държавата е отпуснала близо 1,8 млн. лв. за свързване на канализацията в село Равадиново с пречиствателната станция в Созопол. "С реализирането на този проект ще бъде завършен цялостният воден цикъл в черноморската община.", коментира министър Василева. По думите й вече започва работата за изготвянето на регионалното прединвестиционно проучване за област Бургас. Резултатът от него ще бъде проект, разработен от ВиК, като финансирането ще дойде от ОП "Околна среда". На въпрос как ще коментира идеята за пълна забрана за диво къмпингуване по брега на морето, министър Василева заяви: "Необходимо е да има ясен регламент. Само след като има определени места за къмпингуване, би могло да се пристъпи към налагане на по-строги изисквания по отношение на санкции. Но тоталната забрана не може да предшества регламентирането на подобна дейност. "Ивелина Василева подчерта, че в национален мащаб финансовата рамка на Оперативна програма "Околна среда" за този период (2014-2020) е 3,5 млрд. лв.
Инсталациите за преработка на отпадъци на София са произвели 7300 тона високо качествен компост и над 1700 мегаватчас електроенергия", това каза кметът на София Йорданка Фандъкова. По думите й от откриването на завода до момента са сепарирани общо 510 тона черни метали, 76 тона хартия, 28 тона цветни метали, 28 тона пластмаси, 102 тона найлон и 833 тона стъкло. „В същото време инсталациите са произвели 7300 тона високо качествен компост и над 1700 мегават часа електроенергия”, заяви още кметът. Тя уточни, че големият ефект от тази инсталация е над 50% рециклиране на отпадъците на столицата. „Нашата визия за отпадъците е от проблем да се превърнат в ресурс. Това вече се случи, както ресурс при рециклирането и производството на различни видове материали, така и при производство на електроенергия и компост”, заяви още тя.Фандъкова подчерта, че голямото предизвикателство на София като голям град е чистотата на въздуха. Кметът на София, коментира, че факторите за замърсяване на въздуха в столицата са два. „Единият безспорно е трафикът и автомобилите, а другият, който наистина е водещ вече е битовото отопление, особено в периферията на града”, заяви още Фандъкова. „Това, което правим в последните години е да инвестираме в подобряване на градския транспорт. Изградихме 21 километра метро за последните 6 години, продължаваме със строителството на метрото и в същото време продължаваме мащабна програма за модернизация на градския транспорт”, коментира още Фандъкова. По думите й след като вече в голяма степен тролеите са подменени с нови са доставени и първите нови трамваи и автобуси. „Тази година очаквам да бъдат доставени още 110 нови автобуса и само след няколко дни да внесем в СОС новата програма за модернизация на автобусния парк, която предполага през 2019 година да сведем средната възраст на автобусите да е под 7 години. Предвиждаме още тази година да започне процедура за още 30 нови автобуса”, заяви Фандъкова.
Комисията предложи нови правила за преработката на биологични отпадъци в суровини, които могат да се използват за производство на продукти за наторяване. Това значително ще улесни достъпа на органични и получени от отпадъци торове до единния пазар на ЕС, поставяйки ги на равни начала с традиционните, неорганични торове. Повторното използване на суровини, които понастоящем се изхвърлят като отпадъци , е един от ключовите принципи в приетия през декември 2015 г. пакет за кръговата икономика. „Много малка част от огромните количества биологични отпадъци се преработват в ценни продукти за наторяване. Въпреки че нашата промишленост би могла да ги оползотвори и да извлече съдържаните в тях хранителни вещества, нашите земеделски стопани използват торове, произвеждани с вносни ресурси или чрез енергоемки процеси. Новият регламент ще ни помогне да превърнем проблемите във възможности за земеделските стопани и за бизнеса“, заяви Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността. Това ще създаде нови пазарни възможности за новаторските предприятия, като в същото време ще доведе до намаляване на количеството на отпадъците, потреблението на енергия и щетите върху околната среда. С регламента се въвеждат общи правила за преработката на биологични отпадъци в суровини, които могат да се използват за производство на продукти за наторяване. В него се определят изискванията за безопасност, качество и етикетиране, на които продуктите за наторяване трябва да отговарят, за да могат да се продават свободно в целия ЕС. Преди да могат да поставят маркировката „CE“, производителите ще трябва да докажат, че техните продукти отговарят както на тези изисквания, така и на пределните стойности за органични и микробни замърсители. Новите правила ще се прилагат за всички видове торове, за да се гарантира най-висока степен на опазване на почвите. Регламентът въвежда строги пределни стойности за кадмий във фосфатните торове. След 3 години тези стойности ще бъдат намалени още повече — от 60 mg/kg на 40 mg/kg, а след 12 години — на 20 mg/kg, като по този начин ще се ограничат рисковете за здравето и околната среда. Тъй като някои продукти за наторяване не се произвеждат, нито търгуват трансгранично в големи количества, Комисията предлага да се въведе незадължителна хармонизация: в зависимост от своята бизнес стратегия и вида на продукта производителите могат да решат дали да поставят на продукта си маркировката „CE“, така че да се търгува свободно в рамките на единния пазар възоснова на общи европейски правила, или да търгуват с него съгласно националните стандарти, основани на взаимно признаване в рамките на единния пазар. Съществуващият регламент за торовете от 2003 г. гарантира свободното движение в рамките на единния пазар главно за конвенционални, неорганични торове, обикновено извлечени от мини или произведени по химичен път. Тези процеси са както енергоемки, така и с високи емисии на СО2. Иновационните продукти за наторяване, произведени от органични материали, са извън приложното поле на сегашния регламент за торовете. Поради това техният достъп до единния пазар зависи от взаимното признаване между държавите членки, а поради различията в националните правила той често пъти е затруднен. Освен това със съществуващия регламент за торовете не могат да се разрешат свързаните с околната среда проблеми, произтичащи от замърсяването с торове на почвата, подпочвените и морските води, а в крайна сметка и на храните. В момента научните изследвания, иновациите и инвестициите се развиват бързо, като допринасят за кръговата икономика чрез разкриването на работни места на местно равнище и създаването на стойност от вторични суровини , които в противен случай биха били изхвърляни като отпадъци. Пазарните възможности за производителите на органични торове са значителни. Понастоящем едва 5 % от биологичните отпадъци се рециклират. Ако това количество беше по-голямо, по предварителни оценки биологичните отпадъци биха могли да заменят до 30 % от неорганичните торове. В момента ЕС внася около 6 милиона тона фосфати годишно, а би могъл да замени до 30 % от този внос чрез извличане на материали от утайки от отпадъчни води, биоразграждащи сеотпадъци , месокостно брашно или оборски тор. Сега проектът за регламент ще бъде изпратен на Европейския парламент и на Съвета за приемане. След като бъде приет и изтече преходният период, който ще даде възможност на предприятията и публичните органи да се подготвят за новите правила, регламентът ще се прилага пряко, без необходимост да бъде транспониран в националното законодателство.
Ново изследване, представено на годишната среща на Американското химическо общество, демонстрира производство на електричество от развалени домати чрез химична реакция, пише Popular Science. “Открихме, че развалените и наранени домати, които остават неизползвани след събирането на реколтата, са мощен източник на енергия като гориво за биологична или микробактериална електрохимична клетка,” посочва изследователят Намита Шрешта. Учените поставят доматените отпадъци в клетка заедно с бактерии, които разграждат домати. Когато микробите взаимодействат с хранителния отпадък, доматите се окисляват и отделят електрони. Тези електрони се улавят в електрохимична клетка, почти като в батерия. С новия метод, теоретично, годишното количество на изхвърлени домати в щата Флорида, което се равнява на 396 хиляди тона, би могло да захранва увеселителния парк “Дисни Уърлд” в продължение на 90 дни. Засега произвежданата енергия е малко - само 0.3 вата за 10 милиграма доматени отпадъци. Използването на тоновете развалени домати има и други предимства. Така те няма да попадат в местните водоизточници и няма да се разграждат, отделяйки парниковия газ метан.
12,6 милиона души умират ежегодно в следствие на замърсената околна среда, в която живеят или работят. Екологичните рискови фактори като замърсяване на въздуха, почвата и водите, въздействието на химически вещества, на климатичните промени и на ултравиолетовите лъчи, водят до над 100 вида болести и травми, пише в новото изследване на световната организация. Около 8,2 милиона смъртни случая по света се дължат на замърсяването на въздуха (тук влиза и пасивното излагане на цигарен дим), свързано с болестите на сърцето, с ракови и респираторни заболявания. Случаите на диария и малария, които се дължат на замърсена питейна вода, лоши санитарни условия и лошо управление на отпадъците, са намалели, но все пак са класирани шести по смъртност в топ 10 на СЗО. Всяка година от тях умират 846 000 души. "Съзнателно нанесените травми", или самоубийствата, заемат 10 място в класацията на СЗО. Според здравната организация те са причинени понякога от излагането на токсични продукти, каквито са пестицидите и също са свързани с околната среда. Най-много смъртни случаи, дължащи се на влошената околна среда, са регистрирани в Югоизточна Азия - 3,8 милиона. На втора позиция е Тихоокеанският регион с 3,5 милиона, следван от Африка 2,2 милиона, Европа, 1,4 милиона, Близкият Изток – 854 хиляди и Америка – с 847 000 смъртни случая. "Ако страните не предприемат действия, за създаване на среда, в която хората да могат да живеят и работят здрави, милиони ще продължат да се разболяват и умират твърде млади," предупреждава докторр Маргарет Чан, генерален директор на СЗО. Изследването акцентира на икономически ефективните мерки, които страните могат да предприемат, за да се обърне тенденцията на ръст на болестите, свързани с замърсената околната среда и с преждевременна смърт. Те включват намаляване употребата на твърди горива за готвене и отопление и увеличаване на достъпа до енергийни технологии с ниски въглеродни емисии."Има спешна нужда от инвестиции в стратегиите за намаляване на рисковете за околната среда в нашите градове, домове и работни места", коментира още д-р Мария Нейра от СЗО. Тези инвестиции могат да намалят значително и в световен мащаб ръста на сърдечно-съдови и респираторни заболявания, травми, както и рак, и да доведат до незабавни икономии в разходите за здравеопазване. Замърсената околната среда има най-голямо влияние върху малките деца и възрастните хора, констатира доклада. Най-засегнатите са малките деца под 5 и възрастни на възраст от 50 до 75 години. Смъртта на 1,7 милиона деца под 5 г. и 4,9 милиона възрастни на възраст от 50 до 75 г. Може да бъде избегната чрез по-добро управление на околната среда. В момента, СЗО работи съвместно със страни за предприемане на конкретни действия срещу замърсяването на въздуха на открито и на закрито. На Световната здравна асамблея през май, организацията ще предложи пътна карта за мащабен глобален отговор от страна на здравния сектор, насочен към намаляване на неблагоприятните последици за здравето от замърсяването на въздуха.
