Фирмен профил
Фирмен профил
„Когато говорим за престъпленията срещу околната среда всички ние осъзнаваме, че те са реална заплаха за човешкия живот. Те засягат цялото общество и изискват да бъдат преследвани с цялата тежест на закона, както всички останали престъпления“. Това каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на заключителната конференция на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) по повод финализирането на проекта „Повишаване на контрола и спазване на правилата, установени в законодателството за опазване на околната среда и управление на рисковете”.
„Съгласно член 55 от Конституцията право на нейните граждани е да живеят здравословно. Това тяхно право понякога се нарушава. Броят на нарушенията нараства не само в България, но и в международен план. Техните последици се разпространяват отвъд границите на държавите. За предотвратяване на тези посегателства върху околната среда в законодателството на Европейския съюз са въведени освен административно-правни и наказателно-правни промени”, каза Василева. И добави, че според статистиката броят на образуваните производства и тези от тях, които завършват с окончателни присъди и санкции, е изключително малък. Според Василева това показва колко навременен и значим е проектът, който се реализира. „Основната цел е да се изгради оперативен капацитет в Прокуратурата в България, който да разследва и преследва екологични престъпления”, посочи министърът.
„Знаете, че МОСВ работи върху усъвършенстването на законодателството. Опазването на околната среда е мисия. И изисква постигането на хармония между опазването на природата и обществено-икономическите процеси”, каза Василева.
В кофите в центъра има най-много картон, в големите квартали – пластмаса. Това показва анализ на Столичната община, изготвен заедно с програмата за управление на отпадъците до 2020 г. В жилищни райони като "Люлин" и "Младост" пластмасата заема 15.7% от целия боклук. Тук всички столичани имат сходни навици - в ромските квартали процентът на пластмасата е почти 14 на сто. Ромите обаче изхвърлят най-малко хранителни отпадъци - едва 5% от боклука, докато в кварталите с блокове от 6 до 20 етажа делът на хранителния боклук достига почти 15 на сто. Различните части на София се различават и по хартията - в центъра картонът заема 14% от общия боклук, докато в ромските квартали делът му е 7%, а в районите със смесено застрояване е 8%. Общата картина показва, че от 572 хил. тона боклук м.г. най-много са хранителни отпадъци - над 62 хил. тона, следвани от хартията - 56 хил. тона. Според анализа и прогнозите софиянци ще произвеждат все повече боклук. Ако през т.г. се очаква на човек да се падат 437 кг, то през 2020 г. средностатистическият жител на София ще отделя 460 кг на човек. Общото количество за столицата ще се увеличи от 571 879 тона през 2014 г. на 580 хил. тона тази година, а през 2020 г. ще достигне 627 235 тона. Ще се запази тенденцията най-голям дял да имат хранителните отпадъци (69 хил. тона през 2020 г.). Софиянци изхвърлят и голямо количество хартия - 57 хил. тона за тази година, а през 2020 г. ще са над 61 хил. тона. В същото време залаганите цели за рециклиране изглеждат скромни. Ако през 2014 г. от общото количество отпадъци са рециклирани 184 хил. тона, то през 2020 г. ще достигнат 196 хил. тона. Според закона за управление на отпадъците т.г. общината трябва да рециклира 25% от събраните боклуци от стъкло, метал, хартия и пластмаса. Този процент се увеличава всяка година и след пет години ще трябва да се рециклира половината от генерирания боклук. Според анализа общината си залага да изпълни тези цели на близо 70% всяка година. При строителните отпадъци увеличението през годините ще е скокообразно. "Прогнозите показват, че за седемгодишния програмен период се очаква строителните отпадъци от бита да се увеличат около четири пъти, а общо от бита и от индустрията - над три пъти", пише в анализа. Ако през 2014 г. софиянци са изхвърлили 42 хил. тона строителни отпадъци, то през 2020 г. тяхното количество ще е 164 588 тона. Ако се прибави и това, което изхвърлят фирмите при разрушаване на сгради и строителство, количеството нараства до над 440 хил. тона годишно през 2020 г. ПРИХОДИ От анализа става ясно още, че през годините се увеличават и сумите, които човек плаща за такса смет. През 2007 г. на жител се е падало 100.30 лв., а през 2012 г. вече е било 120.92 лв. Само за сравнение например средното за България е 63.55 лв. през 2012 г. Все пак София не е първенец. През 2012 г. най-голямата община е била изпреварена от Несебър, където средно на човек са се падали 389 лв., Приморско - 368.68 лв., Банско - 249.16 лв. и Созопол с 221.14 лв. Интересно е, че ако един софиянец средно донася 120 лв. приходи от такса смет в общинската хазна, то разходите на общината за управление на отпадъка на един човек са 84.39 лв. при средно за страната 52.59 лв. Разходите за управление на един тон са 303 лв.
http://opasniotpadaci.com/
Заводите за преработка на отпадъци са средство за опазване на околната среда. Когато скучните халета бъдат превърнати в архитектурни забележителности обаче, те могат да добият и статут на туристическа атракция. Точно това се е случило във Виена и Осака. С какво са интересни за туристите тези два завода, построени от един и същ архитект? „Шпителау“във Виена Завод за преработка на отпадъци, наподобяващ този от приказката „Чарли и шоколадовата фабрика“, от десетилетия доставя ток и парно за голяма част от Виена. Впечатляващият като архитектура „Шпителау“ е оборудван с най-модерните технологии за преработка на отпадъци. Разположен е в северната част на града край Дунавският канал. Заводът е построен в близост до центъра на града, тъй като огромната част от боклука се генерира именно там. „Шпителау“ е построен първоначално през 1969 г. Тогава все още не е имал вида, с който е познат днес, бил е обикновена, мрачна промишлена сграда. През 1987 г. в нея избухнал пожар, който унищожил големи участъци от инсталацията за изгаряне на отпадъци. Фасадата на топлофикацията също била унищожена. Вместо да събарят завода, австрийците решили да го възстановят на същото място. Кметът на Виена по това време Хелмут Цилк разпоредил при възстановяването на сградата да се приложат най-новите стандарти за преработка на отпадъци, които да гарантират опазването на околната среда. В допълнение, новият „Шпителау“ трябвало да се превърне в грандиозно произведение на изкуството. Изявленият природозащитник, любител на природата и известен с нестандартните си сгради архитект Фриденсрайх Хундертвасер бил натоварен със задачата да проектира новия завод. Новата сграда била завършена през 1992 г., а фасада й е впечатляваща. Тя отговаряла на екстравагатния вкус на жителите на града – извисяваща се на 126 метра кула-комин със златна топка на върха, покрив със зеленина и дървета, разноцветни стени, окрасени с малки стъкълца и мозайки. Днес заводът за преработка на отпадъци е станал част от маршрута на туристите във Виена наравно с Пратера и дворците Шьонбрун и Белведере. Красивият завод е вторият по мощност производител в топлофикационната мрежа на австрийската столица. С чистата си енергия той отоплява над 60 000 домакинства и няколко големи болници. В „Шпителау“ ежегодно се изгарят около 250 000 тона битови отпадъци. От тях годишно се произвеждат 40 000 MWh електроенергия и 470 000 MWh топлоенергия. За да бъде термичната обработка максилано щадяща околната среда, инсталацията е снабдена със сложна система от пречистващи филтри. Фабрика „Майсима“в Осака Завод за преработка на отпадъци, изглеждащ досущ като приказен замък, е изграден през 2001 г. и в Осака, Япония. „Майсима“ е проектиран също като австрийският завод за термично изгаряне на боклук от архитекта Фриденсрайх Хундертвасер. Той има капацитет за изгаряне на 900 тона боклук дневно, който се съхранява в бетонна яма, дълбока 44 метра. Самата сграда е на 7 етажа, площта й е над 50 000 кв. м., а край нея и върху покрива й са засадени над 16 000 дървета. Заводът е сред туристическите атракции на Япония и ежегодно се посещава от 17 000 души. Той е отворен всеки ден с изключение на неделя и националните празници. Разходките в „Майсима“ са с продължителност 90 минути. И София със съоръжение Софийският завод за преработка на отпадъци трябва да заработи до месеци, обеща преди няколко седмици столичният кмет Йорданка Фандъкова. Заводът, който не може да се похвали с артистичен външен вид се намира в местността Садината при гара Яна. В него ще се карат за преработка само битови отпадъци. Съоръжението струва 213 млн. лева и ще може да преработва годишно 410 000 тона битов боклук. Сега в София се генерират 220 000 тона. Една част от отпадъците ще бъдат отделяни и рециклирани, а от другата ще се произвежда RDF гориво. Първоначално отпадъчното гориво ще се използва от циментовите заводи. То би могло да се употребява и от общинската „Топлофикация“, но преди това дружеството трябва да реализира европейски проект, който да позволи използването му. Очакванията са сметките за парно на столичани да се понижат.
Премиерът Бойко Борисов и министър Ивелина Василева откриха днес новия воден цикъл на Поморие. Проектът е на обща стойност 96,7 млн. лв.
„Това е проект за пример, извършен бързо и качествено. По „ОПОС 2007 – 2013“ по Черноморието са финансирани 50 проекта на обща стойност 713 млн. лв. за по-чисто море. Инвестициите в опазването на природата през новия програмен период 2014-2020 г. ще бъдат 3,5 млрд. лв.“, обяви Василева при откриването.
„Имам принцип: проектираме – строим – откриваме“, каза премиерът Борисов. „Всичко това отиваше в морето“, добави той и покани журналистите да видят мръсните води, събрани в пречиствателната станция. Премиерът благодари на всички партии, подкрепящи правителството, защото преди това „всички тези програми бяха спрени до една“.
На откриването в Поморие присъстваха кметовете на Бургас Димитър Николов и на Поморие Иван Алексиев, министрите на транспорта Ивайло Московски и на земеделието Десислава Танева, депутати.
По проекта е извършена реконструкция на водоснабдителната мрежа – 27,6 км, и подмяна на канализационна мрежа – 24,9 км. Новоизградената канализационна мрежа е 5,38 км.
Над 33 000 души ще ползват модернизираната пречиствателна станция на Поморие по време на активния туристически сезон. Извън сезона, броят на хората, свързани към рехабилитираното съоръжение, е 16 800 души. Освен ползата за постоянно живеещите в Поморие, проектът допринася и за опазване чистотата на водоприемника – Черно море, съобразно установените нормативни показатели за качество на водите му в точката на заустване. Възстановя се биоразнообразието и качеството на обитание на растителните и животински видове около и в Черно море. По време на реализацията на проекта са създадени и 70 работни места, а за експлоатацията на пречиствателната станция ще бъдат разкрити 12.
Изградената през 2009 г. пречиствателна станция не даваше възможност за цялостно пречистване на водите. Сега ние осигуряваме 100% съответствие с европейското екологично законодателство. Другият проблем беше с начина, по който се третират утайките и неприятните миризми, които отделят. Те вече не са причина за притеснения, коментира на официалното откриване министър Ивелина Василева.
Тя похвали община Благоевград за високо професионалния административен екип, който бързо доведе проекта до успешен край и напомни, че по новата ОП „Околна среда“ са предвидени 2,34 млрд. лева за подобряване на ВиК инфраструктурата.
„С това съоръжение решаваме проблема с лошата миризма, излизаща от пречиствателната станция и Струма няма да бъде замърсявана от отпадни води“, каза кметът на Благоевград Атанас Камбитов.
Заедно с реконструираната пречиствателна станция за отпадъчни води, по проекта са изградени 4,1 км. канализационна и 1,41 км. водопроводна мрежа по бул. „Пейо Яворов“, които осигуряват здравословна и благоприятна среда за населението.
Дейностите се реализират по проект „Реконструкция на ГПСОВ - гр. Благоевград и изграждане на канализация и водопровод по бул. „Пейо Яворов“, гр. Благоевград” на ОП „Околна среда 2007-2013 г.“. Стойността на проекта е 6,62 млн. лева.
Чрез реализирането на проектите по новата Оперативна програма "Околна среда" подсигуряваме инфраструктура, която ще бъде използвана до 2050 година и след това, каза на пресконференция министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Бюджетът на новата оперативна програма е 3,5 млрд.лв. Сумата е същата като за периода 2007-2013 г. Така общият размер на инвестициите за по-чиста природа е 7 милиарда лева.
„Чрез реализирането на тези проекти гражданите ще получават качествени услуги, ще опазваме по-добре природните си дадености и ще подпомагаме българския бизнес“, каза Василева.
Основни приоритети в ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ са подобряването на ВиК инфраструктурата, екологосъобразното управление на отпадъците, качеството на атмосферния въздух и опазването на богатото биоразнообразие. Нови елементи са мерките за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища.
Над 2,3 млрд. лева (или близо 70% от ресурса на програмата) ще бъдат разходвани за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата.
Почти 563 млн. лева са средствата за подобряване на събирането и третирането на отпадъци, които понастоящем все още депонираме на сметищата, а те може да бъдат превърнати в ресурс.
Над 115 млн. лева от бюджета на новата програма ще бъдат насочени към мерки за намаляване на вредните емисии от прахови частици и азотен диоксид в общините с нарушено качество на въздуха.
198 млн. лева е предвиденото финансиране на дейности в мрежата Натура 2000.
Общо 154 млн. лева са заделени за управление на риска от наводнения и свлачища.
Основната част от средствата по ОПОС 2014-2020 г. ще бъде насочена към изграждането на ВиК инфраструктура в населени места с над 10 000 еквивалент жители. Ще се подкрепят и мерки за по-добро наблюдение на качеството на повърхностните и на питейните води.
Инвестициите трябва да следват регионален подход – ще се финансира инфраструктура в консолидирани райони, които се обслужват от един ВиК оператор. За тази цел ще бъдат разработени регионални проучвания , които ще идентифицират приоритетните за финансиране мерки и дългосрочните нужди. Бенефициенти по инфраструктурните проекти в програмата ще са ВиК операторите и Столичната община.
„До момента в страната са консолидирани общо 16 оператори - 15 в страната и София, където работи един концесионер“, уточни Яна Георгиева, главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ.
Бенефициент за разработването на регионалните прединвестиционни проучвания и укрепването на капацитета в сектора ще е Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
След активни преговори, беше постигнато съгласие с Европейската комисия за изпълнение на ранни и фазирани проекти (започнали в предходния програмен период, които ще продължат в новия ) с бенефициенти общините – преди изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания, така че да не се спира инвестиционният процес и да се осигури равномерно разпределена във времето ангажираност на строителната индустрия.
Сред ранните са големите водни проекти на Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен-Долна Митрополия, както и готови за инвестиции в агломерации над 10 000 еквивалент жители, отговарящи на регионалния подход, които ще бъдат обект на преглед и одобрение от ДЖАСПЪРС.
Друг приоритет е намаляване на количеството на депонираните битови отпадъци като със средства по ОП ще се инвестира в мерки за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване. Фокусът ще бъде върху биоразградимите отпадъци, отчитайки целите на страната. В момента 72% от битовите отпадъци се депонират, като 50% от това количество е биоразградим отпадък. Целта е до 2020 г. да се намалят депонираните биоразградими отпадъци до 35% от общото им количество. Очаква се с изпълнението на мерки по "ОПОС 2014-2020 г." количеството на депонираните битови отпадъци да бъде намалено с 12,27%.
Подобряването на качеството на атмосферния въздух също ще е сред ключовите приоритети. Предвиденият ресурс не е голям и ще бъде насочен целево към мерки за намаляване на емисиите фини прахови частици и азотни оксиди в общините с нарушено качество на въздуха, като ще се адресират основните източници на замърсяване – битовото отопление и транспорта. Със средства от програмата ще бъде извършен преглед и анализ на общинските програми за качество на атмосферния въздух и общините ще бъдат подпомогнати при изготвянето, изпълнението и контрола на тези програми.
В ЕС България е сред страните с най-богато биоразнообразие и 1/ 3 от територията й е обхваната от мрежата Натура 2000. Във фокуса на ОПОС 2014-2020 г. ще бъдат дейностите, свързани с управлението, опазването, поддържането и възстановяването на видовете и местообитанията от национално и европейско значение в обхвата на мрежата.
За подобряване управлението на риска от наводнения се предвижда създаването на Национална система за управление на водите в реално време. Мярката ще бъде реализирана на етапи и ще стартира тази година, с изпълнение на пилотен проект за поречието на р. Искър, а в последствие и за още 12 основни поречия в страната. Ще бъдат финансирани също проекти за превенция и управление на риска от наводнения, в т. ч. изграждането на защитна инфраструктура. С подкрепа по програмата ще бъдат установени шест центъра за повишаване готовността на населението за адекватна реакция при наводнения. Ще бъдат финансирани демонстрационни проекти, свързани с превенция и управление на риска от наводнения и свлачища, както и информационни кампании по отношение на тези рискове.
За ограничаване на свлачищните процеси в страната се предвижда изпълнението на превантивни геозащитни мерки в регистрирани свлачищни райони и дейности за ограничаване на свлачищните процеси в тези райони. Ще бъдат изградени/възстановени и контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони за мониторинг на свлачищните процеси. Предвид значителните нужди по отношение превенцията на свлачищните процеси и с оглед концентриране на ресурса в най-неотложните проблеми, инвестициите ще бъдат насочени към малко на брой обекти, които обаче са с приоритет по отношение опазването на човешкия живот и здраве, както и обекти с национална или със социална значимост.
С одобрението на програмата ще стартира и набирането на проекти. Съгласно Индикативната годишна работна програма за 2015 г. по ОПОС 2014-2020 г. ще бъдат обявени процедури за набиране на проектни предложения по всички оси за над 860 млн.лв. Първите три процедури за избор на проекти ще бъдат отворени до края на юли. Те ще са в областта на водите и отпадъците – проекти за разработване на регионални ПИП за консолидираните региони, ранните ВиК проекти и за изграждане на компостиращи инсталации в регионите с функциониращи регионални системи за управление на отпадъците.
http://opasniotpadaci.com/
От неправителственото сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт изпратиха до медиите писмо, с което остро протестират срещу решението на Столична община да нареже за скрап годни за използване автобуси „Икарус”.
От сдружението разполагат с документ с номерата на автобуси „Икарус”, които вместо да бъдат реновирани или най-малкото оставени като музейни и атракционни експонати и да привличат туристи, обичайна практика във Виена, Будапеща и в други европейски столици, са предвидени за нарязване. „Нашата инициатива многократно алармира в последната 1 година за случващото се рязане на подвижен състав в Столичния авто- и електротранспорт (бяха нарязани 40 броя български трамваи, а бяха закупени едва 20 бр. полски. В проекта за закупуването на нови тролейбуси беше записано, че: „Чрез новите тролейбуси ще се намали размерът на тролейбусния парк” , пишат още от инициативата. Същото се случва и в автотранспорта с унищожаването на емблематичните автобуси „Икарус” модел 280. Те продължават да се експлоатират успешно в Унгария, и там има цели клубове по интереси, които колекционират подобни превозни средства, а и самите общински и държавни власти насърчават запазването на стар подвижен състав. Там могат да бъдат видени автобуси отпреди Втората световна война. В София, от друга страна, имаме запазени само 3 трамвая отпреди 1944 г. Нямаме запазен нито един автобус от тези, които са се движили в София отпреди 1980 г. Нямаме запазени нито един тролейбус от тези, които са се движили отпреди 1980 г. „Ние настояваме в Столична община и Столичен автотранспорт да бъде извършен публичен одит с поканени независими експерти, които да оценят дали всички автобуси действително са изцяло амортизирани и невъзможни за ремонт, или за пореден път се извършва „захранване на определени кръгове от фирми”, пишат още от НПО-то. Според тях продължава да не се коментира въпросът защо нито едно от депата/гаражите на Столичен електро/автотранспорт не е със закрити халета. Това означава колосално пилеене на обществени средства, тъй като превозният състав е изложен на всякакви метеорологични условия (дъжд, сняг, лед, вятър) и се износва и поврежда много по-бързо, отколкото ако би бил поставен на сухо и закрито. София е може би единствената европейска столица с подобно отношение към подвижния автобусен, тролейбусен и трамваен парк. За сметка на това за метровлаковете са осигурени такива закрити халета. „Можем ли да считаме, че съдбата на Икарусите (издържали над 25 години по разбитите софийски улици и без необходимата поддръжка и резервни части) ще последват и новите автобуси, които бяха закупени наскоро? Показателно е, че автобуси, закупени от Столична община през 2003 и 2005 г., вече са тежко амортизирани и със системна липса на поддръжка”, казват още от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт. „За нас е необяснимо как може след 1993 г. Столична община да не е увеличила и с едно превозно средство своя подвижен състав на наземния обществен транспорт (бройката автобуси, трамваи или тролейбуси на практика се запазва същата или се редуцира). Скандална беше реакцията на Транспортната комисия към Столичен общински съвет, където въпросът по наше писмо е бил разискван, без ние вносителите да бъдем известени и поканени, за да защитим позицията си. Съответно, решението за нарязване на подвижен състав е било потвърдено, като евентуално бъде запазено по едно превозно средство. Опитът от запазването на един-единствен екземпляр се е показал като неуспешен в София, тъй като много бройки трамваи, които са били обявени за музейни, впоследствие са нарязани на скрап. В момента например София няма нито един брой от българските трамваи „ДТО”, произведени преди 1944 г., като 2-та музейни експоната са били откраднати от депото преди повече от 10 години”, завършва писмото.
Европейската комисия прие днес останалите 2 оперативни програми за България — „Околна среда“ и „Региони в растеж“. С това решение и 7-те оперативни програми на България за периода 2014—2020 година, чиято обща стойност за финансиране по политиката на сближаване на ЕС възлиза на 7,6 милиарда евро, вече са приети.
По време на посещението си в София, където се запознава на място с проектите и участва в срещи на високо равнище по въпросите на политиката на сближаване в България, еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу заяви: „Радвам се, че с приемането на последните две от програмите България е поела в правилната посока за извличането на максимална полза от реалните възможности, които политиката на сближаване на ЕС може да предложи на страната и нейните граждани. Инвестициите за периода 2014—2020 г. са насочени към ключови области, в които има най-голяма вероятност да се създадат работни места и да се повлияе максимално върху подобряването на живота на обикновените хора: подкрепа за малкия бизнес, създаване на система за научни изследвания и иновации в България; подпомагане на младите хора да изградят бъдещето си, както и подкрепа за основната инфраструктура и жизненоважните транспортни връзки. Освен това те са ориентирани към енергийната ефективност, опазването на околната ни среда, справянето със социалното приобщаване, здравеопазването и образованието.“ Тя добави също: „Сега най-важното е тези нови програми да бъдат изпълнени ефикасно и навреме.“
Средствата по новата програма „Околна среда“ са 1,77 милиарда евро, от които 1,5 милиарда евро са по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд и се допълват от национално съфинансиране. Тя предвижда редица конкретни мерки в подкрепа на по-нататъшното преминаване на България към по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, съответстваща на високите стандарти на ЕС за опазване на околната среда и ефикасно използване на ресурсите.
Влагането на значителни средства в управлението на отпадъците и водите, опазването на околната среда, популяризирането на биоразнообразието, съхранението и качеството на въздуха не само ще допринесе за постигане на по-благоприятен за околната среда и конкурентоспособен устойчив растеж и за създаване на работни места, но и ще подобри значително условията на живот на българските граждани и техния достъп до питейна вода, канализация и услуги за управление на отпадъците. Финансирането от ЕС ще помогне също за създаването на действащи системи за предотвратяване и управление на риска, както и за по-добра реакция при природни бедствия като наводнения и свлачища.
„Опазването на околната среда е тема, близка до всеки – защото всички сме ангажирани в това човешката дейност да нанася по-малко щети на природата. Чрез Оперативна програма „Околна среда“ имаме възможност да инвестираме в подобряване на ВиК инфраструктурата, екологосъобразно управление на отпадъците, по-чист въздух и опазване на богатото биоразнообразие в страната. С изпълнението на проекти по програмата се подпомага икономиката на България и се подобряват условията за живот на гражданите“, каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Средствата по програмата „Региони в растеж“, която също беше приета днес, са на стойност 1,3 милиарда евро и са финансирани от ЕС по линия на Европейския фонд за регионално развитие. Заедно с националното съфинансиране общият им размер надхвърля 1,5 милиарда евро. Програмата ще действа в подкрепа на регионалните и градските политики за справяне с териториалните различия в страната. Тя ще допринесе за по-добро социално приобщаване, енергийна ефективност, свързаност и здравеопазване.
По-голямата част от инвестициите ще бъдат насочени към подобряването на ежедневието на живущите в българските градове и техните околности. За първи път помощта ще се базира на стратегии, съчетаващи различни видове инвестиции и приоритети за устойчиво градско развитие, разработени от градските органи.
Пряка роля в управлението на средствата от ЕС ще имат 39 градски центъра в България. От изключително значение ще бъде наличието на ефикасна администрация, която получава подкрепа. Дейността на центровете ще бъде насочена към устойчивото градско развитие, нисковъглеродната икономика, енергийната ефективност на сградите, интегрирания градски транспорт, социалната и образователната инфраструктура и туризма.
Във всяка програма са определени редица амбициозни цели, които трябва да бъдат постигнати до края на програмния период, а именно:
По програма „Околна среда“:
• Обслужване на 1,5 милиона души допълнително чрез подобрено третиране на отпадните води;
• Обслужване на 200 000 души допълнително чрез подобрени водни доставки;
• 285 000 тона по-малко отпадъци, насочвани към сметища;
• По-чист въздух за 1,3 милиона души;
• 4,4 милиона хектара с видове и местообитания по НАТУРА 2000 с подобрен природозащитен статус;
• Защита от наводнения и намаляване на риска от свлачища за 2,8 милиона души.
По програма „Региони в растеж“:
• По-добро качество на живот и развита градска среда в средноголеми и големи български градове чрез балансирано териториално развитие на 39 градски центъра;
• По-голяма енергийна ефективност, както на обществените, така и на жилищните сгради в малките градове и техните околности;
• Повече обществени органи и частни предприятия ще получат безвъзмездни средства и финансови инструменти за градско развитие, енергийна ефективност, туризъм и културно наследство;
• По-екологичен, мултимодален и устойчив градски транспорт;
• По-слабо изразен сезонен характер на българския туризъм;
• Увеличаване на населението, обхванато от ефикасно и по-достъпно здравеопазване, социална и културна инфраструктура;
• По-голям дял на модернизираните образователни учреждения;
• По-голям дял на социалната инфраструктура за текущия процес на деинституционализация на деца и възрастни в България.
Контекст
Оперативна програма „Околна среда“ - разбивка на бюджета:
Обща стойност (в т.ч. национално съфинансиране): € 1 770 381 345
Общо средства от ЕС: € 1 504 824 141
Общо средства от ЕФРР: € 371 204 258
Общо средства от Кохезионния фонд: € 1 133 619 883
Оперативна програма „Региони в растеж“ – разбивка на бюджета:
Обща стойност (в т.ч. национално съфинансиране): € 1 543 182 113
Общо средства от ЕС (ЕФРР): € 1 311 704 793
През август 2014 г. Комисията прие партньорското споразумение с България, в което бяха посочени инвестиционните приоритети за периода 2014—2020 г. и беше определена стратегията за оптимално използване на наличното финансиране от ЕС.
