Фирмен профил
Фирмен профил
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева откри първия Комитет за наблюдение на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“. Новият програмен период е естествено продължение на „Околна среда 2007-2013 г.“, посочи в приветствието си към участниците Василева. Резултатите от работата по програмата вече са видими: изградени и рехабилитирани са 35 пречиствателни станции за отпадъчни води, положени са повече от 2000 км ВиК мрежа, завършени са 7 регионални депа за твърди битови отпадъци, картирани са 228 защитени зони от мрежата НАТУРА 2000, каза министърът. Василева подчерта значението на натрупания досега опит при изпълнението на проекти в предишния програмен период, полезен за изграждането на капацитет в управлението на мащабни инвестиции в общинската администрация, в консултантския и в строителния бизнес.
От опита идват и научените уроци във връзка с опростяването на процедурите, по-бързото администриране и правилното планиране на проектите през новия програмен период. „На базата на опита да започнем ОПОС 2014-2020, начертали стъпките и пътя. Постигнатото добро сътрудничество с бенефициентите, бизнеса и социалните партньори е основата за успешни партньорски взаимоотношения и в бъдеще“, заяви Ивелина Василева. Тя информира участниците в Комитета за наблюдение за предстоящото обявяване на първите 3 процедури, по които могат да бъдат договорени 711 млн. лв. Това са „Изпълнение на ранни ВиК проекти“, „Подпомагане ефективността, управлението и регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК“ и „Проектиране и изграждане на компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и/или биоразградими отпадъци, вкл. осигуряване на необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци“ .
Подробна информация за тях се очаква до края на месеца, поясни ръководителят на Управляващия орган на ОП „Околна среда“ Яна Георгиева. Участниците в заседанието разискваха предстоящи процедури, включени в Индикативната годишна работна програма.
Приети бяха вътрешни правила за работа на Комитета за наблюдение и се разискваха критерии и методологии за оценка на проектни предложения.
Директорът на РИОСВ – Шумен Теофан Димитров е освободен вчера от поста със заповед на министъра на околната среда и водите.
„Нямам коментар защо съм освободен. Държах конкурс за поста и от 2013 г. съм назначен с 4-годишен мандат“, каза Димитров.
По думите му, сега за четвърти път го уволняват от РИОСВ, 3 пъти са го сваляли от директорския пост и веднъж го уволнили, когато бил редови инспектор. Той има над 20 години стаж в екологичното ведомство, веднъж се е връщал на работа там след спечелено съдебно дело срещу МОСВ.
„Освобождават директорите след смяната на всяко правителство. От декември досега, от общо 24 директори на екоинспекции, аз съм 21-ят свален от поста“, коментира Димитров.
Проектът на постановлението транспонира Директива 2013/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година за изменение на Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори по отношение на пускането на пазара на преносими батерии и акумулатори, съдържащи кадмий и предназначени за използване в електрически инструменти без захранващ шнур, както и на клетъчни батерии с ниско живачно съдържание и за отмяна на Решение 2009/603/ЕО на Комисията в българското законодателство.
С проекта се въвеждат конкретизиращи текстове относно забраните за пускането на пазара на батерии, съдържащи кадмий и живак. Добавят се уточняващи текстове, свързани с регистрацията на лицата пускащи на пазара батерии и акумулатори, с цел въвеждане на единни изисквания за всички държави-членки на Европейския съюз.
Крайната дата за съгласуване е 16.07.2015 г.
Жана Величкова е изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ).
Преди това тя е оглавявала дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество“ в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Кариерата й в публичната администрация започва през втората половина на 90-те години и професионално се развива от експертно до управленско ниво в Дирекция „Европейска интеграция” с ключови отговорности - развитие на регулаторната рамка за осигуряване свободното движение на стоки и усъвършенстване на инфраструктурата по качеството за ефективното прилагане на законодателството.
Величкова е Магистър по електроника и автоматика от Техническия университет в София, с придобита квалификационна степен по финансов мениджмънт от Институт за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство.
Жана Величкова в интервю за Kmeta.bg говори по въпроса за обновените дискусии за въвеждане в България на депозитна система за отпадъците.
-Какво е отношението на бизнеса за въвеждането на депозитна система за отпадъците?
-Това, което очаква бизнесът, не е позитивна перспектива. Въвеждането на подобен тип система ще засегне опаковките за еднократна употреба, това ще доведе до съществени негативни последици. Те ще засегнат функционирането ни като производители на храни и напитки. Искам да поясня, че депозитната система не е система за рециклиране на боклуците. Това е система за обратно връщане и събиране на отпадъци от опаковки.
Няколко са ключовите аспекта, които ще рефлектират върху нашата работа. Единият от тях е създаване на нови административни финансови тежести върху производителите. Ние ще бъдем задължени да инвестираме сериозни средства в маркиране на етикетите на съответните стоки. Всичко това ще бъде необходимо, за да се постигне удовлетвореност към стандартите на машините за обратно връщане на опаковките.
Считаме, че ще бъдат увеличени разходите за един тон рециклиране. Основно наше притеснение е, че въвеждането на депозитна система, при която минималната стойност на депозит ще е 0,20лв., ще доведе до почти двойно оскъпяване на всички продукти от безалкохолната индустрия. Това, в крайна сметка, при свитите доходи на българите, ще редуцира съществено потреблението и от там голяма част от предприятията в тази индустрия, особено по-малките и средните от тях, няма да оцелеят.
-Какви са основните ангажименти на бизнеса към въвеждането на автоматизирана депозитна система?
-Системата цели да повиши процента на качество на материала за рециклиране, също и намаляване на замърсяването на природата от отпадъци. Нашите ангажименти към системата са фокусирани върху следната област - ние сме тези, които трябва да създадем подходящата бутилка, за да може тя да бъде връщана чрез автоматите, които се очаква да бъдат инсталирани в търговските вериги и в хипермаркетите. WWW.BAR-BG.ORG | 6
Ние сме тези, които трябва да заплатят и допълнителния разход за осигуряване на сигурността на системата посредством маркиране на опаковките и добавяне на допълнителна информация на етикетите. Върху нас пада задачата да начислим цената на депозита , преди формирането на крайната цена на продукта. Ние ще заплащаме годишни такси съм управлението на системата.
-Очаква ли се промяна на материала, от който се произвеждат повечето опаковки, с цел подобряване на факторите за съхраняване на здравето на хората?
-Засегнахте изключително интересна тема. Индустрията е дала няколко отговора в тази насока. Само преди няколко години материалите, от които бяха правени опаковките на напитките, бяха други, в момента се използва PET-материала. Той е доказан като абсолютно безопасен за здравето на потребителите и не имитира никакви съмнителни вещества, които биха навредили на някого. По отношение на сигурността на потребителите ние сме постигнали този ефект.
Това, което прави непрекъснато индустрията е да намали, още в процеса на дизайна, тежестта на опаковката и по този начин да се намали отпечатъкът върху околната среда. Не говорим само за намаляване на обема на замърсяването, но и за процеса на събиране и рециклиране на тези опаковки. Всеизвестно е, че тези процеси изискват горива, това имитира въглероден двуокис и от там е спорен и екологичният ефект. Поради тези причини индустрията прави изключително много за намаляване на теглото на опаковките, въвеждат се стандарти за намаляване на гърловината на бутилките, работи се и върху дизайна на капачките. Поставя се въпросът дори и за обемът, който дадена опаковка ще заема в контейнерите за отпадъци. Поради това се създават иновативни опаковки, при които, чрез деформиране на техния вид, се постига по-малко замърсяване. Докато депозитната система ще изисква бутилките да бъдат запазвани в тяхната цялост, за да бъде припознат кой е нейният производител.
-Да разбираме, че въвеждането на депозитна система ще доведе до оскъпяване на процеса и оскъпяване на продуктите, така ли?
-Оскъпяването на продуктите е изключително сериозен проблем. Направени проучвания и изчисления сочат, че цената ще нарастне повече от два пъти. По този начин потребителят няма да има възможност да направи първоначалната инвестиция, за да купи продукта. Голяма част от населението на България, знаете, няма възможност да си позволи първо да инвестира повече пари, които впоследствие да си възвърне при отдаването на опаковката.
-Какви са според Вас минусите и плюсовете на въвеждане на депозитна система в България?
-Минусите са изключително много. Първо, въвеждането на този тип система обезсмисля всичките ни усилия, които сме вложили до момента и в изграждането на поведенчески модели и цялостна философия. Защото философията на безалкохолната индустрия е да намаляваме всички фактори и аспекти, които влияят негативно на природата. Изпълнението на процесите ще бъде унифицирано и никой няма да има стимул нито да намалява теглото на опаковките, нито общите екологични ефекти ще са толкова масови и значими. Другото, което интересува бизнес перспективата, е процесът на рециклиране, защото бизнесът гледа на отпадъка като на ресурс.
За съжаление, депозитната система никъде в Европа не показва, че тя допринася за рециклиране. От 4%-6% се увеличава процентът на рециклирането, в следствие на нейното въвеждане. Това от своя страна показва, че реалните ползи за икономиката липсват. Да не говорим за срива по отношение на пазара, за изместване на каналите на дистрибуция, за проблемите за износ. Ние ще трябва правим бутилки, специално ориентирани към нашия пазар, които да не могат да бъдат предлагани в съседни страни. Това означава, че ние трябва да работим на две поточни линии.
Искаме да бъдем обективни и да кажем нещата, такива, каквито са. Основният плюс на депозитната система е, че материалът, който се събира за рециклиране, ще бъде по-чист, тъй като основната цел на неговото събиране е грижата и запазването на качеството му. Това е единственият плюс, който бизнесът вижда по отношението на създаването на системата.
Точно 10 460,627 тона отпадъци са били събрани в петте дни на кампанията на Би Ти Ви „Да изчистим България заедно“, в която за поредна година МОСВ беше основен партньор. Данните са обобщени от Регионалните инспекции по околната среда и водите. Най-много – 1600,2 тона отпадъци, са отчетени от РИОСВ – Плевен, където са били почистени 76 места. 1095,84 тона отпадъци са събрани от 534 места на територията на РИОСВ – Стара Загора. Следват РИОСВ – Перник с 1033 тона от 101 места, РИОСВ – Пловдив с 964,7 тона. Бургас отчита 793,770 тона от 302 места, Велико Търново – 735,600 тона от 9 места , Шумен – 611,200 тона, РИОСВ – Русе с 559,8 тона , Хасково с 522, 43 тона, РИОСВ – Смолян отчита 363,692 тона, Пазарджик – 310,6 и Враца с 215,405 тона отпадъци.
Екоинспекциите, които съобщиха за най-малки количества събрани отпадъци са Монтана – 184,1 тона, Благоевград – 156,63 тона и София – 43,260 тона.
Тази година са били почистени рекорден брой места – 1608, в цялата страна. Общата тенденция през годините е към намаляване на отпадъците извън регламентираните места.
„Резултатите показват, че хората все повече пазят околната среда. Формира се екологично съзнание. Много доброволци водят на акциите и децата си, което означава, че кампанията има и образователен ефект“, коментира министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Инж. Жулиета Кацарска, председател на РК на КИИП – Благоевгра : На ход е държавата
Нито един участник в инвестиционния и строителен процес не може да направи каквото и да е по отношение на строителните отпадъци, преди държавата да предприеме нужното. А то е да изгради съответните заводи. В момента край София има две предприятия, които обаче не правят нищо. Там строителните отпадъци само се натрошават. Няма линии за сепариране, както и за преработка. Така че няма как да изпълним изискванията на Европа 70% от строителните отпадъци да се рециклират и използват повторно. А всичко – вар, тухли, стомана, бетон, даже и старите ви фаянсови плочки от банята, ако се преработят, могат отново да влязат в строителство. Трябва да има стройна система от пунктове, на които да се приемат такива отпадъци, да се извозват, да се сепарират и да се преработват. Сега обаче масово строителни отпадъци се изхвърлят в природата и на нерегламентирани места.
Инж. Богомил Белчев, председател на РК на КИИП – Габрово: Изискванията няма да доведат до практически резултати
Понякога съм доста краен в изводите си, но мисля, че и този път няма нищо да постигнем. Дори и да следваме европейските директиви, ще стане така, че на хартия всичко ще е наред, а на практика – не. Причината е, че няма създадени обективни условия в България. Има толкова належащи проблеми за разрешаване, не знам дали оползотворяването на строителните материали е най-важният въпрос. Така или иначе трябва от някъде да се започне. Нека това, което правим, и решенията, които взимаме, да бъдат по-близо до реалността. Защото сега например тук, от Габрово, отпадъците трябва да се закарат на сметището в Плевен, инвеститорът трябва да сключи договор и т.н. Мислите ли, че на практика това ще се случи. Затова казвам, че всичко трябва да се прецени много трезво. Трябва да се обсъдят детайлно всички въпроси, така че на практика да няма проблеми. Нужна е солидна подготовка, свързана и с базите, и с условията. Защото вижте какво се получава – налагат се глоби за паркиране на зелени площи, а в същото време няма изградени достатъчно паркоместа. И тук ситуацията е подобна. Тъй като се задълбочих в технологията на писането на проекти за управление на строителните отпадъци, виждам, че всичко е заради задоволяването на едни изисквания, които няма да доведат до практически резултати.
Инж. Веселин Колев, председател на РК на КИИП – Враца: Трябва да приемем суровините като извор на средства
Не мисля, че е реалистично до 2020 г. да постигнем 70% материално оползотворяване на строителните отпадъци. Първо, защото трябва да променим манталитета си и да достигнем до убеждението, че отпадъците са извор на средства и на материали. След като и досега говорим за отпадъци, значи нищо не сме направили. Не ги ли приемем като суровини за нещо ново, няма да има резултат. Искрено се надявам, че образованието и наредбите ще ни помогнат да сменим мисленето си. Доколкото знам, колегите правят проекти за оползотворяване на отпадъците, но дали се спазват всички изисквания, не мога да кажа. Знаете ли, в България има много повече депа, отколкото трябва. И причината е, че по-голямата част от тях са нерегламентирани. Ще ни трябва доста време, за да канализираме всичко. Някога имаше длъжност „главен проектант“. Сега отговорен е предприемачът на проектирането и той трябва да бъде загрижен да има и проект за оползотворяване на отпадъците.
Инж. Симеон Тушев, РК на КИИП – Благоевград: Не разполагаме с технологии
На този етап строителните отпадъци у нас не се оползотворяват, особено бетоновите и тухлените. Всичко се изхвърля. От старите постройки, които се разрушават, не се използва почти нищо с изключение на някои по-запазени дървени греди. Ако се вземат мерки в тази посока, може би ще постигнем определен процент на оползотворяване в близките няколко години. Но без технологии за разрушаване и използване на материалите не можем да очакваме кой знае какъв ефект. Засега обаче в България не разполагаме с такива технологии. Затова в момента всички отпадъци се отнасят на сметищата. Не съм оптимист, че до 2020 г. 70% от тях ще се оползотворяват, защото у нас нещата трудно се случват. Всичко опира до средства и възможности.
Инж. Венелин Велев, РК на КИИП – Силистра: По-важен от парите е субективният фактор. Няма как до 2020 г. да постигнем 70% оползотворяване на отпадъците при правителство, съставено от хора, които не знаят как да управляват икономиката. Средства има достатъчно, но се отклоняват не накъдето трябва. Но по-важен от парите е субективният фактор. Проблемът с отпадъците е свързан и с депата в градовете, голяма част от които не са на ниво. В нашия регион в момента се довършва завод, който ще оползотворява битови отпадъци и ще произвежда компост. Но строителните отпадъци, разбиването на бетона, усвояването на желязото… струва ми се трудна задача, и то за толкова кратък срок от 5 години. Всички са свикнали да плащат такса и да изхвърлят строителните отпадъци по сметищата. Вярно е, че фирмите, които разрушават сградите, се опитват да разпрашават бетона и да го продават, има някакъв пазар, но сме далеч от 70% оползотворяване.
Системата за депозити за популярните опаковки би довела до повишаване на нивата на разделно събиране на отпадъците от опаковки и до увеличаване на рециклирането им. При този подход вместо да се разполагат цветни койтейнери по улиците, се въвежда такса за всяка опаковка – пластмасова бутилка, стъклено шише, картонена кутия и др. При връщането на опаковката в търговски обект потребителят получава обратно сумата. Самият завод се управлява от създадено общинско предприятие, но то не може да извършва търговска дейност. Приходите пък ще отиват в общината и ще се изразходват за дейности, свързани с чистота, обясни Бояджийска.
Против въвеждането на тази система се обявиха компании от хранително-вкусовата промишленост и четирите организации за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, чийто бизнес би бил силно засегнат от подобна мярка. Според Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, европейският опит показвал, че депозитните системи оскъпяват 2-3 пъти на тон оползотворяването на отпадъци. А това е непропорционално на очаквания екологичен резултат - с 4 до 7% да се повиши количеството на рециклираните опаковки, заяви тя.
Разходите за въвеждането на системата биха били 21 пъти по-високи от екологичните ползи, цитират организациите подобно проучване за унгарския пазар.
Депозитната система ще доведе до нови разходи за търговците (търговски вериги и магазини) за закупуване на вендинг машини, специални четци на баркодове, места за съхранение на опаковките и транспортирането им, посочват още противниците на системата.
Те изчисляват, че производителите в хранително-вкусовата промишленост ще трябва да вложат 133 млн. лв. за промени в опаковките и машини поставяне на специални баркодове, мастила и др.
От друга страна от еко-сдружението „За Земята“ заявяват, че депозитната система е ясна, ефективна, справедлива. Ето какво гласи тяхното становище:
1. Депозитната система е ясна и лесна за използване.
Потребителите могат да разберат смисъла на депозита за 10 секунди, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране. За десетте години от въвеждането на разделното събиране в България нито различните ОООО, нито местните и централните власти успяха да убедят и научат гражданите да разделят отпадъците си. Въвеждането на депозит ще създаде още един начин за участие в разделното събиране и най-после ще даде пряк стимул на потребителите да допринасят за рециклирането.
2. Депозитите водят до повече рециклиране
В настоящата система за разделно събиране цветните контейнери привличат средно около 15% рециклируеми отпадъци и на практика разлика между съдържанието на смесените и разделните кофи няма. Смесването на материалите намалява качеството и пазарната им цена. Чрез депозитните системи се повишава не само количеството на общото рециклиране с около 30%, но и качеството на рециклираните материали. Системата осигурява до 95% висококачествено рециклиране на така събраните опаковки. Това от своя страна води до по-ефективна икономика и открива нови зелени работни места на местно ниво.
3. Депозитите са справедливи
При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада с 30%. Поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват за обезвреждане чрез заравяне в сметища, депа и чрез изгаряне в циментови заводи. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“.
4. Стимул за по-екологични опаковки
Чрез депозита производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни опаковки, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране.
5. Обхватът на депозитните системи постоянно нараства.
Депозитни системи действат в над 40 региона и държави по света, от които 10 са в Европа. Литва въвежда депозитна система от 2016 г., а на път са още 3 региона в Европа: Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и Фландрия (Белгия). До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат.
Предстои изготвяне на позиция, която да отразява аргументите "за” и "против” въвеждането на задължителна депозитна система в България и ще бъде представена на екоминистерството.
Правителството прие изменения и допълнения в Наредбата за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори. С промените, които транспонират европейска директива, се въвежда забрана за продажба на батерии, съдържащи кадмий и живак.
Европейската директива забранява предлагането батерии или акумулатори, които съдържат повече от 0,0005% живак и повече от 0,002% кадмий. Министерството на околната среда и водите подчертава, че на пазара има подходящи заместители като никел-металхидридните и литиево-йонните батерии.
Новата наредба добавя и уточняващи текстове, свързани с регистрацията на лицата, пускащи на пазара батерии и акумулатори, с цел въвеждане на единни изисквания за всички държави членки на Европейския съюз.
