Фирмен профил
Фирмен профил
Жителите на варненското село Чернево излязоха на протест срещу изграждането на депо за химически отпадъци. Хората са инициирали референдум, който обаче е атакуван в съда, съобщи Нова тв. Хората от селото са спазили всички процедури и събраните подписи са направили референдума задължителен. Той трябва да се проведе на 20 август. Това обаче оказва се е под въпрос, защото общината и областната администрация протестират срещу референдума. Хората не искат селото им да се превърне в химическо гробище. Новината, че химическия завод „Соловей Соди“ иска да изгради там депо за неопасни отпадъци се посреща с огромно неодобрения. „186 000 тона на 500 метра от домовете ни производствени боклуци. Ето това ни притеснява. Водоемът на село Чернево е на 160 метра от депото за неопасни отпадъци, където ще се съхранява и живак”, разказва Валентин Георгиев, инициатор на референдума. „Искаме Чернево да бъде Чернево, а не Чернобил”, казва Милко Михайлов, жител на с. Чернево. Според адресната регистрация в селото живеят близо 1200 души. Повече от половината са се подписали за провеждането на референдум, което го прави задължителен. Дори е насрочена дата - 20 август, но оказва се това е под въпрос. „Кметът на общината Павлин Параскевов реши да разпраща писма на всяка една институция дали да спира референдума на село Чернево, тъй като имало обжалване на Областния управител и Административния съд, която не спира изпълнението”, казва още Валентин Георгиев, инициатор на референдума. Опитите ни да се свържем с областния управител на Варна не бяха успешни, но от Община Суворово твърдят, че засега референдум ще има. „Има информационен лист, поръчни са бюлетини, също и местата, където трябва да се гласува”, обяснява Павлин Параскевов, кмет на община Суворово. От „Соловей Соди“ обясниха, че депото ще отговаря на най-високите екологични и здравни стандарти и няма да има запрашаване. Хората обаче са категорични, че няма да допуснат изграждането на депото и са готови на гражданско неподчинение.
Тъй като България е изостанала в известна степен при изграждането на умните градове от редица други страни, тя може да се възползва пълноценно от опита на успешните примери. Това заяви в ефира на UpDate по Bloomberg TV Bulgaria Адри Уишман, основател на IoT Nederland. „Ако трябва да направите нещо, направете го правилно! Изпреварете останалите. В България има нужда от много инфраструктура и идеи, но това е нещо положително. Защото всички останали градове могат да вършат вашата работа, а вие да ги попитате за решенията и най-добрите им практики и да се възползвате от тях. Така, полагайки по-малко усилия от тях, разполагате с всичките им идеи и може да ги внедрите“, каза той. По думите му за да бъде успешен един умен град, са необходими усилията на много участници - правителството, бизнеса, гражданите и науката в контекста на умните градове и общности, но най-важни са гражданите, които например в Амстердам са изиграли решителна роля. През 2016 г. Амстердам спечели наградата Европейска столица на иновациите на Европейската комисия. „Всички идеи и проекти бяха по инициатива на гражданите. И това е разликата от другите градове. В тях едни мъдри хора създават планове и стратегии за бъдещето и ги спускат към гражданите. В Амстердам тези хора обикаляха на велосипеди и се вслушваха в проблемите на хората, но и в решенията, които предлагаха. Те питаха хората: Какво е необходимо да ви предоставим, за да решите проблема си? Но вие трябва да го решите сами. Ние само ви помагаме. И така, когато хората споделяха проблемите си, организацията „Астердам – умен град“ привлича други участници – компании, частния сектор, университети и други, за да помогнат на хората сами да решат проблема. Така отпадат всички, проблеми свързани с приемането на планове, каквито имаше в други градове, защото идеите идваха от самите граждани“, поясни още Уишман. Ние поставихме датчици в кофите за боклук и сега може да се види коя е пълна и коя не е, така че да планирате маршрут, по който да изпразните само пълните кофи за боклук. Това спестява пари, гориво, време и така нататък. Но как точно работи един умен град? Според холандския експерт той може да реши проблема с пътния трафик, да го освободи от товарни автомобили, камиони и коли. Когато се подобри движението на моторните превозни средства, се подобрява качеството на въздуха, защото има по-малко отработени газове и хората могат да дишат по-лесно. „Но има и неща като управлението на отпадъците. Има много кофи за боклук в София и всяка седмица идва някой с камион, за да ги изпразни. В Амстердам, където цените са малко по-високи, изпразването на една кофа струва 7 евро, дори и на тези, които не са пълни. Ние поставихме датчици в кофите за боклук и сега може да се види коя е пълна и коя не е, така че да планирате маршрут, по който да изпразните само пълните кофи за боклук. Това спестява пари, гориво, време и така нататък. Същевременно запазвате начина на живот на хората – парковете са чисти, но снижавате разходите“. Уишман даде и много други примери за това как умно да се подобри живота в градовете – умно придвижване, умно здравеопазване.
Земята е застрашена от пренасищане с небиоразградим боклук Ако хората не преосмислят използването на пластмасови изделия, съвсем скоро ще живеем на пластмасова планета. Това казва д-р Роланд Гайер пред BBC News. Той е част от екипа на американски учени, които са изчислили, че общото количество пластмаси, произведени през последните 65 години е над 8,3 милиарда тона. Това тежки колкото огромния небостъргач Емпайър Стейт Билдинг, намиращ се в Ню Йорк. От изхвърлената пластмаса се рециклират приблизително 9%, като около 12% са били изгорени, но 79% са отишли на сметището, показва доклада на Гайер, еколог от Калифорнийския университет, публикуван в списанието Science Advances. Той сочи още, че до 2050 г. по света ще се натрупат до 12 милиарда тона пластмасови отпадъци. През 2014 г. нивата на рециклиране в някои държави са били твърде ниски - Европа (30%), Китай (25%), САЩ (9%), а информацията на екипа през последната година показва, че има много места по света, където живеят хора, които дори и не са чували за разделно сметосъбиране и рециклиране. Нито една от обичайно използваните пластмаси не е биоразградима. Единственият начин за това тези отпадъци да изчезнат е просто да бъдат изгорени, но това ще доведе до замърсяване на околната среда.
Монтана ще строи център за разделно събиране на едрогабаритна и опасна техника. Депото ще струва 3,5 млн. лева, заяви кметът на града Златко Живков, цитиран от БНР. До момента в строителството са вложени около 900 000 лева. Площадката е разположена до околовръстния път на града. В центъра ще бъдат приемани опасни отпадъци от сорта на електрическо и електронно оборудване, както и пообемисти ненужни вещи от домакинствата като шкафове, гардероби, легла и пр. Депото ще приема също и рециклируеми отпадъци от картон, стъкло, пластмаса и метали.
И тази година Министерството на околната среда и водите поема ангажимента в деня на почистването - 16 септември, събраните отпадъци от замърсените терени да се депонират без такси на съществуващите общински и регионални депа. До тях ще бъде осигурен свободен достъп на транспортните средства, които се включат в инициативата. Министерството ще осигури чували и ръкавици за участниците в почистването, както и ваучери за гориво за извозване на събраните отпадъци. Ръководството на министерството и всички регионални структури ще се включат лично в почистването. Това съобщи зам.-министър Николай Кънчев при обявяване на кампанията. За поредна година МОСВ ще бъде основен партньор на кампанията на БТВ Медиа груп. „Да изчистим България заедно” е мащабна доброволческа инициатива, която цели да създаде обществена чувствителност по въпросите, свързани с опазването на природата, за чиста България в дългосрочен план. През 2017 г. кампанията си поставя за цел заедно да работим за поддържането на чистотата на околната среда и да установим добри практики за генериране на нулев отпадък. Акцент в е Денят на голямото почистване, който за първи път ще се проведе през есента. Стотици хиляди доброволци ще излязат на 16 септември, за да покажат, че можем да изчистим боклука от България заедно. Всички, които имат отношение към опазването на околната среда, ще могат да демонстрират своята добра идея или практика, която елиминира отпадъците по интересен и различен начин или го превръща в нещо ценно. Тазгодишното издание на "Да изчистим България заедно" ще завърши с класация и награждаване на областите с най-голям принос към каузата да докажем, че България може да бъде чиста.
За да разберете какъв е като обем произведената и изхвърлена пластмаса, представете си един милиард възрастни слонове на едно място. Тяхното тегло е около 7,5 млрд. метрични тона. От произведената от самото начало досега пластмаса, към настоящия момент 6,3 млрд. тона се съхраняват в депа. От тях 9% са повторно преработени, 12% - изгорени, а 79% - се намират на сметища, депа, или изхвърлени в природата (околната среда). Голяма част от изхвърлените отпадъци - така наречената „микро пластмаса“, чрез отпадъците, циркулиращи в световните океани причинява сериозно замърсяване. При запазване на настоящите тенденции за производство и утилизация на пластмаса, около 12 млрд. пластмасови отпадъци ще бъдат „съхранени“ или ще попаднат в околната среда през 2050 г. Повечето от пластмасовите отпадъци не са биологично разлагащи се, затова те може да „съпътстват“ съществуването на човечеството за стотици и хиляди години. „Половината от стоманата например, която се произвежда в света се използва в строителството. Това означава, че стоманата се използва десетилетия. Точно обратното е при пластмасата. Половината от този материал става отпадък за по-малко от четири годишно използване“, казва Roland Geyer, който участва в изследването. Скоростта, с която пластмасата се разпространява по света е забележителна. Половината от произведената за цялата история пластмаса се е появила на земята в разстояние само на последните 13 години. Количеството на произвежданата биологично разградима пластмаса е едва 4 млн. тона годишно, което в сравнение с посочените по-горе цифри е нищожно. Може да се предположи, че съхранението на пластмасата в депа с времето ще става все по-рационално, нещо, което вече се прави от много международни компании. Такива изследвания от своя страна често поставят въпроси, които не само изострят общественото мнение, но водят и до законодателни промени. По-голяма част от пластмасата се произвежда от нефт. Според Международната агенция по енергетика, като цяло нефтохимическата промишленост потребява едва 12% от добивания в света петрол.
Пречиствателната станция на окислителните езера не работи, но там пак се изхвърлят отрови, твърдят от ОЗБГ Пречиствателната станция на окислителните езера в Бургас не работи. Въпреки това там продължават да се изхвърлят опасни отпадъци, твърдят от Организацията за закрила на българските граждани. От ОЗБГ са направили съвместна проверка заедно с общинския съветник Константин Бачийски и инж. Димитър Николов. Преди дни инж. Николов сезира за проблема. Според него има сериозни нарушения в работата на окислителните езера и това е причина за респираторните проблеми на хиляди бургаски деца. Окислителните езера се намират в местността „Пода“, която е в непосредствена близост до Бургас и е защитена територия. Според инж. Димитър Николов заради подпочвените води в района вече се е формирало ново, по-малко окислително езеро. От НФСБ и партия СЕК вече обявиха, че ще сезират всички институции, включително и прокуратурата за опасността от екологична катастрофа.
Община Раковски е сред претендентите за короната във второто издание на конкурса „Екообщина“ в категория та „Енергийна ефективност на сградите”, съобщиха от екипа на кмета на Раковски Павел Гуджеров, който е бивш заместник-министър на околната среда и водите. Критериите за участие са за община с население под 40 000 жители с най-голям напредък в сферата на енергийната ефективност на сградите и с население над 40 000 жители с най-голям напредък в сферата на енергийната ефективност на сградите. Инициативата се организира от Посолството на Франция в България. Целта е да се насърчи устойчивото развитие на българските общини в няколко области. Община Раковски се възползва успешно от Програмата за енергийна ефективност както и от други програми, финансирани от Националния доверителен екофонд. В предходния мандат на местната управа са санирани всички училища и детски градини на територия на общината. “ Красивото читалище в центъра на Раковски изглеждаше по много различен начин, преди да го реновираме. С 400 000 лв. направихме пълно саниране, подменихме дограмата, нов покрив. Кандидатстваме за сградата на общината и на още едно читалище. По Програмата за енергийна ефективност имаме 4 обекта – блоковете в Раковски и един в Шишманци“, коментира кметът Павел Гуджеров. Санирането на блоковете в община Раковски продължава, а стартът бе даден през март тази година. Проектът е изцяло финансиран от Националния бюджет, като общата стойност е 1 137 120лв. Успоредно с ремонтните дейности по санирането , на готовите лицеви части на жилищните блокове грейна лика на Георги Сава Раковски и герба на общината. Конкурсът „Екообщина” е платформа, която за втора година ще популяризира постиженията на българските общините в категориите „Устойчиво управление на водите“, „Устойчиво управление на отпадъците“, „Устойчива градска мобилност“ и „Енергийна ефективност на сградите“. Енергийната ефективност на сградите е от основно значение, тъй като сградите заемат първо място по енергийно потребление, изпреварвайки транспорта. Сградният фонд включва не само промишлените обекти, но и домакинствата и търговските обекти. Общините имат ключова роля със своето пряко управление на обществения сграден и стимулите, които въвеждат, за да насърчат предприятията и гражданите, на нивото на отделния жител, да инвестират в подобряването на енергийната ефективност на частния сграден фонд. В началото на октомври ще бъдат отличени добрите практики и опитът на онези общини, които полагат системни усилия за постигане на високи екологични цели и ще се даде възможност на една община лауреат от издание 2017 на конкурса да представи инвестициите и добрите практики, които е развила, както и да сподели получения опит благодарение на учебното си посещение във Франция.
