Фирмен профил
Фирмен профил
"Любезната кофа" е контейнер за разделно събиране на отпадъци, който благодари, когато хвърлиш своя отпадък. Засега има само една такава кофа и тя се намира в пространството за млади артисти "Culture Lab". Авторите й са момичетата от ателие "Трион", а оригиналната им кофа е един от реализираните проекти в конкурс "Направи си сам: живот без боклук" на екологично сдружение "За Земята".
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и изпълнителният директор на ДП РАО Диян Петров дават старт на строителството на хранилището. Система от тръбопроводи улавя всяка капка вода Ниско- и средно радиоактивен отпадък на държавата ще се погребва в следващите 60 години в хранилище, чийто строеж започна във вторник в близост до оградата на АЕЦ “Козлодуй”. След запълването на националното хранилище с ядрения отпадък, което ще продължи 60 години, в продържение на 300 години той ще пребивава под контрол. Първата копка, 12 г. след решението на правителството за построяването, направиха министърът на енергетиката Теменужка Петкова и директорът на държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” Диян Петров. 12 г. от решението до началото, тъй като това сложно и плашещо хората съоръжение е минало през търсене на площадка на цялата територия на страната, анализирани са 12 места. Това означава геоложки, хидрогеоложки, геолого-физични, геохимични, инженерно-геоложки и прочее изследвания. Докладът по ОВОС е оспорван от еколози и след решение на ВАС е преработван. Обсъждан е в 11 населени места у нас, както и в Крайова, Румъния, консултиран е с 90 заинтересувани страни. Сега вече няма възражения. Най-подходящата площадка се оказала “Радиана”, която е в двукилометровата охраняема зона на атомната централа. Хранилището ще бъде върху 440 декара площ. Мястото, на което ще се съхраняват контейнерите с отпадъци, ще е едва 5% от територията, или около 20 декара. Националното хранилище ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. м. Траншеите са на дълбочина 12 м, то ляга върху 5 м льособетонна възглавница. Състои се от няколко стоманобетонни вкопани конструкции (модули), разделени от вътрешни преградни стени на отделни камери. В тези камери ще се складира радиоактивният отпадък, който ще се погребва за 300 години. Ядреният боклук е предварително опакован в стоманобетонни кубове 2 х 2 х 2 метра. Такива контейнери има вече 1500, пазят се на площадката на “Козлодуй” , 1000 от тях ще бъдат спуснати в хранилището, чиито първи 22 камери трябва да са готови след 5 години. Другите 500 контейнера с отпадък от атомната централа няма да се съхраняват в хранилището, защото периодът на полуразпад на радиоактивния материал е кратък и ще бъдат безопасни. След строителството на първия етап на хранилището, което трябва да приключи през 2021 г. в 22-те камери ще имат капацитет за 6336 куба с радиоактивни отпадъци. След като се запълнят, което може да стане за срок от между 10 и 20 години, ще се строи втори етап, пак с 22 камери. Когато и те “прелеят”, ще се започне третият етап на изграждането. Общият капацитет на хранилището е 19 000 железобетонни куба. Първият етап от изграждането му ще струва 72 млн. лв. Експертите на ДП РАО смятат, че строителството на втората и третата част на хранилището общо ще е с цена по-ниска от тази на първия, към 65 млн. лв. Предполага се, че финансирането им ще бъде от фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжение”. Прогнозата е, че цялото хранилище ще бъде запълнено за 60 години. След това то се затрупва с 5 метра слой от пясък, уплътнена глина, трошен камък, пясък, почва и растителност. Хранилище от този тип във Франция е в сърцето на винарски район, а в Испания - в национален парк. Този слой, който се насипва върху хранилището, е вид многостепенна защита, за да не може да попадне и капка вода в него. Освен това него ще има система от тръбопроводи, чиято задача е да “хванат” и капка вода, ако все пак се е промъкнала при погребаните отпадъци. Какви са още бариерите - освен петметровата льособетонна основа и петметровата покривка върху покрива? Първата инженерна защита е поставянето на ядрения отпадък в матрица, тя пък - в железобетонния куб. Следващата е самото хранилище - 60 см дънна плоча от железобетон, 50 см дебели вътрешни и външни стени, 60 см покривна плоча, върху която е 5-метровата изолация. Последната бариера е самата площадка, защото тя е избрана след сериозни проучвания. Общо 5 инженерни и 7 природни защити са предвидени в хранилището. В хранилището няма да се погребват високорадиоактивни отпадъци, нито пък отработено ядрено гориво. Освен това то ще приема само тези, които сме “произвели” в България. То е предвидено да приема и отпадъци от нова ядрена мощност. Проектът за него е на консорциум с водеща фирма испанският клон на “Уестингхаус”. Кой ще строи? NUKEM Technologies е водещият изпълнител в консорциум, в който влизат още 4 български фирми.Те са “Евробилд”, “Корект”, “Булинвест” и “Янг-проект”. Германо-българският консорциум е класиран след конкурс по критериите на Европейската банка за възстановяване и развитие, която чрез Международен фонд “Козлодуй” финансира изграждането на националното хранилище. NUKEM Technologies има огромен опит с изграждането на подобни съоръжения, казват от ДП РАО. Има проекти в много държави по целия свят, сред които Армения, Белгия, Китай, Австрия, Чехия, Франция, Индонезия, Ирак, Япония, Литва, Румъния, Русия, Словакия, ЮАР, Швейцария, Украйна, ОАЕ, Великобритания. Компанията е добре позната и у нас, защото вече е реализирала различни проекти в АЕЦ “Козлодуй”. От 2009 г. NUKEM Technologies е част от руската корпорация “Росатом”. При старта на строителството зам.-министърът на регионалното развитие Валентин Йовев обеща сериозен контрол от страна на ДНСК.
Жулиета ЦВЕТКОВА Александра ПЕТРОВА
Власт и бизнес обсъдиха как продуктите от кухните да се преработват за други цели
По-чист туризъм и повече почиващи по морето ни. Министри, кметове и представители на туристическия бизнес обсъдиха как да се приложат на практика системите за разделно събиране на отпадъците от хотели и ресторанти в курортите ни и от изхвърлената храна и All Inclusive да се произвеждат газ и ток, а пречистена вода да се използва за миене на яхти например. В рамките на две национални дискусии „За по-чист морски туризъм" - във Варна и Бургас, бяха чути плановете на изпълнителната власт, на кметовете и бизнеса по цялото ни Черноморие. Организатори на форумите през август бяха Министерството на туризма, Порталът на българските общини Kmeta.bg и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Разделното събиране на отпадъци и прилагането на европейските критерии от хотелиери, ресторантьори и наематели ще се следи стриктно от министерството, докато се достигне до т.нар. кръгова икономика, обяви министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя бе категорична, че темата за чистия туризъм е изключително важна. Неслучайно, още в началото на летния сезон, експерти от подопечното й ведомство съвместно с представители на МОСВ направиха инспекция по Черноморието на пречиствателните станции и провериха дали и преместваемите обекти са свързани с канализационната система.
Екоминистър Нено Димов обяви, че мрежата от пречиствателни станции край морето продължава да расте и е гаранция за по-качествен туристически продукт. „Веднага след края на активния туристически сезон ще започне разширяването на пречиствателните станции на Златни пясъци, Китен и Приморско и ще започне изграждането на нова пречиствателна станция в Айтос", каза той във Варна.
„Колкото и наредби да се напишат, колкото и контролни органи да следят за спазването им, ако ние отвътре нямаме съзнанието, мисленето, че трябва да ни е чисто, приветливо и подредено, няма как да постигнем почист морски туризъм". Това заяви изпълнителният директор на „Бранд Медия България", издател на Портала на българските общини Kmeta.bg - Боян Томов, който бе модератор и на двете дискусии „За по-чист морски туризъм" във Варна и Бургас. И допълни: „Чистотата както на плажовете и курортите, така и в домовете ни, зависи само от нас, от нашето желание и култура. Българското Черноморие е визитната картичка на България, затова кампанията ни е насочена на първо място към постигане на по-чист морски туризъм. Хотелиерите и ресторантьорите са задължени по общински наредби да събират разделно отпадъците и да оползотворяват биоразградимите отпадъци от кухните, но срещат затруднения в намирането на фирми, с които да сключат договори, а и тези дейности увеличават разходите им".
Изпълнителният директор на „Албена" АД Красимир Станев разказа, че от 4 години в курорта работи инсталация, с която се произвежда газ и електроенергия от отпадъци от селското стопанство. Тя обаче не може да запълни капацитета си и сега бездейства. Той предложи на територията на Албена и община Балчик да се създаде пилотен обект, с който туристическият бранш да се убеди, че отпадъците от кухните на ресторантите може да се оползотворяват изгодно, като се произвеждат газ, електроенергия и биотор. Методиката, според която таксата за събирането и извозването на отпадъците се изчислява на база данъчната основа на обектите, не работи и затова хотелиерите губят интерес към всички инициативи, свързани с оползотворяването им, посочи Станев. По думите му в духа на пазарната икономика би следвало да се заплаща според количеството на отпадъците. Така и бизнесът ще има стимул да търси начини да ги оползотворява.
В Министерството на финансите от доста време се разработва подобна методика, заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов. Той посочи, че зависимостта на такса„Смет" от данъчната оценка е доста удобна за общините при изчисляването, но ще се наложи и те да реорганизират дейността си.
Разделното събиране на отпадъците увеличава разходите на туристическия бранш от 10 до 15%, коментира председателят на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите Павлин Косев. Той потвърди интереса на доста мениджъри за включване в световната асоциация на зелените хотели. Стикерът „зелен хотел" е знак, че в обекта са въведени процеси, които пазят околната среда, но освен това е имиджов и привлича клиенти, обясни Косев.
По-рано в Бургас пък бяха разяснени европринципите на т.нар. кръгова икономика. „Модата в Европа е да се налага кръговият, затворен туризъм. Затова е от изключителна важност отпадъците да се разделят още в хотелите. При въвеждането му на отпадъците вече няма да се гледа като на боклуци, които ще бъдат заровени някъде. Целите на европейско ниво са това заравяне да се снижи до максимум 10%. Всички отпадъчни продукти ще могат вече да се възприемат като вторични суровини, от които може да има полза", заяви Джордж Кремлис, ръководител на отдела за кохезионна политика и екооценки в Главна дирекция „Околна среда" към Европейската комисия. Според изискванията на ЕС до 2020 г. страната ни трябва да е преработила 50% от рециклируемите отпадъци, а до 2030 г. този процент се покачва на 70%. Кремлис обясни, че за Черноморския регион управлението на отпадъците е от огромна важност. Като пример той посочи, че голям хотел от типа „ол инклузив" генерира на ден по 2 кг отпадъци на човек, като 60% от тях са биоразградими.
Има идея хранителните отпадъци да се прибират директно от кухните на хотелите, като една част от тях ще се поставят в контейнери под налягане, а други ще се превръща в биогаз. Това от своя страна ще доведе до разкриването на нови работни места във фирми, които ще се занимават с мениджмънта на тези отпадъци.
Според Кремлис специално внимание трябва да се отдели на канализационните съоръжения по Черноморието. Той смята, че Черно море се нуждае от планове за третично третиране на отпадните води. Целта на затворената кръгова икономика е отпадните води да бъдат преработени и отново да станат използваеми - за миене на плавателни съдове, за селскостопански нужди и т.н. „Разбира се, за всичко това е нужно финансиране. Но заради Брекзит следващият финансов период ще бъде по-ограничен. За да въведе всички тези мерки за водите, България се нуждае от 5 млрд. евро, а ЕС може да даде около 1 млрд. евро", заяви Кремлис.
Той уточни, че този процес трябва да тръгва отдолу нагоре - от общините към държавната власт, и навсякъде приоритетите да бъдат много ясно очертани.
На 16 септември, събота, на територията на община Варна ще се проведе почистване по проект „Да изчистим България заедно". Помощни материали (ръкавици и чували) ще бъдат раздавани безплатно в районните кметства. Приоритет за почистване ще бъдат паркове, междублокови пространства, детски и спортни площадки и други обществени територии. Събраните отпадъци трябва да се поставят в чували до контейнерите за битов отпадък. Забранено е спирането и паркирането на автомобили пред кофите за смет. Да не се кастрят, режат и премахват клони на дървета и храсти без разрешително от районните администрации.
Денят за почистване не е предназначен за чистене на мазета, тавани и дворни пространства, припомнят от сектор „Екологичен контрол" към Община Варна. Повече информация гражданите могат да получат всеки работен ден от 8:30 до 17 ч. на следните телефони:
Сектор "Екологичен контрол" при Община Варна - 052/820 152 р-н "Одесос" - 052/612 877 р-н "Приморски" - 052/359 158 р-н „Младост" - 052/820 784 р-н "Аспарухово" - 052/370 130 р-н „Вл. Варненчик" - 052/575 720 км. „Тополи" - 052/741 003 км. „Казашко" - 052/820 664 км.„Каменар"- 052/671 323 км. „Константиново" - 052/820 797 км. „Звездица" - 052/820 793
Белгия забрани найлоновите торбички в магазините. Мярката е влязла в сила от 1 септември, се посочва в съобщение в официалния печатен орган на страната Monteur Beige.
На касите на магазините за хранителни стоки в кралството вече няма да могат да бъдат нито получени безплатно, нито закупувани найлонови пликове. Вместо тях в употреба се въвеждат хартиени, както и пликове на пластмасова основа с т.нар. биовлакна в състава.
Освен това търговците вече са задължени да заменят и тънките пликове, в които купувачите поставят и претеглят плодовете и зеленчуците, с алтернативни. Засега остават в употреба плътните полиетиленови торбички за многократна употреба, които се използват например при дрехите или предметите за бита.
Магазините пък имат гратисен период до ноември да похарчат вече купените найлонови пликове, след което за използването им ще бъдат налагани глоби от 5 хил. до 100 хил. евро.
Мярката се предприема с цел опазване на околната среда от замърсяване с полиетиленови отпадъци, чийто срок на разграждане в естествени условия достига до няколкостотин години.
Природата на Земята се дави в найлонови торбички. Природозащитници постоянно алармират за пагубните последствия от разпространяването на пликове от полиетилен за околната среда и биологичното разнообразие. В началото на седмицата Кения въведе най-строгия закон в света срещу найлоновите торбички. Всеки, който произвежда, продава или използва такива, е заплашен с до четири години затвор или глоба до 40 хиляди долара. Преди шест години България също се опита да ограничи тяхното използване, макар и с по-малко заплашителни мерки. Резултатът е противоречив и неясен. В една от месарниците в столицата на Кения Найроби се виждат най-лошите ефекти от масовото използване на полиетиленови торбички. От стомасите на някои от кравите са извадени поне 20 плика. Безразборното им хвърляне вреди също на морски животни, както и на хората. Евгения Ташева - екологично сдружение "За Земята": "Тези найлонови торбички достигат до морето, където стават на все по-малки и по-малки пластмасови частички, т.нар. микропластмаса. Тя пък вече, чрез морските организми [...] навлиза в хранителната верига. Оттам нататък, пътят до нашата чиния е много кратък." За много потребители на пазара обаче еднократните торбички са незаменимо удобство. У нас често казват, че не си българин, ако вкъщи нямаш найлонова торбичка, натъпкана с още найлонови торбички. Разбира се, безцелното трупане на полиетиленови пликове е екологичен проблем не само тук, а по целия свят. Какво обаче прави България, за да намали тяхното потребление? През 2011 година у нас беше въведена продуктова такса за найлонови торбички. Нейната цел е да ограничи производството и използването на пликове от този материал, като насочи интереса на потребителите към екологични алтернативи. инж. Любозар Фратев - изп. директор на фирма производител на полиетиленови продукти: "Ние намалихме т.нар. чантички - тип "потник", до три процента. Свихме производството. Да, ние се ориентирахме към други неща, но това не помогна на природата." От бизнеса не вярват, че таксата има ефект, защото много производители действат в сивия сектор, а повечето търговци изобщо не искат от пазаруващите пари за торбичка. А за най-тънките пликове самият закон не предвижда цена. Антон Пейчев - старши-експерт в дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите", МОСВ: "Tяхната основна функция е да бъдат първична опаковка, т.е. освен за насипни храни, за такива продукти като сирене, меса и други те изпълняват и хигиенна функция. И ако те бъдат таксувани, това би оскъпило крайния продукт за всеки един потребител." Дали таксата е намалила използването на найлонови торбички в България не е напълно ясно. Според социологическо проучване, извършено по поръчка на екоминистерството в края на 2016, все повече хора се въздържат от тях. Данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от природозащитници, показват значително нарастване в последните години. Тази статистика обаче включва и видовете, които не са в обхвата на таксата. инж. Любозар Фратев - изп. директор на фирма производител на полиетиленови продукти: "Полиетиленовите торбички са едно достижение на технологията. [...] Въпросът е до култура, потребителска култура, и до организация за повторното използване на суровините." Евгения Ташева - екологично сдружение "За Земята": "Искаме да видим много по-голяма амбиция от страна на министерството. Първо, таксата да се прилага задължително върху всички размери найлонови торбички за пазаруване, включително и тези, които са без дръжки." По думите на Антон Пейчев Европейската комисия разработва нов метод, с който всички държави - членки на ЕС, точно и еднакво да измерват употребата на найлонови торбички. Поне преди приемането му екоминистерството не предвижда по-строги законови норми, а пълната забрана все още е далеч. Така, у нас опазването на околната среда продължава да зависи най-вече от потребителите.
Участниците в първия в света маратон с падъл борд, направен от употребявани пластмасови бутилки, пристигнаха във Видин в неделя. Бразилецът Карлос и англичанката Каролин провеждат маратона си в 12 европейски страни, като България е деветата държава в маршрута им. Те са стартирали от Франция на 8 юни, когато е Световният ден на океана, минали са през Испания, Португаля, Италия, Словения, Хърватия, Гърция и Македония. След нашата страна ще продължат в Сърбия, Босна и Херцеговина и трябва да приключат необичайната си обиколка на 30 септември в Черна гора. „Искаме да привлечем вниманието върху замърсяването на световния океан с пластмаса. Това е глобална заплаха, която достига тревожни размери - до 2050 г. в океана ще има повече пластмаса, отколкото риба”, сподели Каролин Нютон. Другата им цел е да накарат повече хора да се занимават с гребане с падъл борд. „Като гребете, няма да мине много време, преди да видите пластмаса или друг боклук да се носи по водата. Ако се блъснете в него, ударът ще има траен ефект и ще ви накара да направите нещо по въпроса”, обяснява Карлос де Суса. Той е учител, специализиран за работа с деца със специални образователни потребности. Роден е и израснал в Сао Пауло, Бразилия, но последните 11 години живее във Великобритания. Гребането с падъл борд е красив спорт, който позволя на хората да преживеят радостта от „ходенето по вода”, докато са сред природата, убедена е Каролин Нютон. Тя е начален учител, а от 2007 г., когато разбрала, че китовете и другите морски животни умират от пластмасовото замърсяване, активно участва в инициативи за опазване на околната среда. Става въпрос за многобройните съобщения през последното десетилетие за намерени пластмасови отпадъци в стомасите и червата на китове и делфини, които се самоубиват като излизат на брега. Задръстването на червата с полиетиленови торбички вероятно им причинява големи болки, освен че бозайниците започват да страдат и от недохранване.
Общински съвет гласува община Кюстендил да сключи договор за депониране на отпадъци в Регионалното депо за неопасни отпадъци-Луковит, съобщава Дарик. Предстои кметът Петър Паунов да подпише договор с общинско предприятие отговарящо за депото в Луковит, което е дало съгласие да приеме отпадъците от Кюстендил. Финансовите условия за депониране са: 40 лв. без ДДС такса депониране; отчисления по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците в размер на 5,75 лв.; отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците в размер на 40 лв. Причината за предприемането на тези действия е неосъществения към този момент проект за изграждане на система за управление на отпадъци в Дупница. Съществуващото общинско депо трябва да се закрие, а проектът за система за управление на отпадъците към сдружение „Рила еко”, към което членува Община Кюстендил не е реализиран, затова са изпратени писма до 7 общини с действащи регионални депа за депониране на битовите отпадъци на Кюстендил. Единствено регионалното депо за неопасни отпадъци в Луковит е получено разрешение за депониране, включващо и конкретни параметри и цени.
